Виж оригиналния текст на документа
Наредбата регламентира начина за определяне на размера на лицензионните и други такси, които се заплащат от лицензирани оператори на далекосъобщения и радио- и телевизионни оператори. Тя е свързана с разпоредбите на глава единадесета, раздел II от Закона за далекосъобщенията.
Наредбата определя принципите за установяване на лицензионни и други такси за далекосъобщителни оператори. Тези принципи включват равнопоставеност на операторите, пропорционалност на разходите, оптимално използване на ресурсите и насърчаване на конкуренцията. Операторите заплащат еднакви лицензионни такси при идентичен вид и обем на лицензираната дейност.
Наредбата определя лицензионните такси, които включват първоначална и годишна такса. Освен това, се уточнява, че таксите за ограничен ресурс се отнасят до ползването на радиочестотен спектър и капацитет от националния номерационен план.
Наредбата предвижда, че за всяка дейност, която изисква индивидуално лицензиране, трябва да се издаде отделна лицензия или да се направят изменения в съществуваща лицензия, за което се заплащат такси. Дейностите, подлежащи на регистрация по обща лицензия, също се регистрират отделно с дължими такси. Всяко разширение на лицензираната дейност изисква ново лицензиране и съответните такси.
Чл. 5 от Наредба № 3 определя, че всички лицензирани оператори са задължени да заплащат лицензионни такси за индивидуални лицензии и за регистрация по обща лицензия. Операторите с лицензия, предоставяща ограничен ресурс, трябва да плащат и такса за ползване на този ресурс. Допълнителни такси за други лицензионни и разрешителни дейности се определят от Държавната комисия по далекосъобщения на базата на принципите, описани в чл. 2, ал. 1.
Чл. 6 от Наредба № 3 от 12 февруари 1999 г. определя, че първоначалната лицензионна такса е еднократна. Тя се заплаща при издаването на лицензията и включва разходите за подготовката на лицензията.
Размерът на първоначалната лицензионна такса за издаване на индивидуална лицензия зависи от вида и обема на лицензираната дейност. Тази разпоредба е част от Наредба № 3 от 12 февруари 1999 г., която се отнася до начина на определяне на лицензионните и други такси по глава единадесета, раздел II от Закона за далекосъобщенията.
Член 8 от Наредба № 3 от 12 февруари 1999 г. определя размерите на първоначалната лицензионна такса за индивидуални лицензии, диференцирани по териториален обхват и броя на населението. Лицензионните зони са разделени на три категории в зависимост от територията: зона 1 (без основни градове), зона 2 (включва Варна, Бургас или Русе) и зона 3 (включва София или Пловдив). Броят на населението също определя зоните от 1 до 6, в зависимост от броя на жителите. При издаване на лицензия на база конкурс или търг, таксата е равна на спечелената цена.
Чл. 9 от Наредба № 3 определя, че размерът на първоначалната лицензионна такса за регистриране по обща лицензия зависи от вида на лицензираната дейност. В раздел III се разглежда годишната лицензионна такса, но конкретни детайли не са предоставени в представения текст.
Член 10 от Наредба № 3 от 12 февруари 1999 г. определя, че годишната лицензионна такса за контрол се изчислява като процент от годишните брутни приходи на операторите, получени от лицензираната дейност, без да се включва ДДС. Процентът зависи от вида на дейността на оператора.
Чл. 11 от Наредба № 3 от 12 февруари 1999 г. определя начина за установяване на годишните брутни приходи без ДДС на лицензираните оператори. За юридически лица, приходите се установяват въз основа на заверен годишен счетоводен отчет и приложенията към него, съгласно Закона за счетоводството. За физически лица, приходите се установяват на базата на заверено копие от годишната данъчна декларация.
Чл. 12 от Наредба № 3 задължава лицензираните оператори да водят отделна аналитична отчетност за приходите от лицензираната дейност. При наличие на повече от една лицензирана дейност, всяка от тях трябва да се отчита в самостоятелна аналитична сметка и да се отразява отделно в годишния отчет за приходите и разходите.
Чл. 13 от Наредба № 3 от 12 февруари 1999 г. определя, че размерът на годишната такса за ползване на радиочестотен спектър зависи от вида на лицензираната дейност и режима на лицензиране. Таксата се определя на базата на четири основни фактора: 1. радиочестотен обхват и широчина на лентата; 2. разрешена мощност на предавателя; 3. зона на обслужване; 4. брой и вид на станциите и крайните устройства.
Наредбата определя начина на изчисляване на годишната такса за ползване на ограничен ресурс от Националния номерационен план, която зависи от вида на далекосъобщителната дейност, предоставяната услуга и ползвания капацитет. Лицата, получили лицензия в предвидения срок, ще заплатят такси, определени в наредбата, за периода от влизането й в сила до издаването на лицензията. Размерът на таксите, сроковете и начинът на плащане ще бъдат уточнени в съответната лицензия. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
Лицата, на които ще бъде издадена лицензия в срок, предвиден в Закона за далекосъобщенията, ще заплатят лицензионни такси и такси за ползване на ограничен ресурс. Размерът на тези такси, сроковете и начинът на плащане ще бъдат определени в съответната лицензия.