Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда обществените отношения, свързани с работата, освобождаването, пускането на пазара, пренасянето, и контрола на генетично модифицирани организми (ГМО). Целта му е да осигури защита на човешкото здраве и околната среда, прилагане на принципа на предпазливостта, който поставя защитата на здравето и околната среда над икономическите интереси и недостатъчните научни данни.
Законът за генетично модифицирани организми (ГМО) регламентира условията за работа с ГМО, получени чрез различни техники на генетична модификация, включително рекомбинантни техники, директно включване на наследствен генетичен материал и клетъчно сливане. Законът не се прилага за определени методи, като мутагенез и клетъчно сливане на прокариоти, и предвижда изключения за работа в контролирани условия, пускане на пазара и транспорт на ГМО. Министерският съвет е отговорен за приемането на наредби, свързани с безопасността и работата с ГМО.
Член 2а от Закона за генетично модифицирани организми определя техники и методи, които не водят до генетична модификация. Те включват ин витро оплождане, естествени процеси като конюгация, трансдукция и трансформация, както и полиплоидно индуциране. Условие е да не се използват молекули на рекомбинантни нуклеинови киселини или ГМО, създадени чрез други техники или методи, различни от посочените в закона.
Член 3 от Закона за генетично модифицирани организми определя, че министърът на околната среда и водите, заедно с министъра на земеделието и храните, са отговорни за провеждането на държавната политика относно ГМО. Те координират дейността на контролни органи, свързани с прилагането на закона. Членът е изменян многократно, последно през 2023 г.
Чл. 4 от Закона за генетично модифицирани организми определя правомощията на министъра на околната среда и водите относно генетично модифицираните организми (ГМО). Министърът издава, изменя и отнема разрешения за работа с ГМО в контролирани условия и за освобождаване на ГМО в околната среда. Той също така регистрира помещенията за работа с ГМО, организира обществени обсъждания и координира контролните правомощия на други органи. Министерството създава и поддържа информационна система за биобезопасност, която е публична и осигурява обмен на информация относно ГМО.
Член 5 от Закона за генетично модифицирани организми определя правомощията на министъра на земеделието и храните. Той издава, изменя и отнема разрешения за пускане на пазара на генетично модифицирани организми (ГМО) или комбинации от ГМО, както и организира обществените обсъждания относно пускането на ГМО на пазара.
Чл. 6 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда създаването на консултативна комисия към министъра на околната среда и водите. Комисията има за задача да дава становища относно разрешенията за работа с ГМО, регистрирането на помещения за работа с ГМО, както и становища на министъра на земеделието и храните относно пускането на пазара на ГМО. Освен това, тя участва в разработването на нормативни актове, свързани с биобезопасността. Решенията на комисията се вземат с консенсус и са публични, част от информационната система.
Комисията по генетично модифицирани организми се състои от 15 хабилитирани учени в различни научни области, свързани с молекулярната генетика, биология и опазването на околната среда. Членовете на комисията се назначават от министъра на околната среда и водите за срок от 4 години. В работата на комисията участват и представители на различни министерства и неправителствени организации, които нямат право на глас. Комисията избира председател от своите членове на първото си заседание.
Чл. 8 от Закона за генетично модифицирани организми описва задълженията на председателя на комисията. Той организира и ръководи дейността на комисията, насрочва и ръководи заседанията й, както и информира обществеността за работата на комисията чрез медиите.
Член 9 от Закона за генетично модифицирани организми определя условията за членство в комисията, като забранява на лица, които имат интереси от пускането, вноса или износа на ГМО, да бъдат членове. Също така, не могат да бъдат членове и лица, свързани с търговски партньори, които попадат под определени членове на Търговския закон. Членовете на комисията са задължени да представят декларация относно тези обстоятелства.
Членовете на комисията по Закона за генетично модифицирани организми могат да бъдат предсрочно освободени по следните причини: по собствено искане, при прекратяване на служебни или трудови отношения, при влязла в сила присъда за умишлено престъпление, при трайна невъзможност за изпълнение на задълженията за над 6 месеца, при груби или системни нарушения на закона и при смърт. След освобождаване, министърът на околната среда и водите назначава нов член в срок от един месец.
Членовете на комисията, определена в чл. 7, ал. 1, получават възнаграждение за участие в заседанията, което се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, в съгласие с министъра на финансите. Тази заповед се публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. Представителите по чл. 7, ал. 5 не получават възнаграждение за участията си в заседанията на комисията.
Комисията, която отговаря за дейностите свързани с генетично модифицирани организми (ГМО), се обслужва от специализирано звено в администрацията на Министерството на околната среда и водите. Това звено осигурява необходимата подкрепа и ресурси за функционирането на комисията.
Чл. 13 от Закона за генетично модифицирани организми регламентира дейността на Комисията, която приема свой правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите. Членовете на комисията действат независимо, ръководейки се от научно-техническите достижения. Заседанията са публични, освен при разглеждане на поверителна информация. Комисията е задължена да предоставя писмени становища на министрите по подадени заявления и други въпроси. Протоколите от заседанията се водят задължително, а документите се съхраняват за 20 години.
Членовете на комисията и свързаните с тях длъжностни лица са задължени да не разгласяват защитена информация, която са получили по време на изпълнението на служебните си задължения. За целта те подписват декларация за неразгласяване. Това задължение остава в сила и до три години след прекратяване на техния мандат.
Законът определя, че размерът на таксите, свързани с генетично модифицирани организми (ГМО), се утвърджава чрез тарифа на Министерския съвет. В третата глава се разглежда работата с ГМО в контролирани условия, като се акцентира на необходимостта от оценка на риска за човешкото здраве и околната среда.
Чл. 16 от Закона за генетично модифицирани организми регламентира работата с ГМО в контролирани условия, която може да се извършва само от лица и институции, получили разрешение. Преди започването на работа, тези лица трябва да извършат оценка на риска, която да включва анализ на потенциалните неблагоприятни последици за здравето и околната среда, характера на работата, вероятността за настъпване на неблагоприятни последици и тяхната сериозност. При оценката се взема предвид и управлението на отпадъците, като се предвиждат необходимите предпазни мерки. Документацията от оценката на риска се съхранява за 10 години и е на разположение на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 17 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда класификация на работата с генетично модифицирани микроорганизми (ГММ) и генетично модифицирани организми (ГМО) на базата на оценка на риска. Работата с ГММ се разделя на четири класа в зависимост от степента на риск: клас 1 (без или незначителен риск), клас 2 (нисък риск), клас 3 (умерен риск) и клас 4 (висок риск). Работата с ГМО, различни от ГММ, се класифицира в клас А (без завишен риск) и клас Б (с завишен риск), като за всяка категория се предлагат подходящи нива на защита на човешкото здраве и околната среда.
В случай на съмнение относно класификацията на риска при работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия, се прилагат предпазните мерки за по-високия клас риск. Изключение правят случаите, когато е получено писмено съгласие от министъра на околната среда и водите, при условие че заявителят представи достатъчни доказателства за оправданост на прилагането на предпазните мерки за по-ниския клас риск.
Член 19 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 20 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 25 от 2010 г.
Чл. 21 от Закона за генетично модифицирани организми определя, че критериите за класифициране на работата с ГМО в контролирани условия, условията и редът за оценка на риска, както и предпазните и защитните мерки, ще бъдат уточнени с наредба, съгласно чл. 2, ал. 4 от същия закон.
Член 22 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че оценката на риска от работа с ГМО в контролирани условия трябва да се преразглежда и актуализира от заявителя на всеки две години или незабавно при определени условия. Тези условия включват: несъответствие на предпазните мерки с определения клас на риска, несъответствие на определения клас с реалната степен на риска и актуализация на оценката на риска в светлината на нова научна или техническа информация.
Работата с ГМО в контролирани условия трябва да се извършва в специално регистрирани помещения, одобрени от Министерството на околната среда и водите. Регистрацията на помещенията е възможна само ако са осигурени необходимите предпазни и защитни мерки, определени с наредбата за съответния клас работа с ГМО. Целта е да се гарантират здравословни и безопасни условия на труд и да се предотврати негативното въздействие на ГМО върху околната среда.
Чл. 24 от Закона за генетично модифицирани организми определя процедурата за регистрация на помещения, в които ще се извършва работа с ГМО. Заявителите, които могат да бъдат физически или юридически лица, трябва да подадат писмено заявление до министъра на околната среда и водите. Заявлението трябва да съдържа информация за идентификация на заявителя, местонахождение на помещението, отговорни лица, информация за обучението им, създадени комитети по биобезопасност, описание на дейностите, определения клас работа с ГМО, и документ за платена такса. За работа с определени класове ГМО се изискват допълнителни документи, включително резюме на оценката на риска и информация за управление на отпадъците.
При подаване на заявление за генетично модифицирани организми, ако бъдат установени непълноти или неточности, заявителят ще бъде уведомлен в срок от 7 дни. Той е задължен да отстрани тези недостатъци. Министерството на околната среда и водите извършва първоначална инспекция на помещенията, свързани с заявлението, и изготвя протокол, който се предоставя на комисията в 14-дневен срок. Комисията проверява информацията в заявлението и в срок от 30 дни изготвя становище, което представя на министъра. Срокът за становище спира да тече, докато не бъдат отстранени непълнотите и неточностите.
Министърът на околната среда и водите отговаря за регистрацията на помещения, в които се работи с генетично модифицирани организми (ГМО). В срок от 15 дни след получаване на становището на комисията, той издава заповед за вписване в регистъра или мотивиран отказ. Удостоверението за регистрация утвърдява клас на работа в контролирани условия. Отказът за регистрация се издава, когато помещението не отговаря на изискванията. Заявителят се уведомява за отказа в срок от 7 дни, а отказът може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В Министерството на околната среда и водите се създава публичен регистър за помещенията, в които се работи с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия. Регистърът е част от информационната система и включва данни по определени членове от закона. Лицата, получили удостоверение за регистрация, са длъжни да уведомят министъра за промени в данните в срок от 7 дни. Министърът може да заличи помещения от регистъра по искане на лицето или при установяване на несъответствия след контрол.
Министерството на околната среда и водите събира такса за регистрацията на генетично модифицирани организми (ГМО).
Чл. 29 от Закона за генетично модифицирани организми регламентира условията за работа с ГМО в контролирани условия. Лицата, които желаят да работят с ГМО, трябва да получат разрешение от министъра на околната среда и водите. Разрешенията се издават за всеки отделен случай и клас на работа с ГМО, при условие че има положително становище на комисията. За клас 1 работа с ГМО и клас А работа с ГМО, различни от ГММ, не е необходимо разрешение, но лицата трябва да съхраняват оценки на риска и да ги представят при поискване. Ръководителите на лаборатории, работещи с ГМО, трябва да имат висше образование и минимум 5 години опит.
Лицата, желаещи да работят с ГМО в контролирани условия, трябва да подадат писмено заявление до министъра на околната среда и водите. Заявлението включва идентификация на заявителя, информация за обучението на отговорните лица, описание на ГМО и целта на работата, както и предпазни мерки и оценка на риска. Работата може да започне веднага или след 45 дни в зависимост от наличието на разрешение. Заявленията се подават на български и английски език, а за чуждестранни лица е необходимо удостоверение за правен статус.
Чл. 31 от Закона за генетично модифицирани организми определя процедурата за обработка на заявления за работа с ГМО. При установяване на непълноти или неточности, заявителят се уведомява в 7-дневен срок и трябва да отстрани проблемите в 14-дневен срок. Министерството на околната среда и водите извършва първоначална инспекция на помещението, а комисията проверява плана за спешни действия при аварии. РИОСВ изготвя протокол и предлага промени в предпазните мерки. След проверките, министърът може да поиска допълнителна информация или да наложи условия за работа. Комисията изготвя становище на министъра в определени срокове в зависимост от класа на работа с ГМО.
Чл. 31а от Закона за генетично модифицирани организми регламентира процедурата за обществено обсъждане след изготвяне на становище от министъра на околната среда и водите. Обсъждането трябва да се проведе в срок от 30 до 45 дни след изготвяне на становището, в зависимост от категорията. По време на обсъждането се представят резюмето на техническото досие, оценката на риска и становището на комисията. Поверителната информация не подлежи на обсъждане. Преди обсъждането, в срок от 30 дни, се обявява информация за него в медиите и на интернет страницата на системата. Всяко лице може да представи становище, а участниците включват заявителя и членовете на комисията. Воденето на протокол е задължително.
Чл. 32 от Закона за генетично модифицирани организми определя сроковете за издаване на разрешение за работа с ГМО от министъра на околната среда и водите. За клас 2 срокът е 45 дни, а за клас 3, 4 или Б - 45 дни, ако помещението има предишно разрешение, и 60 дни, ако няма. Сроковете спират да текат при непълноти в заявлението, необходимост от допълнителна информация или по време на обществено обсъждане, като последното не може да удължи срока с повече от 30 дни. Разрешението утвърджава крайното класифициране на работата и изискванията за нейното извършване.
Министърът на околната среда и водите може да откаже издаването на разрешение за работа с генетично модифицирани организми, ако комисията изрази отрицателно становище. Причините за отказ могат да бъдат неточности в оценката на риска, неправилно определен клас на работа в контролирани условия, неадекватни предпазни мерки или ако заявителят не е отстранил непълноти и неточности в заявлението си в установения срок. Отказът е обжалваем по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно Чл. 34 от Закона за генетично модифицирани организми, разрешението, издадено по чл. 32, е валидно за срок, определен в чл. 30, ал. 2, т. 11. Лицата имат право да подадат заявление за удължаване на разрешението в срок от 6 месеца преди изтичането му.
Министърът на околната среда и водите е задължен да уведоми заявителя за разрешението или отказа относно генетично модифицирани организми в срок от 14 дни след вземането на решение.
В Министерството на околната среда и водите се създава публичен регистър в електронен вид, който съдържа информация за издадените разрешения за работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия. Регистърът е част от информационната система и включва данни и обстоятелства от разрешенията, както и промените в тях.
Чл. 37 от Закона за генетично модифицирани организми определя задълженията на министъра на околната среда и водите при работа с ГМО в контролирани условия, включително уведомяване на компетентни органи в ЕС при авария, предоставяне на информация за инцидента и предприемане на спешни мерки за защита. Лицата, получили разрешение за работа с ГМО, също имат задължение да уведомят министъра в рамките на 24 часа след аварията и да предоставят необходимата информация за оценка на последиците.
Чл. 38 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че лицето, получило разрешение за работа с ГМО, е задължено да уведоми министъра на околната среда и водите, преди да промени условията на работа, ако това може да доведе до промени в степента на риска. Също така, е необходимо да се подаде ново заявление по чл. 30.
Член 39 от Закона за генетично модифицирани организми задължава лицето, получило разрешение за работа с ГМО, да информира незабавно министъра на околната среда и водите при наличие на нова информация, свързана с повишаване на риска за човешкото здраве или околната среда. Министърът може да нареди промяна на условията на работа, временно спиране или прекратяване на дейността. Тази разпоредба важи и когато информацията достигне Министерството или е известна на членове на комисията.
Министърът на околната среда и водите има право да отнеме разрешението за работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия, ако са допуснати нарушения на условията, определени в разрешението, които са довели до неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда.
Чл. 40а от Закона за генетично модифицирани организми регламентира задълженията на министъра на околната среда и водите относно докладите, които трябва да се изпращат в Европейската комисия. Министърът е длъжен да подготви годишен доклад за дейностите с генетично модифицирани организми (ГММ) в контролирани условия от класове 3 и 4, който да включва описание, цел и рискове, и да го изпрати до 31 декември на текущата година. Освен това, на всеки три години трябва да се предоставя доклад за натрупания опит при прилагането на изискванията на глава трета от закона.
Член 41 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че Министерството на околната среда и водите събира такса за издаване на разрешения, която е определена с тарифата по чл. 15. В допълнение, законът описва процедурата за освобождаване на ГМО в околната среда и пускането им на пазара, включително оценка на риска за човешкото здраве и околната среда.
Чл. 42 от Закона за генетично модифицирани организми задължава заявителите да извършат оценка на риска за човешкото здраве и околната среда преди освобождаването на ГМО или пускането им на пазара. Оценката включва наблюдения и план за мониторинг на потенциалните краткосрочни и дългосрочни последици от освобождаването на ГМО.
Чл. 43 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че оценката на риска обхваща преценка на потенциалните неблагоприятни последствия за здравето на хората и животните, околната среда и биологичното разнообразие при освобождаването или пускането на ГМО на пазара. Оценката се основава на научни данни и се извършва съгласно определени принципи и методология. Резултатите от оценката служат за основа при определяне на необходимостта и методите за управление на риска, включително и за потенциалното въздействие върху здравето и околната среда.
Чл. 44 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда извършване на нова оценка на риска при наличие на нова научна информация относно ГМО и последиците от тяхното освобождаване в околната среда или пускането на пазара. Оценката определя дали рискът е променен и дали е необходима промяна в управлението му.
Член 45 от Закона за генетично модифицирани организми определя условията и реда за оценка на риска, свързан с освобождаването и пускането на ГМО на пазара. Той уточнява, че правилата за съвместно съществуване на генетично модифицирани култури с традиционното и биологичното земеделие, както и необходимата информация за заключението по чл. 43, ал. 5, ще бъдат установени с наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 46 от Закона за генетично модифицирани организми регламентира, че освобождаването на ГМО в околната среда е разрешено само след получаване на специално разрешение от министъра на околната среда и водите, след положително становище от комисията. Разрешението се издава за всеки отделен случай въз основа на писмено заявление от заинтересовано лице. Министърът може да издаде разрешение за освобождаване на един и същи ГМО на едно или различни места, но със същата цел, при условие че е извършена оценка на риска за всяко място и са спазени предвидените процедури.
Чл. 47 от Закона за генетично модифицирани организми описва процедурата за подаване на заявление до министъра на околната среда и водите за освобождаване на ГМО в околната среда. Заявлението включва техническо досие, оценка на риска, резюме и икономически анализ на въздействието върху земеделието. Техническото досие трябва да съдържа информация за заявителя, ГМО, условия за освобождаване, взаимодействия с околната среда, план за наблюдение и контрол, карта на стопанството и резюме на досието. Заявлението се подава на български и английски език, с приложени документи за платена такса и съгласие от собствениците на земята.
Чл. 48 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че заявителят може да използва информация и данни от предишни заявления, подадени от други лица, при условие че тези данни не са поверителни или че предишните заявители са дали писмено съгласие. Освен това, заявителят има право да представи допълнителна информация, която счита за необходима, извън посочената в чл. 47.
Чл. 49 от Закона за генетично модифицирани организми определя процедурата при констатирани непълноти или неточности в заявленията. Заявителят се уведомява в 7-дневен срок и е длъжен да отстрани проблемите в 14-дневен срок. Министърът на околната среда и водите е задължен да изпрати резюме на заявлението на Европейската комисия в срок до 30 дни. При поискване от страна на друга държава членка, министърът предоставя цялата информация от заявлението. Комисията проверява информацията и оценката на риска, а министърът може да поиска допълнителна информация от заявителя. В срок от 60 дни комисията изготвя становище за министъра.
След изготвяне на становището по чл. 49, ал. 7, Министерството на околната среда и водите организира обществено обсъждане в срок до 45 дни. На обсъждането се представят резюмета на техническото досие, оценката на риска и становището на комисията. Информацията, определена за поверителна, не подлежи на обсъждане. Обявления за обсъждането се публикуват 30 дни предварително в медии и на интернет страницата на информационната система. Всеки има право да предостави становище, а на обсъждането се канят заявителят и членовете на комисията. Воден е протокол, който се прилага към документите за разрешение.
Съгласно чл. 51 от Закона за генетично модифицирани организми, процесът на освобождаване на ГМО в околната среда включва няколко основни стъпки. Първо, министърът на околната среда и водите, след становище на комисията и икономически анализ, изготвя проект на разрешение, което представя на Министерския съвет за одобрение в срок от 14 дни след общественото обсъждане. Министерският съвет трябва да се произнесе по материалите в същия срок. След положително решение, министърът издава разрешение за освобождаване на ГМО в срок до 90 дни, или отказва такова. Освобождаването става поетапно, с протокол за всеки етап, и при неблагоприятни въздействия се спира. Определят се условия и срокове за освобождаване, включително минимални отстояния от традиционни и биологични площи, както и от пчелини. Пуснатият на пазара материал от ГМО може да стане достъпен само след издаване на разрешение.
Министърът на околната среда и водите може да откаже разрешение за освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда, ако заявителят не е отстранил несъответствия в заявлението си или ако съществуват рискове за здравето и околната среда. Освен това, отказът е задължителен, ако има традиционни или биологични полета в близост до мястото на освобождаване на ГМО. Отказът може да бъде обжалван.
Министерството на околната среда и водите е задължено да уведоми заявителя за решението относно генетично модифицирани организми в срок от 14 дни след постановяването на решението или отказа.
Чл. 54 от Закона за генетично модифицирани организми (ГМО) предвижда задължения за заявителите при настъпили промени, които могат да увеличат риска за човешкото здраве или околната среда след освобождаването на ГМО. Заявителят е длъжен да предприеме мерки за защита, да информира министъра на околната среда и водите и да преразгледа предпазните мерки. Информацията подлежи на оценка от комисията и се предоставя на обществеността. Изискванията важат и при нова научна информация. Министърът може да промени условията или да спре освобождаването на ГМО, уведомявайки обществеността.
След освобождаването на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда, лицето, получило разрешение, е задължено да уведоми министъра на околната среда и водите за резултатите от освобождаването, свързани с риска за човешкото здраве и околната среда, в сроковете, определени в разрешението. Информацията се предоставя по начин, указан в наредбата по чл. 45.
Министърът на околната среда и водите има правото да отнема разрешенията за освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда, ако се установят нарушения на условията, посочени в издаденото разрешение.
Чл. 56а от Закона за генетично модифицирани организми описва процедурата, свързана с освобождаването на ГМО в околната среда от страна на друга държава - членка на ЕС. При получаване на резюме от такова заявление, Министерството на околната среда и водите незабавно го предоставя на комисията. Министърът може да поиска допълнителна информация, а комисията трябва да изготви становище в срок от 21 дни. След получаване на становището, министърът има 30 дни да изпрати коментар на Европейската комисия, след съгласуване с министъра на земеделието и храните.
Чл. 56б от Закона за генетично модифицирани организми установява задължения на министъра на околната среда и водите. Той е длъжен да информира Европейската комисия за всички решения, свързани с разрешения за генетично модифицирани организми, включително причините за откази. Освен това, на всеки три години министърът трябва да изпраща доклад за опита при прилагането на съответните изисквания.
В Министерството на околната среда и водите се създават и поддържат публични електронни регистри, които включват издадените разрешения за освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда, както и местоположението и размера на площите, на които е разрешено освобождаването на ГМО. Регистрите са част от информационната система и включват данни и обстоятелства, определени в наредбата по чл. 45, както и промените в тях.
Член 58 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че Министерството на околната среда и водите събира такса за издаване на разрешения, свързани с пускането на генетично модифицирани организми на пазара. Размерът на таксата е определен в тарифата по член 15 от същия закон. Раздел III от закона се отнася до пускането на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти.
Според Чл. 59 от Закона за генетично модифицирани организми, пускането на ГМО на пазара е разрешено само след получаване на разрешение от министъра на земеделието и храните. Разрешението се издава въз основа на писмено заявление от лице, което желае да пуска ГМО, и положително становище на комисията.
Чл. 60 определя условията за подаване на заявление за освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) до министъра на земеделието и храните. Заявлението трябва да съдържа информация за идентификация на заявителя, информация относно ГМО, условия за освобождаване и взаимодействие с околната среда, оценка на риска, план за наблюдение и етикетиране, както и декларация за спазване на изискванията по закона. Заявлението се подава на български и английски език и може да бъде подадено електронно. След получаване на заявлението, министърът незабавно изпраща резюмето на Европейската комисия и на другите държави членки на ЕС.
Министърът на земеделието и храните е задължен да публикува незабавно на интернет страницата на информационната система резюмето на заявлението, доклада по чл. 66, ал. 1 и информация относно възможността за участие на обществеността в процедурата за обществено обсъждане на ниво Европейски съюз. Тези изменения в закона са в сила от 01.01.2023 г. и последните изменения са от 2023 г.
Чл. 61 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че е необходимо да се подаде отделно заявление за пускане на пазара, когато генетично модифицирани организми (ГМО) или комбинации от ГМО, за които вече е подадено заявление, ще бъдат използвани за различни цели от посочените в първоначалното заявление.
Чл. 62 от Закона за генетично модифицирани организми (ГМО) определя изискванията за информация, която заявителят трябва да включи в заявлението си. В параграф 1 се посочва, че заявителят трябва да предостави информация или резултати от предишни пускания на същите ГМО или комбинации от тях, независимо дали те са осъществени в страната или извън нея. Параграф 2 позволява на заявителя да се позове на информация от предишни заявления на трети лица, при условие че информацията не е поверителна или е получено писмено съгласие от другите заявители.
Чл. 63 от Закона за генетично модифицирани организми определя процедурата при констатирани непълноти или неточности в заявленията. Заявителят трябва да бъде уведомяван в 7-дневен срок и да отстрани проблемите в 14-дневен срок. Комисията проверява информацията, оценката на риска, плана за наблюдение, управлението на отпадъците и етикетирането на продукта. След проверките министърът на земеделието може да поиска допълнителна информация от заявителя. В 60-дневен срок след подаване на заявлението комисията изготвя становище за министъра.
Член 64 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 25 от 2010 г.
Чл. 65 от Закона за генетично модифицирани организми задължава заявителя, при наличие на нова информация за увеличен риск за човешкото здраве или околната среда преди издаването на разрешение за пускане на пазара, да предприеме следните действия: 1. Да предложи мерки за защита на здравето и околната среда; 2. Да информира министъра на земеделието и храните за новата информация и предложените мерки; 3. Да преразгледа наличната информация и да предложи промени в условията за пускане на пазара.
Чл. 66 от Закона за генетично модифицирани организми определя процедурата, по която министърът на земеделието и храните изготвя доклад за оценка на заявление за генетично модифициран организъм в срок от 90 дни след получаването му. Докладът трябва да съдържа информация, посочена в приложение № 3. Срокът може да бъде спрян в определени случаи, като например при непълноти или неточности в заявлението или при необходимост от допълнителна информация от заявителя.
Чл. 66а от Закона за генетично модифицирани организми описва процедурата за разрешаване на пускането на ГМО на пазара. След положителен доклад, министърът на земеделието и храните изпраща информация на Европейската комисия в срок от 90 дни. Общественото обсъждане на резюмето на досието продължава 30 дни, след което министърът обобщава коментарите и ги изпраща на комисията. Разрешение за пускане на пазара се издава, ако в срок от 60 дни не постъпят възражения, или ако спорните въпроси се разрешат в срок от 105 дни. В противен случай, разрешение може да бъде издадено само при положително решение от Европейската комисия. След издаване на разрешението, министърът уведомява Европейската комисия и държавите членки на ЕС.
Разрешението за пускане на генетично модифицирани организми (ГМО) на пазара включва идентичността на ГМО, срок на валидност, условия за употреба и опазване на екосистеми, задължения за съхранение на контролни проби, изисквания за етикетиране и план за наблюдение. Единният идентификатор се образува по регламент на ЕС. Разрешението е с максимален срок от 10 години, като за семена и посадъчен материал срокът започва от вписването им в съответните каталози.
Министърът на земеделието и храните може да откаже издаването на разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирани организми, ако има рискове за човешкото здраве или околната среда, или ако заявителят не е коригирал недостатъците в заявлението си. Заявителят трябва да бъде уведомлен за отказа, а докладът за отказа се изпраща на Европейската комисия в определен срок. Отказът може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В Министерството на земеделието и храните се създава публичен електронен регистър, който включва издадените разрешения за пускане на генетично модифицирани организми (ГМО) на пазара, както и информация за генетичната модификация, необходима за контрол и наблюдение след пускането на ГМО на пазара. Регистърът е част от информационната система, а информацията, която ще се вписва, се определя с наредба. В регистъра се вписват и промените в данните.
Чл. 70 от Закона за генетично модифицирани организми регламентира задълженията на лицето, получило разрешение за пускане на ГМО на пазара. То трябва да провежда наблюдение в няколко етапа, да изготвя доклади за резултатите и да ги предоставя на министъра на земеделието и храните, който от своя страна ги изпраща на Европейската комисия и на държавите-членки на ЕС. След изтичането на първия етап от наблюдението, министърът може да изиска изменения в плана за наблюдение, основани на получените доклади, след становище на комисията. Резултатите от наблюдението са публично достъпни.
Чл. 71 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда създаването на публичен регистър в Министерството на земеделието и храните, който да съдържа информация за площите, засети с генетично модифицирани растения, разрешени за пускане на пазара в ЕС. Регистърът е част от информационната система и е предназначен за наблюдение на въздействието на ГМО върху здравето и околната среда. Лицата, отглеждащи ГМО, трябва да спазват определени правила за съвместно съществуване с традиционното и биологичното земеделие, да информират Министерството за местонахождението и размера на засетите площи и да осигурят необходимите отстояния. Министерството уведомява също и Министерството на околната среда и водите.
Чл. 72 от Закона за генетично модифицирани организми (ГМО) предвижда задължения за лицата, получили разрешение за пускане на ГМО на пазара, при наличие на нова информация за повишен риск за човешкото здраве или околната среда. Лицата трябва незабавно да предприемат мерки за защита, да информират министъра на земеделието и храните и да преразгледат условията за пускане на пазара. Министърът оценява информацията и изготвя доклад в срок до 60 дни, който се изпраща на Европейската комисия. При липса на възражения или решаване на спорни въпроси, министърът може да промени условията или да прекрати разрешението. Решението се съобщава на заявителя и на Европейския съюз в срок от 30 дни.
Чл. 73 регламентира процедурата за подновяване на разрешението за генетично модифицирани организми (ГМО) от Министъра на земеделието и храните. Заявлението за подновяване трябва да бъде подадено до 9 месеца преди изтичането на разрешението и да включва информация за заявителя, нови данни за рисковете от продукта, както и предложения за промени в условията на разрешението. Министърът изготвя доклад в 60-дневен срок и уведомява Европейската комисия и компетентните органи на държавите-членки на ЕС. Разрешението се подновява, ако в срок от 60 дни не постъпят възражения или спорни въпроси, или ако те бъдат решени в срок от 75 дни. Срокът на действие на разрешението е 10 години, с възможност за удължаване или съкращаване. Заявителят може да продължи да пуска ГМО на пазара до решението на министъра.
Член 74 от Закона за генетично модифицирани организми (ГМО) определя изискванията за етикетиране и опаковане на ГМО продукти. На всички етапи от пускането на ГМО на пазара, етикетирането трябва да отговаря на разрешението, издадено от министъра на земеделието. Информацията на етикета трябва да съответства на Регламент (ЕО) № 1830/2003, а размерът на буквите за съдържание на ГМО да бъде два пъти по-голям от останалите надписи. Изключения от изискванията се прилагат за случайно попаднали следи от ГМО под допустимото количество. Допълнителна информация за продукта може да бъде включена на етикета, при условие че е одобрена от съответния министър.
Член 75 от Закона за генетично модифицирани организми (ГМО) регламентира правомощията на министъра на земеделието и храните да предлага временно ограничаване или забрана на употребата или продажбата на ГМО, когато съществува риск за човешкото здраве и околната среда. Министърът, след консултации с други министри, може да предприеме мерки при нова информация или преоценка на съществуваща информация, свързана с риска. При наличието на риск, той е задължен да информира обществеността и да представи преразгледана оценка на риска на Министерския съвет, който взема решение за забраната. При забрана, министърът уведомява Европейската комисия и другите държави членки на ЕС. Обжалването на решението на Министерския съвет не спира неговото изпълнение.
Министърът на земеделието и храните има правото да отнема разрешението за пускане на генетично модифицирани организми (ГМО) на пазара, ако се установи нарушение на условията, определени в разрешението. Тази разпоредба е изменяна и актуализирана с различни изменения през годините, последното от които е в сила от 01.01.2023 г.
Лицата, които пускат на пазара генетично модифицирани организми (ГМО) като продукти или съставки на продукти, трябва да спазват правилата за проследяемост, установени с наредбата по чл. 45 от Закона за генетично модифицирани организми.
Министърът на земеделието и храните е задължен да изпраща на Европейската комисия доклад на всеки три години, в който да се отразява натрупаният опит при прилагането на изискванията, свързани с генетично модифицираните организми. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в законодателството през 2010, 2017, 2022 и 2023 г.
Член 78 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че Министерството на земеделието и храните събира такса за издаване или подновяване на разрешенията, като размерът на таксата е определен с тарифата по член 15. Този член е изменян и допълван няколко пъти, като последните изменения са в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 79 от Закона за генетично модифицирани организми забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на определени ГМО, включително тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Министърът на земеделието и храните, в сътрудничество с министъра на околната среда и водите, може да допълва списъка с ГМО, които подлежат на забрана, чрез заповед, която се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 80 от Закона за генетично модифицирани организми забранява отглеждането и освобождаването на ГМО в определени територии. Забраната важи за защитените територии, територии в близост до тях (по-малко от 30 км), около стационарни пчелини (по-малко от 10 км) и площи с биологичен и традиционен начин на производство, като разстоянията са съответно 7 км и по-малки от посочените в приложение № 2.
Член 81 от Закона за генетично модифицирани организми забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицирани организми, които съдържат маркерни гени, свързани с антибиотична резистентност. Това е мярка за защита на общественото здраве и околната среда.
Член 82 от Закона за генетично модифицирани организми регламентира действията на министъра на земеделието и храните при наложена забрана в друга държава членка на ЕС, основана на предпазната клауза. В такъв случай той започва процедура по чл. 75. Освен това, министърът на земеделието и министърът на околната среда прилагат предпазната клауза и за традиционни видове с изключителна стопанска значимост за България, определени в допълнителните разпоредби.
Вносът на генетично модифицирани организми (ГМО) и на ГМО като продукти или съставка на продукти е разрешен само след получаване на разрешение от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и храните. Разрешението се издава по реда на глава трета или четвърта от закона, в зависимост от предназначението на ГМО.
Член 84 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с Държавен вестник, брой 25 от 2010 година. Раздел II от закона се отнася до износа на генетично модифицирани организми и съдържа общи положения, свързани с тази дейност.
Член 85 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 86 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 86а от Закона за генетично модифицирани организми (ГМО) регламентира износа и несъзнателното трансгранично придвижване на ГМО, като се прилага Регламент (ЕО) № 1946/2003 на Европейския парламент и Съвета. Определя се компетентният орган: министърът на околната среда и водите за ГМО, предназначени за освобождаване в околната среда, и министърът на земеделието и храните за ГМО, предназначени за пускане на пазара.
Член 87 от Закона за генетично модифицирани организми е бил изменян с изменения в Държавен вестник, бр. 36 от 2008 г. и бр. 54 от 2008 г., но впоследствие е отменен с Държавен вестник, бр. 25 от 2010 г.
Член 88 от Закона за генетично модифицирани организми е бил изменян два пъти през 2008 година и впоследствие отменен през 2010 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в него, вече не са в сила.
Член 89 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 25 от 2010 г. Раздел III, който се отнася до износа на генетично модифицирани организми, предназначени за освобождаване в околната среда, също е отменен.
Член 90 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 91 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 92 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година. Следователно, разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Член 93 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 94 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 95 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с Държавен вестник, брой 25 от 2010 г. Този член се отнасяше до разпоредби, свързани с износа на генетично модифицирани организми, предназначени за директна употреба като храна или фураж, или за преработка. С отменянето му, тези разпоредби вече не са в сила.
Член 96 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 97 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Член 98 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година. Следователно, разпоредбите в този член вече не са в сила.
Лицата, които планират транзит на ГМО през България, трябва да уведомят Министерството на околната среда и водите поне 14 дни предварително. Уведомлението трябва да включва информация за лицето, което извършва транзита, получателя на ГМО, идентичността на ГМО, дата на транзитирането, биобезопасност, произход и характеристики на организмите, описания на извършените модификации, планирана употреба и мерки за безопасност. Освен това, трябва да се предостави декларация за верността на информацията.
Министърът на околната среда и водите е отговорен за издаването на писмено удостоверение на лица, които транзитират генетично модифицирани организми (ГМО) през територията на Република България. Удостоверението трябва да бъде издадено най-късно три дни преди транзитирането.
Чл. 101 от Закона за генетично модифицирани организми определя задължението на Министерството на околната среда и водите да уведомява Агенция "Митници" и Министерството на земеделието и храните за всяко издадено удостоверение за транзит на генетично модифицирани организми (ГМО) през територията на България. Законът е изменян няколко пъти, като последното изменение е в сила от 01.01.2023 г.
Член 102 от Закона за генетично модифицирани организми забранява транзит на ГМО през територията на страната, ако не са спазени предвидените процедури. Раздел VI, касаещ несъзнателно трансгранично придвижване на ГМО, е отменен с ДВ, бр. 25 от 2010 г.
Член 103 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с Държавен вестник, брой 25 от 2010 г. В законодателството е предвидена глава, която се отнася до поверителната информация, свързана с генетично модифицираните организми.
Чл. 104 от Закона за генетично модифицирани организми регламентира процедурата за обявяване на информация от заявления за поверителна с цел защита на търговските интереси на заявителите. Заявителите могат да подадат искане до Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните, а министърът след консултация с тях определя коя информация е поверителна. Поверителна е информацията, която при разкриване пред трети лица би увредила търговските интереси на заявителя. Информацията остава поверителна и при оттегляне на заявлението.
Чл. 105 от Закона за генетично модифицирани организми определя информацията, която не може да бъде поверителна при работа с ГМО. При работа в контролирани условия, трябва да се предоставят общите характеристики на ГМО, информация за заявителя, местонахождението на работата, клас и предпазни мерки, както и оценка на неблагоприятните последици. При освобождаването на ГМО в околната среда, информацията включва характеристики на ГМО, цел и място на освобождаването, методи за наблюдение и оценка на риска. При внос и износ, задължително се предоставят данни за износителя и вносителя, описание на ГМО и резюме на оценката на риска.
Член 106 от Закона за генетично модифицирани организми постановява, че органите, посочени в членове 4, 5 и 6, не могат да бъдат отказвани достъп до информация относно векторите, нуклеотидните последователности и маркерните гени, използвани в генетично модифицираните организми.
Член 107 от Закона за генетично модифицирани организми (ГМО) предвижда, че когато ГМО са защитени от патент или други права на интелектуална собственост, се прилагат разпоредбите на специалното законодателство в тази област. Това означава, че за защита на правата на интелектуалната собственост върху ГМО следва да се спазват специфични законови изисквания.
Министърът на околната среда и водите, чрез РИОСВ, отговаря за контрола по спазването на закона относно предпазните и защитните мерки за работа с генетично модифицирани организми (ГМО) и за освобождаването на ГМО в околната среда. За целта се създава специализирана лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда.
Чл. 109 от Закона за генетично модифицирани организми определя, че Министерството на земеделието и храните осъществява контрол чрез различни изпълнителни агенции. Тези агенции следят за провеждането на полски опити с ГМО, както и за пускането на пазара на генетично модифицирани семена, растения, животни и продукти за растителна защита.
Чл. 110 от Закона за генетично модифицирани организми определя, че Министерството на труда и социалната политика, чрез Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", осъществява контрол върху спазването на закона. Контролът е насочен към прилагането на предпазните и защитните мерки за всеки клас работа с ГМО в контролирани условия, с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работещите в тези помещения.
Министерството на икономиката и индустрията, чрез Комисията за защита на потребителите, осъществява контрол върху етикетирането на генетично модифицирани организми (ГМО) като продукти или съставки на продукти, когато те се пускат на пазара. Промените в закона са в сила от 10.05.2024 г.
Чл. 112 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че митническите органи осъществяват контрол при внос, износ и транзит на ГМО. Те уведомяват контролните органи при наличие на съмнения относно съответствието на стоките с документите, при липса на разрешение за деклариран ГМО, както и при предварително уведомление от компетентните органи. Регионалните структури на контролните органи и председателят на Комисията за защита на потребителите сътрудничат на митническите органи за разрешаване на тези случаи.
Чл. 113 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че при установяване на нарушения на изискванията на закона или при съмнение за такова, контролиращите органи трябва незабавно да уведомят министъра на околната среда и водите, както и министъра на земеделието и храните.
Контролните органи извършват проверки, за да се уверят, че се спазват изискванията и условията, посочени в разрешенията по различни членове от закона. Проверки се извършват при наличие на сигнали за нарушения, аварии или при риск от неблагоприятни последици за здравето на хората или околната среда, свързани с генетично модифицирани организми (ГМО).
Чл. 115 от Закона за генетично модифицирани организми определя правомощията на длъжностните лица, които осъществяват контрол по отношение на ГМО. Те имат право на достъп до места, където се работи с ГМО, да изискват документи, да взимат проби и да дават предписания за отстраняване на нарушения. Проверките се извършват в присъствието на проверяваното лице или негов представител. При установяване на нарушения, длъжностните лица могат да изземват или унищожават ГМО или свързани продукти. До 31 януари всяка година те представят доклади за извършените проверки.
Лабораторните анализи за определяне на генетична модификация се извършват по искане на контролни органи в акредитирани лаборатории, определени от министъра на околната среда и водите. Тези лаборатории трябва да бъдат акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от чуждестранен орган за акредитация, който е член на Европейската организация за акредитация.
Чл. 117 от Закона за генетично модифицирани организми определя мерките, които министърът на околната среда и водите или министърът на земеделието и храните могат да прилагат за предотвратяване на административни нарушения. Тези мерки включват спиране от експлоатация на помещения за работа с ГМО, унищожаване и изтегляне от пазара на ГМО и продукти, съдържащи ГМО. Прилагането на мерките става с мотивирана заповед, която може да се обжалва, но обжалването не спира действието на заповедта. При неизпълнение на мерките, органите на Министерството на вътрешните работи могат да съдействат за спирането на обектите.
Членовете на комисията, длъжностните лица от специализираната администрация, лицата и експертите, които разгласяват поверителна информация в нарушение на закона за генетично модифицирани организми, подлежат на наказание с глоба от 5000 лв.
Лицата, които извършват работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия в помещения, които не са регистрирани, нарушават закона и подлежат на наказание. За това нарушение се налага глоба или имуществена санкция в размер от 20 000 до 60 000 лв.
Лицата, които извършват работа с генетично модифицирани организми (ГМО) от клас 2 или по-висок без необходимото разрешение, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв. Това важи за нарушения на чл. 29 и чл. 30, ал. 3 и 4 от закона.
Лицата, които работят с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия и не спазват предписаните предпазни мерки, подлежащи на разрешение, ще бъдат наказани с глоба или имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Лицата, които подават невярна информация в заявленията за работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия с цел получаване на разрешение, подлежат на наказание. Наказанието включва глоба или имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв.
Лицата, които не спазват мерките, определени от министъра на околната среда и водите по отношение на генетично модифицирани организми, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция в размер на 30 000 лв. Това е регламентирано в закона, като конкретното нарушение е свързано с чл. 39, ал. 2 от същия закон.
Лицата, които подадат невярна информация в заявлението за освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда с цел получаване на разрешение, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 80 000 до 200 000 лв.
Лицата, които освобождават генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда без необходимото разрешение, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция в размер на 500 000 лв. Това е в противоречие с разпоредбите на чл. 46 от закона.
Лицата, които освобождават генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда в нарушение на условията на разрешението, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 150 000 до 450 000 лв.
Лицата, които предоставят невярна информация в заявлението за пускане на генетично модифицирани организми (ГМО) с цел получаване на разрешение, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 150 000 до 450 000 лв.
Лицата, които пускат на пазара генетично модифицирани организми (ГМО) под формата на продукти или съставки на продукти без необходимото разрешение, или след отнемане на такова разрешение, или след изтичане на срока на разрешението, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 300 000 до 500 000 лв.
Лицата, които пускат на пазара генетично модифицирани организми (ГМО) под формата на продукти или техни съставки, в нарушение на условията, предвидени в разрешението за пускане на пазара, подлежат на наказание. Наказанието включва глоба или имуществена санкция в размер от 200 000 до 500 000 лв.
Лицата, които пускат на пазара генетично модифицирани организми (ГМО) в нарушение на изискванията за етикетиране, посочени в чл. 74, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 200 000 до 500 000 лв.
Лицата, които отглеждат генетично модифицирани растения с разрешение за пускане на пазара, но не спазват изискванията на чл. 71, ал. 3, подлежат на наказание. Наказанието включва глоба или имуществена санкция в размер на 100 000 лв.
Лицата, които отглеждат генетично модифицирани растения, за които е получено разрешение за пускане на пазара, но не спазват изискванията на чл. 71, ал. 4, подлежат на наказание. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
Член 133 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Лицата, които нарушават разпоредбите на член 79 или член 80, или не изпълняват задълженията по член 82 от Закона за генетично модифицирани организми, подлежат на наказание. За тези нарушения се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.
Лицата, които освобождават генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда или ги пускат на пазара в нарушение на установените забрани, подлежат на наказание. Конкретно, глобата или имуществената санкция за такова нарушение е в размер на 1 000 000 лв.
Лицата, които нарушат забраната, наложена с решение на Министерския съвет съгласно чл. 75, ал. 1, подлежат на наказание с глоба или имуществена санкция в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.
Лицата, които нарушат изискванията на определени членове от закона (чл. 27, ал. 4; чл. 36, ал. 4; чл. 57, ал. 4 и чл. 69, ал. 4), подлежат на наказание, което включва глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Лицата, които не предоставят достъп на длъжностни лица и не осигуряват необходимата информация и документи, нарушавайки чл. 115, ал. 2, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
Член 139 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че при повторно извършване на нарушенията, описани в членове 118 до 138, наложените глоби или имуществени санкции ще бъдат удвоени. Това означава, че за рецидивисти санкциите са значително по-строги, за да се предотвратят повторни нарушения.
Лицата, които не изпълнят принудителните административни мерки, определени в чл. 117 от Закона за генетично модифицирани организми, подлежат на наказание под формата на глоба или имуществена санкция, чийто размер варира от 50 000 до 100 000 лв.
Чл. 141 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че лицата, които извършват износ на генетично модифицирани организми (ГМО) или продукти, съдържащи ГМО, в нарушение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1946/2003, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 100 000 до 300 000 лева.
Член 142 от Закона за генетично модифицирани организми е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 25 от 2010 година.
Чл. 143 от Закона за генетично модифицирани организми определя процедурата за установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и обжалване на решенията. Актовете за нарушения се съставят от определени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от компетентен орган или оправомощено лице. Установяването на нарушенията и обжалването следват реда на Закона за административните нарушения и наказания. Административното наказание се налага от Върховния административен съд, който разглежда делото и може да наложи наказание или да постанови, че няма нарушение. Решението на съда подлежи на касационно обжалване, а глобите постъпват в бюджетите на съответните министерства.
Законът предвижда, че лицето, което отглежда генетично модифицирани организми (ГМО) и причинява вреди на съседни култури, е задължено да обезщети пострадалия. Отговорността обхваща и пропуснати ползи от замърсяването. Освен това, посевите на ГМО, отглеждани в нарушение на закона, ще бъдат унищожени за сметка на нарушителя.
Законът за генетично модифицирани организми (ГМО) регламентира условията за работа с ГМО, включително тяхното освобождаване в околната среда и пускането на пазара. Увредените лица имат право да предявят иск за преустановяване на нарушения и отстраняване на последиците от замърсяването. Законът определя термини, свързани с ГМО, като "организъм", "генетично модифициран организъм", "плазмид" и "мутагенез". Забранява се извършването на генетични модификации с определени култури, като маслодайна роза и тютюн, освен за научни изследвания. Освен това, се въвеждат изисквания за оценка на риска за околната среда и човешкото здраве, свързани с ГМО. Законът влиза в сила от 1 юни 2005 г. и е изменян многократно, последно през 2022 г.
Законът за генетично модифицирани организми (ГМО) определя редица основни термини, свързани с биологичните единици и техните характеристики. Включва определения за организми, микроорганизми, генетично модифицирани организми, плазмиди, протопласти, мутагенеза, и различията между прокариотни и еукариотни организми. Законът описва също понятието за автоклониране, генетична нестабилност, фенотип, инвазивни и целеви организми, а също и важни термини, свързани с биотехнологиите, като вектори и маркерни гени. Включени са и разпоредби относно освобождаването на ГМО в околната среда, пускането им на пазара, както и определения за аварии и последици от освобождаването на ГМО. Законът акцентира на необходимостта от защита на човешкото здраве и околната среда при работа с ГМО.
Параграф §3 определя условията, при които не се допуска пускане на пазара на генетично модифицирани организми (ГМО). Конкретно, не е разрешено предоставянето на ГМО за работа в контролирани условия, както и предоставянето на ГМО, предназначени единствено за освобождаване в околната среда за опитни цели, съгласно разпоредбите на глава четвърта, раздел II.
На територията на България се забранява извършването на генетични модификации с маслодайна роза, лоза и тютюн, освен в случаите на научни изследвания, които се провеждат при условията и по реда на глава трета от закона. Освен това, забранено е освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицирани животни.
С параграф §4а от Закона за генетично модифицирани организми, приет с изменения през 2010 г. и актуализиран през 2022 г., се въвеждат изисквания на няколко директиви на Европейския парламент и Съвета. Тези директиви касаят работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и освобождаването им в околната среда, като целта е да се осигури безопасност и регулация на подобни практики.
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за генетично модифицирани организми предвижда, че разрешенията, издадени по Правилника за разпространението на генетически изменени висши растения, ще бъдат преразгледани от комисия в срок от три месеца след влизането на закона в сила. Освен това, в срок от една година, комисията трябва да изготви доклад за разпространението на ГМО в околната среда преди приемането на закона, който да бъде внесен в съответните министерства.
Помещенията, които вече са в експлоатация преди влизането в сила на Закона за генетично модифицирани организми (ГМО), трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания на закона и наредбата по чл. 2, ал. 3. Срокът за това е 6 месеца от датата на влизане в сила на закона.
В параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за генетично модифицирани организми се изменя ал. 6 на чл. 20 от Закона за посевния и посадъчния материал. Според новата редакция, решението за признаване и вписване на генетично модифициран сорт ще се взема след издаване на разрешение за пускането му на пазара от министъра на земеделието и горите, съгласно условията и реда, предвидени в глава четвърта, раздел III от Закона за генетично модифицирани организми.
Законът за генетично модифицирани организми влиза в сила на 1 юни 2005 г. Той е приет от ХХХIХ Народно събрание на 15 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Съществуват и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за защита на потребителите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 99 от 2005 г. и влиза в сила на 10 юни 2006 г.
Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 3, ал. 3, чл. 159 и 160, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
В параграф §36 от Закона за генетично модифицирани организми се предвижда замяна на термина "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" във всички части на закона. Тази промяна е част от измененията, публикувани в Държавен вестник, брой 27 от 2005 г., и измененията в брой 88 и 99 от същата година.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи за отмяна на глава трета и замени на термини влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на закона.
В параграф §61 от Закона за генетично модифицирани организми се извършват изменения в наименованията на институции. Думите 'министърът на земеделието и горите', 'министъра на земеделието и горите' и 'Министерството на земеделието и горите' се заменят с 'министърът на земеделието и продоволствието', 'министъра на земеделието и продоволствието' и 'Министерството на земеделието и продоволствието'. Също така, 'Националното управление по горите' се заменя с 'Държавната агенция по горите'.
С измененията в Закона за генетично модифицирани организми, публикувани в Държавен вестник, се заменя терминът "продоволствието" с "храните". Тези изменения са част от по-широки изменения и допълнения на закона, обнародвани през 2005 г. и последващи години.
Законът за генетично модифицирани организми влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Допълнителните разпоредби са свързани с измененията в Закона за туризма, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16.10.2009 г.
Законът за генетично модифицирани организми влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с Българската агенция по безопасност на храните, като законът е обнародван в брой 8 от 2011 г. и влиза в сила от 25.01.2011 г.
Законът за генетично модифицирани организми влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 99 от 2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г.
Законът за генетично модифицирани организми влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 76, който влиза в сила на 15 декември 2011 г. В допълнение, включени са и заключителни разпоредби, свързани с изменения в Закона за младежта, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влизат в сила от 02.08.2013 г.
Законът за генетично модифицирани организми влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения в Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародвани в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
В параграф 42 от Закона за генетично модифицирани организми се предвижда замяна на наименованието "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма" с "Министерството на икономиката". Тази промяна е направена в контекста на измененията в закона, който е обнародван и изменян през годините. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е в сила от 18.07.2017 г.
В §13 от Закона за генетично модифицирани организми се предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на земеделието и храните, с новите наименования на Министерството на земеделието, храните и горите. Тази промяна е в сила за всички предходни редакции на закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 2005 до 2016 г.
Законът за генетично модифицирани организми влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на същия, който е обнародван в брой 45 от 2022 година и влиза в сила на 17 юни 2022 година.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби относно Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители са обнародвани в "Държавен вестник", брой 102 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
В параграф §47 от Закона за генетично модифицирани организми се предвижда замяна на наименованията, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите, с новото наименование "Министерството на земеделието". Промените касаят всички споменавания на министъра и министерството в текста на закона.
Законът за генетично модифицирани организми влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията към Закона за защита на растенията, обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
Параграф §63 от Закона за генетично модифицирани организми предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования на Министерството на земеделието и храните. Тази промяна е част от актуализация на закона, обнародвана в Държавен вестник, с множество изменения и допълнения от 2005 до 2022 година. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, са обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2024 г. и влизат в сила от 10.05.2024 г.
Съгласно параграф 65 от Закона за генетично модифицирани организми, обнародван през 2005 г. и последно изменян през 2024 г., се предвижда замяна на термина "Министерството на икономиката" с "Министерството на икономиката и индустрията". Тази промяна е валидна за всички текстове в закона.
Законът за генетично модифицирани организми (ГМО) влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приложение № 1 описва принципите за оценка на риска за околната среда и човешкото здраве, като се разграничават преки, косвени, непосредствени и забавени последици от ГМО. Общата цел е да се идентифицират потенциалните неблагоприятни последици от ГМО и да се предложат стратегии за управление на риска. Приложение № 2 определя минимални отстояния между площите с ГМО и традиционни култури, а Приложение № 3 описва съдържанието на доклада за оценка на риска. Релевантните актове от Европейското законодателство включват директиви и регламенти, свързани с освобождаването и управлението на ГМО.