Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда принципите и обхвата на вътрешния одит в публичния сектор, определя статута и функциите на структурите и лицата, които извършват одита, както и одитните дейности по фондове и програми на Европейския съюз.
Ръководителят на организацията носи отговорност за създаването и поддържането на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол. Той получава подкрепа от вътрешния одит в изпълнението на тези задължения.
Вътрешният одит е независима и обективна дейност, която предоставя уверение и консултации с цел подобряване на дейността на организацията. Той подпомага организацията в постигането на целите й чрез систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и подобряване на ефективността на управлението на риска и контрол.
Чл. 4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя, че вътрешният одит трябва да се извършва в съответствие с международните стандарти за професионална практика, както и с Етичния кодекс на вътрешните одитори. Основните принципи, които трябва да се спазват, включват независимост и обективност, компетентност и професионална грижа, почтеност и поверителност.
Чл. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя ролята на вътрешния одит в подпомагането на организациите да постигат своите цели. Вътрешният одит идентифицира и оценява рисковете, оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, и дава препоръки за подобряване на дейностите. Основните аспекти на оценката включват управление на риска, съответствие с законодателството, надеждност на информацията, ефективност на дейностите, опазване на активите и постигане на целите.
Вътрешният одит в публичния сектор се извършва чрез конкретни одитни ангажименти, които могат да бъдат насочени към даване на увереност или предоставяне на консултантски услуги.
Член 7 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя одитния ангажимент за даване на увереност, който включва предоставяне на обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор. Целта и обхватът на одита се определят от ръководителя на вътрешния одит и ангажиментът се осъществява чрез различни видове одити, включително одит на системите, одит за съответствие, одит на изпълнението, финансов одит, одит на информационните системи и технологии, както и преглед на състоянието.
Одитният ангажимент за консултиране включва предоставяне на съвети, мнения, обучение и други услуги с цел подобряване на управлението на риска и контрола. Важно е да се отбележи, че вътрешният одитор не поема управленска отговорност за тези дейности. Такъв ангажимент се инициира от ръководителя на организацията, като целта и обхватът му се определят в сътрудничество с него.
Член 9 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 51 от 2016 година.
Член 10 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 51 от 2016 година.
Член 11 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е изменен с обнародването в Държавен вестник, брой 51 от 2016 година. Този член регламентира основни принципи и изисквания, свързани с вътрешния одит в публичния сектор, като цели подобряване на управлението и контрола на публичните средства.
Вътрешният одит в публичния сектор се осъществява от звено, подчинено на ръководителя на организацията, състоящо се от вътрешни одитори, включително ръководител. Задължително звено за вътрешен одит се изгражда в определени публични институции и организации с бюджет над 10 млн. лв. Възможно е създаване на общо звено за одит между общини, а също и в други организации с разрешение на министъра на финансите. В определени случаи, одитът може да се осъществява от външни лица, а звено може да се създаде и в търговски дружества по решение на управителните им органи. При намаляване на бюджета под 10 млн. лв. за два последователни периода, звеното не се закрива, а се взема решение за неговото функциониране.
Чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя обхвата и задълженията на звената за вътрешен одит. Те извършват одит на всички структури, програми и дейности в организацията, включително и на тези, финансирани от ЕС. Одитът обхваща и организации без звено за вътрешен одит, търговски дружества с държавно или общинско участие, както и лечебни заведения със 100% държавно или общинско участие. Звената за вътрешен одит могат да извършват одити по инициатива на разпоредителите с бюджет и да координират работата на одитните звена на свързани организации. Освен това, те имат право да проверяват свързани структури и лица извън организацията, при условие че са свързани с дейността на организацията и получават бюджетни средства или средства от ЕС, след предварително уведомление.
Чл. 14 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя минималната численост на звеното за вътрешен одит в зависимост от бюджета на организацията. При бюджет до 10 млн. лв. - минимум 2 одитори; от 10 до 50 млн. лв. - минимум 4 одитори; от 50 до 100 млн. лв. - минимум 6 одитори; над 100 млн. лв. - минимум 10 одитори. В общините също е необходимо присъствието на минимум 2 одитори. При изчисляване на минималната численост се изключват средствата на второстепенните разпоредители, които имат свои звена за одит. Включват се и стажант-одитори.
Член 15 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2016 година.
Чл. 16 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор подчертава, че ръководителят на организацията е задължен да осигури независимост на вътрешните одитори. Това означава, че те не трябва да бъдат натоварвани с други функции, различни от тези, свързани с вътрешния одит. Член 16, алинея 2 е отменен, а алинея 3 е била променяна и отменяна през 2019 г. с влизане в сила от 01.01.2020 г.
Ръководителите на организации и длъжностни лица са задължени да сътрудничат на вътрешните одитори при изпълнението на техните задължения. Те нямат право да се позовават на търговски или служебни тайни, както и да отказват достъп до активите на организацията.
Законът задължава създаването на одитни комитети в министерствата, общините с вътрешен одит и Държавен фонд "Земеделие". Комитетите се състоят от 3 до 5 членове, от които поне две трети трябва да са външни лица. Членовете трябва да имат магистърска степен и минимум 5 години опит в управлението и одита. Одитните комитети имат правомощия да съгласуват планове, да приемат доклади и да наблюдават финансовото управление и контрол. Те заседават на всеки два месеца и решенията се вземат с мнозинство. Членовете получават възнаграждение за участието си.
Вътрешните одитори в публичния сектор се назначават от ръководителя на организацията и трябва да отговарят на определени изисквания: да са дееспособни, да не са осъждани за умишлени престъпления, да имат висше образование (магистър или бакалавър) и да притежават сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор или валиден международен сертификат. Обстоятелствата за осъждане се установяват служебно от ръководителя на организацията.
Чл. 20 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор предвижда, че лица, които не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 4, могат да бъдат назначавани за стажант-одитори за период от две години. През този срок стажант-одиторът е длъжен да изпълни изискванията на посочения член, за да може след това да бъде назначен за вътрешен одитор.
Ръководителят на вътрешния одит се назначава по трудово или служебно правоотношение и трябва да притежава магистърска степен и минимум три години стаж в одит. Не може да бъде назначавано лице, което е работило в организацията през последната година, или е било ръководител в последните две години. Също така, ако близки роднини са работили на ръководни длъжности в организацията през последните две години, кандидатът не може да бъде назначен. Обстоятелствата се декларират писмено. Назначаването на ръководителя на вътрешния одит изисква съгласие от министъра на финансите, който трябва да се произнесе в 7-дневен срок. Министърът не може да откаже назначаването на подходящ кандидат.
Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори имат правото на свободен достъп до ръководството, одитния комитет, персонала и активите на организацията, както и до цялата необходима информация и документи, включително електронни, за осъществяване на одитната дейност. Те могат да изискват сведения и документи от отговорните длъжностни лица.
Член 23 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 51 от 2016 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Член 24 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2016 година.
Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори имат задължението да спазват международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на звеното за вътрешен одит и утвърдената методология за вътрешен одит в публичния сектор, определена от министъра на финансите.
Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори имат задължението да не разгласяват информация, която са получили по време на изпълнение на служебните си задължения, освен ако законът не предвижда изрично предоставянето на такава информация.
Ръководителят на звеното за вътрешен одит носи отговорност за цялостната дейност на звеното, включително изготвяне на статут, стратегически и годишен план, организация на задачите, одобряване на одитни планове, следене на изпълнението на плана, професионално обучение на одиторите, разработка на процедури, предлагане на експертиза при необходимост, докладване на резултати и препоръки, представяне на годишен доклад, докладване за ограничения в дейността, участие в заседания на одитния комитет и координация с външни одитори.
Член 28 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 51 от 2016 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила.
Ръководителят на вътрешния одит е задължен да разработи програма за осигуряване на качеството на одитната дейност, която включва както вътрешни, така и външни оценки. Вътрешните оценки се състоят от текущ мониторинг, самооценки и оценки от други служители, докато външните оценки трябва да се извършват на всеки 5 години от сертифицирани специалисти извън организацията. Условията за провеждане на външните оценки се определят от министъра на финансите.
При установяване на индикатори за измама, вътрешните одитори трябва незабавно да докладват на ръководителя на вътрешния одит. Той от своя страна уведомява ръководителя на организацията и предлага мерки, включително уведомяване на компетентните органи. Ако ръководителят на организацията не предприеме действия в срок от 14 дни, ръководителят на вътрешния одит е задължен да уведоми компетентните органи и одитния комитет, ако такъв е сформиран.
Чл. 31 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор регламентира задълженията и ограниченията на вътрешните одитори. Те не могат да извършват одитни ангажименти, свързани с дейности, които са консултирали или в организации, в които са работили през последната година. Ръководителят на вътрешния одит и одиторите нямат право да осъществяват функции извън дейността по вътрешен одит. Стажант-одиторите имат права и задължения на одитори, но не могат самостоятелно да изготвят и подписват одитни документи. За неизпълнение на задълженията, те носят дисциплинарна отговорност. Стажът на лица с висше юридическо образование на одиторска длъжност се зачита за стаж по съответните закони.
Дейността по вътрешен одит в публичния сектор се планира на основата на оценка на риска. Министърът на финансите предоставя указания, които трябва да се спазват. Резултатите от планирането се документират в тригодишен стратегически план и в годишен план.
Стратегическият план за вътрешен одит се изготвя от ръководителя на вътрешния одит след обсъждане с ръководството на организацията. Той трябва да е в съответствие с дългосрочните цели на организацията и да поставя цели за стратегическо развитие на дейността по вътрешен одит. Планът и всякакви промени в него трябва да бъдат съгласувани от одитния комитет и утвърдени от ръководителя на организацията.
Чл. 34 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя реда за изготвяне на годишния план за одитни ангажименти. Този план се изготвя от ръководителя на вътрешния одит след обсъждане с ръководството на организацията. При одити, свързани с междуведомствени програми, планът се координира с други звена за вътрешен одит. Планът и неговите промени се съгласуват с одитния комитет и се утвърдяват от ръководителя на организацията. Стратегическият и годишният план за общините се представят на общинските съвети за сведение.
Член 35 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 51 от 2016 година.
Съгласно Чл. 36 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, за всеки одитен ангажимент, свързан с даване на увереност, е необходимо да се изготви одитен план. Този план трябва да включва обхвата на одита, поставените цели, времетраенето на ангажимента и разпределението на ресурсите, които ще бъдат използвани за неговото изпълнение.
Член 37 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2016 г.
Чл. 38 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя процеса на представяне и обсъждане на резултатите от одитните ангажименти. Всеки одитен ангажимент за увереност трябва да бъде представен на ръководителя на организацията и на ръководителите на одитираните структури, а при необходимост и на одитния комитет. За всеки такъв ангажимент се изготвя одитен доклад, който включва резюме, цели, обхват, констатации, изводи и препоръки. Резултатите от ангажиментите за консултиране също трябва да се документират и обсъждат. Докладите от определени одитни ангажименти се изпращат на министъра на финансите.
Чл. 39 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор установява, че след всеки одитен ангажимент ръководителите на одитираните структури трябва да изготвят план за действие за изпълнение на приетите препоръки, който се утвърдява от ръководителя на организацията. Вътрешните одитори имат задължението да проследяват изпълнението на тези препоръки и да оценяват адекватността, ефективността и своевременността на предприетите действия. При необходимост те обсъждат риска от непредприемането на действия с ръководството на организацията и одитния комитет.
Ръководителят на вътрешния одит изготвя годишен доклад, който включва изпълнени одитни ангажименти, основни изводи и препоръки за подобряване на финансовото управление, действия по изпълнение на препоръките, случаи на нарушения и предложения за развитие на одита. Докладът се представя на ръководителя на организацията и одитния комитет, а второстепенните разпоредители изпращат свои доклади до 31 януари. Обобщен доклад от звеното за вътрешен одит се представя до 28 февруари, а ръководителят на организацията го изпраща на министъра на финансите до 10 март.
Член 41 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор описва основните дейности, свързани с одитите на системите, операциите и отчетите по оперативни програми, които са съфинансирани от различни фондове на Европейския съюз. Тези фондове включват Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. Допълнително, законът предвижда издаване на декларация за приключване на програма, съфинансирана от фондове на ЕС.
Чл. 42 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор предвижда, че декларацията се основава на оценка на системите за управление и контрол, на резултатите от предходно извършени проверки и при необходимост - на допълнителни проверки на транзакциите.
Чл. 43 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор уточнява, че дейностите, свързани с одита, трябва да се извършват в съответствие с международните споразумения и регламенти на Европейския съюз. Това включва управление и контрол на средства, предоставени от различни фондове на ЕС, като Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.
Член 44 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор предвижда, че предходната алинея (1) е отменена. Алинея (2) указва, че министърът на финансите е отговорен за издаването на наредба, която да регулира реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на дейностите, свързани с вътрешния одит.
Одиторите, извършващи дейности по вътрешния одит в публичния сектор, трябва да отговарят на специфични изисквания, включително завършено висше образование и определен стаж. Ръководителите на одиторските екипи трябва да имат магистърска степен и минимум две години опит в одита на средства от ЕС. Министърът на финансите може да установява допълнителни изисквания.
Одиторите, които извършват дейността по вътрешния одит в публичния сектор, имат право да извършват проверки не само в рамките на организацията, но и в структури и лица извън нея, когато това е необходимо за изпълнение на техните задължения. Тези права са регламентирани в чл. 22.
Чл. 46а от Закона за вътрешния одит в публичния сектор е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 44 от 2009 г., и влиза в сила на 12.06.2009 г. Тази разпоредба е отменила с ДВ, бр. 98 от 2011 г. и е в сила от 01.01.2012 г. Тя попада в глава шеста, която се отнася до координацията и хармонизацията на вътрешния одит.
Чл. 47 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя отговорностите на министъра на финансите по отношение на координацията и хармонизацията на вътрешния одит в организациите. Министърът е подпомаган от служители в съответното звено, които трябва да отговарят на определени изисквания.
Чл. 48 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор описва задълженията на министъра на финансите. Той отговаря за разработването и актуализирането на стратегия и методология за вътрешен одит, включително за одитиране на програми и фондове на ЕС. Министърът утвърдява и Етичен кодекс за вътрешните одитори, а също така дава указания за приоритетни цели и области за одитиране, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата.
Чл. 49 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор определя, че министърът на финансите извършва системно наблюдение в организациите с изградени звена за вътрешен одит, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата. Наблюдението се извършва след предварително писмено уведомяване и цели актуализиране и доразвиване на методологията. Ръководителите на организациите трябва да осигурят съдействие за провеждането на това наблюдение.
Министърът на финансите е отговорен за създаването и поддържането на публична база данни, свързана със звената за вътрешен одит. Освен това, той организира и публичен регистър на одиторите, които успешно са издържали изпита за вътрешен одитор в публичния сектор, съгласно чл. 53.
Министърът на финансите е отговорен за осигуряване, координиране и подпомагане на професионалното обучение на ръководителите на вътрешния одит и вътрешните одитори в публичния сектор. Той организира срещи и дискусии, свързани с общи проблеми, стратегията, методологията и изпълнението на вътрешния одит.
Министърът на финансите е задължен да изготвя годишен доклад относно състоянието на вътрешния одит в определени организации, посочени в закона. Този доклад е част от консолидирания годишен доклад за състоянието на вътрешния контрол, който трябва да отговаря на изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Министърът на финансите е отговорен за издаването на наредба, която да определя условията, реда и начина за провеждане на изпити за сертификат "вътрешен одитор в публичния сектор". Освен това, за явяване на изпит и за издаване на сертификат или дубликат на сертификата се заплащат такси, които са определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Министърът на финансите е задължен да издаде наредба, която да определя условията, реда и начина за извършване на външни оценки, с цел осигуряване на качеството на одитната дейност в публичния сектор.
Министърът на финансите е отговорен за сътрудничество с различни институции и лица, както от страната, така и от чужбина, в сферата на вътрешния и външния одит. Той обменя информация относно развитието на вътрешния одит.
Законът предвижда различни наказания за ръководители на организации, които не изпълняват задълженията си, свързани с вътрешния одит. Наказанията включват глоби в размер от 200 до 1000 лв. за неизграждане на звено за вътрешен одит и от 200 до 600 лв. за непредставяне на одитен комитет. Ръководителите на вътрешния одит също подлежат на глоби в размер от 200 до 600 лв. при неизпълнение на задълженията си. Допълнително, второстепенни разпоредители с бюджет, които не изпращат годишни доклади на първостепенния разпоредител, както и ръководители на организации, които не изпращат обобщени годишни доклади на министъра на финансите, също се наказват с глоби от 200 до 1000 лв.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор регламентира установяването на нарушения и издаването на наказателни постановления от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. Наказателните постановления се издават по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът също така дефинира термини, свързани с вътрешния одит, включително компетентност, индикатор за измама, и етичен кодекс, и определя статут на звеното за вътрешен одит. Вътрешните одитори, служители на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, преминават към съответните организации, а министърът на финансите има задължения за издаване на наредби и насоки. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 17 март 2006 г. и е подложен на множество изменения и допълнения.
Тези разпоредби определят основните термини и определения, свързани с вътрешния одит в публичния сектор, включително понятието за "компетентност" на одиторите, "индикатори за измама", "етичен кодекс", "статут на звеното за вътрешен одит" и други. Разпоредбите уточняват и изискванията за сертифициране на вътрешните одитори, както и ролята на одитния комитет и информационната система за финансово управление и контрол.
Вътрешните одитори, които към момента на влизане в сила на закона са делегирани на основание предходни разпоредби, преминават в организациите по определени условия до 1 май 2006 г. Ако длъжностите не са определени за държавен служител, служебните правоотношения ще се преобразуват в трудови и лицата ще бъдат назначавани по трудов договор.
Разпоредбите определят сроковете за влизане в сила на изискванията за ръководителите на вътрешния одит и вътрешните одитори, както и за служителите на Централното хармонизиращо звено по вътрешен одит. Изискването за ръководителите и одиторите влиза в сила две години след наредбата, докато за служителите на звеното - три месеца след нея. Член 20 влиза в сила също две години след наредбата.
В Закона за Сметната палата се извършват изменения в допълнителната разпоредба, свързани с определенията за "ефективност" и "ефикасност". "Ефективност" сега се определя като степента на постигане на целите на одитирания обект при съпоставяне на действителните и очакваните резултати. "Ефикасност" се определя като постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване на дейността на одитирания обект.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор е приет от 40-то Народно събрание на 17 март 2006 г. Изпълнението на закона е възложено на министъра на финансите. Преходните и заключителните разпоредби също се отнасят до Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 110 от 2008 г. и влиза в сила от 01.01.2009 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 7, която влиза в сила от 1 април 2009 г., при условие, че са изпълнени условията на § 102. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, който е обнародван в Държавен вестник, брой 44 от 2009 г. и влиза в сила от 12 юни 2009 г.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 2 и параграф 5, т. 1, буква "б", които влизат в сила от 1 септември 2009 г. Заключителните разпоредби за измененията на закона се обнародват в "Държавен вестник", брой 78 от 2009 г. и влизат в сила от 02.10.2009 г.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма са обнародвани в брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16.10.2009 г.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.01.2010 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, обнародван в Държавен вестник, брой 54 от 2010 г.
Одиторите, които извършват специфични одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз, трябва да притежават сертификат "Вътрешен одитор в публичния сектор". Това изискване влиза в сила от 1 януари 2011 г.
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, министърът на финансите е задължен да издаде наредба по чл. 53а. Също така, в същия срок, Министерският съвет трябва да одобри тарифата по чл. 53, ал. 2.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 98 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано: § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 51 от 2016 г.
Съгласно §34 от преходните и заключителни разпоредби, Министерският съвет е задължен да приеме наредба по чл. 18, ал. 11 в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Тази наредба е свързана с регулирането на вътрешния одит в публичния сектор.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор влиза в сила на 1 януари 2018 г. Допълнителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на данъчно-осигурителния процесуален кодекс, са обнародвани в Държавен вестник, брой 64 от 2019 г., и влизат в сила от 13 август 2019 г.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. Заключителните разпоредби са свързани с закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
Законът за вътрешния одит в публичния сектор влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В приложението към чл. 12, ал. 2, т. 5 са изброени организации със звена за вътрешен одит, включително Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта, Агенция "Митници", Национална агенция за приходите и Прокуратурата на Република България.