НАРЕДБА № 22 ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА НАМАЛЯВАНЕ ДО МИНИМУМ СТРАДАНИЯТА НА ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА КЛАНЕ ИЛИ УМЪРТВЯВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя минималните изисквания за намаляване на страданията на животните по време на тяхното придвижване, предкланична почивка и подготовка за клане, ограничаване на движението, фиксиране и зашеметяване, както и по време на самото клане или умъртвяване.
Чл. 2
Наредбата не се прилага в следните случаи: 1) евтаназия на животни за спортни цели; 2) отстрел на диви животни по Закона за лова; 3) технически и научни експерименти, контролирани от НВМС.
Чл. 3
Член 3 от наредбата предвижда, че всички действия свързани с придвижването, почивката, подготовката, ограничаването на движението, фиксирането, зашеметяването, клането или умъртвяването на животните трябва да се извършват по начини, които минимизират възбудата, болката и страданието им.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 22 предписва, че сградите, оборудването и технологичните съоръжения в кланиците трябва да бъдат изградени и използвани по начин, който минимизира възбудата, болката и страданията на животните по време на клане или умъртвяване.
Чл. 5
Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. определя условията, при които животните в кланиците трябва да бъдат третирани, за да се минимизира страданието им по време на клане или умъртвяване. Според чл. 5, животните трябва да имат възможност за придвижване, настаняване за почивка, ограничаване на движението, зашеметяване преди клане и пълно обезкръвяване. При клане по религиозни причини, зашеметяването не е задължително, но е необходимо фиксиране на животните, за да се предотвратят излишна възбуда и наранявания. Клането по религиозни причини трябва да се извършва под наблюдението на представител на религиозната власт и официален ветеринарен лекар.
Чл. 6
Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. предвижда, че инструментите и съоръженията за ограничаване на движението, фиксиране, зашеметяване, клане или умъртвяване на животни трябва да бъдат проектирани и използвани така, че да осигуряват бързо и ефективно извършване на тези дейности, без да причиняват излишни страдания на животните. В допълнение, в кланиците трябва да се изграждат и поддържат допълнителни съоръжения и инструменти за аварийни ситуации.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 22 предвижда, че транспортирането, придвижването, фиксирането, зашеметяването, клането или умъртвяването на животни трябва да се извършват само от квалифицирани лица. Тези лица трябва да имат необходимите знания и опит, за да осигурят хуманно и ефективно извършване на тези дейности, съгласно изискванията на наредбата.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 22 регламентира контролните дейности на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) в кланиците. Контролните органи имат право на достъп до всички части на кланиците по всяко време, а собствениците и управителите са задължени да осигурят този достъп и да предоставят необходимата документация. Проверките могат да бъдат редовни или по сигнал и включват оценка на инструментите и съоръженията, както и на професионалните знания на персонала. При установяване на нарушения, НВМС издават предписания и могат да спрат експлоатацията на кланицата за срок до 6 месеца. След отстраняване на нарушенията, собственикът подава молба за повторно въвеждане в експлоатация, което става след проверка. Регионалните ветеринарномедицински служби осигуряват обучение и изготвят годишни програми за проверки и обучение на персонала.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 22 предвижда изисквания за клане на еднокопитни, преживни животни, свине, зайци и птици извън кланиците. По изключение, органите на НВМС могат да разрешат спазването на тези изисквания да не се прилага, когато животните са предназначени за лична консумация, при условие че се спазват изискванията по чл. 3 и свинете, овцете и козите са зашеметени предварително.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 22 предвижда, че клането или умъртвяването на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести трябва да се извършва в съответствие с изискванията, посочени в раздел Х на наредбата.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 22 гласи, че умъртвяването на животни, отглеждани за добив на ценни кожи, трябва да се извършва в съответствие с изискванията, посочени в раздел ХI на наредбата.
Чл. 12
Според Чл. 12 от Наредба № 22, бракуваните еднодневни пилета и ембриони в люпилни трябва да бъдат умъртвявани по най-бързия начин, в съответствие с изискванията на раздел ХII от същата наредба.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. предвижда, че изискванията за минимизиране на страданията на животните при клани и умъртвяване не важат, когато органите на НВМС преценят, че за осигуряване на безопасността на други животни и хора е необходимо незабавно убиване на определено животно.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 22 предвижда, че наранените или болните животни трябва да бъдат колени или умъртвявани на място. В случай че е необходимо транспортиране на такива животни до кланица, органите на НВМС разрешават това само при условие, че по време на транспорта не им се причиняват излишни страдания.
Чл. 15
Наредбата регламентира условията за внасяне на месо и месни продукти от трети страни, което е разрешено само ако сертификатът от страната на произход удостоверява, че продуктите са добити при условия, еквивалентни на тези по наредбата. В допълнение, в наредбата са включени и изисквания за разтоварване на животни в кланиците.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 22 предвижда, че животните трябва да бъдат разтоварвани възможно най-бързо след пристигането им в кланицата. В случаите, когато бързото разтоварване не е възможно, на животните трябва да се осигури защита от неблагоприятни атмосферни условия, както и достатъчен въздухообмен до момента на разтоварването.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. определя изискванията за оборудване на кланиците, включително: подова настилка, която предотвратява подхлъзване; странични прегради за насочване и предпазване на животните; удобни вход и изход за придвижване; конструкция, която предотвратява наранявания и използва стадния инстинкт; минимален наклон на съоръженията.
Чл. 18
Чл. 18 определя мерките, които трябва да се вземат по време на разтоварване и придвижване на животни, за да се минимализират страданията им. Забранява се дразненето, стряскането и грубото третиране на животните. При необходимост, разтоварването и придвижването се извършва поединично. Не се разрешава животните да се плашат или да се вдигат по начин, който им причинява болка. Инструментите за водене на животните трябва да се използват само за кратко време. Допуска се електрошокови палки за възрастни говеда и свине, при строго определени условия и ограничения.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 22 определя правилата за товарене и разтоварване на контейнери с животни. Контейнерите трябва да се товарят и разтоварват хоризонтално, внимателно, без резки движения, за да се предотвратят наранявания на животните. Разтоварването трябва да се извършва в съответствие с предписанията на чл. 18 и животните трябва да бъдат колени възможно най-бързо след разтоварването. При забавяне на клането, те трябва да бъдат хранени и поени в съответствие с изискванията на чл. 22, т. 1 и 2.
Чл. 20
Животните трябва да бъдат вкарани в помещенията за клане само ако ще бъдат заклани незабавно. В случай че клането не може да се извърши веднага, животните трябва да бъдат настанени за почивка при определени условия, описани в Раздел V от наредбата.
Чл. 21
Наредбата определя условията за изграждане на кланиците с цел минимизиране на страданията на животните по време на клане. Кланиците трябва да имат достатъчен брой боксове или навеси, безопасна подова настилка, проветряване, изкуствено осветление, подходящи съоръжения за връзване на животните, подходяща постеля и достатъчно пространство за всяко животно. Освен в закрити помещения, животните могат да бъдат настанявани и на оградени поляни с осигурена сянка и подслон, както и поддържани в условия, които не увреждат здравето им.
Чл. 22
При настаняване на животните в кланицата се изисква: осигуряване на вода и храна, удобство при лягане, разделяне на животни с различия, достатъчно пространство за птиците и защита от неблагоприятни климатични условия.
Чл. 23
Наредбата задължава собствениците или управителите на кланиците да осигурят проверка на условията в помещенията и състоянието на животните два пъти на ден – сутрин и вечер. Болните и съмнително болните животни трябва да бъдат изолирани в специално предназначени помещения.
Чл. 24
Чл. 24 определя, че наранените животни по време на транспорт и неотбитите животни трябва да бъдат изколвани незабавно, а ако това не е възможно, в срок не по-късно от 2 часа след разтоварването. Забранено е влаченето на животни, които не могат да ходят, до помещението за клане. Въпреки това, ако не причинява допълнително страдание, те могат да бъдат пренасяни с количка или платформа до мястото за спешно клане.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 22 предвижда условия за фиксиране на животни преди клане или умъртвяване. Фиксирането трябва да става с подходящи средства, без да се причинява излишна болка или страдание. Краката на животните не трябва да се завързват, а окачването им преди зашеметяване е забранено, с изключение на птици и зайци, които могат да бъдат окачвани непосредствено преди зашеметяване, при условие че се изчаква успокояване.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. забранява използването на оборудване за зашеметяване на животни с електрически ток с цел ограничаване на тяхното движение или фиксирането им. Също така, не може да се използва за стимулиране на придвижването на животните.
Чл. 27
Наредбата предвижда, че животните, които се зашеметяват или убиват с механични средства или електрически ток, трябва да бъдат поставени в удобно положение за извършване на манипулацията. Освен това, при зашеметяване и клане на еднокопитни животни и едър рогат добитък, е разрешено използването на средства за фиксиране на главата, за да се осигури бързина и точност на процедурата.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 22 предвижда, че при клане на говеда по религиозни причини, животните трябва да бъдат фиксирани с механични средства. Това се прави с цел да се предотврати причиняването на болка, излишна възбуда, наранявания и контузии на животните.
Чл. 29
Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. определя разрешените методи за зашеметяване и умъртвяване на животни. За зашеметяване се разрешават: пистолет с парализиращо жило, механичен удар, електрически ток и въглероден двуокис. За умъртвяване се разрешават: изстрел с пистолет или пушка, електрически ток и въглероден двуокис.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. предвижда, че зашеметяване на животни не се извършва, ако след него не може да се осъществи незабавно обезкръвяване. Това правило е въведено с цел да се минимизира страданието на животните по време на клане или умъртвяване.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. определя изискванията за зашеметяване на животни с парализиращо жило. Зашеметяването трябва да се извършва с пистолет, който е поставен така, че жилото да проникне в мозъчната кора. При дребен рогат добитък, ако рогата пречат, се прострелва в тилната част, като обезкръвяването трябва да се извърши не по-късно от 15 секунди след изстрела. След всеки изстрел операторът трябва да провери дали жилото е прибрано, а животните могат да се поставят в бокса за зашеметяване само когато операторът е готов. Не е разрешено прострелване в тилната част на едър рогат добитък и еднокопитни.
Чл. 32
Наредбата определя условията за зашеметяване на животни при клане. Чл. 32 указва, че механичното зашеметяване може да се извършва само с използване на специализирани устройства, които нанасят удар по черепа. Операторът трябва да следва инструкциите на производителя, за да осигури ефективно зашеметяване без фрактура на черепа. Ръчното нанасяне на удар е разрешено само при клане на малки групи зайци, при условие, че животното бързо изпада в безсъзнание и остава в това състояние до смъртта.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 22 предвижда изисквания за зашеметяване на животни с електрически ток. Електродите трябва да обхващат черепа, а за подобряване на електропроводимостта е необходимо да се подготвят вълната или козината. Когато животното се зашеметява индивидуално, апаратът трябва да има устройства за измерване на тока, звукова или визуална сигнализация за продължителността на въздействието, както и устройство, което измерва съпротивлението и спира апарата при недостатъчна проводимост.
Чл. 34
Наредбата определя изискванията за зашеметяване на птици с автоматична линия, използваща електрически ток във водна баня. Те включват регулиране на нивото на водата за добър контакт с главите на птиците, осигуряване на достатъчна сила и продължителност на тока, поддържане на напрежение за групово зашеметяване, подходящи размери на ваните, постоянен контрол от оператора и ръчно зашеметяване при повреди или неефективност.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 22 определя изискванията за зашеметяване на свине с въглероден двуокис. Концентрацията на газа трябва да е минимум 70%. Камерата за зашеметяване и съоръженията за придвижване трябва да са безопасни и да позволяват на свинете да стоят изправени до загуба на съзнание. Свинете трябва да се виждат помежду си и да бъдат вкарани в камерата в рамките на 30 секунди. Необходимо е да има устройства за измерване на концентрацията на газа и сигнализиране при спад под 70%. Престоят в газовата среда трябва да е достатъчен, за да се осигури безсъзнание до клане.
Чл. 36
Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. регламентира условията за умъртвяване на животни с изстрел от пистолет или пушка. Такова умъртвяване може да се прилага за различни видове животни, включително едър дивеч и елени, само след разрешение от Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС). Процедурата може да бъде извършвана единствено от лица, които отговарят на специфичните изисквания, посочени в Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча. Всички действия трябва да се извършват в съответствие с установените правила.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 22 регламентира условията за умъртвяване на птици чрез обезглавяване и пречупване на гръбначния стълб. Тази процедура е разрешена само след одобрение от органите на НВМС и трябва да се извършва от квалифициран персонал, съгласно изискванията на чл. 3.
Чл. 38
Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. определя, че вакуумна камера може да се използва само за умъртвяване на пернат дивеч (пъдпъдъци, яребици и фазани) за консумация, отглеждан във ферми, при спазване на специфични изисквания. Животните трябва да се поставят в камерата, където вакуумът се постига незабавно чрез мощна електрическа помпа и се поддържа до смъртта им. Освен това, животните трябва да бъдат поставени в транспортни контейнери, които се вкарват в специално конструирана вакуумна камера.
Чл. 39
Умъртвяването на животни с електрически ток трябва да се извършва при спазване на две основни изисквания: първо, животните трябва да бъдат зашеметени в съответствие с изискванията на чл. 33, 34 или 35; второ, трябва да се използва ток с такава сила и продължителност, която да осигури незабавното им умъртвяване.
Чл. 40
Умъртвяването на животни с въглероден двуокис трябва да се извършва при спазване на специфични изисквания, включително условията от чл. 35. За птиците е необходимо газовата смес да съдържа между 25% и 35% въглероден двуокис и 60% инертен газ, а след влизането в камерата те да се придвижват до точката с най-висока концентрация на газ в рамките на 10 секунди.
Чл. 41
Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. предвижда, че животните трябва да бъдат обезкръвявани веднага след зашеметяване, за да се осигури бързо и пълно изтичане на кръвта. Обезкръвяването трябва да се извърши преди животното да дойде в съзнание, чрез прерязване на каротидните артерии. Не е разрешено извършването на тоалет на трупа или прилагането на електрически ток по време на обезкръвяването. При автоматично прерязване на врата на птиците, в случай на повреда, те трябва незабавно да се заколят ръчно.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 22 предвижда, че когато едно лице извършва фиксиране, зашеметяване, окачване и обезкръвяване на животни, то трябва да завърши всички тези манипулации за едно животно, преди да премине към следващото. Тази разпоредба е важна за минимизиране на стреса и страданията на животните по време на кланицата.
Чл. 43
Наредбата определя методите за умъртвяване на животни с цел ограничаване на заразни болести, като се акцентира на сигурността на смъртта и избягването на страдания. Разрешава се използването на методи, които гарантират, че животните са умъртвявани преди да дойдат в съзнание, при спазване на съответните изисквания. По време на процеса не се извършват манипулации върху животното преди настъпване на смъртта.
Чл. 44
Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. определя методите за умъртвяване на животни с цел минимизиране на страданията. Умъртвяването може да се извършва чрез механични инструменти, въглероден окис, хлороформ, електрошок, инжектиране на анестетик или въглероден двуокис. Всеки метод трябва да спазва специфични изисквания и условия, за да се гарантира, че животното не изпитва страдания. Допускат се и други методи само с разрешение от НВМС.
Чл. 45, Допълнителни разпоредби § 1, Заключителни разпоредби § 2-5
Наредба № 22 от 14 декември 2005 г. регламентира методите за умъртвяване на еднодневни пилета и ембриони с цел минимизиране на страданията на животните. Определя се, че еднодневните пилета могат да бъдат умъртвявани чрез механични устройства или с въглероден двуокис, а ембрионите - само с механични устройства. Въведени са допълнителни термини, като 'фиксиране', 'зашеметяване', 'умъртвяване', 'клане' и 'кланица'. Наредбата влиза в сила от 1 май 2006 г. и отменя предишната наредба от 2002 г. Изпълнението на наредбата е възложено на Националната ветеринарномедицинска служба.
§1
Наредбата дефинира ключови термини свързани с процесите на клане и умъртвяване на животни. 'Фиксиране' е процедура за обездвижване на животните, 'зашеметяване' е довеждане на животните в безсъзнание до смърт. 'Умъртвяване' е действие, причиняващо смърт, а 'клане' е смърт чрез обезкръвяване. 'Кланица' е място за клане с нужното оборудване. 'Придвижване на животните' обхваща разтоварване и движение до мястото на клане, а 'почивка преди клане' е осигуряване на условия за хранене и отдих на животните. 'Излишни страдания' се отнасят до ненужна болка и дискомфорт, причинени на животните.
