Виж оригиналния текст на документа
Законът предвижда възстановяване на собствеността върху недвижими имоти, които са били отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост. Възстановяването касае имоти, собственост на държавата, общините и обществени организации, които съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени. Сделките, извършени в нарушение на решението за частична отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество, са нищожни и собствеността върху съответните имоти се възстановява.
Законът предвижда възстановяване на собствеността върху недвижими имоти, които са били отчуждени по различни закони и укази в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Възстановяването на собствеността се извършва за имоти, отчуждени по закони, свързани с държавния монопол, национализация и конфискация на имущество. Лицата, на които са конфискувани имоти, имат право да подадат предложения за проверка на присъдите, с които са им отнети имотите. Важно е имотите да са в собственост на държавата или общините при влизането на закона в сила и да съществуват реално.
Собствеността върху имоти, отнети от лица, се възстановява на тях или техните наследници. Претенции на трети лица не пречат на възстановяването, а споровете между претендентите се решават по исков ред. Възстановяването важи и за юридически лица, религиозни общности и училища, като при липса на тези лица правото се възстановява на техните членове или наследници. Ако условията за възстановяване не са налице, бившите собственици или наследниците им получават обезщетение по ред, определен с отделен закон.
Собствеността върху имотите се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени. Получаването на облигации не се счита за обезщетение. Лицата, които са имали прихващания на задължения, също не се смятат за обезщетени. Собствениците на имоти, получили замяна или обезщетение, могат да искат възстановяване на собствеността в срок от 6 месеца. Министърът на финансите трябва да се произнесе в 30-дневен срок, а отказите могат да се обжалват пред Върховния съд. С влизане в сила на решението, имотът става държавна или общинска собственост, а изземването му не може да се извърши преди да са изтекли 6 месеца.
Чл. 5 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти предвижда, че наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността, са освободени от заплащане на данък върху наследството. Освен това, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността на които се възстановява, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила.
Чл. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти регулира наемните отношения за недвижимите имоти, върху които се възстановява собствеността. Наемните договори се считат за сключени без определен срок. Физическите лица, настанени в жилища, запазват правата си на наематели за срок от 3 години след влизането на закона в сила и заплащат наем на новите собственици след възстановяване на собствеността. Общинската администрация е задължена да предостави жилище на наемателите, чиито наемни отношения са прекратени, при определени условия. Разпоредбите се прилагат и за имоти, използвани за детски ясли, градини и здравни заведения.
Чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти позволява на собствениците или наследниците на имоти, които не са получили обезщетение, да предявяват искове за възстановяване на собствеността, ако имотите са били придобити от трети лица в нарушение на закона. Исковете трябва да се предявят в едногодишен срок от влизането на закона в сила и производството е безплатно. Гражданите, чиито имоти са отнети с влязло в сила съдебно решение, имат право на обезщетение и предимство при закупуване на държавно или общинско жилище. Ако жилища не са предоставени в срок от три месеца, гражданите могат да получат левовата равностойност на компенсаторните записи.
Чл. 8 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти постановява, че бившите собственици и техните наследници нямат право да искат пропуснати ползи и добиви от имота. Също така, необходимите разноски за имота, направени от наемателите - физически лица, се дължат по общия ред.
Лицата, чиято собственост се възстановява по закона, могат да получат документи за собственост чрез обстоятелствена проверка. За целта те трябва да докажат, че до отнемането на имота в полза на държавата, те или техните наследодатели са имали правото на собственост. Обстоятелствената проверка се извършва без събиране на държавна такса.
Законът предвижда възстановяване на собствеността върху магазини, работилници, складове и ателиета, продадени между 30.03.1973 г. и 16.03.1990 г., не по реда на Постановление № 60. Общинските съвети са задължени да осигурят жилища на наематели, заварени на местата, и да предоставят жилища на осъдени лица при определени условия. Министерският съвет има задължението да издаде постановление за възстановяване на собствеността върху имоти, отчуждени между 1947 и 1962 г. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Параграф §2 от закона предвижда, че лицата, осъдени по чл. 6 и 7, имат право на предимство при предоставяне на жилища от общинските съвети, освен ако те или членовете на семейството им притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване. В случай че общинските съвети не могат да предоставят жилища, разликата до цената на свободния наем се покрива от общината, освен ако лицата имат достатъчно доходи и имущество, за да плащат наем.
Параграф §3 от закона е бил нов в ДВ, бр. 87 от 1995 г., но е обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. След това е бил нов отново в ДВ, бр. 51 от 1996 г. и отново обявен за противоконституционен с РКС № 16 от 1996 г. Накрая, параграфът е отменен с ДВ, бр. 9 от 2000 г., с в сила от 01.02.2000 г.
Параграф 4 от преходните разпоредби определя, че "нарушение на нормативните актове" по смисъла на чл. 7 се отнася до нарушения, извършени от приобретателя с цел придобиване на имота. Заключителните разпоредби са изменени с изменения, публикувани в Държавен вестник.
Параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че Министерският съвет трябва в срок от един месец след влизането на закона в сила да издаде постановление за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти, отчуждени между 1947 и 1962 г., с изключение на имоти, отнети на основание чл. 101 от Закона за собствеността. Също така, в същия срок Министерският съвет трябва да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, отнемащи имущество на граждани в полза на държавата. Освен това, Министерският съвет издава наредба за прилагане на чл. 6 и 7, а висящите производства по чл. 7 в предишната му редакция ще се разглеждат по новата редакция.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, който е обнародван в "Държавен вестник" през 1997 г. и е изменян и допълван през 1998 г.
Параграф §2 определя, че преклузивните срокове по различни закони, свързани с възстановяването на собствеността върху одържавени недвижими имоти, започват да текат от деня на влизането в сила на настоящия закон. Освен това, срокът по чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността, свързан с изменения на чл. 2 от същия закон, започва да тече от 21 ноември 1997 г. Част от текста е обявена за противоконституционна.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в бр. 30 от 2006 г., с в сила от 12.07.2006 г.
Параграф §142 предвижда, че Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени текстове, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно, дял трети и редица параграфи, свързани с изменения в терминологията, влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
Съгласно параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби, Министерският съвет е задължен да приеме наредба за прилагането на закона в срок от един месец след влизането му в сила.
Параграф §8 от закона предвижда, че удостоверителните документи за притежаване на компенсаторни инструменти, издадени преди въвеждането на еврото в България, остават валидни за неограничен срок и могат да бъдат предоставени на притежателите им. Централният депозитар е задължен да заменя безплатно документите, в които стойността е посочена в левове, с нови, в които стойността е в евро, по искане на притежателя чрез банка или инвестиционен посредник.
Параграф §60 определя, че определени разпоредби от закона, включително параграфи 5, ал. 1, 8 - 36, 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, както и 38 - 59, влизат в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Тази дата е определена в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет по чл. 140, параграф 3 от същия договор.