Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 3 от 10 май 2003 г. определя критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Превантивният контрол, осъществяван от овластени органи на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, включва предварителен контрол върху поемането на задължения и извършването на разходи от разпоредителите. Целта е да се гарантира добро финансово управление и прозрачност, осигурявайки правилно функциониране на системите за финансово управление и контрол.
Наредбата определя критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Според чл. 2, рискът е вероятността от настъпване на събитие с негативно влияние върху дейността на разпоредителя, а оценката на риска е метод за установяване на зони с потенциално високо ниво на риск.
Оценката на риска се извършва от делегирани или вътрешни одитори при провеждане на вътрешен одит. Тази оценка се прилага в обектите, определени в чл. 4, ал. 1, т. 1 - 5 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ЗДВФК).
Наредба № 3 от 10 май 2003 г. определя критериите и методите за оценка на рисковете, свързани с предварителния контрол в системите за финансово управление и контрол. Член 4 описва предмета на оценка, който включва рисковете, отнасящи се до установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол. Рисковете са разделени на присъщи и контролни. Присъщият риск се отнася до грешки, произтичащи от дейността на одитирания обект, докато контролният риск зависи от стабилността на вътрешноконтролна среда и риска, че вътрешните контроли няма да предотвратят или открият нарушения.
Наредбата определя критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Оценката на риска се извършва на базата на определени критерии, които служат за преценка на установяването, функционирането и надеждността на предварителния контрол в системите за финансово управление и контрол. Рискът се оценява в три категории: нисък, среден и висок, в зависимост от покритостта на рисковете с контролни процедури и тяхната ефективност.
Наредба № 3 определя критериите и методите за оценка на риска, свързани с въвеждането на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Член 6 описва как вътрешният одитор оценява присъщите рискове на одитирания обект, включително честота на структурни промени, сложност на сделки, опит на персонала и изпълнение на препоръки. Одиторът също така проверява различни видове контрол, като организационни, аритметични, по разделение на отговорностите и др., за да установи функционирането на предварителния контрол.
Наредба № 3 от 10 май 2003 г. определя критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Основната цел на предварителния контрол е осигуряване на законосъобразност при поемане на задължение или извършване на разход. При идентифицирането на рисковете, свързани с предварителния контрол, се проверява съответствието на поемането на задължението и разходите с бюджетните параграфи, наличието на бюджетен кредит, компетентността на лицата, извършващи действията, и верността на счетоводните документи.
Наредба № 3 определя критериите и методите за оценка на риска при въвеждане на превантивен контрол по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. След идентифициране на рисковете, всеки риск се класифицира по степен на значимост, оценявайки дали е обхванат от контролите и влиянието на определени критерии. Оценката на значимостта на риска се извършва по указания в таблица и на база средно претеглена стойност на рисковете.
Наредбата определя условията за въвеждане на превантивен контрол при висок риск за установяване, функциониране и надеждност на предварителния контрол в системите за финансово управление. Включва таблици за класификация на риска и методология за оценка на общия риск на база средно претеглена стойност. Степените на риска се определят в зависимост от влиянието и вероятността, а оценките на рисковете се анализират за установяване на необходимостта от превантивни мерки.