Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижими културни ценности (НКЦ), както и определянето на временни режими за опазване на декларираните обекти. Освен това се определя дейността на комисията по чл. 159, ал. 2 от Закона за културното наследство, класификацията и категорията на НКЦ, и редът за достъп до Националния публичен регистър на НКЦ и подлежащите на вписване обстоятелства в него.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижими културни ценности (НКЦ). Процесът на идентифициране включва издирване и оценка на обектите. Декларирането на НКЦ става със заповед на министъра на културата, която определя класификация и режими за опазване. Статутът на НКЦ се предоставя въз основа на заключителна оценка и включва категории като 'световно значение' и 'национално значение'. Заповедите за статут на НКЦ се обнародват в 'Държавен вестник'.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижими културни ценности (НКЦ). Дейностите се извършват на базата на ежегодни териториални програми, предложения от общински органи и инициатива на НИНКН. Разходите за тези дейности се осигуряват от бюджета на НИНКН или от други източници в зависимост от произхода на предложението.
Чл. 4 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. определя процеса на идентифициране на недвижимите културни ценности (НКЦ). Процесът включва три основни стъпки: 1) Издирване - локализиране и установяване на видова принадлежност на обекта чрез оглед и изследване на архивни материали и документи; 2) Изучаване - интердисциплинарно проучване на обекта, което включва разкриване на неговата научна и културна характеристика; 3) Изготвяне на предварителна оценка за признаците на изследвания обект като НКЦ.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, както и условията за достъп до тях и за вписване в Националния публичен регистър. Издирването и изучаването на недвижимото културно наследство се извършва от НИНКН, научни организации и физически и юридически лица, при спазване на Закона за културното наследство. Дейностите по издирване включват теренни проучвания, тематични експедиции и инцидентни проучвания. За всеки обект се събира информация и документация, а за всеки обект се създава досие, което се съхранява в Националния документален архив на НИНКН.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статус на недвижимите културни ценности. Идентификацията се извършва въз основа на мотивирано предложение от физически или юридически лица, което трябва да съдържа данни за местоположение, фотодокументация, историческа информация и мотиви за стойността на обекта. Предложенията се подават чрез НИНКН или регионалния инспекторат по опазване на културното наследство до Министерството на културата, писмено или електронно, с изисквания за електронен подпис. НИНКН уведомява заинтересованите лица и организации, а заявителите сключват договори за дейности по издирване и изучаване.
Чл. 7 от Наредба № 3 определя задълженията на държавните и общинските администрации при извършване на дейности по издирване и изучаване на недвижими културни ценности. На искане на НИНКН, администрациите трябва да предоставят кадастрални карти, извадки от карти на възстановената собственост, горскостопански планове, идентификатори на обекти и документи, доказващи правото на собственост.
Чл. 8. (1) Резултатите от издирването и изучаването на обекти, с изключение на археологическите, се отразяват във фишове по утвърден образец. (2) За археологическите обекти, разкрити при теренни проучвания, в НИНКН се представя: 1. доклад с научна оценка и фотодокументация; 2. доклад за подводни археологически обекти; 3. протокол за спасителни проучвания, одобрен от министъра на културата. (3) Копия на материали от проучванията се предоставят на НИНКН и се включват в досието на обекта.
Чл. 9 определя реда за приключване на дейностите по идентифициране на недвижими културни ценности (НКЦ) чрез предварителна оценка, която се основава на научната оценка на обекта. Предварителната оценка се извършва от НИНКН, освен в случаите на археологически обекти, разкрити под вода или при спасителни теренни археологически проучвания, където оценката се прави от експертна комисия или след становище на Центъра за подводна археология.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижими културни ценности, както и за определяне на категорията им. Идентифицирането се извършва по ежегодни териториални програми на НИНКН в определените срокове.
Чл. 11 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. предвижда мерки за териториалноустройствена защита на недвижимите културни ценности. Определят се временни режими за опазване на декларирани обекти и режими за опазване на обекти със статут на НКЦ. Тези режими са задължителни и се определят с акта за деклариране или предоставяне на статут. Те включват териториален обхват и граници на НКЦ и охранителната зона, както и предписания за опазване.
Чл. 12 от Наредба № 3 определя териториалния обхват на недвижимите културни ценности (НКЦ). За единични НКЦ, освен археологическите, обхватът включва площта на НКЦ и имота, в който е разположена. Археологическите НКЦ имат площ, ограничена от ясно определими граници, установени чрез археологически проучвания. За групови НКЦ обхватът се определя въз основа на устройствено проучване. Когато единична НКЦ няма определен териториален обхват, се смятат границите на имота за нейни граници. Археологическите НКЦ, чиито граници не могат да бъдат определени, имат площ, покрита от видимия археологически материал, ограничена с полигон, който е считан за граница.
Чл. 13 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. определя реда за установяване на охранителни зони около недвижимите културни ценности. Охранителната зона се създава за осигуряване на по-ефективна защита и обхваща територията около ценността, важни визуални перспективи и елементи, свързани с нейното опазване. За единични културни ценности в рамките на групови не се определят охранителни зони, а се прилагат предписанията за груповата ценност. Наличието на охранителна зона се оценява в предварителната или заключителната оценка и се включва в предложението за деклариране на статут. За единични археологически ценности, при липса на мотивирана оценка, охранителната зона се определя на 50 м от границите на ценността.
Чл. 14 от Наредба № 3 определя реда за предписания за опазване на недвижимите културни ценности (НКЦ), които се основават на оценки и анализи на въздействието от намеси и застрашеността на обектите. Предписанията включват допустимите и недопустимите намеси, условията за ползване на територии и охранителни зони с цел опазване и представяне на НКЦ. За археологически НКЦ с категория "национално значение" и "световно значение" се предвиждат най-високи нива на защита.
Чл. 15 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. определя реда за изготвяне на предложения за временни режими за опазване и режими за опазване на недвижими културни ценности. Тези предложения се изготвят от междуведомствени комисии за определени случаи, а за всички останали - от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Конкретни случаи, в които се изготвят предложения от комисия, включват археологически недвижими културни ценности, групови недвижими културни ценности с национално значение и други, въз основа на предложение от директора на НИНКН.
Наредба № 3 определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижими културни ценности (НКЦ), както и условията за вписване в Националния публичен регистър. Член 16 описва процедурата по назначаване на междуведомствени комисии, които се създават от министъра на културата в срок от 7 дни след получаване на искане от определени институции. Комисиите включват представители от различни държавни и регионални органи, а председател е представител на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Ведомствата трябва да определят свои представители в същия срок и да предоставят необходимите документи за работата на комисията.
Член 17 от Наредба № 3 регламентира дейността на междуведомствените комисии, които извършват огледи на място и дават становища по искания за деклариране на недвижими културни ценности. Комисиите съставят протоколи с констатации и предложения относно опазването на обектите. Предложенията включват наименование, класификация, необходимост от охранителна зона, териториален обхват и предписания за опазване. Протоколите и становищата се представят в Министерството на културата и НИНКН в определени срокове.
Наредбата установява реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности. Член 18 указва, че за всички обекти, с изключение на археологическите, се попълват фишове по утвърден образец. Когато режимите за опазване са предложени от междуведомствената комисия, те стават част от протокола на комисията.
Наредбата определя реда за деклариране на недвижими културни ценности (НКЦ) и отнемане на статут на археологически НКЦ. Изготвя се предварителна оценка от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) или комисия по чл. 158а от Закона за културното наследство (ЗКН). Оценката включва изводи за културната и научната стойност на обекта. На базата на оценката се изготвя предложение за наименование, класификация и режим на опазване. Предварителната класификация и категория на обекта се определят съгласно ЗКН.
Чл. 20 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. позволява на всяко физическо или юридическо лице да подаде предложение за прекратяване на временния режим за опазване на декларирани недвижими културни ценности. Заявлението се подава по образец, съгласно приложение № 1 и следва реда, указан в чл. 6 от същата наредба.
Член 21 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. регламентира, че прекратяването или отказът за прекратяване на временни режими за опазване на декларирани обекти на недвижимото културно наследство се извършва чрез заключителна оценка, която се изготвя от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Чл. 22 от Наредба № 3 определя процедурата за прекратяване на временните режими за опазване на недвижими обекти, които не притежават качества на недвижима културна ценност. Предложението за прекратяване се изготвя от Националния институт за недвижимо културно наследство, когато са налице определени условия, като липса на идентификация и документация за обекта. При прекратяване на режима за обект, разположен в охранителна зона на друга културна ценност, се посочват наличните режими на опазване.
Чл. 23 от Наредба № 3 указва, че предложенията, подадени по чл. 22, се разглеждат съгласно реда, определен в раздел V на наредбата. Раздел IV е посветен на процеса на предоставяне на статут на недвижими културни ценности.
Чл. 24 определя процедурата за предоставяне на статут на недвижими културни ценности (НКЦ), която включва изготвяне на заключителна оценка от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Оценката може да се изготвя самостоятелно или в сътрудничество с други институции и специалисти. Физически и юридически лица могат да подават заявления за изготвяне на заключителна оценка по образец. Заключителната оценка се извършва за декларирани и недекларирани обекти, археологически находища и актуализиране на статут на съществуващи НКЦ.
Чл. 25 от Наредба № 3 предвижда процедура за изготвяне на заключителна оценка на недвижими културни ценности (НКЦ). Процесът включва събиране на данни чрез огледи, проучвания на място, анализ на архивни материали и научни изследвания. Собствениците на обектите трябва да осигурят достъп за събиране на информация. Заключителната оценка се попълва във фишове, а НИНКН може да работи със специализирани институции. За археологически обекти се изискват допълнителни доклади и протоколи. Всички събрани материали се архивират в досието на обекта.
Заключителната оценка на недвижимите културни ценности (НКЦ) се изготвя на база научноизследователски проучвания и критерии за оценка на културната, научната стойност, автентичността и степента на съхраненост на обектите. За археологическите НКЦ оценката се прави при достатъчно информация за характеристиките и хронологията им. Оценката може да се извършва от НИНКН самостоятелно, по инициатива или в сътрудничество с други институции, или по предложение от заинтересовани лица. За археологическите обекти оценката се основава на протокола на междуведомствената комисия.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижими културни ценности (НКЦ), както и условията за достъп до Националния публичен регистър на НКЦ. Директорът на НИНКН подготвя предложения до министъра на културата за статута на обектите, включително предоставяне, отказ, актуализиране или отнемане на статут, като за археологическите обекти се следват специфични процедури. Предложенията включват мотиви, наименование, класификация и режим за опазване на НКЦ.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, както и условията за тяхното вписване в Националния публичен регистър. Чл. 28 указва, че фишовете, отразяващи резултатите от издирването и оценките на недвижимите културни ценности, трябва да бъдат попълвани по утвърдени образци от директора на НИНКН. Раздел V се отнася до разглеждането на предложенията от Специализирания експертен съвет.
Чл. 29 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. определя реда за разглеждане на предложения относно недвижими културни ценности от Специализирания експертен съвет по опазване на недвижими културни ценности (СЕСОНКЦ). Предложенията се подават в Министерството на културата и се разглеждат в срок от един месец. След вземането на решения, протоколът се изпраща в НИНКН за архивиране и подготовка на документи за заповед на министъра на културата. Министърът издава заповед в срок от 14 дни, която може да включва деклариране на обект, прекратяване на временен режим на опазване, предоставяне или отнемане на статут на НКЦ и други. Заповедта съдържа информация за класификацията и категорията на НКЦ и е свързана с графични материали, които са неразделна част от нея.
Министерството на културата е задължено да съобщи заповедта по чл. 29, ал. 4 на заинтересованите лица в 3-дневен срок и да я публикува на интернет страницата си. В 14-дневен срок след издаването на заповедта, министерството трябва да изпрати оригинала на заповедта в НИНКН, както и да уведомява общинските администрации и други компетентни органи. Общинските администрации от своя страна имат задължение да уведомят собствениците на недвижимите културни ценности в 7-дневен срок от получаването на заповедта.
Чл. 31 от Наредба № 3 предвижда, че заповедите, издадени по чл. 29, ал. 4, могат да бъдат обжалвани съгласно реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Освен това, в раздел VI на наредбата се определя реда за предоставяне на статут на групова археологическа недвижима културна ценност с категория "национално значение", обозначена като "археологически резерват".
Чл. 32 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. описва процедурата за предоставяне на статут на групова археологическа недвижима културна ценност (НКЦ) с категория "национално значение". Директорът на НИНКН прави предложение за територии, отговарящи на определението за археологически резерват. Следва изготвяне на предложение, разглеждане от СЕСОНКЦ и изпращане на протокол в НИНКН. При положително становище, НИНКН подготвя окончателен материал за издаване на заповед от министъра на културата, който се съгласува с други министерства при необходимост. Заповедта определя наименованието, класификацията, категорията и режима за опазване на археологическия резерват.
Чл. 33 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. описва процедурата за предоставяне на статут на групова археологическа недвижима културна ценност (НКЦ) с категория "национално значение". Министърът на културата предлага на Министерския съвет проект за закон, който да бъде внесен в Народното събрание за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ЗКН). Заповедта, свързана с това, влиза в сила след приемането на закона.
Чл. 34 от Наредба № 3 предвижда, че при определяне и актуализиране на режимите за опазване на археологически резерват, се прилагат разпоредбите на раздел II от същата наредба. Раздел VII описва процедурата за включване на недвижимите културни ценности в Индикативната листа за културно и природно наследство на Република България.
Чл. 35 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. установява реда, по който физически и юридически лица, както и общини, могат да искат включване на недвижими културни ценности с категория "национално значение" в Индикативната листа за културно и природно наследство на България. Искането трябва да съдържа наименование, местоположение, статут, описание, обосновка за световно значение, декларация за автентичност и сравнение с други ценности. Процедурата включва становище от НИНКН и разглеждане от съвета, който взема решение в срок от два месеца.
Чл. 36 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. предвижда, че след становище на СЕСОНКЦ, министърът на културата издава заповед, с която одобрява или отказва искането за недвижими културни ценности. Възможно е искането да бъде върнато за преработка и допълване.
Чл. 37 от Наредба № 3 предвижда, че одобрените искания за вписване на недвижими културни ценности в Списъка на световното наследство се изпращат на френски или английски език чрез Националната комисия за ЮНЕСКО. В случай на смесени природни и културни ценности, искането се изпраща от министъра на културата и министъра на околната среда. Искането трябва да бъде преработено и допълнено в съответствие с изискванията на протокола от заседанието на съвета по чл. 64, ал. 2 от Закона за културното наследство.
Чл. 38 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. описва процедурата за предоставяне на статут на недвижими културни ценности (НКЦ) с категория "световно значение". Предложението за такъв статут се прави от министъра на културата, а за смесени културни и природни ценности - от министъра на културата и министъра на околната среда и водите. Физически и юридически лица, както и общини, могат да подават искания за подготовка на предложението, като прилагат досие на НКЦ, което трябва да бъде съставено от специализирани институции или експерти. Искането може да бъде направено само за НКЦ със статут "национално значение", които са включени в Индикативната листа най-малко една година преди кандидатстването.
Чл. 39 от Наредба № 3 регламентира процеса на обработка на досието за недвижими културни ценности (НКЦ). След изпращане на досието до НИНКН, той има 6 месеца да изготви становище, което се прилага към досието. След получаване на становището, Министерството на културата подготвя предложение, което се разглежда от СЕСОНКЦ в срок от 2 месеца. СЕСОНКЦ може да вземе решение за вписване на НКЦ в Листата на световното наследство, да изиска допълнителна информация или да откаже вписването. При положителни решения, министърът на културата изпраща предложението на ЮНЕСКО.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, както и условията за достъп и вписване в Националния публичен регистър на тези ценности. Чл. 40 уточнява, че предложенията и документите могат да бъдат изготвяни на български, френски или английски език, а копия от материалите, изпратени чрез Националната комисия за ЮНЕСКО, трябва да се съхраняват в НДА на НИНКН.
Наредба № 3 определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности (НКЦ) в България. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) води Национален публичен регистър на НКЦ, който включва актове от деклариране и предоставяне на статут, решения на ЮНЕСКО, и актове за включване в Индикативната листа. Регистърът се води на хартия и в електронен формат, документиран по териториален принцип, и съдържа данни за всяка НКЦ, включително номер, наименование, локализация и статус. Директорът на НИНКН издава удостоверения за статута на обектите на заинтересовани лица.
Член 42 от Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. указва, че регистърът на недвижимите културни ценности се води от длъжностни лица, които са определени със заповед на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности (НКЦ) в България. Чл. 43 осигурява достъп до информация от регистъра чрез интернет страницата на НИНКН, като справките и копията на документи се извършват по реда на предходна наредба. В допълнителните разпоредби се уточняват определенията за индикативна листа и полигон. Наредбата отменя предходна наредба и влиза в сила от обнародването си в Държавен вестник. Заявленията за деклариране на НКЦ се подават с необходима документация и информация.
Наредбата определя реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижимите културни ценности в България. В преходните и заключителни разпоредби се уточняват термини, като "Индикативна листа за културно и природно наследство" и "Полигон". Индикативната листа е определена в Закона за културното наследство, а полигонът представлява затворена линия от свързани точки с координати, ограждаща обекта.
Параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 указва, че производствата, които са започнали по Наредба № Н-12 от 2012 г., ще бъдат довършвани по реда на новата наредба. Това означава, че всички процедури и действия, инициирани преди влизането в сила на Наредба № 3, ще продължат да се извършват в съответствие с новите правила, установени в нея.
Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. отменя предходната Наредба № Н-12 от 2012 г., която уреждаше реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и определяне на категорията на недвижимите културни ценности, както и достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности. Предходната наредба е била обнародвана в Държавен вестник, брой 98 от 2012 г. и е била изменяна и допълвана няколко пъти, последно с Решение № 13804 на ВАС на РБ от 15.12.2016 г.
Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут на недвижими културни ценности влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник'. Заявленията за деклариране или актуализиране на статут на НКЦ се подават до Министъра на културата, с необходима информация и документация, включително данни за местоположението, кадастрални данни, история на обекта и фотодокументация. Допълнителна информация може да включва скици, извадки от устройствени планове и документи за собственост.