ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в Република България, като основна цел е осигуряването на безопасността и сигурността в тази сфера.
Чл. 2
Република България притежава пълен и изключителен суверенитет над въздушното пространство над своята територия, включително над вътрешните и териториалните води. Министерският съвет има правомощия да определя зоните във въздушното пространство, където може да се ограничава въздухоплаването.
Чл. 2а
Чл. 2а от Закона за гражданското въздушноплаване определя организацията и контрола на гражданското въздушно пространство в България. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговаря за ръководството и контрола на въздухоплаването, както и за установяване на реда за работа на системата за гражданско и военно управление на въздушното пространство. В допълнение, той и министърът на отбраната определят правилата за използване на въздушното пространство при извънредни ситуации.
Чл. 3
Гражданското въздухоплаване обхваща всякакви полети, извършвани с граждански въздухоплавателни средства, които не са държавни. То има за цели: превоз на пътници, багажи, товари и поща; обслужване на селското и горското стопанство; научни изследвания; оказване на спешна медицинска помощ; културни и рекламни дейности; борба с природни бедствия; обучение и спорт.
Чл. 4
На борда на въздухоплавателно средство, регистрирано в България, се прилагат българските закони, освен ако в международен договор, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила, не е предвидено друго.
Чл. 5
Законът за гражданското въздухоплаване предвижда, че всички въздухоплавателни средства, които извършват гражданско въздухоплаване, трябва да бъдат регистрирани. Тези средства, вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, летят с национални и регистрационни опознавателни знаци на страната. Въздухоплавателните средства, използвани за санитарни цели, допълнително имат знак на Червения кръст. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за издаването на наредба, която определя реда за нанасяне на регистрационните знаци.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за гражданското въздухоплаване определя условията, при които български и чуждестранни авиационни оператори могат да извършват търговски операции с въздухоплавателни средства. Българските оператори трябва да имат търговски договор за извършване на операции в страната и чужбина, а при липса на такъв, да следват наредба на министъра на транспорта. Чуждестранните оператори могат да оперират в България по международен договор, или при условия, определени с наредба, ако такъв договор не съществува.
Чл. 7
Превозът на пътници, багажи, товари и поща по редовни международни линии се извършва от български и чуждестранни въздушни превозвачи на базата на международни договори, в които Република България е страна. Назначаването на български въздушен превозвач става чрез двустранни или многостранни международни договори. Забранява се монополно положение на пазара на въздушен превозвач, освен ако не е предвидено в международен договор. При наличие на ограничения, изборът на превозвачи се извършва от министъра на транспорта на базата на конкурс или възлагане, когато участва само един кандидат. Условията за конкурса се определят с наредба на министъра.
Чл. 8
Член 8 от Закона за гражданското въздухоплаване определя ролята на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в провеждането на държавната политика в областта на гражданското въздухоплаване, както и функциите на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Тази дирекция отговаря за регулаторните и контролни функции и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Министърът определя структурата и дейността на дирекцията. Главната дирекция е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1139 и Регламент (ЕС) № 376/2014, свързани с авиационната безопасност и докладването на инциденти в гражданското въздухоплаване.
Чл. 9
Член 9 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 30 от 1990 година.
Чл. 10
Въздухоплавателните средства могат да бъдат предоставяни за ползване на лизинг след одобрение от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Заявленията се разглеждат в срок до 10 дни, а за сделки с чуждестранни оператори - до 20 дни. Министърът на транспорта издава наредба за условията и реда на предоставяне на лизинг.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за гражданското въздухоплаване посочва, че общите правила за сигурността в гражданското въздухоплаване се уреждат в Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета. Този регламент е приет на 11 март 2008 г. и отменя предишния Регламент (ЕО) № 2320/2002.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за гражданското въздухоплаване определя, че пътниците, екипажите, багажите, товарите, пощата и пратките подлежат на контрол за сигурността и безопасността на полетите. Условията и редът за постигане на сигурността се регламентират чрез мерки, описани в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, която се утвърдена от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" след съгласуване със съпредседателите на Съвета за сигурност.
Чл. 12
Разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване се прилагат за българското гражданско въздухоплаване и, в определени случаи, за чуждото гражданско въздухоплаване. Законът обхваща всички въздухоплавателни средства, вписани в българския регистър, независимо от местоположението им, включително спортни и учебни въздухоплавателни средства. Освен това, законът важи и за държавни въздухоплавателни средства, когато те извършват полети под управлението на гражданските органи за въздушно движение.
Чл. 13
Вещните права върху въздухоплавателни средства се регулират от закона на страната, в която тези средства са вписани. Това означава, че законодателството на съответната страна, където е регистрирано въздухоплавателното средство, ще определи правата и задълженията, свързани с него.
Чл. 14
Договорът за прехвърляне на собственост върху въздухоплавателно средство трябва да бъде съобразен с формата и условията, установени от законодателството на страната, в която се сключва договора.
Чл. 15
Възнагражденията за оказана помощ от и на въздухоплавателно средство се определят от закона на страната, в която е регистрирано въздухоплавателното средство, което е оказало помощта.
Чл. 16
Член 16 от Закона за гражданското въздухоплаване задължава физическите и юридическите лица, които експлоатират въздухоплавателни средства, ръководят летища или обслужват въздушното движение, да предоставят на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията статистическа информация, свързана с тяхната дейност. Условията и редът за предоставяне на информацията се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за гражданското въздухоплаване определя правомощията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в контекста на управлението и контрола на гражданското въздухоплаване в България. Министърът организира участието на страната в международни организации, съгласува изграждането на инфраструктура, определя норми и правила, издава наредби за различни аспекти на въздухоплаването, управлява летища за обществено ползване и утвърджава инвестиционни програми. Също така, министърът издава наредби за безопасност, правилата за инспекция на перони и условията за експлоатация на безпилотни средства.
Чл. 16б
Чл. 16б от Закона за гражданското въздухоплаване определя функциите на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД ГВА), която отговаря за регулацията и контрола на безопасността и сигурността в гражданското въздухоплаване. Основните задължения включват контрол на летища и въздухоплавателни средства, организиране на въздушното пространство, прилагане на национални програми за безопасност и сигурност, разследване на инциденти, съгласуване на инвестиционни проекти и поддържане на регистри. Инспекторите на ГД ГВА имат право на достъп до контролирани обекти и документи, могат да налагат административни наказания и да съставят протоколи за нарушения.
Чл. 16в
Чл. 16в определя Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" като национален надзорен орган, отговорен за безопасността и ефективността на аеронавигационното обслужване. Тя издава свидетелства за аеронавигационно обслужване и определя условията за тяхното издаване и отнемане. Освен това, дирекцията може да сключва споразумения с други държави членки на ЕС за контрол на аеронавигационните услуги. Разходите за функциите на надзорния орган се включват в плана за ефективност и се финансират целево. Служителите, заети в надзора, се назначават като инспектори по гражданско въздухоплаване.
Чл. 16г
Чл. 16г от Закона за гражданското въздухоплаване определя Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" като отговорен орган за сигурността на гражданското въздухоплаване в България. Тя координира дейности за постигане на сигурност, разработва и предлага национални програми за сигурност и контрол, оценява рискове от незаконна намеса, контролира пропускателната система на летищата и издава сертификати на персонал, ангажиран със сигурността. Проверките на пътниците и багажа се извършват от сертифициран персонал.
Чл. 16д
Чл. 16д определя Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" като независим надзорен орган за летищните такси. Тя разглежда спорове между летищни оператори и ползватели, разработва методики за определяне на летищните такси, и публикува списък на летищата с трафик над 5 милиона пътници. Разходите за функциите на органа се включват в летищните такси, а операторите са задължени да предоставят средства за тези функции. Излишъкът от приходите на органа се използва целево за неговите функции. Годишен доклад за дейността на органа се публикува на интернет страницата му.
Чл. 16е
Чл. 16е от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира процедурата за подаване и разглеждане на заявления за издаване на различни документи в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Срокът за разглеждане на заявленията е 30 дни, освен в случаи, когато е предвиден друг срок от Европейския съюз или когато е необходимо събиране на допълнителни документи. Главният директор издава акт в 10-дневен срок, ако кандидатът отговаря на изискванията. Правата по издадените актове не могат да се прехвърлят. При нарушения, правата могат да се ограничат или спрат временно. Прекратяването на правата може да настъпи при отнемане на акта, по заявление на притежателя или с прекратяване на дейността на лицето. Всеки отказ или ограничаване на правата подлежи на обжалване.
Чл. 16ж
Чл. 16ж от Закона за гражданското въздухоплаване определя функциите на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт. Основните задължения на борда включват поддържане на система за уведомяване за авиационни събития, организиране и ръководене на разследвания за безопасността, съхраняване на документацията от разследванията, изготвяне на годишни анализи и информационни бюлетини, анализ на действията на участниците в авиационните събития и събиране на данни за авиационната безопасност. Бордът може да преотстъпва разследвания на други държави след предварително съгласуване. Функциите му се осъществяват от инспектори по разследване.
Чл. 16з
Чл. 16з от Закона за гражданското въздухоплаване определя задълженията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице. Те включват издаване на свидетелства за правоспособност на радиооператорите, разрешения за използване на радиостанции на въздухоплавателни обекти и водене на публични регистри. Министърът също така осъществява координиране на радиочестоти и предоставя опознавателни знаци за радиостанции, като води регистър за тях, съгласно международни изисквания.
Чл. 16и
Чл. 16и от Закона за гражданското въздухоплаване определя мерките за сигурност, които включват издаване на нормативни и индивидуални актове, системи за физическа защита, определяне на зони за сигурност, контрол на лица и вещи при влизане и излизане, както и подготовка на персонал. Мерките трябва да бъдат адекватни и да не причиняват ненужни негативни последствия за лицата и обществото. Негативният резултат от мерките не трябва да е непропорционален на очакваните положителни резултати. Мерките се прилагат до постигане на целта или до установяване на невъзможността за постигане на същата.
Чл. 16к
Чл. 16к от Закона за гражданското въздухоплаване определя субектите, отговорни за сигурността в сектора. Те включват министъра на транспорта, Съвета за сигурност на гражданското въздухоплаване, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", летищните администрации, авиационните оператори и различни държавни агенции. Съветът за сигурност е консултативен орган, който включва представители на ключови министерства и агенции и е отговорен за стратегическото планиране и координация на мерките за сигурност.
Чл. 16л
Чл. 16л от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира задълженията на летищната администрация за осигуряване на авиационната сигурност. Летищната администрация е отговорна за разработването, прилагането и актуализирането на програма за сигурност, която трябва да отговаря на нормативните изисквания и Националната програма за сигурност. Програмата се утвърджа от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и трябва да се адаптира към промените в законодателството. Авиационните оператори са задължени да изпълняват мерките в програмата. Летищният оператор извършва различни проверки за сигурност на пътници, багаж, персонал и товари, както и видеонаблюдение и контрол на достъпа. Доставчикът на аеронавигационно обслужване също разработва програма за сигурност, която се утвърджава от същия директор.
Чл. 16м
Чл. 16м от Закона за гражданското въздухоплаване задължава авиационните оператори да разработват, прилагат и актуализират програма за сигурност, целяща предотвратяване на актове на незаконна намеса. Програмата трябва да се съобразява с Националната програма за сигурност и летищните програми за авиационна сигурност, и да бъде утвърдена от главния директор на Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'. Тя трябва да отразява изменения в законодателството, свързани със сигурността, и операторите са задължени да изпълняват мерките, предвидени в нея.
Чл. 16н
Член 16н от Закона за гражданското въздухоплаване е нова разпоредба, въведена с Държавен вестник, брой 66 от 2008 г., и влиза в сила на 25 юли 2008 г. Тази разпоредба обаче е отменена с Държавен вестник, брой 63 от 2010 г.
Чл. 16о
Член 16о от Закона за гражданското въздухоплаване определя мерките за сигурност на летищата. Всяко летище има зони за сигурност с ограничен достъп. Физически лица, изпълняващи служебни задължения, могат да влизат в тези зони след успешна проверка от ДАНС, съгласувана с Главна дирекция "Гранична полиция". Лица, отговарящи за сигурността в други зони, също подлежат на проверка. Достъп до контролирани товари и поща имат само лица, преминали проверка. Обучения по авиационна сигурност се извършват от проверени лица, а сертификати се издават от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" след успешна проверка.
Чл. 16п
Законът за гражданското въздухоплаване предвижда, че сигурността на борда на въздухоплавателното средство може да бъде осигурявана от служители по сигурността, които са служители на авиационните оператори. Тези служители предприемат мерки за предотвратяване на незаконни намеси в гражданското въздухоплаване, следвайки специфични изисквания. Критериите и редът за назначаване на служителите по сигурността са определени в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.
Чл. 16р
Пълноправният контрольор, известен и като регулиран агент, е задължен да разработи, приложи и поддържа програма за сигурност, която трябва да бъде одобрена от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Чл. 16с
Чл. 16с от Закона за гражданското въздухоплаване изисква познатият изпращач да разработва, прилага и поддържа програма за сигурност, която трябва да бъде одобрена от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Това е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 16 от 2021 г.
Чл. 16т.
Ръководителите по сигурността на летищата се назначават след успешна проверка от Държавна агенция "Национална сигурност", съгласуване на достъпа им до зоните за сигурност с Главна дирекция "Гранична полиция" и одобрение от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Всички тези действия се извършват по критерии, определени в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.
Чл. 17
Според Чл. 17 от Закона за гражданското въздухоплаване, само въздухоплавателни средства, които отговарят на определените изисквания на закона, могат да бъдат използвани за гражданско въздухоплаване.
Чл. 18
Въздухоплавателното средство може да се използва само за предвидената цел. За промяна на предназначението е необходимо разрешение от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" при Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за гражданското въздухоплаване определя условията за допускане на въздухоплавателни средства в експлоатация. Въздухоплавателните средства трябва да преминат преглед, регистрация и да удостоверят своята летателна годност. Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава удостоверение за летателна годност, когато средството отговаря на изискванията и притежава необходимите сертификати. При несъответствие с нормите, може да се издаде разрешително за полет при определени условия. Регистър на гражданските въздухоплавателни средства се води в съответствие с европейските и национални норми. Собствениците и операторите носят отговорност за поддържането на летателната годност.
Чл. 19а
Безпилотните въздухоплавателни средства могат да се експлоатират след регистрация на оператора и на самото средство, ако те подлежат на такава, както и при наличие на валидна застраховка на отговорността към трети лица. Изключение правят случаите, когато безпилотното средство е с тегло под 20 кг и се използва за спортни или развлекателни цели. Операторът е задължен да спазва приложимите нормативни изисквания и процедурите в документацията си.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира вписването на гражданските въздухоплавателни средства в специален регистър, който се води от Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'. Вписването и отписването се извършва по заявление на собственика или държателя на въздухоплавателното средство в 30-дневен срок от възникване на основанието. Освен това, въздухоплавателно средство може да бъде отписано служебно от регистъра, ако удостоверението за летателна годност е отнето или е с изтекъл срок на валидност повече от 6 месеца.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за гражданското въздухоплаване определя условията за вписване на въздухоплавателно средство в гражданския регистър. Според алинея 1, въздухоплавателно средство, което е вписано в чужд регистър, може да бъде регистрирано в българския регистър само след отписването му от чуждия. Алинея 2 уточнява, че регистрацията на българско въздухоплавателно средство в чужд регистър не води до правни последици, ако то не бъде отписано от българския регистър по установения ред.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира издаването на удостоверение за регистрация на въздухоплавателно средство от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". В удостоверението се вписват националният и регистрационно-опознавателният знак на средството. Освен това, условията и редът за вписване и отписване на въздухоплавателни средства в регистъра се определят с наредба, съгласно чл. 5, ал. 4.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира прехвърлянето на права върху въздухоплавателни средства. Прехвърлянето на собственост и учредяването на вещни права трябва да бъдат извършени в писмена форма и да бъдат вписани в регистъра, за да имат действие спрямо трети лица. Договори, които противоречат на международни договори или решения на международни организации, са недействителни. Учредяването на залог върху въздухоплавателно средство влиза в сила от датата на вписването, а редът на удовлетворение при множество залози се определя от датата на вписването.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за гражданското въздухоплаване определя изискванията за проверка и удостоверяване на летателната годност на въздухоплавателните средства в България. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" отговаря за признаването на удостоверения за летателна годност, авиационен шум и газови емисии, както и за издаването на необходимите наредби от министъра на транспорта за сертифициране и поддържане на летателната годност.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за гражданското въздухоплаване определя условията за производство или възстановяване на въздухоплавателни средства, които могат да се извършват само от регистрирани физически или юридически лица. Те трябва да притежават удостоверение, издадено от Главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или от упълномощено лице, след проверка на финансовата стабилност и професионалната компетентност на кандидатите. Условията за издаване на удостоверенията се регулират с наредба.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира условията за извършване на техническо обслужване и ремонт на въздухоплавателни средства. Лицата, извършващи тези дейности, трябва да получат лиценз от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", който е личен и не подлежи на прехвърляне. Лицензът се издава на физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон или в друга държава - членка на ЕС, при условие, че разполагат с необходимото оборудване и квалифициран персонал. Министърът на транспорта определя условията за издаване на лицензите.
Чл. 25а
Лицензът за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника е безсрочен. Може да бъде отнет или спряно действието му при нарушение на условията по чл. 25, ал. 5 и наредбата по чл. 25, ал. 2. Актът за отнемане или спиране подлежи на обжалване съгласно Административнопроцесуалния кодекс. За издаването на лиценз се събират такси, определени от Министерския съвет.
Чл. 25б
Чл. 25б от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" има правомощия да издава свидетелства за правоспособност за техническо обслужване на въздухоплавателни средства на чужденци, които са граждани на държави извън Европейския съюз и имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България. Удостоверяването на пребиваването става чрез документи, издадени съгласно Закона за чужденците в България.
Чл. 26
Удостоверенията за летателна годност, за авиационен шум и за газови емисии на въздухоплавателно средство, регистрирано в България, могат да бъдат отнети, ако при преглед се установи, че не отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1139 и на националните норми, определени с наредбата по чл. 24, ал. 6.
Чл. 27
Удостоверенията за летателна годност, издадени от чуждестранни компетентни органи, се признават за валидни в България, ако: 1. Изискванията за летателна годност в съответната държава отговарят или превишават изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1139; 2. Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е дал съгласие за извършване на преглед на въздухоплавателно средство в друга държава с подобни изисквания.
Чл. 28
Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' е отговорна за извършването на инспекция на перона на чуждестранни въздухоплавателни средства, които кацат на български летища, когато има съмнение за несъответствие с международните стандарти за безопасност.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда задържане на въздухоплавателни средства без необходимите удостоверения или разрешителни, както и в случай на непосредствена заплаха за безопасността след инспекция. Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или упълномощено лице са отговорни за задържането. Въздухоплавателните средства могат да бъдат задържани и при отказ от инспекция. При задържане, директорът уведомява съответните въздухоплавателни власти и може да разреши пребазиращ полет до техническа база без превоз на пътници.
Чл. 29а
Чл. 29а от Закона за гражданското въздухоплаване определя действията на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" при установяване на несъответствия с международните стандарти за безопасност на перона на въздухоплавателно средство. В случай на несъответствия, но без необходимост от задържане, директорът или оправомощено лице може да наложи ограничения върху експлоатацията на въздухоплавателното средство или да предписва отстраняване на несъответствията преди полета. Възможно е също разрешение за пребазиращ полет до техническа база без превоз на пътници.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за гражданското въздухоплаване определя документите, които всяко въздухоплавателно средство, изпълняващо международни полети, и всяко въздухоплавателно средство с максимална излетна маса над 750 кг, изпълняващо вътрешни полети, трябва да има на борда си по време на полет. Тези документи включват удостоверение за регистрация, удостоверение за летателна годност, разрешително за експлоатация на самолетна радиостанция, свидетелство за правоспособност на екипажа, документи за застраховка, борден дневник, план на полета, списък на пътниците, манифест и свидетелство за авиационен оператор при търговски полет. Министърът на транспорта може да издаде наредба за допълнителни документи в съответствие с международните споразумения.
Чл. 31
Бордните документи на чуждестранни летателни средства, които отговарят на изискванията на международните съглашения, в които участва Република България, се признават за редовни.
Чл. 31а
Чл. 31а от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира правомощията на летищната администрация относно преместването и отстраняването на въздухоплавателни средства. Администрацията може да премества въздухоплавателно средство, ако то е разположено на територията на летището повече от 6 месеца и не е в състояние на летателна годност, или ако собственикът не е заплащал паркинг или наемна цена повече от 3 месеца. Преди предприемането на действия, администрацията е задължена да уведоми лицето, което е изоставило средството, с едномесечно писмено предизвестие. Също така, администрацията може да отстранява средства, загубили способност за придвижване, ако те представляват препятствие. Летищната администрация не носи отговорност за вреди, причинени при изместване или отстраняване на въздухоплавателни средства.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за гражданското въздухоплаване определя изискванията за длъжностите, за които е необходимо свидетелство за правоспособност, което се установява от министъра на транспорта. Авиационният персонал включва лица с такова свидетелство или атестация, както и обучаващи се за придобиване на правоспособност. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава свидетелства и атестации, като води регистър на персонала по ред, определен от министъра.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за гражданското въздухоплаване определя правомощията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да издава наредби, свързани с авиационното образование и обучение. Тези наредби включват условия и ред за издаване на свидетелства за организации и преподаватели, квалификационни изисквания за авиационни професии, условия за обучение на кандидати, признаване на свидетелства от други държави, както и изисквания за авиомедицински центрове и оценяване на езикова компетентност.
Чл. 34
Членовете на екипажа на регистрирани в България граждански въздухоплавателни средства трябва да имат свидетелства за правоспособност и атестации, издадени от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Чужденци могат да работят в сектора с разрешение на министъра на транспорта за срок до една година, а граждани на ЕС или на държави по Споразумението за ЕИП могат да работят безсрочно. Длъжностите, свързани с безопасността на полетите, се заемат само от лица с висше образование, освен за специализирани авиационни работи.
Чл. 35
Документите за правоспособност на лицата, издадени от чуждестранни институти и органи, се признават за валидни на базата на взаимност. Това е условие, при което изискванията за издаване на тези документи трябва да съответстват на международните стандарти или да ги превишават.
Чл. 36
Според Чл. 36 от Закона за гражданското въздухоплаване, обучаваният не носи отговорност за щети, причинени по време на учебни полети, освен ако тези щети са причинени умишлено. Това означава, че в случай на инциденти по време на обучение, обучаваният е защитен от отговорност, освен ако е действал с умишлено намерение да нанесе щета.
Чл. 37
Член 37 от Закона за гражданското въздухоплаване определя изискванията за медицинско освидетелстване на лица от въздухоплаването. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за издаването на наредби, които определят условията и реда за медицинска годност на персонала. Годността се установява от акредитирани авиомедицински центрове или експерти. Има специфични разпоредби за удостоверяване на медицинската годност на любители пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства.
Чл. 38
Член 38 определя състава и отговорностите на екипажа на въздухоплавателно средство. Екипажът е авиационният персонал, отговорен за изпълнението на полета, а съставът му се определя от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Забранени са полетите с непълен екипаж. Членовете на екипажа носят отговорност за спазването на наредбата по чл. 16а, т. 14. Авиационните оператори включват инспектори по въздухоплаване в екипажите и имат право да извършват проверки за употреба на психоактивни вещества.
Чл. 39
Член 39 от Закона за гражданското въздухоплаване определя, че всяко гражданско въздухоплавателно средство трябва да се ръководи от командир с квалификация летец-пилот. Той носи отговорност за подготовката на екипажа и за безопасното извършване на полета, спазвайки правилата за защита на въздухоплавателното средство, пътниците и товарите. Командирът е задължен да откаже полет в случай на неизправност, която не е разрешена в списъка на допустимите откази, одобрен от Главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Чл. 40
Командирът на въздухоплавателното средство има задължителни нареждания, които трябва да бъдат изпълнявани от всички лица на борда. При неизпълнение на нарежданията, командирът има право да предприеме мерки, включително отстраняване на лицата от въздухоплавателното средство.
Чл. 41
Командирът на въздухоплавателното средство е задължен да окаже помощ при сигнал за бедствие от друго въздухоплавателно средство или плавателен съд, да определи местоположението на бедствието и да уведоми службата за управление на полетите. Въпреки това, той не трябва да предприема действия, които могат да застрашат безопасността на своето въздухоплавателно средство, пътниците или екипажа.
Чл. 42
Член 42 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че при насилствено завладяване на въздухоплавателно средство, командирът е задължен да предприеме всички възможни мерки за възвръщане на контрола. Това трябва да стане при условие, че не се поставя в опасност животът на екипажа и пътниците, както и целостта на въздухоплавателното средство.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за гражданското въздухоплаване определя правилата за излитане и кацане на въздухоплавателни средства на летища. Гражданските летища се класифицират в различни категории, включително летища за обществено ползване, международни летища и летища за авиация с общо предназначение. Министърът на транспорта определя летищата, на които могат да се приемат граждански въздухоплавателни средства, в съгласие с други министерства и с одобрение на собствениците на летищата. Също така, условията за съвместно ползване на граждански и военни летища се определят от министъра на транспорта и министъра на отбраната.
Чл. 43а
Чл. 43а определя статута на гражданските летища, които могат да бъдат публична или частна собственост. Параграфи 2 и 3 са отменени, а параграф 4 уточнява, че терените с навигационни съоръжения за въздушно движение, обслужващи обществени превози, са публична или частна собственост. Параграф 5 е нов, но е отменен през 2021 г.
Чл. 43б
Чл. 43б от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира условията за ползване на държавни граждански летища от летищни оператори, които имат концесия за строителство или услуги. Концесията може да включва обслужване на пътници и обработка на товари, като правомощията на концедента се изпълняват от министъра на транспорта. Участниците в процедурата за определяне на концесионер трябва да отговарят на специфични изисквания и да предложат план за безопасност и управление на летището. Концесионерът има право да събира летищни такси, а договорът определя правата и задълженията, свързани с предоставяните услуги.
Чл. 43в
Чл. 43в от Закона за гражданското въздушно плаване определя, че общинските летища се експлоатират от летищен оператор, който е търговец и е получил концесия за строителство или услуги. Концесията се предоставя съгласно Закона за концесиите.
Чл. 43г
Чл. 43г от Закона за гражданското въздухоплаване урежда разходите на концесионера, свързани с изграждането, експлоатацията и поддържането на обекта на концесия. Тези разходи се признават за фактически и започват да се приспадат от годината на започване на експлоатацията. Допълнителните разходи се признават, ако са предвидени в концесионния договор.
Чл. 43д
Едноличните търговски дружества с държавно имущество имат право да ползват гражданските летища за обществено ползване, които са публична държавна собственост, без да е необходима концесия. Условията и редът за това ползване се определят чрез договор между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответното еднолично търговско дружество.
Чл. 43е
Чл. 43е от Закона за гражданското въздухоплаване определя, че гражданските летища за обществено ползване, които не са собственост на държавата или общините, могат да бъдат използвани от летищни оператори, които са търговци. Условията и редът за това ползване са регламентирани в закона.
Чл. 43ж
Чл. 43ж от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира процедурата за подаване на заявления от физически или юридически лица, които искат да експлоатират или да изградят/разширят гражданско летище за обществено ползване. Заявлението трябва да съдържа проучвания за трафика, документи за правата върху територията, индивидуализация на територията, прединвестиционно проучване, информация за публични инвестиции и доказателства за изграждане на пункт за граничен контрол. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" извършва проучване и представя становище на министъра на транспорта, който внася предложение в Министерския съвет за разрешение или отказ за експлоатация или изграждане на летище.
Чл. 43з
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упълномощен да издава наредби, с които да определя видовете обслужване на въздушното движение, включително летищно полетно информационно обслужване.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за гражданското въздухоплаване определя, че Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" удостоверява експлоатационната годност на гражданските летища и навигационните съоръжения. За тези обекти, които отговарят на установените стандарти и изисквания, се издава удостоверение за експлоатационна годност. Условията и редът за удостоверяване на годността на летищата и навигационните системи се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл. 44а
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" отговаря за сертифицирането на гражданските летища за обществено ползване. Това сертифициране се извършва при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 139/2014, който определя изискванията и административните процедури за летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета.
Чл. 45
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" има правомощия да ограничава или забранява експлоатацията на летища, които не съответстват на изискванията за безопасност на полетите. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 16 от 2021 г. и влиза в сила на 24.02.2022 г.
Чл. 45а
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за издаването на наредба, която определя съдържанието, условията и реда за изготвяне на генералните планове на гражданските летища, съгласно разпоредбите на чл. 43, ал. 2, т. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за гражданското въздухоплаване определя процедурата за съгласуване на проекти за изграждане, разширяване или реконструкция на граждански летища и навигационни съоръжения. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за съгласуването, което изисква наличие на генерален план за развитие на летището и одобрен подробен устройствен план. Освен това, трябва да се изпълнят процедурите по различни закони, свързани с опазването на околната среда и устройството на територията. Министрите на транспорта, регионалното развитие и земеделието определят наредба за разрешителния режим в сервитутните зони на летищата, като издаването на разрешения за строителство в тези зони също подлежи на съгласуване.
Чл. 46а
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в съгласие с министъра на регионалното развитие и благоустройството, издава наредба, която определя съдържанието на специализираната карта и регистъра, основани на данните от Закона за кадастъра и имотния регистър. Наредбата указва условията и реда за създаването и поддържането на тези документи.
Чл. 47
Член 47 от Закона за гражданското въздухоплаване определя задълженията на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно безопасността на въздухоплаването и изграждането на обекти. Той установява ограничения, изисквания и стандарти за поставяне на предупредителни устройства на високи сгради. Също така, Министърът на транспорта и Министърът на земеделието и храните определят ограничения за засаждане на култури около летищата с цел защита от птици. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" може да предписва демонтиране на обекти, които превишават безопасната височина, а разходите за отстраняването им са за сметка на лицето, което е извършило незаконните действия или на летищния оператор при изграждане на ново летище.
Чл. 47а
Според Чл. 47а от Закона за гражданското въздухоплаване, на територията на гражданските летища за обществено ползване не се допуска разполагането на въздухоплавателни средства, които нямат валидно удостоверение за летателна годност. Това удостоверение е задължително за безопасността на въздушния транспорт.
Чл. 48
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е отговорна за съгласуването на проектите за изграждане и реконструкция на сгради и съоръжения на територията на летището. Това съгласуване се извършва на основата на приетия генерален план за летището.
Чл. 48а
Член 48а от Закона за гражданското въздухоплаване определя функциите и задълженията на Министерството на транспорта, главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и летищната администрация по отношение на летищното осигуряване на полетите. Министърът определя стандартите и правилата, а летищната администрация отговаря за поддържането на инфраструктурата, сигурността и координацията на летищните операции. В гражданските летища, които не са публична собственост, функциите на летищна администрация се упражняват от собственика или упълномощено лице с лиценз.
Чл. 48б
Член 48б от Закона за гражданското въздухоплаване е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 85 от 1998 г. и е влязла в сила от 01.01.1999 г. Впоследствие обаче, тя е отменена с ДВ, бр. 52 от 2004 г.
Чл. 48в
Дейностите по управление и експлоатация на граждански летища се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон или от търговци от държави членки на ЕС, които имат лиценз за летищен оператор. Летищният оператор е длъжен да осигури равен достъп до всяко въздухоплавателно средство с разрешение за полет, както и да приема и обслужва средства в бедствие. Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' контролира тези задължения и може да спре дейността на оператора при системно неизпълнение. Условията за издаване на лиценз се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл. 48г
Чл. 48г от Закона за гражданското въздухоплаване описва условията за издаване на лиценз за летищен оператор. Лицензът удостоверява, че летището отговаря на стандартите за безопасност и качество. За получаване на лиценза е необходимо: наличие на удостоверение за експлоатационна годност на летището, доказателства за финансова стабилност, квалификация и опит на персонала, спазване на стандартите за безопасност и утвърдено ръководство за управление от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Чл. 48д
Чл. 48д от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира дейностите по наземно обслужване на граждански летища, които могат да се извършват само от търговци с лиценз за оператор по наземно обслужване. Лицензът се издава при наличие на квалифициран персонал, финансова стабилност, необходима техника и ръководство, както и застраховка за отговорност. Определят се условия за достъп до пазара за оператори и самообслужващи се авиационни оператори, с минимални изисквания за брой оператори на летища с висок пътникооборот. Главната дирекция
Чл. 48е
На летища с годишен пътникооборот над 1 млн. или товарооборот над 25 000 т може да се създаде комитет на потребителите на наземно обслужване. Всеки потребител може да участва чрез свои представители. Летищният оператор провежда годишни консултации с комитета по въпросите на достъпа до пазара на наземно обслужване, които завършват с акт от оператора. При ограничения по чл. 48д, ал. 8, т. 2, консултациите включват и цените на наземните услуги. Актовете на оператора са административни и подлежат на обжалване.
Чл. 48ж
Когато за определено летище са въведени ограничения, се провежда конкурс за достъп до пазара на оператори по наземно обслужване, организиран от летищния оператор или Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Обявлението за конкурса включва условия, срок за достъп до пазара (максимум 7 години) и изисквания за кандидатите. Кандидатите трябва да представят декларации, списъци с техника и персонал, бизнес план и организационен проект. Лица с определени задължения или осъждания не могат да участват в конкурса. Решението за избор на оператор е административен акт и подлежи на обжалване. Спечелилият конкурс кандидат трябва да получи лиценз за да получи достъп до пазара.
Чл. 48з
Чл. 48з от Закона за гражданското въздухоплаване определя задълженията на летищния оператор за осигуряване на безопасното функциониране на летището. Летищният оператор издава задължителни разпореждания на операторите по наземно обслужване, разпределя наличното свободно пространство и осигурява достъп до летищните съоръжения. Актовете на летищния оператор са административни и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 48и
Член 48и от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира задълженията на летищните оператори и операторите по наземно обслужване относно отделянето на сметките за наземно обслужване от сметките за други дейности. Лицата, предоставящи наземно обслужване, трябва да предоставят необходимите данни на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" в срок от 20 дни след края на календарната година. Главният директор възлага проверка на независим одитор за спазване на изискванията.
Чл. 48к
Летищните оператори са задължени да осигурят необходимите мерки и помощ на лица с увреждания или ограничена подвижност, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2006. Ако помощта не е адекватна, операторът дължи обезщетение за причинените вреди, което може да бъде поискано чрез иск в съда.
Чл. 49
Министърът на транспорта определя правилата за полетите в българското въздушно пространство. Полетите в контролирано въздушно пространство и тези, които пресичат границата, се извършват по полетен план. Обслужването на въздухоплавателни средства без полетен план и дейности по търсене и спасяване се извършват с наличната информация. Във въздушния транспорт могат да се използват единици от Международната система, както и фут, морска миля и възел.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за гражданското въздухоплаване определя, че редовните международни въздушни превози до или от летища в България подлежат на разрешителен режим. Разрешението включва изисквания за одобряване на достъпа на превозвача до линиите и разписанията на полетите. Нередовни търговски полети се разрешават от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", а международни полети с нетърговска цел - от министъра на външните работи. Вътрешните обществени превози се разрешават от главния директор на същата дирекция. Министърът на транспорта определя условията и правилата за разрешаване на полетите.
Чл. 51
Член 51 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира условията, при които е допустимо отклонение на въздухоплавателно средство от плана за полетите. Такова отклонение може да се извърши единствено в интерес на безопасността и сигурността на полета. При настъпване на отклонение, командирът на въздухоплавателното средство и обслужващите го служби трябва да се информират взаимно за взетото решение. Точка 3 от член 51 е отменена с изменения от 2021 г.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за гражданското въздушноплаване определя, че гражданското въздушно пространство трябва да бъде обслужвано с необходимите средства за комуникация, радионавигация, радиолокационен обзор, енергийно, светотехническо и метеорологично осигуряване на полетите. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за издаването на наредба, която да определи условията за изпитания, организация на проверки и техническите изисквания към тези средства.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за гражданското въздухоплаване определя преобразуването на юридическото лице 'Ръководство на въздушното движение' в Държавно предприятие 'Ръководство на въздушното движение' (ДП 'РВД'). ДП 'РВД' е юридическо лице със седалище в София, което осъществява аеронавигационно обслужване и изпълнява държавни функции в гражданското въздушно пространство на България. Основната му дейност включва управление на въздушното движение, планиране и поддържане на съоръжения за навигационно осигуряване, метеорологично обслужване и информационно обслужване на дейности по търсене и спасяване. ДП 'РВД' не може да бъде подложено на принудително изпълнение и не може да бъде обявено в несъстоятелност. За гарантиране на платежоспособността си, предприятието поддържа паричен резерв, а също така създава центрове за обучение и квалификация.
Чл. 53а
Чл. 53а от Закона за гражданското въздухоплаване определя органите на управление на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение". Те включват министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, управителния съвет и генералния директор. Параграф 2 от този член е отменен през 2009 г.
Чл. 53б
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията упражнява правата на собственост на държавата в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" и отговаря за организацията и контрола на въздушното пространство, както и за безопасността и редовността на полетите. Той назначава и освобождава членовете на управителния съвет и генералния директор, одобрява участието на предприятието в търговски дружества, утвърджава правилник за дейността на предприятието и решения за участие в международни организации, както и програмата за развитие на предприятието.
Чл. 53в
Управителният съвет на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" се състои от трима членове, назначавани от министъра на транспорта за пет години. Министърът сключва договори за управление и може да освобождава членове при определени условия. Съветът заседава на всеки два месеца, взема решения с явно гласуване и води протоколи от заседанията. Членовете не трябва да имат осъждания и не могат да бъдат роднини помежду си. Управителният съвет приема бизнес план, годишен финансов план и взема решения относно активи и международно сътрудничество.
Чл. 53г.
Генералният директор на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" представлява предприятието, ръководи неговата дейност, сключва договори, управлява трудовите правоотношения и отговаря пред управителния съвет. Той има право да делегира част от правомощията си на други служители.
Чл. 53д
Член 53д от Закона за гражданското въздухоплаване е добавен през 2001 г. и е бил изменян в следващите години, но е отменен през 2009 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила от 01.01.2001 г. до 2009 г., когато е загубила своето действие.
Чл. 54
Член 54 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 85 от 1998 г., с влизане в сила от 01.01.1999 г.
Чл. 55
Според чл. 55 от Закона за гражданското въздухоплаване, въздухоплавателните средства могат да извършват полети в контролираното въздушно пространство само след получаване на разрешение от органите за контрол на въздушното движение, които са част от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение".
Чл. 56
Според Чл. 56 от Закона за гражданското въздухоплаване, указанията на органите за контрол на въздушното движение в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" са задължителни за екипажите на въздухоплавателните средства. Това означава, че екипажите трябва да спазват всички указания, предоставени от тези органи, за да осигурят безопасността и ефективността на въздушното движение.
Чл. 57
Командирът на въздухоплавателното средство има правомощие да се отклони от одобрения план на полета и указанията на органите за контрол на въздушното движение в случай на явна опасност за полета. След вземането на такова решение, той е задължен незабавно да уведоми органите за контрол на въздушното движение.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за гражданското въздухоплаване забранява полетите с изпълнение на фигури, както и изпитателните и спортни полети на граждански въздухоплавателни средства над населени места. Тази забрана е в сила от 01.01.1999 г., след изменение в Държавен вестник, бр. 85 от 1998 г.
Чл. 59
Законът забранява изхвърлянето на предмети от въздухоплавателно средство по време на полет. Изключение се допуска, когато безопасността на полета изисква изхвърляне на предмети или гориво, което трябва да бъде извършено по ред, определен от министъра на транспорта. Допуска се също изхвърляне на предмети и товари при оказване на помощ на населението в случаи на бедствия или на пътници след авиационно произшествие, но само след съгласуване с Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'.
Чл. 60
Скачането с парашут и изхвърлянето на товари с парашут от въздухоплавателни средства в контролираното въздушно пространство или над населени места е разрешено само при условия, определени от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Изключение правят случаите, когато се оказва помощ на населението при бедствия, катастрофи и промишлени аварии, както и помощ на пътници при авиационни произшествия, което изисква предварително съгласуване с администрацията.
Чл. 61
Законът за гражданското въздухоплаване в България предвижда, че полетите на въздухоплавателни средства без двигатели или екипаж, включително за спортни цели, трябва да бъдат разрешени от компетентен орган. Също така, полетите с нерадиофицирани въздухоплавателни средства също изискват разрешение от съответния орган. Тези разпоредби са въведени с изменения от 1998 г. и влизат в сила от 01.01.1999 г.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за гражданското въздухоплаване определя условията, при които въздухоплавателно средство се счита за нарушител. Това включва навлизане без разрешение във въздушното пространство на Република България, липса на държавен регистрационен знак, непокоряване на указанията на контролиращите органи, или наличие на основания да се предполага, че ще се използва за несъвместими с гражданското въздухоплаване цели. Въздухоплавателното средство, получило нареждане за кацане, трябва да се приземи на подходящо летище. Редът за принуждаване на кацане и продължаване на полет се определя с наредба на Министерския съвет. Вредите от принудителното приземяване се понасят от нарушителя.
Чл. 62а
Законът забранява насочването на лазерен лъч или светлина с висок интензитет към въздухоплавателни средства, ако това може да заслепи екипажа или да повреди самолета и/или да нарани персонала или пътниците. Главният директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" има правомощия да определя зони около летищата, където се забранява или ограничава използването на такива лъчи.
Чл. 63
Член 63 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 85 от 1998 г., и влиза в сила от 01.01.1999 г.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за гражданското въздухоплаване определя правния статут на авиационните оператори, които трябва да бъдат регистрирани по Търговския закон или съответното законодателство на държави-членки на ЕС. Операторите трябва да притежават свидетелство, удостоверяващо тяхната професионална годност за безопасна експлоатация на въздухоплавателни средства. За високорискови операции е необходимо разрешение от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Операторите са задължени да осигурят условия за контрол от страна на администрацията и да застраховат персонала и отговорността си към пътниците и трети лица. Свидетелствата за оператори се издават от Главната дирекция, която също признава валидността на свидетелства от чуждестранни оператори, при еквивалентни условия.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за гражданското въздухоплаване определя условията за извършване на търговски въздушни превози от въздушни превозвачи, които трябва да отговарят на специфични изисквания. Търговските въздушни превози не включват полети с безмоторни или свръхлеки въздухоплавателни средства. Българските въздушни превозвачи трябва да са регистрирани търговци и да притежават лиценз и свидетелство за авиационен оператор. Минималният собствен капитал е 160 000 лв. Лицензът е безсрочен, но може да бъде отнет при несъстоятелност или неспособност за изпълнение на задължения. Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" има правомощия да спира или отнема лицензите при установени нарушения.
Чл. 64б
Чл. 64б от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира полетите със специално предназначение, които се осъществяват от Държавен авиационен оператор, ръководен от генерален директор. Полетите включват превоз на висши държавни лица и делегации. Държавният оператор може да наема въздухоплавателни средства на мокър лизинг и заплащането за полетите се извършва от бюджетите на съответните администрации. Операторът възлага обществени поръчки, освен в случаи на непреодолима сила. Дейността му се определя с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. Служителите получават порционни пари, които не подлежат на данъчно облагане.
Чл. 64в
Въздушните превозвачи са задължени да предоставят резервационни данни на пътниците, които превозват до, във и от територията на Република България. Тези данни се изпращат на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни, при условия и ред, определени от Закона за Държавна агенция 'Национална сигурност'.
Чл. 65
С договора за превоз на пътници по въздуха, превозвачът поема задължението да превози пътника и багажа му от едно място на друго, използвайки собствено, наето или предоставено за ползване въздухоплавателно средство, срещу заплащане на превозна цена.
Чл. 66
Договорът за превоз на пътници се удостоверява чрез пътнически билет, а предаването на багажа - чрез багажна квитанция. Дори ако билетът е невалиден, отсъства при пътуването или е загубен, договорът остава валиден, а отношенията между превозвача и пътника се регулират съгласно правилата на закона.
Чл. 67
В превозната цена, определена от превозвача, е включен и превозът на багажа в рамките на установените размери. При превоз на багаж, който надвишава тези размери, се прилага допълнителна превозна цена.
Чл. 68
Служителите на въздухоплавателната организация, както и други лица, свързани с изпълнение на задачи по дейността на организацията или съгласно международни правила, имат право на безплатни служебни билети при наличие на свободни места в самолета.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че всяка страна може да се откаже от договора за въздушен превоз при определени обстоятелства, като война, блокада, задържане на въздухоплавателно средство или закриване на летища. При отказ преди започване на превоза, пътникът може да поиска връщане на цялата платена превозна цена. Ако отказът е след началото на превоза, пътникът може да поиска връщане на разликата между цената на билета и цената за действително извършения превоз.
Чл. 70
Член 70 от Закона за гражданското въздухоплаване е бил изменен през 2004 г. и впоследствие отменен през 2006 г. Текущият статус на този член е, че той не е в сила.
Чл. 70а
Чл. 70а от Закона за гражданското въздухоплаване, който е бил нов и е влязъл в сила от 01.01.1999 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 52 от 2004 г.
Чл. 71
Съгласно чл. 71 от Закона за гражданското въздухоплаване, пътникът има право да се откаже от договора за превоз и да получи обратно превозната цена, ако е заболял сам или ако член на семейството му, който ще пътува с него, е заболял, при условие че заболяването е удостоверено от лечебно заведение.
Чл. 72
При неосъществен превоз поради смърт на пътника или на член от семейството му (родител, брат, сестра или роднини до втора степен по съребрена линия), превозвачът е длъжен да върне цялата превозна цена.
Чл. 73
Законът забранява превоза на пътници в нетрезво състояние, заразно болни и душевно болни, които могат да представляват опасност за останалите. Също така, пътници, отказващи проверка за сигурност, не се допускат. Пътници, които нарушават правилата за поведение и не се подчиняват на командира, могат да бъдат изведени от въздухоплавателното средство без право на възстановяване на платената цена.
Чл. 74
Превозвачът носи отговорност за щети, причинени от смърт или телесна повреда на пътник, ако инцидентът е настъпил на борда на въздухоплавателното средство или по време на качване или слизане от него. Отговорността на превозчика се определя в съответствие с българските закони и международните спогодби, на които България е страна.
Чл. 75
Превозвачът носи отговорност за щетите, които произтичат от повреда или липса на регистрирания багаж, ако тези щети са настъпили в периода, когато багажът е бил под негов контрол.
Чл. 76
При превоз на багаж, отговорността на превозвача се регулира от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, приета в Монреал на 28 май 1999 г., и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. Тези нормативни актове определят условията и ограниченията на отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, свързани с превоза на багаж.
Чл. 77
Превозвачът не носи отговорност за щети, причинени от закъснение, ако може да докаже, че е предприел всички необходими мерки за избягване на щетите или че е било невъзможно да предприеме такива мерки.
Чл. 78
Според Чл. 78 от Закона за гражданското въздухоплаване, в случай на липси и повреди на багажа и личните вещи на пътника, се съставя констативен протокол. Тази процедура се извършва по реда, описан в глава ХI от закона.
Чл. 79
Според Чл. 79 от Закона за гражданското въздухоплаване, ако пътникът не уведоми превозвача писмено за липса или повреда на багажа в определените срокове, се счита, че багажът е предаден в изправност и в съответствие с условията на билета или багажната квитанция.
Чл. 80
Превозвачът не носи отговорност за загуби и повреди на багажа на пътника, ако те са настъпили поради: 1) особените свойства на самия багаж; 2) недостатъци в опаковката, които не са били видими при приемането; 3) непосочване в превозния документ на особените свойства на багажа, които изискват специални условия за съхранение.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че при комбинирани превози и при превози, извършвани от няколко въздушни превозвачи, се прилагат разпоредбите на чл. 108 и 109 от същия закон. Това означава, че за тези типове превози важат специфични правила, определени в посочените членове.
Чл. 81а
Въздушните превозвачи са задължени да предприемат необходимите мерки и да оказват помощ на лица с увреждания или ограничена подвижност, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2006. Ако помощта не е в съответствие с регламента, превозвачът дължи обезщетение за причинените вреди. Исковете за обезщетение се предявяват пред съответния съд.
Чл. 82
С договора за превоз на товари по въздуха, превозвачът се ангажира да превози товар до определено място срещу заплащане. Товарът може да бъде превозван с негово, наето или предоставено за ползване въздухоплавателно средство. При приемането на товара, превозвачът издава товарителница.
Чл. 83
Член 83 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 85 от 1998 г. и влезе в сила на 1 януари 1999 г.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за гражданското въздухоплаване указва, че неиздаването, нередовността или изгубването на товарителницата не оказват влияние върху действителността на договора за превоз. Освен това, служебните товари на въздухоплавателните организации могат да бъдат превозвани безплатно, при условие че се използва служебна товарителница.
Чл. 85
Изпращачът е задължен да посочи в товарителницата точните данни за товара, включително наименование, особености и вид на опаковката. Освен това, изпращачът трябва да предаде на превозвача всички необходими документи, изисквани от съответните органи, заедно с товара.
Чл. 86
Изпращачът е отговорен за щети, причинени на превозвача или трети лица, в резултат на неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата. Той дължи обезщетение за тези щети.
Чл. 87
Товародателят има право да поиска разваляне на договора за въздушен превоз при определени срокове, като за срок от най-малко седем дни преди полета дължи неустойка от 10% от цената, а за срок от най-малко три дни преди полета - неустойка от 30%. Страните могат да уговорят и по-кратки срокове за разваляне.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за гражданското въздухоплаване урежда задълженията на товародателя при непредаване на товара за превоз. В случай, че товародателят не предаде товара, той дължи пълната тарифна или договорената превозна цена. Ако вместо непредадения товар е превозен товар на друг товародател, неизправният товародател заплаща 50% от превозната цена. Товародателят не носи отговорност, ако непредаването е вследствие на непреодолима сила или авария в производственото предприятие, която е спирала производството повече от три денонощия.
Чл. 89
Съгласно Чл. 89 от Закона за гражданското въздухоплаване, товари, които са опаковани неизправно, се приемат за превоз на риск и отговорност на изпращача. В товарителницата се прави забележка за това обстоятелство.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира правото на изпращача да обяви стойността на предадените за превоз товари. Обявената стойност не може да надвишава действителната стойност на товара и е задължителна при товари, чиято стойност не може да бъде определена в случай на загуба или унищожение. За обявената стойност се начислява такса, определена в тарифа. Товари с недостатъци в опаковката, лесноразвалящи се, опасни товари и товари с придружител не могат да бъдат приети за превоз с обявена стойност.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира опасните товари, които не могат да се превозват заедно с пътници. Тези товари включват взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, отровни и лесновъзпламеняващи се вещества, лесноразвалящи се товари, животни, мъртви тела и смъртни останки, радиоактивни вещества, киноснимачни и фотоапарати, радиоапаратура, както и товари без опаковка. Условията за превоз на тези товари се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съгласие с ръководителите на съответните министерства и ведомства.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда задължение на превозвача да уведоми изпращача при повреда на въздухоплавателното средство или съоръженията му, която застрашава товара или продължаването на пътуването. В случай на невъзможност за уведомление или получаване на неизпълними нареждания, превозвачът има право да прехвърли товара на друго въздухоплавателно средство, собствено или наето, или на такова на друг превозвач.
Чл. 93
Превозвачът е задължен да извърши превоза по установения или договорения маршрут. Отклонения от маршрута, направени поради безопасност на полета или помощ от командира на въздухоплавателното средство, не се считат за нарушение на договора за превоз и превозвачът не носи отговорност за причинените щети.
Чл. 94
Превозвачът е задължен да достави товара в уговореното местоназначение в срок, ако такъв срок е определен в договора за превоз.
Чл. 95
Товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения получател или негов пълномощник. Предаването на товара на митническите или други власти, извършено в съответствие с законни разпоредби, също се счита за предаване на получателя.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за гражданското въздушно плаване предвижда действията на превозвача, ако получателят откаже да приеме товара или не се яви в срок. В такъв случай, превозвачът може да върне товара или да го предаде на съхранение за сметка на изпращача. Ако товарът не бъде освободен в срок от 45 дни, той подлежи на ликвидация, като разходите за съхранение и ликвидация се удържат от получената сума, а остатъкът се превежда на изпращача. Ликвидацията се извършва по ред, определен от съответните министри.
Чл. 97
Ако получателят не уведоми писмено превозвача за липси или повреди на товара до завършване на предаването, се счита, че е получил товара в съответствие с товарителницата, освен ако не е доказано противното.
Чл. 98
При установяване на липса или повреда на товара преди предаването му на получателя, се съставя констативен протокол. Един екземпляр от този протокол се предоставя на получателя.
Чл. 99
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за определянето на видовете товари, които задължително се превозват с придружител. Придружителят е длъжен да има валиден пътнически билет.
Чл. 100
Превозвачът е отговорен за опазването на товара от момента, в който той бъде приет за превоз, до момента на предаването му на получателя или до неговото съхранение.
Чл. 101
Превозвачът не носи отговорност за щети, ако докаже, че е взел необходимите мерки за избягване на щетите или че е било невъзможно да ги вземе. Неотговорността важи и в случаи, когато щетите са причинени от: вина на изпращача или получателя, естествени свойства на товара, недостатъци в опаковката, невземане на мерки от придружителя, или непосочване на особените свойства на товара в товарителницата.
Чл. 102
Превозвачът не носи отговорност за непредоставяне на въздухоплавателното средство, ако причините за това са свързани с непреодолима сила, военни действия, метеорологични условия или други фактори, които не зависят от него.
Чл. 103
Превозвачът дължи обезщетение за причинени щети при превоз на товари в следните случаи: 1) При липса на товари с обявена стойност, обезщетението е равно на обявената стойност, освен ако превозвачът докаже, че обявената стойност е по-висока от действителната, в такъв случай се плаща действителната стойност. 2) При липса или повреда на товар, обезщетението е действителната стойност на липсващия или повредения товар, но не повече от 40 лева на бруто килограм.
Чл. 104
Превозвачът е задължен да върне не само обезщетението по чл. 103, но и всички съответни превозни и добавъчни такси, които са били заплатени за липсващата или напълно повредената част от товара.
Чл. 105
Законът предвижда, че при неспазване на уговорения срок за доставка, превозвачът дължи обезщетение на получателя в размер на 10% от превозните такси за всяко просрочено денонощие, но не повече от 50% от общата цена на превоза. Ако получателят не вдигне товара в рамките на определен срок след уведомяване, той също дължи обезщетение на превозвача в същия размер. Договорът може да предвижда и по-голяма отговорност за превозвача.
Чл. 106
Ако товарът не бъде доставен в срок от десет дни след предвидената дата на пристигане, се счита, че е изгубен.
Чл. 107
Чл. 107 уточнява, че въздушният превоз на товари не включва сухопътен, морски или речен превоз, извършен извън летищата. В случай че такъв превоз е част от договора за въздушен превоз, считано е, че щетите по товарите са настъпили по време на въздушния превоз, освен ако не се докаже противното.
Чл. 108
При комбинирани превози, които включват както въздушен, така и друг вид транспорт, разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване се прилагат единствено за частта от превоза, извършена по въздуха.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че при превози, извършвани от няколко въздушни превозвачи или при комбинирани превози, отговорността на превозвачите е солидарна, когато не може да се определи кой от тях е виновен за настъпилата щета. Това означава, че пътникът може да предяви иск за обезщетение към всеки от превозвачите, без да е необходимо да доказва чия е била вината.
Чл. 110
Член 110 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 85 от 1998 г., и влиза в сила от 01.01.1999 г.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 85 от 1998 година, и влезе в сила от 1 януари 1999 година.
Чл. 112
Член 112 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с ДВ, бр. 85 от 1998 г. и влиза в сила от 01.01.1999 г. Също така, цялата глава девета, която се отнася до въздушния спорт, е отменена.
Чл. 113
Член 113 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 85 от 1998 г., и влезе в сила на 1 януари 1999 г.
Чл. 114
Член 114 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 85 от 1998 година, и влиза в сила от 1 януари 1999 година.
Чл. 115
Член 115 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 85 от 1998 година, и тази отмяна влиза в сила от 01 януари 1999 година.
Чл. 116
Член 116 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 85 от 1998 година, и влезе в сила от 01.01.1999 година.
Чл. 117
Член 117 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 85 от 1998 г., и влиза в сила от 01.01.1999 г.
Чл. 118
Член 118 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 85 от 1998 година, и влезе в сила от 1 януари 1999 година.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за гражданското въздухоплаване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 85 от 1998 година, и влиза в сила от 1 януари 1999 година.
Чл. 119а
Член 119а от Закона за гражданското въздухоплаване е бил новоразработен с обнародването в Държавен вестник, брой 52 от 2004 г., но по-късно е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 81 от 2011 г. Това означава, че разпоредбата не е в сила и не се прилага.
Чл. 119б
Член 119б е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 52 от 2004 г., но е отменена с ДВ, бр. 81 от 2011 г. Тази разпоредба е била част от закона, но вече не е в сила.
Чл. 119в
Член 119в от Закона за гражданското въздухоплаване е бил новоразработен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 52 от 2004 година, но е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 81 от 2011 година. В момента този член не е в сила.
Чл. 119г.
Член 119г. от Закона за гражданското въздухоплаване, който е бил нов в Държавен вестник, бр. 52 от 2004 г., беше отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 81 от 2011 г. Въведена е нова глава девета "а", която е посветена на полетите с нетърговска цел и е в сила от 19.08.2012 г.
Чл. 119д
Полет с нетърговска цел е всеки полет, който не е свързан с търговска операция. Това включва спортни полети, полети за теглене на безмоторен самолет, парашутни скокове и обучение, при условие че не се заплаща за тях. Министърът на транспорта ще определи условията и реда за тези полети.
Чл. 119е
Чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване определя условията и реда за издаване на удостоверения на лица, които могат да извършват различни дейности свързани с свръхлеки въздухоплавателни средства. Лицата, получили удостоверение от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", могат да извършват контрол на летателната годност, обучение на пилоти и технически персонал, както и контрол на лицата, извършващи тези дейности. Удостоверението се издава на юридически лица, които отговарят на определени условия, включително наличие на квалифициран персонал и одобрено ръководство. Министърът на транспорта определя наредба за доказване на съответствието с изискванията. За удостоверението се събира такса, а лицата трябва да поддържат застрахователно покритие за отговорността си.
Чл. 119ж
Чл. 119ж от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че организирането на спортни мероприятия и публични авиационни събития трябва да се осъществява при условия за безопасност, одобрени от Главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Освен това, лицата, участващи в тези дейности, са задължени да застраховат местата в въздухоплавателното средство и авиационния персонал, както и да покриват отговорността си за трети лица в случай на злополука.
Чл. 120
Член 120 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира събирането на летищни такси на летищата за обществено ползване. Таксите включват: кацане, паркиране, такси за пътници, ползване на пътнически ръкав, такси за сигурност и шум. Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" събира такси за аеронавигационно обслужване и пътни такси за прелитане. Освобождават се от такси определени въздухоплавателни средства, включително за хуманитарни полети и полети за търсене и спасяване. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" събира такси за административно обслужване, свързани с издаване на удостоверения и лицензи. Летищните такси за държавни летища се събират от различни субекти в зависимост от условията в законодателството и концесионните договори. Таксите не се облагат с данъци, освен в определени случаи.
Чл. 120а
Член 120а от Закона за гражданското въздухоплаване е нова разпоредба, която е била приета с Държавен вестник, брой 63 от 2010 г. Впоследствие, тази разпоредба е отменена с Държавен вестник, брой 81 от 2011 г.
Чл. 121
Член 121 от Закона за гражданското въздушноплаване е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 85 от 1998 година, и влиза в сила от 1 януари 1999 година.
Чл. 122
Член 122 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира определянето на таксите, свързани с въздушния транспорт. Министерският съвет, по предложение на министъра на транспорта, определя с наредба размера на таксите и реда за тяхното събиране, с изключение на случаите, посочени в ал. 2. Летищните оператори на летища с годишен трафик над 5 милиона пътници или с най-голям брой пътнически превози в България, както и главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, имат правото да определят размера на летищните такси, спазвайки установената процедура.
Чл. 122а
Чл. 122а от Закона за гражданското въздухоплаване описва финансова структура и разходи на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение". Дейността му се финансира чрез такси, кредитни средства, лихви от депозити, помощи и дарения. Набраните средства се използват за издръжка на дейността, придобиване на активи, капитално строителство, спасяване, погасяване на кредити, професионална подготовка на персонала и изпълнение на международни задължения. Предприятието може да откаже аеронавигационно обслужване, ако не са платени дължимите такси.
Чл. 122б
Член 122б от Закона за гражданското въздухоплаване, който е приет през 1997 г. и отменен през 2009 г., установява глава десета "б", свързана с финансирането на дейността по осигуряване безопасността и сигурността на полетите, както и поддържането и развитието на летищата за обществено ползване. Тази глава е в сила от 1 януари 1999 г. и е допълнена през 2010 г.
Чл. 122в
Чл. 122в от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира финансирането на дейности, свързани с безопасността и сигурността на полетите, както и поддържането и развитието на гражданските летища за обществено ползване. Това финансиране се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта, с изключения, предвидени в международни договори или концесионни споразумения. Средствата за тези дейности се набират от такси, лихви по депозити и други източници, и се използват за издръжка на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и за летища, на които са възложени държавни функции. В случай на концесия, условията за финансиране се определят в концесионния договор.
Чл. 122г.
Летищен оператор, който действа като летищна администрация и е финансиран от летищни такси, е задължен да изготви програма, която включва разходите за погасяване на кредити, инвестиционни разходи за развитие на инфраструктурата и разходи за издръжка. Тази програма трябва да бъде представена за съгласуване на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Чл. 122д
Член 122д от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта за осигуряване и поддържане на безопасността на полетите, както и събраните такси по чл. 120, ал. 4, не подлежат на данъчно облагане. В допълнение, в закона е предвидена процедура за определяне размера на летищните такси на летища с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници.
Чл. 122е
Летищният оператор на летища с годишен трафик над 5 милиона пътници е задължен да провежда годишни консултации с ползвателите на летището относно летищните такси и качеството на услугите. При наличие на многогодишно споразумение, консултациите се извършват по условията на споразумението.
Чл. 122ж
Чл. 122ж от Закона за гражданското въздухоплаване урежда процедурата за изменение на летищните такси. Летищният оператор трябва да представи предложение за промяна на таксите не по-късно от четири месеца преди влизането им в сила, освен ако не настъпят извънредни обстоятелства, при които срокът може да бъде съкратен. Операторът е задължен да проведе консултации с ползвателите и да обсъди техните становища преди да вземе окончателно решение. Решението трябва да бъде публично обявено, а срокът за влизане в сила не може да бъде по-кратък от два месеца след обявяването.
Чл. 122з
Чл. 122з от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че летищният оператор е длъжен да предостави на ползвателите на летището информация относно компонентите, определящи размера на летищните такси. Тази информация включва списък на услугите и инфраструктурата, методика за определяне на таксите, структура на разходите, приходи и разходи, информация за публично финансиране, прогнози за трафика и инвестиции, реално използване на инфраструктурата и прогнозиран резултат от инвестиции.
Чл. 122и
Чл. 122и от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира задълженията на ползвателите на летището преди започването на консултации за изменения в летищните такси. Ползвателите трябва да предоставят информация на летищния оператор, включваща прогнози за трафика и въздухоплавателните средства, проекти за развитие и изисквания към инфраструктурата. Кореспонденцията между летищните оператори и ползвателите е поверителна и се счита за търговска тайна.
Чл. 122к
Чл. 122к от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира процедурата за определяне на летищните такси от летищния оператор. Таксите се обявяват публично и могат да бъдат обжалвани от ползватели или сдружения на ползватели пред Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'. Жалбата трябва да бъде подадена в 14-дневен срок и да съдържа доказателства. Главният директор обявява жалбата и предоставя копие на летищния оператор. В срок от 7 дни, заинтересованите лица могат да изпратят становища по жалбата.
Чл. 122л
Чл. 122л от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира процедурата при обжалване на решения, свързани с летищните такси. Решението не се изпълнява, докато не изтече срокът за обжалване, а при подадена жалба - до окончателното решение от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". В срок от четири седмици след подаването на жалбата, директорът може да приеме временно решение, което може да потвърди или да промени решението на летищния оператор. Временното решение не подлежи на обжалване и остава в сила до окончателното решение.
Чл. 122м
Чл. 122м от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" трябва да се произнесе по допустимостта на жалба в срок от 14 дни. Той проверява дали жалбата е подадена от лице, което има право да я подаде, и дали е подадена в установения срок. Ако не са изпълнени условията, директорът взема мотивирано решение за отказ на разглеждане на жалбата, което обявява публично.
Чл. 122н
Чл. 122н от Закона за гражданското въздухоплаване описва процедурата за изслушване на жалби, като главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е отговорен за изслушването на страните в 7-дневен срок след допускането на жалба. Той може да назначи независими експерти за подпомагане на страните. След изслушването, директорът изпраща препоръки и, ако страните постигнат съгласие, те уведомяват писмено директора. В срок от три дни след уведомлението, директорът приема решение за прекратяване на производството.
Чл. 122о
Когато страните по спора не постигнат съгласие, главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" им указва да предоставят допълнителни становища в срок до 14 дни. Становищата трябва да се придружават с доказателства. Директорът разглежда становищата, може да назначава вещи лица и изпраща на страните събраните документи, давайки им възможност за писмено становище.
Чл. 122п
Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е задължен да проведе минимум две изслушвания между страните по спора. Предварително се уведомяват страните за изслушванията и се посочват обсъжданите въпроси. Събирането на доказателства и предоставянето на информация приключват 30 дни преди произнасянето на директора. Становища и данни, изпратени след този срок, не се разглеждат.
Чл. 122р
Главният директор на Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' разглежда жалби и издава решение в срок до четири месеца, който може да бъде удължен с два месеца при изключителни случаи. Решението може да потвърди предходни решения или да съдържа нови изводи и условия. В него се посочват основанията, свързани с методиката по наредбата. Решението е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Освен това, решенията се публикуват на интернет страницата на администрацията.
Чл. 122с
Чл. 122с от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че летищният оператор трябва да се консултира с ползвателите на летището преди да определи плановете за нови инфраструктурни проекти в идейна фаза. Освен това, в края на всяка календарна година, ползвателите на летището са задължени да уведомят летищния оператор за своите експлоатационни прогнози, планове за развитие, изисквания и предложения.
Чл. 122т
Чл. 122т от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира правото на летищния оператор и ползвателите на летището да сключват споразумения относно качеството на предоставяните услуги. Споразумението определя качеството на услугите, които ползвателите получават срещу летищни такси. Летищният оператор може да предлага различно качество на услугите и да диференцира летищните такси в зависимост от качеството на услугите. Всеки ползвател има право на достъп до персонализирани услуги, а при ограничен капацитет, достъпът се определя от оператора и одобрява от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Чл. 123
Констативен протокол се съставя в четири основни случая: 1) когато има обстоятелства, които пораждат отговорност за превозвача; 2) при несъответствие на багажа или товара с данните в превозния документ; 3) при липса или повреда на багажа или товара; 4) за товар или багаж без превозен документ или за превозен документ без товар или багаж.
Чл. 124
Когато получателят не е поискал съставяне на констативен протокол, се предполага, че багажът или товарът са предадени в изправност, освен ако не бъде доказано противното.
Чл. 125
Констативният протокол се изготвя при установяване на нередовност, като срокът за неговото съставяне е до момента на предаване на багажа или товара на получателя.
Чл. 126
Констативният протокол, свързан с гражданското въздухоплаване, се съставя от превозвача или упълномощено от него лице. Той трябва да бъде подписан от превозвача и от пътника, изпращача или получателя на багажа или товара. В случай че пътникът, изпращачът или получателят не се яви или откаже да подпише, протоколът се подписва от двама свидетели.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира сроковете за предявяване на рекламации от пътници и изпращачи. За липси и повреди на багажа, рекламацията трябва да бъде подадена в писмена форма в срок от 7 дни след получаване на багажа, а за товари - в срок от 14 дни. При пълна липса, срокът започва от деня, в който е трябвало да се получи. За закъснение на багажа или товара, рекламацията трябва да бъде предявена в срок от 21 дни. Срокът за рекламации за надвзети такси е 3 месеца от деня на плащането.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда възможност за подаване на рекламация и след изтичане на сроковете, установени в чл. 127, при условие че правоимащият докаже определени обстоятелства. Тези обстоятелства включват: невъзможност за подаване на рекламацията, заблуждение от страна на превозвача или негов агент и уведомяване на превозвача за възникналата щета.
Чл. 129
Според Чл. 129 от Закона за гражданското въздухоплаване, рекламацията трябва да бъде предявена в писмена форма. В рекламацията трябва да се посочат предметът на рекламацията и размерът на исканата сума. Освен това, към рекламацията следва да се прилагат всички документи, които доказват претенцията.
Чл. 130
Рекламацията за щети при превоз с въздушен транспорт се предявява пред превозвача или упълномощено от него лице. Ако превозът включва различни видове транспорт, рекламацията се подава пред превозвача, който е причинил щетата, или пред първия или последния превозвач, в зависимост от установените срокове за съответния вид транспорт.
Чл. 131
При превоз, извършен от двама или повече въздушни превозвачи, пътниците имат правото да предявят рекламация пред всеки един от тях. Това означава, че не е необходимо да се установява конкретен превозвач, за да се предяви рекламацията, а тя може да бъде адресирана до който и да е от участващите в превоза превозвачи.
Чл. 132
Когато рекламация не е придружена от необходимите доказателства, превозвачът трябва да уведоми рекламанта и да му предостави срок от минимум седем дни за отстраняване на нередовността. Ако в този срок нередовността не бъде отстранена, рекламацията се счита за неподадена и се връща. Поправената рекламация се счита за редовна от момента на подаването ѝ.
Чл. 133
Превозвачът е задължен да разгледа рекламацията, подадена от клиента, в срок от два месеца и да уведомява клиента за резултата от разглеждането на рекламацията.
Чл. 134
Иск срещу превозвача може да бъде предявен само в случаите, когато превозвачът е отхвърлил напълно или частично рекламацията, или когато рекламантът не е получил отговор в установения срок, определен в чл. 133.
Чл. 135
Правото на иск срещу превозвача по международни и вътрешни превозни договори се погасява в едногодишен срок от деня на пристигането на въздухоплавателното средство, от деня, в който е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Пълномощниците, които не са адвокати, трябва да представят нотариално заверени пълномощни пред превозвача или Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Правото на предявяване на претенция за обезщетение от пълномощници се доказва с оригинал на нотариално заверено пълномощно.
Чл. 136
Член 136 регламентира правата на пътниците в случай на телесна повреда или смърт. Правоимащите могат да предявят иск в двегодишен срок от деня на увреждането. Превозвачът е освободен от съдебни и деловодни разноски, ако бъде осъден да заплати сума, която не надхвърля предложената от него сума в шестмесечен срок след увреждането.
Чл. 137
Давностните срокове, посочени в чл. 135, се спират, когато започне рекламационното производство. След като превозвачът предостави отговор или след изтичане на срока за отговор, сроковете започват да текат отново. Изчисляването на сроковете се извършва съгласно правилата на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за гражданското въздухоплаване постановява, че всяка уговорка в договора, която цели освобождаване или намаляване на отговорността, предвидена в закона, е недействителна. Това осигурява защита на правата на страните и предотвратява злоупотреби в отношенията, свързани с въздухоплаването.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда задължения за уведомяване при състояние на заплаха или бедствие, свързани с въздухоплавателно средство. Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" трябва незабавно да уведомява службите за търсене и спасяване, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", Министерството на транспорта и Националния борд за разследване на произшествия. Екипажът на въздухоплавателното средство също е задължен да уведомява, ако е в състояние. Авиационните оператори и летищните оператори също трябва да уведомяват при авиационни произшествия.
Чл. 140
При произшествие с чуждестранно въздухоплавателно средство или с такова, на борда на което има чуждестранни граждани, в българското въздушно пространство, главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е задължен да уведоми Министерството на външните работи. Оттам се уведомява държавата на регистрация на въздухоплавателното средство, както и посолствата на страните, чиито граждани са засегнати от инцидента.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за гражданското въздухоплаване определя задълженията на местните държавни и общински органи, ръководителите на летища и компетентните органи на Министерството на вътрешните работи при авиационни произшествия. Те са длъжни да вземат незабавни мерки за оказване на помощ на екипажа и пътниците, запазване на въздухоплавателното средство и охрана на района на произшествието. Аварийно-спасителните работи се ръководят от летищен авариен ситуационен център или координационен център в зависимост от местоположението на произшествието. Лицата, участващи в тези дейности, трябва да преминават обучение и тренировки. Условията и редът за търсене и спасяване при авиационно произшествие се определят с наредби на съответните министри.
Чл. 141а
Чл. 141а от Закона за гражданското въздухоплаване регламентира приемането на Национален план за търсене и спасяване при авиационни произшествия от Министерския съвет по предложение на трима министри. Разходите за тези дейности се включват в плана за ефективност и в националната разходна база на таксите. Средствата за търсене и спасяване, включени в таксите, се утвърждават от главния директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" и се планират в бюджета на Министерството на транспорта. Неразходваните средства в края на годината се предвиждат за следващата година, а при превишаване на разходите, разликата се покрива от бюджетите на участниците в плана.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за гражданското въздухоплаване определя процеса на разследване на авиационни произшествия с цел предотвратяване на инциденти. Разследването включва събиране и анализ на информация, подготовка на заключения и препоръки за безопасността на въздухоплаването. То се провежда от инспектори в Националния борд за разследване на произшествия и включва условия и ред, определени с наредба на министъра на транспорта. Разследванията се извършват независимо от съдебни разследвания и материалите не могат да се използват като доказателство в съда.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда глоба от 3000 до 10 000 лева за множество нарушения, свързани с безопасността на полетите и управлението на въздухоплавателни средства. Някои от основните нарушения включват: извършване на полет с технически неизправно или нерегистрирано въздухоплавателно средство, управление без необходимото свидетелство, употреба на психоактивни вещества, нарушаване на санитарни норми, и пречене на инспекции. Освен глобите, нарушителите могат да бъдат лишени от правото да упражняват професията си за срок от една до три години, в зависимост от вида на нарушението. Допълнително, предвидени са и имуществени санкции за летищни оператори и авиационни компании за неспазване на регулации, свързани с безопасността и правата на пътниците.
Чл. 143а
Чл. 143а от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда санкции за лица, които не изпълняват задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 255/2010 и Регламент (ЕС) 2018/1139. За нарушения по Регламент (ЕС) № 255/2010 глобите са от 3000 до 10 000 лв., а имуществените санкции от 2000 до 10 000 лв. За нарушения по Регламент (ЕС) 2018/1139 глобите са от 3000 до 10 000 лв., а имуществените санкции от 3000 до 30 000 лв.
Чл. 143б
Законът предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. на въздушен превозвач, който не спазва задължението си да информира клиентите за крайната цена на услугите, включваща всички тарифи и такси, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1008/2008.
Чл. 144
Наказанията за нарушения в гражданското въздухоплаване включват глоба от 1000 до 10 000 лева за различни действия, като: използване на нерегистрирано летище, неспазване на срокове за вписване на въздухоплавателни средства, извършване на изменения без разрешение, полет с непълен екипаж, нарушаване на правила за полети, несъответствие с изискванията на производителя, нарушения на правилата за движение на летището, заплаха за безопасността на полетите, укриване на информация за инциденти, непредставяне на необходимите документи, извършване на превоз без разрешение, експлоатация на несъответстващи съоръжения, промяна на аеронавигационни системи без разрешение, насочване на лазер към въздухоплавателно средство, неинформиране за авиационни произшествия и разпространение на защитена информация.
Чл. 145
Лицата, които не спазват установения ред в самолета или на летището, подлежат на глоба в размер от 50 до 200 лева. Тази разпоредба е актуализирана с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 85 от 1998 г., и влиза в сила от 01.01.1999 г.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че при повторно нарушение на разпоредбите, свързани с глобите по чл. 143 и 144, размерът на глобата е между 4000 и 13000 лв.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че за нарушения на закона и свързаните с него наредби, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба в размер от 100 до 500 лева. Освен това, ръководител или длъжностно лице, което нареди или позволи на подчинен да извърши нарушение, носи отговорност и се наказва с наказанието, предвидено за съответното нарушение.
Чл. 147а
Чл. 147а от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че ако нарушенията по чл. 143, ал. 1, чл. 144, 145, 146 и чл. 147, ал. 1 са извършени от юридическо лице, се налага имуществена санкция, равна на глобата за конкретното нарушение.
Чл. 147б
Чл. 147б от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда глоба за физически лица за неизпълнение на разпореждания по чл. 16б, ал. 3, т. 3 и ал. 6 в размер от 250 до 1000 лв. За еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се удвояват.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за гражданското въздухоплаване определя процедурата за констатиране на нарушения и издаване на наказателни постановления. Основната отговорност за констатиране на нарушения, с изключение на определени случаи, е на лица, определени от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Когато нарушението е извършено на борда на въздухоплавателното средство, отговорността е на командира на съответното средство. Наказателни постановления се издават въз основа на съставените актове. За специфични нарушения, свързани с чл. 143 и чл. 144, актовете се съставят от лица, определени от министъра на транспорта, а наказателни постановления се издават от него или оправомощено лице.
Чл. 149, § 1-4 от Допълнителните разпоредби
Законът за гражданското въздухоплаване в България регулира всички аспекти на въздухоплаването, включително съставянето на актове за нарушения и обжалването им, правата на служителите в авиацията, определения за авиационни инциденти и произшествия, както и правата на пътниците и операторите. Предвижда се безплатно пътуване за инспекторите по въздухоплаването и правото на безплатни пътувания за авиационните работници. Законът включва и разпоредби относно безопасността на полетите, летателната годност на въздухоплавателните средства, управлението на въздушното движение и наземното обслужване на летищата. Допълнителните разпоредби уточняват правомощията на Министерството на транспорта и нормите, които трябва да се спазват при управлението на летищата и въздухоплавателните средства.
§ 1
Инспекторите по въздухоплаване и служителите на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" имат право на безплатно пътуване с български въздухоплавателни средства при условия, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това право е регламентирано в параграф 1 от преходните и заключителни разпоредби на закона, който е бил изменян в различни години.
§2
Авиационните работници имат право на безплатни и с намалени цени неслужебни пътувания с български въздухоплавателни средства. Това право се предоставя при условия, определени в устройствения правилник или устава на съответната фирма или организация, осъществяваща въздухоплавателна дейност.
§3
Текстът предоставя определения на термини, свързани с гражданското въздухоплаване, включително авиационни произшествия, безопасност на полетите, въздухоплавателни средства и различни видове полети и операции. Определя се и ролята на инспекторите, летищните администрации и операторите, както и различни видове такси и услуги, свързани с въздухоплаването. Текстът съдържа и нови термини, свързани с безпилотни летателни системи и сигурността в гражданското въздухоплаване.
Параграф §4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване е бил нов през 1998 г. и е влязъл в сила от 01.01.1999 г., с предходна дата на действие от 01.01.1998 г. Той е допълнен през 2000 г. и изменен през 2004 г., но е отменен през 2006 г., с влизане в сила от 01.01.2007 г.
§5
В случай на ситуации, които не са уредени от Закона за гражданското въздухоплаване или от международните споразумения, в които Република България е страна, се прилагат разпоредбите на съответните български закони.
§6
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване установява, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за издаването на наредби и инструкции, необходими за прилагането на закона и ратифицираните международни договори в областта на гражданското въздухоплаване. Всички наредби, норми и стандарти трябва да отговарят на изискванията на Международната организация за гражданска авиация и на Европейския съюз.
§7
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби отменя предишния Закон за гражданското въздухоплаване от 1963 г. и Устава на въздушния транспорт от 1960 г. Изпълнението на новия закон е възложено на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 10 юли 1998 г. и е обнародван в Държавен вестник, бр. 1 от 4 януари 1963 г. и е изменян многократно до 2009 г.
§3
Съгласно §3 от Преходните и Заключителни разпоредби, всички средства, набрани по извънбюджетната приходно-разходна сметка, създадена с постановление № 44 на Министерския съвет от 1991 г., както и средствата от фонд "Развитие на системата за обслужване на въздушното движение", създаден с постановление № 102 от 1992 г., ще бъдат прехвърлени в новия фонд "Развитие на системата за обслужване на въздушното движение".
§89
Параграф §89 в Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване предвижда замяна на определени термини в текста на закона. Думите "Народна република България" се заменят с "Република България"; "свидетелство за летателна годност" с "удостоверение за летателна годност"; "Държавната въздухоплавателна инспекция" с "Гражданската въздухоплавателна администрация"; "вписване" с "регистриране"; а "Главна дирекция 'Ръководство въздушно движение'" с "Ръководство на въздушното движение".
§90
Съгласно §90 от Закона за гражданското въздухоплаване, летищата, които са публична държавна собственост, ще бъдат извадени от имуществото на търговските дружества с държавно имущество от момента на влизане в сила на закона. Министърът на транспорта е задължен да предприеме действия за намаляване на капитала на тези дружества в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Търговските дружества ще ползват обектите в съответствие със Закона за концесиите.
§ 94
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила на 1 януари 1999 г., с изключение на параграфи 84, 92 и 93, които влизат в сила от 1 януари 1998 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за гражданското въздухоплаване са обнародвани в Държавен вестник, брой 34 от 2001 г. и влизат в сила от 6 април 2001 г.
Параграф §21
Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" наследява активите и пасивите на преобразуваното юридическо лице "Ръководство на въздушното движение", включително фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" по баланса и отчета към 31 декември 2000 г. Трудовите правоотношения на работещите в преобразуваното юридическо лице се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
§ 22
В параграф 22 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за гражданското въздухоплаване се предвиждат изменения в терминологията на закона. Думите "Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на транспорта и съобщенията", а "министърът на транспорта" и "министъра на транспорта" се заменят съответно с "министърът на транспорта и съобщенията" и "министъра на транспорта и съобщенията". Освен това, "Ръководство/то на въздушното движение" се заменя с "Държавно предприятие 'Ръководство на въздушното движение'", а изразът "и летателна площадка" се заличава. Преди термина "Гражданска въздухоплавателна администрация" се добавя "Главна дирекция".
§ 25
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на § 8 до § 23, които влизат в сила от 1 януари 2001 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 52 от 2004 г.
§62
В параграф 62 от Закона за гражданското въздухоплаване се предвиждат изменения в терминологията, като думите "лицензия", "лицензията" и "лицензията е лична" се заменят с "лиценз", "лицензът" и "лицензът е личен". Освен това, наименованието на "Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа" се променя на "министърът на земеделието и горите". Тези промени са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
§46
Параграф 46 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда замяна на термини в закона. Думите "министърът/министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "министърът/министъра на транспорта", а "Министерството на транспорта и съобщенията" с "Министерството на транспорта". Тези изменения са част от актуализация на закона, обнародвана в Държавен вестник, бр. 94 от 1972 г. и последно изменена в бр. 70 от 2004 г.
§ 39
С параграф 39 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е приложима за целия закон, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 94 от 1972 г. и е претърпял множество изменения до 2005 г.
§142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: дял трети, § 2, т. 1 и 2, както и множество параграфи, които влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; и параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§23
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§ 16
Параграф 16 от преходните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване указва, че разпоредбите на § 4, свързани с чл. 16в, ал. 4 - 6, влизат в сила с датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
§ 12
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на определени разпоредби (§ 4, т. 1 и 5), които ще влязат в сила в деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
§106
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за гражданското въздухоплаване са обнародвани в Държавен вестник, брой 10 от 2007 г., и влизат в сила от 30 януари 2007 г.
§15
Параграф §15 от Закона за гражданското въздухоплаване определя правомощията на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" относно удостоверенията за летателна годност, лицензите за техническо обслужване и свидетелствата за авиационни оператори. При липса на типов сертификат или еквивалентен документ от EASA, тези документи могат да бъдат обезсилени. След подадено заявление, ръководителят издава нови удостоверения и лицензи, ако има издаден или признат сертификат от EASA. Обнародването на заповедите и списъците с документи се извършва в "Държавен вестник".
§ 16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 15, който влиза в сила от 28 март 2007 г. Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" са обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2007 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
§97
В параграф 97 от Закона за гражданското въздухоплаване се предвижда замяна на термина "министърът на земеделието и горите" с "министърът на земеделието и продоволствието" навсякъде в текста на закона. Тази промяна е част от измененията и допълненията към закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2008 г., и влиза в сила от 25.07.2008 г.
§32
В параграф §32 от закона се указва, че навсякъде в текста на закона терминът "звено по чл. 16г" трябва да бъде заменен с "звено по чл. 16е". Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2008 година и влиза в сила от 25 юли 2008 година.
§33
Съгласно §33 от Закона за гражданското въздухоплаване, в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" трябва да издаде заповед, която да определи броя на операторите, извършващи наземно обслужване на трети лица. След това, той трябва да проведе конкурс за достъп до пазара за наземно обслужване, съгласно определените условия, след изтичане на действащите договори, но не по-дълго от три години.
§36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 1 влиза в сила от 16 юли 2008 г. Параграфи 2, 21, 25 и 28, свързани с чл. 16б, т. 4а и чл. 143, ал. 5, влизат в сила от 26 юли 2008 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани на 12.05.2009 г.
§46
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван в брой 82 от 2009 година.
§5
В преходните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване се указва, че на места, където в текста се споменава "министърът на транспорта", "министъра на транспорта" и "Министерството на транспорта", тези наименования ще бъдат заменени с "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията", "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията". Заключителните разпоредби отнасят до Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2009 г. и влиза в сила от 22.12.2009 г.
§3
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за гражданското въздухоплаване, обнародван в брой 63 от 2010 година.
Параграф §25
Параграф §25 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване уточнява, че разпоредбата на § 8, свързана с чл. 16к, влиза в сила от 1 януари 2011 г. Освен това, се посочва, че Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия са обнародвани в Държавен вестник, брой 73 от 2010 г. и влизат в сила от 17.09.2010 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и алинеи, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно, членове 15, 16, 17, 29, 30, 33, 34, 44, 72, 107, 110, 121, 130, 145, 162, 163, 164, 166, 169 и 214 влизат в сила от 5 април 2012 г., а член 94, ал. 1 влиза в сила от 1 март 2011 г.
§ 35
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на определени разпоредби. Параграф 12 влиза в сила на 1 април 2011 г., а параграфи 7, 28, т. 1, буква 'г' и 34 влизат в сила на 1 януари 2012 г. Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2011 г.
§5
В параграф §5 от Закона за гражданското въздухоплаване се указва, че навсякъде в текста на закона терминът "министърът на земеделието и продоволствието" трябва да бъде заменен с "министърът на земеделието и храните". Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 81 от 2011 година.
§ 35
В параграф 35 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване се предвижда замяна на термина "ръководителят/ръководителя на Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'" с "главният/главния директор на Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'" в останалите текстове на закона.
§36
Параграф §36 от Закона за гражданското въздухоплаване въвежда изискванията на Директива № 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, касаеща летищните такси. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван в Държавен вестник, брой 81 от 2011 година.
§ 37
Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" е задължено да предаде активите, свързани с визуалните аеронавигационни средства на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тези активи ще бъдат предоставени на летищния оператор в срок от 6 месеца след обнародването на закона. Освен това, активите ще бъдат предоставени и на концесионера на съответното летище при условията на Закона за концесиите, също в срок от 6 месеца.
§38
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва да издаде наредба по чл. 119е, ал. 3 в срок от 6 месеца след обнародването на закона. Летищният оператор на летището с над 5 милиона годишен трафик е длъжен в същия срок да определи размера на летищните такси. Докато не влезе в сила новото решение, се прилагат досегашните такси.
§ 39
Разпоредбите на § 21, свързани с чл. 53, ал. 2, т. 2, и на § 26, т. 1, буква 'б', свързани с чл. 120, ал. 1, т. 5 и 6, влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона. Разпоредбите на § 22, свързани с чл. 60, ал. 1, и на § 25, свързани с глава ІХ 'А' 'Полети с нетърговска цел', влизат в сила 10 месеца след обнародването на закона.
§ 100 от Закона за гражданското въздухоплаване
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 76, който влиза в сила на 15 декември 2011 г. Допълнителни разпоредби касаят измененията и допълненията в Закона за държавния служител, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г. и влизат в сила от 1 юли 2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда в срок до един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, както и компетентните органи да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с новите разпоредби на закона.
§85
Параграф §85 урежда правоотношенията на държавните служители в контекста на различни закони, свързани с администрацията и социалното осигуряване. Назначаването на служителите включва присъждане на минимален ранг и определяне на индивидуална заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски ще се осигурят от бюджета на съответните организации. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции са задължени да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения остават валидни и не се компенсират с парични средства.
§86
В срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след удръжките за данъци и задължителни осигурителни вноски, да не е по-ниска от брутната заплата, която са получавали до момента, също намалена с дължимите осигурителни вноски и данъци. В брутната заплата се включват основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят единствено от отработеното време.
§ 87
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за устройство на територията са обнародвани в бр. 82 от 2012 г. и влизат в сила от 26.11.2012 г.
§ 149
Законът влиза в сила 30 дни след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Параграфите, които не следват общото правило, са § 16, § 35, т. 2 и § 39.
Параграф §123
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в ДВ, бр. 66 от 2013 г. и в сила от 26.07.2013 г.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят измененията в Закона за гражданското въздухоплаване, които са обнародвани в брой 12 от 2014 г. и влизат в сила от 11.02.2014 г.
§2
Министерският съвет е задължен в срок от един месец след влизането в сила на закона да уреди бюджетните отношения, свързани с Авиоотряд 28, който ще бъде определен като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван в брой 28 от 2015 г.
§ 8
Разпоредбата на § 4 относно чл. 141а, ал. 4, 5 и 6 влиза в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2016 г.
§17
В двумесечен срок от влизането в сила на Закона за гражданското въздухоплаване, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" и министърът на вътрешните работи трябва да определят реда за достъп на Националното звено до информационни фондове на Министерството на вътрешните работи, свързани с резервационни данни на пътниците, съгласно инструкцията по чл. 31, ал. 3.
§28
В Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван през 1972 г., е направена промяна в чл. 48, като думата "независим" е заличена. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е в сила от 18.07.2017 г.
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на член 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването на закона. Член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193 влизат в сила от 31 януари 2019 г.
§10
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози са обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2020 г. и влизат в сила от 07.07.2020 г.
§ 66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: Параграф 62 влиза в сила от 28 март 2020 г.; параграф 8, свързан с чл. 12, ал. 1 - 6, ал. 7, т. 1 и т. 3 и 4 и ал. 8 - 14, § 9, т. 1, § 18, § 19 и § 58, т. 13, влиза в сила от 1 януари 2021 г.; параграф 8, свързан с чл. 12, ал. 7, т. 2, и § 20, влиза в сила две години след обнародването на закона.
§46
С §46 от Закона за гражданското въздушно плаване, авиационният оператор Авиоотряд 28 се преименува на Държавен авиационен оператор. Всички права и задължения, включително активи и архиви, преминават към новия оператор. Неприключилите съдебни производства ще се продължат от Държавния авиационен оператор. Трудовите отношения на служителите ще се уреждат по Кодекса на труда. Държавният оператор наследява всички договори, включително тези, финансирани от ЕС. Генералният директор на Авиоотряд 28 остава на поста си и в Държавния авиационен оператор.
§47
Собствениците на летателните площадки имат задължение да подадат заявление в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, за класифициране на летището съгласно разпоредбите на чл. 43, ал. 2.
§ 50
Параграф §50 от Закона за гражданското въздухоплаване указва, че определени разпоредби (посочени в текста) влизат в сила 12 месеца след обнародването на закона в 'Държавен вестник'.
§106
Законът за гражданското въздухоплаване влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г. Законът е свързан с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които регулират различни аспекти на гражданското въздухоплаване, включително летищни такси, експлоатация на самолети, организация на работното време и достъп до наземни услуги.
