НАРЕДБА № 24 ОТ 5 АВГУСТ 2011 Г. ЗА ИЗВАЖДАНЕ ИЛИ ИЗТЕГЛЯНЕ НА ПОТЪНАЛО ИМУЩЕСТВО В ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ, ВЪТРЕШНИТЕ МОРСКИ ВОДИ И ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България. Тя не се прилага за военни имущества.
Чл. 2
Член 2 определя, че изваждането или изтеглянето на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България се извършва от собственика на имуществото, от Изпълнителна агенция 'Морска администрация' при определени условия, или от трети лица, които имат сключен договор с посочените лица.
Чл. 3
Наредба № 24 от 5 август 2011 г. регламентира процедурата при произшествие с кораб в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България, довело до потъване на имущество. Капитанът или операторът на кораба е задължен незабавно да подаде доклад на териториалната дирекция 'Морска администрация', в който да включи информация за собственика на потъналото имущество, местонахождението му, размерите и конструкцията, щетите, товара и нефтопродуктите на борда.
Чл. 4
Собственикът на потънало имущество е длъжен незабавно да уведоми териториалната дирекция "Морска администрация" в района, където е потънало имуществото. Уведомлението трябва да съдържа информация от доклада, изготвен по чл. 3, ал. 2.
Чл. 5
Наредба № 24 от 5 август 2011 г. урежда условията и процедурата за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България. Член 5 определя критериите, по които директорът на териториалната дирекция "Морска администрация" оценява опасността от потъналото имущество. Тези критерии включват местонахождение, размер, вид и конструкция на имуществото, дълбочина на водата, морски условия, близост до корабни маршрути, натовареност на трафика, вид на товара и потенциални екологични рискове. При оценката за опасност в вътрешните водни пътища, се вземат предвид и специфични местоположения по фарватера или в близост до пристанища.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 24 предвижда, че директорът на териториалната дирекция "Морска администрация" уведомява различни органи, ако потъналото имущество представлява опасност. Уведомленията са насочени към: Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" за имуществото във вътрешните морски води; Изпълнителна агенция "Поддържане и проучване на река Дунав" за имущество на плавателен път; Министерството на отбраната за имущество в териториалното море; и Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморския район. Информацията за обозначаването на имуществото се изпраща в Хидрографската служба на Военноморските сили. Разходите за обозначаването са за сметка на собственика.
Чл. 7
Наредбата регламентира процедурата за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България. Според чл. 7, когато потъналото имущество представлява опасност, директорът на съответната териториална дирекция 'Морска администрация' определя срок за изваждане от собственика. Ако собственикът е неизвестен, се публикува съобщение в 'Държавен вестник'.
Чл. 8
Наредба № 24 от 5 август 2011 г. регламентира условията и процедурата за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море и вътрешните води на Република България. Лицата, които желаят да извадят или изтеглят такова имущество, трябва да подадат заявление до териториалната дирекция "Морска администрация" 15 дни преди планираната дата, придружено с план, който включва информация за времето, техническите средства, участващите лица и документи за собственост. Директорът на дирекцията може да назначи инспектор за наблюдение на операцията и да поиска становища от съответните институции.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 24 от 5 август 2011 г. определя правомощията на директора на териториалната дирекция "Морска администрация" относно одобряването на плановете за изваждане или изтегляне на потънало имущество. Директорът може да издава задължителни разпореждания, които да се спазват от подателя на заявлението. Одобрението на плана може да бъде отказано при заплаха за безопасността на корабоплаването или опазването на морската среда. В случай на сериозна опасност по време на операцията, директорът има право да издава допълнителни разпореждания за безопасност и опазване на средата, като уведомява и съответните органи.
Чл. 10
Когато в плана за извеждане на потънало имущество се предвижда затваряне на фарватера или ограничения на корабоплаването, директорът на териториалната дирекция "Морска администрация" трябва да информира Хидрографската служба на Военноморските сили, за да публикува информацията в "Известие до корабоплавателите".
Чл. 11
Наредба № 24 от 5 август 2011 г. регламентира процедурите за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България. Според Чл. 11, директорът на териториалната дирекция 'Морска администрация' уведомява Изпълнителна агенция 'Проучване и поддържане на река Дунав' и капитан на близко румънско пристанище, когато имущество е потънало във вътрешните водни пътища. При опасност за корабоплаването или речната среда, се уведомява и Дунавската комисия. В наредбата са определени и термини като 'опериране на кораба', 'потънало имущество, съставляващо опасност' и 'собственик'.
§1
Тази наредба определя термините и условията за изваждане или изтегляне на потънало имущество в морските води и вътрешните водни пътища на България. "Изваждане или изтегляне" се отнася до действия за предотвратяване на опасности, свързани с потънало имущество, което може да застраши корабоплаването или да нанесе вреди на морската среда. Определят се и ролите на операторите на кораби, собствениците и видовете потънало имущество, което представлява опасност или препятствие за корабоплаването.
