Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на болестта бяс при животните, методите за диагностика на заболяването и задълженията на ветеринарномедицинските органи, както и на физическите и юридическите лица, свързани с прилагането на тези мерки и методи.
Мерките за профилактика и борба с болестта бяс при животните се организират от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Други институции, като Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Националното управление по горите (НУГ), Националния ловно-рибарски съюз и общините, оказват съдействие на НВМС в изпълнението на тези мерки.
Наредбата регламентира мерките за профилактика и борба с болестта бяс при животните. Установените случаи на бяс се регистрират и обявяват в съответствие с чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В наредбата са описани конкретни мерки за предотвратяване на разпространението на болестта.
При вноса на кучета, котки и други месоядни животни, те трябва да бъдат придружавани от индивидуален паспорт и ветеринарен сертификат. Паспортът съдържа идентификационни номера, отличителни белези и данни за ваксинации и обезпаразитявания. Ветеринарният сертификат удостоверява, че животното е прегледано от ветеринарен лекар, ваксинирано против бяс, и че в населеното място на произход не е имало случаи на бяс през последните 6 месеца. За животни до 3 месеца е необходимо да са отглеждани на мястото на раждане.
Наредба № 23 от 17 май 2002 г. определя задълженията на собствениците на кучета и котки, кметовете на общини и ветеринарномедицинските органи. Собствениците трябва да регистрират животните, да осигурят хигиенни условия, да събират фекалиите, да не допускат животните в обществени заведения, да ги хранят с термично обработени месни продукти, да ги ваксинират срещу бяс и да уведомяват ветеринарните служби при съмнение за бяс. Кметовете налагат санкции при нарушения и организират маркиране на места за разходка. Ветеринарите извършват ваксинации, обезпаразитяване и издават ветеринарни паспорти. Разходите по тези услуги са за сметка на собствениците.
Чл. 6 от наредбата предвижда провеждане на евтаназия на животни в присъствието на представители на организации за защита на животните. Родените в приют кученца подлежат на евтаназия, ако не се явят желаещи за отглеждане в рамките на 24 часа след раждането. Кучета, за които се явят желаещи преди изтичане на определения срок, се предоставят на новите собственици след извършване на кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране. Разходите за манипулации и медикаменти са за сметка на лицето, което ще отглежда животното.
Член 7 на Наредба № 23 предвижда задължения за лица, които забележат промени в поведението на дивите животни, свързани с възможна инфекция от бяс. В случай на дезориентация, загуба на страх от човека, навлизане в населени места или необичайна агресивност, лицата трябва да убият животното, без да влизат в пряк контакт с него, и незабавно да уведомят ветеринарномедицинската служба.
Лицата, които намерят трупове на диви животни, са задължени незабавно да уведомят най-близката ветеринарна служба. След уведомлението, труповете трябва да бъдат заравяни заедно с кожите, след като е взет материал за лабораторно изследване, съгласно чл. 14.
Чл. 9 от Наредба № 23 забранява дрането на умрели или съмнителни за бяс убити животни. Това е част от мерките, които се предприемат при съмнение за бяс, с цел предотвратяване на разпространението на заболяването.
Наредба № 23 от 17 май 2002 г. предвижда следните мерки за профилактика и борба с бяс при животни, ухапали хора или други животни: 1. Животното трябва да бъде вързано и изолирано. 2. Собственикът да уведоми ветеринарната служба. 3. Ветеринарен лекар извършва преглед и ваксинация, ако е необходимо, и наблюдение за 14 дни. 4. Животно, което не може да бъде хванато, се убива. 5. Взима се материал от убитото животно за лабораторно изследване. 6. Трупът се заравя под контрол на ветеринарен лекар на дълбочина минимум 1 м и мястото се дезинфекцира.
Чл. 11 от наредбата предвижда, че за животни, ухапани от диви или домашни животни, се прилагат мерките, описани в чл. 10, т. 1 - 3. Освен това, ухапаните животни подлежат на 30-дневно наблюдение.
Чл. 12 от Наредба № 23 от 17 май 2002 г. определя, че диагнозата бяс при животните се поставя на базата на епизоотологични и клинични данни, както и на резултатите от лабораторни изследвания, описани в чл. 13.
Чл. 13 от Наредба № 23 от 17 май 2002 г. определя, че лабораторните изследвания за бяс при животните се извършват в специализирани лаборатории, избрани по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за ветеринарната дейност. Изследванията включват четири метода: 1. директен имунофлуоресцентен метод с нуклеокапсиден конюгат; 2. хистологичен метод; 3. биологична проба на мишки; 4. изолиране на вируса на клетъчни култури.
Чл. 14 описва процедурата за подготовка на материал за лабораторно изследване при съмнение за бяс. Главата на животното, показало съмнителни признаци, трябва да се постави в водонепропусклив контейнер с плътно затварящ се капак. Този контейнер се поставя в по-голям контейнер с лед между тях. Допустимо е използването на дебели полиетиленови торби за транспортиране, като при наличие на остри кости, главата се увива с опаковъчна хартия. Полиетиленовата торба се завързва и поставя в по-голяма торба с лед между тях, след което всичко се поставя в картонена кутия, облепена с лента.
Чл. 15 от Наредба № 23 определя начина на изпращане на материали от животни до специализирана лаборатория. Изпращането се извършва от упълномощено лице на РВМС, което трябва да подготви съпроводително писмо по утвърден образец. Специално внимание се обръща на транспортирането на материали от мозък и слюнчени жлези, които трябва да бъдат замразени и изпратени в контейнер с течен азот.
Ръководителите на лабораториите, отговорни за диагностика на бяс, са задължени да поддържат постоянна готовност за диагностика, да извършват незабавни изследвания на получените материали и да уведомяват незабавно ГУ на НВМС и съответната РВМС за резултатите. След получаване на уведомление, директорът на РВМС е длъжен да информира собственика на животните и ХЕИ. Тези мерки целят бърза реакция и контрол при установяване на случаи на бяс.
При лабораторно потвърждаване на болестта бяс при животните, органите на НВМС предприемат редица мерки, включително обявяване на заболяването, провеждане на епизоотологични проучвания, убиване на заболелите животни, вземане на лабораторни материали, унищожаване на труповете, изолиране и ваксиниране на съмнителни животни, задължителна ваксинация на домашни животни, забрана за придвижване на животни, клане на болни животни и консумация на мляко от тях. Ограничителните мерки се прекратяват 30 дни след последния случай на бяс.
Чл. 18 от Наредба № 23 предвижда, че в района на засегнатото населено място, НУГ с помощта на НЛРС "СЛРБ" организира отстрел на бездомни кучета и диви месоядни животни с цел намаляване на тяхното количество.
При влошаване на епизоотичната обстановка, НВМС може да предприеме орална ваксинация на лисиците, след одобрение на ваксината. Програмата за ваксинация трябва да съдържа описание на епизоотичната обстановка, оценка на разходите и резултатите, срокове, територия за провеждане, регистрация на случаи на бяс, информация за региона и ваксината.
Наредба № 23 от 17 май 2002 г. регулира профилактиката и борбата с болестта бяс при животните. Чл. 20 предвижда, че оралната ваксинация на лисиците в гранични региони трябва да се координира с ветеринарните органи на съседните държави. В допълнителните разпоредби се определят термини, свързани с болестта, включително "болни от бяс животни", "съмнително болни от бяс животни" и "диви месоядни животни". Заключителните разпоредби посочват, че наредбата е издадена на основание закона за ветеринарномедицинската дейност.
Наредбата определя термини, свързани с болестта бяс при животните. "Болни от бяс животни" са тези с клинични признаци и лабораторно потвърдена диагноза. "Съмнително болни от бяс животни" включват животни, ухапали безпричинно други животни или хора, както и ухапаните от бесни животни. Животните в близък контакт с болни или съмнително болни също се считат за съмнително заразени. "Диви месоядни животни" обхващат лисици, чакали, вълци, диви котки и подивели кучета.