ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за гражданската регистрация урежда условията и реда за регистрация на физическите лица в България. Гражданската регистрация включва вписване на събития като раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние, както и вписване на лицата в регистъра на населението. Регистрацията съдържа данни, които идентифицират лицето, включително име, гражданство, семейно положение, родство и постоянен адрес.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за гражданската регистрация определя, че гражданската регистрация на физическите лица в България се основава на данните от актовете за гражданско състояние, както и на други законово посочени актове. Актовете за гражданско състояние са официални документи, в които длъжностните лица регистрират събитията раждане, брак и смърт.
Чл. 3
В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събития за всички български граждани и за чужденци, намиращи се на територията на България в момента на настъпване на събитието. В регистъра на населението се вписват всички български граждани и чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, както и лица с бежански или хуманитарен статут.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за гражданската регистрация определя правилата за вписване в регистрите на актове за гражданско състояние и регистъра на населението. Вписването на актовете се извършва в населеното място, където е настъпило събитието, а регистрирането на населението става в общините по постоянния адрес на физическите лица. Кметовете на общините носят отговорност за гражданската регистрация на територията на съответната община.
Чл. 5
Член 5 от Закона за гражданската регистрация описва данните, които се събират и обработват при регистрацията на физически лица в България. Тези данни включват: самоличност на лицата, родствените връзки по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен, постоянен и настоящ адрес, семейно положение и наличието на правни ограничения.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че данните от гражданската регистрация могат да бъдат обработвани електронно. Тази промяна е в сила от 20.05.2011 г. след изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г.
Чл. 7
Член 7 от Закона за гражданската регистрация е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., и е в сила от 20 май 2011 г. Тази част от закона е част от глава втора, която се фокусира върху гражданската регистрация в Република България.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за гражданската регистрация определя основните данни, които се събират за гражданската регистрация на лицата. Те включват: име, дата (ден, месец, година) и място на раждане, пол, гражданство и единен граждански номер. Вторият параграф е отменен с изменения от 2011 г.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за гражданската регистрация определя правилата за вписване на имената на български граждани, родени в България и извън нея. За български граждани, родени в страната, имената се състоят от собствено, бащино и фамилно име. За тези, родени извън страната, бащиното име може да бъде вписано при писмено заявление от родителите. Имената могат да включват наставки -ов или -ев в зависимост от пола, при условие че родителите подадат заявление в срок до три години. За лица, които не са български граждани, имената се вписват съгласно заявеното от родителите или по начина, по който са изписани в техните документи за самоличност.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за гражданската регистрация определя, че условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българско гражданство се регулират от Закона за българското гражданство. Освен това, за лица, които не са български граждани, гражданството се установява чрез документа за самоличност, с който те влизат в страната.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за гражданската регистрация определя Единния граждански номер (ЕГН) като административен идентификатор за физически лица, който е уникален и служи за еднозначна идентификация. Начинът на формиране и редът за промяна на ЕГН се определят с наредба. ЕГН се генерира електронно и се съхранява в регистър. Верността на ЕГН се удостоверява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториални звена за гражданска регистрация.
Чл. 12
Собственото име на всяко лице се избира от родителите и се съобщава на длъжностното лице по гражданското състояние при раждане. Ако родителите не постигнат съгласие, се вписва само едно от предложените имена. При липса на избрано име, длъжностното лице определя най-подходящото. Имена, които са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, могат да бъдат отказани за вписване.
Чл. 13
Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата, като се добавя наставка -ов или -ев, с оглед пола на детето. Изключения се допускат, когато собственото име на бащата не позволява тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за гражданската регистрация определя правилата за фамилното име на лицата. Фамилното име на детето е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев, в зависимост от пола на детето, освен ако традициите на родителите налагат друго. При сключване на брак фамилното име се формира по правилата на Семейния кодекс. Всички деца от едни и същи родители получават еднакво фамилно име. Лице, известно с псевдоним, може да добави псевдонима към името си по решение на съда.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че бащиното име на дете, при установена само майка, се образува от името или корена на името на майката. Фамилното име на детето е фамилията на майката или името на нейния баща. При наличие на съгласие от бащата на майката, неговото име може да бъде използвано като бащино име, но фамилното име остава на майката.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за гражданската регистрация установява, че името на детето, което е припознато след съставянето на акта за раждане, се определя съгласно разпоредбите на закона. В случай, че произходът на детето е установен по съдебен ред, името му се определя от съда, също по реда на този закон.
Чл. 17
Законът за гражданската регистрация предвижда, че името на дете, чиито родители не са известни, се определя от длъжностното лице, отговорно за регистрацията.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за гражданската регистрация регламентира как се определя собственото име на дете при осиновяване. При пълно осиновяване, името се определя от осиновителя, а при непълно осиновяване, може да се променя с решение на съда, след съгласие на детето, ако е навършило 14 години. При прекратяване на осиновяването, детето възстановява предишното си име, освен ако съдът не реши иначе.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че промяната на собствено, бащино или фамилно име може да се извърши от съда по молба на заинтересуваното лице, когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Лица, които придобиват или възстановяват българско гражданство, имат право да променят бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и да побългари собственото си име, без да заплащат държавни такси.
Чл. 19а
Чл. 19а от Закона за гражданската регистрация позволява на българските граждани, чиито имена са били принудително променени, да възстановят предишните си имена. Процедурата се извършва чрез писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние, след нотариална заверка на подписа. Решението подлежи на обжалване. Също така, непълнолетни могат да възстановят имената си, ако имената на родителите им са били принудително променени, а при разногласие между родителите, спорът се решава от районния съд. Български граждани, родени след принудителната промяна на имената на родителите си, също могат да променят имената си.
Чл. 20
Член 20 от Закона за гражданската регистрация е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 33 от 2010 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 21
Член 21 от Закона за гражданската регистрация е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 96 от 2004 г. Раздел III от закона се отнася до Регистъра на населението, като заглавието му е изменено с Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за гражданската регистрация описва структурата на регистъра на населението, който се поддържа в електронен вид и формира Национална база данни "Население". Регистърът включва електронни лични регистрационни картони на всички физически лица. Освен това, той съдържа регионални и локални бази данни, които са част от него и обхващат лицата с постоянен и/или настоящ адрес в съответната област или община.
Чл. 23
Съгласно Чл. 23 от Закона за гражданската регистрация, за всяко физическо лице, което подлежи на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 39 от 2011 г. и е в сила от 20.05.2011 г.
Чл. 24
Член 24 от Закона за гражданската регистрация регламентира издаването на удостоверения от общинската администрация на база регистъра на населението. Установен е ред за издаване и образци на удостоверенията, които се утвърдиха с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на правосъдието.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за гражданската регистрация описва съдържанието на електронния личен регистрационен картон, който включва данни като име, псевдоним, пол, дата на раждане, единен граждански номер, гражданство, адреси, семейно положение, информация за брак и деца, както и правни ограничения и бележки. Всяка категория данни има специфични изисквания за информация, например акт за раждане, номер на делото за развод и информация за роднини.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за гражданската регистрация определя условията за създаване на електронен личен регистрационен картон на български граждани и лица с определен статут. За българските граждани, електронният картон се създава на основата на акт за раждане или удостоверение за българско гражданство, придружено с документи за гражданско състояние. При липса на документ за самоличност, общините изискват установяване на самоличността от полицията. Лицата с разрешение за пребиваване или статут на бежанец също могат да получат електронен картон на база съответните документи. Общинската администрация поддържа данните актуални, а в определени случаи картонът се създава от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за гражданската регистрация определя, че данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на определени документи, включително актове за гражданско състояние, заявления за адрес, удостоверения за промяна на гражданство, съдебни решения и други удостоверителни документи, свързани с гражданското състояние.
Чл. 28
Електронният личен регистрационен картон се съхранява за период от 130 години от датата на създаване. След изтичането на този срок, картонът се предава на Държавния архив.
Чл. 29
Член 29 от Закона за гражданската регистрация е бил изменен с ДВ, бр. 96 от 2004 г. и е отмнен с ДВ, бр. 39 от 2011 г., като влиза в сила на 20.05.2011 г.
Чл. 30
Член 30 от Закона за гражданската регистрация е бил изменен през 2004 г. и впоследствие отменен през 2011 г., с влизане в сила на отменителната разпоредба от 20 май 2011 г.
Чл. 31
Член 31 от Закона за гражданската регистрация е бил изменен с обнародване в Държавен вестник, брой 96 от 2004 г., а по-късно е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., в сила от 20 май 2011 г.
Чл. 32
Член 32 от Закона за гражданската регистрация е бил изменен с Държавен вестник, брой 96 от 2004 г. и е отменен с Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 33
Член 33 от Закона за гражданската регистрация е отменен през 2011 г. и не е в сила от 20 май 2011 г. Тази статия е част от глава трета, която се отнася до актовете за гражданско състояние и по-специално до общите правила за тяхното съставяне.
Чл. 34
Актовете за гражданско състояние включват акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Тези актове, съставени по установен ред, имат доказателствена сила за отразените данни, освен ако не бъде доказана тяхната неистинност.
Чл. 35
Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, където са станали събитията. Ако не може да се установи територията на събитието, актовете се съставят в общината или кметството, където е установено събитието. Кметът на общината е длъжностното лице по гражданското състояние и може да делегира тази функция на кметовете на кметствата, кметските наместници и други длъжностни лица от общинската администрация.
Чл. 36 ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ
Актовете за раждане и смърт се изготвят на база писмени съобщения, представени на длъжностното лице по гражданското състояние. Лицето, което изготвя актовете, не може да бъде страна или свидетел по тях. В тези случаи, актовете се съставят от друго длъжностно лице. Всички страни и свидетели трябва да удостоверят своята самоличност с документ за самоличност.
Чл. 37
Длъжностното лице съставя акт за гражданско състояние след констатация на настъпилото събитие, използвайки формуляри по установен образец. Данните в актовете се попълват на базата на документи за самоличност, а при документи от чужбина могат да се ползват и други документи, ако липсват необходимите данни. За български граждани с друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност. Не се вписват данни, които не са предвидени в закона.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за гражданската регистрация описва процедурата по съставяне на актовете за гражданско състояние. Длъжностното лице подписва акта и поставя печат с герба на Република България. Свидетели на брак могат да бъдат и чужди граждани. При невъзможност за подписване, се прави бележка за причината и се поставя отпечатък от десния палец. В случай на унищожени регистри или неверни данни, правата се установяват по съдебен ред. Кметът на общината може да поиска от районния съд да установи унищожаването на регистър, ако е изгубен или унищожен.
Чл. 39
Член 39 от Закона за гражданската регистрация е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година, и влезе в сила на 20 май 2011 година.
Чл. 40
Актовете за гражданско състояние се издават безплатно, включително удостоверения за раждане, сключен брак и извлечение от акт за смърт. За повторно издаване на удостоверения и преписи се заплаща такса, освен за служебно ползване. При издаването на удостоверения не може да се изискват лични данни от ЕСГРАОН. Длъжностните лица са длъжни да изпратят служебен препис на акт за гражданско състояние на Министерството на външните работи в определени срокове, в зависимост от наличието на договор за правна помощ с другата страна.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за гражданската регистрация регламентира утвърдителния процес на образците на актовете за гражданско състояние от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, с обнародване в "Държавен вестник". Попълването на актовете трябва да става ръчно, четливо, без зачертаване и поправки, а също така е позволено автоматизирано отпечатване с одобрени програмни средства. Изисква се използването на мастила, осигуряващи читаемост в установените срокове за съхранение.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за гражданската регистрация регламентира създаването на електронен еквивалент на всеки акт за гражданско състояние. Тези електронни актове се съставят от общинската администрация и след проверка на данните, се подписват с квалифициран електронен подпис. Доказателствената сила на електронните актове е валидна само при наличие на такъв подпис. При несъответствие между писмения и електронния акт, предимство имат данните от писмения акт. Електронните актове образуват Национален електронен регистър.
Чл. 42
Актът за раждане на живо дете се съставя въз основа на писмено съобщение в срок от 7 дни, без да се брои денят на раждането. За мъртвородено дете актът се съставя на база писмено съобщение в срок не по-късно от 48 часа след раждането.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за гражданската регистрация предвижда задължението за съобщаване на всяко раждане в срок от 5 дни, като денят на раждането не се брои. При мъртвородено дете, съобщението трябва да се направи в рамките на 24 часа. Съобщението се съставя по утвърден образец и е задължение на ръководителя на лечебното заведение или на компетентно медицинско лице. Длъжностното лице по гражданското състояние изготвя акта за раждане след удостоверяване на събитието и издава удостоверение за раждане на родителите. Също така, веднага след съставянето на акта, се създава електронен акт за раждане.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за гражданската регистрация урежда процедурата за съставяне на акт за раждане. Ако срокът по чл. 42 е изтекъл, но актът не е съставен и съобщението за раждането е направено в течение на същата календарна година, длъжностното лице може да състави акта без съдебно решение. В противен случай, когато календарната година и срокът за съставяне на акта са изтекли, е необходимо съдебно решение за издаване на акта на раждане.
Чл. 45
Актът за раждане включва информация за мястото и датата на съставяне, номер на акта, дата и час на раждане, място на раждане, име и ЕГН на новороденото, пол и гражданство, данни за родителите, удостоверяващ документ, информация за длъжностното лице и бележки. При раждане на мъртво дете, вместо име се вписва "мъртвородено дете". Преценката за живо или мъртво раждане се прави от медицинско лице, а при аборт акт за раждане не се съставя.
Чл. 46
Когато едно дете е родено живо, но е починало преди да бъде съставен акт за раждане, се изготвят едновременно акт за раждане и акт за смърт на детето.
Чл. 47
Когато майката ражда близнаци, длъжностното лице изготвя отделни актове за раждане на всяко дете. Във всеки акт се вписва номера на акта на другите близнаци и реда на раждане.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за гражданската регистрация описва процедурата при намиране, изоставяне или подхвърляне на новородени деца. Когато такова дете бъде намерено, то се предава на най-близкото лечебно заведение, където в присъствието на представители на Министерството на вътрешните работи и лечебното заведение се съставя протокол. Протоколът включва информация за времето и мястото на намиране, пол, предполагаема дата на раждане и описания на детето и дрехите му. При изоставяне на дете в лечебно заведение, протоколът също се съставя, ако детето не бъде потърсено в срок. Актът за раждане се съставя на база на протокола, а при смърт на детето преди предаване в лечебно заведение, се извършва съдебномедицинска експертиза и се съставят актове за раждане и смърт.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за гражданската регистрация урежда процедурата по припознаване на деца. При припознаване преди съставяне на акта за раждане, данните на бащата и документът за припознаване се вписват в акта, при условие че има съгласие на майката. Името на детето се определя съгласно членове 12-14. Ако припознаването е извършено след издаване на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се записват в графа "Бележки" на акта, съобразно Семейния кодекс.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за гражданската регистрация регламентира процедурата по съставяне на нов акт за раждане при пълно осиновяване. Длъжностното лице по гражданското състояние е задължено да изготви новия акт в тридневен срок след получаване на заверен препис от съдебното решение. В новия акт се вписват действителната дата на раждане, новият единен граждански номер, мястото на раждане, осиновителите и данните за тях. Съставеният акт се отбелязва в съответните азбучници, а съдебното решение се съхранява при строги условия, недостъпни за външни лица. Длъжностното лице уведомява общината за съставения нов акт в двудневен срок.
Чл. 51
Гражданският брак се сключва пред длъжностното лице по гражданското състояние, при условията и по реда, определени в Семейния кодекс. Сключването на граждански бракове е възможно всеки ден.
Чл. 52
Член 52 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че когато встъпващите в брак са бежанци или имат хуманитарен статут в България, те трябва да удостоверят своето семейно положение чрез нотариално заверена декларация.
Чл. 53
Актът за сключване на граждански брак включва следните данни: място на съставяне, номер и дата на акта, номер на удостоверението, дата и място на сключване на брака, данни за сключващите брак (включително имена, дата и място на раждане, ЕГН, гражданство и режим на имуществените отношения), данни за свидетелите, информация за длъжностното лице, представени документи и бележки.
Чл. 53а
Член 53а от Закона за гражданската регистрация предвижда, че веднага след съставянето на акта за сключен граждански брак, в писмен вид, се създава електронен акт за сключен граждански брак. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., и влиза в сила от 20.05.2011 г.
Чл. 54
Актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт в срок до 48 часа след настъпването на смъртта. В случай на необходимост от съдебномедицинско освидетелстване, актът може да бъде съставен и след изтичането на този срок без съдебно решение, при условие че органите на съдебната власт издадат документ, удостоверяващ причината за забавянето.
Чл. 55
Длъжностното лице по гражданското състояние започва процеса по съставяне на акт за смърт след получаване на съобщение за смърт от компетентно медицинско лице. Писменото съобщение за смърт, настъпила в лечебно заведение, се изготвя от ръководителя на заведението или упълномощено лице. При обявено извънредно положение срокът за изготвяне на акта за смърт се удължава с 14 дни. След съставянето на акта, се създава и електронен акт за смърт.
Чл. 56
Длъжностното лице по гражданското състояние не може да съставя акт за смърт на лице, което е погребано без разрешение. Такъв акт може да бъде съставен само след влязло в сила съдебно решение.
Чл. 57
Длъжностното лице по гражданското състояние е задължено да състави акт за смърт на лице, което е умряло в чужбина и е докарано в България, ако не е приложен акт за смърт от страната, където е настъпила смъртта. Тези документи се предоставят на лечебно заведение за установяване на причината за смъртта. В случай че причината не може да бъде установена, това се отбелязва в съобщението за смърт.
Чл. 58
При смърт на група лица, чиито трупове не могат да се намерят или разпознаят, кметът на общината или упълномощено лице съставя протокол. Този протокол се изпраща на районната прокуратура. След това районният прокурор или наследниците на умрелите могат да предявят установителен иск пред районния съд, който да издаде решение за съставяне на актове за смърт на лицата.
Чл. 59
Акт за смърт на лице, което е обявено за умряло с влязло в сила съдебно решение, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние. Този акт се изготвя в населеното място по постоянния адрес на лицето, въз основа на препис от съответното решение на съда.
Чл. 60
Актът за смърт съдържа информация за мястото на съставяне, номер и дата на акта, дата и място на смъртта, имена на починалото лице, данни за него, документ удостоверяващ смъртта, информация за длъжностното лице, съставило акта, и допълнителни бележки. Не се посочва, че смъртта е настъпила в място за лишаване от свобода.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за гражданската регистрация регламентира издаването на препис-извлечение от акта за смърт или от акта за раждане на мъртвородено дете, което представлява разрешение за погребение и се издава безплатно. Препис-извлечението може да се издава и на трети лица без упълномощаване, ако е необходимо за извършване на погребение. След изготвянето на акта за смърт, документът за самоличност на умрелия се изпраща на най-близкото районно управление на МВР. При смърт на чужденец, който се погребва в България, се задържат всички документи за самоличност и те се изпращат на МВР. Ако трупът на чужденец се изпраща в чужбина, българският документ за самоличност се изпраща на МВР, а другите документи и препис от акта за смърт се предават на придружителите.
Чл. 62
Член 62 от Закона за гражданската регистрация е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 96 от 2004 година. В раздел V се разглеждат специфични актове за гражданско състояние на военнослужещи, когато настъпят извънредни ситуации.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на България или са на територията на страната, но не могат да уведомят гражданските власти поради военни действия, се съставят от определени от командването военнослужещи. Тези военнослужещи могат да съставят актове и за граждански лица, които съпровождат войската. Актовете се водят в общ регистър и се попълват на ръка.
Чл. 64
Член 64 определя, че при съставяне на актове за гражданско състояние, в случаите по член 63, трябва да се спазват разпоредбите на закона, с изключение на две условия. Първото е отменено, а второто указва, че за всяка войскова част, определена от командването, се води общ регистър за вписване на всички актове за гражданско състояние, които се съставят на ръка на база наличните данни.
Чл. 65
Военнослужещият, отговорен за воденето на регистъра за гражданско състояние, изпраща преписи от актовете за гражданско състояние на съответните общини. Актовете за раждане се изпращат в общината по постоянния адрес на майката, актовете за брак - на адреса на съпруга, а актовете за смърт - на адреса на починалото лице. На базата на тези преписи, общинското длъжностно лице съставя нов акт, като преписът остава неразделна част от него.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за гражданската регистрация регламентира задълженията на капитана на кораб при настъпване на събития като раждане, граждански брак или смърт в открито море. Капитанът е длъжен да впише събитията в корабния дневник и да състави акт в срок от 24 часа след настъпването на съответното събитие.
Чл. 67
Капитанът на кораба е задължен да предаде преписи от актовете за гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско пристанище или на българско дипломатическо или консулско представителство. Ако такова представителство липсва, преписите се изпращат на най-близкия дипломатически или консулски представител. В срок от 15 дни след получаването на преписите, длъжностните лица са длъжни да ги препратят в съответните общини в зависимост от вида на акта (раждане, брак, смърт).
Чл. 68
Когато всички лица от екипажа и пътниците на кораб загинат вследствие на бедствие, собственикът на кораба или упълномощено лице трябва да уведомят писмено длъжностните лица по гражданското състояние в общината, където е регистриран корабът, или най-близкото българско дипломатическо или консулско представителство. Актовете за смърт се съставят по съдебен ред. Ако капитанът и помощникът му са загинали, актовете се съставят от българския дипломатически или консулски представител в чужбина или от длъжностното лице в българското пристанище, където са отведени спасените.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за гражданската регистрация позволява на българските граждани, намиращи се в чужбина, да искат съставянето на актове за гражданско състояние. Това може да се извърши от български дипломатически или консулски представител, както и от местните органи по гражданското състояние, при спазване на българските или местните закони.
Чл. 70
Член 70 от Закона за гражданската регистрация предвижда задължения на българските граждани, които искат да съставят акт за гражданско състояние в чужбина. Те трябва да получат заверен препис или извлечение от акта и да го предадат на български дипломатически или консулски представител в срок от шест месеца. При невъзможност, документът може да бъде представен директно на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, заедно с легализиран и заверен превод на български. Документите не се нуждаят от легализация, ако произхождат от държава, ратифицирала Конвенцията за премахване на легализация, или от държава с договор за правна помощ с България, или ако са получени по дипломатически път.
Чл. 71
Дипломатическите и консулските представители на България в чужбина имат задължението да се снабдят служебно с необходимите документи, ако узнат за раждане, сключен граждански брак или смърт на български гражданин, но не получат заверен препис или извлечение от акта в срок от 6 месеца. Получените документи с легализиран превод на български език се изпращат в Министерството на външните работи за препращане на постоянния адрес на гражданина. При липса на съставен акт от местните органи, представителят изисква неговото съставяне, ако законите на страната позволяват.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за гражданската регистрация определя сроковете и процедурите за изпращане на актовете за гражданско състояние от дипломатическите и консулските представителства на Република България до Министерството на външните работи и оттам до общините. Актовете за раждане, брак и смърт се вписват в общините по постоянния адрес на съответните лица. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя актове въз основа на получените преписи, а при липса на данни се ползват данни от документи за самоличност или от регистъра на населението. При несъответствия в имената се изисква документ, удостоверяващ, че имената са на едно и също лице. След изготвянето на актовете, удостоверенията се изпращат на Министерството на външните работи за връчване на заинтересуваните лица.
Чл. 73
Съгласно Чл. 73 от Закона за гражданската регистрация, промяната в данните за гражданско състояние на лицата, отразени в актовете за гражданско състояние, може да се извърши по два начина: чрез съдебен ред или чрез административен ред.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за гражданската регистрация регламентира процеса по отбелязване на промени в данните за гражданското състояние в съществуващите актове. Промяната се извършва от длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на съдебно решение или административен акт. Промяната се отразява само в акта на титуляря. При писмено искане, промяната на имената на родителите може да бъде отразена в актовете за раждане на децата. Също така, при взаимно съгласие на съпрузите, промените в имената могат да бъдат отразени и в акта за граждански брак.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за гражданската регистрация урежда процедурата за промяна, допълнение, вписване или отбелязване в актовете за гражданско състояние. При наличие на съдебно решение или административен акт, длъжностното лице вписва новите данни в графа "Бележки" с дата, име и подпис, като не се допуска зачертаване или изтриване на данни. Всички изменения се отразяват незабавно и в електронния еквивалент на акта, след проверка на верността на данните и подписване с квалифициран електронен подпис.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за гражданската регистрация регламентира процедурите за промяна и вписване на данни в гражданските регистри. Промени могат да се извършват по административен ред, основно при наличие на официални документи, без да се променя смисълът на съставения акт. Технически грешки и неточности в имената се коригират по искане на заинтересованите лица. По заявление на заинтересованите лица могат да се отразят промени в имената им, настъпили по силата на нормативен акт. Български граждани, родени извън България, могат да поискат вписване на бащиното си име в акта за раждане. Промените не могат да засягат името на титуляря, датата на раждане, брак или смърт и пола, освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 77
Промяната на ЕГН на титуляря се извършва по административен ред от упълномощено длъжностно лице. За извършването на тази промяна е необходимо представянето на документ, който да установява необходимостта от нея.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за гражданската регистрация урежда процедурата по вписване на непълно осиновяване в акта за раждане на осиновеното лице. Длъжностното лице по гражданското състояние записва съдебното решение, новите имена на осиновеното лице, определени от съда, и имената на осиновителите в графа "Бележки". При издаване на преписи и удостоверения от акта за раждане, се вписват както родителите по произход, така и осиновителите.
Чл. 79
При постановяване на съдебно решение за прекратяване на брака, в акта за сключен граждански брак се записват важни данни, включително номерът на делото, датата на влизане в сила на решението и наименованието на съда. Ако съпругът възстановява фамилното си име, това име също се записва в акта.
Чл. 80
Член 80 от Закона за гражданската регистрация определя правилата за издаване на дубликати на удостоверения и преписи-извлечения от съставени актове. При издаване на дубликати, се вписват само поправените текстове на местата, където има нанесени бележки. За пълни преписи от актове се включват както първоначалните текстове, така и всички записани бележки.
Чл. 81
Законът позволява анулиране на акт за гражданско състояние, ако е съставен повече от един акт за едно и също събитие. Анулирането трябва да се извърши преди приключване на регистъра за годината. В анулирания акт се записва по диагонал "Анулиран", причината за анулирането, датата на анулирането, и актът се подписва от длъжностното лице и се подпечатва.
Чл. 81а
При постановено съдебно решение за съставяне на нов акт за раждане на лице, за което вече съществува акт за раждане, първоначалният акт се обезсилва. В новия акт в графа "Бележки" се вписват информация за съставения нов акт, номерът на делото, датата на влизане в сила на решението и наименованието на съда, който го е постановил.
Чл. 82
Член 82 от Закона за гражданската регистрация е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година, и влиза в сила от 20 май 2011 година. Този член е част от Раздел IX, който се отнася до регистрите на актове за гражданско състояние.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за гражданската регистрация описва процеса на образуване на регистрите на актовете за гражданско състояние в общината. Тези регистри се съставят чрез събиране на формуляри за актове за раждане, граждански брак и смърт, които се подвързват в специална книга в края на годината. Неразделна част от регистрите са документите, на базата на които са съставени актовете. Министерството на външните работи и общините трябва да снабдят необходимите формуляри на актове за гражданско състояние до 20 декември всяка година.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за гражданската регистрация определя процедурата за приключване на регистрите на актосъставителите в общината за всяка календарна година. Те трябва да бъдат заверени до 21 януари на следващата година от кмета или упълномощено лице. Ако регистрите са в повече от един том, те се номерират и се отбелязва причината за въвеждане на нов том, подписана от кмета.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за гражданската регистрация описва процедурата за заверка на регистрите, която включва проверка на броя на актовете, номерацията им, наличието на анулирани актове и данни за използваните актове. Заверката се извършва от кмета на общината или упълномощено лице и представлява приключване на актовете за изтеклата календарна година. Завършените регистри се съхраняват в административния център на общината за 130 години, след което се предават в Държавния архив.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че регистрите могат да бъдат приключени преди края на календарната година в случай на закриване на общината или кметството, или при присъединяване към друга община. В случай на присъединяване, регистрите се предават на новата община.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че всеки регистър задължително съдържа азбучен указател за вписаните в него лица. Азбучните указатели за регистрите за раждане и смърт се съставят след вписване на всички актове и преди приключването на регистъра, като актовете се подреждат по азбучен ред на собственото име на новороденото или починалото лице. В регистрите за сключен граждански брак, указателят се съставя по собственото име на съпруга.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за гражданската регистрация определя, че длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации издават документи на базата на актовете за гражданско състояние. Издават се удостоверения за раждане, удостоверения за сключен граждански брак и препис-извлечения от акт за смърт. При издаване на дубликати не се попълват липсващите данни от оригиналния акт. Освен това, на базата на регистрите могат да се издават и заверени копия на актове, които трябва да указват дата на съответствие и да бъдат подписани и подпечатани. Също така, могат да се издават удостоверения за липса на съставен акт за гражданско състояние.
Чл. 88а
Чл. 88а от Закона за гражданската регистрация определя условията за издаване на документи, свързани с актове за раждане, сключен граждански брак и актове за смърт. Документи могат да се издават на лицето, за което се отнася актът, на неговите родители или законни представители, на страните по брака и на наследниците на починалото лице. Трети лица могат да получат документи само с нотариално заверено пълномощно или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Освен това, документи могат да се издават и на служебно искане от община или държавен орган в контекста на административното обслужване.
Чл. 88б
Чл. 88б от Закона за гражданската регистрация определя, че длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации и консулските служители в чужбина имат право да издават дубликати на удостоверения за раждане, за сключен граждански брак и препис-извлечения от акт за смърт. Тези документи могат да бъдат издавани само на база електронни актове, които са подписани с квалифициран електронен подпис.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за гражданската регистрация определя какво представлява адресът на физическо лице в България. Адресът трябва да включва името на областта, общината и населеното място, а при необходимост и допълнителна информация за локализационни единици. Кметът на общината е отговорен за определяне на адресите, на които може да се извършва адресна регистрация, а информация за промените в адресите трябва да бъде изпращана до съответните териториални звена. Също така, адресите образуват Националния класификатор на адресите в страната.
Чл. 90
Член 90 от Закона за гражданската регистрация регламентира задълженията на лицата по отношение на гражданската регистрация. Всеки, който подлежи на регистрация, е длъжен да подаде писмено заявление за постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на определените условия. Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете са свързани с адресите на родителите. При различни постоянни адреси на родителите, те трябва да изберат един от тях за детето. Ако родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката се счита за настоящ адрес на детето.
Чл. 91
Адресната регистрация на лицата представлява отразяване на постоянния и настоящия адрес в регистъра на населението. Тази разпоредба е в сила от 1 януари 2000 г., с изменения от 20 май 2011 г.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за гражданската регистрация определя процедурата за адресна регистрация на лица в България. Регистрацията се извършва от кмета или упълномощени длъжностни лица при заявяване от лицето. За адресна регистрация се представят документи, доказващи собственост или ползване на имота, и писмено съгласие на собственика, ако заявителят не е собственик. Съществуват изключения за лица, които са в родство с собственика или ползвателя, както и за тези, които живеят във фактическо съпружеско съжителство. Регистрацията на лица в държавни или общински жилища става без писмено съгласие на собственика. Определени комисии проверяват обстоятелствата при невъзможност да се представят документи. Броят на лицата, регистрирани на един адрес, не може да надвишава определен лимит. Актовете за отказ на регистрация могат да се обжалват.
Чл. 93
Член 93 от Закона за гражданската регистрация определя понятието за постоянен адрес, който е адресът, избран от лицето за вписване в регистъра на населението и е винаги на територията на Република България. Лицето може да има само един постоянен адрес. Български граждани, живеещи в чужбина, които не могат да посочат постоянен адрес в България, се вписват служебно в регистъра. Чужденци с бежански или хуманитарен статут също могат да получат служебен адрес при определени условия. Постоянният адрес служи за кореспонденция с държавни органи и за упражняване на права или услуги, определени в закон. Може да съвпада с настоящия адрес.
Чл. 94
Член 94 определя понятието "настоящ адрес" като адреса, на който лицето живее. Всеки човек може да има само един настоящ адрес. За българските граждани, живеещи в чужбина, настоящият адрес се регистрира само с името на държавата, в която пребивават.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за гражданската регистрация урежда процедурата за заявяване на постоянен адрес. Лицето подава заявление до съответните органи, като заявяването е лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. За малолетни, непълнолетни и лица под запрещение, заявлението се подава от законните им представители. Образецът на заявлението се утвърджа от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за гражданската регистрация описва процедурата за заявяване на настоящ адрес. Лицата подават адресна карта до съответните органи, като българските граждани, живеещи в чужбина, заявяват настоящия си адрес в страната, в която пребивават. Заявяването се извършва лично или чрез упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. За малолетни, непълнолетни и лица под запрещение, заявяването се извършва от законните им представители. Образецът на адресната карта се утвърджава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 97
Член 97 от Закона за гражданската регистрация предоставя възможност на българските граждани, живеещи в чужбина, да заявят своя постоянен и настоящ адрес пред органите по чл. 92, ал. 1. Това може да се извърши и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина. Членът е изменян и отменян в различни периоди, с последна промяна в ДВ, бр. 42 от 2012 г.
Чл. 97а
При закриване на адрес от Националния класификатор, лицата, регистрирани на съответния адрес, са задължени да подадат заявление за нов постоянен и/или настоящ адрес в срок от един месец след получаване на заповедта за закриване. Ако не го направят, след изтичането на този срок, органите по чл. 92, ал. 1 ще ги регистрират на служебен адрес.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за гражданската регистрация регламентира процедурата за промяна на постоянен адрес. Заявлението за промяна се подава в съответната община, район или кметство, където лицето желае да бъде вписано. При промяна на адреса, информацията се съобщава на общината по предходния адрес, на новата община и на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за гражданската регистрация задължава всяко лице да заяви промяната на настоящия си адрес в срок от 30 дни. Адресната карта за промяна се подава в съответните органи в общината или кметството, а за български граждани в чужбина - в органите по постоянен адрес. Лицата, предоставили подслон, трябва да регистрират отседналите и да предоставят данни на местната власт. Регистрацията на адрес в хотел или друг подслон е ограничена до 4 месеца. Настоящият адрес на деца в социални услуги е адресът на услугата, а непълнолетни ученици могат да подават адресни карти с удостоверение от училището.
Чл. 99а
Чл. 99а предвижда ограничения относно броя на лицата, които могат да бъдат регистрирани на един адрес при промяна на адресната регистрация. Максималният брой на регистрираните не може да надвишава два пъти броя на лицата, които обичайно обитават жилището. При обитаване само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до втора степен, е допустимо трикратно надвишаване на този брой. Алинея 2 уточнява, че тези ограничения не важат, когато промяната на адреса се заявява от собственик на имота.
Чл. 99б
Чл. 99б от Закона за гражданската регистрация определя процедурата за проверка на адресната регистрация при получен сигнал за нарушения. Кметовете и областните управители могат да назначават комисии за извършване на проверки, които трябва да се извършат в срок от 14 дни. След проверката, кметът издава заповед за регистриране на служебен адрес на лица, регистрирани неправомерно. Възможно е собствениците на имоти да искат заличаване на регистрацията на лица, които не са техни близки. Проверки за родствена връзка и собственост на имота се извършват от общинските служители. Лицата, регистрирани на служебен адрес, трябва да подменят личните си документи в срок от един месец след уведомяване.
Чл. 100
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) представлява национална система, която регистрира физическите лица в България и служи като източник на лични данни за тях.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за гражданската регистрация определя функциите на ЕСГРАОН, които включват създаване и поддържане на регистри на актове за гражданско състояние, Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние, регистър на населението, уникален административен идентификатор (ЕГН) и регистър на единните граждански номера, както и национален класификатор на адреси. ЕСГРАОН осигурява също информационно и административно обслужване на различни власти.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за гражданската регистрация описва функционирането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението на три нива: национално, областно и общинско. На национално ниво, Министерството на регионалното развитие и благоустройството поддържа важни регистри, включително Национална база данни 'Население'. На областно ниво, също под контрола на същото министерство, се поддържат регионални данни. На общинско ниво, общинските администрации отговарят за въвеждането и поддържането на данните за гражданската регистрация. Всички нива работят заедно, обменяйки и обработвайки данни за ефективното функциониране на системата.
Чл. 103
Член 103 от Закона за гражданската регистрация е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 39 от 2011 година, и влиза в сила от 20 май 2011 година.
Чл. 104
Член 104 от Закона за гражданската регистрация определя задълженията на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Тя осигурява регистриране, съхраняване и актуализиране на данните от гражданската регистрация, поддържане на хронология на промените в данните и гарантира точност, пълнота и взаимна свързаност на информацията в системата.
Чл. 105
Член 105 от Закона за гражданската регистрация описва процеса на въвеждане и актуализация на данни в регистрите на общинско, областно и национално ниво. Данните се въвеждат еднократно на мястото на възникване на събитието или изменението, а информация от други системи се обработва на национално ниво и разпространява до областно и общинско ниво. Общините са задължени да актуализират данните и да ги изпращат ежедневно на областно ниво за отразяване на национално ниво, в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за гражданската регистрация регламентира предоставянето на данни от ЕСГРАОН. Данните се предоставят на български и чуждестранни граждани, държавни органи, институции и юридически лица, при спазване на законови изисквания. Чуждестранни официални представителства получават данни чрез Министерството на външните работи, а общинските администрации и консулските длъжностни лица имат безвъзмезден достъп до данните. Такси за достъп и обмен на данни се събират по тарифа на Министерския съвет, а електронните данни се предоставят безвъзмездно на доставчици на електронни услуги.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че отказът за предоставяне на данни от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) може да бъде обжалван. Процедурата за обжалване се извършва съгласно правилата, установени в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 108
Член 108 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че институции, физически и юридически лица, които получават данни от ЕСГРАОН, могат да поискат корекция на данните в случай на противоречие, неточност или непълнота. Отговорната администрация е задължена да извърши необходимата корекция на предоставените данни.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за гражданската регистрация предвижда мерки за защита на личните данни в ЕСГРАОН от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп. Предлага се прилагането на технически и организационни мерки, включително изграждане на Резервен център за случаи на бедствия и кризи, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.
Чл. 110
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението представлява основна информационна система в България, която съдържа данни за гражданската регистрация на лицата.
Чл. 111
Член 111 от Закона за гражданската регистрация определя функционирането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Тази система предоставя и получава данни от информационни системи в страната. Данните, предоставяни от ЕСГРАОН, са задължителни за останалите системи, докато данните от други системи са с осведомителен характер за ЕСГРАОН. Един от параграфите в текста е отменен с изменение от 2011 г.
Чл. 112
Член 112 от Закона за гражданската регистрация определя функциите на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Тази система предоставя ежедневно актуална информация на Министерството на вътрешните работи от Националната база данни "Население" и националните класификатори, с цел законосъобразно издаване на български лични документи. Информацията се използва на централно и териториално ниво. Освен това, системата предоставя актуална информация на общинските администрации за определяне и събиране на местните данъци и такси.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за гражданската регистрация определя, че редът, начинът и образците на документите за функциониране на Единната система за гражданска регистрация се уреждат с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Методическото ръководство и контролът на дейностите по гражданската регистрация се извършват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в сътрудничество с Министерството на правосъдието и Комисията за защита на личните данни.
Чл. 114
Член 114 от Закона за гражданската регистрация е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г., като изменението влиза в сила от 20 май 2011 г.
Чл. 115
Член 115 от Закона за гражданската регистрация определя институциите, които ежедневно предоставят данни на ЕСГРАОН. Те включват Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, както и съдилищата. Институциите организират предоставянето на информация в сроковете, предвидени в закона, и обменът на информация може да се извършва автоматизирано или неавтоматизирано. Автоматизираната обработка не отменя задълженията за изготвяне и изпращане на документи по гражданската регистрация.
Чл. 116
Член 116 от Закона за гражданската регистрация предвижда глоби за нарушения на закона. Длъжностни лица, които нарушават закона, подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. Гражданите, извършили нарушение, ще бъдат глобени с сума от 200 до 500 лв. Промените в закона влизат в сила от 08.10.2024 г.
Чл. 116а
Чл. 116а от Закона за гражданската регистрация предвижда налагане на глоба от 1000 до 5000 лв. на виновните лица за нарушения на чл. 92 или чл. 99а. Глобата е за всеки отделен случай на нарушение.
Чл. 117
Законът за гражданската регистрация регулира процедурите за установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и определя отговорностите на длъжностни лица. Основните разпоредби включват условия за извършване на адресна регистрация, права на гражданите и задължения на органите, отговорни за гражданската регистрация. Законът предвижда и специфични разпоредби относно възстановяване на имената на починали български граждани, както и определяне на служебни адреси. В допълнение, законът е обект на множество изменения и допълнения, които уточняват и актуализират съществуващите разпоредби.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за гражданската регистрация се уточняват определенията за "лица, които обичайно могат да обитават жилище" и "жилищна площ". Определя се, че на едно лице трябва да се падат не по-малко от 10 кв. м жилищна площ. Жилищната площ се изчислява като сбор от площите на помещенията с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи. Въвежда се и ново понятие - "служебен адрес", който е адрес на общинска собственост за служебна адресна регистрация.
§1б
Параграф §1б от Закона за гражданската регистрация позволява на децата на починали до 30 юни 2001 г. български граждани, чиито имена са били принудително променени, да възстановят имената на родителите си. Възстановяването става по общо съгласие и по реда на чл. 19а, ал. 2. Ако децата по ал. 1 са починали преди влизането в сила на закона, правото на възстановяване принадлежи на следващите по степен низходящи. Родителите на починали до 26 ноември 1993 г. български граждани също могат да възстановят имената на децата си. Заявленията за възстановяване се подават по местожителството или последния постоянен адрес на починалото лице.
§2
Параграф §2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданската регистрация отменя определени членове от Закона за лицата и семейството. Конкретно, член 7 се отменя от 1 януари 2000 г., а членове 122-130 се отменят от момента на влизането на новия закон в сила.
§3
В Закона за местното самоуправление и местната администрация се правят изменения, които включват добавяне на нови задължения за кметовете на кметствата, свързани с поддържането на регистри за гражданското състояние. Конкретно, в член 44, ал. 1, т. 13 се добавя уточнение за кметовете, а в член 46, ал. 1, т. 6 се предвижда задължение за изпращане на актуализационни съобщения до ЕСГРАОН.
Параграф §4
В параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за гражданската регистрация се предвижда изменение в чл. 34, ал. 2 от Закона за народното здраве. В него се заменя изразът "личния паспорт на лицето" с "здравноосигурителната книжка на лицето" и останалата част от текста се заличава.
§ 5
Параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за гражданската регистрация предвижда изменения в Закона за българските документи за самоличност. В него се създава нова алинея в чл. 16, която определя, че Личният номер за чужденец (ЛНЧ) идентифицира дългосрочно пребиваващите чужденци в България. Отменя се точка 2 от чл. 75, а в чл. 76 се добавя нова точка, касаеща малолетни и непълнолетни лица без писмено съгласие за пътуване в чужбина. В допълнение, се създават нови параграфи от 12 до 22, които регламентират условията и реда за адресна регистрация и издаване на паспорти на граждани, родени преди 31 декември 1981 г., както и изискванията за представяне на документи при извършване на адресна регистрация.
§13
Разпоредбите определят условията и процедурите за издаване, подмяна и валидност на задграничните паспорти в България. Паспортите включват обикновен, дипломатически и моряшки, с валидност от пет години. Задграничният паспорт е валиден за всички държави и подлежи на връщане след изтичане на срока, смърт или освобождаване от гражданство. Издаването на паспорти се извършва от Министерството на външните и вътрешните работи, както и от дипломатическите представителства. Задграничният паспорт може да бъде подменен при повреда или загуба, а притежателите са длъжни да уведомяват за промени в личните данни. Намерените паспорти трябва да се предават на съответните органи.
§14
Разпоредбите описват процедурата за издаване и подмяна на удостоверение за самоличност на чужденци, пребиваващи в България. Удостоверението се издава от паспортната служба на Министерството на вътрешните работи и изисква представяне на определени документи, като молба, задграничен паспорт, снимки и справки от общината. При промени в гражданското състояние, удостоверението трябва да се обновява в срок от 7 дни. Удостоверението не може да се изнася извън страната и има специфични условия за подмяна и връщане.
§15
Параграф §15 определя правилата за посочване на постоянен адрес при издаване на първа лична карта или паспорт до 31 март 2002 г. При съвпадение на местожителството с адресната регистрация, постоянният адрес е адресната регистрация. В противен случай, постоянният адрес е местожителството с допълнен адрес за регистрация в съответното населено място.
§16
Издаването на първа лична карта или паспорт на гражданите се извършва по определена процедура, която включва подаване на заявление в кметството, сверяване на данните с официални документи и последващи проверки в районното полицейско управление. Гражданите трябва да представят удостоверителен документ за раждане и да се явят за уведомление за резултатите от сверяването. При потвърдени данни, заявлението се изпраща в РПУ, където се извършва проверка за наложени административни мерки. При успешна проверка, документът за самоличност се персонализира и предава на гражданина в срок до 30 дни.
§17
Заявлението за издаване на документи за самоличност и свидетелства за управление на моторни превозни средства се подава по постоянен адрес, в зависимост от срока на обработка: 1. в районното полицейско управление за срок до 30 дни; 2. в звената за издаване на документи за самоличност в Столичната или регионалната дирекция на вътрешните работи за експресно или бързо издаване; 3. в звено "Пътна полиция" за свидетелство за управление на моторно превозно средство; 4. получаването на документа става от мястото на подаване на заявлението.
Параграф §18
Българските граждани, които живеят в чужбина, подават заявление за издаване на паспорт в дипломатическото или консулското представителство на България. След това, това заявление се изпраща чрез Министерството на външните работи до Дирекцията на Националната служба "Полиция". Заявленията се изпращат служебно в съответната община по постоянен адрес за сверяване на данните при издаване на първия паспорт и при необходимост за всеки следващ паспорт.
§19
Заявленията за издаване на дипломатически паспорт се подават в Министерството на външните работи. Там се извършва сверяване на данните с информационните фондове на ЕСГРАОН и се заверяват като "потвърдени данни". Персонализираният паспорт се получава от същото място, където е подадено заявлението.
§20
Заявленията за издаване на моряшки паспорт се подават в Министерството на транспорта, където се извършва сверяване на данните с информационните фондове на ЕСГРАОН. След потвърждение на данните, паспортът се получава от мястото на подаване на заявлението.
§21
Заявленията за издаване на документи за самоличност на чужденци и бежанци се подават в Дирекцията на Националната служба 'Полиция' в Столичната или регионалните дирекции на вътрешните работи. Процедурата е регламентирана от Министерския съвет. Персонализираният документ за самоличност се получава от мястото на подаване на заявлението.
§ 6
Разпоредбите на чл. 89 - 99 от раздел I и II на глава четвърта "Адресна регистрация", както и § 2, т. 1 (отмяна на чл. 7 от Закона за лицата и семейството) влизат в сила от 1 януари 2000 г.
Параграф §7
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за гражданската регистрация определя, че изпълнението на закона е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 23 юни 1999 г. и на 21 юли 1999 г., като е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Също така, в текста се споменава, че Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за здравето са обнародвани в Държавен вестник, бр. 70 от 2004 г. и влизат в сила от 01.01.2005 г.
§10
С измененията в Закона за гражданската регистрация, термини като "здравно заведение", "здравното заведение" и "специализирани здравни заведения" се заменят с "лечебно заведение", "лечебното заведение" и "лечебни заведения". Промените влизат в сила с обнародването на закона в Държавен вестник.
§41 от Закона за гражданската регистрация
Законът за гражданската регистрация влиза в сила на 1 януари 2005 г., с изключение на разпоредбата на чл. 53, ал. 3, която влиза в сила на 1 януари 2006 г. Преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12 юли 2006 г.
§38
Съгласно §38 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за гражданската регистрация, всички места в закона, където е споменат "Закона за административното производство", трябва да бъдат заменени с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е част от актуализацията на закона, обнародвана в Държавен вестник.
§ 142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Специфични параграфи, касаещи обжалването по съдебен ред и замяната на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. Други параграфи влизат в сила от 1 януари 2007 г. или от деня на обнародването на кодекса.
§61
Законът за гражданската регистрация влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела, параграфи, свързани с отмяна на специфични глави и правила за признаване на решения на чуждестранни съдилища, както и други параграфи, които са уточнени в текста.
§18 от Закона за гражданската регистрация и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за професионалното образование и обучение.
Параграф §18 от Закона за гражданската регистрация обявява, че законът влиза в сила от 1 октомври 2009 г. В заключителните разпоредби се посочва, че законът за изменение и допълнение на закона за професионалното образование и обучение е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
Параграф §48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф §1 влиза в сила от 15 септември 2009 г., а параграф §47 от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация са обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2011 г. и влизат в сила от 20.05.2011 г.
§74
Личните регистрационни картони, изготвени на хартиен носител, се съхраняват в общината или кметството в продължение на 130 години от датата на създаването им. След изтичането на този срок, те се предават в Държавния архив.
§75
В срок до пет години от влизането в сила на закона, в кметствата и населените места без техническо обезпечаване за електронен регистър на населението, могат да се поддържат следните регистри: регистър на българските граждани, регистър на чужденците, регистър на починалите лица и архивен регистър. Данните в личния регистрационен картон се вписват въз основа на необходимите документи или извлечение от Националната база данни "Население".
§76
На починали лица може да се създаде електронен личен регистрационен картон, основавайки се на вече съществуващ личен регистрационен картон в общината или кметството. За лицата, за които не е създаден такъв картон, административното обслужване се извършва въз основа на съществуващите регистри на населението.
§ 77
Параграф 77 от Закона за гражданската регистрация предвижда, че регистрите на актовете за гражданско състояние, съставени преди 1999 г. в кметствата, трябва да бъдат предадени за съхранение в административния център на общината в срок от една година от влизането в сила на закона. Освен това, в срок от пет години от влизането в сила на закона, общинските администрации трябва да изградят Национален електронен регистър на актовете за гражданско състояние и да създадат електронни еквиваленти на актовете, съставени по реда на чл. 41.
§ 78
Лицата, променили настоящия си адрес между 1 септември 2010 г. и 31 януари 2011 г., трябва да представят документи за адресна регистрация в общинската администрация в двумесечен срок от влизането в сила на закона. Ако не го направят, общинската администрация уведомява Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" за автоматизирано заличаване на адреса. Настоящият адрес на тези лица ще бъде считан за адреса, който са имали преди 1 септември 2010 г.
§80
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в "Държавен вестник", брой 66 от 2013 година, и в сила от 26 юли 2013 година.
§65
В §65 от Закона за гражданската регистрация се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всички упоменавания на "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" и "министъра на регионалното развитие и благоустройството" ще бъдат заменени с "Министерството на регионалното развитие" и "министъра на регионалното развитие".
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
Параграф §65
Параграф §65 от Закона за гражданската регистрация предвижда замяна на наименованията "Министерството на регионалното развитие" и "министъра на регионалното развитие" с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" и "министъра на регионалното развитие и благоустройството". Тази промяна е в сила за всички текстове на закона, обнародван в Държавен вестник и последно изменян до 2014 г.
§117
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, който е обнародван в брой 55 от 2015 г. и влиза в сила от 21.07.2015 г.
§16
В тридневен срок след влизането в сила на закона, кметовете на общини или райони трябва да издадат заповед за създаване на комисия, която ще провери адресните регистрации и промените на адреси, извършени между 1 юли 2014 г. и 30 април 2015 г. Комисията ще се състои от служители на общинската и областната администрация, както и представители на Министерството на вътрешните работи. Проверките трябва да бъдат извършени в срок от един месец, а резултатите да бъдат оповестени публично. Кметовете ще издадат заповед за заличаване на адресни регистрации, установени за извършени в нарушение на закона, а лицата, чиито регистрации са заличени, трябва да подменят личните си документи в срок от един месец.
§17
Съгласно §17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за гражданската регистрация, имената на починали български граждани, които са били принудително променени, могат да бъдат възстановени по реда на чл. 19а, ал. 2. Заявлението за възстановяване подава наследник на починалото лице. При наличие на разногласия между наследниците, спорът се решава от районния съд.
§18
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс са обнародвани в брой 39 от 2016 година и влизат в сила от 26.05.2016 г.
§155
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби отнасят се и към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в бр. 50 от 2016 г. и влиза в сила от 01.07.2016 г.
§60
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграф 18, т. 2 и 3 влизат в сила от 1 юни 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги са обнародвани в ДВ, бр. 24 от 2019 г. и влизат в сила от 01.07.2020 г., с изменения относно влизането в сила, обнародвани в ДВ, бр. 101 от 2019 г.
Параграф §41
Параграф §41 установява, че разпоредбите на различни закони, включително Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, се прилагат за социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за домовете за деца и пълнолетни лица с различни увреждания, до закриването на тези домове. Освен това, определени членове от Закона за семейни помощи за деца и Закона за данъците върху доходите на физическите лица остават в сила при настаняване на деца в тези домове. Разпоредбите за дарения в полза на социални услуги също се прилагат за съответните домове до тяхното закриване.
§ 45
Законът за гражданската регистрация влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: 1 януари 2021 г. за част от параграф 6 и § 20, 1 януари 2019 г. за определени текстове, и от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник" за други членове и параграфи.
§9
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление са обнародвани в Държавен вестник, брой 80 от 2023 г. и влизат в сила от 19.09.2023 г.
§39
Административните органи имат 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за гражданската регистрация, за да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
Параграф §40
Административните органи са задължени да приведат регистрите, които водят, в съответствие с новия Закон за гражданската регистрация. Срокът за това е до 31 март 2025 г., като графикът за изпълнение трябва да бъде приет с постановление на Министерския съвет до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в"), които ще влязат в сила на 31 март 2024 г. Допълнителни изменения и разпоредби за закона за гражданската регистрация са обнародвани в ДВ, бр. 85 от 2024 г. и влизат в сила на 08.10.2024 г.
§12
Лица, които нямат валиден български документ за самоличност поради липса на постоянен адрес, имат право да заявят промяна на постоянния си адрес. За идентификация могат да използват български документ за самоличност с изтекъл срок на валидност или да следват процедурата по Закона за Министерството на вътрешните работи.
§14
Съгласно §14 от Закона за гражданската регистрация, в двумесечен срок след влизането в сила на закона, главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" трябва да изпрати на определените органи списък на живите граждани, които имат заличен или закрит постоянен адрес. След получаване на този списък, органите имат срок от 6 месеца да регистрират лицата на служебен адрес, а те ще бъдат включени в списъка на общината, от която е заличен постоянният им адрес.
§15
Законът за гражданската регистрация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 3 и 4, които влизат в сила съответно два и шест месеца след обнародването. В допълнение, законът е свързан с Регламент (ЕС) 2016/679, който регулира обработването на лични данни.
