НАРЕДБА № 3 ОТ 16 ФЕВРУАРИ 1996 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда условията и реда за получаване на извънболнична медицинска помощ в публичните здравни заведения. Тя е изменена с ДВ, бр. 27 от 1998 г.
Чл. 2
Наредба № 3 от 16 февруари 1996 г. определя публичните здравни заведения и звена, които предоставят извънболнична медицинска помощ на населението. Сред тях се включват селски здравни заведения, поликлиники (самостоятелни и несамостоятелни), центрове за спешна медицинска помощ, звена за бърза и неотложна медицинска помощ, диспансери и поликлиники към национални центрове и болници към висшите медицински училища.
Чл. 3
Наредба № 3 определя извънболничната медицинска помощ, която включва амбулаторни и домашни прегледи, оперативни интервенции, лечение и рехабилитация в амбулаторна и домашна среда, стоматологична помощ, задължителни имунизации, предписване на лекарства за домашно лечение, експертиза на нетрудоспособност и медико-социални дейности.
Чл. 4
Наредба № 3 от 16 февруари 1996 г. определя организацията на извънболничната медицинска помощ, която се дели на първична и специализирана. Чл. 4 уточнява, че извънболничната медицинска помощ включва две основни категории: първична и специализирана помощ.
Чл. 5
Наредбата определя структурата на първичната медицинска помощ, която включва лекари по обща медицина, терапевти, педиатри, акушер-гинеколози, лекари по спешна медицина и стоматолози. Освен това, първична долекарска медицинска помощ може да се предоставя и от полувисши и средни медицински специалисти, които работят в селски здравни заведения, центрове за спешна медицинска помощ и звена за бърза и неотложна медицинска помощ.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 3 от 16 февруари 1996 г. определя, че първичната медицинска помощ се предоставя на населението в зависимост от местоживеенето, местоработата и местоученето на пациентите. Това означава, че достъпът до медицинска помощ е свързан с географското местоположение на лицето, което я търси.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 3 от 16 февруари 1996 г. регламентира организацията на първичната медицинска помощ по местоживеене. Тя се осъществява чрез райони на здравните заведения, определени от директорите на районните центрове по здравеопазване, след предложение от ръководителите на здравните заведения и съгласуване с кметовете на общините. Определянето на районите се основава на населението и капацитета на здравните заведения в съответната територия.
Чл. 8
Чл. 8 определя правото на гражданите да избират личен лекар или стоматолог от наличните специалисти в здравното заведение. Изборът може да се направи само веднъж годишно, в периода от 1 до 30 декември, и е валиден за цялата година, освен в случаи на смяна на местоживеенето или напускане на лекаря. При отсъствие на личния лекар, ръководителят на здравното заведение определя друг специалист за оказване на помощ. Лекарят не може да откаже избор, освен ако е достигнал максималния брой пациенти.
Чл. 9
Всеки български гражданин има право да получи карта за избор на личен лекар (стоматолог) от здравното заведение по местоживеене. Родителите получават карти за децата си до 18 години. Лекарят попълва картата и карта на пациента, като картата за избор остава при него, а картата на пациента се предава на гражданина.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 3 от 16 февруари 1996 г. регламентира, че ръководителят на здравното заведение е отговорен за определянето на лекарите и стоматолозите, които предоставят първична медицинска помощ на работещите и на децата в детските и учебно-възпитателните заведения. Броят на обслужваното население е ограничен до 1800 деца в детски заведения и ученици в учебно-възпитателни заведения, и до 2000 работници и служители.
Чл. 11
Наредбата определя максималния брой на населението, което един личен лекар и стоматолог могат да обслужват. За селски здравни заведения, личен лекар може да обслужва между 800 и 2000 души, а стоматолог - между 800 и 2000 души. За терапевтът, лимитът е между 1500 и 2500 души над 18 години. Педиатърът може да обслужва от 500 до 1200 деца, акушер-гинекологът - от 3000 до 10 000 жени, а стоматолог (общ и детски профил) - от 1500 до 2000 души. При комбинирано обслужване на деца и ученици, се включват определен брой деца по избор на родителите и от учебни заведения. При обслужване на граждани по избор и работници, също се определят лимити.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 3 от 16 февруари 1996 г. предвижда, че при необходимост от неотложна медицинска помощ извън работното време на личния лекар (или стоматолог), помощта се осигурява от центровете за спешна медицинска помощ, звената за бърза и неотложна медицинска помощ и дежурния стоматолог.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 3 описва задълженията на личния лекар и стоматолога, които осигуряват първична медицинска помощ. Те включват профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на пациенти, насочване към специалисти, координация на грижите, насочване за хоспитализация и рехабилитация, провеждане на диспансерно наблюдение, водене на женска и детска консултация, мерки за здравословен начин на живот и експертиза на трудоспособността.
Чл. 14
Чл. 14 от НАРЕДБА № 3 определя, че специализирана медицинска помощ се предоставя от лекари и стоматолози, които имат призната специалност или са профилирани в съответствие с конкретни заболявания. Тези специалисти са различни от лекарите и стоматолозите, посочени в чл. 5, ал. 1.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 3 определя процедурите за насочване на пациенти от лекарите и стоматолозите, предоставящи първична медицинска помощ, към специалисти. Лекарите и стоматолозите, работещи в селски и градски здравни заведения, трябва да издават медицинско направление и лична амбулаторна карта. Насочването става към поликлиники на общинските и обединените районни болници, както и към специализирани кабинети и болници, в зависимост от типа на лечебното заведение и заболяването на пациента.
Чл. 15а
Чл. 15а от наредбата постановява, че лекарите специалисти от обединените районни болници насочват нуждаещите се пациенти към консултативни поликлиники на болници от висшите медицински училища, национални центрове и институти, освен ако не са налични необходимите специализирани медицински дейности. Лекарите от висшите медицински училища в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора насочват пациенти към консултативни поликлиники на Медицинския университет - София, национални центрове и институти при необходимост. Завеждащите поликлиничните отделения също могат да насочват пациенти към специалисти в съответствие с изискванията на чл. 15 и 15а.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 3 определя задълженията на лекарите и стоматолозите специалисти. Те приемат болни, насочени от първичната медицинска помощ и полувисшите медицински специалисти, за консултация, лечение и диспансерно наблюдение. Също така дават консултации и участват в лечението на болни в домашни условия. Освен това, специалистите извършват експертиза на трудоспособността и консултират болните по искане на ТЕЛК.
Чл. 16а
Член 16а от Наредба № 3 определя правомощията на лекарите от ТЕЛК и ЦТЕЛК. Те могат да насочват болните за диагностично уточняване в здравно заведение по своя преценка, свързано с експертизата на трудоспособността.
Чл. 17
Специалисти по ушни, носни и гърлени болести, очни болести и други лекари специалисти могат да извършват прегледи без насочване от личния лекар за диспансеризираните от тях пациенти.
Чл. 18
В случай на спешност, пациентите имат право на първичен преглед от специалисти по основните и профилните специалности, без да е необходимо да бъдат насочвани от лекар или стоматолог от звената за първична медицинска помощ.
Чл. 19
Ръководителите на здравните заведения трябва да осигурят най-малко 2 часа седмично от работния график на хабилитираните лица и завеждащите отделения за работа в поликлиничните звена. Това е необходимо за извършване на консултативни прегледи с направление от личните лекари и специалистите. Освен това, всеки ден два часа от графика на поликлиничните отделения трябва да бъдат заделени за прием на граждани без насочване от личния лекар.
Чл. 19а
Наредба № 3 от 16 февруари 1996 г. регламентира създаването на домашен стационар към определени здравни заведения за оказване на диагностична и лечебно-рехабилитационна помощ на болни в домашни условия. Този стационар замества или допълва болничната помощ и осигурява безплатно лечение на пациентите. Разкриването на домашен стационар е условно на възможността за консултация със специалист от болницата, обслужваща района. В несамостоятелните поликлиники, домашният стационар е отделен от болничния. Максималният брой легла за домашен стационар е ограничен до 5 на 10 хиляди души обслужвано население.
Чл. 19б
Чл. 19б от Наредба № 3 определя условията за лечение на болни в домашен стационар. Лечението е допустимо за пациенти с остри заболявания с ясна диагноза, изострени хронични заболявания, нуждаещи се от долекуване след болнично лечение, и заразни заболявания, позволяващи лечение в домашна обстановка. При влошаване на състоянието или липса на очакван лечебен ефект, пациентите трябва да бъдат настанени в болница.
Чл. 19в
Чл. 19в от Наредба № 3 определя процедурата за настаняване на болен на домашен стационар. Решението се взема от завеждащия отделение по предложение на лекуващия лекар или от ръководителя на здравното заведение, ако няма завеждащ. Лечението в домашен стационар се осъществява от лекуващия лекар с помощта на специалисти от здравното заведение. На пациента се осигуряват ежедневно наблюдение, своевременно извършване на манипулации и изследвания, както и седмичен консултативен преглед от специалист.
Чл. 19г
Чл. 19г. от Наредба № 3 предвижда, че болните, лекувани в домашен стационар, получават безплатно необходимите лекарствени средства. Лекуващите лекари и завеждащите отделения имат право да предписват тези лекарства. Предписанията се извършват по реда на Наредба № 30, като на рецептурната бланка се отбелязва "домашен стационар". В рецептата могат да се предписват до три лекарства за едно заболяване, с количество за не повече от 5 дни.
Чл. 19д
Чл. 19д. от Наредба № 3 определя реда за отпускане на лекарствени средства. Те се отпускат от болнична аптека или от общинска аптека, ако няма болнична. Аптеките издават фактури и описи за отпуснатите лекарства, които се съставят по образец и се изпращат в здравното заведение, издало рецептата.
Чл. 19е
Директорът на здравното заведение е задължен да извършва анализ на лечението на пациентите, които се лекуват в домашен стационар, на всеки три месеца. Резултатите от анализа трябва да се изпращат в Регионалния център за здравеопазване (РЦЗ).
Чл. 19ж.
Чл. 19ж. от Наредба № 3 от 16 февруари 1996 г. предвижда, че директорът на здравното заведение е отговорен за провеждането на ежемесечен контрол на лечението на болните, които се лекуват в домашен стационар. Раздел V от наредбата се отнася до медицинската документация и отчет.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 3 регламентира задълженията на лекарите и стоматолозите по отношение на воденето на документация за извънболничната медицинска помощ. Лекарите са длъжни да водят документация съгласно утвърдения списък и да съставят отчети за НСИ и НЦЗИ. В условията на домашен стационар, лекарите регистрират пациентите в специален журнал, където вписват важни данни като пореден номер, имена на пациента, диагноза, състояние след лечение и дата на приключване на лечението. Всички данни за лечението се отразяват в ЛАК, включително консултации с лекари специалисти. Освен това, се отчитат и показатели за лечението на болните в домашен стационар.
Чл. 21
Лекарите и стоматолозите, предоставящи първична медицинска помощ, са задължени да водят картотека на своите пациенти. Тази картотека включва амбулаторен и стоматологичен картон, които са утвърдени със заповед на министъра на здравеопазването от 1996 г.
Чл. 22; § 1-7
Наредба № 3 определя изискванията за организация на извънболничната медицинска помощ в България. Лекарите и стоматолозите са задължени да съставят тримесечни сведения за амбулаторната си дейност, които се предават на директора на здравното заведение. Директорите на РЦЗ, след съгласуване с кметовете, определят районите за медицинска помощ. Гражданите получават информация за терапевти, педиатри, акушер-гинеколози и стоматолози, след което избират личен лекар в определен срок. Ако не направят избор, продължават да бъдат обслужвани от предишния си лекар, освен ако не е достигнат максималният брой пациенти. Наредбата е издадена на основание Закона за народното здраве и включва изменения, свързани с удължаване на срокове и замяна на термини.
§1
Директорите на Регионалните центрове за здравеопазване (РЦЗ) трябва да определят районите за извънболнична медицинска помощ в срок от един месец след влизането на наредбата в сила. Това се извършва по предложение на ръководителите на здравните заведения и с одобрение на кметовете на общините, в съответствие с разпоредбите на чл. 7 от наредбата.
§ 2
След изтичане на срока по § 1, директорите на здравните заведения от всеки район са задължени в 10-дневен срок да предоставят на гражданите информация относно имената и графиците на работа на терапевтите, педиатрите, акушер-гинеколозите и стоматолозите.
§ 3
В §3 се предвижда, че гражданите от района имат едномесечен срок да изберат свой личен лекар (стоматолог) след изтичане на срока по §2. Ако не направят избор в този срок, те продължават да получават медицинска помощ от досегашния си лекар (стоматолог), освен ако той е достигнал максималния брой обслужвани пациенти, в такъв случай новият лекар се определя от ръководителя на здравното заведение.
§7
Параграф §7 от Наредба № 3 предвижда, че лекарите и стоматолозите, които упражняват частна практика или работят в частни здравни заведения, както и тези от ведомствените здравни служби на определени министерства, имат задължението при необходимост да насочват пациентите към специалисти с медицинско направление (уч. ф. 119А).
