ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за горите в България регулира обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии. Основните цели на закона включват опазване и увеличаване на площта на горите, подобряване на тяхното състояние, гарантиране на екосистемните функции, увеличаване на производството на дървесина и недървесни продукти, поддържане на биологичното разнообразие, осигуряване на възможности за отдих, баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии, както и изпълнение на международни ангажименти за съхранение на горските местообитания.
Чл. 2
Законът за горите определя какво представлява гора, включвайки земи с горскодървесна растителност, площи в процес на възобновяване, временно обезлесени територии и защитни горски пояси. Горска територия обхваща не само горите, но и недървопроизводителни земи и карстови образувания. Законът не се прилага за паркове и градини, гори в национални паркове и резерватите, дървета в земеделски територии без характеристиките на гора, и площи около транспортни инфраструктури.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за горите забранява намаляване на лесистостта на територията на България, особено в общини с под 10% лесистост. Дейностите в горските територии трябва да се извършват без да се увреждат растителни и животински видове, техните местообитания, почвите, водните обекти и техническата инфраструктура.
Чл. 4
Горските територии изпълняват важни функции, включващи защита на почвите, водите и въздуха, поддържане на биологичното разнообразие, осигуряване на социални и образователни ползи, защита на наследството, производство на горски продукти и регулиране на климата.
Чл. 5
Горските територии се делят на три категории: защитни, специални и стопански. Защитните територии служат за защита на почвите, водите и инфраструктурата. Специалните територии включват защитени зони и семепроизводствени насаждения, както и територии с рекреационно значение. Стопанските територии са тези, които не попадат в предишните две категории и са насочени към устойчиво производство на дървесина и недървесни продукти.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за горите описва процеса на категоризиране и прекатегоризиране на горските територии. Категоризирането се извършва с областни планове за развитие и се конкретизира чрез горскостопанските планове. Прекатегоризирането става чрез промяна на приетите областни планове и може да бъде инициирано от собственици или заинтересовани лица. Условията и редът за тези процеси се определят с наредба по чл. 18, ал. 1.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за горите описва процеса на инвентаризация на горските територии, който е необходим за оценка на ресурсите. Инвентаризацията включва обособяване на горски териториални единици, които служат за планиране на ловностопански дейности и опазване от пожари. Тези единици се определят със заповед на министъра на земеделието и храните и могат да обхващат територията на една или повече общини в рамките на една област.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за горите описва основните принципи на горското планиране, които включват интегрирано управление на горските територии, разнообразяване на дейностите за устойчиво възпроизводство, поддържане на екосистемната цялост, равномерно ползване на ресурси, участие на обществото, отчитане на интересите на собствениците, мерки за опазване на горите и въвеждане на единна информационна система.
Чл. 9
Горското планиране в България се извършва на три основни нива: национално, областно и на ниво горскостопански планове. Националната стратегия и стратегическият план за развитие на горския сектор, както и областните планове, трябва да бъдат публично оповестени на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите. Приемането на тези документи става след обществено обсъждане, което се организира съгласно наредба, определена в закона.
Чл. 10
Националната стратегия за развитие на горския сектор определя целите на държавната политика за развитие на горското стопанство, включва анализ на състоянието на сектора, цели и приоритети, както и средства за постигане на целите. Приема се от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните, а в процеса на разработване участват представители на научните среди и неправителствени организации. Стратегията се актуализира при значителни промени в макроикономическите условия, националното или европейското законодателство, както и при промени в приоритетите на ЕС.
Чл. 11
Стратегическият план за развитие на горския сектор определя действията за изпълнение на целите на Националната стратегия за срок от 10 години. Разработва се от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се одобрява от министъра на земеделието след обществено обсъждане. Планът се актуализира при промени в стратегията или в условията на сектора, съгласно определен ред.
Чл. 12
Областните планове за развитие на горските територии се изработват за срок от 10 години и включват картна основа, функционално зониране, зони за защита от урбанизация и цели на управлението. Те се изработват от регионалните дирекции по горите и се финансират от държавния бюджет. Преди утвърдяване се провежда оценка за съвместимост с опазването на защитените зони. Заповедите за утвърдяване подлежат на обжалване. Плановете се актуализират при изменения в стратегията за горския сектор, икономическите условия или законодателството. За територии, свързани с националната сигурност, не се определят цели и зониране.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за горите регламентира изработването на горскостопански планове за горските територии, като предвижда различни условия в зависимост от собствеността на териториите. За държавни и общински гори се изискват планове, освен за територии, свързани с националната сигурност. Плановете определят допустимото ползване на горските ресурси и се изработват на основата на специализирани карти. Финансирането е за сметка на собствениците, а утвърждаването става от съответните държавни органи. Обжалването на заповедите е възможно по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Плановете подлежат на оценка за съвместимост с целите на опазване на защитени зони.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за горите указва, че горскостопанските планове и инвентаризацията на горските територии трябва да се изработват от търговци, които са вписани в публичния регистър и притежават документ за съответствие с международен стандарт. Тези търговци трябва да прилагат системи за устойчиво управление на гори или за качество на производствения процес. Горскостопанските програми се изработват от лица, вписани в публичните регистри, а областните планове за развитие на горските територии се изработват от търговци, вписани в търговския регистър.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за горите предвижда, че общинските планове за развитие трябва да включват раздел, посветен на развитието на горските територии. Този раздел трябва да бъде в съответствие с областния план за развитие на горските територии и да се основава на утвърдените горскостопански планове и програми. Целта е да се определят насоките за развитие на общината в сферата на горското стопанство и свързаните дейности.
Чл. 16
Член 16 от Закона за горите регламентира задълженията на Изпълнителната агенция по горите относно инвентаризацията на горските територии и изготвянето на горскостопански карти и планове за ловностопански дейности. Изпълнението на тези дейности се финансира от държавния бюджет, а данните от инвентаризацията са публични, с определен ред за достъп, описан в наредбата по чл. 18, ал. 1.
Чл. 17
Законът за горите предвижда провеждане на национална инвентаризация на горските територии, която е част от държавната политика за развитие на горския сектор. Инвентаризацията се извършва по решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните. Изпълнението на инвентаризацията се възлага на Изпълнителната агенция по горите и се финансира от държавния бюджет.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за горите определя задълженията за инвентаризация на горските територии, както и условията за изготвяне, актуализиране и приемане на планове и програми, свързани с горите. Тези дейности се извършват по наредба на министъра на земеделието и храните. Собствениците и ползвателите на горски територии са задължени да не пречат на инвентаризацията и да предоставят необходимите данни.
Чл. 19
Изпълнителната агенция по горите е отговорна за създаването и поддържането на информационна система, свързана с горските територии и дейностите в тях. Системата ще съдържа информация, която ще бъде определена с наредба, а за управлението на горските територии ще се обменят данни с други ведомства. Държавните горски и ловни стопанства, както и собствениците на горски територии, са задължени да предоставят необходимата информация безвъзмездно. Достъпът до информацията е публичен и също е безплатен.
Чл. 20
Горската сертификация е доброволен инструмент за оценяване и валидиране на практики за управление на горите, осъществяван от независими, недържавни сертифициращи органи. След сертификацията стопанисващият горската територия получава сертификат, който удостоверява отговорното управление на горите, балансиращо екологичните, икономическите и социалните ползи.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за горите описва процеса на горска сертификация, който включва независима проверка на дейностите по стопанисване на горските територии, съответствие с международни норми, прилагане на принципи за баланс между икономическите, екологичните и социалните измерения, равнопоставеност на заинтересованите страни, избягване на пречки в търговията, ползване на обективни стандарти, недопускане на конфликт на интереси, прозрачност в процеса на вземане на решения, непрекъснато подобрение в управлението на горите и достъпност за всички желаещи да прилагат системата.
Чл. 22
Правото на собственост върху горските територии е предоставено на физически и юридически лица, както и на държавата и общините. Това означава, че различни субекти могат да притежават и управляват горски територии в България.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за горите урежда правото на собственост върху горски територии. Политически партии и организации, чужди държави нямат право на собственост. Граждани и юридически лица от ЕС и ЕИП могат да придобиват собственост след изтичане на определен срок. Чужденци от трети държави могат да придобиват собственост при условия на международен договор или чрез наследяване.
Чл. 24
Лицата, които наследяват горски територии, са задължени да прехвърлят собствеността на правоспособни лица в срок от три години след откритие на наследството. За лицата, на които е възстановено право на собственост, срокът започва да тече от момента на възстановяване. При неспазване на срока, държавата изкупува горските територии на цени, определени с наредба.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за горите определя, че частна собственост са горските територии, чиято собственост е възстановена на физически или юридически лица. Също така, територии, придобити чрез правна сделка или по други законни способи, също се считат за частна собственост, при условие че не са държавна или общинска собственост.
Чл. 26
Член 26 от Закона за горите забранява придобиването на горски територии, които са държавна или общинска собственост, по давност.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за горите определя статута на горските територии в България. Според него, горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините, са държавна собственост. Публична държавна собственост са територии, предоставени за управление на ведомства, находящи се в санитарно-охранителни зони, защитени територии, територии за опазване на културното наследство и др. Горските територии, които не попадат в тези категории, са частна държавна собственост. Собствеността на държавата върху горски имоти се удостоверява с различни документи, а в съдебни дела, свързани с горски територии, държавата се представлява от министъра на земеделието и храните или упълномощено лице.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за горите определя, че общинската собственост включва горските територии, чийто собственост е възстановена на общините или придобити чрез правна сделка. Публичната общинска собственост обхваща територии, предоставени за управление на ведомства, попадащи в санитарно-охранителни зони, защитени територии, и територии за опазване на културното наследство. Собствеността на общината се удостоверява чрез акт за общинска собственост, договор за придобиване на право на собственост, или решение от общинската служба по земеделие с приложена скица.
Чл. 29
Собствениците на горски територии са задължени да управляват собствеността си по начин, който не влошава състоянието на горите и не нанася вреда на други собственици или на обществото. Това задължение цели опазването на горските ресурси и осигуряване на устойчиво ползване.
Чл. 30
Държавата има право да придобива поземлени имоти в горски територии чрез различни методи, включително покупка, замяна, дарение, делба, завещание и други начини, посочени в закона.
Чл. 31
Държавата има правото да закупува горски територии, които са собственост на физически лица, юридически лица и общини.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за горите регламентира процедурата за закупуване на горски територии от държавата. Процесът започва с решение на Министерския съвет, който възлага на министъра на земеделието и храните да проведе процедура за покупка. Предимство имат горски територии, граничещи с държавни горски територии и разположени в защитени зони. Министърът определя условията и критериите за оценка на предложенията, които се публикуват публично. Собствениците на имоти подават писмени предложения с необходимата документация. Комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, разглежда предложенията и изготвя протокол, който се представя на министъра, който след това сключва договора.
Чл. 33
Държавата може да продава горски територии, които са частна държавна собственост, в два основни случая: за прекратяване на съсобственост между държавата и други съсобственици, и когато има влязъл в сила общ устройствен план, предвиждащ промяна на предназначението на територията. Продажбата по втория случай изисква провеждане на търг, освен ако имотите не попадат в мрежата Натура 2000. Обособяването на имоти в горски територии става след одобрение на подробен устройствен план. В случаи на прекратяване на съсобственост, при съгласие на другите съсобственици, продажбата може да се извърши без търг.
Чл. 34
Търгът за продажба на поземлени имоти в горски територии се открива със заповед на министъра на земеделието и храните. Ако началната цена е над 500 000 лв., търгът се провежда след решение на Министерския съвет. Обявлението за търга се публикува в централен и местен ежедневник и на интернет страниците на Министерството и Изпълнителната агенция по горите, като в него се указват важни данни за имотите и условията на търга. Приходите от продажбата се използват за закупуване на нови горски и земеделски територии.
Чл. 35
Чл. 35 урежда процедурите за замяна на поземлени имоти в горски територии, собственост на частна държава с имоти на физически или юридически лица. Замяната се извършва със заповед на министъра на земеделието, освен когато оценката надвишава 100 000 лв., в такъв случай е необходимо решение на Министерския съвет. Замяната е допустима само при определени условия, като прекратяване на съсобственост или строителство на обекти с национално значение. Не се допуска замяна при учредена ипотека, значителна разлика в стойността на имотите, наем или аренда, или разделяне на имоти на държавна или общинска собственост. Договорите за замяна включват срокове за изграждане на обекти.
Чл. 36
Законът предвижда, че замяната на поземлени имоти в горски територии, които са частна държавна собственост, се извършва по писмено заявление на заинтересованото лице. Към заявлението се прилагат документи, включително оценка на имотите, доказателства за собственост и скици. Заявлението се подава в регионалната дирекция по горите, която комплектува преписка и я изпраща на Изпълнителната агенция по горите. След положително становище, министърът на земеделието издава заповед за замяна, която съдържа информация за имотите и дължимите такси. Заявителят е задължен да заплати дължимите такси в срок от един месец, след което министърът сключва договор за замяна. Отказът на заповедта може да бъде обжалван.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за горите регламентира условията за предоставяне на горски автомобилни пътища на общини. Публична държавна собственост може да бъде предоставена за управление с решение на Министерския съвет и след предложение на министъра на земеделието и храните, след което се сключва договор. Частна държавна собственост може да бъде предоставена със заповед на министъра. При смесена собственост, предоставянето става по реда на публичната собственост.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за горите регламентира условията и процедурата за уедряване на поземлени имоти в горски територии. Собствениците, обединени в горско сдружение, както и държавни и общински органи, могат да подават предложения за уедряване до министъра на земеделието и храните. Предложенията трябва да включват писмено съгласие на собствениците и да бъдат придружени от карта на имотите. Министърът се произнася в двумесечен срок, а при положително становище, заинтересованите лица изготвят план за уедряване. Планът може да включва различни видове собственост, при условие че не се нарушава целостта на териториите. Уедряването се подпомага от Изпълнителната агенция по горите и изисква участие на лицензиран специалист. Включването на имоти в плана е свързано с определени условия и ограничения, а след одобрение, министърът издава заповед за промяна на картата на собствеността. Забранява се промяна на предназначението на имотите за срок от 20 години след уедряването, освен в специфични случаи.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за горите определя правомощията на министъра на земеделието и храните и на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите относно разпореждането с имоти. Министърът може да разпорежда безвъзмездно с недвижими имоти - държавна собственост, които не са горски територии, при условия на взаимодействие между Изпълнителната агенция по горите и нейните структури. Изпълнителният директор на агенцията може да разпорежда безвъзмездно и с движими вещи - държавна собственост, в същия контекст.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за горите определя правилата за разпореждане с горски територии. Разпореждането с горски територии, които са общинска собственост, се извършва съгласно Закона за общинската собственост. За горски територии, които не принадлежат на държавата или общината, разпореждането се осъществява в нотариална форма.
Чл. 41
Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да бъдат предоставени за временно ползване под наем или под аренда. Условията за отдаване включват запазване на функциите на територията, недопускане на увреждане на почвите и невъзможност за пренаемане или съвместно ползване с трети лица. Министърът на земеделието определя начални цени за търгове за отдаване под наем, които не могат да бъдат по-ниски от определените в наредбата.
Чл. 42
Поземлените имоти в горските територии, които са предоставени под наем или под аренда, могат да се използват единствено за целите, за които са предоставени. Това означава, че наемателите или арендатори нямат право да извършват дейности извън посочените в договора за наем или аренда.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за горите регламентира условията за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии, които са държавна и общинска собственост. Наемът се извършва, когато не е необходимо да се променя начинът на трайно ползване на имота. Отдаването под наем на имоти в държавна собственост става след провеждане на търг, организиран от директора на съответното предприятие. Възможно е отдаване под наем без търг на юридически лица с нестопанска цел, за срок по-кратък от една година, за преместваеми обекти, или за аквакултури при определени условия. Цените за наем не могат да бъдат по-ниски от утвърдените, а срокът за наем не може да надвишава 10 години. Средствата от наемите постъпват в съответните държавни или общински предприятия.
Чл. 43а
Чл. 43а урежда условията за отдаване под наем на имоти в горски територии, които са пасища, ливади или поляни. Срокът на договора за наем е минимум 5 години. Кандидатите за участие в търга трябва да са собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни, които са регистрирани в БАБХ и на територията на съответната община. Изключения от правилата важат за имоти, отдаващи се за спортни дейности или площи до един декар.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за горите регламентира отдаването под наем на недвижими имоти, които не са горски територии. Такова отдаване се извършва от министъра на земеделието и храните или от упълномощено лице, по реда на Закона за държавната собственост. За имоти, предоставени за управление на държавни предприятия, наемането се извършва от директора на предприятието след съгласуване с министъра.
Чл. 45
Член 45 от Закона за горите предвижда, че при сключване на договор за наем на поземлен имот в горска територия, който е държавна или общинска собственост, за срок над три години, наемодателят е задължен да уведоми писмено съответната регионална дирекция по горите. Същото изискване важи и при прекратяване на договора.
Чл. 46
Член 46 от Закона за горите забранява ползването на дървесина да бъде включвано в договори за наем на поземлени имоти, които се намират в горска територия, независимо дали те са държавна или общинска собственост.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за горите регламентира условията за предоставяне на поземлени имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, за временно ползване чрез аренда. Договорите за аренда могат да включват и съществуващи сгради и съоръжения. За държавна собственост, аренда се предоставя след търг, организиран от директора на съответното държавно предприятие. Арендните отношения се уреждат с договор, който определя задълженията на страните и условията за плащане. За общинска собственост, търгът се организира от кмета след решение на общинския съвет. Максималният срок на аренда е 30 години, а средствата от плащането постъпват в съответните институции. Арендодателят е отговорен за отразяване на промените в кадастралната карта след сключването на договора.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за горите определя, че добивите от отдадените под аренда горски имоти са собственост на арендатора. Договорът за аренда не може да включва ползването на дървесина и недървесни горски продукти, освен ако те не са произведени в резултат на дейността, за която е сключен договора.
Чл. 49
Съгласно Чл. 49 от Закона за горите, държавното предприятие е задължено да уведомява писмено съответната регионална дирекция по горите в срок от един месец след сключването на договора за аренда на горски територии, които са държавна собственост. Това изискване важи и при прекратяване на договора.
Чл. 50
Член 50 от Закона за горите определя задълженията на арендатора относно текущото поддържане на обекта на договора. Арендаторът носи отговорност за поддържането на жилищните и стопанските постройки, пътищата, канавките, напоителните и отводнителните системи, както и на другите съоръжения и ограждения. Освен това, арендатора е длъжен да застрахова сградите, машините и съоръженията, свързани с горскостопанските дейности, които са предмет на договора.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за горите предвижда, че предоставянето под наем или под аренда на поземлени имоти в горски територии, които са общинска собственост, се извършва по ред, който е определен с наредба на съответния общински съвет.
Чл. 52
При сключване или прекратяване на договор за аренда на поземлен имот в горска територия, който е общинска собственост, общината е задължена да уведомява писмено съответната регионална дирекция по горите.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за горите определя, че министърът на земеделието и храните може да предоставя безвъзмездно движими вещи и недвижими имоти, които не са горски територии, на държавни предприятия и на Изпълнителната агенция по горите. Тези изменения в закона са в сила от 18.07.2017 г., 01.01.2023 г. и 2023 г.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за горите регламентира правото на строеж в горски територии без промяна на предназначението на територията. Строежи могат да се учредяват за изграждане на съоръжения като стълбове за телекомуникации, сгради за управление на горите, заслони и контролни горски пунктове. Правото на строеж може да бъде учредено безсрочно или за определен срок от различни органи в зависимост от собствеността на терена. Не се разрешава изграждане на определени обекти, ако не са предвидени в горскостопански планове, и не се учредява право на строеж, когато закон забранява строителство.
Чл. 55
Законът определя реда за учредяване на право на строеж върху поземлени имоти в горски територии. Инвеститорите трябва да подадат искане за предварително съгласуване пред различни органи в зависимост от собствеността на имота. За държавна собственост това е министърът на земеделието, за частна държавна собственост - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, за общинска собственост - кметът, а за останалите - собственика. Искането трябва да бъде придружено от скица на имота и задание за подробен устройствен план. Решението на органите по искането може да бъде обжалвано. Не се изисква предварително съгласуване за определени обекти, свързани с националната сигурност или техническа инфраструктура.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за горите определя процедурата за учредяване на право на строеж върху поземлени имоти в горски територии, които са държавна или общинска собственост. За целта се подава заявление до съответния орган, придружено с необходимите документи, включително скица на имота, одобрен устройствен план и оценка на имота. Заявленията се разглеждат по реда на постъпване, а органът взема решение в срок от един месец. При одобрение, се сключва договор, който се вписва в службата по вписванията.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за горите определя условията, при които правата на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж, се погасяват. Погасяването настъпва при неплащане на дължимата цена в срок или ако правото не се упражни в продължение на 5 години. Средствата от учреденото право на строеж постъпват в съответното държавно предприятие или община в зависимост от собствеността на горските територии. При погасяване на правата, лицето е задължено да премахне постройките и да възстанови терена, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за горите регламентира издаването на разрешения за изграждане на обекти, свързани с дейността на структури на Изпълнителната агенция по горите, държавни и общински горски стопанства. За обекти в горски територии, държавна собственост, разрешение се издава от министъра на земеделието и храните или оправомощено лице. За обекти в горски територии, общинска собственост, решение се взема от общинския съвет.
Чл. 59
Правото на строеж върху поземлени имоти в горски територии, които не са собственост на държавата или общината, се учредява в нотариална форма. За изграждане на определени обекти от собственика на територията или горско сдружение, учредяване на право на строеж не е необходимо, но е нужно разрешение за строеж.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за горите регламентира собствеността и управлението на дървесината в горските територии. Според ал. 1, дървесината от имоти в горски територии с учредено възмездно право на строеж е собственост на заявителя, който е отговорен за добива и разпореждането с нея. Ал. 3 изисква разрешение за строеж за добива на дървесина от определени обекти. След изтичане на правото на строеж, заявителят трябва да премахне постройките и да възстанови терена (ал. 4). В ал. 5 се уточнява, че при безвъзмездно право на строеж, дървесината е собственост на съответното държавно предприятие или община, а добивът и разпореждането с нея се организират от тях (ал. 6).
Чл. 61
Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и обслужване на различни технически съоръжения, включително хидротехнически съоръжения, електропроводи, водопроводи, газопроводи, лифтове и фотоволтаични паркове. Учредяването може да бъде безсрочно или за определен срок и се извършва от различни органи в зависимост от собствеността на имота, като Министерския съвет, министъра на земеделието, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, кмета на общината или собственика на имота.
Чл. 62 от Закона за горите
Законът предвижда процедура за учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии, която включва искане за предварително съгласуване от различни органи в зависимост от типа собственост на имота. Искането трябва да бъде придружено от необходимите документи, като скица на имота и задание за подробен устройствен план. Срокът за произнасяне по искането е един месец, а решенията могат да бъдат обжалвани. За национални обекти и важни инфраструктурни проекти не се изисква предварително съгласуване.
Чл. 63
Законът предвижда процедура за учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии, която включва подаване на заявление до съответния орган в зависимост от собствеността на имота (публична държавна, частна държавна, общинска или частна собственост). Към заявлението се прилагат скица на имота, одобрен подробен устройствен план, документ за цената на сервитута и влязъл в сила административен акт. Заявленията се разглеждат в срок от един месец, а за учредяване на сервитут се заплаща цена, която трябва да бъде платена в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване. Учреденият сервитут се вписва в службата по вписванията, а цената постъпва в бюджета на Изпълнителната агенция по горите или в съответната община.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за горите регулира сервитутите, възникващи в горските територии, като посочва, че за тях се прилагат разпоредбите на съответните специални закони. Приемането на подробен устройствен план за сервитутите изисква уведомяване на лицата по чл. 62, ал. 1, освен в случаите на обекти с национално или общинско значение. Определянето на обезщетението за сервитута се извършва по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2.
Чл. 65
Сервитутът върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма. Начинът на плащане за учредяване на сервитут в имот, собственост на физическо или юридическо лице, се определя в договора.
Чл. 66
Собствениците на обекти, разположени на горска територия, която е частна собственост, не са задължени да учредяват сервитути за изграждане или обслужване на тези обекти, ако те са едно и също лице.
Чл. 67
Титулярят на сервитута е отговорен за поддръжката на територията, върху която е учреден сервитутът. Тази поддръжка трябва да се извършва за негова сметка и да осигурява безопасната експлоатация на обекта, посочен в чл. 61, ал. 1 и 2.
Чл. 68
Собствеността върху дървесината от държавни и общински горски територии, в които са учредени сервитути, принадлежи на титуляря на сервитута. Той организира добива и разпореждането с дървесината за своя сметка съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за горите определя условията и реда за учредяване на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии. Правото може да се учреди за различни дейности, включително търсене на подземни богатства, научни изследвания, консервация на археологически ценности и допроучване на подземни богатства. Учредяването на правото става от различни органи, в зависимост от собствеността на имота - държавна, общинска или частна. Освен това, правото на ползване може да се учреди и за устройване на постоянни пчелини.
Чл. 70
Законът определя процедурата за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии, като заявления се подават до различни органи в зависимост от собствеността на имота. За държавни и общински имоти се изисква скица и оценка на имота, а при дейности, свързани с подземни богатства, и допълнителни разрешителни и проекти. Актовете по заявленията могат да се обжалват. Има специални разпоредби за учредяване право на ползване за пчелини, като за постоянни пчелини се изисква регистрация и доказателства за собственост, а за временни пчелини - разрешение.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за горите урежда условията за учредяване на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии, които са държавна или общинска собственост. За извършване на определени дейности се заплаща цена, определена с наредба. Учредяването на право на ползване за училища и научни институти е безвъзмездно. Заплащането на цената трябва да стане в тримесечен срок, в противен случай правото на ползване се погасява. Договорът за учредяване на правото се сключва от Изпълнителната агенция по горите или кмета на общината и се вписва в службата по вписванията. Цената постъпва в бюджета на съответната агенция или община. Правото на ползване за имоти, които не са публична собственост, се учредява от собственика в нотариална форма, с изключения.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за горите урежда правата на титулярите на правото на ползване на дървесина от горски територии, които са държавна или общинска собственост. Според чл. 72, ал. 1, дървесината е собственост на титуляря, а добивът и разпореждането с нея се организират от него. След изтичане на срока на правото на ползване, титулярят е длъжен да извърши рекултивация на терена за своя сметка в срок от една година, съгласно условията на Закона за опазване на земеделските земи.
Чл. 73
Законът за горите позволява промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за определени цели, включително изграждане на транспортни съоръжения, промишлени предприятия, електроцентрали и др. Забранено е обаче да се променя предназначението на имоти, опожарени през последните 20 години, с изключение на случаи, свързани с националната сигурност или одобрени инвестиционни проекти. Приходите от такива промени постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните, а не се допуска и промяна на предназначението в определени защитени зони.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за горите урежда процедурата за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, публична държавна собственост, която се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. За имоти с площ до 50 декара, промяната се извършва от комисия в регионалната дирекция по горите, а за по-големи имоти - от комисия в Изпълнителната агенция по горите. Комисиите се назначават от министъра на земеделието и храните и включват представители на съответните институции.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за горите регламентира процедурата за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии. Искането за предварително съгласуване се подава пред министъра на земеделието и храните или съответната комисия, в зависимост от собствеността на имота. Към искането се прилагат скица на имота, одобрено задание за подробен устройствен план, решение на общинския съвет (при общинска собственост) и становище на министъра на околната среда и водите (при специфични имоти). Органът се произнася в срок от един месец и може да изиска становище от държавно горско или ловно стопанство. Одобряването на подробния устройствен план става след предварителното съгласуване на промяната.
Чл. 76
Член 76 от Закона за горите указва, че не е необходимо предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии при определени условия, посочени в член 73, алинея 1, точки 3, 4 и 5.
Чл. 77
Собствениците или инвеститорите, желаещи да променят предназначението на поземлени имоти в горски територии, трябва да подадат заявление до органа, издал предварителното съгласуване, придружено от определени документи, включително документ за собственост, скица на имота, одобрен подробен устройствен план и оценка на имота. Органът разглежда заявлението в срок от един месец и издава решение, което може да бъде обжалвано.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за горите регламентира условията за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии. За извършване на промяната се заплаща цена, определена с наредба, в срок от три месеца след съобщаването на акта за промяна. Правата на лицата, на които е постановена промяната, се погасяват при неплащане на цената в срок или при незапочване на строителството в установените срокове. В определени случаи промяната се извършва безвъзмездно. След заплащане на цената, Изпълнителната агенция по горите уведомява съответните служби за отразяване в кадастралната карта. При погасяване на правата, лицето е задължено да премахне постройки и да възстанови терена.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за горите регулира продажбата на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено. Лицата, които искат да закупят имот, трябва да подадат заявление в срок от една година (или три години за концесии за добив на подземни богатства) след промяната на предназначението. Продажбата се извършва от министъра на земеделието или кмета на общината, в зависимост от собствеността на имота. Министърът възлага оценка на имота, а цената не може да бъде по-ниска от данъчната оценка. При прехвърляне на собствеността се заплащат режийни разноски. Съществуват ограничения за продажба на имоти в определени зони и правото на закупуване се погасява при неизпълнение на условията.
Чл. 80
Член 80 от Закона за горите определя собствеността и организацията на добив и разпореждане с дървесина от горски територии с променено предназначение. Собственикът на имота притежава дървесината и организира добива за своя сметка. В случай на безвъзмездно изменение на предназначението, собствеността на дървесината преминава към съответното държавно предприятие или община, които организират добива и разпореждането с нея.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за горите регламентира промяната на предназначението на земеделски и нарушени територии в горски територии. Процесът се извършва безвъзмездно със заповед на министъра на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Заявление за промяна се подава в регионалната дирекция по горите, като различни субекти имат право да подават заявления в зависимост от собствеността на територията. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи собственост, скица на имота, протокол за рекултивация (ако е приложимо) и административен акт по екологичното законодателство. Регионалната дирекция по горите е задължена да даде становище в 14-дневен срок и да изпрати преписката в Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за горите описва процедурата за промяна на предназначението на горски територии. В 7-дневен срок от получаване на документите, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за промяна. След това, в 14-дневен срок от предложението, министърът издава заповед, която се изпраща на заявителя и съответните институции за отразяване на промяната.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за горите урежда процедурата за инвентаризация на земеделски територии, които след 1 март 1991 г. са придобили характеристиките на гора. След инвентаризацията, списък с имотите се публикува и съобщава на собствениците. Собствениците имат 6 месеца да подадат декларация, ако желаят да ползват имота си като земеделска територия. При отказ или неподаване на декларация, имотът може да бъде обявен за горска територия. Промяната на предназначението на имота става със заповед на министъра на земеделието и храните. Съществува и възможност негодни за земеделско ползване територии да бъдат включени в горските територии по искане на собственика. Разпоредбите не се прилагат за територии, свързани с националната сигурност и отбраната.
Чл. 84
Член 84 от Закона за горите определя процедурата, която трябва да следват собствениците на земеделски имоти, които желаят да ги ползват като земеделски територии, след като са придобили характеристиките на гора. Собствениците подават декларация до директора на регионалната дирекция по горите, придружена от документ за собственост и скица на имота. Назначава се комисия, която извършва проверка на място и съставя протокол. Ако собственикът е декларирал желание за ползване на имота като земеделска територия, той е длъжен да почисти имота от горскодървесната растителност в срок до три години. При неизпълнение на това задължение, се прилагат санкции по чл. 83, ал. 7 и 8.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за горите регламентира, че актовете по определени членове (56, 63, 70, 77 и 79) и стойността на пазарната оценка по чл. 79, ал. 3, трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на издателя на акта. Публикацията трябва да бъде в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Последните изменения на текста са направени през 2019 г.
Чл. 86
Чл. 86 регламентира процеса по промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, включително уедряване и учредяване на ограничени вещни права. Оценките на имотите се изготвят от независими оценители, а при оценките за сервитути се включва стойността на дървесината. При промяна на предназначението и учредяване на сервитути се заплаща цена за компенсационно залесяване, която постъпва в приход на съответните държавни предприятия и общини, и се използва за създаване на нови гори.
Чл. 87
Стопанисването на горските територии включва дейности като залесяване, защита от ерозия и порои, както и провеждане на сечи в горите.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за горите определя начина на стопанисване на различните видове гори: високостеблени, издънкови за превръщане в семенни и нискостеблени. Високостеблените гори трябва да запазват семенния си произход, докато издънковите за семенни трябва да се управляват, за да осигурят тяхното превръщане в семенни. Нискостеблените гори се стопанисват, за да се осигури тяхното издънково възобновяване. Определени насаждения, като плантации за коледни елхи, биомаса и плодове, не се считат за гори и не подлежат на съответното стопанисване.
Чл. 89
Залесяването включва дейности, свързани със създаване на гори, които включват: събиране, добив и производство на горски репродуктивни материали; подготовка на почвата и засаждане или засяване на горски репродуктивни материали; попълване, отглеждане и инвентаризация на културите; и подпомагане на естественото възобновяване.
Чл. 90
Член 90 от Закона за горите описва мерките за защита на горските територии от ерозия и порои. Тези мерки включват предотвратяване на изнасянето на фини фракции от почвата, поддържане на почвеното плодородие, ограничаване на повърхностния воден отток, защита на горния слой от ветрова ерозия и осигуряване на условия за развитие на растителност. Изграждането на укрепителни съоръжения се извършва по реда на наредбата, посочена в чл. 95, ал. 2, т. 4.
Чл. 91
Член 91 от Закона за горите регламентира процесите на залесяване и защита на горските територии. Залесяването и защитата срещу ерозия и порои трябва да се осъществяват в съответствие с утвърдените горскостопански планове. За залесяването се изготвят технологични планове, които следват наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 1. При необходимост от залесяване след бедствия, пожари или каламитети, което не е предвидено в плана, се изисква изготвяне на специален технологичен план.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за горите предвижда, че защитата на горските територии от ерозия и порои, когато се осъществява чрез технически съоръжения, трябва да се извършва по утвърдени специализирани проекти.
Чл. 93
Член 93 от Закона за горите определя правилата за залесяване, като изисква използването на подходящи местни дървесни и храстови видове. Забранено е залесяването с неразрешени видове, на поляни и ливади, освен в случаи на защита от ерозия. Горските разсадници, произвеждащи фиданки за залесяване, трябва да бъдат регистрирани в регионалните дирекции по горите.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за горите определя, че дейностите по залесяване и защита срещу ерозия и порои в горските територии се извършват от различни държавни и общински структури, както и от търговци, регистрирани в публичния регистър. Съществуват изключения от тези изисквания, които включват строителство на баражи, механизирано залесяване, и дейности извършвани от лица, вписани в публичния регистър за лесовъдска практика в собствени гори или в гори на близки роднини.
Чл. 95
Министерският съвет е отговорен за приемането на наредба, която да определя условията и реда за възлагане на дейности в горските територии, независимо дали са държавна или общинска собственост. Министърът на земеделието и храните е упълномощен да приема наредби, свързани с различни аспекти на управлението на горите, включително залесяване, регистрация на семепроизводствени източници, регистрация на горски разсадници и защита на горските територии от ерозия и порои.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за горите определя реда за изпитване и определяне на произхода и качеството на горските репродуктивни материали, който се осъществява от горски семеконтролни станции. Търговията и вносът на тези материали се извършват от регистрирани доставчици. В публичния регистър се вписват и държавни горски и ловни стопанства. Министърът на земеделието може да разрешава производството и търговията с горски репродуктивни материали, които не отговарят на минималните изисквания, при определени условия.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за горите определя задълженията на собствениците на сечища и пожарища. Ако тези терени не могат да се възобновят естествено в срок от три години след изсичането или изгарянето, собствениците са задължени да ги залесяват в срок до две години след изтичането на трите години. При наличие на горскостопански план, който предвижда изкуствено възобновяване, залесяването трябва да бъде извършено в срок до три години след изсичането.
Чл. 98
Държавните и общинските горски и ловни стопанства могат да предоставят безвъзмездно горски репродуктивни материали за залесяване, научни и опитни цели, както и за обучение на ученици и студенти. Това важи и за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, по ред, указан в наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2. Допълнително, горски репродуктивни материали могат да се предоставят безвъзмездно и на Изпълнителната агенция по горите за представителни цели.
Чл. 99
Собствениците на имоти в горски територии и лицата, извършващи дейности там, са задължени да рекултивират териториите, ако са причинили увреждане или ерозия на почвите. Рекултивацията е за тяхна сметка и в срок, определен от регионалната дирекция по горите. Процедурата се извършва съгласно Закона за опазване на земеделските земи.
Чл. 100
Държавните предприятия, упоменати в чл. 163, имат право да сключват дългосрочни договори за възлагане на дейности по създаване на гори за срок до 10 години. Условията и редът за провеждане на процедурата и за сключване на тези договори се определят с наредбата по чл. 95, ал. 1.
Чл. 101
Сечите в горите се провеждат с цел възобновяване, отглеждане и подобряване на горите, съобразно горскостопанските планове. В защитените територии сечите се извършват при спазване на съответните заповеди и планове за управление. Министърът на земеделието и храните е отговорен за приемането на наредба, която определя видовете сечи, условията и реда за тяхното провеждане, маркиране на насажденията, издаване на позволителни и специфични изисквания за защитни горски територии.
Чл. 102 от Закона за горите
Възобновителни сечи се извършват при определена минимална възраст на дърветата: 80 години за високостеблени гори (с изключение на брезови, върбови и тополови), 50 години за издънкови гори, 15 години за акациеви гори и 20 години за останалите нискостеблени гори.
Чл. 103
Сечта във високостеблените гори е разрешена през цялата година, докато в нискостеблените гори се извършва от 1 септември до 1 април. Собствениците или управителите на горите могат да наложат забрана за сеч в високостеблените гори от 1 април до 1 октомври с цел запазване на подраста.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за горите определя забраните, свързани с провеждането на гола сеч и добива на дървесина. Основните забрани включват: провеждане на гола сеч в повечето гори с изключение на определени видове, като тополови и върбови; забрана за гола сеч в липовите гори на площ над 2 хектара; сливане на голи сечища над 2 хектара в нискостеблените гори; сеч в клековите и чермуровите гори; сеч на немаркирани дървета. Освен това, забранено е превишаването на планираното ползване на площ от възобновителни сечи и извършването на добив на дървесина през тъмната част на денонощието.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за горите посочва, че отсичането на всички дървета на определена територия не се счита за гола сеч, когато е извършвано за специфични цели, включително опазване на горските територии, защита на културни ценности, усвояване на повредена дървесина, възобновителни сечи, опазване на природни местообитания, изграждане на ловни просеки и горски пътища, изпълнение на договори за строеж и борба с пожари.
Чл. 106
Собствениците на гори и управителите на горски имоти могат да извършват санитарни и принудителни сечи само при условия, предвидени в горскостопанския план или при предписание от регионалната дирекция по горите. Предписанията включват краен срок за извършване на сечта.
Чл. 107
Маркирането на насажденията трябва да се извършва от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условията и по реда на наредбата, посочена в чл. 101, ал. 3 от Закона за горите. Промените в закона са в сила от 02.02.2023 г.
Чл. 108
Сечите на дървета в горите се провеждат само с писмено позволително, издадено от определени длъжностни лица с висше лесовъдско образование. За държавни горски територии разрешението се издава от директора на съответното горско или ловно стопанство, а за общински територии - от оправомощени лица от кмета на общината. Позволителното се издава на лица, вписани в публичния регистър за лесовъдска практика, които също така упражняват контрол над незаконните действия при добива на дървесина. Важно е да се отбележи, че новите разпоредби не важат за определени сечи, посочени в закона.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за горите регламентира процедурата за съставяне на протокол за освидетелстване на сечище. В срок до 30 дни след сечта, лицето, издало позволителното, трябва да състави протокол, който се подписва и от лицето, получило позволителното. При смърт или невъзможност на издателя, протоколът може да бъде съставен от упълномощено лице, определено от директора на горското стопанство, председателя на горското сдружение или собственика на горската територия. Протокол се съставя и в случай, че сечта не е приключила до края на календарната година. Срокът за съставяне на протокола може да бъде удължен при определени обстоятелства с писмено съгласие от регионалната дирекция по горите.
Чл. 110
Държавните предприятия имат право да сключват дългосрочни договори за провеждане на сечи без материален добив и/или кастрене за срок до 10 години. Процедурата и условията за сключване на тези договори се определят от наредбата по чл. 95, ал. 1.
Чл. 111
Член 111 от Закона за горите регламентира ползването и добива на дървесина от горските територии в България. Добивът може да се извършва само от определени организации или физически лица при спазване на специфични условия. Физическите лица, които желаят да добиват дървесина за лична употреба, трябва да закупят стояща дървесина на корен и да извършат добива самостоятелно или чрез упълномощени лица. Съществуват ограничения за количеството дървесина, която може да се добива, и се изисква съгласие от съответните органи. Освен това, общините и държавните предприятия трябва да публикуват информация за наличната дървесина и цените й, а също така да поддържат регистри на подадените заявления за добив.
Чл. 112
Законът за горите регламентира начина на ползване на дървесина от горските територии, които са държавна или общинска собственост. Това може да стане по два начина: 1) чрез продажба на стояща дървесина на корен; 2) чрез добив и последваща продажба на добита дървесина. За горски територии, собственост на физически и юридически лица, начините на ползване се определят от собственика.
Чл. 113
Според Чл. 113 от Закона за горите, ползването на дървесина от горските територии, които са държавна или общинска собственост, е възмездно. Това означава, че за достъпа до и използването на дървесината е необходимо да се заплати определена цена.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за горите регламентира условията за ползване на дървесина от държавни и общински горски територии. Според ал. 1, ползването се извършва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 95, ал. 1. В ал. 2 е посочено, че физически и юридически лица, както и общини, могат да предоставят добива на дървесина в собствените си гори на държавни предприятия или на регистрирани лица, като условията за това се определят в договор.
Чл. 115
Държавните и общинските горски и ловни стопанства могат да предоставят до една трета от годишното си ползване на дървесина на търговци, които имат седалище в съответната община и притежават документ за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган. Този документ удостоверява, че търговецът прилага системи за устойчиво управление на гори, контрол върху произхода на дървесината или качество на производствения процес.
Чл. 116
Държавните предприятия и общините, които притежават гори, могат да сключват договори с търговци за добив и продажба на дървесина за срок до 15 години. Търговците трябва да отговарят на определени изисквания. Годишното количество дървесина, предмет на договорите, е ограничено до една четвърт или една трета от годишното ползване на дървесина в съответното стопанство. Условията за провеждане на процедурите и сключване на договорите ще бъдат определени с наредба.
Чл. 116а
Член 116а от Закона за горите, който е бил нов с обнародването в Държавен вестник, бр. 60 от 2012 г., е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 28 от 2014 г. Следователно, този член вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 116б
Чл. 116б от Закона за горите регламентира условията и реда за добив на дървесина от горските територии - държавна собственост от държавни предприятия. Те могат да извършват добив на дървесина за определени нужди, включително строителство и поддръжка на недвижими имоти. За ползването на дървесината е необходимо внасяне на средства във фонд "Инвестиции в горите". Добивът се извършва след решение на управителния съвет на съответното предприятие, на базата на писмено искане от директорите на горските или ловни стопанства.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за горите определя, че ползването на недървесни горски продукти включва добив на различни природни ресурси като смола, борина, сено, кори, гъби, лечебни растения и други. Когато такова ползване представлява стопанска дейност, то е допустимо единствено при наличие на утвърден горскостопански план.
Чл. 118
Член 118 от Закона за горите посочва, че ползването на лечебни растения се регулира в съответствие с разпоредбите на Закона за лечебните растения. Това означава, че за всяко използване на лечебни растения следва да се спазват специфичните правила и процедури, установени в този закон.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за горите регламентира ползването на недървесни горски продукти от горските територии. Според параграф 1, това ползване трябва да бъде в съответствие с правата на трети лица и действащата нормативна уредба. Параграф 2 уточнява, че ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения, когато не е свързано със стопанска дейност, е безвъзмездно и свободно.
Чл. 120
Директорът на държавното предприятие организира добива и разпореждането с недървесни горски продукти от държавни горски територии чрез възлагане на добив, предоставяне под наем и издаване на позволителни. Договорите за добив могат да са до 10 години и определят условията за добив. За общински горски територии е необходимо решение на общинския съвет. Ползването на недървесни горски продукти от частни собственици се определя свободно от тях. Позволителните за ползване на недървесни горски продукти се издават месечно и включват различни такси и осигуровки. Държавното предприятие е отговорно за удържането и внасянето на осигурителни вноски и данъци.
Чл. 121
Според Чл. 121 от Закона за горите, добивът на смола и кори от стоящи дървета е забранен, освен в случаите на добив на кори от корков дъб или когато добивът е предвиден в горскостопански план.
Чл. 122
Според Чл. 122 от Закона за горите, добитите дървесина и недървесни горски продукти са определени като вещи с бързо влошаващи се качества, поради което е необходимо да бъдат продадени бързо.
Чл. 123
Пашата на селскостопански животни в горските територии, които са собственост на държавата или общината, се извършва след заплащане на цена, определена от министъра на земеделието или от общинския съвет. За платената цена се издава документ, който посочва вида и броя на животните. За паша в горски територии, собственост на физически или юридически лица, е необходимо писмено съгласие от собственика.
Чл. 124
Член 124 от Закона за горите забранява пашата на селскостопански животни в горски територии без пастир, в поройни и ерозирани горски територии, в дендрариуми и регистрирани източници за горски репродуктивни материали, в горски култури и младите насаждения под 3 метра височина, в територии с възможно естествено възобновяване и забранява нощната паша в горските територии.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за горите предвижда, че забраната за пашата на селскостопански животни в горските територии се налага със заповед от кмета на общината, която трябва да бъде издадена до края на месец февруари. Заповедта трябва да посочва конкретните горски територии, където е забранена пашата, и да бъде обявена на видно място, както и на интернет страницата на общината. Заповедта се издава въз основа на предложения от директорите на държавни горски стопанства, кметовете на райони и собствениците на горски територии. Тя трябва да съответства на ограниченията в заповедите за защитени територии и се представя до 10 март в регионалните дирекции по горите и инспекциите по околната среда.
Чл. 126
Член 126 от Закона за горите съдържа текстове, които са отменени, освен алинея 6. Последната алинея позволява на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за временно забрана на износа на необработен дървен материал от определени дървесни видове и/или размери, както и на диворастящи гъби.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за горите определя компетентните органи за прилагане на два важни регламента на Европейския съюз, свързани с вноса на дървесина. Агенция "Митници" е отговорна за прилагането на Регламент (ЕО) № 2173/2005, като получава помощ от Изпълнителната агенция по горите при проверките на пратките. Изпълнителната агенция по горите е компетентният орган за Регламент (ЕС) № 995/2010, а Агенция "Митници" предоставя необходимата информация за вноса на дървен материал на Изпълнителната агенция по горите на тримесечна база.
Чл. 128
Законът за горите предвижда мерки за защита на горските територии, които включват превенция и борба с болести, вредители, пожари и други абиотични въздействия. Раздел II конкретизира защитата от болести и вредители, както и от други повреди.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за горите регламентира мерките за защита на горските територии от болести, вредители и повреди. Тези мерки включват създаването на здрави и устойчиви гори, оценка на здравословното им състояние, прогнози за разпространение на вредители и болести, както и профилактични и карантинни действия за борба с тези вредители и заболявания.
Чл. 130
Защитата на горските територии от болести и вредители включва профилактични и карантинни мерки, наблюдения за появата и развитието на вредители, оценка на въздействието на фактори върху растителността, както и растителнозащитни мероприятия с различни методи.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за горите описва процедурата за оценка на здравословното състояние на горите и необходимостта от защитни мероприятия. Оценката се извършва от специализирани териториални звена към Изпълнителната агенция по горите и се утвърдена от нейния изпълнителен директор. Агенцията и нейните регионални дирекции предоставят безплатно методическо ръководство и консултации на общини и собственици на гори, като дават и задължителни предписания за защита на горите от болести и вредители.
Чл. 132
Член 132 от Закона за горите определя, че защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди се организира и провежда съгласно условия и ред, които ще бъдат определени с наредба на министъра на земеделието и храните. Измененията в закона са в сила от 18.07.2017 г., 01.01.2023 г. и 2023 г.
Чл. 133
Защитата на горските територии от болести и вредители е задължение на собствениците или на лицата, на които територията е предоставена за управление, като разходите са за тяхна сметка. При масово развитие на болести или каламитети, защитата се организира и контролира от лесозащитните станции, финансирани от държавния бюджет.
Чл. 134
Общините, физическите и юридическите лица, които са собственици на гори, могат да възлагат дейностите по защита на своите горски територии на държавни предприятия или лесозащитни станции. Това включва и обединения на собственици на гори.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за горите предвижда, че защитата на горите се осъществява чрез средства и продукти за растителна защита, които трябва да бъдат разрешени и регистрирани по Закона за защита на растенията. Прилагането на растителнозащитни средства и продукти се извършва при условия и по начин, определени с наредба на министъра на земеделието и храните, в съгласие с министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването. Раздел III от закона се фокусира върху защитата на горските територии от пожари.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за горите определя, че мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари трябва да бъдат планирани за всяка горска териториална единица, без значение от собствеността. Планирането е задължително и се финансира от държавния бюджет. Изпълнението на мерките е отговорност на собствениците или управителите на територията и се извършва за тяхна сметка. Условията и редът за проектиране на мерките ще бъдат определени с наредба, съгласно чл. 18, ал. 1.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за горите предвижда ежегодно определяне на пожароопасен сезон в горските територии, по предложение на директора на регионалната дирекция по горите, чрез заповед на областния управител. Заповедта се публикува на интернет страниците на областната администрация и регионалната дирекция. По време на пожароопасния сезон е забранено паленето на открит огън и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 100 метра от границите на горските територии.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за горите определя, че условията и редът за защита на горските територии от пожари се регулират с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи. Паленето на огън и извършването на огневи работи в горските територии е забранено, освен в случаите, предвидени в наредбата.
Чл. 139
Собствениците на линейни обекти и съоръжения в горски територии са задължени да поддържат пожаробезопасно състояние, което включва почистване от горими материали, кастрене на дървета и обезопасяване на опасни места. Добитата дървесина е собственост на собственика на обекта. Физическите лица трябва да спазват правилата за пожарна безопасност, а ловците, риболовците и туристите трябва да бъдат инструктирани за тях. Военните части също трябва да осигурят спазването на тези правила по време на учения.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за горите предоставя на органите по пожарна безопасност и служителите на Изпълнителната агенция по горите правото да спират дейности, машини и съоръжения, които не отговарят на изискванията за пожарна безопасност или които могат да създадат опасност от горски пожари.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за горите определя, че контролът по изпълнението на противопожарните мерки в горските територии се осъществява от органите по пожарна безопасност, Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите. Организацията на борбата с горски пожари се извършва от органите по пожарна безопасност с помощта на различни заинтересовани страни, включително държавни и общински структури и собственици на горски територии.
Чл. 142
Кметовете на общини и кметства организират доброволни формирования за гасене на горски пожари, финансирани от общинския бюджет. Директорите на държавни горски и ловни стопанства също организират специализирани групи за действия при гасене на пожари. Редът за действие на тези формирования и групи се определя с наредба, свързана с закона.
Чл. 143
Лицата, които забележат пожар в горските територии, са задължени незабавно да уведомят центровете за спешни повиквания на единния европейски номер 112.
Чл. 144
Достъпът до горските територии е свободен и на собствен риск, при спазване на указанията на горската администрация и собственика, освен в предвидените случаи. Достъпът до територии, свързани с националната сигурност, се определя от ръководителя на съответното ведомство. За защитените територии достъпът е при условия, посочени в закона, освен ако не е забранен. Разрешение за достъп се издава за територии с добив на дървесина и горски разсадници, в писмена форма от стопанисващото лице.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за горите забранява ограждането или извършването на действия, които ограничават свободното придвижване на хора, диви животни и води в горските територии. Изключение се прави само за имоти, за които е предвидено такова ограничение в нормативен или административен акт.
Чл. 146
Директорът на регионалната дирекция по горите може временно да ограничи или забрани достъпа до определена горска територия за срок до три месеца с цел опазване на горите и дивеча или в интерес на здравето и безопасността на гражданите. Заповедта може да бъде издадена по предложение на директора на горското или ловното стопанство или на собственика на горската територия и се оповестява публично. Лицето, предложило ограничението, поставя бариери или обозначителни табели. Ограничението на достъпа на собственици на горски територии е допустимо само при определени условия.
Чл. 147
Наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горски територии, които са държавна или общинска собственост, имат право да изискат от наемодателя или арендодателя да се въведат временни ограничения или забрани за достъп до ползваните от тях площи. Това право се упражнява, когато е необходимо за извършване на дейността им по договора, съгласно реда на чл. 146.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за горите регламентира движението на товарни и пътни превозни средства в горските територии. Превозните средства могат да се движат само за извършване на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности, удостоверени с документи от съответните органи. Движението извън тези дейности е разрешено при условия и по ред, определени от директора на регионалната дирекция по горите. Собствениците на имоти, които изискват достъп до горски пътища, трябва да получат разрешение от местните власти. Движението на спортни мотори и ATV е разрешено само по обозначени трасета, а достъпът с велосипеди и за езда е свободен, освен ако не е ограничен. Общините, по искане на кметовете, могат да определят свободни за движение горски пътища, които трябва да бъдат обозначени и поддържани от тях. Превозните средства, транспортиращи дървесина, трябва да имат GPS устройства за проследяване.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за горите забранява движението на пътни превозни средства и ездата по обозначените туристически пътеки, освен ако те съвпадат с горски път или са част от обозначено трасе. Новите туристически пътеки и трасета в горските територии могат да бъдат обозначавани само със съгласие на собственика или на лицата, на които територията е предоставена за управление.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за горите регламентира провеждането на обществени и спортни мероприятия в горските територии. За да се организира такова мероприятие, е необходимо разрешение от директора на регионалната дирекция по горите, което се иска най-малко 14 дни преди събитието. Искането трябва да съдържа информация за мястото на провеждане, очаквания брой участници и писмено съгласие на собственика на територията. Разрешението се издава до 7 дни преди мероприятието и може да включва допълнителни условия. Организаторът е задължен да осигури пожарна безопасност и почистване на територията след мероприятието.
Чл. 151
Член 151 от Закона за горите посочва, че ограниченията и забраните, установени в закона, не важат за дейности, извършвани от органи на държавно управление и служители, изпълняващи служебните си задължения съгласно специални норми. Това се отнася за случаи, в които дейностите са в съответствие с предвидените в закона условия.
Чл. 152
Строителството в горските територии без промяна на предназначението е разрешено само за изграждане на определени обекти. То трябва да се извършва при условията на Закона за устройство на територията и съответни наредби. Собствениците на имоти в или до горски територии не могат да пречат на ремонтите на горски пътища. Нормативите за проектиране и изграждане на горски пътища се определят с наредба.
Чл. 153
Чл. 153 от Закона за горите определя изключенията от понятието "строителство", като посочва, че не се смятат за строителство изграждането на определени съоръжения, включително временни горски пътища, техникоукрепителни съоръжения, временни пожаронаблюдателни кули, ловно- и рибностопански съоръжения, архитектурни елементи за отдих и туризъм, съоръжения за опазване на културни ценности и стационари за мониторинг. Изграждането на тези съоръжения трябва да се извършва при условия и ред, определени с наредбата по чл. 152, ал. 2.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за горите определя, че държавната политика в областта на горското стопанство се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка и се ръководи от изпълнителен директор. Дейността и структурата на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за горите създава Национален съвет по горите, който е консултативен орган към министъра на земеделието и храните. Съветът включва представители от различни министерства, научни институции и организации, свързани с управлението и опазването на горите. Съставът и правилата на съвета се определят със заповед на министъра. Основните му функции са да подпомага министъра при осъществяването на държавната политика в горското стопанство, изготвянето на нормативни актове и разрешаването на проблеми с висок обществен интерес в тази област.
Чл. 156
Изпълнителната агенция по горите играе ключова роля в управлението и развитието на горския сектор в България. Тя е отговорна за координирането на Националната стратегия за развитие на горския сектор, разработването на стратегически и областни планове, инвентаризацията на горските територии, както и контрола върху горскостопанските планове. Агенцията също така поддържа информационна система, изпълнява инвестиционни програми и участва в международни проекти. Освен това, тя контролира спазването на закона и предоставя услуги на граждани и собственици на гори. За определени административни услуги, агенцията събира такси, определени от Министерския съвет.
Чл. 157
Съгласно член 157 от Закона за горите, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите има правомощия да назначава експертни съвети за разглеждане на проекти, планове и програми, свързани с горското и ловното стопанство. Условията и редът за провеждане на заседанията на тези съвети се определят от правилник, утвърден от директора на агенцията.
Чл. 158
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, има правомощия да създава и закрива регионални дирекции по горите. Тези дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка и действат в определени райони, които обхващат територията на една или повече области. Те изпълняват функциите на Изпълнителната агенция по горите в съответния район, с изключение на определени функции, посочени в закона.
Чл. 159
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, може да създава и закрива специализирани териториални звена за защита и опазване на горите, горски семеконтрол, инвентаризация и устройство на горския фонд, научноизследователска и инженерно-внедрителска дейност, дирекции на природни паркове и други специализирани дейности. Тези звена са юридически лица на бюджетна издръжка и са структури на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 160
Структурите на Изпълнителната агенция по горите се ръководят от директори, които се назначават след конкурс от изпълнителния директор. Директор на регионална дирекция по горите трябва да има висше лесовъдско образование, степен 'магистър' и минимум 5 години трудов стаж в специалността. Директор на специализирано териториално звено може да бъде лице с висше образование, съответстващо на дейността на звеното, също със степен 'магистър' и 5 години стаж.
Чл. 161
Структурите и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите имат определени функции и задачи, които се уточняват с устройствени правилници. Тези правилници се утвърдиха от изпълнителния директор на агенцията и се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 162
Дирекциите на природни паркове са задължени да разработват годишни планове, които включват дейности за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, развитие на туристическата инфраструктура и образователни програми. Тези планове трябва да са в съответствие с общите планове за управление на парковете и се утвърдиха от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 163
Законът предвижда създаване на държавни предприятия за управление на горските територии, които са държавна собственост и не са предоставени на други ведомства или юридически лица. Тези предприятия имат статут на държавни предприятия съгласно Търговския закон. Министърът на земеделието и храните определя районите на дейност на тези предприятия чрез заповед.
Чл. 164
Държавните предприятия, свързани с горите, имат двустепенна структура, която включва централно управление и териториални поделения, които са държавни горски и ловни стопанства. Районът на дейност на тези стопанства се определя от наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за горите определя основните дейности на държавните предприятия, включително изпълнение на горскостопански и ловностопански планове, поддържащи и възстановителни дейности, защита на горските територии, противоерозионни мероприятия, опазване на биологичното разнообразие и предоставяне на обществени услуги. Допуска се и извършване на други незабранени дейности. Дейностите, изискващи регистрация, се възлагат на лица, вписани в публични регистри. Държавните горски стопанства могат самостоятелно да извършват специфични дейности, включително добив на дървесина при определени условия.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за горите регулира управлението на имуществото на държавните предприятия. Държавата предоставя имущество - държавна собственост за ползване от тези предприятия. Имуществото включва активи от различни източници, включително Министерския съвет и международни институции. Придобитото имущество от дейността на предприятията е частна държавна собственост. Забранено е учредяването на ипотеки и залози върху горските територии, които те управляват, и те не могат да служат за обезпечаване на задължения на трети лица. Държавните предприятия нямат право да участват в търговски дружества и не могат да бъдат обект на приватизация или концесия. Те отговарят за задълженията си само до размера на имуществото си и не подлежат на производство по несъстоятелност.
Чл. 167
Член 167 от Закона за горите определя органите на управление на държавните предприятия, които са: министърът на земеделието и храните и управителният съвет. Текстът е изменян няколко пъти, като последните изменения са влезли в сила на 01.01.2023 г.
Чл. 168
Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия, определя техните седалища, назначава и освобождава членове на управителните съвети, утвърджава правилници и годишни финансови планове, взема решения за разпределение на печалбата, одобрява финансови отчети, и управлява активите на предприятията. Освен това, той взема решения за учредяване на вещни права, закупуване и разпореждане с дълготрайни активи, и осъществява правомощия, свързани с дейността на държавните предприятия.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за горите определя структурата и функциите на управителния съвет на държавните предприятия, който се състои от трима членове, включително директора. Министърът на земеделието и храните сключва 5-годишни договори за управление с членовете на съвета. Лица, осъждани за престъпления или свързани по родство с други членове, не могат да бъдат избирани. Членовете избират председател, който не може да бъде директор. Заседанията се провеждат поне веднъж месечно и решенията се взимат с мнозинство. Протоколи от заседанията се водят и подписват от присъстващите. Министърът може да освободи член на съвета при определени условия.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за горите описва функциите на Управителния съвет на държавното предприятие, който включва приемане на правилник за организацията и дейността, годишен финансов план, структура и щат, одит на финансовите отчети, разпределение на печалбата и покриване на загубите, създаване и закриване на териториални поделения, както и управление на дълготрайни активи. Стопанският съвет, състоящ се от директорите на териториалните поделения, подпомага управителния съвет, обсъждайки финансови планове и годишни отчети.
Чл. 171
Чл. 171 от Закона за горите определя условията за назначаване на директори на държавни предприятия, свързани с управлението на горите. Министърът на земеделието и храните сключва договори за управление за срок от 5 години след конкурс. Кандидатите трябва да имат висше лесовъдско образование, минимум 7 години стаж след завършване на образованието и да не са осъждани за престъпления от общ характер.
Чл. 172 от Закона за горите
Директорът на държавно предприятие има редица правомощия, включително представяне на предприятието пред органи и трети лица, ръководене на дейността, сключване на договори, управление на финансовите планове и отчетност пред управителния съвет. Той може да делегира правомощия на служители и издава индивидуални административни актове. Директорът носи отговорност за спазването на нормативните актове и финансовата дисциплина.
Чл. 173
Държавните горски и ловни стопанства са териториални поделения на държавни предприятия, които изпълняват функции в определен район. Те се ръководят от директори, които сключват 5-годишни договори за управление с директора на държавното предприятие. За директор на териториално поделение може да бъде назначено лице с висше лесовъдско образование и минимум три години стаж след завършването на образованието.
Чл. 174
Териториалните поделения на държавните предприятия имат право да сключват търговски и други договори, да водят счетоводство, да имат банкови сметки и печат, да водят съдебни дела, да бъдат работодатели и да разчитат самостоятелно с общинските бюджети. Директорите имат правомощия да издават индивидуални административни актове. Те могат да кандидатстват по различни програми и търгове, освен за инвентаризация и изработване на горскостопански планове.
Чл. 175
Чл. 175 от Закона за горите определя условията за формиране на средствата за работна заплата в държавните предприятия, свързани с горите. Тези средства се определят чрез наредба на министъра на земеделието и храните, в съгласие с министъра на труда и социалната политика. В централното управление на предприятието заплатите зависят от финансовия резултат и изпълнението на дейностите на цялото предприятие, докато в териториалните поделения те зависят от финансовия резултат и изпълнението на дейностите в конкретното поделение.
Чл. 176
Чл. 176 от Закона за горите определя приходите, които централните управления на държавните предприятия и техните териториални поделения набират. Основните източници на приходи включват: продажба на дървесина и недървесни горски продукти, предоставяне на услуги, продажба и отдаване под наем на имоти, дарения, средства от управление на гори, аренда на горски територии, кредити, застрахователни обезщетения и приходи от международни програми. Централните управления администрират фондове и положителната разлика между приходите и разходите на териториалните поделения, които сами администрират своите приходи и превеждат част от тях в централното управление.
Чл. 177
Средствата, които постъпват в приход на държавното предприятие, се използват за изпълнение на законово възложените дейности и мероприятия, съгласно утвърдения финансов план на предприятието.
Чл. 178
Държавното предприятие формира два фонда с цел обезпечаване на финансова стабилност и целеви инвестиции: фонд "Инвестиции в горите" и фонд "Резервен". Тези фондове са предназначени за изпълнение на дейностите, възложени на предприятието по закона.
Чл. 179
Фонд "Инвестиции в горите" се формира от част от продажната цена на дървесината и недървесните горски продукти от държавни горски територии. Средствата се използват за залесяване, закупуване на горски територии, строителство на горски пътища и укрепителни съоръжения, както и за проекти, финансирани от ЕС. Разходите от фонда са данъчно признати и се одобряват от министъра на земеделието и храните.
Чл. 180
Фонд "Резервен" се формира от 10% от печалбата след данъчно облагане, докато достигне 10% от стойността на активите на предприятието. Допълнително, фондът може да включва част от преразпределената печалба, определена от министъра на земеделието и храните. Средствата от фонда могат да се използват само за покриване на годишна загуба и загуби от предходната година, а разходите се одобряват от министъра на земеделието и храните.
Чл. 181
Законът определя, че управлението на горските територии, които са общинска собственост, може да се извършва по различни начини: от общинска горска структура, държавни горски и ловни стопанства, или от физически лица и търговци, при условия на договор. Изборът на форма на управление и лицата, които ще го осъществяват, се определя от общинския съвет. При територии над 1500 хектара, управлението става по определените начини. Кметът трябва да уведоми регионалната дирекция по горите за избора на управление, а ръководителят на общинската горска структура трябва да отговаря на определени изисквания. Общинският съвет също така определя реда за управление чрез наредба и може да променя формата на управление с решение.
Чл. 182
Ръководителят на общинската горска структура и лицата с лесовъдско образование носят униформено облекло при изпълнение на служебните си задължения. Те имат права и задължения в горските територии - общинска собственост, като разходите за униформите са за сметка на работодателя.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за горите определя горските сдружения като обединения на физически и юридически лица, собственици на поземлени имоти в горски територии, създадени с цел съвместно стопанисване и управление на имотите. Изпълнителната агенция по горите подпомага тези сдружения, които извършват определени дейности, обединяват съседни имоти с обща площ не по-малка от 100 хектара и имат сертифицирани гори. Сдружение, на което е наложена санкция за нарушение на закона, не може да получава подкрепа за срок от една година.
Чл. 184
Член 184 от Закона за горите предвижда различни форми на подпомагане, включващи предоставяне на информация за горскостопански планове, съдействие за уедряване на имоти в общ горски масив, консултации за управление на сдружения и добри горскостопански практики, както и консултации за изграждане на горски пътища и мероприятия за защита на горите.
Чл. 185
Член 185 от Закона за горите определя начина на представителство на членовете на горски сдружения, при което собствеността на отделните собственици е в идеални граници. Представителството се осъществява от председателите или управителите на сдружението, по решение на управителния орган. Освен това, същият ред важи и за представителството на членовете при участие в национални и международни проекти и програми.
Чл. 186
Физически и юридически лица, собственици на поземлени имоти в горски територии, могат да извършват дейности самостоятелно или чрез възлагане на държавни или общински горски структури, както и на регистрирани физически лица и търговци. При възлагане на дейности, собствениците са длъжни да уведомят регионалната дирекция по горите в срок от 14 дни след сключване на договора, като предоставят и необходимата информация за регистрираното лице.
Чл. 187
Чл. 187 от Закона за горите определя, че опазването на горските територии включва действия за предотвратяване и установяване на нарушения на закона. Собствениците на горски територии организират действията за предотвратяване на нарушенията за своя сметка. За горски територии с площ до 2 хектара, собственост на физически и юридически лица, действията по предотвратяване се организират и финансират от държавните предприятия.
Чл. 188
Чл. 188 от Закона за горите определя органите, които отговарят за предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии. Служители от държавни предприятия, държавни горски и ловни стопанства, учебно-опитни горски стопанства и общини могат да извършват тези дейности за горски територии, които са държавна или общинска собственост. За гори, собственост на физически и юридически лица, опазването може да се осъществява от наети лица или по договор. Кметовете на общини имат правомощия да назначават лица за тези дейности в землището на общината.
Чл. 189
Служителите на Министерството на вътрешните работи, в сътрудничество с определени служители и лица, предприемат мерки за предотвратяване и разкриване на престъпления, свързани с горските територии.
Чл. 190
Член 190 от Закона за горите определя функциите и задълженията на лицата с лесовъдско образование, отговорни за опазването на горските територии. Тези лица имат задължението да предотвратяват незаконни ползвания и увреждания на горите, да следят за спазването на правилата за сеч и други ползвания, да проверяват документи и да реагират при пожари. Те също така следят за болести и вредители, опазват защитени видове и сигнализират органите при престъпления. Лицата имат право на служебно оръжие и носят униформа, а легитимирането им става чрез служебни карти или удостоверения.
Чл. 191
Чл. 191 от Закона за горите определя правомощията на лицата, назначени за опазване на горските територии. Те могат да упражняват правомощията си върху територии, за които са наети, както и извън тях в определени условия. Служителите, отговарящи за държавната собственост, имат правомощия извън поверените им територии, включително и извън работното време. Аналогично, служителите, отговарящи за общинската собственост, също имат правомощия извън поверените им територии на територията на съответната община.
Чл. 192
Работодателите са задължени да застраховат наетите лица, които опазват горските територии, със застраховка "Живот и злополука". При неимуществени вреди, наетите лица получават еднократно обезщетение: 10 брутни месечни възнаграждения за тежка телесна повреда и 6 за средна телесна повреда. В случай на смърт на наето лице, на съпруга, децата и родителите му се изплаща 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.
Чл. 193
Служителите на Изпълнителната агенция по горите и свързаните сектори имат право на жилищни помещения от работодателя и могат да ползват до 10 куб. м дърва за огрев годишно при определени условия. След пенсиониране, служители с над 20 години стаж също имат право на дърва. За всеки 10 години служба, служителите могат да получат до 5 куб. м строителен материал. Условията за ползване на дървесина се определят с наредба на министъра на земеделието.
Чл. 194
Чл. 194 от Закона за горите предвижда, че различни организации и лица, собственици на гори, могат да сключват договори с Министерството на вътрешните работи за опазване на горските територии. Общините, които притежават гори, имат право да възлагат опазването на горите на Общинската полиция. Всички договори трябва да бъдат уведомени писмено на регионалната дирекция по горите.
Чл. 195
Собствениците на гори имат право да сключват договори с частни охранителни лица за опазване на горските територии, като уведомяват регионалната дирекция по горите. Частните охранители, които осъществяват опазването, трябва да назначават служители с лесовъдско образование. Опазването се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за горите.
Чл. 196
Изпълнителната агенция по горите и нейните структури отговарят за контрола на всички дейности в горските територии, включително съхранение, транспорт и преработка на дървесина и недървесни горски продукти. Те също така контролират употребата на биомаса от дървесина за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. За осъществяване на контролните функции, агенцията може да сключи договори за сътрудничество с Министерството на вътрешните работи. Условията за контрол и опазване на горите се определят с наредба.
Чл. 197
Служителите в Изпълнителната агенция по горите, които имат лесовъдско образование или са определени със заповед на изпълнителния директор, имат редица права и задължения, свързани с контрола на горите. Те могат да получават информация, да проверяват документи, да спират превозни средства с дървесина, да задържат вещи, да дават консултации и предписания, да издават разпореждания за спиране на нарушения, да сигнализират органите на МВР за престъпления, да контролират спазването на правилата за сеч и противопожарните мерки, да извършват експертизи и да съставят актове за нарушения.
Чл. 198
Непосредственият контрол върху дейностите в горските територии се осъществява от горски инспектори, които са служители на Изпълнителната агенция по горите. За да бъде назначен горски инспектор, кандидатът трябва да има висше или средно лесовъдско образование, да не е осъждан за умишлено престъпление и да отговаря на изискванията за носене на оръжие, психо-физическа годност и професионална подготовка. Условията за назначаване и специфичните изисквания се определят с наредба.
Чл. 199
Горските инспектори с висше лесовъдско образование притежават правомощията, описани в чл. 197 от Закона за горите. Горските инспектори със средно лесовъдско образование също имат правомощия по чл. 197, но без правомощието, посочено в точка 11 от същия член.
Чл. 200
Горските инспектори имат право да отвеждат нарушители, да използват физическа сила и помощни средства при определени обстоятелства, да задържат лица, които не се подчиняват на разпореждания, и да използват технически средства за установяване на нарушения. При задържане на правонарушители, те трябва да уведомят полицията, да съставят протокол с необходимата информация и да извършат медицински преглед на задържаните. Използването на физическа сила трябва да се съобразява с обстановката и да се преустанови веднага след постигане на целта. Забранено е да се използва сила срещу малолетни и бременни жени.
Чл. 201
Служителите в Изпълнителната агенция по горите и горските инспектори имат правомощия на територията на цялата страна, извън работно време. Те се легитимират със служебни карти и носят униформено облекло. Работодателите задължително застраховат служителите с застраховка 'Живот и злополука'. При неимуществени вреди, служителите получават парично обезщетение, а при смърт - обезщетение за близките. Държавата и местната власт, както и собствениците на обекти за търговия с горски продукти, са длъжни да съдействат на служителите.
Чл. 202
Министърът на земеделието и храните е задължен да приеме наредба, която да определи вида и отличителните знаци на униформеното представително и теренно облекло за служителите в Изпълнителната агенция по горите. Наредбата ще включва условията и реда за получаване на облеклото, както и сроковете за неговото износване. Последните изменения на закона са в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 203
Чл. 203 от Закона за горите регламентира изграждането на контролни горски пунктове, които служат за проверки на законния произход на превозваната дървесина, дивечови и недървесни горски продукти. Водачите на превозни средства са задължени да спират за проверка при сигнал от горските инспектори и на контролни горски пунктове. Условията за откриване и закриване на тези пунктове се определят с наредба по чл. 148, ал. 11.
Чл. 204
Дърветата, определени за сеч, трябва да бъдат маркирани с контролна горска марка преди транспортиране от временен склад. Това маркиране се извършва при условия и ред, определени в наредбата по чл. 148, ал. 11, когато е необходимо по наредбата по чл. 101, ал. 3.
Чл. 205
Лицата, които упражняват лесовъдска практика и са вписани в регистъра по чл. 235, имат право да притежават и използват контролна горска марка.
Чл. 206
Собствениците и ползвателите на обекти, свързани с дървесина, са задължени да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, да притежават производствена марка и да маркират експедираната дървесина, както и да изградят и поддържат система за видеонаблюдение на обекта. Тези задължения влизат в сила от 01.01.2016 г. и условията за изпълнението им се определят с наредба.
Чл. 207
Дървесината, добита извън горските територии, трябва да бъде маркирана с марка на общината, преди транспортиране. Маркирането се извършва от длъжностно лице, назначено от кмета на общината, в която е извършен добивът.
Чл. 208
Член 208 от Закона за горите посочва, че образците на марките, условията и редът за тяхното придобиване, предоставяне и употреба ще бъдат определени с наредба, съгласно чл. 148, ал. 11 от същия закон.
Чл. 209
Член 209 от Закона за горите постановява забрана за преотстъпване на контролните и производствените горски марки. Това означава, че нито един субект не може да прехвърля правото на ползване или контрол върху тези марки на трети лица.
Чл. 210
Изпълнителната агенция по горите поддържа единен регистър на контролните горски марки, а регионалните дирекции по горите - на производствените марки. При кражба или изгубване на марки, лицето, което ги е използвало, е задължено да уведоми съответния орган в срок от 24 часа.
Чл. 211
Чл. 211 от Закона за горите определя, че дървесината трябва да бъде транспортирана с превозен билет. Тези билети се издават от различни упълномощени лица в зависимост от произхода на дървесината. Дървесината от горски територии се придружава с билет от служители на горските стопанства, а от частни гори - от лица, упражняващи лесовъдска практика. Освен това, собствениците на обекти, свързани с обработка или експедиция на дървесина, също издават превозни билети. За дървесина, добита извън горските територии, билетът се издава от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Срокът на действие на превозните билети се определя с наредба.
Чл. 211а
Чл. 211а от Закона за горите регламентира транспортирането на недървесни горски продукти и коледни елхи, което трябва да бъде придружено с превозен билет. Този билет се издава от различни упълномощени лица в зависимост от произхода на продуктите: служители на държавни горски и ловни стопанства, лица с лесовъдска практика за собствените им гори, или длъжностно лице, определено от кмета на общината за продукти извън горските територии.
Чл. 212
Произходът на дървесина и недървесни горски продукти, които са внесени или доставени в рамките на Европейския съюз, трябва да бъде доказан с документите, свързани с вноса или доставката.
Чл. 213
Чл. 213 от Закона за горите забранява различни действия, свързани с дървесина и недървесни горски продукти. Забранени са покупко-продажбата, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на немаркирана дървесина, дървесина без превозен билет, вносна дървесина без законни документи и недървесни горски продукти без превозен билет. Освен това, употребата на необработен дървен материал от определени категории за производство на енергия от биомаса също е забранена.
Чл. 213а
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е отговорен за определяне на обема на публичната информация относно добива и транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти. Агенцията трябва да осигури свободен достъп до тази информация.
Чл. 214
Физическите и юридическите лица в горския сектор могат да създават браншови организации, които обхващат 'Горско стопанство' и 'Дървопреработваща и мебелна промишленост'. Тези организации са юридически лица с нестопанска цел и функционират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те трябва да спазват закона и устава си, без да нарушават самостоятелността на членовете си. Наименованието на организацията трябва да е ясно и да не въвежда в заблуждение.
Чл. 215
Чл. 215 от Закона за горите предвижда, че физически лица и търговци, регистрирани в публичните регистри, могат свободно и на доброволен принцип да учредяват браншова организация в бранша "Горско стопанство". В същото време, юридически лица, вписани в регистрите на производствените марки, могат да учредяват браншова организация в бранша "Дървопреработваща и мебелна промишленост".
Чл. 216
Чл. 216 от Закона за горите определя условията за членство в браншови организации. Лица, регистрирани в публичните регистри по чл. 235 или 241, могат да бъдат членове на организация в бранш "Горско стопанство". За бранш "Дървопреработване и мебелна промишленост" членство могат да придобият търговци, вписани в регистрите на производствените марки.
Чл. 217
Законът предвижда, че браншовите организации се обединяват в национална браншова организация за всеки бранш. Новорегистрираните браншови организации стават членове по право и трябва да подадат молба за членство в срок от един месец след регистрацията си. Членове на националната браншова организация могат да бъдат само браншови организации.
Чл. 218
Националните браншови организации, посочени в чл. 217, ал. 1 от Закона за горите, са юридически лица с нестопанска цел. Те трябва да бъдат регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.
Чл. 219
Чл. 219 определя условията за признаване на браншови организации в секторите, свързани с горите. При наличие на само една браншова организация в определен бранш, тя се признава за национална. Ако има две браншови организации, които не могат да образуват юридическо лице с нестопанска цел, те и министърът на земеделието подписват тристранно споразумение, което урежда правата и задълженията им и се подновява ежегодно. Споразумението прекратява действието си при регистриране на национална браншова организация.
Чл. 220
Националните браншови организации в горския сектор имат за задача да представляват и защитават интересите на своите членове пред държавни и общински институции, да участват в разработването на нормативни актове, да поддържат база данни на членове и специалисти, да оказват услуги за развитие на бизнеса, да предоставят информация, да насърчават добри търговски практики, да организират професионално обучение, да подобряват условията на труд, да решават спорове и да сътрудничат с други организации. Те също така могат да участват в проекти и програми на различни нива.
Чл. 221
Националните браншови организации в горския сектор предоставят информация на министъра на земеделието и на Изпълнителната агенция по горите относно производствената дейност. Те също така подпомагат държавните органи и местните власти в реализацията на политики за развитие на горския сектор и селските райони. Държавните органи и местните власти предоставят информация на браншовите организации за изпълнение на техните функции.
Чл. 222
Член 222 от Закона за горите предвижда, че държавата и общините могат да възлагат изпълнението на административни и технически услуги на националните браншови организации по предложение на тези организации. Условията за възлагане се описват в решения на Министерския съвет или на общинския съвет. Държавата и общините упражняват контрол върху тези организации и могат да отнемат им възложените права при нарушения.
Чл. 223
Чл. 223 от Закона за горите определя, че само представители на национални браншови организации имат право да представляват лицата, извършващи дейности в горския сектор, пред държавата и Министерството на земеделието и храните. Всяка организация назначава постоянен представител, който може да взаимодейства с министъра. При особени въпроси, представителят взема становища от членове и експерти.
Чл. 224
Чл. 224 от Закона за горите предвижда, че Министерството на земеделието и храните поддържа регистър на браншовите организации в горския сектор. Всяка браншова организация трябва да подаде заявление за вписване в този регистър в срок от един месец след регистрацията си. Заявлението трябва да включва единен идентификационен код и списък на членовете. За националните браншови организации се изискват допълнителни документи, включително удостоверение за вписване в централния регистър и правила за общественополезна дейност. Министърът на земеделието и храните издава удостоверение за вписване в регистъра в срок до 14 работни дни след подаване на заявлението.
Чл. 225
Дейностите в горските територии могат да се извършват само от квалифицирани лица с необходимото образование. Собствениците на горски територии и управителите им трябва да осигурят, че дейностите се извършват от лица с подходяща квалификация.
Чл. 226
Чл. 226 от Закона за горите определя задълженията на Изпълнителната агенция по горите относно професионалното обучение в горското стопанство. Агенцията утвърджава и контролира годишни програми за обучение на своите служители и съгласува програми за обучение на служителите в държавни предприятия. Регионалните дирекции по горите съгласуват програми за обучение на работниците в общините и собствениците на горски територии. Агенцията също така популяризира новостите в горското стопанство сред заинтересованите страни.
Чл. 227
Работодателите имат задължението да предоставят стимули, средства и условия за професионално обучение и квалификация на своите работници и служители.
Чл. 228
Изпълнителната агенция по горите има задължението да подпомага професионалното обучение, квалификацията и преквалификацията в сектора чрез разработване на програми, издаване на учебни материали, осигуряване на квалифицирани специалисти, както и събиране, съхраняване, обработка, анализ и разпространение на необходимата информация за вземане на решения.
Чл. 229
Изпълнителната агенция по горите има право да изисква провеждане на специализирано обучение за определени дейности в горските територии, като обучението трябва да бъде по утвърдена от нея програма.
Чл. 230
Дейностите в горските територии могат да се извършват само от физически лица и търговци, регистрирани в публични регистри на Изпълнителната агенция по горите, и притежаващи удостоверение за регистрация, освен ако законът не изисква регистрация. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на агенцията или упълномощено лице. Дейностите, извършвани с механизирани средства, изискват документ за правоспособност от компетентен орган.
Чл. 231
Чл. 231 от Закона за горите определя процедурата за регистрация на лица, желаещи да се регистрират в Изпълнителната агенция по горите. Заявлението за регистрация се подава по образец и изисква прилагане на документи, удостоверяващи съответствие с критериите за регистрация, както и документ за платена такса. Заявлението се разглежда от постоянна комисия, която изготвя предложение за вписване или отказ в срок от един месец. Изпълнителният директор на агенцията се произнася по предложението в срок от седем дни. Отказът може да се обжалва, а вписването се извършва в тридневен срок след произнасянето, при което се издава удостоверение за регистрация след заплащане на такса. Удостоверението е лично и не подлежи на преотстъпване. Таксите за регистрация и издаване на удостоверение се определят с тарифа на Министерския съвет.
Чл. 232
Чл. 232 от Закона за горите задължава регистрираните лица, извършващи дейности в горските територии, да спазват изискванията на действащото трудово законодателство, да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да опазват околната среда и да следват специалните изисквания, установени с нормативни или административни актове. Освен това, те трябва да спазват Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и съответните подзаконови актове.
Чл. 233
Член 233 от Закона за горите определя лесовъдската практика, която включва планиране и организация на дейности по залесяване, маркиране на насаждения за сеч, изработване на горскостопански планове и програми, инвентаризация на горски територии, планиране на добив на дървесина и недървесни горски продукти, както и проекти за временни горски пътища. Освен това, лесовъдската практика включва издаването на съпровождащи документи.
Чл. 234
Лицата с висше или средно лесовъдско образование могат да практикуват самостоятелно след вписване в публичен регистър. Служителите в Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите не могат да упражняват практика освен по служба. Те също нямат право да работят в горските територии, където изпълняват служебните си задължения. Директори и служители на държавни предприятия не могат да практикуват в гори, собственост на общини или физически лица, освен по служба. Лицата, посочени в чл. 182, също нямат право да практикуват в горските територии на съответната община, освен по служба. Въпреки това, служителите могат да упражняват практика в собствените си гори и в гори на роднини до определени степени.
Чл. 235
Дейностите, свързани с управление на горите, могат да се извършват само от физически лица, които са вписани в публичен регистър на Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация. Това удостоверение е необходимо условие за легитимно извършване на тези дейности.
Чл. 236
Чл. 236 от Закона за горите описва условията, при които физически лица могат да бъдат вписани в публичния регистър за извършване на дейности в областта на горското стопанство. Лицата трябва да притежават съответната диплома за образование, да не са осъждани за престъпления, свързани с дейностите по закона, и да нямат нарушения на нормативни актове в последните 12 месеца преди регистрацията. Специфични изисквания за образователна квалификация са посочени за различни дейности, а за българските граждани обстоятелствата се установяват служебно от Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 236а
Лицата със средно образование, които искат да се впишат в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите, и тези, които са отписани от регистъра по чл. 239, ал. 1, т. 4 - 9, трябва да положат изпит пред комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Условията и редът за изпита и издаването на документ за успешно издържан изпит се определят със заповед на изпълнителния директор.
Чл. 237
Чл. 237 от Закона за горите определя изискванията за физически лица, които подават заявление за вписване в публичния регистър. Необходими документи включват копие от диплома, документ за стаж, свидетелство за съдимост за чужди граждани, декларация за липса на нарушения и документ за платена такса. Ако образованието е завършено извън страната, е необходимо удостоверение за признато образование.
Чл. 238
Изпълнителната агенция по горите може да откаже регистрация на физическо лице при следните условия: 1. Липсват изискуеми документи; 2. Лицето не отговаря на изискванията; 3. Представени документи са неистински или с невярно съдържание; 4. Лицето е отписано от регистъра по определени основания и срокът на присъдата или мярката не е изтекъл.
Чл. 239
Физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, може да бъде отписано при определени обстоятелства, включително по собствено желание, смърт, поставяне под запрещение, осъждане за престъпление, установени нарушения на закона или подзаконовите актове, издаване на позволително в нарушение на закона, представяне на неистински документи и други. След отписване по определени причини, заявления за повторно вписване не се разглеждат за срок от една до две години.
Чл. 240
Чл. 240 от Закона за горите урежда условията за отказ за вписване в регистъра за лесовъдска практика и издаване на удостоверение за регистрация, както и за отписване от регистъра. Отказите и отписванията трябва да бъдат мотивирани и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В определени случаи, свързани с чл. 239, ал. 1, т. 5 - 9, заповедта за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение.
Чл. 241
Чл. 241 от Закона за горите определя, че дейностите по стопанисване на горски територии, добив на дървесина и изработване на планове за управление се извършват от търговци, регистрирани в публичен регистър на Изпълнителната агенция по горите. Те трябва да притежават удостоверение за регистрация. В регистъра се вписват и държавните и общинските горски стопанства, както и учебно-опитните горски стопанства. Вписването не е задължително за търговци, които изработват областни планове за развитие на горските територии.
Чл. 242
Според чл. 242 от Закона за горите, за вписване в публичния регистър могат да кандидатстват търговци, които имат сключен трудов договор с лице, регистрирано за лесовъдска практика, не са в ликвидация или несъстоятелност, не са лишени от правото да упражняват търговска дейност и нямат задължения към държавата или осигурителни фондове. Не могат да бъдат вписани търговци, които са извършили административни нарушения в последните 12 месеца, или чийто управител е бил свързан с търговец, отписан от регистъра по определени основания през последните 24 месеца.
Чл. 243
Чл. 243 от Закона за горите регламентира изискванията, които търговците трябва да изпълнят при подаване на заявление за вписване в публичния регистър. Те включват декларации относно липсата на ликвидация, несъстоятелност, задължения към държавата и осигурителни фондове, както и удостоверения за трудови договори и платена такса. Допълнителни изисквания важат и за търговци, които работят по планове за управление на горски територии.
Чл. 244
Изпълнителната агенция по горите може да откаже регистрация на търговец, ако не са представени изискуемите документи, търговецът не отговаря на условията за регистрация, представените документи са неистински или с невярно съдържание, или търговецът е отписан от регистъра по определени основания и не е изтекъл срокът на приложената административна мярка.
Чл. 245
Чл. 245 от Закона за горите описва условията, при които лице може да бъде отписано от регистъра. Отписването може да се извърши по различни причини, включително по заявление на лицето, смърт, прекратяване на юридическо лице, несъответствие с изискванията, установени нарушения или забрана за осъществяване на дейност. Също така, за лица, отписани по определени основания, не се разглеждат нови заявления за вписване в регистъра в срок от една до две години, в зависимост от случая.
Чл. 246
Чл. 246 от Закона за горите регламентира условията, при които отказът за вписване в регистъра и отписването от него могат да бъдат обжалвани. Отказът и отписването трябва да бъдат мотивирани и подлежат на обжалване съгласно Административнопроцесуалния кодекс. В определени случаи, свързани с чл. 245, ал. 1, т. 5, 6 и 8, заповедта за отписване от регистъра е с незабавно изпълнение.
Чл. 247
Търговците, вписани в регистъра по чл. 241, ал. 1, са задължени да уведомят Изпълнителната агенция по горите за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 242 в срок от 14 дни. Неправомерното неизпълнение на това задължение води до отписване на търговеца от регистъра.
Чл. 248
Чл. 248 от Закона за горите описва обществени екосистемни ползи, произтичащи от управлението на горските територии. Тези ползи включват защита на почвата от ерозия, осигуряване на качествена вода, поддържане на биологичното разнообразие, екраниране на шум и замърсители, условия за рекреация и туризъм, поддържане на традиционния ландшафт, защита на наследството, защита на инфраструктура и регулиране на климатичните промени.
Чл. 249
Чл. 249 от Закона за горите урежда възмездното ползване на обществени екосистемни ползи, когато те благоприятстват стопанска дейност. Областните планове за развитие на горските територии определят конкретните територии и стопански дейности, за които се дължи плащане. Лицата, извършващи стопанска дейност в определените територии, заплащат обезщетение на общината, която след това разпределя средствата между собствениците на гори и горски стопанства. Средствата могат да се използват само за обезщетяване или за проекти, свързани с горите. Методиката за определяне на обезщетенията и разпределението на средствата се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 250
Лицата, които управляват горски територии под наем или аренда, са освободени от задължението да заплащат обезщетение за обществени екосистемни ползи за тези територии.
Чл. 251
Чл. 251 от Закона за горите задължава общините да предоставят информация на регионалните дирекции по горите относно събраните и разходваните средства от обезщетения за обществени екосистемни ползи до 31 май всяка година. В закона също така е включена глава, която се отнася до административнонаказателните разпоредби, като се акцентира на принудителните административни мерки.
Чл. 252
Член 252 от Закона за горите предвижда, че компетентните органи или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и вредните последици от тях. Тези мерки се прилагат по реда на член 254 от същия закон.
Чл. 253
Чл. 253 от Закона за горите регламентира правомощията на различни органи за спиране на дейности и разпореждания, които нарушават закона. Министърът на земеделието и храните, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите и директорите на регионалните дирекции по горите имат право да спират дейности, строителства и програми, които не отговарят на законовите изисквания. Директорите на държавните горски и ловни стопанства, както и кметовете на общини, също могат да спират дейности по техни гори при нарушения. Заповедите за прилагане на мерките трябва да съдържат предписания за предотвратяване на вредни последици.
Чл. 254
Принудителните административни мерки по Закона за горите се прилагат до отстраняване на нарушението, а в определени случаи за срок до 6 месеца. Заповедите за прилагане на тези мерки подлежат на незабавно изпълнение, но могат да се обжалват съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 255
Според Чл. 255 от Закона за горите, всеки, който виновно е причинил вреди на други лица чрез нарушение на закона или подзаконовите актове, е длъжен да ги поправи. Това означава, че лицата, които извършат действия, нарушаващи разпоредбите на закона, носят отговорност за причинените щети.
Чл. 256
Наказанията за възпрепятстване на служебни задължения на длъжностни лица по Закона за горите включват глоба от 50 до 300 лв. за физически лица, които пречат на изпълнението на задълженията по закона. Собствениците и ползвателите на горски територии също подлежат на същото наказание, ако не осигурят необходимите данни за инвентаризацията. При нарушения от юридически лица или еднолични търговци, глобата е имуществена и варира от 100 до 500 лв.
Чл. 257
Чл. 257 от Закона за горите предвижда наказания за длъжностни лица и лица, упражняващи лесовъдска практика, които не изпълняват задълженията си, съгласно закона и подзаконовите актове. Наказанията включват глоба от 300 до 5000 лв. за различни нарушения, като несвоевременно изпълнение на задължения, неправилно съгласуване на документи, не вземане на мерки срещу незаконни дейности и др. Специално за издаване на разрешителни в нарушение на закона, глобата е от 1000 до 5000 лв.
Чл. 258
Лицата, които извършват дейности в горските територии без необходимата правоспособност, подлежат на глоба от 100 до 300 лв. При повторно нарушение, глобата е от 200 до 400 лв. или се налага безвъзмезден труд в полза на обществото.
Чл. 259
Лица, които извършват оценка за горски територии в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 86, ал. 2, подлежат на глоба в размер от 500 до 5000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 260
Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв. лице, което извършва лесовъдска практика без да е вписано в регистъра или осъществява дейност, която не е посочена в удостоверението му за регистрация. При повторно нарушение глобата е от 400 до 1000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото.
Чл. 261
Наказанията за физически лица, които не изпълняват разпореждания на компетентни органи или не осигуряват достъп и документи на контролни органи, варират от 50 до 500 лв. В случай на неизпълнение на възстановителни работи и неотстраняване на повреди на чужд имот в горските територии, глобата е от 200 до 1000 лв.
Чл. 262
Чл. 262 от Закона за горите предвижда имуществени санкции за юридически лица, еднолични търговци и търговци, които извършват определени нарушения в горските територии. За нарушения, свързани с несъответстваща регистрация, незаконосъобразна дейност, неизпълнение на разпореждания на контролни органи, недостъпност на документи и извършване на дейности от некомпетентни лица, санкцията е между 200 и 2000 лв. При неизпълнение на възстановителни работи за нанесени повреди на чужд имот, санкцията е между 500 и 5000 лв.
Чл. 263
Чл. 263 от Закона за горите предвижда наказания за физически лица, които извършват или нареждат определени нарушения, свързани с горските пътища и територии. Наказанията включват глоба от 200 до 2000 лв. за нанасяне на повреди на горски пътища, ползване на горски пътища в нарушение на наредба, замърсяване на горски територии и отнемане на хумусен пласт. Освен глобата, нарушителят може да загуби разрешението за достъп до горската територия и е задължен да отстрани последиците от нарушението. При неизпълнение, собственикът на пътя може да отстрани последиците за сметка на нарушителя. Ново разрешение може да бъде издадено след изпълнение на задълженията.
Чл. 264
Наказанията за физически лица, собственици или ползватели на имоти, граничещи с горски територии, които пречат на ремонти и достъп до горски пътища, са глоба от 100 до 1000 лв. За юридически лица или еднолични търговци санкцията е имуществена в размер от 200 до 2000 лв. Също така, лица, които ограничават достъпа до горски територии, ще бъдат наказани, а поставените прегради ще бъдат премахнати за сметка на нарушителя.
Чл. 265
Наказанията за физически лица, които незаконно променят предназначението на горски територии, варират от 1000 до 5000 лв. За юридически лица и еднолични търговци санкцията е между 3000 и 15000 лв. Освен това, лица, които изграждат обекти или извършват дейности в горски територии без необходимите разрешителни, също подлежат на наказание.
Чл. 266
Наказанията за физически лица, които нарушават Закона за горите, включват глоба от 500 до 5000 лв. за действия, свързани със сеч, транспорт и разпореждане с дървесина и недървесни горски продукти. За юридически лица и еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 2000 до 20 000 лв. При повторно нарушение, наказанието за физически лица е глоба от 1000 до 10 000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото.
Чл. 267
Законът предвижда наказания за лица, които не уведомят своевременно компетентния орган за кражба или загуба на контролна горска марка или производствена марка. Физическите лица подлежат на глоба от 50 до 500 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 200 до 1000 лв.
Чл. 268
Наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв. физическо лице, което нарушава Закона за горите, като: 1) преотстъпва контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло или отличителен знак; 2) използва чужда, неистинска или подправена контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло, отличителен знак или удостоверение за регистрация; 3) издава позволително за извършване на дейност в горските територии без правомощия. При нарушения от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в същия размер.
Чл. 269
Чл. 269 от Закона за горите предвижда наказание с глоба от 200 до 2000 лв. за ръководители или възложители, които наредят или допуснат административно нарушение по закона и подзаконовите актове, свързани с дейността на предприятия, учреждения и организации. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 11 от 2023 г. и влиза в сила от 02.02.2023 г.
Чл. 270
Чл. 270 от Закона за горите предвижда наказание за нарушения на закона и подзаконовите актове, което е глоба от 50 до 500 лв. или имуществена санкция от 100 до 1000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 271
Законът предвижда наказания за нарушения на Регламент (ЕО) № 2173/2005 и Регламент (ЕС) № 995/2010. За нарушения на първия регламент глобата е между 500 и 5000 лв., а имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв. За нарушения на втория регламент глобата е от 50 до 3000 лв., а имуществената санкция е от 100 до 5000 лв. В случаите, когато не е предвидено по-тежко наказание, се прилагат посочените санкции.
Чл. 272
Чл. 272 от Закона за горите предвижда, че ако лице извърши нарушение по определени членове от закона (чл. 256, 257, 259, 261 - 265, 267 - 271) в срок от една година след влизане в сила на наказателно постановление за друго такова нарушение, то глобата или имуществената санкция се увеличава до троен размер.
Чл. 272а
Според Чл. 272а от Закона за горите, ако глобата или имуществената санкция се плати в срок от 30 дни след издаването на наказателното постановление, лицето дължи само 70% от размера на наложената глоба или имуществена санкция.
Чл. 273
Чл. 273 от Закона за горите регламентира отнемането на вещи, свързани с нарушения, в полза на държавата. Вещите, предмет на нарушение, се отнемат независимо от собствеността им, освен ако не са използвани против волята на собственика. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите разпорежда с дървесината и недървесните горски продукти, добити от държавни територии, предоставяйки ги на съответните държавни предприятия или учебно-опитни горски стопанства. Отнетите вещи могат да се продават, предоставят безвъзмездно или унищожават, ако са негодни. Продажбата на вещи генерира средства, които се депозират в банкови сметки на съответните дирекции, без да се дължат лихви. Специални разпоредби се отнасят и за иззети оръжия и дървен материал, свързани с нарушения на Европейския регламент.
Чл. 274
Чл. 274 от Закона за горите определя органите, които имат право да установяват нарушения по закона и подзаконовите актове. Това включва служители от Изпълнителната агенция по горите, служители на държавни горски стопанства, кметове и кметски наместници, лица с лесовъдска практика, както и държавни служители от Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи. Лицата от държавните предприятия имат право да спират и проверяват превозни средства с дървесина, а кметовете и лицата с лесовъдска практика имат право да проверяват документи за ползване на горите.
Чл. 275
Наказателните постановления по Закона за горите се издават от кметовете на общини за определени нарушения, от оправомощени длъжностни лица от регионалните дирекции по горите за останалите случаи, и от длъжностни лица на Министерството на вътрешните работи за специфични нарушения. Глобите и санкциите се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите или в бюджета на общината, в зависимост от издаващия орган. Размерът на обезщетенията за щети върху горски територии се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 276
Член 276 от Закона за горите предвижда, че нарушенията по Регламент (ЕО) № 2173/2005 се установяват от служители на Агенция "Митници" чрез издаване на актове. Това означава, че контролът за спазване на регламента е в правомощията на митническите органи.
Чл. 277 и Допълнителни разпоредби
Законът за горите регулира управлението, опазването и стопанисването на горските територии в България. Определя се реда за издаване на актове, обжалване и изпълнение на наказателни постановления, свързани с горите. Включва дефиниции на термини, свързани с горите, като "горска екосистема", "възобновителна сеч", "горски репродуктивни материали" и др. Законът предвижда и процедури за промяна на предназначението на горски територии, както и за защита на горите от вредители и природни бедствия. Включени са и преходни и заключителни разпоредби, касаещи прилагането на закона и взаимодействието с други нормативни актове.
§1
Параграф §1 от Закона за горите определя ключови термини, свързани с горските територии и дейности, включително абиотични и биотични фактори, различни видове горски култури, образователни квалификации в горското стопанство, и специфични дейности като добив на дървесина и инвентаризация на горски територии. Законът също така уточнява понятието за горски територии с висока консервационна стойност и различни видове сечи, включително възобновителна и гола сеч. Включени са и разпоредби относно защитни горски пояси, плантации, и условия за извършване на сечи в извънредни ситуации.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за горите отменя предходния Закон за горите, обнародван в Държавен вестник, брой 125 от 1997 година, и всички последващи изменения и допълнения до 2010 година. С това действие се въвежда нова нормативна уредба в областта на горите.
§3
Параграф §3 от Закона за горите установява ограничения за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, придобити от държавата чрез замени преди обнародването на закона. Забраната за строителство важи и при смяна на собствеността, освен ако територията не бъде придобита от държавата. Изключение правят националните и общинските обекти от първостепенно значение. Министерството на земеделието трябва да публикува списък на засегнатите имоти, а Агенцията по геодезия, картография и кадастър, заедно с други институции, трябва да отразят ограниченията в кадастралните карти и имотния регистър в определени срокове.
§4
Параграф §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите описва процедурата за назначаване на областни комисии, които да изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, които не са отразени в кадастралната карта. Комисиите включват представители на различни държавни и общински органи. След проверка на имотите, комисията изготвя протокол, който трябва да бъде утвърден от министъра на земеделието в срок от 6 месеца. След утвърждаването, министърът издава заповед за определяне на имотите като горска територия, която може да бъде обжалвана от собствениците.
§5
Параграф §5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите определя реда за разглеждане на заявления за изключване на площи от горския фонд и предоставяне на права върху гори, подадени преди влизането в сила на закона. Процедури, започнати по отменения закон, се прекратяват, освен ако не са подадени необходимите документи и заплатена дължимата цена в указани срокове. В противен случай правата на лицата се погасяват. Министърът на земеделието издава заповеди за отразяване на промените в кадастралната карта. При разработване на подробни устройствени планове за горски територии, се прилагат нормативи за плътност и интензивност на застрояване. Разпоредбите относно изключване и промяна на предназначението на гори и земи важат и за производства по отменения закон, които не са приключили.
§ 6
Параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите определя условията за промяна на предназначението на горски територии, включени в урбанизирани територии. Горски територии, одобрени в кадастрални планове или регулационни планове до 1 юни 1973 г., се считат за с променено предназначение и не подлежат на процедури за промяна. Графичните материали, свързани с тези територии, се разглеждат от общински експертен съвет и тяхната приложимост се утвърдява от общинския съвет. За територии, одобрени след 1 юни 1973 г., собствениците могат да инициират процедура за промяна на предназначението. Определянето на цената за промяна на предназначението в случай на застрояване се основава на последния лесоустройствен проект.
§7
С влизането в сила на Закона за горите, държавните горски разсадници, разположени на земеделски или урбанизирани територии, стават горски територии. В срок от една година от влизането в сила на закона, директорът на регионалната дирекция по горите трябва да подаде искане за отразяване на тези имоти като горска територия в съответните кадастрални карти.
Параграф §8
Висшите училища и научноизследователските институти и станции, които се занимават с проучвания в горите и подготовка на кадри, запазват предоставените им права върху горски територии за изследователска и учебно-опитна дейност, съгласно закона или акт на Министерския съвет.
Параграф §9
Параграф 9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за горите регламентира действията след влизането в сила на закона. В него се предвижда, че министърът на земеделието, храните и горите трябва да издаде заповеди за определяне на районите на дейност на новосъздадените държавни предприятия. След вписването им в търговския регистър, те стават правоприемници на активите и пасивите на съществуващите държавни горски и ловни стопанства. Съществуващите стопанства ще станат териториални поделения на новите предприятия, а границите на ловностопанските райони запазват своето значение. Договорите, сключени от държавните стопанства, запазват действието си, а съществуващите ловни стопанства, изброени в закона, стават държавни горски стопанства, като трудовите правоотношения на служителите ще се уреждат по Кодекса на труда.
§10
Съгласно параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите, до момента на вписването в търговския регистър на държавните предприятия, посочени в приложение № 1, за събирането на постъпления и извършването на плащания, ще се използват досегашните банкови сметки на държавните горски и ловни стопанства.
§11
Държавните предприятия, посочени в приложение № 1, са задължени да превеждат определени проценти от средствата по чл. 179, ал. 1 в бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите. За 2011 г. процентът е 50%, а за 2012 г. - 25%.
§12
Съгласно параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за горите, директорите на съществуващите държавни горски и ловни стопанства, към момента на влизане в сила на закона, преминават на работа като директори на териториалните поделения на държавните предприятия, посочени в приложение № 1. Те са задължени да сключат договор за управление с директора на съответното предприятие.
§ 13
Трудовите правоотношения на работниците и служителите в съществуващите към момента на влизане в сила на закона държавни горски и ловни стопанства ще се уреждат съгласно Кодекса на труда. Те ще преминат на работа в териториалните поделения на държавните предприятия, посочени в приложение № 1.
§14
Учебно-опитните горски стопанства в определените райони на дейност изпълняват функциите на държавните горски и ловни стопанства, както е предвидено в Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча, освен ако в друг закон не е указано друго.
§15
Директорите на държавните предприятия и териториалните поделения имат 6-месечен срок след приемането на наредбата по чл. 175, за да утвърдят поименните щатни разписания на длъжностите в централните управления и териториалните поделения, както и да приведат трудовите възнаграждения на служителите и работниците в съответствие с новата система за заплащане на труда.
§15а
Параграф §15а от Закона за горите задължава общинските съвети да приемат решение относно формата на управление на горските територии, които са общинска собственост. Срокът за приемане на това решение е до 31 декември 2014 г.
§16
Параграф 16 в Закона за лова и опазване на дивеча включва редица изменения в различни членове, касаещи държавните ловни стопанства, техните функции и правомощия. Основните промени включват уточняване на териториалните поделения, задълженията на държавните ловни стопанства, както и условията за провеждане на конкурси за съвместна дейност с юридически лица. Уточняват се и правомощията на Министерството на земеделието и храните, заменяйки предишни наименования на органи. Включени са и нови разпоредби относно охраната на дивеча и управлението на горските територии.
§ 17
Параграф 17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за горите предвижда изменения в Закона за защитените територии, включително: добавяне на уточнение в чл. 14, ал. 1; промяна в условията за гола сеч в чл. 31; изискване за съгласуване с Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите при предложения, касаещи горски територии (чл. 36, ал. 2); изменения в чл. 52 относно стопанисването и опазването на горите; замяна на термина „охраняват“ с „опазват“ в чл. 67; и уточнения в допълнителните разпоредби относно определенията за „гори“ и „водни площи“.
§18
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за горите се извършват изменения и допълнения в Закона за опазване на селскостопанското имущество. Основните промени включват: замяна на термини, свързани с горския фонд и горските територии, изменение на член 3 относно опазването на отделни дървета и диви животни извън горските територии, както и корекции в член 6 относно опазването на горите и структурата на органите, отговорни за тях. Отменят се и определени точки от член 22 и параграф 1а от допълнителните разпоредби.
§19
В Закона за опазване на земеделските земи се въвеждат изменения, свързани с горските територии. В чл. 2, ал. 4 се добавя уточнение за горския фонд, а в чл. 11, ал. 3 се променя акцентът от нуждите на горския фонд към рекултивиране на нарушени терени в горски територии. Освен това, в чл. 30, ал. 2 се заличават определени изрази, свързани с приложението на Закона за горите.
§20
В Закона за устройство на територията се внасят изменения, свързани с горските територии. В чл. 119 се добавя нова алинея 5, която изисква задействането на задание за проекти, засягащи горски територии, да бъде одобрено след съгласуване с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, който трябва да предостави писмено становище в срок от един месец. В чл. 124, алинея 6 се уточнява, че след думата "общи" се добавят "и подробни", а накрая се добавя "или оправомощено от него длъжностно лице".
§21
Текстът съдържа изменения и допълнения към Закона за рибарството и аквакултурите, свързани с контрола на рибните ресурси и правомощията на Изпълнителната агенция по горите. Основните промени включват: 1) Чл. 7 уточнява, че агенцията осъществява контрол по опазването на рибните ресурси в райони с любителски риболов. 2) В чл. 22а, ал. 1 се добавят "държавните ловни стопанства". 3) В чл. 90, ал. 6 се изменя формулировката, свързана с структурите на агенцията. 4) В чл. 91, ал. 2 се заменят служителите на агенцията с по-широк термин, обхващащ и регионалните дирекции.
§22
В Закона за водите се извършват изменения, свързани с компетенцията на министъра на земеделието и храните относно хидромелиоративните системи и съоръжения. Конкретно, министърът отговаря за предпазването от вредното въздействие на водите извън населените места и чрез Изпълнителната агенция по горите за насажденията в тези системи. Освен това, в чл. 60, ал. 3, т. 5 терминът "горите и земите от горския фонд" се заменя с "горските територии".
§23
Параграф §23 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за горите предвижда изменения в Закона за биологичното разнообразие, включващи замяна на термина "гори" с "горски територии" в различни членове, актуализация на термини свързани с горскостопанските планове и регистри, както и уточняване на роли и отговорности на различни структури и длъжностни лица. В допълнение, се въвеждат нови определения и уточнения в допълнителната разпоредба.
§24
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за горите се предвижда изменение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като се добавят нови точки в приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, свързани с Министерството на земеделието и храните. Новите точки включват създаването на шест държавни горски предприятия: Северозападно, Северноцентрално, Североизточно, Югоизточно, Югозападно и Южноцентрално държавно горско предприятие.
§ 25 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за горите
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите, в § 25 се предвижда замяна на термина "служителите по горите" с "горските инспектори" в § 12а от Закона за движението по пътищата. Тази промяна е част от актуализациите на закона, които са извършвани през годините.
§26
С измененията в Закона за обществените поръчки, в чл. 12, ал. 1 се добавя нова точка 12, която включва договори за възлагане на дейности, свързани със създаването на гори, провеждането на сечи, добива на дървесина и ползването на недървесни горски продукти, съгласно Закона за горите.
§ 27
В Закона за кадастъра и имотния регистър се извършват изменения, свързани с уведомяването на службата по геодезия, картография и кадастър при промяна на предназначението на горски територии, което ще се извършва по реда на Закона за горите. Освен това, в допълнителните разпоредби на закона, се актуализират термините, свързани с горски територии.
§28
В Закона за независимите оценители, чл. 8, се въвеждат изменения, свързани с изискванията за оценители на горски територии. Създава се нова точка, която изисква оценителите да притежават диплома за висше лесовъдско образование (бакалавър или магистър) от акредитирано висше училище. Съществуващите точки 2 и 3 стават 3 и 4. В ал. 2, т. 1, се премахват изискванията за образователно-квалификационна степен.
§29
В Закона за пчеларството се извършват изменения, свързани с терминологията, касаеща горските територии. Конкретно, в чл. 11 се заменят термини, свързани с 'земи и гори от горския фонд' с 'горски територии'. В чл. 12 и чл. 14 се правят аналогични замени, уточняващи, че става въпрос за 'горски територии - държавна собственост' и 'поземлените имоти в горски територии', съответно.
§30
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите се извършват редица изменения в Закона за държавната собственост, свързани с термини и наименования. Основните промени включват замяна на термини като "гора или земя от горския фонд" с "горска територия" и актуализиране на разпоредби, свързани с обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии. Измененията целят да уточнят правния статус на горските територии и да приведат терминологията в съответствие с новите разпоредби на Закона за горите.
Параграф §31
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите се предвиждат изменения в Закона за общинската собственост. Основните промени включват: 1) замяна на термина "горите и земите от общинския горски фонд" с "горските територии - общинска собственост" в чл. 7, ал. 1; 2) изменение на точка 3 в чл. 22, ал. 12, свързана с наредбата за горските територии; 3) в допълнителните разпоредби се заменя термина "териториите на гори и земи от горския фонд" с "горските територии".
§32
В Закона за пътищата се извършват изменения, свързани с терминологията, като "гори и земи от горския фонд" се заменя с "горски територии" в различни членове и алинеи. По-конкретно: в чл. 26, ал. 1, т. 2, буква "в"; чл. 37, ал. 2; чл. 38, ал. 3; и чл. 40, ал. 3. В последния случай се уточнява, че става въпрос за "горски територии - държавна собственост".
§33
В срок от една година след влизането в сила на Закона за горите, лица с удостоверение за завършен курс за оценка на гори и земи от горския фонд трябва да се впишат в регистъра на независимите оценители. Вписването става с подаване на заявление и копие от удостоверението. След изтичането на срока, оценки на горски територии могат да извършват само вписани оценители.
Параграф §35
Параграф 35 от Закона за горите определя реда за пререгистрация на лица, вписани в публични регистри по отменения Закон за горите. Изпълнителната агенция по горите трябва да извърши пререгистрация в срок от една година. Лицата с удостоверения за определени дейности по отменения закон ще бъдат вписани в новия регистър и ще получат нови удостоверения. Регистрацията на лица за определени дейности, като оценка на гори и управление на гори, ще бъде заличена. Лицата, които са били вписани за оценка на гори, имат право да се впишат в регистъра на независимите оценители до една година. Процесът на пререгистрация е безплатен, освен в случаите на промяна на обстоятелствата. До пререгистрацията, правото на извършване на дейности ще се удостоверява с предишните удостоверения.
Параграф §36
Служителите в държавните горски и ловни стопанства, които имат лесовъдско образование, могат да извършват дейности в горските територии без да бъдат вписани в публичния регистър в срок от една година след влизането в сила на закона. В рамките на този срок те трябва да се впишат в регистъра. Държавните горски и ловни стопанства могат да използват контролни горски марки до две години след влизането в сила на закона, като предоставят марки на служителите си с лесовъдско образование в зависимост от тяхната регистрация.
§ 37
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите утвърджава образци на документи по Закона за горите, освен ако с друг нормативен акт не е предвиден различен ред. Тези образци се публикуват на интернет страницата на агенцията. Заповедта определя условията и реда за предоставяне и отчитане на документите, включително и за подаването им в електронен вид.
§ 38
Параграф 38 от Закона за горите установява, че подзаконовите нормативни актове, издадени на основание отменения Закон за горите, ще продължат да се прилагат, освен ако противоречат на новия закон. До приемането на областни планове за развитие на горските територии, категоризацията и прекатегоризацията на горските територии ще следват условията и реда на наредбата по чл. 18, ал. 1. Освен това, подзаконовите актове, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, ще бъдат обнародвани в "Държавен вестник".
§40
Параграф §40 от Закона за горите отменя Решението на Народното събрание от 3 септември 2009 г., което спираше изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица. Изключение правят общините, които могат да извършват замяна с гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост.
§ 42
Законът за горите влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Конкретно, параграфи 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването, докато чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 183, ал. 2, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г. Член 115, ал. 1, т. 2 и чл. 116, ал. 2 влизат в сила от 1 януари 2018 г. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 23 февруари 2011 г.
§84
Параграф §84 от Закона за горите, който влиза в сила от 18.05.2012 г., предвижда в срок до един месец от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи са задължени да адаптират устройствените актове на съответната администрация, за да отговарят на изискванията на закона.
§ 85
Параграф §85 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите урежда правоотношенията с различни администрации, свързани с редица закони, при условията на § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Необходимите средства за осигурителни вноски ще бъдат осигурени от бюджетите на съответните разпоредители. Министърът на финансите и органите на управление на НОИ и НЗОК трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват без компенсиране с парични обезщетения.
Параграф §86
В рамките на един месец след влизането в сила на Закона за горите, индивидуалната основна месечна заплата на служителя трябва да бъде определена така, че след приспадане на данъка и осигурителните вноски, да не е по-ниска от брутната заплата, получавана до момента, след също така приспадане на данъка и осигурителните вноски. Брутната заплата включва основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят единствено от отработеното време.
§ 87
Законът за горите влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за измененията и допълненията на закона, обнародвани в различни броеве на "Държавен вестник" от 2012 до 2015 г.
§74
Лесоустройствени проекти, планове и програми, утвърдени до 9 април 2011 г., остават в сила до изработването на нови горскостопански планове и програми, но не по-дълго от срока им на действие. Проекти и планове, изработени по Наредба № 6 от 2004 г. и не одобрени до 9 април 2011 г., се утвърдяват по реда на закона, като имат силата на горскостопански планове и програми.
§75
Параграф §75 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за горите регламентира приходите от средства за компенсационно залесяване, събрани по отменения Закон за горите. Тези приходи постъпват в приход на съответното държавно предприятие, в района на което се намира имотът, и се използват за създаване на нови гори.
§76
Параграф §76 регламентира, че в периода от 9 април 2011 г. до вписването на държавните предприятия в търговския регистър, държавните горски и ловни стопанства внасят такси в бюджета на Изпълнителната агенция по горите за ползвания от горите и земите в горските територии, съгласно Постановление № 202 на Министерския съвет от 2008 г. за тарифите на таксите, свързани с Държавната агенция по горите.
§ 77
В срок до 31 декември 2013 г. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е задължен да издаде заповеди за отписване от регистъра на лица, които не отговарят на изискванията на чл. 236. Тези заповеди се съобщават на заинтересованите лица и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. След влизането им в сила, актовете ще бъдат обнародвани в "Държавен вестник."
§79
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за горите, директорите на регионалните дирекции по горите трябва да възложат изработването на областните планове за развитие на горските територии. Министърът на земеделието и храните има срок от три години за утвърждаване на тези планове. Докато плановете не бъдат утвърдени, разпоредбата на чл. 73, ал. 6 не се прилага. Средствата за обществените екосистемни ползи, които подпомагат стопанската дейност, ще се определят с договор между извършителя на дейността и собственика на горската територия. Този договор се сключва по реда на Закона за задълженията и договорите.
§80
Лицата, вписани в публичните регистри по отменения Закон за горите, могат да бъдат вписани в новия регистър, ако отговарят на изискванията и представят необходимите документи до 31 декември 2012 г. Изпълнителната агенция по горите ще извърши вписването до 31 декември 2013 г. Вписването е безплатно, освен ако не се иска промяна в обстоятелствата. Докато не бъдат вписани, правото на лицата да извършват дейности в горите се удостоверява с предишните удостоверения.
§84 (отм.)
Параграф §84 от Закона за горите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2014 г. Преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г. и влизат в сила от 26.11.2012 г.
§ 149
Законът за горите влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 16, 35, т. 2 и 39, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 1 януари 2014 г.
§ 123
Законът за горите влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г. В допълнение, се отнасят и разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, обнародвани в Държавен вестник, брой 27 от 2013 г.
§ 40
Параграф 40 от Закона за горите предвижда прекратяване на процедури за изключване на площи от горския фонд, които са започнати, но не приключили до влизането в сила на закона. Това важи за площи, попадащи в зона "А", зона "Б" или урбанизирани територии, където съгласно становище на министъра на околната среда и водите попадат пясъчни дюни. В допълнение, правото на лицата, в чиято полза е променено предназначението на имотите, се погасява, а платените суми за промяна на предназначението на имотите се възстановяват от държавния бюджет или от съответните предприятия.
§41
Параграф §41 от Закона за горите предвижда, че започнатите и неприключили процедури за учредяване на право на строеж върху поземлени имоти в горски територии, които не променят предназначението на територията и попадащи в хипотезите на чл. 54, ал. 4 от същия закон, ще бъдат прекратени с влизането в сила на новия закон.
§82
В Закона за горите, обнародван през 2011 г. и изменян многократно, се правят промени в текстовете, като се заменят термините "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" с "министъра на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие".
§117
Законът за горите влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 година, в сила от 28.11.2014 година.
§82
В Закона за горите се извършват изменения, свързани с наименованията на министерствата. Конкретно, термините "министъра на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Това изменение е част от актуализацията на закона, обнародван в Държавен вестник.
§117
Законът за горите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за горите са обнародвани в "Държавен вестник", брой 60 от 2015 г. и влизат в сила от 07.08.2015 г., с последващи изменения, обнародвани в брой 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г.
Параграф §48
Лицата, придобили собственост върху сгради и/или съоръжения в горска територия, могат да ползват прилежащата незастроена част от земята възмездно след сключване на договор за наем без търг. В срок до три години от влизане в сила на закона, те могат да подадат заявление за закупуване на застроената и незастроената част от земята, придружено с необходимите документи. Министърът на земеделието и храните издава заповед за продажба, след което лицето заплаща дължимите суми и се сключва договор за покупко-продажба.
Параграф 49
Параграф 49 от Закона за горите регламентира процедурата за назначаване на комисия, която да обработва неприключили административни производства при влизане в сила на закона. Комисията, назначена от министъра на земеделието и храните, има за задача да изготви списък на поземлените имоти, които притежават характеристиката на гора. Списъкът включва имоти, които не са отразени в кадастралната карта, но са представлявали гори преди 1991 г., както и имоти, придобили характеристиката на гора. След проверка на наличието на такива имоти, комисията обявява списъка за запознаване на собствениците, които могат да отправят възражения. Министърът одобрява протокола и издава заповед за определяне на имотите като горска територия, която може да се обжалва.
Параграф §51
Параграф §51 гласи, че разпоредбата на чл. 111, ал. 8 не важи за ползването на дървесина от имоти, собственост на физически или юридически лица, за които са издадени позволителни за сеч преди влизането в сила на Закона за горите.
§ 53
Законът за горите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 20 и параграф 25 относно чл. 206, ал. 1, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г. Параграф 28 влиза в сила три месеца след обнародването на закона.
§ 60
Законът за горите влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
Параграф §16
Параграф §16 от Закона за горите урежда условията за продажба на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено след 9 април 2011 г. до влизането в сила на закона. Лицето, което е поискало промяната, може да подаде заявление за закупуване в срок до една година. Правото на закупуване се погасява при неподаване на заявлението в срок или неплащане на продажната цена в 6-месечен срок след заповедта за продажба. При настъпване на тези случаи, министърът на земеделието издава заповед за отразяване на имота като горска територия и уведомява съответните органи за нанасяне на промените в кадастралната карта.
§17 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите
Параграф §17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите регламентира, че залесените и самозалесилите се земеделски земи, за които до влизането в сила на закона не са издадени заповеди за включването им в държавния горски фонд, ще бъдат включени в горските територии - държавна собственост. Това ще стане със заповед на министъра на земеделието и храните.
§29
Законът за горите влиза в сила на 15 април 2016 г., с изключения за различни членове, които влизат в сила на различни дати. Член 39 влиза в сила от 1 юли 2017 г., член 40 с различни алинеи и срокове, член 41 от 1 юли 2017 г., член 59, ал. 4 от 1 юли 2018 г., член 67 с различни алинеи от 1 април и 1 юни 2018 г., член 97 от 1 януари 2017 г., член 232 от 1 септември 2016 г., и параграфи 26 и 27 от деня на обнародването на закона.
§13
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§15
В Закона за горите, обнародван през 2011 г. и изменян многократно, се предвижда замяна на термините "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните" с новите наименования, отразяващи измененията в структурата на министерството, а именно "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите".
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът за горите влиза в сила на 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал са обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2018 г. и влизат в сила от 23.02.2018 г.
§37
Параграф §37 от Закона за горите предвижда, че в срок от два месеца след влизането в сила на закона, административните органи трябва да утвърдят образци на документи и да ги публикуват на своите интернет страници. Освен това, до 31 декември 2019 г. те трябва да приведат публичните регистри в съответствие със Закона за електронното управление и свързаните подзаконови нормативни актове.
§38
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Административнопроцесуалния кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за горите влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник"; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 33
Параграф 33 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за горите предвижда, че започнатите и неприключили процедури по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за горите ще бъдат довършени по досегашния ред, независимо от влизането в сила на новия закон.
§32
Законът за горите влиза в сила на 1 януари 2019 г. Преходните и заключителните разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за регионалното развитие, са обнародвани в Държавен вестник, брой 21 от 2020 г. и влизат в сила от 13 март 2020 г.
§56
Законът за горите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включени са преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за подземните богатства, който е обнародван в брой 79 от 2020 година.
§93
Поземлените имоти в горски територии, които са променили предназначението си за концесии за добив на подземни богатства след 9 април 2011 г. и за които дължимата цена е платена, могат да бъдат продадени на лицето, поискало промяната. Заявленията за закупуване трябва да се подадат в срок от три години от влизането в сила на закона.
§51
Законът за горите влиза в сила една година след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в "Държавен вестник" (бр. 102 от 2022 г.) и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Параграф §49
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите, публикуван през 2011 г. и многократно изменян, се предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите. Всички споменавания на "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" ще бъдат заменени с "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието".
Параграф §106
Законът за горите влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите са обнародвани в Държавен вестник, брой 11 от 2023 г., и влизат в сила на 2 февруари 2023 г.
§ 13
Държавните предприятия, учебно-опитните горски стопанства и общинските горски структури са задължени в срок от един месец след влизането в сила на закона да публикуват на своите интернет страници информация за количествата дървесина, които могат да се добиват до края на отоплителния сезон 2022/2023 г. Тази информация трябва да бъде представена по обекти, подотдели и землища, в съответствие с одобрените годишни планове за ползване на дървесина.
§16
Законът за горите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 111, ал. 20, който влиза в сила от 1 януари 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 11 от 2023 г. и влизат в сила от 01.07.2025 г., като измененията от ДВ, бр. 67 от 2024 г. влизат в сила от 01.07.2024 г.
§ 25
Законът за горите влиза в сила на 1 юли 2025 г., с изключение на параграфи 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани на 04.08.2023 г.
Параграф §2
Законът за горите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се посочва, че съществуват преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за защита на растенията, който е обнародван в бр. 102 от 2023 г.
§65 от Закона за горите
Параграф §65 от Закона за горите предвижда замяна на термините "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието" с новите наименования "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните". Тези промени са внесени в контекста на изменения и допълнения на закона, обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 2011 до 2023 година.
§ 25
Законът за горите влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на разпоредба § 17, т. 1, буква "б", която влиза в сила от 1 януари 2023 г. и се отнася до дохода на физическите лица, който надвишава 3000 лв. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 67 от 2024 г. и влизат в сила от 1 юли 2025 г.
§4
Законът за горите влиза в сила на 1 юли 2025 г., с изключения: параграф 2 влиза в сила на 1 юли 2024 г., а параграф 3 - на 30 юни 2024 г. Приложение 1 съдържа списък на шестте държавни предприятия, а Приложение 2 изброява 27 горски разсадника с национално значение. Освен това, законът се основава на два релевантни регламента на Европейския съюз, свързани с дървесината.
