НАРЕДБА № 3 ОТ 16 ОКТОМВРИ 2000 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОУЧВАНЕ, ПРОЕКТИРАНЕ, УТВЪРЖДАВАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИТЕ ЗОНИ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЛЕЧЕБНИ, ПРОФИЛАКТИЧНИ, ПИТЕЙНИ И ХИГИЕННИ НУЖДИ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредбата определя условията и реда за проучване, проектиране, учредяване, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни и подземни води, както и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Разпоредбите не се прилагат за индивидуални и обществени местни водоизточници, освен ако водата от тях се използва за търговска или социална дейност с цел питейна употреба.

Чл. 2

Наредбата определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и около водоизточниците на минерални води. Водоизточниците включват повърхностни водни обекти и водовземни съоръжения за подземни води. Съоръженията за водоснабдяване включват надземни конструкции, средства за измерване, акумулиране и третиране на води.

Чл. 3

Санитарно-охранителните зони (СОЗ) обхващат акваторията и територията около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както от повърхностни, така и от подземни води. Целите на СОЗ включват физическа охрана на водоизточниците, защита от замърсители, гарантиране на необходимото количество и качество на водите, както и запазване на водоизточниците за бъдещите поколения. Границите на СОЗ се определят по специфични условия и ред.

Чл. 4

Наредбата определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 4 установява охранителни режими, които забраняват, ограничават и контролират дейности, които могат да увредят качеството и количеството на водите, както и елементите на околната среда. Охранителните режими обхващат и проучването и добива на подземни води, включително минерални.

Чл. 5

Член 5 от Наредба № 3 забранява експлоатацията на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване без установена санитарно-охранителна зона (СОЗ), независимо от формата на собственост. Това означава, че всяко водоснабдително съоръжение трябва да има определена зона за защита, за да се предотвратят замърсявания и да се осигури безопасността на водата.

Чл. 6

Изграждането на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване в регулационните граници на населените места е разрешено само по изключение. Водата от тези източници може да се използва за питейно-битови нужди единствено след задължително третиране, което да осигури необходимите качества на водата.

Чл. 7

Наредба № 3 определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 7 описва трите пояса на санитарно-охранителните зони: Пояс I за строга охрана около водоизточника; Пояс II за защита от замърсяване и намаляване на ресурсите; Пояс III за защита от по-бавно разпадащи се замърсители и дейности, влошаващи качествата на водата.

Чл. 8

Чл. 8 от Наредба № 3 определя условията за пояс I около водоизточниците и съоръженията за водоснабдяване. Пояс I е неразделна част от водоизточника и в него се разрешават само дейности, свързани с експлоатацията на водоизточника или съоръжението. Достъп до пояс I имат само упълномощени лица от експлоатиращата фирма и контролни органи.

Чл. 9

Чл. 9 от Наредба № 3 определя условията за провеждане на дейности в пояс I на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Разрешават се противоерозионни, залесителни и отгледни горскостопански мероприятия, при условие че те не увреждат водоизточника и свързаните съоръжения, както и не влошават качествата на водите.

Чл. 10

Наредбата определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Член 10 предвижда забрани и ограничения за определени дейности в поясите II и III, които могат да влошат количеството или качеството на водата. При установяване на негативно влияние, органът по чл. 37 забранява съответната дейност, а контролът върху изпълнението на забраната се осъществява от басейновата дирекция.

Чл. 11

Чл. 11 от Наредба № 3 определя собствеността на земите в най-вътрешния пояс I на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците. Публична държавна собственост са земите, заети от най-вътрешния пояс I на СОЗ за водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и на минералните води. Публична общинска собственост са земите на най-вътрешния пояс I, с изключение на тези, определени като публична държавна собственост. Общ пояс I може да се определи, ако разстоянията между съседните водоизточници и/или съоръжения са по-малки от 10 метра.

Чл. 12

Чл. 12 от Наредба № 3 определя условията за проектиране и учредяване на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около резервни източници за питейно-битово водоснабдяване. Проектирането на СОЗ се извършва след изграждане на водовземни съоръжения и преди тяхната експлоатация, като се възлага от директора на басейновата дирекция. Определената СОЗ трябва да бъде отразена в плана за управление на речния басейн. Директорът уведомява общинските органи и собствениците на земи за ограниченията в границите на СОЗ, включително забрани за трайни инвестиции и промени на предназначението на земята в пояс I, и ограничения на дейности в пояс II. Срокът на ограниченията не може да надвишава 6 години.

Чл. 13

Заустването на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, находящи се в пояси II и III на санитарно-охранителните зони, е разрешено само при условие, че качеството на заустената вода по емисионни стойности е равно или по-добро от качеството на водата в съответния воден обект, който приема отпадъчните води.

Чл. 14

Наредбата регламентира условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. В случай на аварийни ситуации, които могат да доведат до замърсяване на водите, отговорните лица трябва да предприемат конкретни действия за ограничаване на вредите и уведомяване на съответните органи. След инцидент, водоползването от засегнатите водоизточници се прекратява незабавно.

Чл. 15

Чл. 15 от Наредба № 3 определя условията за обхвата на пояс I около водоизточниците. Този пояс включва територията на реката и крайбрежните заливаеми ивици, разположени на минимум 500 м над водовземането и 50 м под него. За водовземни съоръжения от планински реки, където крайбрежната заливаема ивица е малка, границата на пояс I не трябва да надвишава 30 м от двете страни на реката.

Чл. 16

Чл. 16 от Наредба № 3 определя условията за определяне на границите на пояс II в санитарно-охранителните зони около водоизточниците. Границите зависят от степента на замърсяване, самопречиствателната способност на реката и специфичните местни условия. Самопречиствателната способност се оценява по различни параметри, включително водно количество и наличие на токсични вещества. При липса на данни, границите на пояс II могат да се определят на базата на фиксирани разстояния от пояс I и водовземните съоръжения. След събиране на необходимите данни, границите на пояс II подлежат на актуализация.

Чл. 17

Чл. 17 от Наредба № 3 определя границите на пояс III, който не може да надвишава 25 000 метра нагоре по течението и от двете страни на реката от мястото на водовземното съоръжение. Ако в посока нагоре по течението има друго водовземане за питейно-битово водоснабдяване, границите на пояс III се определят до границата на пояс I на второто водовземане.

Чл. 18

Чл. 18 определя условията за определяне на пояс I при водовземания от язовири и езера. При язовири, поясът включва акваторията от язовирната стена до 1000 м срещу течението и ивица от 50 м около водния обект. При езера, поясът обхваща водната площ и бреговата ивица от 50 м от всички страни, измервана при най-високо водно ниво.

Чл. 19

Чл. 19 от Наредба № 3 определя условията за установяване на границите на пояс II около язовири и езера, от които се черпи вода. Границите се определят на базата на самопречиствателната способност на водния обект, качеството и количеството на втичащите се води. При липса на необходимите данни, пояс II обхваща цялата акватория и бреговата ивица с широчина не по-малка от 500 метра. Инвеститорите са задължени да осигурят средства за събиране на данни за тригодишен период, за да се проектират окончателните граници.

Чл. 20

Чл. 20 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя, че границите на пояс III се установяват съгласно условията на чл. 17, като в тях се включват водосборните области на събирателните деривации и вливащите се в тях реки.

Чл. 21

Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и около водоизточниците на минерални води. Чл. 21 предвижда обособяване на ивица с широчина до 200 метра по брега на язовирите и езерата за проектиране на противоерозионни мероприятия.

Чл. 22

Член 22 от Наредба № 3 определя условията за установяване на границите на пояс I около водоизточниците. За незащитени подземни водни обекти, границата се проектира на земната повърхност и зависи от времето, необходимо на водата да достигне до водоизточника. Минималният размер на пояс I е 50 метра от всички страни на водоизточника. За защитени водни обекти и водоизточници в населени места, размерът на пояс I е между 5 и 15 метра.

Чл. 23

Чл. 23 от Наредба № 3 определя границите на пояс II като вертикална проекция на подземния воден обект, от който водата достига до водоизточника за 400 дни. Размерът на пояс II зависи от средногодишния експлоатационен дебит и хидрогеоложките параметри, но не може да бъде по-малък от 25% от площта на пояс III.

Чл. 24

Чл. 24 от Наредба № 3 определя границите на пояс III, който е свързан с подземните водни обекти. Границата се определя като вертикална проекция на кривата, която описва всички точки от подземния воден обект, чиито води ще достигнат до водоизточника в рамките на 25 години. Размерът на пояс III зависи от средногодишния проектен експлоатационен дебит на водоизточника, хидрогеоложките параметри и граничните условия. В територията на пояс III се включват и чувствителни зони, определени по наредбата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

Чл. 25

Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 25 описва пояс I за съоръжения за изкуствено подхранване на подземни води, който включва територията на съоръженията и ивица от 15 м около тях. Определя се и санитарно-охранителната зона на водоизточника, а при разстояние до 25 м между пояс I на водоизточника и пояс I на съоръженията, се определя общ пояс I.

Чл. 26

Член 26 от Наредба № 3 определя условията за установяване на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Според алинея 1, тези зони се определят по време на проучването и проектирането на водоснабдителната система. Алинея 2 указва, че проучването и проектирането на СОЗ се възлага от инвеститора на физически или юридически лица.

Чл. 27

Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Член 27 описва изискванията към проекта на СОЗ, включително предпроектни проучвания, хидроложки и климатични данни, карта на зоната с важни обекти и информация за замърсяване, както и мерки за опазване на водата.

Чл. 28

Чл. 28 от Наредба № 3 определя, че териториите и границите на санитарно-охранителните зони (СОЗ) се установяват чрез комплексен анализ на различни геоложки, хидрогеоложки, климатични и санитарно-хигиенни фактори. Този анализ отчита условията на околната среда и потенциалните антропогенни въздействия, които могат да имат отрицателни последствия за подземните води.

Чл. 29

Санитарно-охранителните зони (СОЗ) се проектират по време на изготвянето на доклад за оценка на експлоатационните ресурси на водоизточника и проекта за добив на подземни и минерални води. Разходите за проучване и проектиране на СОЗ се покриват от собственика или ползвателя на водоизточника, който е възложил доклада.

Чл. 30

Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 30 описва критериите за оразмеряване на тези зони, които включват хидрогеоложки проучвания, хидроложки и екологични оценки, прогнози за екологичната обстановка и оценка на земеползването. Оразмеряването се извършва и чрез математическо моделиране.

Чл. 31

Член 31 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. предвижда, че при определянето и оразмеряването на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, също така се определят и охранителните режими в съответните пояси.

Чл. 32

Наредба № 3 определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Член 32 описва изискванията към проекта на санитарно-охранителната зона, включително хидрогеоложки параметри, състояние на водоизточника, чертежи, показатели на водата, информация за замърсители и ограничения в охранителните пояси.

Чл. 33

Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 33 предвижда задължителна актуализация на санитарно-охранителните зони при изменение на разрешителното за водоползване или концесионния договор, свързани с промяна на експлоатационните параметри на водоизточника. Раздел III разглежда ограниченията на земеползването в санитарно-охранителните зони.

Чл. 34

Собствениците на земи в санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и около водоизточниците на минерални води, са задължени да спазват определените забрани и ограничения. За дейности в пояси II и III, които имат ограничения, разрешение се дава само при доказване чрез изследвания и оценка на въздействието, че те няма да нанесат вреда на водоизточника.

Чл. 35

Наредбата определя условията и реда за обезщетяване при отчуждаване на земи в най-вътрешния пояс I около водоизточниците и съоръженията за водоснабдяване. Собственикът на водоизточника е отговорен за обезщетенията, включително за пропуснати ползи, които се определят с заповед на съответните министри. Отчуждаването и обезщетяването се извършват по реда на Закона за държавната или общинската собственост.

Чл. 36

Чл. 36 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията за обезщетение на земеделски производители при наложени ограничения. Размерът на обезщетението за пропуснати ползи се определя по методика, издадена от министъра на земеделието и горите, а за други дейности, извън посочените, се определя еднократно по реда на чл. 35, ал. 2.

Чл. 37

Санитарно-охранителните зони (СОЗ) се учредяват по три основни начина: 1. със заповед на директора на басейновата дирекция; 2. със заповед на министъра на околната среда и водите, когато става въпрос за СОЗ на минерални води или когато зоната обхваща територии в повече от един район за басейново управление; 3. с решение на Министерския съвет, ако СОЗ обхваща територии извън границите на страната.

Чл. 38

Чл. 38 от Наредба № 3 описва процедурата за учредяване на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Собственикът или ползвателят на водоснабдителната система подава заявление, което трябва да бъде придружено от проект за СОЗ. Заявлението се подава до директора на басейновата дирекция или до министъра на околната среда и водите, в зависимост от случая. Министърът след това изпраща проекта за СОЗ на съответните басейнови дирекции.

Чл. 39

Директорите на басейнови дирекции изпращат проектите за санитарно-охранителни зони (СОЗ) за становище на регионалните органи на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите. Кметовете на общини уведомяват собствениците на имоти, попадащи в границите на СОЗ, за условията за запознаване с охранителните режими и сроковете за представяне на становища и възражения. Проектът трябва да бъде на разположение на заинтересованите лица поне 1 месец, след което писмените становища и възражения се изпращат в басейновата дирекция в 7-дневен срок.

Чл. 40

Наредбата определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Член 40 описва процеса на разглеждане на противоречиви предложения и възражения, свързани с проектите за санитарно-охранителни зони (СОЗ), от съответните органи, в зависимост от случая. Резултатите от разглеждането се записват в протокол, който предлага границите на СОЗ, охранителните режими и средствата за обезщетяване на собствениците.

Чл. 41

Чл. 41 от наредбата предвижда процедури след учредяване на санитарно-охранителни зони (СОЗ). След учредяването, актът за СОЗ и нейните пояси трябва да бъде изпратен на кметовете и регионалните органи в срок от 10 дни. В рамките на един месец след получаването, границите на поясите трябва да бъдат обозначени на кадастралните карти и документи за собственост. В срок до една година след учредяването, трябва да се извърши актуализация на териториално-устройствения план за територията на СОЗ.

Чл. 42

Собствениците на имоти в санитарно-охранителните зони (СОЗ) са задължени да декларират, че техните имоти са обременени с тежести, когато искат да ползват земята за дейности, които са ограничени или ограничени при доказана необходимост. Това задължение е регламентирано в Чл. 42 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г.

Чл. 43

Директорът на басейновата дирекция е отговорен за назначаване на комисия, която да приеме изпълнението на санитарно-охранителните зони (СОЗ) в срок до един месец след изтичане на сроковете в календарния план-график. Комисията включва представители от различни институции, включително басейновата дирекция, общините и регионалните органи на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите. Срокът за изпълнение на плана започва след актуването на пояс I, а комисията съставя приемателен протокол за приемането на СОЗ.

Чл. 44

Наредбата определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване и минерални води. Член 44 описва задълженията за съхранение и разпространение на документацията, свързана с учредяването на СОЗ, включително къде и в какви срокове да се изпращат копия от учредените зони на различни органи.

Чл. 45

Наредбата регламентира условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и около водоизточниците на минерални води. Член 45 определя, че органът по чл. 37 трябва да изпрати план на Гражданската въздухоплавателна администрация, в който са обозначени територии от санитарно-охранителните зони, където е забранено разпръскването на торове и пестициди.

Чл. 46

Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците. Член 46 описва изискванията за ограждане на най-вътрешния пояс I, включително височина на оградата, сигнализация с табели, условия за ограда от жив плет, специфични изисквания за ограда в населени места, размери на табелите и цветова кодировка, заключване на вратите, поставяне на табели на входа и границите на акваторията, както и изисквания за многоезичност на надписите при близост до туристически обекти.

Чл. 47

Чл. 47 от Наредба № 3 определя изискванията за сигнализиране на пояс II около водоизточниците. Предупредителните надписи и табели трябва да са ясно видими и разположени на определено разстояние помежду си, съгласно приложение № 3. Границите на пояс II се обозначават с табели, които трябва да имат размери 600/800 мм и да бъдат монтирани на височина 1,5 м, с червен надпис на жълт фосфоресциращ фон. По водната повърхност границите се обозначават с шамандури, боядисани в жълти и червени вертикални ивици, с минимална височина 300 мм над водата.

Чл. 48

Член 48 от Наредба № 3 описва изискванията за сигнализация на пояс III около водоизточниците. Предупредителните табели трябва да бъдат изработени съгласно приложение № 3 и да се разполагат на височина от 1,5 до 2,0 метра. Табелите трябва да са на видимо разстояние една от друга, за да сигнализират на селскостопанската авиация. Оцветяването на табелите е в червено и жълто, като жълтият цвят е от страната на позволения терен за обработване, а червеният - от страната на забранения терен.

Чл. 49

Санитарно-охранителните зони около водоизточниците на минерална вода се експлоатират от различни органи в зависимост от собствеността на водата. Когато минералните води са изключителна държавна собственост, експлоатацията се извършва от басейновата дирекция. При минерални води, които са публична общинска собственост, експлоатацията е в ръцете на общината. В случай че не е предвидено друго с договор за концесия, санитарно-охранителните зони се експлоатират от титулярите на разрешителните за водоползване или концесионерите.

Чл. 50

Чл. 50 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. предвижда, че оздравителните и укрепителни мероприятия, свързани с водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, трябва да бъдат изпълнени преди включването им в експлоатация.

Чл. 51

Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и около водоизточниците на минерални води, които се използват за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Според чл. 51, лицата, посочени в чл. 49, са отговорни за организиране на наблюдение за спазването на охранителните режими в границите на санитарно-охранителните зони.

Чл. 52

Наредбата определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Член 52 указва, че наблюдението и охраната на тези територии се осъществява от общинските органи, с цел предотвратяване на влошаване на състоянието на водите преди въвеждането на водоизточниците в експлоатация.

Чл. 53

Наредбата регламентира условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 53 определя как се използват земеделските и горските площи в различните пояси на зоните, включително изисквания за проектите и специалната категория на горите в пояси II и III. Отгледната сеч в зоните около каптажите на извори трябва да се извършва на два етапа през 5 години.

Чл. 54

Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и около водоизточниците на минерални води. Контролът по експлоатацията на СОЗ се осъществява от Министерството на околната среда и водите и басейновите дирекции, а спазването на санитарно-хигиенните изисквания се контролира от Министерството на здравеопазването.

Чл. 55 и Допълнителни разпоредби

Наредба № 3 определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърдяване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и минерални води. Член 55 описва замърсяването на водите, повреждането на водностопански съоръжения и нарушенията на охранителните режими в СОЗ. Наредбата включва определения на термини, забрани и ограничения за дейности в различните пояси на СОЗ, както и преходни и заключителни разпоредби относно привеждането на съществуващите СОЗ в съответствие с новите изисквания. Наложени са строги ограничения за дейности, които могат да замърсят водите, с цел опазване на качеството на водните ресурси.

Параграф §1

Наредба № 3 определя условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. В преходните и заключителни разпоредби се уточняват термини, свързани с водовземни съоръжения, водонепропускливи пластове, вредни и опасни вещества, експлоатация на санитарно-охранителните зони и условия за тяхната защита.

§ 4

Параграф 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 3 предвижда, че учредените санитарно-охранителни зони (СОЗ) по Наредба № 2 от 1989 г. трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания в срок до 10 години. Границата на най-вътрешния пояс на СОЗ остава непроменена. Утвърдените СОЗ по Наредба № 14 от 1987 г. също трябва да бъдат актуализирани в същия срок. Учредяването на нови СОЗ става със заповед на министри, а дейностите по привеждане се изпълняват по утвърден график от министъра на регионалното развитие. Графикът трябва да бъде разработен и изпратен на Министерството на околната среда и водите в срок до една година от влизането на наредбата в сила. В случаи, когато СОЗ са разположени в населени места, проектите трябва да предвиждат мерки за минимизиране на въздействието от завареното положение, с възможност за коригиране на границите на пояс I спрямо наличната регулация.

§ 6

В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване се предвиждат изменения в Наредба № 14 за курортните ресурси. Основните промени включват заличаване на термини, свързани с минералните води, и уточняване на охранителния режим, който се прилага и за лечебната кал. Измененията акцентират на изключението на минералните води от някои разпоредби и конкретизиране на условията за проучване и добив на лечебната кал.

§7

Параграф §7 от Наредба № 3 предвижда, че указанията за прилагане на наредбата се дават от министъра на околната среда и водите, в сътрудничество с министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложенията към наредбата съдържат списъци на забранени и ограничени дейности в санитарно-охранителните зони около водоизточниците, разделени на пояси II и III, с детайлно описание на видовете дейности и съответните ограничения. Например, добив на подземни богатства е забранен в пояс II, но е разрешен с ограничения в пояс III. В допълнение, приложението включва и изисквания за маркировка на санитарно-охранителните зони, с указания за размерите и цветовете на предупредителните табели.