ЗАКОН ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за геодезията и картографията урежда организацията, управлението, финансирането и изпълнението на дейностите в тези области от различни органи и лица. Основните цели на закона включват поддържане на единна геодезическа основа, осигуряване на актуална геоинформация, контрол върху качеството на резултатите, взаимодействие между различни органи и лица, както и въвеждане на международни стандарти. Геодезическите дейности, свързани с кадастъра, се регулират от отделен закон.
Чл. 2
Според Закона за геодезията и картографията, геодезическите и картографските дейности се разделят на две основни категории - основни и специализирани. Основните дейности включват основни измервания и създаване на геодезически основи, докато специализираните дейности се отнасят до специфични приложения и услуги в геодезията и картографията.
Чл. 3
Законът за геодезията и картографията определя основните дейности в тези области, които включват: определяне и осъвременяване на геодезическата система, поддържане на геодезически мрежи, създаване на топографски карти и ортофотопланове, регистрация на географски имена, поддържане на Геокартфонд, геодезическо определяне на граници и създаване на геоинформационна система. Условията и редът за изпълнение на тези дейности се определят с наредби от съответните министри.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за геодезията и картографията описва специализирани геодезически дейности, които включват инженерно-геодезически дейности за строителство, прилагане на устройствени планове, поддържане на нивелачни мрежи и планове, геодезически дейности при изследване на свлачища, както и геодезически измервания при проучване на природни богатства и изследвания на земната кора. Условията и изискванията за тези дейности се определят с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 5
Геодезическите и картографските дейности в България се възлагат, финансират и/или изпълняват от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, както и от други ведомства, общини и юридически или физически лица.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за геодезията и картографията определя правния режим на материалите и данните, генерирани от геодезически и картографски дейности. Според алинея 1, тези материали и данни са публични, освен ако не са класифицирани. Алинея 2 уточнява, че собствеността върху материалите и данните принадлежи на органа, който е възложил тяхното създаване. Алинея 3 посочва, че предоставянето на материалите на трети лица става срещу заплащане, с тарифи, определени от съответните органи. Алинея 4 изброява ситуации, при които предоставянето на данни е безвъзмездно, като обмен между държавни институции, предотвратяване на бедствия и научни изследвания.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за геодезията и картографията определя правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството в областта на геодезията и картографията. Министърът ръководи държавната политика, координира дейностите, осигурява хармонизация с европейското законодателство, организира и контролира геодезическите и картографските дейности, и осъществява методическо ръководство. Дейностите се изпълняват чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която също така подготвя програми, създава геодезически мрежи, поддържа топографски карти, регистрира географски имена и контролира качеството на извършените дейности. Научното осигуряване на измерванията на нивото на Черно море и гравиметричната мрежа се осъществява съвместно с Българската академия на науките.
Чл. 8
Според чл. 8 от Закона за геодезията и картографията, към министъра на регионалното развитие и благоустройството се създава Съвет по геодезия, картография и кадастър, който е съвещателен орган. Той обсъжда основните проблеми и прави предложения по дейностите в тези области. Министърът утвърджава състава на съвета, който включва заместник-министри от различни министерства, началника на Военно-географската служба, представители на агенции и организации, свързани с геодезията и картографията. Съветът работи по правилник, одобрен от министъра.
Чл. 9
Министърът на отбраната е отговорен за поддържането на държавната геодезическа мрежа и за създаването, осъвременяването и издаването на геодезически и картографски материали. Той също така определя магнитната деклинация, извършва нивелачни и гравиметрични измервания и организира поддръжката на геодезически и картографски фонд. Научното обезпечаване на магнитните измервания се извършва съвместно с Българската академия на науките.
Чл. 10
Министърът на вътрешните работи отговаря за геодезическото определяне на държавната граница и за изработването на карти, както в цифров, така и в графичен вид. Той също така създава и поддържа информационна система, отразяваща границата, и управлява геодезическия и картографския фонд.
Чл. 11
Ведомствата и общините са отговорни за изпълнението на специализирани дейности в геодезията и картографията. Те трябва да създават и поддържат специализирани информационни системи, свързани с тези дейности.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за геодезията и картографията определя Българската геодезическа система, която е основана на европейската геодезическа референтна система. Тази система включва фундаментални геодезически параметри, геодезическа координатна система, височинна система, система от равнинни координати за граждански приложения и система за разграфка на картни листове. Дефиницията и поддръжката на системата се определят с наредба на съответните министри. Определянето на системата включва изграждане на геодезически точки, използване на различни измервания с висока точност и определяне на трансформационни параметри между системите.
Чл. 13
Чл. 13 определя единната геодезическа основа на Република България, която включва държавна геодезическа мрежа, нивелачна мрежа, гравиметрична мрежа, мрежа от мареографни станции и магнитни станции. Държавната геодезическа мрежа може да се сгъстява с местни геодезически мрежи. Редът и техническите изисквания за създаване и поддържане на тези мрежи се определят с наредби на съответните министри.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за геодезията и картографията определя, че държавните топографски карти на Република България включват едромащабни (1:5000 и 1:10 000), средномащабни (1:25 000, 1:50 000 и 1:100 000) и дребномащабни карти (по-дребни от 1:100 000). Тези карти се разделят и обозначават съгласно система за разграфка. Процесът на създаване, обновяване и поддържане на картите е регламентиран с наредби от съответните министри. Обновяването на картите трябва да става периодично, не по-дълго от 10 години.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за геодезията и картографията регламентира използването на аерозаснемане и дистанционни методи за изработване и обновяване на топографски и кадастрални карти. Аерозаснемането се извършва от физически или юридически лица след съгласуване с редица министерства. Планирането и контролирането на аерозаснемането се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 16
Данни от космически снимки могат да се използват за създаването на държавни топографски карти и тематични карти, като условията и реда за това са определени в наредбите по чл. 14, ал. 3.
Чл. 17
Член 17 от Закона за геодезията и картографията определя условията за създаване и издаване на различни видове карти и атласи, включително тематични, общогеографски и учебни. Тези карти отразяват природни и обществени явления и техните взаимодействия. Специалното съдържание на картите включва данни, свързани с темата, а задължителна част от съдържанието е топографската основа, която включва бреговата линия, хидрографията, границите, населените места и транспортната мрежа.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за геодезията и картографията определя създаването на Съвет по стандартизация на географските имена, назначаван от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съветът извършва експертна дейност в областта на стандартизацията на географските имена и е ръководен от заместник-министър или определено от него лице. Членове на съвета са представители на различни министерства и институции. Председателят може да кани и представители на други организации при необходимост. Финансирането на дейността на съвета се осигурява от бюджета на министерството.
Чл. 19
Член 19 от Закона за геодезията и картографията определя функциите на Съвета по стандартизация на географските имена. Той предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството реда за унифициране и регистриране на географските имена, включително техния правопис, транскрипция на чужди географски имена и транслитерация на български географски имена на латиница. Съветът взема предвид международни препоръки и български традиции. Актовете на министъра, свързани с тези функции, са задължителни за всички ползватели на географски имена и прилагането им е задължително за органите на изпълнителната власт и местното самоуправление.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за геодезията и картографията определя правилата за съхранение на геодезически, картографски и кадастрални материали и данни в Държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд), поддържан от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Геокартфондът съхранява оригинали и копия на различни геодезически и картографски данни, включително данни за геодезическата мрежа, топографски карти, аероснимки и др. Материали, които не са възложени от държавата, могат да бъдат предадени за съхранение в Геокартфонда на база договор. Съхраняват се също данни от специализирани дейности, свързани с обекти с площ над 5 ха или линейни обекти с дължина над 5 км. Цифровите данни трябва да са в определен формат.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за геодезията и картографията определя условията за съхранение на материалите и данните в Геокартфонда. Материалите могат да се съхраняват безсрочно или за определен срок. Безсрочно се съхраняват каталози, данни от измервания, аерозаснемане, космически снимки, оригинали на кадастрални карти и регистри, топографски карти и материали, свързани с авторски права. Носителите с данни от полските измервания се съхраняват за срок от 50 години. Геокартфондът съхранява и класифицирана информация, а унищожаването на материалите става по реда на Закона за Националния архивен фонд.
Чл. 22
Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя услуги, свързани с геодезически, картографски и кадастрални данни. Тя извършва справки и предоставя заверени копия на материали в различни формати, включително цифрови. Заверката на цифровите документи се извършва с електронен подпис. Услугите подлежат на такси, определени от тарифата на Закона за кадастъра и имотния регистър. Получените данни могат да се използват само за заявените цели и не могат да се разпространяват без договор с Агенцията.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за геодезията и картографията описва създаването на геоинформационна система, която включва единен цифров модел на територията на България, геодезически и топографски бази данни, база данни за географските имена, информация за геодезическите и картографските материали, както и програмно-технически средства за управление на данните. Системата осъществява връзка и обмен на информация с кадастралната система. За предоставяне на данни от системата се заплащат такси, определени с тарифата.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за геодезията и картографията определя, че основните и специализирани дейности по геодезия и картография могат да се изпълняват само от лица с получена правоспособност. Правоспособността за основните дейности се придобива по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за специализираните дейности - по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите. Освен това, определени органи, като Агенцията по геодезия, картография и кадастър и териториалните служби, също имат правоспособност за извършване на тези дейности.
Чл. 25
Лицата с правоспособност за извършване на геодезически и картографски дейности са задължени да изпълняват възложените работи в съответствие с изискванията на закона и да защитават класифицираната информация, станала им известна. Те трябва да подписват и подпечатват изработените материали и данни, а геодезически и картографски материали, които не са подписани и подпечатани от правоспособно лице, не подлежат на приемане от компетентните органи.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за геодезията и картографията предвижда, че правоспособните лица трябва да се застраховат за времето на своята дейност по закона. Застраховката покрива вредите от виновно неизпълнение на задълженията на правоспособното лице и на неговите служители. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Агенцията по геодезия, картография и кадастър за лицата с правоспособност по чл. 24, ал. 1 и от Камарата на инженерите по геодезия за лицата с правоспособност по чл. 24, ал. 2.
Чл. 27
Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, притежаващи правоспособност по геодезия или картография, имат право да извършват геодезически и картографски дейности в извънработно време, но само за територии, за които нямат служебни задължения по този закон.
Чл. 28
Собствениците и ползвателите на недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп за извършване на геодезически и картографски дейности, както и да предоставят необходимите документи при поискване. Лицата, извършващи тези дейности, имат право да преминават през имота след уведомление на собственика, да извършват измервания и да поставят геодезически знаци, също след уведомление. При неизпълнение на задълженията от страна на собственика, достъпът може да бъде осигурен по административен ред от кмета на общината.
Чл. 29
Лицата, на които е възложено да извършват или контролират геодезически и картографски дейности, са задължени да опазват имуществото. Собствениците или ползвателите имат право на обезщетение за вреди, причинени от тези дейности.
Чл. 30
Изходните материали и данни, необходими за геодезически, картографски и други дейности, се получават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на отбраната или от собственика им. Получаването на материалите и данните трябва да бъде удостоверено чрез документ за предоставянето им, който може да бъде договор или документ за платена такса.
Чл. 31
Достъпът до имоти и документи, които са свързани с отбраната и сигурността на държавата, може да бъде разрешен само от ръководителя на съответното ведомство или от лице, упълномощено от него. Това означава, че контролът върху информацията, свързана с националната сигурност, е стриктно регулиран и достъпът е ограничен до определени лица.
Чл. 32
Чл. 32 определя условията за изграждане на точки и съоръжения от геодезическите мрежи. Основното изискване е те да се изграждат в недвижими имоти, които са държавна или общинска собственост. В изключителни случаи, когато това не е възможно, точки и съоръжения могат да се изграждат и в имоти, собственост на физически или юридически лица, при условие че се създават сервитутни зони за осигуряване на ползването им. Размерите и режимът на ползване на тези сервитутни зони се определят в съответните наредби.
Чл. 33
Физическите и юридическите лица са задължени да опазват геодезическите точки и съоръжения. При необходимост от унищожаване на тези точки, собствениците на имотите трябва да уведомят съответните органи и да осигурят средства за преместването и новото геодезическо определяне.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за геодезията и картографията определя процедурите за приемане на геодезически и картографски материали и данни. Материалите, изработени по различни членове, се приемат от комисии, определени от министъра на отбраната или от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Приемането се извършва в присъствието на правоспособно лице и комисията проверява спазването на нормативните изисквания и съответствието на материалите. След приемането, протоколът се предава на агенцията, а при несъответствия, агенцията информира Камарата на инженерите по геодезия.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за геодезията и картографията определя, че регистърът, посочен в чл. 7, ал. 4, т. 5, е публичен и съдържа информация за вида, обхвата, собствеността и местонахождението на материалите и данните, създадени чрез геодезически и картографски дейности. Агенцията по геодезия, картография и кадастър е задължена да отрази съответните данни в регистъра в срок от 20 дни след получаване на протокола по чл. 34, ал. 6.
Чл. 36
Камарата на инженерите по геодезия е юридическо лице със седалище в София, което осъществява дейността си в страната чрез областни колегии. Тези колегии не са юридически лица и членството в тях зависи от постоянния адрес на лицата. Уставът на камарата определя структурата, мандата, функциите, правомощията и бюджета на областните колегии.
Чл. 37
Член 37 от Закона за геодезията и картографията определя основните функции и задължения на Камарата на инженерите по геодезия. Тя представлява своите членове, защитава техните права и интереси, предотвратява монополизъм и нелоялна конкуренция, осигурява свободен избор на инженери и повишава професионалната квалификация. Камарата участва в процеса на придобиване на правоспособност, изготвя кодекс по етика, следи за изпълнението на професионалните задължения, сътрудничи с международни организации и висши училища, разрешава спорове, определя минимални цени за услуги и изготвя становища по нормативни актове.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за геодезията и картографията регламентира, че инженерите по геодезия, извършващи дейности в областта на геодезията, картографията и кадастъра, са задължително членове на Камарата на инженерите по геодезия. Членството е доброволно за тези, които са служители в администрацията или не работят по специалността си.
Чл. 39
Камарата на инженерите по геодезия на национално равнище се състои от четири основни органа: общото събрание, управителния съвет, контролния съвет и комисията по професионална етика. Представителството на Камарата се осъществява от председателя на управителния съвет, а в негово отсъствие - от заместника му.
Чл. 40
Общото събрание на Камарата на инженерите по геодезия може да бъде редовно или извънредно. Редовно общо събрание се свиква ежегодно, докато извънредно може да бъде свикано по решение на управителния съвет или по искане на поне 10% от членовете на камарата. Правилата за свикване и работа на събранието, както и условията за определяне на делегатите, се определят в устава на камарата.
Чл. 41
Общото събрание на Камарата на инженерите по геодезия е редовно, ако присъстват две трети от делегатите. При липса на кворум, то се отлага с един час и след това се смята за редовно независимо от броя на присъстващите. Основните функции на събранието включват приемане и изменение на устава и кодекса за професионална етика, избор на председатели и членове на управителния и контролния съвет, приемане на отчети, определяне на минимални цени за услуги, размер на членския внос и бюджета на камарата. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а за определени въпроси е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети.
Чл. 42
Управителният съвет на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател и 16 членове, от които 8 са председатели на областните колегии. Съветът може да включва почетни членове, избира се за 4 години и не допуска членство за повече от два последователни мандата или за свързани лица. Правилата за работа и вземане на решения се определят в устава на камарата. Основните функции на съвета включват свикване на общото събрание и управление на имуществото на камарата.
Чл. 43
Контролният съвет на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател и 4 членове, избирани за срок от 4 години. Членовете трябва да отговарят на специфични изисквания. Съветът следи за законосъобразността на решенията на управителния съвет, за изразходването на средствата, представя отчет пред общото събрание и предлага освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет, когато е необходимо. Председателят на съвета има право да присъства на заседанията на управителния съвет с консултативен глас.
Чл. 44
Комисията по професионална етика на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател и 4 членове, избирани от общото събрание на камарата. Членовете на комисията трябва да отговарят на определени изисквания. Тази комисия е отговорна за провеждането на дисциплинарни производства, следи за спазването на кодекса за професионална етика, издава решения за нарушения и разглежда жалби от трети лица относно нарушения на етиката.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за геодезията и картографията определя, че бюджетът на камарата се съставя за една година. Приходите на камарата се състоят от четири основни източника: еднократни встъпителни вноски, годишни вноски, цени за услуги, предоставяни от камарата, и дарения, помощи и други постъпления.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за геодезията и картографията определя, че членовете на Камарата на инженерите по геодезия носят дисциплинарна отговорност за нарушения на закона и устава на камарата. Дисциплинарно нарушение включва неизпълнение на задължения, неспазване на минимални цени за геодезически и картографски дейности, нарушение на кодекса за професионална етика и прояви на корупция.
Чл. 47
Дисциплинарно производство може да се образува по жалби на граждани или юридически лица, по сигнали на държавни и общински органи, както и на база факти от медиите, само при наличие на законово основание и доказателства за нарушения. Анонимни сигнали не се приемат. Производството трябва да започне в срок до два месеца от откритото нарушение и до една година от извършването му. Комисията по професионална етика уведомява съответния член на камарата за установените нарушения, който има 14 дни за обяснения. Решението на комисията може да се обжалва в 14-дневен срок.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за геодезията и картографията предвижда наказания за нарушения по чл. 46, ал. 2. Наказанията включват: забележка, лишаване от правото да бъдат избирани в органите на управление на камарата за срок до 5 години и лишаване от членство в камарата за срок до една година. Наказанията се налагат в двумесечен срок от установяване на нарушенията с решение на управителния съвет и подлежат на обжалване. Наложените наказания се записват в личното дело на члена на камарата и не отменят възможността за търсене на наказателна или гражданска отговорност.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за геодезията и картографията определя контролните функции на различни министри и техните упълномощени лица. Министърът на регионалното развитие и благоустройството контролира спазването на закона и свързаните нормативни актове при извършване на определени геодезически и картографски дейности. Министърът на отбраната контролира дейности, свързани с отбраната и навигацията, а министърът на вътрешните работи отговаря за геодезическото определяне и поддържането на информационната система за държавната граница.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за геодезията и картографията определя правата на контролни органи да изискват документи и данни от длъжностни лица, ведомства, общини, изпълнители на геодезически и картографски дейности, както и от юридически и физически лица. Изключение правят документите, свързани с отбраната и сигурността на държавата. Заповедите и предписанията на контролни органи са задължителни за съответните лица.
Чл. 51
Наказанията по Закона за геодезията и картографията включват глоба от 100 до 1000 лв. за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си, не спазват нареждания на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или приемат работи, извършени в нарушение на нормативните актове. Лица без необходимата правоспособност, които предават или контролират геодезически дейности, също подлежат на глоба от 100 до 1000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, извършили нарушения, се налага имуществена санкция от 300 до 3000 лв.
Чл. 52
Член 52 от Закона за геодезията и картографията предвижда наказания за унищожаване, повреждане или премахване на геодезически знаци, както и за нарушаване на режима на използването им. Физическите лица подлежат на глоба от 100 до 1000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 200 до 2000 лв. Глобата или санкцията не се налагат, ако нарушителят възстанови знака в срок от един месец.
Чл. 53
Лица, които нарушават разпоредбите на чл. 22, ал. 6 от Закона за геодезията и картографията, като тиражират, разпространяват или предоставят на трети лица определени материали и данни, подлежат на глоба от 200 до 2000 лв. За юридически лица и еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 500 до 5000 лв.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за геодезията и картографията предвижда наказания за нарушения на закона, актовете по прилагането му и указанията и предписанията, основани на тях. Наказанията включват глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 200 до 1000 лв., освен ако по друг закон не се предвиждат по-тежки наказания.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за геодезията и картографията предвижда, че при повторно извършване на нарушение, глобата или имуществената санкция се налага в двоен размер.
Чл. 56
Нарушенията по Закона за геодезията и картографията се установяват от длъжностни лица, определени от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Наказателните постановления се издават от същите лица.
Чл. 57, Допълнителни разпоредби § 1
Законът за геодезията и картографията регламентира дейностите в областта на геодезията, картографията и кадастъра в България. Чл. 57 определя реда за установяване на нарушения и наказания, свързани с този закон. Допълнителните разпоредби дават определения на ключови термини, като "аерозаснемане", "геоинформация", "геокартфонд" и други. Законът предвижда също условията за учредяване на Камарата на инженерите по геодезия и специфични правила за провеждане на събрания и избори. Преходните и заключителни разпоредби уточняват как ще се адаптират съществуващите нормативни актове и какви изменения ще се направят в свързани закони.
Параграф §1
Този раздел определя ключови термини, свързани с геодезията и картографията, включително аерозаснемане, геоинформация, геокартфонд, длъжностно лице, инженер по геодезия, правоспособност, повторно нарушение, сервитутна зона, стандартизация на географските имена, тематична карта, топографски бази данни, транскрипция на чуждите географски имена, топографско заснемане и установяване на географските имена. Всеки термин е ясно дефиниран, за да се осигури единно разбиране на понятията в контекста на закона.
§2
Параграф §2 предвижда, че до момента на събиране на актуални данни чрез топографско заснемане, в базата данни на топографските данни на страната могат да бъдат включени и данни, получени от дигитализиране на съществуващите издателски оригинали на едромащабната топографска карта.
§3
Геодезически и картографски дейности, които са възложени преди влизането в сила на Закона за геодезията и картографията, трябва да бъдат завършени съгласно нормативните изисквания, които са били в сила към момента на сключване на договора за възлагане.
Параграф §5
Параграф §5 определя условията и реда за свикване на националното учредително събрание на Камарата на инженерите по геодезия. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед, която се обнародва в „Държавен вестник“ в двумесечен срок от влизането в сила на закона. Участниците в областните събрания за избор на делегати трябва да са български граждани инженери по геодезия, подали заявление в двумесечен срок. Заявленията се подават до областните управители с необходимите документи. Областните управители организират и провеждат събранията в срок от два месеца след изтичането на срока за заявления. Делегатите се избират при норма на представителство по един за всеки пет подали заявления, а протоколите с резултатите от изборите се изпращат на министъра в 14-дневен срок.
§ 6
В срок от един месец след изтичането на срока по § 5, ал. 6, министърът на регионалното развитие и благоустройството трябва да назначи временна комисия за подготовка на проектоустава на Камарата на инженерите по геодезия. Членовете на комисията трябва да са инженери по геодезия, без криминални регистрации и без свързани лица по Търговския закон. Заповедта на министъра трябва да бъде обнародвана в 'Държавен вестник' не по-късно от 30 дни преди учредителното събрание, което ще бъде председателствано от най-възрастния делегат. Това събрание ще приеме устава на Камарата и ще избере ръководни органи.
§7
Параграф §7 от Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда изменения и допълнения, включително промяна на наименования, нови функции на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изменения в членове относно правоспособността и регистрите на лицата, правоспособни да извършват дейности по геодезия, картография и кадастър. Освен това, се уточняват задълженията на службите и се въвеждат нови определения за правоспособност по геодезия и картография.
§8
В Закона за авторското право и сродните му права се добавя нова точка 10 в член 3, алинея 1, която обхваща кадастрални карти и държавни топографски карти. Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за геодезията и картографията.
§9
В Закона за далекосъобщенията се извършват изменения в две алинеи: в чл. 169, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, като думата "кадастъра" се заменя с "геодезия, картография и кадастър". Тези промени подчертават важността на геодезията и картографията в контекста на далекосъобщенията.
§ 10
С измененията в Закона за горите, в § 123, ал. 2, т. 4, думата "кадастъра" се заменя с "геодезия, картография и кадастър", с цел да се уточнят обхватът и значението на геодезичната и картографската дейност в контекста на управлението на горите.
§11
Съгласно §11 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за геодезията и картографията, във всички текстове на Закона за устройство на територията, където се споменава "Агенцията по кадастъра", трябва да бъде заменено с "Агенцията по геодезия, картография и кадастър". Тази промяна е част от актуализацията на законодателството, свързано с геодезията и кадастъра.
§12
В Закона за общинската собственост, в член 58, алинея 2, думата "кадастъра" е заменена с "геодезия, картография и кадастър". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за геодезията и картографията.
§ 13
В Закона за опазване на земеделските земи се извършват изменения в чл. 25, като навсякъде в ал. 1 и ал. 2 терминът "службата по кадастъра" се заменя с "службата по геодезия, картография и кадастър". Тези промени целят актуализиране на наименованията, свързани с геодезията и картографията.
§14
В Закона за водите се извършва изменение в чл. 155, т. 1, като думата "кадастъра" се заменя с "геодезия, картография и кадастър". Това изменение е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за геодезията и картографията.
§17
Министерският съвет е задължен да приеме дългосрочна програма за развитието на дейностите в сферата на геодезията и картографията, кадастъра и имотния регистър. Програмата се приема по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последните изменения на разпоредбата са направени през 2013 и 2014 година.
§18
Параграф §18 от Преходните и заключителни разпоредби указва, че параграф 7, точка 8, буква "б" влиза в сила след учредяването на Камарата на инженерите по геодезия. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 23 март 2006 г. и е официално подпечатан.
§23
Законът за геодезията и картографията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани с Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", който е обнародван в брой 109 от 2007 г. и влиза в сила от 01.01.2008 г.
§3 от Закона за геодезията и картографията
Параграф §3 предвижда, че регистрираните търговски марки, географски означения и наименования на юридически лица, които са транслитерирани в нарушение на новия закон, могат да бъдат приведени в съответствие с неговите изисквания. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение, който е в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.
§19
Законът за геодезията и картографията влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за устройство на територията, което е обнародвано в брой 66 от 2013 година и влиза в сила от 26 юли 2013 година.
§ 60
В параграф 60 от Закона за геодезията и картографията се извършват изменения и допълнения, като основната промяна е свързана с подмяната на наименованията на министерствата и техните ръководители. Думите 'министър на регионалното развитие и благоустройството' и свързаните с него термини се заменят с 'министър на инвестиционното проектиране' и съответните му заместници и министерство.
§117
Законът за геодезията и картографията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за устройство на територията, обнародван в ДВ, бр. 98 от 2014 г., и в сила от 28.11.2014 г.
§60
С §60 от Закона за геодезията и картографията се извършват изменения и допълнения, включително замяна на термини, свързани с Министерството на инвестиционното проектиране. Всички споменавания на "министър на инвестиционното проектиране" и свързаните с него длъжности и институции се заменят с "министър на регионалното развитие и благоустройството" и съответните термини, свързани с него.
§117
Законът за геодезията и картографията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§76
Законът за геодезията и картографията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за кадастра и имотния регистър, който е обнародван в брой 41 на Държавен вестник от 2019 г. и влиза в сила от 22.08.2019 г.
§33
Законът за геодезията и картографията влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в бр. 15 от 2022 г. и влиза в сила от 22.02.2022 г.
§29
Законът за геодезията и картографията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в ДВ, бр. 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§106
Законът за геодезията и картографията влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, са обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2024 г. и влизат в сила от 10.05.2024 г.
