ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с функционирането на системата за гарантиране на влоговете в банките и защитата на вложителите. Той се прилага за всички банки с лиценз за публично привличане на влогове и за техните клонове, включително и за клоновете на банки от трети държави, при определени условия. Лицата, които подлежат на закона, са длъжни да правят вноски във фонда за гарантиране на влоговете. Управителният съвет на фонда проверява условията за клоновете на банки в страната и сътрудничи с органите на системата за гарантиране на влоговете.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките определя фонда като юридическо лице със седалище в София, което може да бъде преобразувано, прекратявано и ликвидирано само със закон. Сметната палата упражнява контрол върху фонда, който е освободен от данъци и такси само за операции, свързани с гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитни институции. При ликвидация остатъкът от имуществото на фонда се разпределя между банките пропорционално на техните вноски, с изключение на банките, чиито задължения са изплатени от фонда. Разходите за издръжка на фонда се определят с наредба на Българската народна банка.
Чл. 3
Член 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките описва целите и функциите на фонда. Основната цел е да се осигури защита на влоговете и да се повиши доверието в финансовата система. Фондът осигурява изплащане на гарантираните влогове, подпомага преструктурирането на кредитни институции и защитава интересите на кредиторите в банковата несъстоятелност. Освен това, фондът определя и събира премийни вноски от банките, инвестира средствата си, изплаща гарантираните влогове и участва в финансирането на преструктуриране на кредитни институции.
Чл. 4
Фондът за гарантиране на влоговете в банките се управлява от управителен съвет, състоящ се от 5 членове: председател, заместник-председател и трима членове, избрани от различни организации. Членовете трябва да имат висше образование и професионален стаж от поне 5 години. Мандатът им е 4 години, с възможност за преизбиране. Управителният съвет заседава най-малко на всеки три месеца и взема решения с мнозинство. Председателят организира дейността на фонда и назначава персонал. Фондът не носи отговорност за вреди, освен при умишлени действия.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките определя условията, при които лица не могат да бъдат членове на управителния съвет на фонда. Те включват: несъстоятелност на предишно дружество, членство в управителен орган на банка в несъстоятелност, роднински връзки с други членове на управителния съвет, осъждане за умишлено престъпление и лишаване от правото на определена длъжност. Председателят на управителния съвет може да извършва само научноизследователска и преподавателска дейност, а членовете не могат да работят за банки или финансови институции. Обстоятелствата за осъждане се установяват служебно от фонда.
Чл. 6
Член на управителния съвет може да има предсрочно прекратяване на правомощията си по няколко причини, включително по собствено искане, несъвместимост, фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията, съществени нарушения на служебните задължения, увреждане на интересите на фонда, отсъствие от заседания, нарушаване на закона за банковата несъстоятелност, установен конфликт на интереси и смърт. Решението за прекратяване се взима от съответния орган, а на мястото на освободения член се назначава ново лице.
Чл. 7
Управителният съвет на фонда за гарантиране на влоговете в банките е отговорен за определяне на премийните вноски от банките, инвестирането на средствата с цел осигуряване на сигурност и ликвидност, организиране на изплащането на гарантираните размери на влогове, приемане на правила за ползване на заеми и финансиране на преструктуриране, участие в международни организации, одобряване на споразумения за сътрудничество, назначаване на одитор, управление на дарения и помощи, осъществяване на вътрешен контрол, разглеждане на въпроси свързани с банковата несъстоятелност и възстановяване на кредитни институции, приемане на годишни отчети и бюджети, разработване на наредби, отпускане на заеми на други схеми за гарантиране, определяне на годишна такса от банките и указания за предоставяне на информация.
Чл. 8
Съгласно изменението на Закона за гарантиране на влоговете в банките, влоговете, направени в евро и в чуждестранна валута, са гарантирани. Това означава, че вложителите могат да разчитат на защита на своите средства в тези валути.
Чл. 9
Фондът гарантира пълно изплащане на влоговете на едно лице в една банка до 100 000 евро, независимо от броя и размера на влоговете. Разпоредбата не важи за лица, които са придобили права по влог след издаването на акт по чл. 20, ал. 1.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за гарантиране на влоговете в банките определя, че влоговете на физически лица, свързани с определени обстоятелства, са гарантирани до 125 000 евро за срок от три месеца. Гарантираните влогове включват: 1) влогове от сделки с недвижими имоти за жилищни нужди; 2) влогове, произтичащи от изплатени суми при сключване или прекратяване на брак, трудови или служебни отношения, инвалидност или смърт; 3) влогове от застрахователни или осигурителни плащания или обезщетения за вреди от престъпления. Тези влогове не се включват в общия размер на задължението на банката към вложителя за периода на гаранцията.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за гарантиране на влоговете в банките определя ситуации, при които не се изплащат гарантираните размери на влоговете. Изключенията включват влогове на други банки, финансови институции, застрахователи, пенсионноосигурителни дружества, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми, бюджетни организации и фондове за компенсиране на инвеститорите. Освен това, не се предоставя гаранция за влогове, свързани с изпирането на пари или финансирането на тероризъм. Също така, влоговете на неидентифицирани титуляри не подлежат на изплащане.
Чл. 12
Чл. 12 определя начина на изчисляване на задължението на банката към един вложител. Общият размер на задължението се изчислява чрез събиране на влоговете на вложителя, включително лихвите, в евро по курса на Българската народна банка. При съвместни влогове се взема предвид частта на всеки вложител, освен ако не е указано друго. Правото на получаване на плащане от фонда принадлежи на лицето, в чиято полза е направен влогът, при условие, че е идентифицирано. При сливане на банки, влоговете се изчисляват поотделно за всяка банка. Влогове с наложени тежести се включват в изчисленията, но изплащането на гаранцията се отлага до вдигане на тежестта.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за гарантиране на влоговете в банките описва източниците на средства за фонда. Те включват годишни и извънредни премийни вноски от банките, доходи от инвестиции на средствата във фонда, суми получени от имуществото на банката при суброгация, и други източници като заеми, дарения и чуждестранна помощ. Българската народна банка е определена като депозитар на средствата на фонда.
Чл. 14
Член 14 от Закона за гарантиране на влоговете в банките урежда начините за определяне на годишната премийна вноска на банките за фонд, който гарантира влоговете. Вноската се определя до 1 май на текущата година, като се отчита рисковият профил и сумата на гарантираните влогове за предходната година. Всички влогове до размера на гаранцията по чл. 9, ал. 1 са гарантирани, с изключение на определени влогове по чл. 11, ал. 1 и 2. Влоговете в чуждестранна валута се преизчисляват в евро по курса на Българската народна банка. Банките трябва да преведат вноската до 31 май, а тя се отчита като счетоводен разход за текущата година.
Чл. 15
Член 15 от Закона за гарантиране на влоговете в банките установява, че вноските, направени от банките, не могат да бъдат възстановени, дори и в случай на прекратяване на банката. Това подчертава окончателния характер на тези вноски и тяхната недостъпност за възстановяване при определени обстоятелства.
Чл. 16
Член 16 регламентира действията на фонда при неплащане на вноска от банка. В случай на забавяне, фондът начислява законна лихва и уведомява Българската народна банка. При неуспех на мерките за спазване на задълженията, фондът може да изключи банката от системата с едномесечно предизвестие. Влоговете, налични към момента на изключването, остават гарантирани. Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за гарантиране на влоговете в банките предвижда, че когато наличните средства във фонда надвишават 1% от общия размер на гарантираните влогове, управителният съвет може да реши да намали или спре плащането на годишните премийни вноски. Плащанията се възобновяват, когато средствата спаднат под 1%. Начинът на изчисляване на намалените вноски се определя с наредба. При използване на средства от фонда, вноските трябва да достигнат 1% в срок до 6 години.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за гарантиране на влоговете в банките предвижда, че при недостатъчност на средствата във фонда за покриване на задълженията му, банките трябва да превеждат извънредни вноски до 0,5% от гарантираните влогове. Фондът може да изисква по-високи вноски с одобрението на Българската народна банка. За покриване на недостига фондът може да ползва заеми, включително от държавния бюджет. В случай на ликвидни затруднения на банка, плащането на вноските може да се отложи до 6 месеца. Отложените вноски се плащат, когато не застрашават ликвидността на банката. Вноските не се приспадат от другите вноски и се изчисляват по реда на наредбата.
Чл. 19
Средствата на фонда за гарантиране на влоговете в банките се използват за изплащане на суми по влогове до гарантираните размери, както и за изплащане на главницата и лихвите по заеми, взети от фонда. Освен това, средствата могат да бъдат използвани за финансиране на действия по преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, съгласно предвидените условия и ред.
Чл. 20
Фондът за гарантиране на влоговете изплаща задължения на банки към вложители при определени условия, свързани с отнемане на лиценз, неналични влогове или съдебни актове. Изплащането става чрез избрани банки в срок до 7 работни дни, с възможност за удължаване при определени обстоятелства. Не се изплащат суми по бездействали сметки и с малки салда. Вложителите могат да удовлетворят вземанията си от имуществото на банката.
Чл. 21
Лице, което е вложител и му е отказано изплащане на суми по влога, може да предяви писмени възражения в срок от три месеца от началния ден на изплащане на гарантираните влогове. Възраженията се подават пред квестора или управителя на банката. Тези лица са задължени да се произнесат по възраженията в срок от 7 дни. Ако възражението не бъде уважено, вложителят може да предяви правата си по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за гарантиране на влоговете в банките предвижда, че от началната дата на изплащане фондът встъпва в правата на вложителите до размера на гарантираните суми, без значение от размера и датата на разпореждането на вложителя. Фондът не дължи лихви по тези гарантирани суми.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките определя как се инвестират средствата на фонда. Те могат да бъдат вложени в депозити в Българската народна банка и в високоликвидни дългови ценни книжа, които са издадени или гарантирани от българската държава, от други държави членки с високи кредитни рейтинги, от трети държави с подобен рейтинг, както и от международни финансови институции. Всички тези инвестиции трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за гарантиране на влоговете в банките предвижда условия, при които Фондът може да отпуска заеми на схеми за гарантиране на влоговете от други държави членки. Основните условия включват: невъзможност на заемополучателя да изплати гарантираните влогове, използване на извънредни вноски от банките, целево използване на заетите средства, липса на задължения към други схеми, посочване на исканата сума за заем, ограничение на размера на заема до 0,5% от гарантираните влогове, уведомление на Европейския банков орган и ангажимент за изплащане в срок до 5 години с определен лихвен процент.
Чл. 25
Фондът за гарантиране на влоговете в банките в България изплаща гарантираните размери на влоговете на вложители в клонове на чуждестранни банки. Изплащането се извършва от името и за сметка на схемата за гарантиране на влоговете от държавата членка по произход. Фондът не носи отговорност за определяне на сумите, които подлежат на изплащане, а схемата за гарантиране предоставя необходимите средства преди изплащането и възстановява разходите на Фонда. Фондът информира вложителите и получава кореспонденция от тях от името на схемата.
Чл. 26
Фондът за гарантиране на влоговете изплаща гарантираните суми на вложители в клонове на български банки в други държави членки. Плащанията се извършват чрез схемата за гарантиране на влоговете на приемащата държава. Банките са задължени да поддържат и предоставят информация за гарантираните влогове на фонда, в съответствие с определени указания.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за гарантиране на влоговете в банките регламентира условията, при които банка може да прекрати членството си във фонда и да се присъедини към друга схема за гарантиране на влоговете. При прекратяване на членството, последно платената годишна премийна вноска се прехвърля на новата схема, освен ако прекратяването е поради изключване от фонда. Ако част от дейностите на банката се прехвърлят в друга държава членка, част от премийната вноска се прехвърля пропорционално на прехвърлените влогове. Банките са задължени да уведомят фонда поне 6 месеца преди намерението си за прекратяване на членството и продължават да дължат премийни вноски през този период.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за гарантиране на влоговете в банките описва механизмите за сътрудничество между фонда и схемите за гарантиране на влоговете в други държави членки. Фондът е задължен да информира Европейския банков орган за сключените споразумения. Липсата на споразумение не засяга правата на вложителите в клонове на банки на други държави членки, а информацията за вложителите трябва да бъде обработвана съгласно изискванията за защита на личните данни.
Чл. 29
Фондът за гарантиране на влоговете провежда стрес тестове на системата за гарантиране на влоговете, редовно и при наличие на информация за проблеми в банки, които могат да задействат системата. Тестовете се извършват поне веднъж на три години. Управителният съвет и служителите на фонда могат да използват необходимата информация само за тестовете и не могат да я съхраняват по-дълго от необходимото.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за гарантиране на влоговете в банките определя задълженията на банките и Българската народна банка относно предоставянето на информация на фонда. Банките трябва да предават информация за премийни вноски, информация за влоговете на вложителите и да информират фонда за проблеми, които могат да задействат системата за гарантиране. Българската народна банка също е задължена да уведомява фонда за установени проблеми и условия по Закона за кредитните институции. Информацията, получена от фонда, е професионална тайна и не може да се разгласява, освен в определени случаи. Управителният съвет на фонда трябва ежегодно да информира Европейския банков орган за гарантираните влогове и наличните средства.
Чл. 31
В случай че банка не изпълнява задълженията си, фондът е задължен да уведоми незабавно Българската народна банка, за да се предприемат надзорни мерки в съответствие с Закона за кредитните институции.
Чл. 32
Банките, които са част от системата за гарантиране на влоговете, нямат право да използват размера на гаранцията за рекламни цели. Също така, те не могат да рекламират гарантиране на влоговете в размери, които надвишават установените от закона.
Чл. 33
Законът определя условията и реда за гарантиране на влоговете в банките, включително задълженията на банките при прекратяване на членството им във Фонда за гарантиране на влоговете. Определя се какво представлява влог и неналичен влог, както и правата на вложителите. Законът въвежда изискванията на Директива 2014/49/ЕС и отменя предходния закон. Включва преходни и заключителни разпоредби, касаещи фондовете и изплащането на гарантираните влогове.
§ 1
Законът определя понятия, свързани с влоговете в банките, включително 'влог', 'неналичен влог', 'съвместен влог', 'налични средства', 'отговарящи на условията влогове', 'вложител', 'държава членка', 'трета държава', 'нискорискови активи', и 'схеми за гарантиране на влоговете'. Вложителите и техните права са основен акцент, както и условията, при които влоговете подлежат на защита. Законът също така се позовава на регламенти на ЕС, свързани с пруденциалните изисквания за кредитните институции.
§2
Параграф §2 от закона посочва, че законът въвежда изискванията на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която касае схемите за гарантиране на депозити. Тази директива е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз L 173/1 от 12 юни 2014 г.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките отменя предходния закон, обнародван през 1998 г., и неговите изменения, публикувани в различни броеве на Държавен вестник до 2015 г.
§6
Параграф 6 от закона въвежда редица изменения и допълнения в Закона за кредитните институции. Основните промени включват: нови задължения за Българската народна банка относно отнемането на лицензите на банки, задължение за уведомяване на вложителите при преобразуване на банки, изменения в условията за предоставяне на информация от банките, нови правила за идентификация на гарантирани влогове, както и изменения в условията за специален надзор от БНБ. Включени са и разпоредби, касаещи изплащането на гарантирани суми в случай на неплатежоспособност на банка, както и подробности относно информацията, която банките трябва да предоставят на вложителите.
§7
В Закона за договорите за финансово обезпечение е направена промяна в чл. 3, ал. 1, т. 17, като е уточнено, че всяко лице, с изключение на едноличния търговец или дружество, което не е юридическо лице, може да бъде страна по договора за финансово обезпечение, при условие че другата страна е лице по т. 1 - 16.
§10
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изискването за премийните вноски, пропорционални на риска, влиза в сила от 1 януари 2016 г. До тогава се прилагат изискванията на отменения закон.
§14
Законът за гарантиране на влоговете в банките влиза в сила от 1 януари 2016 г. С изключение на параграфи 9 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби са включени и в Кодекса за застраховането, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2015 г., с влизане в сила на 01.01.2016 г.
§50
Законът влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила на 1 юли 2016 г. До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично, като всяка седмица на първия работен ден Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят актуални данни на Информационния център, а той обратно предоставя данни на тях.
§41
Параграф 41 от Закона за гарантиране на влоговете в банките предвижда, че работници и служители, които са имали трудово правоотношение с работодател, чиято несъстоятелност е обявена, могат да получат гарантирани вземания. Тези вземания са ограничени до начислени, но неизплатени суми след 31 януари 2015 г. Заявления за получаване на тези вземания трябва да бъдат подадени до териториалното поделение на Националния осигурителен институт в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Възможно е също така подаване на заявления, направени в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на закона.
§42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи, които имат специфични дати на влизане в сила. Член 222, ал. 1 - 3 влиза в сила от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 12, буква "а" от 1 януари 2018 г.; параграф 13, т. 12, буква "б" от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 и т. 39 от 1 януари 2020 г.
§28
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила при специфични условия. Член 47 влиза в сила след публикуване на електронната брошура от Европейската комисия, а членове 71, 72, 73 и 100 влизат в сила 18 месеца след приемането на регулаторни стандарти. Член 102 влиза в сила на 30 април 2018 г., а чл. 103 - 109 на 31 октомври 2018 г. Допълнителни разпоредби влизат в сила на 1 януари 2019 г. и 1 юли 2018 г.
§ 64
Законът влиза в сила от деня, в който започва да се прилага решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013. Изключенията от влизането в сила включват множество параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 81
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 28 юни 2021 г. Това включва § 56, т. 1, буква "г" - относно т. 20 и 21, и т. 5 - относно ал. 8. Допълнителни разпоредби се отнасят към Закона за противодействие на корупцията, обнародван на 06.10.2023 г.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.
§ 60
Параграф 60 от закона уточнява, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, 38-59) влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от България. Също така, законът е свързан с директиви и регламенти от Европейското законодателство, включително Директива 2014/49/ЕС и различни регламенти относно пруденциалните изисквания и агенциите за кредитен рейтинг.
