ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД, НАПРАВИЛИ ПОСТЪПКИ ЗА ЗАМИНАВАНЕ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И ДРУГИ СТРАНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА МАЙ - СЕПТЕМВРИ 1989 Г.
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът предвижда възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, които са направили постъпки за заминаване в Турция и други страни между май и септември 1989 г. Възстановяването е възможно при условие, че лицата заплатят получените суми от продажбата в четиримесечен срок след влизането на закона в сила. Не се възстановява собствеността на лица, получили друг имот в обезщетение или притежаващи имот в същото населено място, както и на тези, които са прехвърлили имот на свои роднини до четвърта степен.
Чл. 2
Член 2 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход обявява за нищожни актовете за дарение в полза на държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и отказите от право на собственост, направени от лицата, които са направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г.
Чл. 3
Член 3 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход предвижда, че всички договори, с които държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперации, са прехвърлили недвижими имоти на физически лица, придобити от български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., се обезсилват.
Чл. 4
Чл. 4 от закона предвижда, че лицата, чиито имоти се възстановяват, са длъжни да заплатят за подобренията, направени от трети лица, на основание неоснователно обогатяване. Лицата, които са извършили подобрения, нямат право на задържане на имота, а собствениците не могат да искат обезщетение за пропуснати ползи.
Чл. 5
Законът предвижда обезщетение на физически лица, придобили собственост върху имоти, които подлежат на възстановяване. Те могат да получат равностоен недвижим имот или финансова компенсация, ако не могат да получат имот в тримесечен срок. Лицата, които не отговарят на условията, получават само заплатената сума за имота. Начинът на обезщетяване се определя от кмета на общината и подлежи на обжалване.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход отменя заповедите, които изменят начина на обезщетение от имотно в парично за лицата, посочени в чл. 1. Възстановява се действието на първоначалната отчуждителна заповед по чл. 98 от Закона за териториално и селищно устройство.
Чл. 7
Чл. 7 от закона предвижда, че предварителните договори, сключени съгласно чл. 19 от Закона за задълженията и договорите, ще пораждат задължения за продавача само при условие, че те са били потвърдени писмено от него след 30 ноември 1989 г.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти предвижда възстановяване на правото на членство в жилищностроителни кооперации за лица от турски произход, чието членство е прекратено през периода май - септември 1989 г., при условие че сградата е била завършена в годен за обитаване вид. Ако членът не желае възстановяване, той има права по чл. 5, ал. 2 и 3. При възстановяване на членството, лицето, заменило първоначалния член, също има определени права, а отношенията между членовете и кооперацията се уреждат по Закона за жилищностроителните кооперации.
Чл. 9 и Допълнителни разпоредби
Законът предвижда възстановяване на собствеността на български граждани от турски произход върху недвижими имоти, продадени през периода май - септември 1989 г. Възстановяването става при условие, че продавачът поиска и възстанови получената сума. Купувачите могат да запазят собствеността си, ако заплатят 12-кратната стойност на продажната цена в определен срок. Общините са задължени да прехвърлят права на собственост върху общински парцели на лицата, чиито жилища са били разрушени. Владението на имотите трябва да бъде предадено до 1 април 1993 г. Лицата, обитаващи имотите, ще плащат наем до предаване на владението. Правата по закона важат само за български граждани, установили се в България до 1 март 1992 г. Съдебните производства по закона са освободени от такси.
§1
Общините са задължени да прехвърлят правото на собственост върху общински жилищностроителни парцели на лица, чиито жилища са били разрушени и не са били обезщетени, в срок от една година след влизането на закона в сила. Това важи за жилищностроителни кооперации или индивидуално жилищно строителство, освен в случаите, уредени с Постановление № 170 на Министерския съвет от 1991 г.
§3
Параграф §3 регламентира, че от момента на възстановяване на собствеността върху жилищата до предаването на владението, лицата, които обитават тези жилища, са задължени да плащат наем на собственика. Размерът на наема се определя съгласно реда, установен в Закона за държавната собственост за държавните жилища.
§4
Създават се специални фондове в републиканския и общинските бюджети, предназначени за изплащане на суми, свързани с възстановяването на собствеността на български граждани от турски произход. В тези фондове ще се внасят средства, получени от реализацията на гражданската и наказателната отговорност на лицата, отговорни за "възродителния процес".
§6
Съгласно §6 от закона, съдебните производства, които се водят по този закон, са освободени от всякакви такси. Това улеснява достъпа до правосъдие за лицата, които искат да възстановят собствеността си върху недвижими имоти.
Параграф §142
Законът за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Например, дял трети и някои параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването.
