ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за данък върху добавената стойност (ДДС) урежда правилата и условията за облагане с ДДС. Основният предмет на закона е определянето на обекта на облагане, който включва стоки и услуги, подлежащи на данъчно облагане.
Чл. 2
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се прилага към възмездни доставки на стоки и услуги, вътреобщностни придобивания, нови превозни средства, акцизни стоки и внос на стоки. Облагането включва всяка възмездна облагаема доставка, извършена от регистрирани или задължени за регистрация лица.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност определя кой е данъчно задължен и какво представлява независима икономическа дейност. Данъчно задължено лице е всяко лице, извършващо независима икономическа дейност, която включва производители, търговци и услуги. Не се счита за независима икономическа дейност дейността по трудово правоотношение и дейността на физически лица, които не са еднолични търговци. Държавата и местните органи не са данъчно задължени за дейности, извършвани в качеството им на органи на власт, освен за определени доставки като електронни услуги, вода, газ, електрическа енергия и други. Данъчно задължените лица са отговорни за всички получени услуги, включително освободени доставки.
Чл. 4
Данъчно незадължено юридическо лице е такова, което не попада под определението за данъчно задължени лица съгласно чл. 3, ал. 1 - 5 от закона и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Промените в закона са в сила от 01.01.2010 г.
Чл. 5
Според Закона за данък върху добавената стойност, стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и стандартен софтуер. Изрично не са определени като стока парите в обращение и чуждестранната валута, които се използват като платежно средство.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за данък върху добавената стойност определя какво се счита за доставка на стока. Доставката включва прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право, както и фактическо предоставяне на стока по различни основания, включително лизинг и безвъзмездно прехвърляне. За възмездна доставка се смятат случаи на отделяне на стока за лична употреба, безвъзмездно прехвърляне на стока на трети лица и транспортиране на стоки в рамките на икономическата дейност. Има изключения за предоставяне на стоки, включително специализирано облекло и хранителни стоки към хранителни банки, при определени условия. Не се счита за доставка преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор. Разпоредбите се прилагат и за безвъзмездни вътреобщностни доставки, при условия на приспаднат данъчен кредит.
Чл. 7
Чл. 7 определя условията за вътреобщностна доставка на стоки, която включва доставки от България до друга държава членка на ЕС. Доставките могат да бъдат на стоки, нови превозни средства или акцизни стоки, при условие че получателят е регистрирано за целите на ДДС лице. Определят се и изключения от понятието за вътреобщностна доставка, като например доставки на стоки, които се инсталират, доставки на газ и електрическа енергия, както и доставки от посредници в тристранни операции. Съществуват и специфични условия, при които доставките не се считат за вътреобщностни, включително неподаване на VIES-декларация.
Чл. 8
Според Чл. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), услуга е всичко, което има стойност и не попада в категорията на стока, парите в обращение или чуждестранната валута, използвани за плащане. Следователно, доставката на услуга обхваща всички действия или предоставяне на услуги, които не са физически стоки.
Чл. 9
Чл. 9 определя какво се счита за доставка на услуга, която включва всяко извършване на услуга, продажба на права върху нематериално имущество, поемане на задължения, физически и интелектуален труд, и услуги, свързани с ремонти и подобрения на наети активи. Възмездната доставка на услуги включва предоставяне на услуги за лични нужди на данъчно задължени лица, с изключения за транспортни услуги, ремонти и услуги с незначителна стойност. Алинея 3 не важи за използвани стоки, по които е упражнено право на данъчен кредит.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за данък върху добавената стойност определя случаи, при които не се счита за доставка на стока или услуга. Тези случаи включват преобразуване на търговски дружества, прехвърляне на предприятия, непарични вноски в търговски дружества, преобразуване на бюджетни организации и предоставяне на имоти за частни детски градини и училища. Лицето, получаващо стоките или услугите, става правоприемник на правата и задълженията по закона, включително правото на приспадане на данъчен кредит.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за данък върху добавената стойност урежда въпросите, свързани с внасянето на стоки или услуги от съдружник в неперсонифицирано дружество. Според текста, внасянето на стоки или услуги за обща цел не се счита за доставка, освен ако не е договорено възнаграждение. Неперсонифицираното дружество не носи права и задължения по закона за получените стоки или услуги, а съдружникът, който ги внася, изпълнява всички задължения и права, включително правото на приспадане на данъчен кредит. Когато стоките и услугите се използват за различни доставки, съдружникът трябва да начисли данък или да извърши корекция на данъчния кредит, използвайки коефициент, определен по чл. 73.
Чл. 10б
Чл. 10б от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които безвъзмездното предоставяне на елементи на техническа инфраструктура от данъчно задължено лице не се счита за доставка. Това се отнася за елементи, които са публична собственост и се използват в независимата икономическа дейност на лицето. Лицето може да приспадне данъчен кредит, ако разходите за инфраструктурата са част от общите му разходи или формират цената на облагаеми доставки. Аlineя 1 не важи, ако за инфраструктурата е договорено възнаграждение, независимо от формата му.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за данък върху добавената стойност определя доставчика като лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а получателя като лицето, което получава стоката или услугата. Тези определения са основополагающи за разбирането на облагаемите доставки.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице на територията на страната. Включва и доставки с нулева ставка, освен ако законът не предвижда друго. Доставките, при които получателят е платец на данъка, не подлежат на облагане от доставчика.
Чл. 13
Чл. 13 определя условията за вътреобщностно придобиване на стоки, което включва придобиването на право на собственост и фактическото получаване на стоки, изпратени от друга държава членка от данъчно задължено лице. Включва и нови превозни средства, но изключва определени случаи като стоки, подлежащи на специален ред на облагане, стоки, които се монтират от доставчика, и стоки, предназначени за оценка или работа. При определени условия, ако условията за изключване отпаднат, се счита, че е извършено възмездно вътреобщностно придобиване.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията за вътреобщностна дистанционна продажба на стоки в Европейския съюз. Продажбата включва доставки, при които стоките се изпращат от доставчика до данъчно незадължено лице, и стоките са произведени в ЕС или допуснати за свободно обращение. Изключения са новите превозни средства, стоките, монтирани от доставчика и стоките, облагани по специален ред. Дистанционната продажба на стоки от трети страни също е регламентирана, като се изисква стоките да не бъдат нови превозни средства или стоки, подлежащи на специални режими.
Чл. 14а
Чл. 14а от Закона за данък върху добавената стойност определя условията и механизмите, свързани с електронните интерфейси, които улесняват доставките на стоки. Описва как данъчно задължени лица, управляващи електронни интерфейси, се считат за доставчици и получатели при определени условия, както и какви са задълженията им по отношение на данъчната отчетност и регистрирането на доставките. Специално внимание е обърнато на дистанционните продажби на стоки и условията за данъчно задължение в контекста на Европейския съюз.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията за извършване на тристранна операция, която включва доставка на стоки между три различни лица, регистрирани за ДДС в три различни държави членки. Условията включват: 1) Прехвърлител от държава А доставя стока на посредник в държава Б, който след това я доставя на придобиващ в държава В; 2) Стоките се транспортират директно от А до В; 3) Посредникът не е регистриран за ДДС в А и В; 4) Придобиващият начислява ДДС като получател на доставката.
Чл. 15а
Чл. 15а от Закона за данък върху добавената стойност регламентира условията за прехвърляне на стоки между държави членки под режим на складиране на стоки до поискване. Прехвърлянето не се счита за възмездна доставка, ако са изпълнени определени условия, включително наличие на договор, идентификация на получателя за целите на ДДС, и вписване на стоките в регистъра. В случай на изпълнение на условията, прехвърлянето се счита за вътреобщностна доставка и придобиване на стоки в рамките на 12 месеца. Необходимо е също да се отразят измененията при заместване на данъчно задължени лица и връщане на стоки. Неправилно изпълнение на условията води до данъчни задължения.
Чл. 16
Чл. 16 определя понятията и условията за внос на стоки в България. Вносът включва въвеждането на несъюзни стоки, поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване, както и въвеждането на съюзни стоки от трети територии. Вносът се счита за осъществен, когато възниква митническо задължение, освен в случаи, когато стоките имат статут на временно складирани или са под митнически режими, при които вносът се смята за осъществен само при допускане за свободно обращение.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение при различни видове доставки на стока. За стоки, които не се изпращат, мястото е там, където стоката се намира при прехвърляне на собственост. При доставки, свързани с изпращане или превоз, мястото е местонахождението на стоката при започване на превоза. За тристранни операции, мястото е държавата, в която е регистриран придобиващият. За монтаж или инсталация, мястото е където се извършва монтажът. При внос, мястото на изпълнение е в държавата членка на вноса.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение при доставка на стоки и услуги на борда на транспортни средства (кораби, самолети, влакове) по време на превоз на пътници. Основните условия включват: 1) Превозът започва и завършва на територията на страната или на друга държава членка без спиране на трета страна; 2) Превозът между територии на страната и трети държави; 3) Първото спиране в ЕС е в страната; 4) Превозът е между две точки на територията на страната. В случай на доставки, извършвани извън тези условия, мястото на изпълнение е извън територията на страната.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение при доставка на газ, електрическа енергия, топлинна и хладилна енергия. Основните критерии за определяне на мястото на изпълнение включват: 1) седалището или постоянният обект на получателя; 2) мястото на ефективно потребление, ако получателят е различен; 3) местоположението на седалището или постоянния обект на получателя, ако част от доставените стоки не е ефективно потребявана.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение при доставка на стоки в контекста на вътреобщностната и дистанционна продажба. За доставки от трети страни, мястото на изпълнение е там, където стоката се намира при завършване на изпращането или транспортирането, с условие за деклариране на данъка. В случаи на вътрешна дистанционна продажба, мястото на изпълнение следва да се определи по чл. 17, ал. 1.
Чл. 20а
Чл. 20а от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение на доставки на услуги, свързани с такса за преминаване на Граничния комбиниран мост "Видин - Калафат". Когато пътуването е от България към Румъния, мястото на изпълнение е на територията на България. Обратно, когато пътуването е от Румъния към България, мястото на изпълнение е на територията на Румъния. За доставки на стоки или услуги, свързани с поддръжката или ремонта на моста, средата на моста се счита за териториална граница между двете страни, като мястото на изпълнение се определя в зависимост от това коя част от моста е предмет на доставката.
Чл. 20б
Чл. 20б от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които не се прилагат определени членове на закона за доставки на услуги и стоки, когато доставчикът е установен в една държава членка и предоставя услуги на данъчно незадължени лица в други държави членки. Основните условия включват: доставчикът да е установен в само една държава членка, услугите да са насочени към данъчно незадължени лица, а общата стойност на доставките да не надвишава 10 000 евро. Мястото на изпълнение на доставката е в държавата, в която е установен доставчикът, освен ако не се надвиши посоченият праг, след което се прилагат общите правила.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение при доставка на услуги в зависимост от статута на получателя (данъчно незадължено или данъчно задължено лице) и местоположението на доставчика и услугата. При данъчно незадължени лица мястото на изпълнение е, където доставчикът е установил своята икономическа дейност, или местоположението на постоянния обект, ако такъв съществува. При данъчно задължени лица мястото на изпълнение е, където получателят е установил своята икономическа дейност. Специални положения са предвидени за услуги, свързани с недвижими имоти, пътнически транспорт и културни събития. Съществуват и специфични правила за услуги, предоставяни на получатели извън Европейския съюз.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение при доставки на транспортни услуги. При транспорт на стоки в рамките на ЕС, предоставен на данъчно незадължено лице, мястото е където започва транспортът. При транспорт извън ЕС, мястото е пропорционално на реализирания пробег. За данъчно задължени лица, мястото се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3. Спедиторските и куриерските услуги, свързани с транспорт на стоки, се приравняват на транспортни услуги. Спедиторската услуга включва организиране и осъществяване на транспорт, както и свързаните с него дейности.
Чл. 23
Чл. 23 определя мястото на изпълнение при доставка на услуги, свързани с краткосрочно отдаване под наем на превозни средства. Според алинея 1, мястото на изпълнение е там, където превозното средство фактически се предава на получателя. Краткосрочното наемане е определено като период до 30 дни за превозни средства и до 90 дни за плавателни съдове. Алинея 3 изброява условия, при които не се счита за краткосрочно отдаване, включително автоматично продължаване на договора или свързани последователни договори, които надвишават максималния срок. От 2013 г. се въвеждат нови правила за мястото на изпълнение на услуги, различни от краткосрочно наемане, в зависимост от местоположението на получателя.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, предоставяна от посредник, който действа от името и за сметка на друго лице, е мястото, където се извършва основната доставка, когато услугата е предоставена на данъчно незадължено лице. Тази разпоредба е променяна многократно, с влезли в сила изменения от 2007 до 2010 г.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които възниква данъчно събитие. Данъчното събитие се свързва с доставката на стоки и услуги от данъчно задължени лица, внос на стоки и вътреобщностно придобиване. Основното правило е, че данъчното събитие възниква при прехвърляне на правото на собственост или извършване на услугата. В членът се описват и специфични случаи, при които данъчното събитие настъпва на различни дати, в зависимост от обстоятелствата на доставката, включително фактическо предоставяне на стоки, плащания и периодични доставки. Също така, се уточнява как се третуват авансови плащания и случаи на реекспорт на стоки.
Чл. 26
Данъчната основа по ЗДДС е стойността, върху която се начислява данъкът, и зависи от това дали доставката е облагаема или освободена. Определя се на базата на възнаграждението, дължимо на доставчика, без данъка. Данъчната основа включва данъци, такси, субсидии, съпътстващи разходи и стойността на опаковъчни материали, но не включва търговски отстъпки, разходи на лизингодателя и лизингополучателя, и суми за покритие на разходи, направени от името на получателя. При определяне на основата в чуждестранна валута се използва обменният курс на еврото. В случаи на възнаграждение в стоки или услуги, данъчната основа е себестойността или пазарната цена.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за данък върху добавената стойност определя как се изчислява данъчната основа при доставки на стоки и услуги. За стоки, данъчната основа е себестойността или пазарната цена, а за услуги - сумата на направените преки разходи, намалена с разходи за изхабяване. При доставки между свързани лица, данъчната основа може да бъде пазарната цена при определени условия. В случай на доставки по концесионни договори, данъчната основа зависи от договореното възнаграждение. При прекратяване на регистрацията на лицето, данъчната основа също се определя на базата на себестойността или пазарната цена.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които доставките на стоки могат да бъдат облагани с нулева ставка. Доставките, които се изпращат или превозват от България до трета страна, са облагаеми с нулева ставка, ако са извършени от доставчика или получателя, който не е установен в България. Изключение от това правило се прилага за стоки, предназначени за зареждане и оборудване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, използвани за спортни или лични нужди. Освен това, съществува специален ред за деклариране на доставки на стоки, изпращани извън територията на Европейския съюз от доставчици, които не са установени в ЕС.
Чл. 28а
Чл. 28а от Закона за данък върху добавената стойност регламентира условията за износ на стоки от доставчици, които не са установени на територията на Европейския съюз. При подаване на митническа декларация за износ, доставчикът трябва да посочи, че стоките се изпращат извън ЕС, като в декларацията се вписват данните за идентификационния номер по ДДС и номера на фактурата. Митническите органи разрешават износа след проверка на валидността на идентификационния номер.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че облагаемата доставка с нулева ставка включва превоз на пътници, извършен: от територията на страната до извън нея, от извън страната до територията на страната, или между две места на територията на страната, ако е част от международен превоз. Превозът на пътници включва и превоз на стоки и моторни превозни средства, които са част от багажа на пътника, с изключение на моторни превозни средства, използвани за превоз на товари.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки в определени случаи: от България до трета страна или автономни области (Азори и Мадейра), от трета страна до България и между две места в България, когато е част от международен транспорт. Спедиторските, куриерските и пощенските услуги, свързани с международен транспорт, се считат за услуги по международен транспорт. Спедиторската услуга включва организиране, осъществяване и обслужване на международен транспорт, както и свързани дейности като митническо оформяне и застраховане. При спедиционен договор, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за данък върху добавената стойност определя случаите на облагаема доставка с нулева ставка, свързани с международния стоков трафик. Включва доставки на стоки и услуги, предназначени за въздухоплавателни средства и плавателни съдове, използвани в международни рейсове, както и услуги по строителство, поддръжка и обработка на тези средства. Доставките обхващат стоки за снабдяване, отдаване под наем, транспортна обработка и управление на въздушното движение.
Чл. 32
Член 32 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията за облагаема доставка с нулева ставка. Според алинея 1, такава доставка е приложима за необщностни стоки, освен ако не са включени в приложение № 1 и при наличие на условията по чл. 16, ал. 5. Алинея 2 уточнява, че нулева ставка се прилага и за услуги, свързани с разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и митническо оформяне, предоставяни във връзка с доставки на стоки, облагаеми с нулева ставка, освен ако не са освободени от закона.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които услугите, свързани с обработка, преработка или поправка на стоки, се облагат с нулева ставка. За да се приложи нулева ставка, е необходимо стоките да са придобити или внесени за работа на територията на ЕС, след работата да бъдат изпратени или транспортирани до трета страна, и получателят на услугите да не бъде установен в страната.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, което не е инвестиционно, при условие че получателят е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка. Това означава, че за подобни доставки не се дължи данък върху добавената стойност.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че облагаемата доставка с нулева ставка включва продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия, когато тази продажба е квалифицирана като износ съгласно закона за безмитната търговия. Това означава, че стоките, продавани в безмитни обекти, не подлежат на данък върху добавената стойност.
Чл. 35а
Чл. 35а от Закона за данък върху добавената стойност определя, че облагаема доставка с нулева ставка, която има място на изпълнение на територията на страната, е доставката на стоки, посочени в чл. 14а, ал. 6, т. 1. Освен това, се включва и доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че доставките на услуги, извършвани от агенти, брокери и други посредници от името и за сметка на трети лица, са облагаеми с нулева ставка, когато са свързани с доставките, посочени в закона. Вторият параграф от член 36 е отменен с изменение от 2007 г.
Чл. 36а
Чл. 36а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда облагане с нулева ставка на определени услуги, свързани с внос, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55. Също така, нулева ставка се прилага и за услуги по обработка, преработка или поправка на стоки, временно изнесени извън ЕС и след това внесени обратно. При наличие на документи с начислен данък, размерът на данъка подлежи на корекция.
Чл. 36б
Чл. 36б от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. облагаемата доставка с нулева ставка на територията на страната включва доставката на ваксини срещу COVID-19 и ин витро диагностични медицински изделия, свързани с диагностика на COVID-19. За да се прилага нулевата ставка, тези продукти трябва да отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти и Закона за медицинските изделия.
Чл. 37
Чл. 37 определя правилата за удостоверяване на обстоятелствата, свързани с данъка върху добавената стойност. Според алинея 1, документите, удостоверяващи тези обстоятелства, се определят с правилника за прилагане на закона. Алинея 2 посочва, че ако доставчикът не се снабди с необходимите документи до края на следващия календарен месец след изискуемостта на данъка, разпоредбите не се прилагат. В случай че документите бъдат получени по-късно, доставчикът може да коригира резултата по реда на правилника. Алинея 3 уточнява, че алинея 2 не важи за авансови плащания.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за данък върху добавената стойност определя освободените доставки, които включват вътреобщностни доставки, освободени по реда на закона, и вътреобщностни придобивания на стоки, свързани с освободени доставки на територията на страната. Доставките, свързани със здравеопазването, също попадат в категорията на освободените доставки.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за данък върху добавената стойност определя освободените доставки, включително: здравни услуги и свързани с тях услуги от здравни заведения; доставка на човешки органи, тъкани и клетки; доставка на протези и услуги за хора с увреждания; доставка на имплантируеми медицински изделия; зъбни протези от дентални лекари; транспортни услуги за болни; доставки в хуманитарната дейност от Българския Червен кръст; и предоставяне на медицинска помощ от медицински лица.
Чл. 40
Член 40 от Закона за данък върху добавената стойност определя категориите доставки, които са освободени от данък. Те включват социални услуги, социални помощи, осигурителни услуги, и посредничество при международно осиновяване. Освен това, се споменава, че доставките, свързани с образование, спорт или физическо възпитание, също могат да бъдат освободени, но не е уточнено в предоставения текст.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за данък върху добавената стойност определя освободените доставки, които включват предучилищната подготовка, училищното и университетското образование, професионалното обучение и повишаване на квалификацията, предоставяни от определени институции. Освобождават се също частни уроци, свързани с образованието, доставката на одобрени учебници и услуги, свързани със спорта, предоставяни от спортни организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за данък върху добавената стойност определя кои доставки са освободени от данък. Те включват продажбата на билети за културни събития, организирани от културни институции, като циркови и музикално-сценични спектакли, посещения на музеи, театри, зоологически и ботанически градини, както и дейността на Българското национално радио и телевизия, финансирана от държавния бюджет. Освен това, в текста се споменава и доставка, свързана с вероизповедания.
Чл. 43
Съгласно Чл. 43 от Закона за данък върху добавената стойност, доставките на стоки и услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания са освободени от ДДС, когато са свързани с религиозна, социална, образователна и здравна дейност.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за данък върху добавената стойност определя категориите освободени доставки, включващи доставки на стоки и услуги от определени организации, свързани с набиране на средства за тяхната дейност. Освобождаването важи за организации с политически, синдикален, религиозен и други цели, както и за членски внос и услуги, предоставяни от самостоятелни групи. Доставките са освободени, при условие че не нарушават правилата за конкуренция.
Чл. 45
Чл. 45 определя видовете доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност (ДДС). Освободените доставки включват прехвърляне на собственост върху земя, ограничени вещни права, отдаване под наем и аренда. Учредяването на право на строеж е освободено до момента на издаване на разрешение за строеж. Освободени са също така доставки на стари сгради и прилежащите им терени, както и отдаване под наем на сгради за жилище на физически лица, които не са търговци. Въпреки това, определени изключения важат, като например прехвърляне на собственост върху нови сгради и оборудване. Доставчикът може да избере да облага доставките с ДДС.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за данък върху добавената стойност определя видовете доставки, които са освободени от данъка. Освобождават се следните доставки: управление на кредити, гаранции и сделки с ценни книжа, платежни услуги, валута и монети, сделки с акции и дялове, управление на колективни инвестиционни схеми и пенсионни фондове, управление на финансови инструменти, управление на алтернативни инвестиционни фондове. Доставките по договор за лизинг могат да бъдат облагаеми, а доставчикът на финансови услуги има право на приспадане на данъчен кредит при определени условия.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че освободена доставка е предоставянето на застрахователни и презастрахователни услуги, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти. Тази промяна е в сила от 01.01.2021 г. след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 104 от 2020 г.
Чл. 48
Съгласно Чл. 48 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), освободена доставка включва организирането на хазартни игри, както е определено в Закона за хазарта. Освен това, в обхвата на освободените доставки попада и доставката на пощенски марки и пощенски услуги.
Чл. 49
По чл. 49 от Закона за данък върху добавената стойност, освободена доставка включва: 1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка; 2. извършването на универсална пощенска услуга, съгласно Закона за пощенските услуги. Освен това, освободена е и доставката на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит.
Чл. 50
Член 50 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда освобождаване на доставките на стоки и услуги, които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки, при условие че не е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Също така, освобождаването не се прилага, когато е упражнено право на данъчен кредит чрез корекция по реда на чл. 79а и 79б.
Чл. 51
Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало при доставка на територията на страната. При доставки, свързани с транспорт на стоки, данъчното събитие настъпва на датата на започване на транспорта. Данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца след възникването на данъчното събитие, освен ако фактурата е издадена преди тази дата, в такъв случай данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата. При доставки с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за данък върху добавената стойност определя начина на изчисляване на данъчната основа за вътреобщностни доставки. Тя се определя по реда на чл. 26, а при специфични случаи по чл. 7, ал. 4 - увеличена по реда на чл. 26, ал. 3. Важно е да се отбележи, че данъчната основа не се увеличава със стойността на определени услуги, за които данъкът е задължен да бъде начислен от регистрирано лице. Освен това, при доставки по чл. 51, ал. 6, данъчната основа се определя пропорционално на броя на дните в съответния месец.
Чл. 53
Облагаемите с нулева ставка вътреобщностни доставки по чл. 7, с изключение на освободените по чл. 38, ал. 2, изискват от доставчика наличието на определени документи. Тези документи включват: 1) документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и 2) документи за транспортиране на стоките, съгласно Регламент (ЕС) 2018/1912. Ако доставчикът не получи документите до края на следващия календарен месец след изискуемост на данъка, нулевата ставка не се прилага. След получаването на документите, доставчикът може да коригира данъчния резултат.
Чл. 54
Данъчното събитие при внос на стоки възниква на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, дори и задължението да не съществува или размерът му да е нула. В случай, че не възниква задължение за заплащане на вносни мита, данъчното събитие възниква на датата на приключване на митническите формалности.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за данък върху добавената стойност определя данъчната основа при внос, която е митническата стойност, увеличена с определени разходи и такси. Конкретно, данъчната основа включва данъци, мита и разходи, свързани с вноса, като транспорт и застраховка. Допълнително, ако стоките са временно изнесени за обработка и след това вносни, данъчната основа се определя на база стойността на обработката. Търговските отстъпки не се включват в данъчната основа, ако са предоставени преди данъчното събитие.
Чл. 56
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) при внос се начислява от митническите органи. Размерът на данъка се отчита по реда, който е определен за митническото задължение. Вносителят не начислява данъка самостоятелно, а той се определя от митническите власти.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) регламентира условията и реда за начисляване на данъка при внос от регистрирани лица, които имат разрешение за прилагане на този режим във връзка с инвестиционни проекти. Вносителят упражнява правото си на начисляване на данъка, като издава протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие. В допълнение, новите алинеи от 2018 г. позволяват начисляване на данъка при определени условия, включително включването на данъка в справка-декларацията и отразяване на митническия документ за внос.
Чл. 57а
Чл. 57а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че вносителят може да декларира прилагането на специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни. Митническите органи могат да разрешат вдигането на стоките без ефективно внесен данък, при условие че декларираният идентификационен номер е валиден, стойността на стоките не надвишава 150 евро и те са предназначени за данъчно незадължени лица.
Чл. 57б
Специалният режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос може да се прилага от данъчно задължено лице, което отговаря на определени условия: представяне на стоки със стойност до 150 евро, несвързани с акцизни стоки и дистанционни продажби, свободно обращение в страната, получателят да е данъчно незадължено лице, регистрация по чл. 96 или чл. 100, разрешение за отсрочено плащане на вносни мита и статус на косвен представител по митническото законодателство.
Чл. 57в
Чл. 57в от Закона за данък върху добавената стойност описва реда за прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на ДДС при внос. Данъчно задълженото лице е длъжно да посочи, че прилага този режим, както и получателя на пратката в митническата декларация. Начисляването на данъка се извършва от митническите органи, а стоките могат да бъдат освободени без данъкът да е внесен в бюджета, при условие че лицето отговаря на определени условия. Месечната декларация за ДДС трябва да се подава електронно до 16-о число на следващия месец и да съдържа общата сума на събрания ДДС. Лицето води електронен регистър за целите на режима, който се съхранява за 10 години.
Чл. 57г
Чл. 57г регламентира задълженията на данъчно незадължените лица, получаващи пратки. Те са длъжни да заплатят данъка по митническата декларация при приемане на пратката. Лицето, посочено в чл. 57б, събира данъка от всички получатели и е задължено да внесе събраната сума до 16-о число на месеца, следващ месеца на приемането на пратката.
Чл. 57д
Чл. 57д от Закона за данък върху добавената стойност определя условията при внос на стоки. Когато не се прилагат специфични условия по чл. 57а и 57б, важат общите правила на закона. За лицата, попадащи под чл. 57б, не възниква право на данъчен кредит при внесен данък по чл. 57г. При стоки с собствена стойност над 150 евро или акцизни стоки, също се прилагат общите правила за внос.
Чл. 57е
Чл. 57е от Закона за данък върху добавената стойност въвежда възможност за отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне на стоки. Тази опция е достъпна за данъчно задължени лица, които имат разрешение за централизирано оформяне на стоки и отговарят на определени условия, включително наличие на идентификационен номер и разрешение за отсрочено плащане на вносни мита. Правилата за деклариране и начисляване на данъка при такова оформяне са регламентирани от митническото законодателство на Съюза.
Чл. 57ж
Чл. 57ж от Закона за данък върху добавената стойност регламентира задължителните декларации в митническите документи при внос на стоки. Необходимо е да се посочат номера на разрешенията за централизирано оформяне и отсрочено плащане, както и начинът на плащане. Начисляването на данъка се извършва от митническите органи, а размерът му се отчита по установения ред за митническото задължение.
Чл. 57з
Лицето, посочено в член 57е, е задължено да внесе данъка за съответния период до 16-о число на месеца, следващ месеца на приемането на митническата декларация, съгласно член 90. Освобождаване от данък при внос е предвидено.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които вносът на определени стоки е освободен от данък. Освобождаването важи за стоки внос от дипломатически представителства, Европейския съюз, международни организации, зъбни протези, учебници, морски риболовни продукти, злато, въздухоплавателни средства, инвестиционно злато, газ и други. Специфични условия и ограничения са посочени за всяка категория стоки. Освобождаването от данък не важи за стоки, предназначени за търговски цели или за стоки, за които не са предоставени необходимите документи.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за данък върху добавената стойност определя реда за обезпечаване на данъка при внос в зависимост от митническото законодателство. При липса на изискване за обезпечаване, данъкът не се обезпечава, а при наличие на задължение за заплащане на лихви върху вносните мита, възниква и задължение за лихви върху несъбрания данък. Лицата, управляващи митнически складове, носят солидарна отговорност за дължимия данък. Освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства се прилага и при обстоятелства, свързани с международни договори, ако превозните средства са противозаконно отнети или откраднати.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира начина на внасяне на начисления данък от митническите органи. Данъкът се внася в държавния бюджет по реда и сроковете за вносните мита. Не може да се прихваща с други вземания. При внос по режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита", данъкът се внася преди вдигането на стоките.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че митническите органи разрешават вдигането на стоки след заплащане или обезпечаване на начисления данък, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя. Това означава, че вносителите трябва да се съобразят с определените правила за митническите задължения при вдигане на стоки.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване. Основните положения включват: 1) мястото на изпълнение е на територията на страната, когато стоките пристигат тук; 2) мястото на изпълнение е на територията на страната, ако лицето, което придобива стоките, е регистрирано по закона и е осъществило придобиването под идентификационен номер; 3) изключение за ал. 2 съществува, ако лицето докаже, че придобиването е обложено в друга държава членка; 4) при доказване на двойно облагане, лицето коригира данъчния резултат; 5) специфични условия за тристранна операция, при които данъкът дължи от придобиващия; 6) документите и редът за корекция се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 63
Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване настъпва на датата, на която би възникнало такова събитие при доставка на територията на страната. При определени условия, като приключване на транспорт на стоките, данъкът става изискуем на 15-ия ден на следващия месец. В специални случаи, данъкът може да стане изискуем и на датата на издаване на фактурата или документа за придобиване на ново превозно средство. При доставки с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец.
Чл. 64
Данъчната основа при вътреобщностното придобиване на стоки се определя по реда на чл. 26 от закона. Тя е равна на данъчната основа, формирана за целите на вътреобщностната доставка в държавата членка, от която стоките се изпращат. При акцизни стоки в данъчната основа се включва и платеният акциз. Данъчната основа не включва данъчната основа на услугите, за които лицето е длъжно да начисли данъка. При доставки, данъчната основа се определя пропорционално на броя на дните в съответния месец.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че вътреобщностните придобивания на стоки, които имат място на изпълнение на територията на България, се облагат с нулева ставка. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. и се отнася за доставки, описани в чл. 36б.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда освобождаване на вътреобщностните придобивания на стоки, които имат място на изпълнение на територията на страната. Освобождаването важи за стоки, чийто внос би бил освободен от данък, с изключение на определени случаи, както и за доставки, свързани с институции на Европейския съюз. Допълнително, в част четвърта "а" се регламентира определянето на вътреобщностната доставка при последователни доставки на стока.
Чл. 65а
Чл. 65а описва условията за последователни доставки на стоки в рамките на вериги, включващи междинен доставчик. Определя се, че доставките между различни доставчици в ЕС, които транспортират стоката от един до друг, се считат за последователни. Междинният доставчик е различен от първоначалния и може да транспортира стоката самостоятелно или чрез трето лице. Мястото на изпълнение на доставките зависи от реда на доставките и местоположението на стоката, като се прилагат специфични правила при задължения за регистрация за ДДС.
Чл. 66
Чл. 66 определя стандартната ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) на 20% за облагаемите доставки на територията на България. Тази ставка важи и за вноса на стоки и вътреобщностни придобивания, освен ако не са посочени с намалена или нулева ставка.
Чл. 66а
Ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС) е 9% за определени доставки, включително: 1. Услуги по настаняване в хотели и подобни заведения, включително ваканционно настаняване и къмпинг. 2. Доставка на книги и периодични печатни произведения, независимо от начина на доставка. 3. Доставки на храни за бебета и малки деца, бебешки пелени и хигиенни артикули. Освобождаването на данъка с право на приспадане на данъчен кредит се прилага с нулева ставка.
Чл. 66б
Чл. 66б от Закона за данък върху добавената стойност предвижда прилагане на нулева ставка на данъка за определени доставки, извършвани на територията на България. Тези доставки са посочени в глава трета, чл. 53, 64а, 140, 146 и 173 от закона. Нулевата ставка влиза в сила от 01.07.2022 г.
Чл. 67
Член 67 от Закона за данък върху добавената стойност определя начина на изчисляване на данъка. Данъчната основа се умножава по ставката на данъка, а ако не е посочено изрично, че данъкът е отделен, се счита, че е включен в договорената цена. Това важи и за стоки, предлагани на дребно в търговската мрежа. В главата за данъчния кредит се обсъждат правата за приспадане на данъчния кредит.
Чл. 68
Данъчният кредит представлява сумата на данъка, която регистрирано лице може да приспадне от данъчните си задължения. Правото на приспадане възниква при получаване на стоки или услуги по облагаема доставка, извършено плащане преди данъчното събитие, осъществен внос и изискуем данък като платец. Правото на приспадане става активно, когато данъкът стане изискуем. При правоприемство, правото възниква на датата на вписване в търговския регистър или регистрацията. При специален режим за касова отчетност, правото възниква, когато данъкът стане изискуем.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за данък върху добавената стойност определя правото на регистрираните лица да приспадат данъка за стоки и услуги, използвани за облагаеми доставки. Лицата могат да приспадат данъка за стоки и услуги, доставени от регистрирани по закона лица, начисления данък при внос и изискуемия данък. Облагаемите доставки включват и доставки извън територията на страната, които биха били облагаеми, ако са извършени в страната. Правото на приспадане обаче е ограничено в определени случаи, включително доставките на финансови и застрахователни услуги, когато получателят е извън ЕС или услугите са свързани със стоки, отговарящи на специфични условия.
Чл. 70
Правото на приспадане на данъчен кредит е ограничено в редица случаи, независимо от изпълнението на условията по чл. 69 или 74. Не се признава данъчен кредит, когато стоките или услугите са предназначени за освободени доставки, безвъзмездни доставки, представителни или развлекателни цели, или за мотоциклети и леки автомобили, освен в специфични случаи. Лица, регистрирани по определени членове от закона, също нямат право на данъчен кредит. Неправомерно начислен данък не подлежи на приспадане.
Чл. 71
Лицето може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава определени документи, свързани с данъчните операции. Това включва данъчни документи, митнически документи, протоколи и доказателства за плащания, в зависимост от вида на доставките и условията на данъчното облагане. Правото на данъчен кредит може да се реализира и пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при придобиване или изграждане на недвижими имоти.
Чл. 71а
Чл. 71а от Закона за данък върху добавената стойност регламентира правото на данъчен кредит при придобиване или изграждане на недвижим имот, който се използва както за независима икономическа дейност, така и за лични нужди. Данъчният кредит може да се приспадне само за частта от начисления данък, съответстваща на използването на имота за икономическата дейност. Пропорцията на данъка, който може да се приспадне, се изчислява на базата на очакваното използване на имота за независима икономическа дейност. Регистрираните лица могат да получат частичен данъчен кредит и за имоти, използвани за доставки с и без право на приспадане на данъчен кредит. Правилата важат и за учредени вещни права върху имоти. При придобиването на имот, лицето преценява дали да включи целия имот или само част от него в стопанските си активи.
Чл. 71б
Чл. 71б от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че за стоки, които са дълготрайни активи и се използват едновременно за независима икономическа дейност и лични нужди, се прилагат разпоредбите на чл. 71а, ал. 1 - 5. Това означава, че лицето има право на приспадане на данъчния кредит в определен период, съобразно условията, посочени в чл. 71а.
Чл. 72
Регистрирано лице по Закона за данък върху добавената стойност може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, в който е възникнало правото, или в един от следващите 12 данъчни периода. За да упражни това право, лицето трябва да включи размера на данъчния кредит в справка-декларацията за съответния данъчен период и да посочи документа в дневника за покупките за същия период.
Чл. 73
Регистрираните лица имат право на частично приспадане на данъчен кредит за стоки или услуги, използвани както за облагаеми, така и за необлагаеми доставки. Размерът на частичния данъчен кредит се изчислява чрез коефициент, основан на оборота от облагаемите доставки спрямо общия оборот. Оборотът за облагаемите доставки включва данъчните основи на извършените облагаеми доставки, плащания преди данъчното събитие, и определени доставки извън страната. Общият оборот включва всички доставки и дейности, включително освободени и извън икономическата дейност. Коефициентът се изчислява на база предходната година или текущия данъчен период, а размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в края на данъчния период.
Чл. 73а
Чл. 73а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице, дори когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 или доставчикът не е издал документ, при условие че доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Правото на приспадане се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Чл. 73б
Чл. 73б от Закона за данък върху добавената стойност определя правото на регистрирано лице да упражни право на данъчен кредит за стоки или услуги, които не са дълготрайни активи, пропорционално на използването им в независимата икономическа дейност. Лицето може да определи размера на данъчния кредит с разумен метод, когато стоките или услугите се използват както за икономическата дейност, така и за лични нужди или за нуждите на работниците. Също така, ако стоките или услугите се използват за доставки, за които няма право на данъчен кредит, не се прилага чл. 73.
Чл. 74
Регистрираните лица по определени членове от закона имат право на приспадане на данъчен кредит за активи, налични към датата на регистрация, при условие че активите са придобити от регистрирани доставчици и са облагаеми. Правото на приспадане важи и за услуги, свързани с регистрацията, при спазване на специфични условия, включително наличие на фактура и регистрация в срок. За дълготрайни активи, използвани и за лични нужди, правото на кредит възниква при допълнителни условия.
Чл. 75
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на регистрация по закона за данък върху добавената стойност. То може да се упражнява през данъчния период, в който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода. Необходимите документи трябва да бъдат отразени в дневника за покупките, като се посочват данъчната основа и данъкът за съответните активи или услуги.
Чл. 76
Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията за обложените активи, налични към датата на последващата му регистрация. Това право възниква при наличието на определени условия, включително активите да са обложени при дерегистрацията, начисленият данък да е внесен или прихванат, активите да се използват за облагаеми доставки и да са придобити в определен срок. В допълнение, регистрираното лице може да приспадне данъчен кредит за активи, закупени след дерегистрацията, при спазване на условията на закона.
Чл. 77
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при повторна регистрация по закона. То може да се упражнява в данъчния период на възникване или в един от следващите 12 периода. Документът за начислен данък при дерегистрацията трябва да бъде отразен в дневника за покупките с данъчната основа и данък.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за данък върху добавената стойност определя правилата за ползване и корекция на данъчния кредит от регистрирани лица. Ползваният данъчен кредит е стойността на данъка, който е приспаднат в годината на упражняване на правото на данъчен кредит. Регистрираните лица са длъжни да коригират размера на ползвания данъчен кредит при изменения на данъчната основа, разваляне на доставката, или при промяна на вида на доставката. Корекцията трябва да се отрази в данъчния период, в който е възникнало съответното обстоятелство. Освен това, корекциите се извършват и при прекратяване на регистрацията на доставчика или получателя, както и в случаи на лизинг и предоставяне на услуги. При частично плащане по доставка, регистрираното лице има право на данъчен кредит, ако притежава дебитно известие.
Чл. 78а
Чл. 78а от Закона за данък върху добавената стойност регламентира правото на приспадане на данъчен кредит при погрешно съставени документи. Правото възниква през данъчния период, в който е издаден новият документ, и може да се упражнява в текущия или в следващите 12 данъчни периода, при условие че погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките в срок. При погрешно данъчно третиране, правото на приспадане също зависи от наличието на влязъл в сила акт от орган по приходите и внесено задължение в бюджета.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира корекцията на данъчния кредит за стоки и услуги, които са дълготрайни активи. При унищожаване, кражба или бракуване на стока, регистрираното лице дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. При последваща доставка на стока или услуга, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, също се дължи данък. За недвижимите имоти и дълготрайни активи се прилагат специфични формули за определяне на дължимия данък, в зависимост от начина на приспадане на данъчния кредит (изцяло, частично или пропорционално).
Чл. 79а
Чл. 79а от Закона за данък върху добавената стойност описва условията за корекция на ползвания данъчен кредит по отношение на стоки и недвижими имоти, които са дълготрайни активи. Корекцията се извършва при изменение в използването на активите, независимо от начина на приспадане на данъчния кредит при придобиването им. Формулите за корекцията зависят от това дали кредитът е приспаднат изцяло, частично или не е приспаднат. Корекцията се отразява в данъчния период, в който настъпват измененията, и може да бъде в посока увеличаване или намаляване на размера на кредита. Освен това, сроковете за корекция могат да бъдат спирани и възобновявани в зависимост от използването на активите.
Чл. 79б
Чл. 79б от Закона за данък върху добавената стойност определя правилата за корекция на данъчния кредит за услуги, свързани с дълготрайни активи, в случай на изменение в тяхното използване. Корекцията се извършва в последния данъчен период на годината, през която настъпват съответните обстоятелства, и включва формули за изчисление на изменението в размера на ползвания данъчен кредит в зависимост от начина на приспадане на данъчния кредит. Корекцията може да бъде в посока увеличение или намаление на данъчния кредит, а за услуги, които не са налични към края на годината, корекция не се извършва. Съществуват специфични правила за спиране и възобновяване на 5-годишния срок за корекция.
Чл. 79в
Чл. 79в от Закона за ДДС определя условията за изчисляване на корекциите при данъчните кредити, в зависимост от начина на използване на стоките или услугите от регистрираното лице. Коефициентите Кx и К0 се прилагат в зависимост от това дали стоката или услугата се използват за доставки, за които има или няма право на приспадане на данъчен кредит. ПрНИДx и ПрНИД0 също отразяват начина на използване на стоките или услугите, като се уточнява, че ПрНИД0 не може да бъде 0 или 1. Тези правила имат за цел да регулират корекциите на данъчния кредит в контекста на независимата икономическа дейност.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които не се извършват корекции по чл. 79, 79а и 79б. Основните случаи включват: използване на стоки и услуги за определени доставки, промяна на данъчния режим, изтичане на 20 години за недвижими имоти и 5 години за други стоки и услуги, липса на документи, и специфични условия за унищожаване или брак на стоки. Корекциите не се прилагат и в случаи на доказано унищожаване или загуба на стоки поради непреодолима сила, аварии и др.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда възстановяване на платения данък на определени категории лица. Възстановяването се отнася за: 1) данъчно задължени лица, регистрирани за ДДС в друга държава членка, за стоки и услуги, закупени на територията на страната; 2) лица, регистрирани за ДДС в трета държава, на реципрочен принцип; 3) данъчно незадължени физически лица, които не са установени в ЕС и са закупили стоки за лична употреба, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид след напускане на страната. Редът и документите за възстановяване се определят с наредба на министъра на финансите.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които данъкът е изискуем от различни лица. Основно, данъкът се дължи от регистрирани доставчици при облагаеми доставки, освен в определени случаи. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, но не е установен в страната, данъкът е изискуем от получателя при доставки на газ, електрическа енергия и услуги. Допълнително, данъкът е изискуем от получателя при определени условия, свързани с тристранни операции и доставки на стоки и услуги за държавата и местните органи. Има специфични разпоредби за стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че данъкът при внос е изискуем от вносителя. В случай, че две или повече лица са солидарно отговорни за вносни мита, те също така са солидарно отговорни за дължимия данък. При определени условия, когато не са налице условията на чл. 57а или 57б, платец на данъка е получателят, който е данъчно незадължено лице.
Чл. 84
Съгласно Чл. 84 от Закона за данък върху добавената стойност, данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Тоест, лицето, което получава стоките от друга държава членка на ЕС, е задължено да заплати данъка.
Чл. 85
Данъкът върху добавената стойност е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактура или известие. Лицата, които са платци на данъка, могат да бъдат както в Съюза, така и извън него, включително при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
Чл. 85а
Чл. 85а от Закона за данък върху добавената стойност определя, че данъкът е изискуем от регистрирано лице, което прилага режим извън Съюза, в Съюза или дистанционни продажби на стоки. Данъкът се начислява при облагаема доставка, когато получателят е данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение е на територията на страната.
Чл. 86
Регистрираните лица, за които данъкът е станал изискуем, са длъжни да начислят данъка, като издадат данъчен документ, включат размера на данъка в справка-декларацията за съответния данъчен период и посочат документа в дневника за продажбите. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е издаден документът. Не се начислява данък при освободена доставка или доставка с място на изпълнение извън страната. Някои разпоредби не се прилагат в специфични случаи.
Чл. 87
Данъчният период е времеви интервал, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация. Обикновено той е едномесечен и съвпада с календарния месец, освен в специфични случаи. Първият данъчен период започва от датата на регистрация и продължава до края на съответния данъчен период. Последният данъчен период обхваща времето от началото на периода до датата на дерегистрация.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за данък върху добавената стойност определя как се изчислява резултатът за данъчния период. Той е разликата между изискуемия данък и данъчния кредит. Ако начисленият данък е по-висок от данъчния кредит, то резултатът е данък за внасяне. Обратно, ако данъчният кредит е по-висок, резултатът е данък за възстановяване. Регистрираните лица определят само резултата за всеки данъчен период, който може да бъде или за внасяне, или за възстановяване.
Чл. 89
Когато регистрирано лице има задължение за внасяне на данък върху добавената стойност, то е длъжно да внесе този данък в държавния бюджет. Сроковете за внасяне на данъка зависят от данъчния период. За текущия данъчен период данъкът трябва да бъде внесен в срока за подаване на справка-декларацията. За последния данъчен период, ако има задължение за внасяне на данък, той трябва да бъде внесен до края на следващия календарен месец след срока за подаване на справка-декларацията. Данъкът се счита за внесен, когато сумата е постъпила в съответната сметка.
Чл. 90
В случаите на внос на стоки, вносителят или негов представител е задължен да внесе начисления данък върху добавената стойност (ДДС) в държавния бюджет. Данъкът трябва да бъде внесен по сметка на Агенция "Митници" или чрез ПОС терминално устройство. Не е допустимо прихващане на данъка с други задължения от приходните или митническите органи. Стоките могат да бъдат освободени след заплащане или обезпечаване на данъка.
Чл. 91
При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от нерегистрирано лице, данъкът трябва да бъде внесен в 14-дневен срок след изтичането на данъчния период, в който данъкът е станал изискуем. За акцизни стоки, данъкът също се внася в 14-дневен срок след изтичането на месеца, в който е станал изискуем. Данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП, където лицето е регистрирано. Сумата се счита за внесена на датата на постъпване в съответната сметка.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира начина на възстановяване, прихващане или приспадане на данъка за възстановяване. Основните положения включват: 1. Данъкът за възстановяване може да бъде прихващан с изискуеми данъчни задължения. 2. При липса на задължения, данъкът може да бъде приспаднат от дължимия данък за внасяне в следващите два периода. 3. Остатъкът от данъка за възстановяване след приспадане се прихваща за погасяване на публични задължения или се възстановява в срок от 30 дни. 4. Определени условия могат да доведат до незабавно възстановяване на данъка в 30-дневен срок. 5. При наличие на публични вземания, органът по приходите може да прихваща тези задължения, преди да възстанови остатъка.
Чл. 93
Сроковете за възстановяване на ДДС спират в определени случаи, включително при липса на счетоводство, непредставяне на задължителни документи, недопускане на орган по приходите до помещения, или трудност при откриване на лицето. Те могат да бъдат възобновени при изпълнение на съответните условия. Сроковете също спират при установяване на данни за престъпление и могат да бъдат удължени до 60 дни. Възобновяването става след получаване на отказ за образуване на производство или уведомление за приключване на производството.
Чл. 94
Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър за данъка върху добавената стойност (ДДС), който е част от регистъра по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Лицата, които се вписват в този регистър, получават идентификационен номер за ДДС, обозначен с 'BG'. Регистрацията е задължителна и може да бъде извършена по избор.
Чл. 95
Според Чл. 95 от Закона за данък върху добавената стойност, задължителна регистрация подлежат всички данъчно задължени лица, установени на територията на страната и извършващи облагаеми доставки на стоки или услуги. Също така, задължителна регистрация се изисква и от данъчно задължени лица, които не са установени в страната, но извършват облагаеми доставки на стоки или услуги, различни от тези, при които данъкът е изискуем от получателя.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за данък върху добавената стойност определя задължението за регистрация на данъчно задължени лица, които имат облагаем оборот от 84 874 евро или повече за последните 12 месеца. Лицата трябва да подадат заявление за регистрация в 7-дневен срок след достигане на оборота. Облагаемият оборот включва облагаеми доставки, финансови и застрахователни услуги, но не включва определени доставки, които не са свързани с основната дейност. Регистрацията е задължителна независимо от срока на достигане на оборота, а органът по приходите може да откаже регистрация при определени условия. Има специфични правила за последователно извършване на дейности от свързани лица.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за данък върху добавената стойност определя задължението за регистрация на лица, установени в друга държава членка, които извършват облагаеми доставки на стоки, инсталирани на територията на страната. Те трябва да подадат заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди данъчното събитие. Изключение правят случаите, когато получателят е регистрирано по закона лице.
Чл. 97а
Чл. 97а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда задължение за регистрация на данъчно задължени лица, които получават услуги с място на изпълнение на територията на България. Регистрацията е задължителна за лица, установени в страната, които предоставят услуги с място на изпълнение в друга държава членка, когато данъкът е дължим от получателя. Лицата трябва да подадат заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът става изискуем. Освен това, регистрираните лица имат задължение да се регистрират и при възникване на основания за задължителна регистрация по други членове от закона.
Чл. 97б
Чл. 97б от Закона за данък върху добавената стойност предвижда задължения за данъчно задължени лица, установени на територията на България, при извършване на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване, услуги по електронен път или стоки при вътреобщностни дистанционни продажби, когато мястото на изпълнение е в друга държава членка. Текстът е променен и отменен в различни периоди, като последната промяна е в сила от 01.07.2021 г.
Чл. 97в
Данъчно задължените лица, които не са регистрирани в България за прилагане на режим в Съюза, са длъжни да уведомят компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок от 7 дни след издаването на идентификационен номер по ДДС от всяка държава членка. Уведомлението се подава по електронен път, включително и в случай на отнемане на идентификационния номер.
Чл. 98
Член 98 от Закона за данък върху добавената стойност е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 104 от 2020 г., и влиза в сила от 1 юли 2021 г. С отменянето на този член се прекратява задължението за регистрация при вътреобщностно придобиване на стоки.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията за регистрация на данъчно незадължени и задължени лица, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки. Лицата, които не са регистрирани и чиято стойност на облагаемите придобивания за текущата година не надвишава 10 000 евро, не подлежат на регистрация. При надвишаване на този праг, те трябва да подадат заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди данъчното събитие. Регистрация е задължителна и за данъчно задължени лица от други държави членки, които извършват придобивания на територията на страната.
Чл. 100
Данъчно задължените лица, които не отговарят на условията за задължителна регистрация, имат право да се регистрират по закона. Също така, юридически лица, които не са задължени, могат да се регистрират за вътреобщностно придобиване. Лица, на които е отказана регистрация от приходната администрация, не могат да се регистрират до отпадане на основанието за отказ или до 24 месеца след дерегистрацията. Правото на регистрация може да се заяви пред Агенцията по вписванията при вписване на първоначална регистрация.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за данък върху добавената стойност описва процедурата за регистрация на данъчно задължени лица. Лицата, които имат задължение или право да се регистрират, подават заявление в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Заявлението може да бъде подадено лично, чрез представител или електронно. Необходимо е да се посочи основанието за регистрация и да се приложат определени документи. Органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок от 7 дни след подаване на заявлението и издава акт за регистрация или отказ в същия срок. В определени случаи регистрацията се извършва в тридневен срок.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) описва процедурата за регистрация на лица от органите по приходите, когато те не са подали заявление за регистрация в срок. В акта за регистрация се посочват основанието и датата на възникване на задължението. Лицата, които не са подали заявление в срок, дължат данък за извършените облагаеми доставки и вътреобщностни придобивания, както и за получените облагаеми услуги, за периодите, в които е следвало да бъдат регистрирани. Регистрираните лица могат да анулират издадени документи и да издадат нови фактури с начислен данък. При несъответствие, дължимият данък се начислява с протокол. Лицата дължат лихва за дължимия данък от изтичането на срока за внасяне, а получателите на доставки могат да упражнят право на приспадане на данъчен кредит, ако са регистрирани.
Чл. 103
Съгласно чл. 103, дата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност е датата на връчването на акта за регистрация. В предходния параграф (2) е посочено, че изменението от 2012 г. е отменено през 2017 г. и е в сила от 2018 г.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира процеса на издаване на удостоверение за регистрация на регистрираните лица. Удостоверението се предоставя едновременно с акта за регистрация и по искане на лицето, защитено с пластмасово фолио. При писмено искане в 7-дневен срок органът по приходите издава удостоверение в желан брой екземпляри. Освен това, директорът на компетентната териториална дирекция на НАП може да издаде удостоверение за доказване на регистрацията в чужбина в същия срок.
Чл. 105
Регистрираните лица по Закона за данък върху добавената стойност са задължени да уведомят компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок при загуба, повреждане или унищожаване на удостоверението. След получаване на уведомлението, органът по приходите издава дубликат на удостоверението в същия срок от 7 дни.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда процедура за дерегистрация, при която лицето след дерегистрацията не може да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в определени случаи. Регистрацията може да бъде прекратена по инициатива на регистрираното лице или по инициатива на органа по приходите, при наличие на основания за задължителна дерегистрация.
Чл. 107 от Закона за данък върху добавената стойност
Законът за данък върху добавената стойност предвижда задължителна дерегистрация при следните обстоятелства: 1. Смърт на физическо лице; 2. Смърт на едноличен търговец; 3. Заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, освен ако лицето подлежи на задължителна регистрация или подаде заявление за продължаване на регистрацията; 4. Прекратяване на юридическо лице без или с ликвидация; 5. Прекратяване на неперсонифицирано лице или осигурителна каса; 6. Заличаване на клонове на чуждестранни юридически лица.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за данък върху добавената стойност определя основанията за дерегистрация по избор на данъчнозадължени лица. Такива основания възникват, когато отпадне основанието за задължителна регистрация, при определени условия за облагаемите доставки и придобивания. Лицата, регистрирани по избор, не могат да прекратят регистрацията си преди изтичането на 12 месеца от началото на следващата календарна година след регистрацията. Освен това, лица, регистрирани на основание чл. 96, ал. 9, могат да подадат заявление за дерегистрация, ако започнат да извършват доставки, за които се прилага режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за данък върху добавената стойност описва процедурата за дерегистрация на юридически лица. При прекратяване на юридическо лице с ликвидация, лицето е задължено да подаде заявление за дерегистрация в срок от 14 дни от настъпването на съответното обстоятелство. В случай на дерегистрация по инициатива на органа по приходите, регистрираното лице само избира кога да подаде заявление. Заявлението трябва да съдържа основание за дерегистрация и да бъде придружено от определени документи. След постъпване на заявлението, органът по приходите извършва проверка в срок от 7 дни и издава акт за дерегистрация или мотивиран отказ в същия срок. Датата на дерегистрацията зависи от конкретните обстоятелства, посочени в закона.
Чл. 110 от Закона за данък върху добавената стойност
Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) може да бъде прекратена от органа по приходите чрез акт за дерегистрация. Причини за дерегистрация включват: основание за задължителна дерегистрация, неподаване на заявление за дерегистрация в срок, и други специфични основания. В случай на дерегистрация по определени основания, актът не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е свързана с възникването на съответното обстоятелство. За останалите случаи, датата на дерегистрация е датата на връчване на акта.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че при дерегистрация на лице се счита, че то извършва доставка на всички налични стоки и услуги, за които е ползвало данъчен кредит. Изключения от това правило са предвидени при дерегистрация поради смърт на физическо лице или едноличен търговец, когато стойността на наличните стоки и услуги е до 12 782 евро. При стойности над този праг данък се начислява. Освен това, дерегистрацията не се прилага при преобразуване на юридическо лице, налични активи публична собственост, или при последваща регистрация в рамките на един данъчен период. Данъкът се декларира и внася в последния данъчен период.
Чл. 111а
Чл. 111а от Закона за данък върху добавената стойност определя начина на документиране на доставки с място на изпълнение на територията на България и на други държави членки. За доставките в България, документирането се извършва по реда на закона. За доставки в друга държава членка, документирането е допустимо, когато данъкът е изискуем от получателя, а доставчикът е установен в България. За доставки към трети страни, условията за документиране са подобни. Членът съдържа и специфични изключения за случаи, при които фактурата се издава от получателя на стоките или услугите.
Чл. 112
Според чл. 112 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчен документ включва фактура, известие към фактура и протокол. Тези документи могат да бъдат издавани ръчно или автоматизирано. В случай на кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ, регистрираното лице е задължено да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП писмено в срок до 24 часа от узнаването на събитието.
Чл. 113
Данъчно задължените лица, които извършват доставки на стоки или услуги, са длъжни да издават фактури, освен в определени случаи. Фактурата на хартиен носител трябва да бъде издадена в два екземпляра - за доставчика и за получателя. Не е задължително издаването на фактура за доставки на данъчно незадължени физически лица, финансови и застрахователни услуги, продажби на самолетни билети, безвъзмездни доставки и при определени условия за нерегистрирани лица. Фактурата трябва да бъде издадена в срок от 5 дни след данъчното събитие или авансовото плащане, а за вътреобщностни доставки - не по-късно от 15-о число на следващия месец. При желание, фактура може да бъде издадена и при случаи, когато не е задължителна. Сборна фактура може да се издаде за доставки в един данъчен период, като тя трябва да съдържа необходимите реквизити. Има специфични разпоредби за електронни фактури и известия, които се считат за издадени при предоставяне на клиента.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за ДДС определя задължителните реквизити, които трябва да съдържа фактурата. Те включват: наименование на документа, уникален пореден номер, дата на издаване, информация за доставчика и получателя, количеството и вида на стоката или услугата, данъчната основа и размера на данъка, както и други специфични условия, свързани с доставките. Някои реквизити могат да не се изискват при определени условия, като например когато сумата не превишава 100 евро. Важна е и автентичността на фактурите, която трябва да бъде осигурена независимо от формата на документа.
Чл. 115 от Закона за данък върху добавената стойност
При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е задължен да издаде известие. Известието трябва да бъде издадено в срок до 5 дни от възникване на съответното обстоятелство. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление или разваляне - кредитно известие. Известието съдържа номера и датата на фактурата, основанието за издаване и се издава в минимум два екземпляра. В определени случаи известието може да не съдържа всички реквизити на фактурата.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда, че поправки и добавки във фактури и известия не са разрешени. Погрешно съставените документи, които не съдържат начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен, или които съдържат начислен данък, когато не е следвало, се анулират и издават нови. При анулиране на такива документи се съставя протокол, който включва основанието за анулиране, номера и датата на анулирания документ, номера и датата на новия документ, както и подписите на лицата, съставили протокола. Всички екземпляри на анулираните документи трябва да се съхраняват от издателя, а отчитането им се извършва по реда, определен с правилника за прилагане на закона. Допълнително, погрешно съставените документи включват и случаи с грешна ставка на данъка. Корекциите се извършват при наличие на влязъл в сила акт от орган по приходите, когато задължението е внесено в бюджета или прихванато.
Чл. 117
Протоколът по чл. 117 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) се издава задължително от регистрирани лица в определени случаи, като съдържа основни данни, свързани с данъчната основа и начисления данък. В случай на изменение на данъчната основа или при развалянето на доставка, лицето е задължено да издаде нов протокол, който да съдържа информация за първоначалния протокол, основанието за корекция и размера на измененията. Новият протокол трябва да бъде издаден в срок от 15 дни от настъпване на съответното обстоятелство.
Чл. 117а
Чл. 117а от Закона за данък върху добавената стойност урежда процедурите за поправки и анулиране на протоколи. Поправки не се разрешават, а погрешно съставени протоколи се анулират и издават нови. Погрешно съставен протокол е такъв, в който не е начислен данък, е начислен неправилно или е приложена грешна ставка. При анулиране, ако протоколът е отразен в отчетните регистри, не се съставя нов, а в погрешния се посочва основанието за анулиране. Анулираните протоколи се съхраняват от издателя. Корекции при наличие на влязъл в сила акт от орган по приходите следват същите правила.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност задължава всички регистрирани и нерегистрирани лица да издават фискални или системни бонове при извършване на доставки или продажби в търговски обект. Получателят е длъжен да съхранява тези документи. При неиздаване на документ, получателят може да задържи плащането, освен в определени случаи. Фискалните устройства трябва да имат възможност за дистанционно предаване на данни към Националната агенция за приходите. Министърът на финансите издава наредба, която определя условията за работа с фискални устройства и системи, а също така и за издаване на документи. Специфични правила се прилагат за продажби на течни горива и за електронни магазини, с възможност за издаване на електронни документи.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че за доставки, при които не е задължително издаването на фактура, регистрираните доставчици трябва да съставят отчет за извършените продажби. Този отчет трябва да съдържа обобщена информация за съответния данъчен период и да бъде съставен най-късно в последния ден на периода. Доставчикът може по избор да съставя отделни отчети за всеки ден или обект. Съдържанието на отчета се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за данък върху добавената стойност определя задълженията на регистрираните лица по отношение на отчетите за извършените продажби и покупки. Доставчикът трябва да състави отчет за продажбите, съдържащ информация за количеството и вида на стоките или услугите, датата на данъчното събитие, описания на фактурите, данъчната основа, ставката и размера на данъка. Отчетът трябва да бъде изготвен в последния ден на данъчния период. При доставки от физически лица, които не са данъчно задължени, получателят също е задължен да състави отчет за покупките с подобна информация. Тези отчети също трябва да бъдат представени в последния ден на данъчния период.
Чл. 121
Данъчно задължените лица са длъжни да съхраняват данъчните документи, издадени от тях или от тяхно име, както и получените данъчни документи, в оригиналния им вид за срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение. Автентичността и целостта на документите трябва да бъдат гарантирани през целия срок на съхранение, а при електронно съхранение, трябва да се съхраняват и данни, удостоверяващи автентичността на документите. Същите правила важат и за отчетите за продажби и митническите документи за внос.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира задълженията на данъчно задължените лица, които съхраняват електронни фактури и известия. Те са длъжни да осигурят онлайн достъп до тези данни на компетентните органи по приходите в България, както и на органите на друга държава членка, когато данъкът е дължим в нея. Задължението важи както за лица, установени в България, така и за такива, които не са установени, но имат задължения за данък в страната.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за данък върху добавената стойност (ДДС) определя задълженията на регистрираните лица относно воденето на счетоводна отчетност и регистри на стоките. Регистрираните лица трябва да водят подробна отчетност, регистри на стоките, които получават от друга държава членка, както и електронни регистри за стоките, прехвърляни под режим на складиране. Освен това, те са задължени да съхраняват отчетността и информацията в електронните регистри за срок от 10 години. При определени условия, свързани с наличните парични средства и вземания, регистрираните лица трябва да декларират информация в срок до края на месеца след тримесечието. Нови разпоредби, влезли в сила от 2023 г., уточняват задълженията на доставчиците на платежни услуги.
Чл. 123а
Чл. 123а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда задължения за доставчиците на платежни услуги относно воденето на електронен регистър на получателите и плащанията. Регистърът трябва да се води за всяко календарно тримесечие, когато местонахождението на платеца и получателя е в различни държави членки или когато има повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател. Регистърът съдържа информация за идентификатори, данни за плащанията и възстановяванията, и трябва да се предоставя на Националната агенция за приходите в определен срок.
Чл. 124
Регистрираните лица по закона за ДДС са задължени да водят дневници за покупки и продажби. Те трябва да отразяват данъчните документи и отчетите за продажби в дневника за продажбите, както и информация от регистъра за покупки. Сроковете за отразяване на документите са определени, като за получените данъчни документи срокът е до 12-ти данъчен период след издаването им. Регистрираните лица, извършили вътреобщностни доставки на нови превозни средства, също трябва да водят специален регистър. Правилникът за прилагане на закона определя детайлите относно съдържанието и изискванията на регистрите.
Чл. 125
Член 125 от Закона за данък върху добавената стойност определя задълженията на регистрираните лица по отношение на подаването на справка-декларации и отчетни регистри. Регистрираните лица са длъжни да подават справка-декларация за всеки данъчен период, включително когато не дължат данък. В случай на вътреобщностни доставки, те трябва да подадат и VIES-декларация. Справка-декларацията и отчетните регистри се подават до 14-о число на месеца след данъчния период, а подаването се извършва по електронен път, освен в определени случаи. При смърт на физическо лице, декларациите за последния данъчен период се подават от наследниците в срок от два месеца.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) регламентира корекциите на допуснати грешки в подадени декларации. Грешките могат да бъдат поправени преди изтичането на срока за подаване на декларацията чрез повторно подаване на коригираните документи. При установени грешки след този срок, корекциите се извършват в данъчния период, в който грешката е открита, или чрез уведомление до компетентния орган. Специални правила се прилагат за лица, на които е прекратена регистрацията по ЗДДС, включително уведомления и разрешения за корекции и издаване на данъчни документи. Включени са и нови разпоредби относно намаляване на данъчната основа при несъбираеми вземания.
Чл. 126а
Чл. 126а от Закона за данък върху добавената стойност регламентира условията, при които доставчик може да намали данъчната основа и начисления данък при несъбираемо вземане. Необходимо е да са изпълнени следните условия: издадена фактура, доставчикът и получателят да не са свързани лица, да не е извършено прехвърляне на вземането, доставчикът да е предприел действия за събиране, и да е уведомил получателя. Вземането се счита за несъбираемо при определени обстоятелства, като изтичане на давност, съдебно решение за недължимост или след приключване на изпълнително производство.
Чл. 126б
Чл. 126б от Закона за данък върху добавената стойност урежда условията за намаляване на данъчната основа и начисления данък в случаи на несъбираемо вземане. Когато получателят е регистрирано лице, намалението се извършва чрез издаване на кредитно известие. При нерегистрирано лице, намалението става чрез протокол в тримесечен срок. Специални условия важат и за заличени лица след несъстоятелност. Доставчикът е длъжен да уведомява приходните органи и да издава необходимите документи при получаване на плащане, свързано с намаление на данъчната основа.
Чл. 126в
Чл. 126в от Закона за данък върху добавената стойност посочва, че намалението на данъчната основа и на начисления данък не се прилага, ако доставчикът е знаел или е бил длъжен да знае, че няма да получи дължимата сума по доставката. Доставчикът се счита за длъжен да знае, когато доставката е привидна, заобикаля закона или е на цена, значително различна от пазарната.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за данък върху добавената стойност урежда случаите, когато данъчно задължено лице (комисионер или довереник) извършва доставки от свое име и за чужда сметка. В тези случаи се разграничават две доставки: първата е между комисионера и третото лице, а втората е между комитента и комисионера. Датите на възникване на данъчното събитие и данъчната основа за всяка доставка се определят по общите правила на закона, с определени условия за възнаграждението на комисионера.
Чл. 128
Съгласно Чл. 128 от Закона за данък върху добавената стойност, когато основната доставка е придружена от друга доставка и плащането за двете е определено общо, се счита, че съществува само една основна доставка. Това включва случаи като гаранционно обслужване, когато то е част от основната доставка.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира условията, при които предоставянето на стоки или услуги не се смята за доставка. Според (1), предоставянето на стоки от производител с цел отстраняване на дефекти по гаранция, извършвано за сметка на производителя, не е доставка. В (2) се уточнява, че предоставянето на услуга по отстраняване на дефекти също не е доставка, ако услугата се извършва от упълномощено лице, производителят не е в страната и разходите са за сметка на производителя. В (3) се посочва, че предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик не е доставка, когато разходите за отстраняването са за негова сметка, свързани със задържани суми.
Чл. 130
Член 130 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че когато възнаграждението за доставка е в стоки или услуги, се счита, че има две насрещни доставки. Всеки от доставчиците е както продавач на полученото, така и купувач на предоставеното. Данъчното събитие възниква по общите правила на закона и при наличие на авансово плащане, се смята за част от втората доставка. Размерът на данъчната основа за авансовото плащане е равен на данъчната основа на предходната доставка.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за данък върху добавената стойност определя задълженията на публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор при публична продан или продажба на имот, когато собственикът е регистрирано лице по закона. В срок от 5 дни след получаване на цената от продажбата, те трябва да преведат дължимия данък по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, да съставят документ за продажбата в три екземпляра и да уведомят компетентната дирекция. Данъкът се счита за включен в продажната цена и се плаща от купувача. Има изключения, когато вещта е възложена на взискателя, а в случай на отмяна на продажбата, данъкът се възстановява.
Чл. 131а
Чл. 131а от Закона за данък върху добавената стойност урежда продажбата на ваучери за конкретна цел. Когато данъчно задължено лице продава ваучер от свое име, той се счита за доставка на стоките или услугите, към които се отнася ваучерът. Ако ваучерът се продава от данъчно задължено лице, действуващо от името на друго лице, доставката се счита за извършена от това друго лице. Фактическото предоставяне на стоки или услуги срещу ваучер не се счита за доставка. При случаи, когато е налице различие между издателя на ваучера и лицето, предоставящо стоките или услугите, доставката е към издателя на ваучера.
Чл. 131б
Чл. 131б от Закона за данък върху добавената стойност определя, че продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, действуващо от свое име, не се счита за доставка на стоки или услуги. Фактическото предоставяне на стоки или услуги при използване на ваучера е считано за доставка. Когато ваучерът се продава от лице, действуващо от името на друго данъчно задължено лице, това не се счита за доставка от името на това лице. Задържането на ваучер след изтичането на валидността му без фактическо предоставяне на стоки или услуги също не се счита за доставка.
Чл. 131в
Чл. 131в от Закона за данък върху добавената стойност определя, че когато данъчно задължено лице, действуващо от името на друго данъчно задължено лице, получава възнаграждение във връзка с продажбата на ваучера, това се счита за облагаема доставка на услуга. Разпоредбите на чл. 131а и 131б не се прилагат за инструменти, които дават право на отстъпка, но не и на самите стоки или услуги, както и за билети за пътуване, кино, музей и подобни.
Чл. 131г.
Чл. 131г. от Закона за данък върху добавената стойност определя правилата за доставки на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона. Доставчикът прилага общите правила на закона за тези доставки, включително за реекспорт или износ. Данъкът се начислява с издаването на протокол, а лицето, което го начислява, има право на данъчен кредит. Уведомлението за начисляване на данък за стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, трябва да бъде направено по електронен път до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за данък върху добавената стойност задължава лицата, които придобиват стоки и услуги от регистрирано лице, да се регистрират. Регистрацията става с подаване на заявление в 7-дневен срок след вписване на обстоятелствата в търговския регистър или регистъра на юридическите лица. Датата на регистрацията е същата като датата на вписване. Неперсонифицирани дружества с регистриран съдружник също подлежат на регистрация в съответния срок.
Чл. 132а
При смърт на регистрирано по ЗДДС физическо лице или едноличен търговец, наследникът може да се регистрира по закона, ако продължи икономическата дейност на починалия. Регистрацията трябва да се извърши в 7-дневен срок от приемането на наследството, но не по-късно от 14-о число на месеца след 6-ия месец от смъртта на наследодателя. Датата на регистрация е датата на връчване на акта за регистрация.
Чл. 133
Чуждестранните лица, които извършват икономическа дейност на територията на България, трябва да се регистрират чрез акредитиран представител, освен клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред. Чуждестранни лица, които не са установени в страната, но извършват облагаеми доставки, също трябва да се регистрират чрез акредитиран представител. Регистрацията се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При прекратяване на акредитиран представител, чуждестранното лице е длъжно да определи нов представител в срок от 14 дни. Има специфични правила за регистрация на лица, установени в трети страни, в зависимост от споразуменията с Европейския съюз.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира прекратяване на регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано по чл. 133. Дерегистрацията може да се извърши при наличие на условия за дерегистрация и по реда на чл. 109, 155 или 157. Ако чуждестранното лице не назначи нов акредитиран представител в определения срок, органът по приходите може да прекрати регистрацията му с акт за дерегистрация, който не се връчва на лицето. Датата на дерегистрацията е датата на изтичане на срока. При дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка по чл. 111.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията за акредитация на представител на чуждестранно лице. Акредитиран представител може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в България или местно юридическо лице, което не е в ликвидация и няма задължения към НАП. Представителят отговаря солидарно за данъчните задължения на чуждестранното лице, освен в определени случаи. Специален ред за облагане на туристически услуги е посочен в глава шестнадесета.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че когато туроператор предоставя стоки или услуги във връзка с пътуване на пътуващо лице, се счита, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. Стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва, трябва да са получени от данъчно задължени лица и предоставени без изменение. Разпоредбите не важат за туристически агенти, които действат от името на трето лице.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че мястото на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е там, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект за извършване на услугата. Това е важно за определяне на данъчната юрисдикция и задълженията на туроператора.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за данък върху добавената стойност урежда датата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга. Според алинея 1, това е датата, на която клиентът за първи път се възползва от услугата. В алинея 2 се уточнява, че данъкът става изискуем на същата дата, когато е възникнало данъчното събитие.
Чл. 139
Данъчната основа за доставка на обща туристическа услуга се определя като марж, който е разликата между общата сума, получена от туроператора за услугата (включваща субсидии, данъци, такси и разходи), и сумата, платена за доставки на стоки и услуги, от които клиентът се възползва. Данъчната основа не може да бъде отрицателна.
Чл. 140
Доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако всички свързани стоки и услуги са извършени на територията на трети страни. Ако само част от доставките са на територията на трети страни, нулевата ставка важи само за съответната част от услугата.
Чл. 141
Туроператорите не могат да приспадат данъчен кредит за стоки и услуги, които са получени от други данъчно задължени лица и от които пряко се възползват пътуващите лица. Това правило е в сила от 01.01.2012 г.
Чл. 142
Данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол. Във фактурата и известието към нея се вписва "режим на облагане на маржа - туристически услуги". Документирането и отчитането на тази доставка се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 143
Чл. 143 определя условията за прилагане на специалния ред на облагане на маржа за доставки на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, извършвани от дилъри. Този ред се прилага при доставки от данъчно незадължени лица, регистрирани и нерегистрирани данъчно задължени лица, както и при доставки от други дилъри. Изключение правят новите превозни средства. Дилърите имат право да изберат този режим, като подават уведомление в НАП, и прилагането му е задължително за минимум 24 месеца. Могат да прекратят прилагането му, след подаване на уведомление.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение на доставки, като това е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра. Данъчното събитие възниква съгласно общите правила на закона, а данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, в който е възникнало данъчното събитие. Данъкът се начислява с издаването на протокол, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за данък върху добавената стойност определя данъчната основа на доставката на стока при облагане с марж. Данъчната основа представлява разликата между продажната цена, получена от дилъра, и сумата, платена за стоките, като включва различни разходи и данъци. Данъчната основа не може да бъде отрицателна величина.
Чл. 146
Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, при условие че са изпълнени условията, посочени в чл. 28 от Закона за данък върху добавената стойност.
Чл. 147
Дилърите имат право на данъчен кредит за стоки и услуги, които използват за доставки, с изключение на стоки, облагани по специалния ред на маржа. Правото на данъчен кредит е допустимо за внесени стоки втора употреба и произведения на изкуството, при спазване на определени условия. Отменени са предходни алинеи, които не са в сила от 01.01.2010 г.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за данък върху добавената стойност регулира начина на документиране и отчитане на доставки на стоки, прилагани по специалния ред на облагане на маржа. Дилърите трябва да вписват в фактурите съответния режим на облагане, като могат да избират между три опции: стоки втора употреба, произведения на изкуството, или предмети за колекции и антикварни предмети. Освен това, документите и отчетите за тези доставки се извършват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за данък върху добавената стойност определя, че облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е равен на сбора от маржовете. При дерегистрацията на дилъра се начислява данък за наличните стоки, което означава, че при прекратяване на дейността, дилърът е задължен да изчисли и плати данък върху стойността на наличните стоки, които не са продадени.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира процедурата за дерегистрация на дилъри. При дерегистрацията дилърът е задължен да плати данък върху наличните стоки, чийто размер се определя на базата на средния марж, реализиран през последните 12 месеца. Правилата за изчисляване на средния марж ще бъдат уточнени в правилника за прилагане на закона. Освен това, дилърът дължи и данък по чл. 111, с изключение на данъка за наличните стоки.
Чл. 151
Член 151 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които дилърите могат да прилагат общия ред за облагане при доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски и антикварни предмети. Правото за прилагане на този режим се упражнява за всяка отделна доставка, без да се посочва в фактурата. Данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и 27, а правото на данъчен кредит възниква при условията на чл. 143, ал. 3. Дилърите, прилагащи различни режими на облагане, трябва да водят отделна отчетност за доставките.
Чл. 151а
Регистрирани лица по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 могат да прилагат специален режим за касова отчетност на ДДС, ако имат облагаем оборот до 500 000 евро за последните 12 месеца, нямат влязъл в сила ревизионен акт и нямат неизплатени данъчни задължения. Данъкът става изискуем при получаване на плащане, с изключение на определени доставки. Разрешение за прилагане на режима се издава от Националната агенция за приходите след писмено искане.
Чл. 151б
Чл. 151б от Закона за данък върху добавената стойност регламентира прилагането и прекратяването на специалния режим на данъка. Лицата, получили разрешение за прилагане на режима, започват да го прилагат от първия ден на месеца след получаването на разрешението и могат да го прекратят след 12 месеца. При прекратяване на режима, лицето трябва да подаде искане до компетентната териториална дирекция на НАП. Органът по приходите може да прекрати режима, ако условията не са изпълнени или ако лицето не е спазило задълженията си. Прекратяването влиза в сила от деня след връчване на акта за прекратяване.
Чл. 151в
Чл. 151в от Закона за данък върху добавената стойност описва правилата за данъчното събитие при доставки, прилагани под специален режим. Данъчното събитие възниква при общите условия на закона. Лицето, което прилага режима, е задължено да начисли данък на датата на събитието, като издаде фактура и я запише в дневника за продажби. Данъкът става изискуем при получаване на плащане. При частични плащания, данъкът се изисква пропорционално. За авансови плащания преди данъчното събитие се прилагат специфични правила. При прекратяване на режима, дължимият данък става изискуем на датата на връчване на акта за прекратяване. Протокол се издава за определяне на размера на данъка.
Чл. 151г
Чл. 151г от Закона за данък върху добавената стойност регламентира правото на приспадане на данъчен кредит за лица, които не прилагат специалния режим. Правото възниква при извършено плащане за доставка. Някои доставки са изключени от специалния режим и следват общите правила. При частично плащане правото на кредит е пропорционално, а при авансово плащане се прилагат общите правила. Лица, прекратяващи специалния режим, могат да упражнят правото на данъчен кредит в определен срок. Протокол за размера на кредита се издава от получателя.
Чл. 151д
Чл. 151д от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че доставките, за които данъчната изискуемост не е настъпила, трябва да бъдат документирани с вписване на 'касова отчетност' във фактурата. Изключения от това правило важат за доставки на стоки или услуги, изключени от обхвата на специалния режим. Документирането и отчитането на тези доставки се извършва по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
Чл. 152
Специалните режими по Закона за ДДС включват режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии. Режим извън Съюза може да се прилага за доставки на услуги от данъчно задължени лица, които не са установени в ЕС, на данъчно незадължени лица в ЕС. Режим в Съюза е за доставки на услуги и дистанционни продажби на стоки от данъчно задължени лица, които не са установени в държавата по потребление. Режим за дистанционни продажби се прилага за стоки с пратки до 150 евро, внасяни от трети страни, при определени условия. Доставчикът може да избере да се регистрира за един от режимите в страната или в друга държава членка.
Чл. 153
Чл. 153 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията за данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната и извършват услуги или дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение в България, когато получателите са данъчно незадължени лица. Лицата, които не са регистрирани за прилагане на специални режими, прилагат общите правила на закона. Режимът в Съюза не се прилага за услуги, предоставяни в държава членка, където данъчно задълженото лице има икономическа дейност. Регистрираните лица за режим в Съюза прилагат специфични правила за вътреобщностни дистанционни продажби и електронни интерфейси. Някои разпоредби касаят обменни курсове и ограничения за представителство.
Чл. 154
Данъчно задължено лице има право да се регистрира за прилагане на режим извън Съюза, ако извършва доставки на услуги на данъчно незадължени лица, не е установено в ЕС, не е регистрирано в друга държава членка и не е в сила ограничение за регистрация. Заявлението за регистрация се подава по електронен път до НАП и съдържа информация за лицето, идентификационен номер, декларация за отсъствие на седалище в ЕС и банкова сметка в евро. Регистрацията се извършва в срок от 7 дни, а датата на регистрация е първият ден на тримесечието след подаване на заявлението. Лицата трябва да актуализират данните при промяна. Системно неспазване на задълженията води до ограничение за регистрация до 8 данъчни периода.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията и процедурата за прекратяване на регистрацията за прилагане на режим извън Съюза. Лицето може да прекрати регистрацията, когато не извършва доставки на услуги на данъчно незадължени лица, престане да отговаря на условията за регистрация или избере да не прилага режима. Заявлението за дерегистрация се подава по електронен път, а сроковете за подаване зависят от причината за дерегистрацията. Органът по приходите проверява заявлението и издава акт за дерегистрация в срок от 7 дни. Регистрацията може да бъде прекратена и по инициатива на органа при установяване на определени условия, като системно неспазване на разпоредбите на режима.
Чл. 156
Чл. 156 определя условията, при които данъчно задължено лице може да се регистрира за прилагане на режим в Съюза. Лицето трябва да извършва доставки на услуги или стоки на данъчно незадължени лица, да е установено на територията на България или да има постоянен обект там, и да не е в сила ограничение за регистрация. Процедурата за регистрация включва подаване на заявление по електронен път, след което органът по приходите извършва проверка и издава акт за регистрация или отказ. Регистрацията важи от началото на следващото тримесечие или от датата на първата доставка при определени условия. Лицата, регистрирани в друга държава членка, също могат да се регистрират при определени условия. Има и специфични разпоредби за прекратяване на регистрацията и за повторна регистрация.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за данък върху добавената стойност описва условията и процедурата за прекратяване на регистрацията за прилагане на режим в Съюза. Регистрацията може да бъде прекратена по инициатива на лицето или по инициатива на органа по приходите. Лицето може да подаде заявление за дерегистрация, ако не извършва доставки на услуги, не отговаря на условията или избира да не прилага режима. Заявлението трябва да бъде подадено по електронен път и в срокове, определени от закона. В случай на прекратяване по инициатива на органа, регистрацията се прекратява, ако лицето не е извършвало доставки в продължение на осем данъчни периода или системно не спазва разпоредбите. Датата на прекратяване на регистрацията зависи от обстоятелствата и срока на подаване на заявлението.
Чл. 157а
Чл. 157а от Закона за данък върху добавената стойност определя условията за регистрация на данъчно задължени лица за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни. Регистрацията е възможна при наличие на определени условия, включително стойността на внасяните стоки, установеността на данъчно задълженото лице и липсата на ограничения за регистрация. Лицата, които желаят да се регистрират, трябва да подадат заявление до Националната агенция за приходите, което се проверява и обработва в срок от 7 дни. Регистрираните лица прилагат режима за всички дистанционни продажби на стоки от трети страни. Има и специфични разпоредби за представителите на данъчно задължените лица и условия за прекратяване на регистрацията.
Чл. 157б
Регистрацията за прилагане на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни, може да бъде прекратена по инициатива на данъчно задължено лице или на представител, при определени условия. Лицето трябва да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на НАП. Регистрацията може да бъде прекратена и от органа по приходите, ако не се изпълняват условията за регистрация или се установи системно неспазване на разпоредбите. Датата на прекратяване на регистрацията е свързана с подаването на заявлението и издаването на акта за дерегистрация.
Чл. 158
Чл. 158 определя мястото на изпълнение на доставки, прилагани по специални режими, като това е държавата членка по потребление. Данъчната основа и изискуемостта на данъка се определят от законодателството на държавата членка по идентификация. При дистанционни продажби на стоки, данъчното събитие възниква при приемане на плащането. Лицата, регистрирани за прилагане на специални режими, са длъжни да начислят данъка и да го отразят в справка-декларацията и електронния регистър. Данъчната ставка е приложимата в държавата членка по потребление. За документирането на доставките се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.
Чл. 159 ЗДДС
Данъчният период за регистрираните по ЗДДС лица е тримесечен, съвпадащ с календарното тримесечие. Първият данъчен период зависи от датата на първата доставка или промяна на статуса. Регистрираните лица подават справка-декларация за всеки данъчен период до края на следващия месец, независимо от извършените доставки. Справката се подава електронно с квалифициран електронен подпис и включва информация за дължимия данък, данъчните ставки и идентификационни номера. Дължимият данък трябва да се внесе в държавния бюджет в срок. При неподаване на декларация или неплащане на данъка, НАП изпраща напомнително съобщение и предприема действия за събиране на дълга.
Чл. 159а
Чл. 159а от Закона за данък върху добавената стойност определя данъчния период за регистрираните лица по чл. 157а като едномесечен. Справка-декларацията за дистанционни продажби се подава до края на месеца след данъчния период, независимо от извършените доставки. Декларацията трябва да се подава по електронен път с квалифициран електронен подпис. Лицата са длъжни да посочват данъчните ставки и дължимия данък, като корекции на грешки могат да се правят до три години след подаването на декларацията. Данъкът трябва да бъде внесен в срок, а при неизпълнение Националната агенция за приходите изпраща напомнителни съобщения.
Чл. 159б
Чл. 159б от Закона за данък върху добавената стойност регулира правото на възстановяване и приспадане на данък върху добавената стойност (ДДС) за лица, регистрирани в България или в друга държава членка на ЕС, в зависимост от техния регистрационен статус и извършваните доставки. Лицата, регистрирани на основание чл. 154, имат право на възстановяване на ДДС за получени доставки, свързани с извършвани услуги. Лица, регистрирани на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, могат да приспадат данъчен кредит по общите правила. Лица, регистрирани на основание чл. 156, които не са установени в ЕС, също имат право на възстановяване на ДДС за получени доставки. Накрая, прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки е свързано с специфични правила за данъчен кредит.
Чл. 159в
Чл. 159в от Закона за данък върху добавената стойност урежда правото на данъчен кредит за лица, регистрирани в друга държава членка на ЕС, които извършват дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни. Лицата, регистрирани на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставки на стоки и услуги, докато тези, които не са регистрирани по тези членове, могат да получат възстановяване на данъка по реда на чл. 81, ал. 2.
Чл. 159г.
Регистрираните лица по чл. 154, 156 или 157а са задължени да водят електронен регистър за доставките, прилагани по режим. Информацията в регистъра трябва да бъде достъпна за предоставяне по електронен път на органите по приходите или компетентните органи на държавите членки. При непредставяне на регистъра в срок от 20 дни, органът по приходите напомня на лицето. Съхранението на информацията е за срок от 10 години след края на годината на доставката.
Чл. 159д
Чл. 159д от Закона за данък върху добавената стойност регламентира начина на корекция на грешки в подадените справки-декларации от лица, регистрирани по чл. 154 или 156. Грешки могат да бъдат поправяни чрез корекции в следваща справка-декларация до три години от изтичането на срока за подаване на справка-декларацията. Издадените кредитни или дебитни известия също се отразяват по същия ред. След изтичането на този срок, корекциите се извършват според законодателството на съответната държава членка.
Чл. 159е
Чл. 159е от Закона за ДДС регулира възстановяването и прихващането на надвнесен данък по справка-декларации, подадени от регистрирани лица, прилагани в специален режим. Надвнесеният данък може да бъде възстановен или прихванат по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако вече е преведен на други държави членки. Правилата важат и за случаи на корекции по данъка, а възстановяването на данъка за лица, регистрирани в чужди държави, се извършва по банкова сметка, като таксите за това са за сметка на лицето.
Чл. 159ж
Чл. 159ж от Закона за данък върху добавената стойност определя задълженията на лица, регистрирани в друга държава членка и извършващи доставки по различни режими на данъчно облагане. Лицата са задължени да декларират доставките си и да внесат дължимия данък в срок, определен от законодателството на държавата по идентификация. Също така, те трябва да предоставят електронен регистър при поискване от органите по приходите. При неплащане на данъка, действията за събиране се извършват от Националната агенция за приходите. Неподадените декларации могат да бъдат подадени до три години след законоустановения срок.
Чл. 159з
Чл. 159з от Закона за данък върху добавената стойност, който е въведен през 2014 г. и отменен през 2022 г., се отнася до специални регистри. Регистърът е създаден с цел да улесни управлението и контрола на данъчните задължения, но е отменен с изменения в закона, които влязоха в сила на 18.02.2022 г.
Чл. 159и
Чл. 159и от Закона за данък върху добавената стойност предвижда създаването на специален регистър от Националната агенция за приходите за лица, регистрирани за прилагане на различни режими на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни. Регистърът включва информация за датите на регистрация и прекратяване на регистрацията на тези лица.
Чл. 160
Чл. 160 от Закона за данък върху добавената стойност освобождава доставките, свързани с инвестиционно злато, от данък. Това включва доставки на инвестиционно злато, услуги на агенти, свързани с инвестиционно злато, и определени условия за облагане. Данъчно задължените лица, произвеждащи или преработващи инвестиционно злато, могат да изберат облагане на доставките при определени условия.
Чл. 160а
Чл. 160а от Закона за данък върху добавената стойност определя инвестиционното злато, което включва злато под формата на кюлчета с чистота 995 хилядни и златни монети с различни условия за чистота, емисия и цена. Българската народна банка удостоверява златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на необходимата информация. Правилникът за прилагане на закона определя реда и документите за включване на златни монети в съответния списък.
Чл. 161
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се начислява от получателя, който е регистрирано лице, при доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече, както и при доставки, свързани с инвестиционно злато, когато във фактурата е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя. Данъкът се документира с издаване на протокол.
Чл. 162
Чл. 162 от Закона за данък върху добавената стойност предоставя право на данъчен кредит на регистрираните лица, свързано с инвестиционно злато. Това включва начисления данък по чл. 161, доставки на злато, различно от инвестиционно, което е преработено в инвестиционно злато, и услуги, които променят формата, теглото или чистотата на златото. Регистрираните лица, които произвеждат или преработват инвестиционно злато, също имат право на данъчен кредит за стоки и услуги, свързани с производството или преработката на злато.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира изискванията за документиране на доставките, свързани с инвестиционно злато и златни материали с чистота 325 хилядни или повече. Фактурите за тези доставки трябва да съдържат описание на златото, дата и адрес на физическата доставка, както и информация за лицата, съставители на документа. Съхранението на фактурите е задължително за срок от 10 години.
Чл. 163а
Чл. 163а от Закона за данък върху добавената стойност определя правилата за данъчното събитие при доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2. Данъкът е изискуем от получателя, който е регистрирано по закона лице, независимо от статуса на доставчика. Изискването за данъка става активно по реда на чл. 25, ал. 6 и 7. Важно е да се отбележи, че алинея 2 не важи за доставки, при които получатели са държавата и държавните органи, съгласно новите разпоредби от 2022 г.
Чл. 163б
Чл. 163б от Закона за данък върху добавената стойност определя начина на начисляване на данъка от получателя. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, данъкът се начислява чрез протокол по чл. 117, ал. 2. При доставчици, които са физически лица и не са данъчно задължени, се издава общ протокол за всички доставки, който трябва да съдържа основна информация като номер, дата, идентификация на издаващото лице, данъчен период, описание на стоките и услугите, обща сума и начислен данък.
Чл. 163в
Доставките на стоки и услуги, извършвани от данъчно задължени лица, които попадат в приложение № 2, не подлежат на начисляване на ДДС. Във фактурата за тези доставки трябва да се посочва основанието "чл. 163а, ал. 2" за неначисляване на данък.
Чл. 163г
Чл. 163г от Закона за данък върху добавената стойност уточнява, че разпоредбите на съответната глава не се прилагат за доставки на стоки или услуги, посочени в приложение № 2, когато са изпълнени условията, описани в членове 7, 13, 15, 16 и 28 от закона. Това означава, че определени условия освобождават тези доставки от прилагане на данъка.
Чл. 163д
Чл. 163д от Закона за данък върху добавената стойност определя правилата за облагане на доставки, свързани с прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове. Параграф 1 указва, че за доставки, при които получателите не са установени в България, се прилагат общите правила на закона. Параграф 2 уточнява, че за доставки с място на изпълнение в България, при които доставчиците са регистрирани за ДДС в друга държава членка, също се прилагат общите правила на закона.
Чл. 164
Чл. 164 от Закона за данък върху добавената стойност позволява на регистрирани по закона лица да начисляват данък при внос на стоки, при условие че имат разрешение и внасят одобрени стоки. Вносителят трябва да декларира намерението си в митническия документ и да няма неизплатени данъчни задължения. Митническите органи допускат вдигането на стоките без предварително плащане на данъка. Вносителят начислява данъка и има право на данъчен кредит при определени условия.
Чл. 165
Регистрирано по ЗДДС лице може да възстанови данъка по чл. 88, ал. 3 в срок от 30 дни след подаването на справка-декларацията, при условие че са изпълнени условията по чл. 92, ал. 4.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията за издаване на разрешение за прилагане на специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок. Лицето трябва да реализира инвестиционен проект, да е регистрирано по закона, да няма задължения и да отговаря на условията за минимална помощ. Инвестиционният проект трябва да е одобрен от министъра на финансите и да отговаря на определени критерии, включително срок на изпълнение, размер на инвестициите и създаване на работни места. Разрешението се издава за срок до две години, след представяне на необходимите документи и информация. Минималната помощ, получена за проекта, не трябва да надхвърля 300 000 евро за три години преди предоставянето на разрешението.
Чл. 167
Чл. 167 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира условията за издаване и отнемане на разрешения, свързани с минималната помощ и инвестиционни проекти. Разрешение не се издава, ако с получаването на минималната помощ се надхвърлят праговете за държавна помощ. Издаването на разрешение става с писмена заповед на министъра на финансите, а отказът може да се обжалва. Разрешението може да бъде отнето при неспазване на условията или след изтичане на срока. Министърът на финансите информира митническата администрация за издадените и отменените разрешения.
Чл. 167а
Лицата, които желаят да ползват отложено начисляване на данък при внос, трябва да отговарят на четири условия: да внасят стоки от приложение № 3, митническата стойност на стоките да е минимум 50 000 лв., да са регистрирани по данъчния закон поне 6 месеца преди вноса и да нямат неизплатени публични задължения към Националната агенция за приходите.
Чл. 167б
Чл. 167б от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че вносителят може да декларира отложено начисляване на данък при внос, при условие че отговаря на определени условия. Митническите органи освобождават стоките от данък, без той да е внесен или обезпечен. Вносителят има право на данъчен кредит за начисления данък, съгласно глава седма от закона.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност определя задълженията на нерегистрирани и регистрирани лица при извършване на вътреобщностно придобиване или инцидентна доставка на ново превозно средство. Лицата са длъжни да декларират тези действия в 14-дневен срок и да подадат декларация в териториалната дирекция на НАП. Декларацията се подава по образец и данъкът се внася в сроковете, определени в закона. Лицата имат право на възстановяване на платения данък, ако са изпълнени определени условия, включително притежаване на фактура или митнически документ. Правото на възстановяване е ограничено до размера на данъка, който би бил изискуем при стандартна облагаемост. Специални разпоредби се отнасят до доставки, свързани с Обединеното кралство след Брекзит.
Чл. 168а
Чл. 168а от Закона за данък върху добавената стойност определя, че Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия са трета страна от 1 януари 2021 г. Северна Ирландия обаче се счита за територия на държава членка в определени случаи, свързани с данъчно задължени лица, идентифицирани за целите на ДДС. Изброени са условията, при които това важи, включително вътреобщностни доставки и операции с нови превозни средства. Освен това, лица, установени в Северна Ирландия, имат право на възстановяване на начислен ДДС за стоки, закупени на територията на страната.
Чл. 169
Съгласно чл. 169 от Закона за данък върху добавената стойност, публична е информацията за регистрацията, която включва наименование, идентификационен номер, адрес за кореспонденция, дата на регистрация и прекратяване, дата на публикуване на тези обстоятелства, както и основание за регистрация. Информацията е достъпна на интернет страницата на приходната администрация и може да бъде предоставена при писмено искане. Трети лица се считат за запознати с обстоятелствата от датата на публикуване.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за данък върху добавената стойност урежда задълженията на митническата администрация да предоставя информация на приходната администрация относно митническите документи за внос и плащанията на данъка при внос в срок до 14 дни след края на всеки календарен месец. Информацията включва и данни за лица, които прилагат отложено начисляване на данък при внос. Освен това, Националната агенция за приходите предоставя информация на Българската агенция по безопасност на храните за публични задължения на оператори на хранителни банки и уведомява агенцията за обстоятелства по Закона за храните.
Чл. 171
Приходната администрация има право да обменя информация с данъчните администрации на други държави членки, само за целите на определяне на данъчни задължения и обжалване на тези задължения. Получената информация може да се използва като доказателство в административни и съдебни процедури. Правилата важат и за електронен обмен на информация. Освен това, в законодателството има разпоредби относно освобождаването на внос по международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда освобождаване от данък за внос на стоки при определени условия. Според ал. 1, вносът е освободен, ако съществуват международни договори, които предвиждат такова освобождаване и е получено разрешение от Съвета на ЕС. Ал. 2 уточнява, че вносът на стоки от командвания на НАТО или въоръжени сили на други държави е освободен, ако те участват в отбранителни дейности на територията на страната. Ал. 3 добавя, че подобно освобождаване важи и за въоръжените сили на държави членки на ЕС, при условие че дейностите са свързани с общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Ал. 4 уточнява, че редът за прилагане на тези разпоредби се определя от правилника за прилагане на закона.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за ДДС регулира прилагането на нулева ставка на данъка за доставки, освободени от ДДС по международни споразумения, при условие че е получено разрешение от Съвета на ЕС. Доставчикът трябва да поиска становище от НАП с необходимите документи. Нулевата ставка се прилага за доставки на стойност над 400 лв. за институции на ЕС и за определени военни и дипломатически структури. Включени са и специфични условия за доставки, свързани с COVID-19 и отбранителни дейности.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда възстановяване на начисления данък за доставки, получени от дипломатически представителства, консулства, представителства на международни организации и техния персонал. Редът и необходимите документи за възстановяване се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите. Промените в заглавието на члена са в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 174а
Чл. 174а от Закона за данък върху добавената стойност определя, че документите, удостоверяващи наличието на обстоятелствата по съответната глава, се определят с правилника за прилагане на закона. Тази разпоредба е нова от 2008 г. и е изменена през 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 175
Чл. 175 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че министърът на финансите издава правилник за прилагането на закона, както и наредби по определени членове. Той може да определи специален ред за документиране на доставки, информация, която е публична, и информация, която може да бъде предоставяна на данъчните администрации на други държави. Заповедите на министъра се обнародват в 'Държавен вестник'. Също така, министърът заедно с управителя на Българската народна банка определя списъка на инвестиционните златни монети, който се публикува на официалните интернет страници на двете институции.
Чл. 176
Чл. 176 от Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които компетентен орган по приходите може да откаже или прекрати регистрацията на лице. Тези условия включват: невъзможност за откритие на адреса за кореспонденция, непредставяне на уведомление за промяна на адреса, системно неизпълнение на задължения, наличие на публични задължения, непосочване на електронен адрес за кореспонденция за продължителен период и непредставяне на оригинални счетоводни документи, когато са поискани от органа по приходите.
Чл. 176а
Член 176а от Закона за данък върху добавената стойност, който е бил в сила от 19.12.2007 г. до 01.01.2018 г., регламентираше изискванията и размера на обезпечението. Този член е отменен с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник, бр. 97 от 2017 г.
Чл. 176б
Член 176б от Закона за данък върху добавената стойност, който е в сила от 19.12.2007 г. и е отменен на 01.01.2018 г., се отнася до изискванията за обезпечение при доставки на течни горива. След отмяната му, разпоредбите, свързани с това обезпечение, вече не са приложими.
Чл. 176в
Данъчно задължените лица, които не предоставят необходимото обезпечение или не го правят в определения срок, могат да бъдат заличени от регистъра и да им бъде прекратена регистрацията по закона. Освен това, при установяване на злоупотреби или нарушения, лицата могат да понесат административни санкции, глоби или други имуществени наказания, свързани с неспазването на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност. Освобождаването на обезпечението става само при условие, че лицето няма неуредени задължения за данък или санкции. Лицата, които са извършили нарушения, подлежат на проверка и могат да бъдат задължени да възстановят дължимите данъци и такси, както и да заплатят глоби, ако е необходимо.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност урежда отговорността на регистрираните лица, получатели на облагаеми доставки, за дължимия и невнесен данък от друг доставчик, когато те са ползвали право на приспадане на данъчен кредит. Отговорността настъпва, ако лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и ако са налице определени условия относно предходните доставчици и цените на стоките или услугите. Отговорността може да бъде реализирана и по отношение на предходните доставчици, а неуспешното събиране на данъка дава право за реализиране на отговорност и по отношение на следващите получатели.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде заявление за регистрация или за прекратяване на регистрация в установените срокове, подлежи на наказание. Физическите лица, които не са търговци, ще получат глоба, а юридическите лица и едноличните търговци ще бъдат санкционирани с имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 500 до 5000 лв.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда санкции за лица, които не подадат справка-декларация в срок. Физическите лица, които не са търговци, могат да бъдат глобени от 500 до 10 000 лв., а юридическите лица и еднолични търговци подлежат на имуществена санкция в същия размер. Санкциите важат и за лица, регистрирани в друга държава членка, които не подадат необходимите декларации за извършени доставки на територията на страната. Също така, лица, които не подадат месечна декларация или регистър по установените правила, също подлежат на наказания.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за регистрирани лица, които не начисляват данък в срок. За физически лица, които не са търговци, и за юридически лица и еднолични търговци, глобата или имуществената санкция е равна на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение, санкцията е двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Ако данъкът е начислен в срок до 6 месеца след изтичането на срока, глобата е 5% от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400 лв. Ако данъкът е начислен след 6 месеца, но не по-късно от 18 месеца, глобата е 10% от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 800 лв.
Чл. 180а
Чл. 180а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за регистрирани лица, които не начисляват данък в предвидените срокове. За физически лица, които не са търговци, глобата е 5% от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. За юридически лица и еднолични търговци, санкцията е имуществена. Ако лицето не е подало заявление за регистрация, също се прилага алинея 1. При начисляване на данъка след изтичане на срока, глобата е до 2% от данъка, но не по-малко от 25 лв. Ако лицето е уведомило органите по приходите в срок, глобата е между 100 и 300 лв. При повторно нарушение, глобата е 20% от неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
Чл. 180б
Чл. 180б от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за лица, които не начисляват ДДС при доставки с място на изпълнение на територията на страната. Физическите лица, които не са търговци, могат да бъдат глобени с 25% от неначисления данък, но не по-малко от 250 лв. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение санкцията е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.
Чл. 180в
Чл. 180в от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за лица, които не предоставят в срок необходимото обезпечение. За физически лица, които не са търговци, се налага глоба, а за юридически лица и еднолични търговци - имуществена санкция, равна на дължимото обезпечение. При повторно нарушение глобата или санкцията е в двоен размер. Ако лицето предостави обезпечение в срок от 7 дни след изтичането на първоначалния срок, глобата или санкцията е 25% от дължимото обезпечение.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за регистрирани лица, които не подадат информация от отчетните регистри или подадат информация на технически носител, различен от посочения. За физически лица, които не са търговци, се налага глоба от 500 до 10 000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци - имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение, размерът на глобата или санкцията е от 1000 до 20 000 лв.
Чл. 181а
Чл. 181а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за лица, които не предоставят при поискване електронните регистри, свързани с отчетността и идентификацията. Физическите лица, които не са търговци, подлежат на глоба от 500 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция в същия диапазон. При повторно нарушение санкциите се увеличават до 1000 - 20 000 лв.
Чл. 181б
Лица, които не водят електронен регистър, както е предвидено в закона, подлежат на наказания. Физическите лица, които не са търговци, получават глоба от 500 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение глобата или санкцията нараства от 1000 до 10000 лв.
Чл. 181в
Чл. 181в от Закона за данък върху добавената стойност предвижда санкции за лица, които не отразят необходимата информация в дневниците за продажби и покупки. За физически лица, които не са търговци, глобата е от 100 до 1000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци - имуществена санкция в същия диапазон. При повторно нарушение, санкцията нараства до 200 до 2000 лв.
Чл. 181г.
Лица, които не предоставят при поискване електронния регистър, са подложени на глоба или имуществена санкция. За физически лица, които не са търговци, глобата варира от 500 до 5000 лв. За юридически лица и еднолични търговци, санкцията е в същия диапазон. При повторно нарушение, размерът на глобата или санкцията се увеличава от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181д
Чл. 181д от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за лица, които не водят отчетност, както е задължително по закона. За физически лица, които не са търговци, глобата е между 500 и 5000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци, имуществената санкция е в същия размер. При повторно нарушение, глобата или санкцията се увеличават на между 1000 и 10000 лв.
Чл. 181е
Лицата, които не водят електронен регистър или не предоставят необходимата информация от него, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция варира от 500 до 10 000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до 1000 - 20 000 лв.
Чл. 182
Регистрираните лица, които не издадат или не отразят данъчен документ в отчетните регистри, подлежат на наказание. За физически лица, които не са търговци, глобата е равна на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. За юридически лица и еднолични търговци санкцията също е в размер на неначисления данък, с минимална стойност от 1000 лв. Ако документът бъде издаден или отразен след данъчния период, глобата е 25% от неначисления данък, но не по-малко от 250 лв.
Чл. 183
Лице, което не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност и издаде данъчен документ, в който посочи данък, подлежи на наказание. Физическите лица, които не са търговци, получават глоба, а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция. Размерът на наказанието е равен на посочения данък, но не по-малко от 1000 лв. При повторно нарушение, глобата или санкцията е двукратният размер на данъка, но не по-малко от 5000 лв.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за лица, които не подадат декларацията по чл. 168, ал. 2 или я подадат след срока. Физическите лица, които не са търговци, подлежат на глоба от 1000 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - на имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение, глобата или санкцията нараства до 5000 - 20 000 лв.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда различни глоби и имуществени санкции за лица, които не издадат необходимите документи или нарушат нормативни актове, свързани с данъка. За физически лица, които не са търговци, глобите варират от 200 до 1000 лв. за първо нарушение и от 400 до 2000 лв. за повторно. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществени санкции от 1000 до 4000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 8000 лв. за повторно. При нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите за първо нарушение. Лица, които не изпълняват задължението си да съхраняват документи, също подлежат на глоба от 10 лв.
Чл. 185а
Чл. 185а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда санкции за производители и разпространители на софтуер, които декларират неверни данни в декларацията. За физически лица, които не са търговци, глобата е между 1000 и 3000 лв. За юридически лица и еднолични търговци, имуществената санкция е между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение, глобата за физическите лица е между 2000 и 6000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица е между 10 000 и 20 000 лв.
Чл. 185б
Чл. 185б от Закона за данък върху добавената стойност предвижда санкции за лица, които използват софтуер за управление на продажбите, който не е включен в официалния списък. Физическите лица, които не са търговци, могат да получат глоба между 1000 и 3000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите са увеличени съответно от 2000 до 6000 лв. и от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни за лица, които не спазват определени изисквания. Мярката се прилага при: 1) неиздаване на документ за продажба, непредставяне на фискално устройство в Националната агенция за приходите, неподаване на данни от ЕСФП; 2) използване на неотговарящи на изискванията фискални устройства; 3) използване на електронни системи с фискална памет, които не са одобрени или модифицирани без уведомление; 4) управление на продажбите с неупоменат софтуер. При нарушения, фискалното устройство се отнема и унищожава, а правото за ползване на интегрирана система се отнема. Заповедта за прилагане на мярката може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 186а
Чл. 186а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че лицата по чл. 118, ал. 18, които за първи път не издадат документ за продажба, няма да бъдат подложени на принудителна административна мярка, при условие че използват софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16. Това е нова разпоредба, влязла в сила от 12.12.2020 г.
Чл. 187
Чл. 187 от Закона за данък върху добавената стойност регламентира принудителната административна мярка за запечатване на търговски обекти при установяване на нарушения. Забранява се достъпът до обекта, а наличните стоки се отстраняват. В случай на затруднения, стоките могат да останат на отговорно пазене. Ако стоките не бъдат отстранени в указания срок, органът по приходите ги отстранява и не носи отговорност за тях. Запечатването се прекратява след заплащане на глобата, а при повторно нарушение отпечатването е възможно след един месец.
Чл. 188
Чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 може да бъде изпълнена предварително, съгласно условията на Административнопроцесуалния кодекс. Освен това, определението на съда по този въпрос не подлежи на обжалване.
Чл. 189
Чл. 189 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за лица, които не внесат в срок изискуемия данък. За физически лица, които не са търговци, се налага глоба от 500 до 2000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци - имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение санкцията е равна на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв.
Чл. 190
Чл. 190 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че орган по приходите, който не възстанови дължимия данък в установения срок, когато условията за това са изпълнени, подлежи на глоба. Първоначалната глоба е между 500 и 2000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава и е между 1000 и 4000 лв.
Чл. 191
Член 191 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за митническите органи, които не начислят данък или го начислят в по-малък размер. Първоначалната глоба е между 500 и 2000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 1000 - 4000 лв.
Чл. 191а
Чл. 191а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за лица, извършващи сервизно обслужване, регистрация или демонтаж на фискални устройства не по установения ред. Физическите лица, които не са търговци, могат да бъдат глобени с между 1000 и 2000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 2000 до 4000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица е от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 192
Чл. 192 от Закона за данък върху добавената стойност определя мерките, които могат да бъдат предприети при установяване на нарушения, извършени от производители, вносители или сервизни лица на фискални устройства. Председателят на Българския институт по метрология или упълномощено от него лице може да издава задължителни предписания, да отменя одобрения на фискални устройства и да отнема разрешения за сервизно обслужване.
Чл. 192а
Чл. 192а от Закона за данък върху добавената стойност предвижда наказания за лица, които не декларират или невярно декларират данни, свързани с данъка. Първоначалната глоба или имуществена санкция варира от 1000 до 4000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства на 2000 до 10 000 лв.
Чл. 193 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът за данък върху добавената стойност (ДДС) в България регламентира основните правила за облагане с ДДС, включително процедури за установяване на нарушения, правото на приспадане на данъчен кредит, условия за регистрация и задължения на данъчно задължените лица. Основните разпоредби включват: 1. Установяване на нарушения и издаване на наказателни постановления от органите по приходите. 2. Определяне на територията на страната и държавите членки, в които се прилага ДДС. 3. Определения на термини като "нови сгради", "постоянен обект", "стоки с незначителна стойност" и др. 4. Правила за облагане на доставки на стоки и услуги, включително специфични разпоредби за доставки от и към трети страни. 5. Преходни и заключителни разпоредби, които регламентират влизането в сила на закона и неговите изменения.
Параграф §1
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДДС) определят ключови термини и определения, свързани с територията на България и Европейския съюз, нови сгради, доставки, извършвани от държавата, и много други аспекти на данъчната система. Включват дефиниции на територии, свързани с данъчните задължения, спецификации за нови сгради и превозни средства, както и условия за доставките на стоки и услуги. Разпоредбите също така обхващат различни видове стоки и услуги, включително акцизни стоки и услуги, извършвани по електронен път. Тези разпоредби служат за основа при прилагането на закона и определят рамките за данъчните задължения на физически и юридически лица.
§1а
Закона за данък върху добавената стойност въвежда редица директиви на Съвета на Европейския съюз, които касаят различни аспекти на данъчната система, включително мястото на доставка на услуги, борба с данъчните измами, фактуриране, данъчно третиране на ваучери, и специални мерки свързани с COVID-19. Директивите са прилагани от 2010 до 2023 г. и обхващат изменения в общата система на данъка върху добавената стойност, включително механизми за обратно начисляване и условия за освобождаване от данък при внос.
§2
Параграф §2 от Закона за данък върху добавената стойност отменя предходния закон, обнародван през 1998 г., и последвалите му изменения и допълнения. Този нов закон влиза в сила и заменя всички предишни разпоредби, свързани с данъка върху добавената стойност, които са били в сила до момента на неговото приемане.
§ 3
Министърът на финансите е задължен да издаде правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност и свързаните с него наредби в срок от три месеца след обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Правилникът и наредбите влизат в сила от датата, на която законът влиза в сила.
Параграф §4
Параграф §4 определя разпоредбите относно регистрацията на лица по новия Закон за данък върху добавената стойност (ДДС). Всички лица, регистрирани по отменения закон, автоматично се считат за регистрирани и по новия закон, а удостоверенията им се издават служебно. Процедурите по регистрация, които не са приключили, ще бъдат довършени по реда на новия закон. Лица, които имат основание за прекратяване на регистрацията, могат да останат регистрирани, ако отговарят на условията. Дължимият данък за активи при прекратяване на регистрацията се внася в срок от 30 дни, а регистрационният опис се подава в тридневен срок, ако срокът за подаване изтича след влизането в сила на новия закон.
§4а
Параграф §4а от Закона за данък върху добавената стойност позволява на търговците по чл. 30 от Закона за тютюна, регистрирани след 1 януари 2009 г., да подадат заявление за обявяване на регистрацията си за нищожна. Заявленията трябва да бъдат подадени до 1 април 2009 г., а регистрацията ще се счита за нищожна от 1 януари 2009 г.
Параграф §5
Параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност определя сроковете за подаване на справка-декларации за последния данъчен период преди влизането в сила на закона. Справка-декларацията трябва да се подаде до 14-о число на месеца след периода, за който се отнася, а годишната справка-декларация по отменения закон трябва да се подаде до 15 април 2007 г. Резултатите от тези декларации не участват в процедура по приспадане по новия закон и данъкът се внася или възстановява в тримесечен срок.
§6
Параграф §6 регламентира процедурите по приспадане на данък върху добавената стойност за регистрираните лица при влизането в сила на новия закон. (1) Продължава тримесечната процедура по приспадане за лица, при които тя е започнала. (2) Неприключилите 9-месечни процедури се приключват към последния ден на предходния месец. (3) Остатъкът от данъка за възстановяване се декларира в последната справка-декларация и се възстановява в 45-дневен срок. (4) Остатък от невъзстановен данък по отменения закон също се възстановява в 45-дневен срок. (5) Данък, подлежащ на възстановяване по отменения закон, ще бъде възстановен в сроковете, определени в него.
§7
Параграф §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност определя как да се документират авансови плащания при освободени и облагаеми доставки. Когато е получено авансово плащане за освободена доставка, която по новия закон е облагаема, доставчикът трябва да издаде фактура с данъчната основа на доставката. При авансово плащане за облагаема доставка, която по новия закон е освободена, трябва да се анулира старата фактура и да се издаде нова, в която се посочва данъчната основа. В двата случая данъчният режим се прилага на датата на възникване на данъчното събитие.
§8
Параграф §8 регламентира как да се документират доставки, при които данъчното събитие е възникнало преди влизането в сила на закона. Ако данъчното събитие е възникнало преди, но фактурата е издадена след влизането в сила на закона, се прилага данъчният режим към датата на възникване на събитието. При изменение на данъчната основа на доставка, документирана преди влизането в сила на закона, се издава данъчно известие, прилагане на данъчния режим към датата на възникване на събитието.
§9
Параграф §9 урежда условията при финансов лизинг, когато стоките са предоставени преди влизането в сила на закона. Плащанията след влизането в сила на закона се считат за отделна доставка, а данъчното събитие възниква на по-ранната дата между датата на плащането и датата, на която то е станало дължимо. За да се приложи това правило, доставчикът трябва да подаде опис до териториалната дирекция на НАП в едномесечен срок, съдържащ информация за получателя, броя и размера на вноските. Ако договорите не са включени в опис, се счита, че на датата на влизане в сила на закона лицето извършва доставка с данъчна основа, равна на дължимите вноски без данък.
§10
Параграф §10 уточнява, че когато стоките са предоставени от комитент на комисионер и не са доставени на трето лице преди влизането в сила на закона, данъчното събитие за доставката между комитента и комисионера възниква на датата, когато данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице е настъпило.
§11
Параграф §11 уточнява, че разпоредбата на чл. 50 от закона важи и за доставки на стоки или услуги, при които не е имало право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 65, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.
§12
Данъчни документи, издадени преди влизането в сила на новия закон и отговарящи на изискванията на отменения закон, ще се считат за валидни и съответстващи на новите изисквания.
§ 13
Параграф 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност позволява на данъкоплатците да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит, който е възникнал по отменения закон, но не е бил упражнен до влизането в сила на новия закон. Това може да стане в рамките на три данъчни периода, следващи данъчния период, в който е възникнало правото на приспадане, при условие че не са изтекли сроковете по чл. 67, 69 и 71 от отменения закон.
§14
Параграф §14 определя условията за внос на стоки и данъчните задължения, свързани с митническите формалности. Данъчното събитие възниква при деклариране за свободно обращение на стоки, а данъчната основа и начисляването на данъка се извършват по реда на съответните членове от закона. Специално внимание е обърнато на изключенията за превозни средства, които не дължат данък при определени условия, включително временно внос и минимален размер на данъка.
§15
Параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност предвижда закриване на ДДС сметките, по които няма парични средства, по искане на титулярите или служебно от банките до 31 януари 2007 г. Титулярите могат да посочат сметка за превод на налични суми, а ако не го направят, средствата ще бъдат преведени служебно по сметка на титуляря в същата банка. Запорираните средства могат да се превеждат само по сметка на същия титуляр, като запорите запазват действието си.
§15а
Параграф §15а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност регламентира условията за корекция на данъчен кредит, възникнал през 2006 г. Лицата, които имат основание за корекция, трябва да начислят и дължат данък, съгласно отменените разпоредби на Правилника за прилагане на закона. Корекцията трябва да се извърши с издаване на протокол през първия данъчен период на 2007 г., който се отразява в дневника за продажбите.
§15б
Параграф §15б от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че лицата, посочени в член 118, алинеи 7, 8, 9, точка 1 и алинея 10, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона до 30 април 2013 г. Този параграф е нов и е влязъл в сила на 17.07.2012 г., като е изменян и на 01.01.2013 г. и 08.03.2013 г.
§15в
Параграф §15в от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че ако до 31 декември 2012 г. е получено авансово плащане за услуга от държавен съдебен изпълнител, а данъчното събитие възниква след тази дата, се прилага данъчният режим, който е валиден към датата на възникване на данъчното събитие. Дължимият данък се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от закона и обхваща цялата данъчна основа на доставката, включително авансовото плащане.
§15г.
Общини, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срок за начислен данък върху добавената стойност след 1 януари 2007 г. за доставки на стоки или услуги, свързани с изграждане на ВиК системи и съоръжения по водни проекти, имат право да упражнят данъчен кредит за тези доставки.
§15д
Разпоредбите определят нови данъчни ставки и условия за прилагане на данъка върху добавената стойност (ДДС) за различни доставки, включително ресторантьорски услуги, туристически услуги и доставка на хляб и брашно. Ставките на данъка и условията за тяхното прилагане са определени с конкретни дати на влизане в сила и срокове. Включени са и дефиниции на термини, свързани с данъчните разпоредби, и правила за документиране на доставки.
§15е
Параграф §15е от Закона за данък върху добавената стойност определя, че продажбата на стартови комплекти с евромонети е освободена от данък, ако се извършва по официалния валутен курс. Освобождението не важи, когато стойността на комплектите надвишава официалния валутен курс или когато те имат нумизматична стойност.
§ 16
В Закона за корпоративното подоходно облагане се въвеждат изменения, които влизат в сила от 04.08.2006 г. В чл. 16, ал. 1 се уточнява методът за определяне на пазарни цени. Отменя се т. 6 на чл. 36а, ал. 1. Създава се нова ал. 5 в чл. 55, касаеща прихващането и възстановяването на данъци за чуждестранни лица. В чл. 66 се заменят номера на членове, свързани с данъчни разпоредби.
§ 17
С §17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, в Закона за управление на отпадъците се извършва замяна на текста в § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби, където вместо "чл. 20, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност" вече се посочва "§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".
§18
Параграф 18 от закона, в сила от 04.08.2006 г., прави редица изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове. Основните промени включват уточнения относно акцизите върху етилов алкохол, енергийни продукти с двойно предназначение, условия за освобождаване от акциз и възстановяване на платени акцизи. Въведени са нови алинеи и изменения в съществуващи разпоредби, касаещи задълженията за акциз, правото на възстановяване от лицензирани складодържатели и условията за освобождаване на акцизни стоки.
§ 2б, § 5, § 12
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност се правят следните изменения: Годишната разходна норма за 2006 г. е определена на 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя. В § 5 се заменят думите "чл. 21, ал. 2" с "чл. 21, ал. 3". В § 12 се уточняват разпоредби, които влизат в сила от 1 юли 2006 г. и 1 януари 2007 г., свързани с различни членове от закона.
§19
Параграф §19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 04.08.2006 г., предвижда изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включително замяна на текстове в различни членове, създаване на нови алинеи и изменения в заглавията на членове. Основните изменения включват: актуализация на номера на алинеи, добавяне на нови условия за разкриване на банкова тайна при обмен на информация, промени в процедурите по несъстоятелност и уточнения относно назначения в Агенция "Митници".
§20
Параграф §20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 04.08.2006 г., предвижда изменения в Закона за банките. Въвежда се нова точка 2 в чл. 52, ал. 5, която определя, че министърът на финансите или упълномощено от него лице действат в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Досегашните точки 2, 2а, 3 и 4 се преномерират на 3, 4, 5 и 6.
§21
В §21 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 04.08.2006 г., се предвиждат изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. В чл. 71, ал. 6 се добавя нова точка 2, която указва, че министърът на финансите или упълномощено от него лице е отговорно в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Освен това, точките 2, 2а, 3 и 4 в същия член стават съответно точки 3, 4, 5 и 6.
§ 22
В параграф 22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 04.08.2006 г., се извършва изменение в Закона за облагане доходите на физическите лица. В чл. 20, ал. 7 думите "ал. 5" се заменят с "ал. 6". Това изменение е част от по-широки изменения в закона, които са обнародвани в Държавен вестник за различни години.
§ 23
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, в Закона за счетоводството се извършват изменения в чл. 7. Параграф 23, в сила от 04.08.2006 г., предвижда замяна на определени термини и добавяне на нови алинеи. В ал. 1, т. 3 се премахва запетаята след 'адрес' и се заменят думите 'БУЛСТАТ и номер по националния данъчен регистър' с 'и идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс'. Създават се нови алинеи 5 и 6, които уточняват адресите за физически и юридически лица, както и идентификацията на едноличните търговци.
§24
Параграф §24 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 04.08.2006 г., предвижда изменения в Закона за меценатството. Отменя се т. 5 от ал. 3 на чл. 11 и се заличават изразите "номер на данъчната регистрация" в ал. 5, т. 1, както и в приложения № 1, № 2 и № 3.
§25
В Закона за интеграция на хората с увреждания се правят изменения в две разпоредби: 1. В чл. 35, ал. 2 се заличават думите "и от данък върху добавената стойност". 2. Отменя се ал. 2 на чл. 44.
§ 26
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от деня на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът е приет от 40-то Народно събрание на 21 юли 2006 г.
§11 от Закона за данък върху добавената стойност
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за безмитната търговия са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§9
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за Държавния бюджет на Република България за 2007 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 108 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
§ 106
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2007 г. с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'.
§ 27
Законът влиза в сила от 1 ноември 2007 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Параграф 7, точки 6, 7 и 8 ще се прилагат до 1 ноември 2007 г.
§ 61
Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в 'Държавен вестник'. Изключените разпоредби включват част седма относно особени правила за производството по граждански дела, параграфи свързани с отмяна на специфични глави и правила за признаване на чуждестранни съдебни решения.
§ 36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в Държавен вестник, брой 113 от 2007 г. и влизат в сила от 1 януари 2008 г.
§17
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2008 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност, обнародвани в Държавен вестник, брой 106 от 2008 г., влизат в сила от 1 януари 2009 г.
§17
Параграф §17 от закона въвежда разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета, която касае освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз за стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 106 от 2008 година и влизат в сила от 1 януари 2009 година.
§18
Регистрираните лица, които не са начислили данък или не са упражнили правото си на данъчен кредит преди влизането в сила на закона, могат да го направят в 4-месечен срок след това. Ако данъчният кредит е приспаднат след изтичането на срока, се счита, че е правомерно. Разпоредбите важат и за неприключилите административни и съдебни производства. Лица с индивидуален административен акт, който не признава данъчен кредит, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка в дневника за покупки за януари 2009 г. или за следващите 6 данъчни периода.
§20 от Закона за данък върху добавената стойност
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2009 г., с изключение на определени разпоредби (§ 5 и § 16 относно т. 54, 55, 56 и 57 на § 1 от допълнителната разпоредба), които влизат в сила от 1 декември 2008 г. В допълнение, се споменава Закон за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 12 от 2009 г. и влиза в сила от 1 май 2009 г.
§ 68
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на параграфи 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник". Също така, се посочва, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за платежните услуги и платежните системи са обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2009 г., и влизат в сила от 01.11.2009 г.
§21
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на параграф 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят и Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в ДВ, бр. 95 от 2009 г. и влизат в сила от 01.01.2010 г.
§49
Правото на приспадане на данъчен кредит, което е възникнало до 1 януари 2010 г. и не е упражнено до влизането в сила на закона, може да се упражни в рамките на дванадесет данъчни периода, следващи данъчния период, в който е възникнало правото, при условие, че не са изтекли три данъчни периода след него.
Параграф §50
Параграф §50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност регламентира условията за данъчното третиране на авансови плащания, направени до 31 декември 2009 г. В случаите, когато данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът трябва да издаде фактура, указваща цялата данъчна основа, прилагането на данъчния режим е според датата на данъчното събитие. За услуги, свързани с правото на защита, се прилага данъчният режим към датата на данъчното събитие. При авансови плащания, данъкът е задължителен за начисляване от получателя на доставката.
§51
Параграф §51 от Закона за данък върху добавената стойност уточнява, че ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили с до 5 места, ако правото е възникнало до 31 декември 2009 г. По лизингови договори, при наличие на право на приспадане на данъчен кредит за поне една вноска до 31 декември 2009 г., това право ще продължи да важи и след 1 януари 2010 г. За стоките и услугите, свързани с тези автомобили, правото на приспадане на данъчен кредит не възниква след 1 януари 2010 г.
§52
Параграф §52 определя сроковете и условията за регистрация на лица, които са направили авансово плащане за доставки на услуги до 31 декември 2009 г. Лицата по чл. 97а, ал. 1 трябва да подадат заявление за регистрация в 20-дневен срок след влизането в сила на закона. При данъчно събитие, възникнало след регистрацията, задължението за начисляване на данък се отнася за цялата данъчна основа, включително авансовото плащане. Лицата по чл. 97а, ал. 2, които са получили авансово плащане за услуги с място на изпълнение в друга държава членка, трябва да се регистрират в 7-дневен срок от влизането в сила на закона.
§54
Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано по чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108, без значение от облагаемия си оборот, ако през последните 12 месеца е извършвало само доставки, при които данъкът е изискуем от получателя след 31 декември 2009 г. по чл. 82.
§56
Параграф §56 предвижда, че в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, министърът на финансите трябва да актуализира наредбата по чл. 118, ал. 4. Освен това, министърът определя срок, в който задължените лица да използват фискални устройства трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Този срок може да варира за различни групи лица, но не може да бъде по-кратък от 6 месеца и по-дълъг от две години след влизането в сила на наредбата.
§57
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2010 г. Допълнителните разпоредби, свързани с изменението и допълнението на закона, бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2010 г. и влизат в сила от 1 януари 2011 г.
§29
В параграф 29 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за данък върху добавената стойност се уточнява, че в останалите текстове на закона терминът "Общността" трябва да бъде заменен с "Европейския съюз". Освен това, изразите "в рамките на Общността или извън нея" се заменят с "в рамките на Европейския съюз или извън него". Тези изменения влизат в сила от 01.01.2011 г.
Параграф §30
Параграф 30 от закона регламентира данъчния режим за доставки на концесия за строителство, услуги или добив, сключени преди 1 януари 2011 г. При тези доставки данъкът не е включен в концесионното възнаграждение. При авансово плащане до 31 декември 2010 г. и последващо възникване на данъчното събитие, доставчикът трябва да издаде фактура с посочена цялата данъчна основа. Концедентите имат право на данъчен кредит за доставки на стоки и услуги, получени между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2010 г., с определени срокове за упражняване на това право. Правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено преди влизането в сила на закона, се счита за правомерно, включително за неприключили административни и съдебни производства. Концедентите, които имат индивидуален административен акт, неразпознаващ правото на данъчен кредит, могат да упражнят правото си в сроковете, посочени в алинея 4.
§ 31
Параграф §31 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност указва, че за активите и имуществото, посочени в § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за водите, не се извършват корекции на ползвания данъчен кредит. Това важи и за активи, които са били отписани до 31 декември 2010 г., във връзка с безвъзмездната доставка при отписването им от баланса.
§32
Ако авансово плащане за доставка на стока или услуга е получено до 31 декември 2010 г., доставчикът трябва да издаде фактура, в която да посочи цялата данъчна основа на доставката. Данъчният режим, който се прилага, е този, който е в сила към датата на възникване на данъчното събитие. Ако данъчното събитие възникне след 31 декември 2010 г. и данъкът е изискуем от получателя, той е длъжен да начисли данък върху цялата данъчна основа, включително авансовото плащане.
§33
Параграф §33 предвижда, че при доставки по чл. 130, когато данъчното събитие на първата доставка е настъпило до 31 декември 2010 г. включително, а данъчното събитие на втората доставка настъпва след тази дата, за втората доставка се прилага данъчният режим, валиден към момента на възникване на данъчното събитие.
§ 35
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на определени разпоредби. Параграф § 12 влиза в сила на 1 април 2011 г., а параграфи § 7, § 28, т. 1, буква "г" и § 34 влизат в сила на 1 януари 2012 г. Освен това, в преходните и заключителни разпоредби се споменава и Законът за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, който е обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2010 г. и влиза в сила от 1 юли 2011 г.
§ 54
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 юли 2011 г., с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност, обнародван в 'Държавен вестник', брой 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.
§ 3
Параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност задължава министъра на финансите да приведе наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с новия закон в срок от три месеца след влизането му в сила. Освен това, министърът определя срок, в който лицата, посочени в чл. 118, ал. 6, трябва да адаптират дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с новите изисквания.
§11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност, обнародвани в "Държавен вестник", брой 99 от 2011 г. и в сила от 01.01.2012 г.
§22
Съгласно §22 от Преходните и Заключителни разпоредби, данъкът по внос на стоки втора употреба, налични към 31 декември 2011 г., за които не е приложен специалния ред за облагане на маржа, предоставя право на приспадане на данъчен кредит. Това право, което не е упражнено до влизането на закона в сила, може да бъде упражнено в рамките на дванадесет данъчни периода след влизането в сила на закона.
§ 23
Ако до 31 декември 2011 г. е получено авансово плащане за доставка, за която е променено данъчното третиране, доставчикът е длъжен да издаде фактура, в която да посочи цялата данъчна основа. Издадената фактура за авансовото плащане се анулира, като за анулирането се издава протокол. Корекцията на данъчния режим се извършва в отчета за продажбите с противоположен знак за полученото плащане, а данъчният режим на доставката се прилага към датата на възникване на данъчното събитие.
§24
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове, обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2012 г., и влизат в сила от 17 юли 2012 г.
§81
Министърът на финансите е задължен да направи необходимите промени в наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в срок от три месеца след влизането в сила на новия закон.
§ 85
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 83 влиза в сила от 1 юли 2012 г., а параграфи 80, т. 1 и т. 4, буква "б" - от 1 януари 2013 г. Множество други параграфи, включително чл. 24а, ал. 7 и чл. 55а, ал. 7, влизат в сила от 1 април 2013 г.
§42
Параграф §42 предоставя правото на лицата да подадат регистрационен опис за наличните активи към датата на регистрация. Това право може да се упражни, ако е възникнало преди влизането в сила на закона и не е било упражнено до тогава. Срокът за подаване на регистрационния опис е 45 дни от датата на регистрация, при условие че не са изтекли сроковете по член 103, алинея 2 или член 132, алинея 4.
§43
Параграф §43 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда специфични правила за начисляване на данък при доставки по договори за концесия за строителство, услуги или добив, когато възнаграждението е в стоки или услуги, и не е издадена фактура. Данъкът трябва да бъде начислен в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, а правото на данъчен кредит може да се упражни в данъчния период на издаване на фактурата или в следващите 12 периода. Разпоредбата важи и за неприключили административни и съдебни производства. Концедентите също могат да упражнят правото на данъчен кредит за доставки, получени в периода 1 януари 2011 г. - 31 декември 2012 г. в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
§ 65
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с някои изключения: § 61, т. 2, буква "а", т. 3, 4 и 6, т. 7 относно чл. 86, ал. 7, и т. 9 и § 64 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; § 61, т. 5, т. 7 относно чл. 86, ал. 5 и 6, и т. 8 влизат в сила от 1 април 2013 г.; § 47, т. 9, буква "в" относно чл. 159, ал. 5 и 11 влизат в сила от 1 юли 2013 г.
§4
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2013 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2013 г. и влизат в сила от 08.03.2013 г.
§20
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които ще влязат в сила 6 месеца след обнародването на закона. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за младостта, обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.
§55 от Закона за данък върху добавената стойност
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс включват различни изменения и допълнения, като последните изменения са обнародвани в "Държавен вестник" и влизат в сила на определени дати, най-вече от 01.12.2013 г. и след това.
§8
Когато до влизането в сила на закона е направено авансово плащане за доставка на стока, данъчното събитие, което възниква след това, изисква регистрираното лице получател да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително авансовото плащане. Доставчикът на стоки трябва да анулира фактурата за авансовото плащане и да издаде нова фактура с посочване на цялата данъчна основа, като за анулирането се издава протокол.
§ 9
Разпоредбите на чл. 92, ал. 3, т. 2, § 1, т. 71 от допълнителните разпоредби и част втора от приложение № 2 от Закона за данък върху добавената стойност ще бъдат в сила до 31 декември 2026 г. Нова разпоредба, която е влязла в сила на 01.01.2022 г., беше отменена на 01.07.2022 г.
§ 10 от Закона за данък върху добавената стойност
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 декември 2013 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 2014 г. Конкретно, § 7, т. 1-5 и т. 6 относно част втора на приложение № 2 към глава деветнадесета "а", както и т. 7, ще влязат в сила от 1 януари 2014 г. Допълнителните разпоредби относно изменението и допълнението на закона за данък върху добавената стойност също влизат в сила от 1 януари 2014 г.
§ 31
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 21, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 104 от 2013 г. и влиза в сила от 03.12.2013 г.
§ 6
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 4 и § 5, които влизат в сила на конкретни дати: § 4 - 20 ноември 2013 г. и § 5 - 1 декември 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят и измененията в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, който влиза в сила от 20.12.2013 г.
§ 95
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, като са обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2014 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§8
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2014 г. Преходните и заключителните разпоредби, свързани с изменението и допълнението на закона, бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2014 г. и влизат в сила от 1 януари 2015 г. След това, измененията, публикувани в брой 95 от 2015 г. влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§28
Параграф 28 от Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, в зависимост от местоположението на данъчно задълженото лице и данъчно незадължените лица, както и датата на настъпване на данъчното събитие. За доставки, при които данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г., мястото на изпълнение е определено в зависимост от местоположението на данъчно задълженото лице. За доставки с данъчно събитие след 1 януари 2015 г., мястото на изпълнение зависи от местоположението на данъчно незадълженото лице. В случаи, когато в друга държава членка данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г., не се дължи данък за доставката в България след влизането в сила на закона.
§ 29
Параграф 29 от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че лицата, регистрирани по предишната глава осемнадесета, автоматично се считат за регистрирани по новата глава осемнадесета, раздел I, като запазват своя идентификационен номер. Освен това, започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията ще бъдат довършени съгласно новия член 154.
§30
Параграф 30 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че за подаване на декларация съгласно предишния чл. 157, ал. 2 за последния данъчен период преди влизането в сила на новия закон, ще се прилага досегашният ред. Това означава, че данъкоплатците трябва да следват старите процедури за подаване на декларации и внасяне на данък за посочения период.
§31
Параграф §31 регламентира условията за данъчното облагане на авансови плащания за определени услуги, получени до 31 декември 2014 г. В случай, че данъчното събитие възниква след тази дата, данъкът за авансовото плащане се изисква в държавата, където доставчикът е установен, а данъкът върху разликата, ако има, се изисква в държавата на потребление.
§32
Параграф 32 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност определя условията за възстановяване или прихващане на надвнесен данък върху добавената стойност за данъчни периоди преди 1 януари 2019 г. Лицата, регистрирани за прилагане на режим в Съюза, могат да получат възстановяване на надвнесен данък в определени проценти от държавата членка по идентификация и по потребление, в зависимост от годината на данъчния период.
§33
Съгласно параграф §33, лицата, получили разрешение за прилагане на специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка преди 1 юли 2014 г., имат задължение да подадат информация относно изпълнението на инвестиционния проект в Министерството на финансите, ако срокът на разрешението не е изтекъл към момента на влизането в сила на новия закон. Информацията се подава в сроковете определени в чл. 166, ал. 11.
§46
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-ранни дати. Параграф 17 за чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2 влиза в сила от деня на обнародването. Други разпоредби влизат в сила от 1 януари 2014 г. или 1 юли 2015 г., а някои зависят от положително решение на Европейската комисия.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на параграф 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. Тези разпоредби са част от Закона за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2015 г.
§ 3
Параграф §3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че общините трябва да подават декларация-опис до компетентната териториална дирекция на НАП в определени срокове. Първият срок е от влизането в сила на закона до 31 юли 2015 г. за доставки, за които данъкът е станал изискуем между януари 2007 г. и ноември 2013 г. Вторият срок е от 1 януари 2016 г. до 31 юли 2016 г. за доставки, за които данъкът е станал изискуем след 1 декември 2013 г. За данъка, по който е упражнено право на данъчен кредит, не се прилага разпоредбата на чл. 79, ал. 8.
§4
Параграф §4 определя условията, при които предоставянето на активи от община на ВиК оператор не се счита за доставка на стока или услуга до 31 декември 2015 г. След тази дата, ако не е сключен договор, данъчната основа за доставките между общината и ВиК оператора се определя по специфични правила, свързани с амортизацията и себестойността на активите. Данъчното събитие възниква в края на всяка календарна година.
§ 5
Министерството на околната среда и водите е задължено да предостави информация на Националната агенция за приходите относно подлежащите на връщане средства за данък върху добавената стойност, свързани с водни проекти, до 31 юли 2015 г. Възстановяването на данъка на общините ще се извършва без прихващане на насрещни задължения и ще бъде в срок до 31 декември 2015 г. за декларации, подадени до 31 юли 2015 г., и до 31 декември 2016 г. за декларации, подадени до 31 юли 2016 г. Претенции между общините и министерството, свързани с неточности в сумите, ще се уреждат по общия ред.
§6
Параграф §6 определя, че общини, които са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за доставки на стоки и услуги, свързани с водни проекти, се считат за правомерни. Това се отнася и за неприключили административни и съдебни производства към датата на влизане в сила на закона.
§ 7
Параграф §7 предвижда, че в случай на влязъл в сила индивидуален административен акт, който не признава право на приспадане на данъчен кредит за доставки на стоки и услуги, свързани с водни проекти, общината има право да упражни приспадане на непризнатия данъчен кредит по реда и сроковете, установени в § 3.
§ 60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения за определени членове и глави, които имат различни дати на влизане в сила. Член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста (раздели I, II и III) и § 58 влизат в сила един месец след обнародването. Глава седма влиза в сила два месеца след обнародването, глава шестнадесета от 1 януари 2017 г., а параграф 46, т. 1, буква "а" от 1 август 2022 г.
§ 71
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 66, т. 1 относно електронната информационна система, който влиза в сила от 1 януари 2017 г. Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и към закона за изменение и допълнение на закона за корпоративното подоходно облагане, обнародван в ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Параграф §21
Съгласно параграф §21 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, лицата, които ползват режима по чл. 118, ал. 7, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§4
Лицата, които към датата на влизането в сила на закона имат условията по чл. 176в, са задължени да предоставят обезпечение в срок от един месец след влизането в сила на закона.
§40
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 88 от 2016 г. и влязоха в сила от 1 януари 2017 г.
§9
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби съответстват на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, който също влиза в сила на същата дата.
§42
Параграф 42 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност определя правилата за определяне на данъчната основа и корекции на данъчния кредит за недвижими имоти, налични към 1 януари 2016 г. За тези имоти, регистрираните лица могат да упражнят право на приспадане на данъчен кредит или да коригират размера на ползвания частичен данъчен кредит до 30 юни 2017 г. чрез издаване на протокол. Формулите за изчисление на увеличението на данъчния кредит и правото на приспадане са подробно описани, като за различни стоки и услуги се прилагат специфични правила. Правото на приспадане се отразява в дневника за покупките и справка-декларацията за данъчния период, в който е издаден протоколът. Протоколите, издадени до 31 декември 2016 г., подлежат на анулиране.
§ 44
Параграф §44 освобождава стоките и услугите, които не са дълготрайни активи, налични към 31 декември 2016 г., от приложението на определени разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (чл. 79, ал. 3 и 5, чл. 79а и 79б).
§ 45
Параграф 45 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност уточнява, че когато данъчно задължено лице (комисионер или довереник) извършва доставки от свое име и за чужда сметка, и данъчното събитие е възникнало до 31 декември 2016 г. включително, се прилага предишната разпоредба на чл. 127 от закона.
Параграф §46
Параграф 46 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност задължава неперсонифицирани дружества, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и имат съдружник, регистриран по същия закон, да подадат заявление за регистрация в едномесечен срок след влизането в сила на закона.
§ 61
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила на 1 януари 2018 г. Конкретно, § 47, т. 1 и т. 5, буква "б", § 48 и § 49 ще бъдат приложими от 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят към закона за изменение и допълнение на данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 92 от 2017 г. и влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§28
Параграф §28 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност указва, че регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 и по чл. 76, ал. 2, т. 4 не се изисква, ако не е подаден преди влизането в сила на закона и срокът за подаването му изтича след тази дата. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги към датата на регистрация се упражнява по реда, предвиден в закона.
§ 31
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 влизат в сила три дни след обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Параграф 14, т. 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Параграф §41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. чл. 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок; 2. чл. 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за ДДС, обнародван в ДВ, бр. 97 от 2017 г., и в сила от 01.01.2018 г.
§ 34
Параграф 34 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че ако съдружник на неперсонифицирано дружество, което не е регистрирано, е регистриран до 31 декември 2017 г., той трябва да подаде заявление за регистрация в срок от един месец след влизането в сила на закона.
§35
Лицата, чиито регистрации по закона са прекратени през декември 2017 г. и не са подали електронно необходимите документи, трябва да подадат справка-декларация, отчетни регистри и VIES-декларация на хартиен и технически носител в териториалната дирекция на НАП в определените срокове.
§36
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за данък върху добавената стойност, министърът на финансите трябва да актуализира наредбата по чл. 118, ал. 4. След това, министърът ще определи срок, в който лицата, посочени в чл. 118, ал. 4, т. 6, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания на наредбата.
§38
Параграф §38 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност регулира усвояването на обезпечение, предоставено до 31 декември 2017 г. по отменените членове 176а и 176б. Усвояването става по реда на принудително изпълнение, ако лицето има неуредени задължения за ДДС, глоби или имуществени санкции. След усвояването, остатъкът от обезпечението се освобождава от приходния орган в срок от 30 дни, ако не е възложена ревизия в същия срок.
§39
Обезпечение, предоставено от данъчно задължено лице, се усвоява при наличие на неуредени задължения за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции. След усвояването, остатъкът от обезпечението се освобождава от компетентния орган в 30-дневен срок, освен ако не е възложена ревизия. При освобождаването, данъчно задълженото лице се заличава от регистъра в деня на освобождаването.
§40
Параграф §40 предвижда освобождаване от задължението за предоставяне на обезпечение за лицата, посочени в чл. 176в, ал. 14, до създаването на публичния електронен регистър. Това освобождаване се осъществява чрез подаване на декларация в териториалната дирекция на НАП в срок от 7 дни преди данъчното събитие, свързано с вътреобщностно придобиване на течни горива или освобождаване на течни горива за собствено потребление, съгласно Закона за акцизите.
§ 52
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на параграфи 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2017 г., и параграф 41, относно точка 17, буква "а", която влиза в сила от 20 май 2019 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците, обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2018 г.
§13
Министърът на финансите е задължен в 6-месечен срок след влизането в сила на закона да актуализира наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност. Тази наредба ще определи сроковете, в които производителите, разпространителите и ползвателите на софтуер за управление на продажби в търговските обекти трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания на закона.
§19
Параграф §19 указва, че параграфи 10 и 11 влизат в сила от 1 януари 2018 г., докато параграфи 15 и 16 влизат в сила от 16 февруари 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове, който е обнародван в Държавен вестник, брой 65 от 2018 г. и влиза в сила от 07.08.2018 г.
§5
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 2, който влиза в сила от 1 октомври 2018 г. Преходните и заключителните разпоредби също се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§59
Лицата, предоставили обезпечение по чл. 176в, ал. 2 и 3 от Закона за ДДС до 31 декември 2018 г., могат да поискат освобождаване на част от него, ако има основание за промяна и няма задължения за ново обезпечение. Освобождаването на обезпечението става по реда за принудително изпълнение при наличие на неуредени задължения за ДДС, глоби или санкции. Компетентният орган по приходите освобождава обезпечението в срок от 30 дни след искането, освен ако не е възложена ревизия.
§60
Параграф §60 регламентира правото на ликвидаторите на юридическо лице - търговец да изберат да остане лицето регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, ако срокът за подаване на заявление за дерегистрация не е изтекъл при прекратяване на юридическото лице с ликвидация. Това право се упражнява чрез подаване на декларация в 14-дневен срок след настъпване на съответното обстоятелство.
§61
Съгласно параграф §61, министърът на финансите е задължен да приведе наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след неговото влизане в сила.
§ 70 от Закона за данък върху добавената стойност
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила на различни дати: параграф 43, т. 2 - от деня на обнародването; параграф 63 - от 18 ноември 2018 г.; параграфи 41, 43, 50, 52, 53, 65 - 69 - от 7 януари 2019 г.; параграф 43, т. 11 - от 28 януари 2019 г.; параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5, § 53, т. 2 - от 20 май 2019 г.; параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, 11, т. 31, т. 32 и 37 - от 1 юли 2019 г.; параграф 50, т. 4, букви "в" и "г" - от 1 октомври 2019 г.; параграф 39, т. 3, буква "б" - от 1 януари 2020 г.; параграф 43, т. 11 - от 28 юли 2020 г.
Параграф §45
Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби, касаещи домове за медико-социални грижи за деца, влизат в сила от 1 януари 2021 г., а други влизат в сила от 1 януари 2019 г. Част от разпоредбите влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 24
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 20 май 2019 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани и с измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, които влизат в сила от 01.01.2020 г.
§ 31
Параграф 31 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност уточнява, че разпоредбите на параграф 30, точка 3 относно член 7, алинея 5, точка 11 и параграф 30, точка 13 относно член 53, алинея 2 от същия закон са в сила за вътреобщностни доставки, при които данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2020 г.
§ 32
Параграф 32 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност уточнява, че разпоредбата на параграф 30, т. 14 относно чл. 65а от закона се прилага за последователни доставки на стока, при условие че стоката е пристигнала или превозът е завършил след 1 януари 2020 г.
§ 33
Корекциите по чл. 79, ал. 9 и чл. 79а, ал. 9 от Закона за данък върху добавената стойност се прилагат и за съществуващи сгради, налични към 1 януари 2020 г. Тези корекции са валидни, когато извършеното подобрение на сградата води до създаване на нова сграда, съгласно определението в § 1, т. 5, буква "в" от допълнителните разпоредби на закона.
§34
Лицата, които отговарят на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 и ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, трябва да подадат заявление за регистрация в срок от 14 дни след влизането в сила на закона.
§ 35
Според параграф §35 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, "нови сгради" включват и наличните към 1 януари 2020 г. сгради, за които към тази дата са изпълнени определени условия, посочени в § 1, т. 5, буква "в" от допълнителните разпоредби на същия закон.
§36
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за данък върху добавената стойност, министърът на финансите е задължен да актуализира наредбата по чл. 118, ал. 4 от същия закон, за да я приведе в съответствие с новите разпоредби.
§ 45
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването на закона. Конкретно, § 30, т. 28 (букви "а", "б", "в" и "г") и т. 35 (буква "а", подбуква "гг" и "дд" относно т. 96 от допълнителните разпоредби) ще станат приложими след посочения срок.
§ 23
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Разпоредбите към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс също влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§ 16
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на определени параграфи (§ 1 и § 3, 4, 5, 6, 7 и 8), които влизат в сила на 1 юли 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби относно Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит влизат в сила от 28 февруари 2020 г.
§64
Параграф §64 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност регламентира действията, които трябва да предприемат доставчиците и получателите на авансови плащания за доставки на квоти за емисии на парникови газове, когато данъчното третиране е променено. Доставчикът трябва да анулира фактурата за авансовото плащане и да издаде нова, а получателят е длъжен да начисли данък върху цялата данъчна основа. Ако данъкът не е начислен до влизането в сила на закона, той е изискуем от получателя. Тези разпоредби важат и за неприключилите административни и съдебни производства към датата на влизането в сила на закона.
§65
Разпоредбите на чл. 163д и част трета от приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от Закона за данък върху добавената стойност ще бъдат в сила до 31 декември 2026 г. Тези изменения са влезли в сила от 01.07.2022 г.
§ 66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 57, т. 2 и § 60, които влизат в сила от 1 януари 2020 г., и параграф 57, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2021 г.
§19
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в ДВ, бр. 55 от 2020 г. и влизат в сила от 01.07.2020 г., с последващи изменения и влизания в сила на 01.01.2022 г. и 01.07.2022 г.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност указва, че измененията, направени с ДВ, бр. 111 от 2021 г. и ДВ, бр. 52 от 2022 г., влизат в сила на 01.01.2022 г. и 01.07.2022 г. съответно. Разпоредбите, посочени в § 1, т. 1 и т. 2 относно ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 и § 2, т. 2, се прилагат за периода от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2022 г.
Параграф §7
Законът за Данък Върху Добавената Стойност влиза в сила от 1 юли 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за местните данъци и такси са обнародвани в Държавен вестник, брой 71 от 2020 г. и влизат в сила от 11.08.2020 г. Също така, законът е изменян с ДВ, брой 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., и с ДВ, брой 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.
Параграф §11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на конкретни параграфи. Параграф 4, т. 2 влиза в сила три месеца след обнародването, а параграф 6 - от 1 август 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в "Държавен вестник" и влизат в сила на различни дати, последната от които е 01.07.2022 г.
§ 63
Съгласно параграф 63 от Закона за данък върху добавената стойност, от 1 април 2021 г. данъчно задължените лица могат да се регистрират за различни данъчни режими, включително за режим в Съюза, режим извън Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки от трети страни. Лицата, регистрирани по стария ред, могат да актуализират регистрацията си до 30 юни 2021 г., като запазват идентификационния си номер. Процедурите по регистрация или прекратяване, започнали по стария ред, ще бъдат завършени по новия ред.
§64
Параграф §64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност установява, че при надвнесени суми по § 32, държавата членка по идентификация възстановява част от сумата, задържана по член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 904/2010 за периодите до 2018 г. включително. Държавите членки по потребление възстановяват разликата между надвнесената сума и възстановената от държавата членка по идентификация, като информират последната по електронен път за размера на възстановените суми.
§65
Съгласно параграф §65, в сила от 01.07.2021 г., след подаването на справка-декларацията за прилагане на режим в Съюза и режим извън Съюза за периоди до втория период за деклариране през 2021 г. включително, промените в стойностите в нея се извършват единствено чрез изменения на самата справка-декларация, а не чрез корекции в последваща справка-декларация.
§66
Параграф 66 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че за подаване на декларация и внасяне на данък за последния данъчен период преди влизането в сила на закона, се прилага досегашният ред, считано от 01.07.2021 г.
Параграф §67
С измененията в закона, в сила от 01.07.2021 г., данъчно задължените лица, регистрирани по отменените разпоредби, се считат за регистрирани по новата процедура. Продължават неприключили регистрации, а лица, избрали специфични режими, трябва да уведомят НАП до 30 юни 2021 г. Регистрацията на лица от Обединеното кралство изисква назначаване на акредитиран представител, а при липса на такъв, регистрацията им се прекратява. Дерегистрацията не изисква уведомление на лицето. Има специфични правила за доставки на стоки, свързани с предходни разпоредби, и се прилагат общите правила за внос за стоки, пристигащи след 1 юли 2021 г.
§68
Параграф §68 гласи, че лицата, подали декларация в Националната агенция за приходите по чл. 118, ал. 14 за софтуери за управление на продажбите в търговските обекти преди влизането в сила на закона, се считат за отговарящи на изискванията на закона.
§ 70
Параграф §70 от Закона за данък върху добавената стойност уточнява, че измененията в параграф 14 и § 62, т. 1, буква "в" влизат в сила от 1 декември 2020 г. и ще се прилагат до 30 юни 2022 г. Последните изменения в закона са направени с ДВ, бр. 111 от 2021 г. и ДВ, бр. 52 от 2022 г., като втората поправка влиза в сила от 01.07.2022 г.
§ 94
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Някои от тях влизат в сила в тридневен срок след обнародването в "Държавен вестник", други от 1 април 2021 г., а трети от 1 юли 2021 г. Има и параграф, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.
§5
Данъчно задължено лице, регистрирано в Обединеното кралство, може да бъде считано за регистрирано по българския закон, ако определи акредитиран представител до 15 януари 2021 г. В противен случай, регистрацията му се прекратява. Прекратяването не изисква връчване на акт за дерегистрация, а датата на дерегистрация е последният ден на определения срок. При дерегистрацията се счита, че лицето извършва доставка по закона.
§6
Разпоредбите уреждат възстановяване на данък за данъчно задължени лица от Обединеното кралство за стоки и услуги, получени до 31 декември 2020 г., с крайна дата за подаване на заявления до 31 март 2021 г. Стоките, изпратени до Обединеното кралство до 31 декември 2020 г., но пристигнали след 1 януари 2021 г., се считат за стоки от държава членка. Корекции на декларации за услуги, предоставени до 31 декември 2020 г., трябва да се извършат до 31 декември 2021 г. Стоки, върнати след 1 януари 2021 г., са освободени от данък.
§7
Параграф §7, в сила от 18.12.2020 г., указва, че за периода от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2020 г. не се прилага чл. 245, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане при спиране на дейността по административен акт, издаден по реда на Закона за здравето. Данъкът по чл. 245, ал. 1, т. 1 - 3 се дължи пропорционално на дните, през които не е спряна дейността.
§12
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на параграфи 7 и 8. Параграф 7 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграф 8 влиза в сила от 10 декември 2020 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в Държавен вестник, брой 111 от 2021 г. и влизат в сила от 1 януари 2022 г.
§4
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2022 г. Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за ДДС са обнародвани в Държавен вестник, брой 14 от 2022 г., и влизат в сила от 18 февруари 2022 г.
§49
В параграф §49 се указва, че данък, начислен за данъчни периоди от 1 януари 2021 г. до влизането в сила на закона, при условия на данъчна ставка, различна от нулева, се възстановява на Европейската комисия или на органи, създадени по правото на ЕС. Възстановяването се извършва от Националната агенция за приходите по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а заявленията за възстановяване трябва да се подават до 31 март 2022 г. включително.
Параграф §51
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 10 и § 43, т. 3 относно чл. 173, ал. 8, 9 и 10 влизат в сила от 1 януари 2021 г. Параграф 42, т. 2 и § 43, т. 2, буква "в" и т. 3 относно чл. 173, ал. 12, 13 и ал. 15, т. 2 влизат в сила от 1 юли 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. са обнародвани в ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.
§22
Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на определени параграфи: параграфи 6 и 20 влизат в сила от 1 април 2022 г.; параграф 10 влиза в сила от учебната 2022-2023 година; параграфи 11, 12, 14, 15, 17, 18 и 19 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
§ 33
Законът влиза в сила от 1 юли 2022 г., с изключения: 1) Параграф 17, § 25, т. 9 относно § 15д, ал. 1, т. 2, ал. 2, 3 и 6 и § 28, т. 2 влизат в сила в тридневен срок от обнародването; 2) Параграф 28, т. 1 и § 30 влизат в сила от 1 януари 2023 г.; 3) Параграф 32 влиза в сила от 10 юли 2022 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.
§3
Законът влиза в сила от първо число на месеца, следващ месеца на решение на Съвета на Европейския съюз за разрешение на България да въведе дерогация от Директива 2006/112/ЕО, но не преди 1 януари 2023 г. Заключителните разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и са в сила от 01.01.2023 г.
§ 40
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на параграфи 19 и 37, т. 1, които ще влязат в сила от 1 януари 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. също са обнародвани и влизат в сила от същата дата.
§30
Съгласно параграф 30 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, от 01.07.2023 г. започва декларирането на данни по новите условия за третото тримесечие на 2023 г. Декларацията, свързана с данъците върху доходите на физическите лица и корпоративното подоходно облагане, трябва да бъде подадена до 14 ноември 2023 г.
§ 46
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати през 2023 г. и 2024 г. Например, параграфи 1, 3, 7 и 14 имат специфични дати за влизане в сила, вариращи от 1 юли до 1 декември 2023 г., а някои разпоредби влизат в сила 9 месеца след обнародването им. Заключителните разпоредби се отнасят и за изменения и допълнения на закона, които ще влязат в сила от 1 януари 2024 г.
§ 25
Законът влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 7 и § 8, т. 1, които ще влязат в сила от 1 януари 2025 г. Параграф 23 влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
§29
Законът за данък върху добавената стойност влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на § 13, който влиза в сила на 22 декември 2023 г. В допълнение, се предвиждат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за хазарта, обнародвани в Държавен вестник, брой 42 от 2024 г.
§ 26
Параграф 26 от Закона за данък върху добавената стойност определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби. Параграф 6 влиза в сила след 4 месеца от влизането на закона. Параграф 7, т. 2 и т. 4, както и параграфи 8 и 9, ще влязат в сила от 1 януари 2025 г. Параграф 25 влиза в сила от 1 юли 2024 г.
§3
Министърът на финансите е задължен в срок до два месеца от влизането в сила на закона да приведе наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с новите изисквания. Това включва условията за регистрация на продажбите и сторно операциите, обявяване на крайната сума в левове и евро, функционалните и техническите изисквания към фискалните устройства, подаването на данни към НАП и други промени, свързани с изпълнението на закона. Наредбата ще определи и сроковете, в които задължените лица трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания.
§5
Действащите нормативни актове, касаещи публични задължения, остават в сила и подлежат на превалутиране по правилата на закона. При изменения на закони, базирани на актове на ЕС, сумите в евро трябва да бъдат посочвани в съответствие с новите разпоредби.
§ 60
Параграф 60 определя, че определени разпоредби от закона, включително параграфи 5, 8-36, 37 и 38-59, влизат в сила от датата, определена в решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от България, в съответствие с Договора за функционирането на ЕС. Приложенията описват различни стоки и техните кодове по КН, както и разпоредби относно отпадъците и специфични стоки, свързани с данъка върху добавената стойност.
