Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда правилата за съдържанието, воденето и съхраняването на складовия регистър, който трябва да бъде воден от всеки публичен склад. Влогоприемателят е задължен да вписва в регистъра само информация относно сключените договори за влог в публичен склад.
Складовият регистър представлява книга, която е номерирана, прошнурована и заверена в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Заверяването се извършва от определено длъжностно лице, назначено със заповед на министъра, и включва подписване и полагане на печат на последната страница на всеки том, както и отбелязване на броя на страниците. Регистърът трябва да отговаря на изискванията на наредбата, за да бъде заверен.
Длъжностното лице, посочено в чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 16 юли 1999 г., има правото да проверява воденето на складовия регистър и да дава указания за отстраняване на установените несъответствия, в съответствие с разпоредбите на наредбата.
В Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се води нарочна книга, в която се вписват данните по съдебната регистрация на търговеца-влогоприемател. Включват се датата на заверяването на складовия регистър и броят на заверените страници.
Складовият регистър се води в томове и партиди, като за всеки договор се създава отделна партида, която включва необходимия брой страници. Всеки том на регистъра трябва да бъде заверен в съответствие с установените правила.
Номерацията на договорите в складовия регистър е организирана по годишен принцип. Всеки договор получава уникален номер, който представлява дробно число, където числителят е поредният номер на договора в регистъра, а знаменателят е годината, в която договорът е вписан.
Чл. 7 от Наредба № 3 от 16 юли 1999 г. предвижда, че за влогодателите се води азбучен указател. В този указател се записва името или фирмата на влогодателя, както и номерът на договора, който е регистриран в складовия регистър.
Чл. 8 от Наредба № 3 от 16 юли 1999 г. определя, че складовият регистър и азбучният указател се водят от влогоприемателя или упълномощено от него лице. Воденето на регистъра включва вписване на данни, предоставяне на справки и издаване на документи относно вписаните данни, както и съхраняване на регистъра и азбучника за влогодателите.
Влогоприемателят е задължен да вписва незабавно договорите за влог в складовия регистър след тяхното сключване. В регистъра се включват и специфични обстоятелства за договорите за влог на зърно, както и данни за издаден складов запис, първото джиро, предявяване на заложния запис и изпълнението на договора. Оформлението на складовите регистри се извършва по определен образец.
Ако вписаните данни в складовия регистър претърпят промяна, те трябва да бъдат отбелязани в регистъра. Влогодателят е задължен да уведоми влогоприемателя за измененията, за да се извърши необходимото отбелязване в регистъра.
В складовия регистър не са разрешени изтривания и зачерквания. При необходимост от поправки или добавки, лицето, което вписва данните, трябва да направи изрична бележка, да посочи дата и да се подпише.
Складовият запис се издава по искане на влогодателя, като данните се взимат от складовия регистър. Влогоприемателят е задължен незабавно да впише издаването на записа в регистъра по съответната партида.
Чл. 13 от Наредба № 3 от 16 юли 1999 г. регламентира процедурата за издаване на складови записи за отделни части от стоката по искане на влогодателя или легитимирания държател. При издаването на тези записи се отбелязва връщането на общия складов запис, а сумата на количествата от отделните записи трябва да е равна на количеството по общия запис.
Чл. 14 от Наредба № 3 от 16 юли 1999 г. регламентира задълженията на първия джиратар по заложния запис. Той е длъжен да поиска вписване в складовия регистър и стоковия запис на информация относно размера на обезпечения заем, лихвата, падежа, както и името и адреса на кредитора. Ако вписването не е извършено, последващ легитимиран джиратар може да поиска вписването. Вписването се отбелязва върху заложния запис.
Член 15 от Наредба № 3 от 16 юли 1999 г. предвижда, че при издаването на дубликат на складов запис, се отбелязва представената гаранция. Връщането на гаранцията също се регистрира, като се посочват номерът на съдебното решение, номерът на делото и съдът, който е обезсилил унищожения или изгубения складов запис.
Чл. 16 от Наредба № 3 регламентира условията за предаване на стока, приета на влог. Ако не е издаден складов запис, стоката се предава на влогодателя срещу подпис в складовия регистър. В случай, че е издаден складов запис, стоката се предава на легитимираното лице съгласно чл. 582 от Търговския закон.
Чл. 17 от Наредба № 3 от 16 юли 1999 г. предвижда, че всяко лице има право да поиска и незабавно да получи справка или документ за данните, вписани в Складовия регистър. Това осигурява прозрачност и достъп до информация относно регистрираните данни.
Влогоприемателят е задължен да осигури подходящи условия за съхраняване на складовия регистър, с цел запазване на цялостта и достоверността на данните. Томовете на регистъра трябва да се съхраняват за период от пет години след изпълнението или прекратяването на вписаните договори.
Складовият регистър, воден съгласно Наредба № 3 от 16 юли 1999 г., служи като доказателство за вписаните в него обстоятелства относно сключените договори. Това означава, че информацията в регистъра е юридически значима и може да бъде използвана в правни спорове или процедури.
Наредбата определя задълженията на влогоприемателя относно воденето и съхраняването на складовия регистър. Влогоприемателят носи отговорност за вреди, произтичащи от неизпълнение на задълженията по наредбата и указанията по чл. 3. Наредбата е издадена на основание чл. 574, ал. 2 от Търговския закон и влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник".
Наредба № 3 от 16 юли 1999 г. е издадена на основание чл. 574, ал. 2 от Търговския закон. Тази наредба регламентира условията и реда за водене на Складовия регистър при публичен склад.
Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник". Тя съдържа приложение, което описва структурата на складовия регистър и информацията, необходима за договора за влог в публичен склад, включително данни за влогоприемателя, влогодателя, условия за съхранение на стоката, действия на влогоприемателя, информация за застраховка и възнаграждение.