Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя видовете изпитвания, методите и нормените стойности, които трябва да се спазват при изпитването на електрозащитни средства, използвани в процеса на експлоатация.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. за изпитване на електрозащитни средства в експлоатация се прилага във всички лаборатории, които извършват изпитвания по чл. 1, без значение от формата на собственост и управление на тези лаборатории.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира изпитването на различни електрозащитни средства, включително изолиращи щанги, клещи, указатели за напрежение, сигнализатори, електроизмервателни клещи, устройства за пробождане на кабели, диелектрични ръкавици и обувки, килимчета, изолиращи покрития, ръчни изолиращи инструменти, преносими заземители, изолиращи стълби и въжета.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. не се прилага за: 1. изпитванията при производството на електрозащитни средства и оценяване на съответствието за пускане на пазара; 2. специалните средства за защита при работа под напрежение в електрически уредби и по електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира изискванията за изпитване на електрозащитни средства по време на тяхната експлоатация. Член 5 определя, че електрозащитните средства подлежат на периодични и извънредни изпитвания. Периодичните изпитвания се извършват в сроковете, определени от наредбата, указанията на производителите и оценката на риска, докато извънредните изпитвания се извършват при признаци на неизправност, след ремонт или замяна на части.
Чл. 6 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. изисква електрозащитните средства да се изпитват в специално обезопасени лаборатории или изпитвателни полета, които са оборудвани с необходимите съоръжения, измервателни средства и уредба за изпитване с повишено напрежение.
Изпитванията на електрозащитни средства трябва да се извършват от персонал с квалификационна група не по-ниска от четвърта за безопасност при работа. Спазват се правилата за безопасност, установени в съответните правилници, както и специфичните изисквания на вътрешната инструкция за безопасност в изпитвателната лаборатория.
Съгласно Чл. 8 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г., електрозащитните средства трябва да бъдат подготвени за изпитване, като се следват указанията на производителите. Преди изпитването, средствата трябва да бъдат предварително почистени и подсушени.
Чл. 9 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. указва, че преди изпитването на електрозащитни средства е необходимо да се извърши външен оглед, който включва проверка на състоянието на изолационните повърхности, отсъствието на механични повреди, наличието на маркировка от производителя, идентификационни номера и комплектност на средството.
Съгласно Наредба № 22 от 8 май 2006 г., механичните изпитвания на електрозащитните средства трябва да се извършват преди провеждането на електрическите изпитвания. Това подчертава важността на механичната проверка за безопасността и ефективността на електрозащитните средства в експлоатация.
Наредбата определя, че електрозащитните средства, включително диелектричните ръкавици и ботите, трябва да се изпитват индивидуално. Груповото изпитване е разрешено само за електрическата якост на изолацията на еднотипни средства. При установен пробив в някое от средствата, то трябва да бъде отстранено, а изпитването да продължи, като общото време не надвишава установените норми.
Чл. 12 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя условията за извършване на електрически изпитвания. Изпитванията се провеждат при променливо напрежение с честота 50 Hz, при температура на околната среда между 15 и 35 °С и относителна влажност на въздуха от 45 до 75 %.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя процедурата за изпитване на електрозащитни средства в експлоатация. Изпитвателното напрежение се повишава постепенно от нула до нормираната стойност със скорост около 1000 V/s. Времето за изпитване започва да се отчита след достигане на нормираната стойност. След изтичане на времето напрежението се намалява плавно до минимум 1/2 от нормираната стойност. При дефект (пробив) уредбата трябва да се изключи ръчно, ако не го направи автоматично.
Чл. 14 от Наредба № 22 определя времетраенето на изпитването на електрозащитни средства. При прилагане на пълно изпитвателно напрежение към изолиращата част на защитните средства, времетраенето е 1 минута (60 секунди). За изолация от твърди диелектрици, като порцелан, времетраенето на изпитването е 5 минути (300 секунди).
Член 15 от Наредба № 22 уточнява, че токовете на утечка се нормират единствено за електрозащитните средства, изработени от еластомери, както и за изолиращите устройства, които се използват при работа под напрежение.
Наредба № 22 определя стойностите на изпитвателните напрежения за изолиращата част на електрозащитните средства. За изолационен материал стъклопласт (фибростъкло) се посочват определени стойности. За други изолационни материали, като дърво и текстолит, е допустимо да се използват стойности, които са с 25% по-ниски от тези за стъклопласта.
Член 17 от Наредба № 22 указва, че електрическите изпитвания на електрозащитните средства трябва да се извършват в съответствие с нормите и сроковете, описани в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 18 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира, че изолиращият елемент на електрозащитното средство трябва да се изпитва електрически за цялата му дължина. В случай че изпитвателната уредба не може да осигури необходимото напрежение за цялата дължина, елементът се разделя на участъци, които се изпитват последователно с припокриване от поне 30 mm.
Чл. 19 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. описва процедурата за изпитване на електрическата якост на изолиращи елементи. За целта се навиват два проводими лентови електроди, разположени на разстояние 300 mm един от друг. Всеки електрод е екраниран с концентричен токопроводим пръстен с минимален външен диаметър 200 mm и диаметър на напречното сечение най-малко 30 mm. Пръстените са свързани електрически към електродите и изпитвателното напрежение се подава на тях.
Чл. 20 от наредбата предвижда, че електрозащитните средства от твърди материали трябва да се проверяват веднага след изключване на изпитвателното напрежение. Проверка се извършва чрез опипване с ръка, за да се установи наличието на местни нагрявания, които могат да бъдат предизвикани от диелектричните загуби.
Член 21 от Наредба № 22 определя критериите за несъответствие на електрозащитните средства след изпитване. Те включват: 1. Вътрешен електрически пробив на изолацията; 2. Пропълзяване или частични разряди по повърхността; 3. Увеличен ток на утечка над нормите; 4. Наличие на местни нагрявания от диелектрични загуби.
Член 22 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. задължава лабораторията да съхранява изпитваните и изпитаните електрозащитни средства при условия, които гарантират тяхната изправност и пригодност за бъдеща употреба.
Чл. 23 от наредбата определя условията за съхранение на защитните средства от еластомери, които трябва да бъдат съхранявани в сухо помещение при температура до 30 °С, защитени от слънчево лъчение и на разстояние най-малко 1 m от топлоизлъчващи уреди. Изолиращите щанги и клещи трябва да се съхраняват така, че да се предотврати провисване и допиране до стени.
Чл. 24 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира начина на маркировка на изпитаните електрозащитни средства. Те трябва да бъдат маркирани с печат, без да нарушават изолационните характеристики и без да създават заблуждение относно съответствието. Маркировката се нанася на различни места в зависимост от материала на изделието, като за изолиращи средства, съставени от няколко части, маркировка се поставя само на една от частите.
Чл. 25 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда, че електрозащитни средства, които не са издържали изпитването, трябва да бъдат маркирани със знак за несъответствие. Това маркиране служи за обозначаване на тяхната неподходящост за употреба.
Член 26 от Наредба № 22 предвижда, че резултатите от изпитванията на електрозащитните средства се регистрират в дневник на лабораторията, както е указано в приложение № 3. Освен това, за всяко изпитано електрозащитно средство се изготвя и протокол, съгласно приложение № 4.
Наредбата регламентира изпитванията на изолиращи щанги, които се използват в електрическите уредби и по електропроводните линии с напрежение от 1 до 400 kV. Изпитванията обхващат оперативна работа, измервания на изолацията, работа с преносими заземители, освобождаване на пострадали от ток и подаване на високо напрежение в лаборатории.
Чл. 28 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. посочва, че изпитванията на електрозащитни средства не се прилагат за щанги, предназначени за работа в определени условия, а именно: в среда с токопроводим прах, в среда с агресивни пари и газове с висока концентрация, както и при дъжд и снеговалеж.
Съгласно Наредба № 22 от 8 май 2006 г. за изпитване на електрозащитни средства в експлоатация, изолиращите щанги не подлежат на механични изпитвания. Това означава, че тези средства не се тестват за механична устойчивост, а само за електрическа безопасност.
Според Чл. 30 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г., електрическите изпитвания се извършват на изолиращите щанги, предназначени за работа при напрежение над 1 kV. Щангите, предназначени за напрежение до 1 kV включително, не подлежат на електрически изпитвания.
Чл. 31 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя, че електрическата якост на изолацията трябва да се изпитва на: 1. изолиращите части на манипулационни и измервателни щанги, включително в лаборатории за подаване на високо напрежение; 2. изолиращата част на преносими заземители; 3. главите на измервателни щанги за контрол на елементите на изолаторни вериги с напрежение 110 kV и по-високо.
В чл. 32 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. се указва, че изпитвателното напрежение трябва да се подава на изолиращата част на щангите, като електродът до дръжката на щангата трябва да бъде поставен до ограничителния пръстен от страната на изолиращата част.
Чл. 33 от Наредба № 22 определя изпитвателното напрежение за изолиращите части на щангите, което трябва да бъде приложено за една минута. За всички видове изолиращи щанги, с изключение на тези от комплекта на преносими заземители, напрежението е 100 kV на 300 mm (или 3,3 kV на 1 cm). За щанги от комплекта на преносими заземители, напрежението е 30 kV на 300 mm (или 1 kV на 1 cm).
Според НАРЕДБА № 22 от 8 май 2006 г., изпитвателното напрежение, което трябва да бъде приложено на главите (накрайниците) на измервателните щанги, е 30 kV и трябва да се поддържа в продължение на 5 минути.
Член 35 от наредбата предвижда, че след изпитването на електрическа якост, изолиращата част на щангите трябва да бъде проверена с опипване на ръка за локални нагрявания, които могат да се дължат на диелектрични загуби.
Чл. 36 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда, че електрическата якост на изолацията на изолиращи щанги, с изключение на измервателните, трябва да се изпитва поне веднъж на 24 месеца, освен ако производителят не е указал друго. Измервателните щанги подлежат на изпитване на всеки 12 месеца и след всеки ремонт.
Изолиращите щанги, които са преминали изпитване, трябва да се съхраняват в калъфи, предвидени от производителя.
Чл. 38 от наредбата указва, че преди използване щангите с наставна конструкция трябва да се проверят за заклинване или корозия на винтовото съединение между работната и изолиращата част. Тази проверка е задължителна за осигуряване на безопасността при работа с електрозащитни средства.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира изпитването на изолиращи клещи, които се използват за замяна на предпазители и за поставяне и сваляне на изолиращи покрития в електрически уредби с напрежение от 1 до 35 kV включително.
Чл. 40 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. указва, че изолиращи клещи, които имат изолираща част от хартиено-бакелитови материали, не подлежат на изпитване. Вместо това, те трябва да бъдат върнати на притежателя им за брак.
Според Чл. 41 от НАРЕДБА № 22 от 8 май 2006 г., изолиращите клещи не подлежат на механични изпитвания. Това означава, че те не трябва да бъдат тествани по механичен начин, за да се установи тяхната безопасност или функционалност.
Наредбата определя процедурата за изпитване на електрическата якост на изолацията на клещите. За всяко рамо на клещите се подава изпитвателно напрежение между работната част и временни лентови електроди, разположени до ограничителния пръстен. Изпитването се извършва с напрежение 100 kV на 300 mm изолираща част за една минута.
Член 43 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда, че електрическата якост на изолацията на изолиращите клещи трябва да се проверява най-малко на всеки 24 месеца, освен ако производителят не е указал по друг начин. Наредбата също така съдържа указания за работа с напрежение над 1000 V, които са описани в Глава шеста.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира изпитванията на указатели за променливо напрежение, които варират от 1 до 400 kV. Тези изпитвания са предназначени за установяване на наличие или отсъствие на напрежение в тоководещи части на електрически уредби и електропроводни линии.
Чл. 45 от наредбата указва, че изпитването се отнася за контактни и безконтактни указатели за напрежение. Контактните указатели изискват директен допир до тоководещи части, докато безконтактните позволяват измерване от разстояние без допир до тях.
Чл. 46 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. уточнява, че указателите за напрежение не подлежат на механични изпитвания, което означава, че те не трябва да бъдат тествани по механичен начин в процеса на проверка на електрозащитните средства.
Чл. 47 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя изискванията за електрическите изпитвания на указателите за напрежение. Те включват изпитване на електрическата якост на изолацията на изолиращата част и работната част (за контактни указатели), както и проверка на прага на индикация за напрежение. Изпитванията трябва да се провеждат най-малко веднъж на 12 месеца, освен ако производителят не предвижда друго, и след всеки ремонт.
Чл. 48 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. указва, че изпитвателното напрежение трябва да се подава на изолиращата част на указателя за напрежение в съответствие с чл. 19. При това електродът, разположен до дръжката, трябва да бъде поставен до ограничителния пръстен, от страната на изолиращата част.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя изискванията за изпитване на електрозащитни средства в експлоатация. Член 49 предвижда изпитвателно напрежение за контактен указател за напрежение от 100 kV на 300 mm, а за безконтактен указател - 100 kV на 500 mm. Продължителността на изпитването е една минута.
Член 50 от Наредба № 22 определя процедурата за изпитване на работната част на контактни указатели за напрежение. Изпитвателното напрежение се подава на електрода накрайник и винтовия съединител с изолиращата част, за период от една минута. Изпитвателните напрежения зависят от номиналното напрежение на електрическата уредба и са посочени в таблица, като за уредби над 35 kV не се извършва изпитване.
Чл. 51 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда, че прагът за индикация на напрежение от указателите за напрежение трябва да бъде проверен след извършване на изпитване на електрическата якост на изолацията на тези указатели.
Член 52 от Наредба № 22 определя праговете на напрежението Ut в зависимост от класа на указателя. За клас А, напрежението трябва да бъде между 0,15 Un и 0,40 Un. За клас B, с тесен диапазон, напрежението е между 0,15 Un max и 0,40 Un min. За клас C, с широк диапазон, напрежението е между 0,10 Un max и 0,45 Un min. Номиналните напрежения Un min и Un max представляват съответно най-малкото и най-голямото напрежение в обхвата на указателя.
Чл. 53 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя, че указателите за напрежение трябва да дават ясна индикация за наличието или отсъствието на напрежение, чрез визуални (светлинни) и/или звукови сигнали. Контактните указатели сигнализират при докосване на части под напрежение, докато безконтактните указатели сигнализират при приближаване до части под напрежение на определени разстояния, зададени от производителя.
Чл. 54 от Наредба № 22 предвижда, че преди да започне изпитването на указателите за напрежение, които съдържат електрически източници, е необходимо да се провери състоянието на тези източници (батерии или акумулатори).
След извършване на изпитване на електрическата якост, изолиращата част на указателите за напрежение трябва да бъде проверена ръчно за наличие на локални нагрявания, които могат да се дължат на диелектрични загуби. Тази проверка е важна за осигуряване на безопасността при експлоатацията на електрозащитните средства.
Указателите за напрежение, които са преминали през изпитване, трябва да се съхраняват без електрически източници и в калъф, който е предвиден от производителя.
Член 57 от Наредба № 22 предвижда, че преди използването на указател за напрежение с наставна конструкция, е необходимо да се провери винтовото съединение между работната и изолиращата част. Проверка се извършва чрез развиване и завиване, за да се установи отсъствието на заклинване или корозия, особено при метални съединители.
Наредбата определя изискванията за еднополюсни и двуполюсни указатели за напрежение до 1000 V, които се използват за установяване на наличие или отсъствие на напрежение между тоководещи части и земя, както и между две тоководещи части.
Член 59 от Наредба № 22 предвижда, че на проверка се подлагат само указателите за напрежение, които са маркирани от производителя с максималното работно напрежение. Това означава, че само определени указатели, които отговарят на критериите на производителя, ще бъдат проверявани за безопасност и работоспособност.
Член 60 от Наредба № 22 определя правилата за изпитване на указатели за напрежение до 1000 V. Тези указатели не се изпитват в лаборатория, освен ако производителят не е предвидил друго. Преди всяка употреба се извършва проверка за видими дефекти и правилно функциониране, но тези проверки не се документират.
Чл. 61 от наредбата предвижда, че указателят за напрежение, който е с установени дефекти при проверката по чл. 60, ал. 2, трябва да бъде маркиран и изваден от употреба. Глава осма от наредбата е посветена на индивидуалните сигнализатори за наличие на напрежение, като в Раздел I се представят общите положения относно тях.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда изпитвания на индивидуални сигнализатори, които могат да бъдат звукови, светлинни или комбинирани. Тези сигнализатори служат за предупреждение на персонала за наличие на напрежение в тоководещите части на електрическите уредби, особено при опасна близост до части под напрежение.
Чл. 63 от Наредба № 22 определя, че индивидуалните сигнализатори, които подлежат на изпитване, могат да бъдат както отделни устройства, така и интегрирани в лично предпазно средство, например вградени в каска. Тези сигнализатори трябва да отговарят на специфични изисквания за употреба в закрити и открити пространства.
Според Чл. 64 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г., индивидуалните сигнализатори за напрежение не подлежат на лабораторно изпитване, освен ако производителят не е указал друго в инструкциите си.
Чл. 65 от Наредба № 22 предвижда задължителна проверка на индивидуалния сигнализатор за напрежение преди всяка употреба. Проверката включва: 1. Външен оглед за видими дефекти. 2. Тестване на правилното функциониране чрез проверка на наличието на напрежение на части, които със сигурност са под напрежение, или с помощта на преносимо или вградено устройство за тестване.
Индивидуалните сигнализатори за напрежение, които имат установени дефекти при проверка, се маркират за несъответствие и се изваждат от употреба, съгласно чл. 66 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г.
Чл. 67 от Наредба № 22 указва, че резултатите от проверките, извършени съгласно чл. 65, не подлежат на документация. В наредбата се разглеждат и общите положения относно стационарните сигнализатори за наличие на напрежение, които са част от глава девета.
Чл. 68 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя, че изпитванията в тази глава се отнасят за стационарни сигнализатори, които могат да бъдат звукови, светлинни или комбинирани. Тези сигнализатори имат за цел да предупреждават персонала за наличие на напрежение на тоководещите части на електрическите уредби, както и при опит за започване на работа в опасна близост до части под напрежение, например при отваряне на врата на клетка под напрежение.
Стационарните сигнализатори трябва да бъдат разположени близо до тоководещите части на електрическите уредби и на техните конструктивни елементи, като врати на клетки и ограждения. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и ефективност при експлоатацията на електрическите уредби.
Стационарните сигнализатори за напрежение трябва да бъдат изпитвани съгласно нормите, методите и сроковете, определени в документацията на производителя.
Член 71 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда, че периодичните проверки за изправност и функциониране на сигнализаторите трябва да се извършват в съответствие с вътрешни инструкции на съответната организация.
Член 72 от наредбата предвижда, че резултатите от проверките, извършени по членове 70 и 71, трябва да бъдат документирани. В наредбата е включена и глава, посветена на указатели за напрежение, които служат за проверка на съвпадение на фазите, като раздел I съдържа общите положения по темата.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира изпитванията на електрозащитни средства, като в Чл. 73 се уточнява, че те се отнасят за указатели за напрежение. Тези указатели се използват за проверка на съвпадението на фазите при напрежение от 6 до 110 kV между две части от електрически уредби и/или електропроводни линии.
Чл. 74 определя условията за изпитване на двуполюсни устройства на указатели, свързани с гъвкав проводник за високо напрежение. Изпитванията включват кратковременно включване на геометричната разлика на напреженията от проверяваните фази. Указателите, които нямат свързващ проводник за високо напрежение, се изпитват според указанията на производителя.
Чл. 75 от Наредба № 22 гласи, че указателите за напрежение, използвани за проверка на съвпадението на фазите, не подлежат на механични изпитвания. Това означава, че тези устройства не трябва да бъдат проверявани за механична устойчивост в процеса на експлоатация.
Член 76 от Наредба № 22 предвижда извършване на електрически изпитвания на якостта на изолацията на изолиращата част от указателя, работната част от указателя и високоволтовия свързващ кабел. Освен това, проверка за границата за индикация се извършва на прага на напрежение при насрещно включване и от въздействие на външни полета. Изпитванията и проверките трябва да се провеждат най-малко веднъж на 12 месеца, освен ако производителят не е указал друго, както и след всеки ремонт на указателя.
Чл. 77 от Наредба № 22 предвижда, че изпитвателното напрежение трябва да се подава на изолиращата част на указателя за проверка на съвпадението на фазите. При това, електродът до дръжката трябва да бъде поставен до ограничителния пръстен от страната на изолиращата част.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя, че изпитвателното напрежение на изолиращата част от указателя за проверка съвпадението на фазите е 100 kV на 300 mm, което е равнозначно на 3,3 kV на 1 cm дължина. Продължителността на изпитването е една минута.
Чл. 79 от наредбата определя начина на изпитване на работната част от указателя за проверка на съвпадението на фазите. Изпитвателното напрежение се подава в двата края на указателя и изпитването продължава една минута. Стойностите на изпитвателното напрежение зависят от номиналното напрежение на електрическата уредба, като за уредби с номинално напрежение до 10 kV се прилага 12 kV, за 10 до 20 kV - 24 kV, за 20 до 35 kV - 42 kV, а за 110 kV - 100 kV.
Чл. 80 от Наредба № 22 определя изпитвателното напрежение на изолацията на гъвкавия проводник за високо напрежение на указателите за напрежение. За указатели до 20 kV включително, изпитвателното напрежение е 20 kV. За указатели с напрежение от 35 до 110 kV, изпитвателното напрежение е 50 kV.
Чл. 81 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя процедурата за изпитване на електрозащитни средства след демонтаж. Изпитването се извършва с гъвкав проводник за високо напрежение, потопен във водна баня, като краищата на проводника остават над водната повърхност. За указатели до 20 kV, краищата трябва да са на 70 mm над водата, а за указатели от 35 до 110 kV - на 180 mm. Изпитвателното напрежение се подава между контактните пластини, разположени над водната повърхност, и корпуса на ваната или потопен електрод, свързан със заземен край на уредбата.
Чл. 82 от Наредба № 22 определя изискванията за проверка на указателите за напрежение, след изпитване на електрическата якост на изолацията. Прагът на напрежението при насрещно (последователно) включване на указателите е посочен в Таблица 3, която съдържа стойности в зависимост от номиналното напрежение на уредбата. Индикацията на прага на напрежение се проверява по схема, описана в приложение № 5.
Член 83 от наредбата предвижда, че след изпитване на електрическа якост, изолиращата част на указателите за напрежение трябва да бъде проверена ръчно за локални нагрявания, които могат да бъдат причинени от диелектрични загуби. Това е важна стъпка за гарантиране на безопасността и ефективността на електрозащитните средства.
Чл. 84 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предписва, че изпитаните указатели за напрежение, използвани за проверка на съвпадението на фазите, трябва да се съхраняват в оригиналния калъф, предоставен от производителя. Това осигурява безопасността и целостта на средствата за електрозащита.
Чл. 85 от Наредба № 22 предвижда, че преди употреба трябва да се провери винтовото съединение между работната и изолиращата част на указател за напрежение. Проверка се извършва чрез развиване и завиване, за да се установи отсъствието на заклинване или корозия, особено при метални съединители. Наредбата също така обхваща и електроизмервателни клещи в глава единадесета, раздел I, който съдържа общи положения.
Наредбата определя изискванията за изпитване на електроизмервателни клещи, които са предназначени за измерване на електрически ток в вериги с напрежение до 20 kV, както и за измерване на ток, напрежение и мощност в електрически уредби с напрежение до 1 kV. Изпитванията се извършват без разкъсване на веригите.
Член 87 от наредбата уточнява, че изпитването на електроизмервателните клещи не включва измервателния апарат, независимо дали е вграден или отделящ се. Проверката на измервателния апарат се извършва съгласно нормативната уредба за метрологични проверки на средствата за измерване.
Член 88 от Наредба № 22 предвижда, че електрическата якост на изолацията на електроизмервателните клещи за напрежение до 1 kV не се изпитва, освен ако производителят не указва друго. Преди всяка употреба на тези клещи е необходимо да се извърши оглед за целостта им и за наличие на дефекти в изолацията. Ако се установят дефекти, клещите трябва да се изключат от употреба.
Наредбата предвижда, че електрическата якост на изолацията на изолиращата част на електроизмервателните клещи, предназначени за работа при напрежение над 1 kV, трябва да се изпитва минимум веднъж на 24 месеца.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира изпитването на електрозащитни средства в експлоатация. Чл. 90 описва процедурата за изпитване, при която изпитвателното напрежение от 100 kV се подава на изолиращата част между магнитопровода на клещите и временните лентови електроди в продължение на една минута. За всяка 300 mm от изолиращата част се прилага 3,3 kV.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя изискванията за устройства, предназначени за дистанционно пробождане или срязване на кабели. Тези устройства се използват за проверка на отсъствието на напрежение на кабелите преди извършване на ремонтни дейности.
Чл. 92 определя основните компоненти на устройствата за дистанционно пробождане на кабели, които включват работен орган (режещ или пробождащ), заземяващо устройство, изолираща част, възел за сигнализация и възли за активиране на работния орган. Раздел II от наредбата е посветен на изпитването, проверките и оценяването на резултатите от тях.
Чл. 93 от Наредба № 22 предвижда, че устройствата за дистанционно пробождане и срязване на кабели трябва да бъдат проверявани и изпитвани в съответствие с указанията на производителя. Проверката трябва да се извършва поне на всеки 24 месеца, както и след всяко пробождане или срязване на кабел под напрежение.
Чл. 94 от наредбата предвижда задължителни проверки и изпитвания на електрозащитни средства. Те включват: 1. Визуален оглед на заземяващата част, включително заземител, проводник, клеми и щипки, преди всяка употреба; 2. Изпитване на електрическата якост на изолацията на изолиращите елементи; 3. Изпитвания на хидравличното и пиротехническото устройство, когато е приложимо.
Наредбата регламентира изпитванията на електрическите якости на изолиращите елементи, които трябва да се извършват по установените норми за изолиращи щанги за преносими заземители. Проверка на заземителния проводник и клемите се извършва съгласно определените изисквания в чл. 151. Хидравличните и пиротехническите устройства подлежат на изпитване по указанията на производителя.
Чл. 96 от Наредба № 22 указва, че устройствата за дистанционно пробождане на кабели, които са установили дефекти по време на изпитванията и проверките, трябва да се маркират за несъответствие и да бъдат извадени от употреба. Глава тринадесета от наредбата е посветена на диелектричните ръкавици, като раздел I съдържа общите положения относно тях.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира изпитванията на диелектрични ръкавици, които са предназначени за защита от електрически ток. Изпитванията обхващат ръкавици, използвани при работа в електрически уредби и мрежи с напрежения до и над 1000 V.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира процедурата за изпитване на диелектрични ръкавици, която включва два основни етапа: надуване на ръкавиците с въздух за визуален оглед и проверка за изтичане на въздух, както и проверка на електрическата якост на ръкавиците.
Чл. 99 от Наредба № 22 предвижда, че електрическата якост на изолацията се изпитва само на диелектричните ръкавици от класове 1, 2, 3 и 4, като класификацията им е съгласно БДС EN 60 903. Това означава, че изолацията на тези ръкавици трябва да бъде проверена, за да се гарантира тяхната безопасност и ефективност при работа с електрическо оборудване.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя методите за изпитване на електрическата якост на изолацията на диелектричните ръкавици. Изпитването се извършва чрез напълване на ръкавиците с вода и потапянето им в вана с вода на определена дълбочина, при равни нива на водата вътре и извън ръкавицата. За определени видове ръкавици, при които тестът с вода е нежелателен, е позволено използването на никелирани топчета или сачми от неръждаема стомана с диаметър 4 mm. Таблица 4 посочва необходимото изолационно разстояние през въздух в зависимост от класа на ръкавицата.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя, че електрическата якост на изолацията на диелектричните ръкавици се изпитва по схема, описана в приложение № 6. Изпитвателното напрежение се подава между корпуса на ваната и електрода, спуснат във водата (сачмите) вътре в ръкавицата.
Наредбата определя изискванията за изпитване на електрозащитни средства, като акцентира на изпитването на диелектрични ръкавици. Изпитването се извършва с променливо напрежение с честота 50 Hz за една минута, след което се измерва токът на утечка. Стойностите на изпитвателното напрежение, максимално допустимия ток на утечка и максималното работно напрежение за ръкавиците са представени в таблица, в зависимост от класа на ръкавиците. Ръкавиците от класове "00" и "0" не подлежат на изпитване, а при повреди се поправят само в определени зони.
Изпитването на електрическа якост на електрозащитни средства, като ръкавици, се счита за успешно, ако ръкавицата издържи на приложеното изпитвателно напрежение без пробив и без задействане на защитата на уредбата от частични електрически разряди. Освен това, измереният ток на утечка не трябва да надвишава максимално допустимата стойност.
Съгласно Наредба № 22 от 8 май 2006 г., електрическата якост на изолацията трябва да се проверява на всеки 6 месеца. Освен това, диелектричните ръкавици, които се съхраняват на склад, също трябва да бъдат проверявани, ако не са били изпитвани в рамките на 6 месеца от датата на производство или след поправка с пластири.
Член 105 от Наредба № 22 предвижда, че след изпитване диелектричните ръкавици трябва да бъдат подсушени, маркирани и записани в дневник на изпитвателната лаборатория. Това е част от специфичните правила за съхранение и подготовка за използване на електрозащитни средства.
Според Наредба № 22 от 8 май 2006 г., диелектричните ръкавици, които подлежат на изпитване, трябва да се съхраняват в изпитвателната лаборатория на определено място в помещение, при нормални климатични условия.
Чл. 107 определя изискванията за опаковане и съхранение на диелектрични ръкавици след изпитване. Ръкавиците трябва да се комплектуват по чифтове и да се опаковат така, че да не бъдат прегънати или притиснати. Пакетите трябва да бъдат маркирани с информация за класа, категорията, размера и дължината на ръкавиците, както и знак за съответствие или несъответствие с изпитването. След изпитването, ръкавиците, които са издържали и тези, които не са, трябва да се съхраняват отделно.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя, че изпитванията на електрозащитни средства се отнасят за диелектрични боти, ботуши и галоши от еластомери. Тези средства се използват като допълнителни електрозащитни средства при работа в закрити електрически уредби, а също така и в открити електрически уредби, но само при сухо време.
Диелектричните галоши са предназначени за употреба при напрежение до 1000 V, докато диелектричните боти и ботуши са предназначени за употреба при напрежение над 1000 V и осигуряват защита при крачно напрежение.
Чл. 110 от Наредба № 22 предвижда, че изпитването на електрическата якост на диелектрични боти, ботуши и галоши трябва да се извършва по метода и схемата за изпитване на диелектрични ръкавици, описани в глава тринадесета на същата наредба.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя изравненото ниво на водата, което трябва да бъде установено при изпитване на електрозащитни средства. За диелектрични галоши, нивото е 40 mm, а за диелектрични боти и ботуши - 65 mm. Измерването се извършва от края на отворените им части.
Наредбата определя изискванията за изпитване на електрическата якост на диелектричните боти, ботуши и галоши. Изпитването се извършва с променливо напрежение с честота 50 Hz за продължителност от една минута, след което се измерва токът на утечка. Нормираните изпитвателни напрежения и допустимият ток на утечка са: за диелектрични галоши и ботуши - 5 kV и 2 mA; за диелектрични боти и ботуши за високо напрежение - 20 kV и 5 mA.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя изискванията за изпитване на диелектрични боти, галоши и ботуши. Според чл. 113, диелектричните галоши и ботуши трябва да се изпитват поне веднъж на 12 месеца, докато диелектричните боти - на 36 месеца. Също така, сроковете за изпитване важат и за диелектричните средства, които са на склад.
Чл. 114 от Наредба № 22 предвижда, че електрозащитните средства, които са изпитани и комплектувани по чифтове, трябва да бъдат опаковани в отделни опаковки. Всяка опаковка трябва да има трайна маркировка, указваща дали изделията са издържали или не изпитването.
Чл. 115 от Наредба № 22 предвижда, че диелектричните боти, ботуши и галоши трябва да се съхраняват в помещение с температура не по-висока от 30 °C. В наредбата е включена и глава, която разглежда диелектричните килимчета, пътеки и изолиращи поставки, като се уточняват общите положения за тях.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя изискванията за изпитване на електрозащитни средства, включително диелектрични килимчета и пътеки от еластомери, както и твърди изолиращи поставки на подпорни изолатори. Изпитванията са задължителни за средства, използвани в закрити електрически уредби с напрежение до и над 1000 V. Диелектричните килимчета и пътеки са предназначени за употреба само в сухи помещения, докато изолиращите поставки могат да се използват и в помещения с висока влажност и замърсяване.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя изискванията за изпитване на електрозащитни средства, като акцентът е поставен върху диелектричните килимчета и пътеки. Тези средства се класифицират в два типа: тип '1', който е обикновено изпълнение и неустойчив на азот, и тип '2', който е маслобезиноустойчив и устойчив на азот. Следващата част от наредбата се отнася до методите за изпитване и оценяване на резултатите.
Член 118 от Наредба № 22 указва, че в процеса на експлоатация на електрозащитни средства не се извършват периодични изпитвания на електрическата якост на диелектричните килимчета и пътеки, а само огледи. Изпитвания на електрическата якост се извършват единствено за изделия, които са поправяни с пластир, при условие че електрическите и механичните свойства на пластира са съвместими с тези на поправяните изделия.
Чл. 119 определя методите за изпитване на електрическата якост на диелектрични килимчета и пътеки от клас 0, 1 и 2. Изпитването се извършва между метални електроди с определени характеристики, като се използват мокри гъби или електропроводима пяна. Минималният просвет за изпитване е указан в таблица 6, в зависимост от класа на изделието.
Изпитването на диелектричните килимчета и пътеки от клас 3 и 4 трябва да се извършва в съответствие с указанията, предоставени от производителя.
Чл. 121 от Наредба № 22 указва, че електрическата якост на изолацията на диелектричните килимчета и пътеки трябва да се изпитва с променливо напрежение за една минута. Изпитването се извършва с определени напрежения, посочени в таблица 7, и не се измерва токът на утечка. Таблицата включва класове с различни изпитвателни и максимални работни напрежения.
Наредбата предвижда, че огледът на диелектричните килимчета и пътеки трябва да се извършва на всеки 6 месеца, при условие че повърхностите са почистени. Процедурата включва навиване на килимчето от всеки ъгъл и проверка на двете му повърхности. При установяване на повреди, които не могат да бъдат поправени, килимчетата и пътеките трябва да бъдат заменени с нови.
Наредбата предвижда, че в процеса на експлоатация не се извършват периодични изпитвания на електрическата якост на изолиращите поставки, а само огледи, които трябва да се правят най-малко веднъж на три месеца. При огледа, ако се открият проводящи включвания, пукнатини на изолаторите, разхлабени връзки или механични повреди, поставката трябва да бъде извадена от употреба за ремонт.
След ремонта на изолираща поставка се извършват механични и електрически изпитвания. Механичното изпитване включва натиск от 3500 N/m2 за една минута. Електрическите изпитвания са с напрежение 40 kV за поставки до 10 kV и 60 kV за поставки до 20 kV, с продължителност 5 минути. Напрежението се прилага между два плоски метални електрода, разположени един върху плота на поставката и друг под изолаторите.
Наредбата регламентира изпитването на електрозащитни средства, включително диелектрични килимчета, пътеки и изолиращи поставки. Резултатите от огледите на тези средства трябва да се регистрират в дневник, който включва оценка на тяхната годност. В глава шестнадесета се разглеждат общите положения относно изолиращите покрития и вложки.
Чл. 126 от Наредба № 22 определя, че изпитванията се отнасят за изолиращи покрития (вложки), предназначени да защитават работещите от непреднамерен допир до тоководещи части под напрежение до 35 kV, когато не е възможно ограждане на работното място. За електрически уредби с напрежение до 1 kV, изолиращите покрития се прилагат за предотвратяване на късо съединение и непреднамерено включване на прекъсвачи с открити полюси, както и за работа под напрежение.
Чл. 127 определя видовете изолиращи покрития, които подлежат на изпитване в електрически уредби. За напрежение до 1000 V се използват еластомери, а за напрежение над 1000 V - твърд изолационен материал. Раздел II описва процедурата за изпитване и оценяване на резултатите от изпитванията.
Според Чл. 128 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г., изолиращите покрития на електрозащитни средства не трябва да бъдат изпитвани с механични натоварвания. Това означава, че не е позволено да се прилагат механични сили или натоварвания върху изолиращите покрития по време на процеса на изпитване.
Наредбата определя, че електрическата якост на изолиращи покрития за електрически уредби до 1000 V, клас 0, трябва да се изпитва съгласно определени правила. Изпитването се извършва с променливо напрежение от 5 kV за период от една минута, като допустимият ток на утечка е 1 mA на 1 dm2 площ.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда, че изолиращите покрития за електрически уредби с напрежение до 35 kV, изработени от твърди диелектрици, се изпитват на два етапа. Първият етап включва поставяне на изолиращите покрития между електродите с разстояние от 50 mm (или 80 mm при изпитвателно напрежение 60 kV) от краищата на електродите. Вторият етап изисква всяка страна на изолиращото покритие да бъде поставена между електродите, като разстоянието между тях отговаря на разстоянието между полюсите на разединителя за съответното напрежение.
Изпитването на електрозащитни средства се извършва с променливо напрежение с честота 50 Hz за 5 минути. Стойностите на изпитвателното напрежение са: 20 kV за електрически уредби от 1 до 10 kV, 40 kV за уредби 20 kV и 60 kV за уредби 35 kV.
Чл. 132 от наредбата предвижда, че електрическата якост на изолиращите покрития трябва да се проверява чрез изпитване най-малко веднъж на 24 месеца. Това е задължителна мярка за осигуряване на безопасността при експлоатация на електрозащитни средства.
Според Чл. 133 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г., всички изпитани изолиращи покрития (вложки) трябва да бъдат маркирани и записани в дневник на изпитвателната лаборатория. Това осигурява проследимост и отчетност на проведените изпитвания.
Член 134 от Наредба № 22 предвижда, че огледът на изолиращите покрития трябва да се извършва най-малко веднъж на 6 месеца, като резултатите се записват в дневник. При установяване на механични дефекти, покритията трябва да бъдат заменени. Освен това, преди всяко използване на изолиращите средства, трябва да се проверява за видими повреди, като това не изисква документиране в дневника.
Чл. 135 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. указва, че изпитванията се отнасят за изолиращи капачки, използвани в електрически уредби с напрежение до 20 kV. Тези капачки са проектирани така, че да не позволяват поставянето на преносими заземители по време на ремонтни работи, изпитвания или при определяне на местата на повреди.
Член 136 от Наредба № 22 определя, че изпитванията се отнасят на изолиращи капачки, изработени от еластомери или други електроизолационни материали с устойчиви диелектрични свойства. Тези капачки са предназначени за: 1. Поставяне на жилата на изключени от напрежение кабели, разположени в близост до тоководещи части под напрежение; 2. Поставяне на ножовете на изключени разединители; 3. Поставяне на изключени ножове на еднополюсни разединители на шини с вертикално разположение на фазите.
Според Наредба № 22 от 8 май 2006 г., изолиращите капачки в процеса на експлоатация не се подлагат на механични изпитвания. Електрическата якост на изолацията трябва да се изпитва само за капачките, които се поставят върху жила на кабели, а за работа под напрежение до 1000 V - и за капачките на разединителите.
Член 138 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя, че електрическата якост на изолацията на изолиращи капачки трябва да се изпитва по метода и схемата, които са предвидени за диелектрични ръкавици в глава тринадесета на наредбата.
Изолиращи капачки от еластомери трябва да бъдат изпитвани с променливо напрежение с честота 50 Hz за една минута. Изпитвателното напрежение зависи от електрическата уредба: за уредби от 6 kV до 10 kV, от 10 kV до 20 kV и от 20 kV до 30 kV. Допустимият ток на утечка за всички изпитвателни напрежения е 12 mA.
Изолиращите капачки от твърд изолационен материал подлежат на изпитване с напрежение от 40 kV за период от една минута. Това изискване важи за всички електрически уредби с напрежение до 20 kV. По време на изпитването не се измерва токът на утечка.
Наредбата предвижда, че изолацията на изолиращите капачки трябва да се изпитва на електрическа якост поне веднъж на 12 месеца. Освен това, оглед на капачките, поставяни на ножовете на изключени разединители, трябва да се извършва минимум на всеки 6 месеца, с задължително записване в дневник. При установяване на механични дефекти, капачките се заменят. Преди всяка употреба е необходимо да се проверява за видими пукнатини, разкъсвания и повреди.
Чл. 142 от наредбата определя изискванията за монтьорски инструменти с изолиращи ръкохватки, които включват гаечни ключове, клещи (плоски, кръгли, режещи), отвертки, несгъваеми монтьорски ножове и други. Тези инструменти са предназначени за работа под напрежение в електрически уредби с напрежения до 1000 V и се считат за основни електрозащитни средства.
Чл. 143 от Наредба № 22 предвижда, че за работа под напрежение могат да се използват инструменти, които имат двуслойна или трислойна изолация на ръкохватките. Тези ръкохватки трябва да бъдат с различни цветове и да са изготвени и маркирани в съответствие със стандартите.
Инструментите с изолиращи ръкохватки, предназначени за работа под напрежение до 1000 V, не подлежат на механични и електрически изпитвания в лабораторни условия. Вместо това, те трябва да бъдат проверявани преди всяка употреба.
Наредбата предвижда, че визуален оглед на електрозащитните инструменти трябва да се извършва поне на всеки 3 месеца, като резултатите от огледа се записват в дневник. При огледа се проверяват изолиращите покрития за дефекти, които могат да компрометират механичната и електрическата якост на изолацията. Преди огледа инструментите трябва да бъдат почистени от замърсявания и омаслявания.
Инструментите с двуслойна изолация трябва да бъдат извадени от употреба, когато е видим цветът на изолацията под повърхностния слой. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при работа под напрежение.
Инструментите с трислойна изолация могат да продължат да се използват при нараняване или износване само на повърхностния слой. Ако е наранен и вторият слой, и цветът на изолацията стане видим до металната част, инструментът трябва да бъде изваден от употреба.
Чл. 148 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя изискванията за преносими заземители, които са предназначени да осигурят безопасност при работа с изключени участъци на електрически уредби и електропроводни линии. Те предотвратяват непреднамереното подаване на напрежение и отвеждат остатъчни и индуктирани напрежения.
Чл. 149 от Наредба № 22 предвижда, че преносимите заземители могат да бъдат комплектовани с универсална изолираща щанга, която има отделяща се глава за заземители, или със специална изолираща щанга, предназначена за поставяне и сваляне на заземителите. В раздел II на наредбата се обсъждат процедурите за изпитване, проверки и оценяване на резултатите от тези изпитвания.
Преносимите заземители не подлежат на периодични лабораторни изпитвания. Щангите, комплектовани с преносимите заземители, трябва да се изпитват в съответствие с изискванията и сроковете, определени в глава четвърта на наредбата.
Чл. 151 предвижда, че преди всяко използване на заземителя е необходимо да се извърши оглед и проверка на елементите му. Проверяват се наличието и състоянието на проводниците и предпазната обвивка, видими изменения на цвета на проводниците и следи от ток на късо съединение, както и състоянието на изолиращата щанга.
Наредбата предвижда, че преносимите заземители, които имат дефекти при огледа, трябва да бъдат маркирани за несъответствие и не могат да се използват. Освен това, заземителите, които са били подложени на еднократно въздействие от ток на късо съединение, също се изваждат от употреба.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. регламентира изпитванията на наставни изолиращи стълби от стъклопласт, които се използват за монтажни, ремонтни и експлоатационни дейности на височина в електрически уредби и мрежи с напрежение до 35 kV.
Чл. 154 от Наредба № 22 указва, че подготовката и изпълнението на изпитването на наставните изолиращи стълби трябва да се извършва в съответствие с общите изисквания и правила за изпитване на електрозащитни средства, изложени в глава втора на наредбата. Важно е да се спазват и специфичните изисквания на производителя, ако такива съществуват.
Наставните изолиращи стълби трябва да преминат през механични и електрически изпитвания, за да се гарантира тяхната безопасност и ефективност в експлоатация.
Чл. 156 определя, че преди извършване на изпитванията по чл. 155, е необходимо да се извърши почистване и външен оглед на конструкцията на стълбата. Проверява се за наличие на пукнатини, деформации или луфтове между носещите рамена и стъпала, състоянието на изолационното лаково покритие, противоплъзгащите накрайници, подемните въжета и търкалящите ролки. Освен това, трябва да се установи наличието на маркировка за максимално работно напрежение и срок на изпитване.
Според Наредба № 22 от 8 май 2006 г., механичната якост на наставната изолираща стълба се проверява чрез статично натоварване на носещите рамена и всяко стъпало за всеки модул от стълбата. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и ефективността на стълбите в експлоатация.
Наредбата предвижда изисквания за изпитване на електрозащитни средства, конкретно стълби. Изпитването включва натоварване на носещите рамена и стъпалата с вертикален товар от 1250 N за две минути. Успешно изпитване на якост на огъване се счита, когато не се установяват остатъчни деформации или повреди след натоварването.
Член 159 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. определя, че електрическата якост на изолацията на стълбата трябва да бъде изпитвана за цялата дължина на всяко рамо или за участък с дължина не по-малко от 300 mm.
Член 160 от Наредба № 22 определя начина на изпитване на електрозащитни средства. Изпитвателното напрежение се подава на всяко рамо на стълбата чрез временни лентови електроди. Изпитването се извършва с променливо напрежение от 1 kV на 1 cm дължина, продължавайки една минута.
Наставните изолиращи стълби трябва да се изпитват поне веднъж на 36 месеца и след всеки ремонт. Външните прегледи на стълбите се извършват на всеки 6 месеца, а резултатите от тях се записват в контролен лист, съгласно приложение № 7.
Чл. 162 предвижда, че при откритие на дефекти след изпитване или външен оглед, наставната изолираща стълба трябва да бъде маркирана за несъответствие и да бъде предоставена информация за необходимостта от ремонт или обявяване за брак.
Чл. 163 предвижда, че след проведеното изпитване, носещите рамена на наставните изолиращи стълби, които имат лаково покритие, трябва да бъдат намазани с тънък слой силиконова паста за предпазване.
Член 164 от наредбата предвижда, че стълбите трябва да се съхраняват в положение, което предотвратява тяхното изкривяване или усукване. При окачване на стена, разстоянието между поддържащите конзоли не трябва да надвишава 1,8 метра. В наредбата е включена и глава, посветена на изолиращите въжета от синтетичен материал, като следващата част ще разгледа общите положения по този въпрос.
Наредбата регламентира изискванията за изпитване на изолиращи въжета, изработени от синтетични материали като полипропилен и капрон. Тези въжета са предназначени за безопасно издигане и спускане на кабини, материали и инструменти в области с електрически уредби и въздушни електропроводи с напрежение над 1 kV, при условия на работа под напрежение или с частично изключване на напрежението.
Наредбата регламентира, че изпитванията на електрозащитни средства не включват въжета за обща употреба, които се използват на безопасно разстояние от части под напрежение. Раздел II от наредбата се фокусира върху процеса на изпитване и оценяване на резултатите от него.
Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда, че изпитването на изолиращите въжета трябва да включва както механични, така и електрически изпитвания, за да се осигури тяхната безопасност и ефективност в експлоатация.
Наредба № 22 регламентира механичното изпитване на изолиращи въжета чрез статично натоварване на опън. Изпитването се извършва за цялата дължина на въжето или по части, като успешно се счита такова, при което въжето не показва разкъсвания или деформации. Таблица 8 предоставя информация за статичното изпитване на изолиращи въжета, включваща диаметър, обиколка, изпитвателно натоварване и разкъсващо натоварване за различни размери на въжетата.
Наредбата предвижда, че изолиращото въже трябва да бъде изпитано за цялата му дължина, съгласно схемата в приложение № 8. Изпитването на електрическата якост на изолацията се извършва с напрежение от 75 kV при разстояние от 300 mm между електродите, което е равно на 2,5 kV на 1 cm дължина от въжето. Продължителността на изпитването е една минута.
Чл. 170 от Наредба № 22 от 8 май 2006 г. предвижда, че преди извършване на изпитване на електрическа якост, изолиращото въже трябва да бъде почистено с миещи синтетични препарати. След почистването, то трябва да се подсуши за период не по-малко от 24 часа.
Чл. 171 от наредбата предвижда, че механичното и електрическото изпитване на изолиращо въже трябва да се извършва поне веднъж на 12 месеца. Това е задължително изискване, което цели да осигури безопасността при работа с електрически инсталации.
Изолиращите въжета, които са преминали изпитване, трябва да се съхраняват на защитено място, където да не са изложени на пряко слънчево лъчение. Влажността на въздуха в помещението не трябва да надвишава 75%, а също така не трябва да има агресивни химични вещества в близост до тях.
Наредбата определя условията и изискванията за използване на електрозащитни средства, като забранява тяхната употреба при относителна влажност над 90%, дъжд, мъгла и снеговалеж. Включва определения за електрозащитни средства, указатели и сигнализатори за напрежение, безопасно разстояние и изолиращи части. Установява срокове и норми за електрически изпитвания на различни електрозащитни средства, включително изолиращи щанги, клещи, указатели за напрежение и диелектрични ръкавици. Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването й и указания за прилагане дават министърът на икономиката и енергетиката.
В наредбата се дефинират основни термини, свързани с електрозащитните средства и тяхното използване. "Електрозащитни средства" се отнасят до защита от електрически ток и дъга. Дадени са определения за устройства, свързани с напрежение, безопасни разстояния, изолиращи и изолиращи инструменти, както и материали, използвани за изолация. Целта е осигуряване на безопасност при работа с електрически инсталации.
Наредбата определя изискванията и методите за изпитване на електрозащитни средства, включително изолиращи щанги, клещи, ръкавици и други. Установени са норми и срокове за електрически изпитвания, които варират в зависимост от типа на средството и напрежението, на което то ще бъде подложено. Министърът на икономиката и енергетиката отговаря за указанията за прилагане на наредбата. Приложенията съдържат образци на документи, свързани с изпитванията, включително протоколи, дневници и контролни листове.