ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания в случай на несъстоятелност на работодателя. Той определя условията за възникване на тези права, създава фонд за гарантирани вземания и описва реда за изплащането им.
Чл. 2
Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат работници по трудово правоотношение и спрямо които може да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно Търговския закон или специални закони.
Чл. 3
Член 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите определя какви са гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Те включват дължими, но неизплатени трудови възнаграждения по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по нормативен акт.
Чл. 4
Работниците и служителите, които имат или са имали трудово правоотношение с работодателя, имат право на гарантирани вземания, независимо от срока и продължителността на работното време. За да ползват правата си по закона, работодателят трябва да е осъществявал дейност поне 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя постановява, че невнасянето на дължимите вноски от работодателя не лишава работниците и служителите от правото им на гарантирани вземания. Това означава, че дори работодателят да не е внесъл необходимите суми, работниците и служителите все пак имат право на своите вземания, гарантирани от закона.
Чл. 6
Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност, или при постановяване на прекратяване на дейността на предприятието и обявяване на длъжника в несъстоятелност, когато производството е спряно поради недостатъчност на имуществото.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите предвижда, че гарантираният размер на вземанията от трудови правоотношения не се изплаща на определени категории лица. Тези лица включват съдружници в търговското дружество, членове на органите за управление и контрол на търговеца, както и съпрузи и роднини по права линия на търговеца или на лицата, посочени в предходните две категории. Условие за това е те да са били в тези отношения към момента на началната дата на неплатежоспособността на работодателя.
Чл. 8
Създава се специализиран фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт, който има за цел да осигури изплащането на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Чл. 9
Член 9 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя определя органите на управление на фонда, които включват надзорен съвет и директор.
Чл. 10
Надзорният съвет се състои от осем членове: четирима представители на работодателите, двама на работниците и служителите, и по един от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите. Представителите се определят от ръководствата на организациите, а при спорове за разпределение на местата се провежда жребий. Съветът избира председател и има мандат от три години. Заседанията са редовни при присъствие на две трети от членовете, а решенията се вземат с мнозинство. Директорът на фонда участва с съвещателен глас.
Чл. 11
Член 11 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя описва функциите на Надзорния съвет. Той утвърдява основните насоки и планове за осигуряване на средства, контролира дейността на директора на фонда, утвърдява годишния бюджет и отчета за изпълнението му, приема правилници за дейността си и на фонда, одобрява списъка на обслужващите банки, предлага назначения и освобождавания на директора и взема решения за отписване на несъбираеми вземания след ликвидация на работодателя.
Чл. 12
Директорът на фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите се назначава за срок от 4 години и може да бъде освободен преди изтичането на срока по предложение на надзорния съвет. Той отговаря за оперативното ръководство и управлението на средствата на фонда, внася проекти за бюджета, отчети и правила за организацията и дейността на фонда, а също така предлага отписване на несъбираеми вземания след производството по несъстоятелност на работодателя.
Чл. 13
Член 13 от закона определя, че административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на фонда се извършва от Националния осигурителен институт. Тази разпоредба е изменена с обнародването на ДВ, бр. 104 от 2005 г. и влиза в сила от 01.01.2006 г.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя определя източниците на приходи във фонда. Те включват задължителни месечни вноски от работодателите, приходи от удовлетворени кредитори, възстановени суми от работодателя, доходи от инвестиции на свободни средства, дарения и помощи, лихви и глоби, както и други източници.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя определя разходите на фонда. Средствата се използват за изплащане на гарантирани вземания, издръжка на фонда и разходи за дейността по чл. 13, определени с бюджета на държавното обществено осигуряване. Остатъкът от фонда преминава за следващата бюджетна година и се използва по предназначение.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите предвижда, че временно свободните средства на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се влагат в съответствие с правилата, определени в чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване. Това изменение е в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите определя, че средствата на фонда са отделни от средствата на другите фондове на държавното обществено осигуряване и могат да се разходват само по предназначение. Активите и пасивите на фонда не могат да се обединяват с тези на други фондове, освен при специфични условия, свързани с администрирането на постъпления и плащания. Освен това, от средствата на фонда не могат да се предоставят заеми и фондът не може да емитира дълг.
Чл. 18
Член 18 от закона предвижда възможност за ползване на краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет при временен недостиг на средства във фонда за покриване на неотложни плащания. Тези заеми могат да бъдат предоставени с разрешение на министъра на финансите по предложение на надзорния съвет на фонда. Освен това, фондове със социално предназначение могат да предоставят средства до размера на техните резерви, също с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика, по предложение на надзорния съвет на фонда.
Чл. 19
Чл. 19 определя начина на приемане на годишния бюджет на фонда, който се включва в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Ако бюджетът не бъде приет навреме, приходите и разходите се управляват съгласно действащата нормативна уредба, като се допуска разход на фонда до една дванадесета част от предходната година.
Чл. 20
Работодателите са задължени да внасят месечни вноски за работниците и служителите, освен за определени изключения. Те трябва да декларират поименно работниците с определени качества при сключване на трудов договор. Вноските се изчисляват върху брутните трудови възнаграждения, но не надвишават максималния осигурителен доход, и са изцяло за сметка на работодателя. Вноските за фонда се внасят заедно с осигурителните вноски и са ограничени до 0,5% от възнаграждението. Те се признават за разходи при данъчното облагане.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя определя органите, отговорни за контрола на вноските във фонда и изплащането на гарантираните вземания. Контролът по вноските се осъществява от Националната агенция за приходите, а по изплащането - от Националния осигурителен институт. Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията за невнесени вноски се събират с лихва, а неоснователно внесените суми могат да бъдат поискани в срок от три години.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите определя условията и размера на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Работниците и служителите имат право на гарантирани вземания в размер на последните 6 неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за период от 36 месеца преди вписването на решението за несъстоятелност. Максималният размер на тези вземания се определя ежегодно и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати. При случаи на неизплатени парични обезщетения, гарантираното вземане е до четирикратния размер на минималната работна заплата.
Чл. 23
Член 23 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите е отменен на 22 декември 2017 г. след влизането в сила на измененията, публикувани в Държавен вестник, брой 102 от 2017 г. Този член е бил в сила от 1 януари 2005 г. до датата на отмяната му.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, който е в сила от 01.01.2005 г. и отменен с ДВ, бр. 98 от 2016 г. с нова дата на влизане в сила 01.01.2017 г., описва процедурата за изплащане на гарантираните вземания.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя определя, че работниците и служителите могат да получат гарантирани вземания, като подадат заявление-декларация до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението трябва да бъде подадено в тримесечен срок от датата на вписване на решението за несъстоятелност или от датата на уведомяване на работниците за открито производство по несъстоятелност.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона определя процедурата за изплащане на гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на разпореждане от директора на фонда, което се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на НОИ и на работника. Директорът може да спре производството при наличие на доказателства за отказ или при невъзможност за събиране на доказателства. При отказ, разпореждането се изпраща на работника в същия срок. Жалбата срещу разпореждането може да се подаде в 14-дневен срок пред административния съд, а решенията подлежат на касационно обжалване. Производствата по дела за възстановяване на изплатени гарантирани вземания са безплатни.
Чл. 27
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт са задължени да изплащат гарантираните вземания на правоимащите лица в срок от 7 дни след получаване на разпореждането от директора на фонда. Изплащането става по декларирани лични платежни сметки с IBAN, водени от лицензиран доставчик на платежни услуги. При изплащането на гарантираното вземане, също така се превеждат данъците върху доходите и запорите.
Чл. 28
Член 28 от закона регламентира правото на иск на фонда за гарантирани вземания срещу работодателя или масата на несъстоятелността след изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите. Взиманията на фонда ползват същата правна защита, каквато Търговският закон предвижда за трудови възнаграждения. Фондът се представлява от Националната агенция за приходите в производството по несъстоятелност за изплатените гарантирани вземания.
Чл. 29
Член 29 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя предвижда, че редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускането и изплащането на гарантираните вземания, ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 30
Чл. 30 от закона предвижда, че частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима на работника или служителя. Тази сума може да бъде предявена в производството по несъстоятелност на работодателя.
Чл. 31
Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, подлежи на наказание с глоба в размер от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай на нарушение.
Чл. 32
Законът регламентира правото на работниците и служителите на гарантирани вземания в случай на несъстоятелност на работодателя. Установяването на нарушения по закона се извършва от контролните органи на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите. Правото на гарантирани вземания възниква при условия на несъстоятелност, обявена в съответствие с законодателството на държавата, в която работодателят осъществява дейност. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения за определени разпоредби, които влизат в сила по-късно.
§1
Работниците и служителите, наети в българско предприятие, което е обособена част от чуждестранно предприятие в несъстоятелност, имат право на гарантирани вземания. Предприятието се счита за в несъстоятелност при започване на колективна процедура за неплатежоспособност, а правото на вземания възниква от датата на обявяване на несъстоятелността. Българският работодател е задължен да информира работниците за несъстоятелността, щом му стане известно съответното обстоятелство.
§2
Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" не покрива вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди 1 януари 2005 г. Тази разпоредба е в сила от 1 юли 2006 г.
§ 4
Разпоредбите на чл. 20, глава трета "Размер на гарантираните вземания" (чл. 22 - 24) и глава четвърта "Процедура по изплащане на гарантираните вземания" (чл. 25 - 30) влизат в сила от 1 януари 2005 г. Текстът е предишен на § 3, обнародван в ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.
§5
Изпълнението на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се възлага на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 21 април 2004 г. и е в сила от 01.07.2006 г. В допълнение, в преходните и заключителни разпоредби се споменава и Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г., който е обнародван в Държавен вестник, бр. 104 от 2005 г. и влиза в сила от 01.01.2006 г.
§ 9
Законът влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключения за конкретни разпоредби. Параграф 3, т. 11 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3, т. 1, 3, 4, 6, 9, 10, 12, 13 и 15 и § 4 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 88
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Конкретно изключените разпоредби са чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи, касаещи изменения в съдебните процедури и термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. Други параграфи влизат в сила от 1 януари 2007 г. или в деня на обнародването на закона.
§56
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Кодекса на труда, обнародвани в ДВ, бр. 48 от 2006 г., и влизат в сила от 1 юли 2006 г.
§ 48
Законът влиза в сила на 1 юли 2006 г., с изключение на параграф 47, т. 6, която влиза в сила с Договора за присъединяване на България към ЕС. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§9 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 12 от 2009 г. и влизат в сила от 01.05.2009 г. Тези разпоредби се отнасят до изменения и допълнения, направени в данъчно-осигурителната система.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от обнародването на закона, а останалите параграфи, включително § 2-10, § 12 и § 13-22, влизат в сила от 1 януари 2010 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения в Закона за данък върху добавената стойност, обнародвани през 2012 г., които влизат в сила от 1 януари 2013 г.
§ 65
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. По-специално, параграфи § 61, т. 2, 3, 4, 6, 7 и 9, както и § 64, влизат в сила от деня на обнародването. Други параграфи, включително § 61, т. 5, 7 и 8, влизат в сила от 1 април 2013 г. и § 47, т. 9, буква
Параграф §123
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 84 от 2013 г., които влизат в сила от 1 октомври 2013 г.
§6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
Законът влиза в сила от 1 октомври 2013 г. В допълнение, в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 2016 г.) се посочва, че той влиза в сила от 01.01.2017 г.
§ 12
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г. с изключение на: 1. Параграф 5, който влиза в сила от 9 август 2016 г.; 2. Параграф 3, точки 13-15 и § 8, които влизат в сила от 1 юни 2017 г.; 3. Параграф 3, точка 2, която влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в ДВ, бр. 102 от 2017 г., влиза в сила от 22.12.2017 г.
§ 9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени текстове, които ще влязат в сила от 31 март 2018 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. са обнародвани в "Държавен вестник" и влизат в сила от 01.01.2021 г.
Параграф §14
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени разпоредби. Параграф 8, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2023 г. Параграф 8, т. 6, 8, 9 и 17, буква "б" влизат в сила от 1 септември 2021 г. Законът е свързан с директиви на Европейския парламент и Съвета, касаещи правата на работниците при несъстоятелност на работодателя.
