Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя профила на диспансерите, видовете дейности, които те извършват, и списък на заболяванията, които подлежат на диспансерно наблюдение, съгласно приложението.
Диспансерът представлява лечебно заведение, което активно издирва, диагностицира, лекува и наблюдава пациенти с определени заболявания. В него могат да бъдат разкрити легла за диагностичен и лечебен престой.
Диспансерите извършват дейността си в съответствие с правилата за добра медицинска практика и стандарти за лечение. Те са задължени да спазват професионалната тайна и правата на пациентите.
Чл. 3а от наредбата уточнява, че диспансерите, които разполагат с легла, имат право да провеждат клинични изпитвания на нови методи и лекарствени продукти, свързани с лечението на заболявания, които попадат в профила на съответния диспансер. Това разширява обхвата на дейността, която диспансерите могат да извършват.
Наредба № 26 от 10 ноември 1999 г. определя профила на диспансерите и видовете дейности, които те извършват. Според Чл. 4, диспансерите се класифицират по профила на заболяванията, които диагностицират, лекуват и наблюдават. Те могат да бъдат: диспансери за онкологични заболявания, пневмо-фтизиатрични заболявания, психични заболявания и кожно-венерически заболявания. В глава трета се разглеждат видовете дейности на диспансерите, като първият раздел е посветен на диспансерите за онкологични заболявания.
Чл. 5 от Наредба № 26 определя, че диспансерът за онкологични заболявания има задължението активно да издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава пациенти със злокачествени заболявания и преканцерози.
Наредба № 26 определя, че методичното ръководство на диспансерите за онкологични заболявания се осъществява от Националния онкологичен център. Диспансерите организират, ръководят и контролират дейностите по онкологична помощ в определените им райони, съгласно националната здравна карта. Те функционират като лечебни заведения, предоставящи комплексно лечение на злокачествени новообразувания.
Наредба № 26 определя функциите на диспансерите за онкологични заболявания, които включват организиране и провеждане на профилактика на злокачествени новообразувания, амбулаторно-консултативна и диагностична дейност, ранна диагностика и лечение на онкологични пациенти, рехабилитация и експертиза на нетрудоспособността. Масовите профилактични прегледи се извършват по национални и регионални програми.
Диспансерното наблюдение обхваща заболели от злокачествени новообразувания и се провежда за пациенти с настоящ адрес в района на диспансера, включително и за лекувани в други заведения. Лицата с доброкачествени новообразувания и преканцерози се проследяват до една година след лечението. Наблюдението се извършва от специалисти и продължава до края на живота на пациента.
Диспансерът за онкологични заболявания провежда здравнопросветна дейност в сътрудничество с държавни и неправителствени организации. Целта е информираност на населението относно рисковите фактори, здравословния начин на живот, както и профилактиката, ранното откриване и лечение на злокачествени новообразувания.
Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания има за задача активно да издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава пациенти с туберкулоза и хронични неспецифични белодробни заболявания. Той представлява основна структурна и функционална единица за контрол на туберкулозата и опасни белодробни заболявания.
Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания извършва редица дейности, включително организиране на профилактика на туберкулоза, диагностика и лечение на белодробни заболявания, активно наблюдение на пациентите, оздравителни мерки в туберкулозните огнища, регистрация на диспансеризирани лица и предоставяне на статистическа информация, анализ на епидемиологични показатели, здравно-просветна дейност и трудово-лекарска експертиза на нетрудоспособността на лица с пневмо-фтизиатрични заболявания.
Диспансерът за психични заболявания извършва дейности по издирване, диагностика, лечение, периодично наблюдение и рехабилитация на пациенти с психични заболявания. Той е основна структурна и функционална единица, която контролира както остри, така и хронични психични заболявания.
Наредба № 26 от 10 ноември 1999 г. определя функциите на диспансерите за психични заболявания. Те активно издирват лица за диспансеризация, диагностицират и лекуват, осъществяват рехабилитация и експертна оценка. Диспансерите извършват диагностика и лечение както в извънболнична, така и в болнична обстановка, осигуряват активно наблюдение и анализират показатели за психични заболявания. Освен това организират методична помощ за психиатричните кабинети и провеждат здравнопросветна дейност.
Чл. 14 от Наредба № 26 от 10 ноември 1999 г. предвижда, че при диспансеризация на лица, чието поведение представлява опасност, се извършва експертна оценка на риска. Оценката включва три аспекта: риск за околните от лицата, риск за лицата от околните и риск за лицата от собственото им поведение.
Чл. 15 от наредбата предвижда мерки за наблюдение на лица с висок риск от опасно поведение, което може да застраши тях или околните. В случай на необходимост, се предприемат действия за задължително обслужване, за да се осигури ефективно наблюдение.
Диспансерът за кожно-венерически заболявания има задължението активно да издирва, диагностицира, лекува, наблюдава и осъществява рехабилитация на пациенти с кожни и венерически заболявания. Той представлява основна структурна и функционална единица, която контролира острите и хроничните кожно-венерически заболявания.
Наредба № 26 от 10 ноември 1999 г. определя профила на диспансерите за кожно-венерически заболявания и видовете дейности, които те извършват. Основните задължения на диспансера включват организиране и контрол на диагностика, лечение и профилактика на полово предавани болести, осигуряване на активно наблюдение на болните, анализ на епидемиологични данни, провеждане на здравнопросветна дейност и извършване на трудово-лекарска експертиза. Наредбата е издадена на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за лечебните заведения.