НАРЕДБА № 21 ОТ 5 ЮЛИ 2005 Г. ЗА БЕЗОПАСНОСТТА НА РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя техническите и организационните мерки, необходими за осигуряване на безопасността на морските риболовни кораби, които плават под българско знаме.
Чл. 2
Наредбата се прилага за нови риболовни кораби с дължина 24 метра и повече, плаващи под българско знаме, както и за такива, плаващи под знамето на трети страни или на държава - член на ЕС, ако извършват риболов във вътрешните морски води или разтоварват улова си в българско пристанище. Също така, наредбата важи и за съществуващи кораби, когато е посочено, и за риболовни кораби по чл. 178.
Чл. 3
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя правилата за безопасност на риболовните кораби. Член 3 уточнява, че наредбата не важи за риболовни кораби, използвани единствено за преработка на риба и други морски ресурси. Втората глава от наредбата се фокусира върху изискванията към риболовните кораби, като в раздел I се разглеждат общите изисквания.
Чл. 4
Риболовните кораби, плаващи под българско знаме, трябва да отговарят на специфични изисквания в зависимост от района, в който извършват риболов. Тези изисквания ще бъдат определени след влизането в сила на наредбата.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда, че оборудването, инсталирано на риболовни кораби, трябва да отговаря на техническите изисквания, ако е изпитано съгласно международните и европейските стандарти за изпитване. Това оборудване трябва да бъде включено в списъка на приложение № 1 на Наредба № 54, която касае техническите изисквания и оценяване на съответствието на оборудването на морските кораби.
Чл. 6
Изпълнителна агенция 'Морска администрация' може да освободи риболовен кораб, който извършва риболов близо до бреговете на България, от определени изисквания на наредбата, ако тяхното прилагане е необосновано. При вземането на решението се вземат предвид разстоянието от пристанището, типа на кораба, климатичните условия и наличието на навигационни опасности.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. позволява на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да освободи риболовен кораб от определени изисквания, ако спазването им би затруднило научните изследвания за усъвършенстване на технически нововъведения. Освободените кораби трябва да отговарят на специфични изисквания за безопасност, определени от агенцията. Процедурата за освобождаване е регламентирана в чл. 10 от наредбата.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. позволява на Изпълнителната агенция "Морска администрация" (ИА "МА") да разрешава замяната на специфични апарати, устройства, фитинги или материали, предвидени в наредбата, с други подобни. Това дава възможност за гъвкавост в оборудването на риболовните кораби, при спазване на изискванията за безопасност.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 21 предвижда, че Изпълнителна агенция 'Морска администрация' издава писмено разрешение за еквивалентна замяна на апарати, устройства, фитинги или материали след като установи, че заменящите елементи са поне толкова ефективни, колкото изискваните. При издаването на разрешението, агенцията прилага процедурата по чл. 10.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 21 предвижда, че министърът на транспорта и съобщенията е задължен да информира писмено Комисията на Европейските общности за мерки, свързани с освобождаването на риболовни кораби от разпоредбите на наредбата или действия по чл. 6. След предаване на информацията, Комисията има срок от шест месеца да поиска изменения или неприлагане на мерките. При одобрение или без произнасяне от Комисията, министърът предприема действия и уведомява Комисията.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 21 определя изискванията за проектиране, строеж и поддръжка на риболовни кораби, които трябва да отговарят на правилата на призната организация, валидни към момента на проектиране. Призната организация е дефинирана в Наредба № 4 от 2004 г., която регламентира прегледите на кораби и корабопритежатели.
Чл. 12
Член 12 от наредбата предвижда, че новите риболовни кораби трябва да отговарят на правилата за проектиране, строителство и поддръжка, установени в Директива 94/57 EC.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 21 определя изискванията за риболовни кораби, които подлежат на ремонт или изменения. Според ал. 1, риболовен кораб, който претърпява ремонт или изменения, трябва да отговаря на предишните изисквания. В ал. 2 се уточнява, че ако ремонтът или измененията са значителни, корабът трябва да отговаря на изискванията за нови кораби.
Чл. 14
На риболовните кораби, плаващи под български флаг и отговарящи на изискванията на наредбата, ИА "МА" издава или потвърджава свидетелство за съответствие. Това свидетелство се придружава от списък на оборудването и при необходимост - свидетелство за освобождаване. Всички документи се издават в съответствие с Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда, че прегледите за издаване на свидетелството за съответствие на риболовните кораби се извършват в съответствие с Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите. Тази наредба е публикувана в Държавен вестник, брой 52 от 2004 г. и е изменяна в брой 101 от 2004 г.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 21 предвижда, че прегледите на риболовните кораби се извършват от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от организации, признати по Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 21 определя условията, при които риболовен кораб може да не отговаря на изискванията на наредбата. Това е възможно, ако корабът не е бил задължен да отговаря на разпоредбите или да притежава свидетелство за съответствие в момента на отплаване, и ако е настъпило отклонение от планирания рейс поради лоши метеорологични условия или друга непреодолима сила. При контрола на риболовния кораб не се вземат предвид лица на борда, които са там поради непреодолима сила или задължението за спасяване на корабокрушенци.
Чл. 18
Чл. 18 определя изискванията за здравината и конструкцията на риболовните кораби, включително новите кораби след 1 януари 2003 г., които трябва да отговарят на стандарти на признати организации. Корпусите на кораби за ледови райони трябва да са усилени, а преградите и закритията трябва да съответстват на законодателството. Корабите от различни материали имат специфични изисквания за водонепроницаеми прегради и клапани. Важно е минимизиране на отворите в таранната преграда и осигуряване на водонепроницаемост. За кораби с дължина 75 м и повече се изгражда водонепроницаемо двойно дъно между таранната преграда и преградата на ахтерпика.
Чл. 19
Чл. 19 определя изискванията за водонепроницаемите врати на риболовните кораби. Броят на отворите в преградите трябва да бъде минимален, снабдени с водонепроницаеми затварящи устройства. Кораби под 45 м могат да имат окачени врати, които се затварят, когато корабът е на море. За кораби 45 м и повече, водонепроницаемите врати са плъзгащи, с определени условия за отваряне. Изпълнителната агенция може да освободи кораби от тези изисквания. Плъзгащите врати функционират при крен до 15°, могат да се отварят дистанционно и имат индикатори за статус.
Чл. 20
Чл. 20 регламентира мерките за предотвратяване на проникване на вода в риболовните кораби. Външните отвори, през които може да проникне вода, трябва да бъдат затваряни, а палубните отвори, които могат да бъдат отворени по време на риболов, трябва да са разположени близо до диаметралната равнина. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' има правото да одобри различно разположение на отворите, ако безопасността на кораба не е застрашена. Рибните клапи на траулери с кърмово тралене трябва да имат механично задвижване, управлявано от място с осигурено наблюдение.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 21 определя изискванията за врати в прегради на риболовни кораби, които трябва да осигуряват водоплътност, да бъдат оребрени и усилени, и да позволяват отваряне от двете страни. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши едностранно отваряне на врати за хладилни помещения с алармено устройство. Височината на комингсите над палубата трябва да бъде минимум 600 mm за работната палуба и 300 mm за палубата на надстройката, с възможност за намаляване при доказана ефективност.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 21 определя изискванията за безопасност на товарните отвори на риболовни кораби. Височината на комингса на товарни отвори с дървени капаци трябва да бъде минимум 600 mm на откритите части на работната палуба и 300 mm на палубата на надстройката. Дебелината на капаците след обработка е 4 mm за всеки 100 mm разстояние, с минимална дебелина от 40 mm и широчина на носещата повърхност от минимум 65 mm. Водоплътността на капаците се осигурява с одобрени устройства. За новите кораби, построени след 1 януари 2003 г., водозащитеността се спазва по стандартите на Международната конвенция за товарните водолинии 1966.
Чл. 23
Чл. 23 от НАРЕДБА № 21 определя изискванията за височината на комингса на товарни отвори на риболовни кораби. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' може да разреши намаляване на височините при определени условия, като товарните отвори трябва да бъдат малки и капаците да са надеждно прикрепени. Определят се статични натоварвания в зависимост от дължината на кораба, с възможност за интерполация за кораби между 24 и 100 м. ИА 'МА' може да намали натоварванията за капаци, разположени назад от определена точка. Капаците от мека стомана не трябва да надвишават определени натоварвания и да осигуряват необходимата здравина и водоплътност. Всички капаци трябва да имат уплътнения и устройства за притискане.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 21 определя изискванията за защита на отворите на машинното отделение на риболовните кораби. Отворите трябва да бъдат оградени и защитени от шахти с якост, равностойна на тази на прилежащата надстройка. Външните отвори за достъп в шахтите трябва да имат врати, отговарящи на специфичните изисквания. Всички останали отвори, освен тези за достъп, трябва да бъдат снабдени с капаци с якост, равностойна на непрекъснатата конструкция, и да бъдат постоянно прикрепени и водоплътно затворени.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 21 определя условията за монтиране на палубни гърловини на риболовните кораби, които са от съществено значение за риболовните операции. Гърловините трябва да са водонепроницаеми и постоянно прикрепени. Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да разреши и метал-метал гърловини при спазване на определени условия. Освен това, отвори в работната палуба и палубата на надстройката, различни от товарни, трябва да бъдат защитени с водоплътни врати или равностойни закрития.
Чл. 26
Чл. 26 определя изискванията за височината на комингсите на вентилаторите на риболовни кораби в зависимост от дължината на кораба. За кораби с дължина 45 m и повече, височината трябва да е минимум 900 mm на работната палуба и 760 mm на палубата на надстройката. За по-къси кораби, изискванията са съответно 760 mm и 450 mm. Височината на вентилационните отвори на машинни помещения се одобрява от ИА 'МА'. Комингсите трябва да имат здравина, равна на прилежащата конструкция и да се затварят водонепроницаемо. ИА 'Морска администрация' може да разреши изключения от тези изисквания при определени условия.
Чл. 27
Чл. 27 регулира изискванията за отдушните тръби на танкове и кофердами на риболовни кораби. Отдушните тръби трябва да имат здравина, равностойна на прилежащата конструкция и да бъдат защитени. Те трябва да имат средства за затваряне, трайно прикрепени, а височината им над палубата е минимум 760 mm за работната палуба и 450 mm за палубата на надстройката, с възможност за намаляване при разрешение от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Чл. 28
Член 28 от Наредба № 21 предвижда, че към танковете и кофердамите на риболовните кораби, както и към сантините на труднодостъпни помещения, трябва да се монтират средства за измерване. Горните краища на мерителните тръби трябва да достигат до леснодостъпно място, идеално над работната палуба, и да имат средства за затваряне. Мерителните тръби, които не достигат до работната палуба, трябва да бъдат оборудвани с автоматични самозатварящи се устройства.
Чл. 29
Чл. 29 определя изискванията за бордовите илюминатори на риболовните кораби. Те трябва да бъдат отварящи се и снабдени с водоплътни метални капаци. Височината на комингсите им трябва да е над 500 mm над водолинията, а илюминаторите, разположени под 1000 mm над пределната линия на потъване, трябва да са неотварящи се. Конструкцията им трябва да е одобрена, а за рулевата рубка се изисква закалено стъкло. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши изключения при определени условия.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за отливните отвори на риболовните кораби. Всеки отливен отвор, който преминава през обшивката и е свързан с помещения под работната палуба или затворени надстройки, трябва да бъде оборудван с средства за предотвратяване на проникването на вода. Отливният отвор трябва да има автоматичен невъзвратен клапан с принудително задействане и индикатор за състоянието му. Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да разреши неналичието на клапан при определени условия. Управлението на клапаните в машинните помещения трябва да е достъпно и също да има индикатори. Всички монтажни елементи и тръби трябва да са от одобрени метали, с изключение на специфични случаи.
Чл. 31
Чл. 31 регламентира минималната площ на водоотливните отвори на риболовни кораби с фалшборд, образуващ 'кладенци'. Площта (A) се определя по формула, зависеща от дължината (l) и височината на фалшборда. При височина над 1200 mm, площта се увеличава, а при под 900 mm - намалява. Изпълнителната агенция 'Морска администрация' може да изисква увеличаване на площта при недостатъчна седловатост. Водоотливните отвори трябва да са разположени, за да осигуряват бързо оттичане. Огражденията за риба не трябва да пречат на оттичането. Водоотливните отвори над 300 mm се защитават с решетки, а капаците им трябва да са одобрени и лесно управляеми. На кораби в зони с обледеняване, капаците и защитите трябва да са лесни за снемане.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 21 определя изискванията към котвеното и вързално устройство на риболовните кораби. Според алинея 1, котвеното устройство трябва да включва котвено оборудване, вериги или стоманени въжета, стопори и брашпил, осигурявайки бързо и безопасно опериране. Алинея 2 изисква корабът да бъде снабден с подходящо вързално устройство, което да осигурява безопасно швартоване при всички експлоатационни условия. В алинея 3 се посочва, че котвените и вързалните устройства трябва да отговарят на изискванията на призната организация.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за работните палуби в закритата надстройка на риболовните кораби. Те трябва да бъдат оборудвани с ефикасна водоотливна система, да имат бързо затварящи се отвори за риболовни операции, а когато се обработва улов, да разполагат със съоръжение за съхранение с дренажна система. Палубите трябва да имат минимум два изхода, височина на работното пространство не по-малко от 2 метра и стационарна вентилация с шесткратен обмен на въздуха на час.
Чл. 34
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. изисква на всички риболовни кораби да се поставят маркировки за газенето в дециметри. Тези маркировки трябва да бъдат нанесени на двата борда на носа и на кърмата на кораба, възможно най-близо до перпендикулярите.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 21 предвижда, че танковете за студена или охладена морска вода трябва да имат отделно стационарно устройство за пълнене и изпразване. Ако тези танкове се използват и за транспортиране на сухи товари, те трябва да бъдат оборудвани със сантинна система и средства за предотвратяване на нахлуване на вода през тази система.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 21 предвижда, че риболовните кораби трябва да бъдат проектирани и построени в съответствие с изискванията на наредбата, като се вземат предвид експлоатационните условия, определени в чл. 42. Освен това, изчисленията за устойчивост на корабите трябва да се извършват в съответствие с Кодекса за устойчивост в неповредено състояние, прилаган за всички видове кораби, съгласно стандартите на Международната морска организация.
Чл. 37
Наредба № 21 определя минималните критерии за устойчивост на риболовните кораби, включително изисквания за площта под кривата на изправящото рамо, изправящото рамо GZ и метацентричната височина GM. Корабите трябва да отговарят на специфични стойности при определени ъгли на накреняване и да осигуряват безопасност при експлоатация. За нови кораби, построени след 1.I.2001 г., е предвидено одобрение на баласт от ИА "МА", а свалянето на постоянен баласт е забранено без разрешение. Изключения могат да бъдат направени при оправдан експлоатационен опит.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 21 определя, че ъгълът на накреняване, при който започва продължително наводняване на трюмовете за съхраняване на риба, е най-малко 20°. Това важи за случаи, когато люковете остават отворени по време на риболовни операции и не могат бързо да бъдат затворени. Ако критериите за устойчивост, описани в чл. 37, ал. 1, могат да бъдат изпълнени, наводняването може да бъде частично или изцяло допустимо.
Чл. 39
Наредбата определя критериите за устойчивост на корабите, извършващи риболов по специфични методи, особено когато са изложени на допълнителни външни сили. Корабите, построени след 1 януари 2001 г., трябва да отговарят на завишени критерии за устойчивост, включително 20% увеличение на критериите по чл. 37, ал. 1 и минимална стойност от 500 mm за определени параметри. Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява спазването на тези критерии, а устойчивостта на траулери с бордово тралене се изчислява при специфични условия.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 21 предвижда, че риболовните кораби трябва да бъдат проектирани и поддържани така, че да могат да устоят на силен вятър и бордово клатене в морските условия. Изпълнението на тези изисквания се контролира от Изпълнителна агенция "Морска администрация", която определя правила, вземайки предвид сезонните метеорологични условия, състоянието на морето, типа на кораба и методите на работа. Устойчивостта на кораба се изчислява в съответствие с Кодекса за устойчивост на корабите на Международната морска организация.
Чл. 41
Член 41 от Наредба № 21 изисква риболовните кораби да бъдат проектирани да издържат на последствията от наличието на вода на палубата, като се вземат предвид метеорологичните условия, състоянието на морето, типа на кораба и методите на работа. За оценка на въздействието от водата на палубата, ИА 'МА' прилага методологията от Резолюция А.685(17) на Международната морска организация за риболовни кораби с дължина 24 метра и повече.
Чл. 42
Наредбата определя изискванията за проектиране и строителство на риболовни кораби, които трябва да отговарят на условията, установени от Изпълнителна агенция "Морска администрация". Включва изисквания за експлоатационни състояния при отплаване и пристигане в пристанище, както и критерии за устойчивост на кораба. Изчисленията трябва да вземат предвид различни натоварвания и условия, включително теглото на риболовното оборудване, улова и влиянието на лед.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 21 определя изискванията за устойчивост на риболовните кораби, работещи в области с потенциално обледеняване. Запасите за обледеняване включват 30 kg/m2 за открити палуби, 7,5 kg/m2 за страничната проекция на бордовете и специфични изисквания за проектирането на страничната площ на леери и греди. Корабите, предназначени за експлоатация в ледени условия, трябва да бъдат проектирани за минимизиране на натрупването на лед и да имат средства за неговото отстраняване. Изискванията важат за кораби, построени след 1.I.2001 г., освен ако не е разрешено друго от ИА "МА".
Чл. 44
Член 44 от Наредба № 21 предвижда, че след завършване на строителството на риболовен кораб, той трябва да премине през опитно креноване, за да се определи водоизместването и местоположението на центъра на тежестта при празен кораб. При промени в кораба, които влияят на тези параметри, ИА 'Морска администрация' може да изиска повторно креноване. Ако теглото на кораба се е променило с повече от 2% от първоначалното, също е необходимо повторно креноване. Агенцията може да освободи кораб от това изискване при наличие на данни от еднотипен кораб. Опитното креноване се извършва на всеки 10 години.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 21 определя задълженията на капитана на риболовния кораб относно информацията за устойчивостта на кораба. Капитанът трябва да разполага с писмена информация, която да му позволява бързо да определи устойчивостта при различни експлоатационни условия. Тази информация се представя за одобрение на ИА "МА" и се съхранява на борда на кораба. При промени, засягащи устойчивостта, се изискват нови изчисления и ново одобрение от ИА "МА".
Чл. 46
Уловът на риба трябва да бъде укрепен, за да се предотврати преместването му, което би могло да доведе до опасен диферент или крен на кораба. Освен това, преградите на подвижните хранилища за риба трябва да отговарят на изискванията на Изпълнителната агенция "Морска администрация" (ИА "МА").
Чл. 47
Чл. 47 от наредбата регламентира изискванията за височината на носовата част на риболовните кораби в зависимост от района на опериране. За кораби, работещи в ограничени райони до 10 мили от брега, височината се определя от Изпълнителна агенция "Морска администрация" с оглед на метеорологичните условия, вълнението и типа на кораба. За кораби извън тези райони, височината на носовата част се изчислява в зависимост от начина на съхранение на улова и местоположението на люковете. Минималната височина не може да бъде по-малка от 2000 mm, ако люковете са защитени от надстройка.
Чл. 48
Чл. 48 определя максимално допустимото експлоатационно газене на риболовните кораби, което трябва да отговаря на критериите за устойчивост, посочени в чл. 37. Одобрението на максимално допустимото газене се извършва от Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА").
Чл. 49
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за безопасност на риболовните кораби с дължина 100 метра и повече и с 100 или повече лица на борда. Според Чл. 49, тези кораби трябва да могат да останат на вода с положителна устойчивост дори след наводняване на който и да е отсек, приет за повреден. Изчисленията за устойчивост и разделяне на отсеците трябва да се извършват съгласно Ръководството за разделяне на отсеци, посочено в Препоръка 5 към Приложение 3 на Заключителния акт на конференцията в Торемолинос.
Чл. 50
Наредбата се прилага за нови риболовни кораби, които имат дължина 24 метра или повече. Има изключения за разпоредби, които конкретно указват, че важат за кораби с различна дължина.
Чл. 51
Член 51 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. установява изисквания за проектиране, изработка и поддръжка на основните системи и механизми на риболовните кораби. Главният пропулсивен комплекс и свързаните с него системи трябва да се проектират и обслужват в съответствие с правилата на призната организация, за да се минимизира рискът за екипажа. Осигурява се свободен достъп до машинните помещения и се монтират вентилатори за вентилация. Предписват се редовни проверки на критични устройства и системи, а главният пропулсивен комплекс трябва да работи независимо от наклона на кораба. Изпълнителната агенция "Морска администрация" контролира спазването на разпоредбите и може да разреши отклонения от стандартите. Корабопритежателите са отговорни за надеждното функциониране на оборудването и съхраняването на съответни документи.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за безопасност на главните и спомагателните механизми на риболовните кораби. Основните механизми трябва да бъдат осигурени със средства за управление. Двигателите с вътрешно горене с голям диаметър на цилиндъра или обем на картера трябва да имат одобрени клапани за предпазване от взрив. Механизмите, подложени на вътрешно налягане, трябва да бъдат защитени от свръхналягане. Всички устройства за предаване на мощност трябва да бъдат проектирани да издържат на максимални натоварвания. Главният двигател и спомагателните механизми трябва да имат автоматични изключващи устройства и сигнална система за предупреждение. ИА "МА" може да освободи кораба от тези изисквания в зависимост от типа и експлоатацията му.
Чл. 53
Корабите трябва да притежават достатъчна мощност за движение назад, осигурявайки необходимото управление при нормални условия. Механизмите на кораба трябва да могат да променят посоката на винта, за да спрат кораба от движение напред в разумен срок.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 21 предвижда, че парните котли и утилизационните парогенератори трябва да бъдат оборудвани с минимум два клапана за безопасност. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши и един клапан, ако това е достатъчно за безопасността. Освен това, парните котли, работещи с течно гориво и без наблюдение, трябва да имат обезопасяващи устройства, които да прекъсват подаването на горивото и да подават аларма при проблеми. Контролът над тези инсталации се осъществява от същата агенция, за да се гарантира безопасността на котлите и свързаните с тях системи.
Чл. 55
Чл. 55 определя изискванията за връзка между командния мостик и мястото за управление на главната машина в машинното помещение на риболовните кораби. Според наредбата, връзката трябва да се осигури чрез две отделни средства, включително машинен телеграф. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' има правото да освободи от това изискване кораби с дължина под 45 метра, при условие че пропулсивният комплекс се управлява директно от командния мостик и е осигурено друго средство за връзка.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 21 определя изискванията за дистанционно управление на пропулсивния комплекс на риболовните кораби. Корабите с дистанционно управление трябва да осигурят контрол на скоростта и направлението от командния мостик, с устройства, които отговарят на правилата на призната организация. Необходими са средства за аварийно спиране и блокиране на прехвърлянето на управлението между постовете. Корабите с дължина под 45 м могат да имат само авариен пулт в машинното помещение. Командният мостик трябва да е оборудван с индикатори за обороти и посока на винта, а пропулсивният комплекс може да се управлява на място при повреда на дистанционната система. Системата трябва да осигурява подаване на сигнали при повреда и да поддържа зададените параметри. Всички автоматични системи трябва да имат средства за ръчно изключване при повреда.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за безопасност на системите за сгъстен въздух на риболовни кораби. В частите на системите, които могат да бъдат подложени на свръхналягане, трябва да се осигурят средства за предотвратяване на свръхналягане и освобождаване на налягането. Устройствата за стартиране на двигателите с вътрешно горене трябва да имат защита от огън и експлозия. Тръбите за стартов въздух от компресорите трябва да водят директно до бутилките за стартов въздух и да са отделени от тръбите на изходящата система на компресора.
Чл. 58
Член 58 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда, че системите за сгъстен въздух на риболовните кораби трябва да бъдат защитени от влизането на масло в тях, както и от дренирането на системите.
Чл. 59
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за безопасност при използването на гориво на риболовни кораби. Основните положения включват: горивото с точка на възпламеняване под 60° може да се използва само в аварийни генератори, при спазване на специфични условия; необходимост от средства за измерване на количеството гориво; защита на горивните танкове от свръхналягане; изисквания за безопасност при повреди на горивни тръби; отделяне на помпи от други системи; минимизиране на гъвкавите тръби и осигуряване на екраниране на тръбопроводите; вентилация в машинни помещения; и специфични правила за съхранение и пренасяне на горивни продукти.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № 21 предвижда задължителното снабдяване на риболовните кораби със сантинна система, която да осигурява изпомпване и осушаване на водонепроницаемите отделения. Системата трябва да включва минимум две механични помпи, една от които може да бъде задвижвана от главната машина, и да осигурява определена скорост на водата. Освен това, сантинната система трябва да предотвратява преминаването на вода от морето или баластните танкове в трюмове и машинни помещения. Допуска се използването на евентуални алтернативи на помпите, а също така се изисква дренаж в помещения, където обработката на улова може да предизвика натрупване на вода. Тръбите на системата не трябва да преминават през горивни и баластни танкове, освен ако не са от специални материали, а всяка тръба, преминаваща през преграда, трябва да бъде оборудвана със средства за затваряне и индикатор за положението на клапана.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда мерки за намаляване на шума в машинните помещения на риболовните кораби. Изискванията за допустимите нива на шум трябва да отговарят на стандартите на ИА "МА" и на Кодекса за нивата на шума на борда на корабите, приет от Международната морска организация за кораби, построени след 1 януари 2001 г.
Чл. 62
Наредбата определя изискванията за оборудване на риболовните кораби с главно рулево устройство и спомагателни средства за задвижване на перото на руля. Корабите, построени след 1.1.2001 г., трябва да отговарят на изискванията на призната организация. Главното рулево устройство трябва да осигурява управление при максимална скорост и да има механизми за ръчно и автоматично пускане след прекъсване на захранването. Спомагателните средства също трябва да осигуряват управление при аварийни ситуации и да могат да действат бързо. В случай на повреда, се включва алармена сигнализация, а на мостика се монтират уреди за наблюдение на работата на двигателите.
Чл. 63
Кораби с дължина 75 метра и повече трябва да бъдат оборудвани с алармена сигнализация за механиците. Тази сигнализация се активира от мястото на управление на машината или от платформата за маневриране, като сигналът трябва да бъде ясно чут в жилищните помещения на механиците.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № 21 регламентира изискванията за хладилните системи на риболовните кораби. Хладилните системи трябва да бъдат проектирани и инсталирани с оглед на сигурността и минимизиране на емисиите на вредни вещества. Забранено е използването на хладилни агенти, които увреждат озоновия слой. Хладилната инсталация трябва да бъде защитена от механични въздействия и да разполага с автоматични системи за безопасност. Помещенията с хладилни механизми трябва да имат независима вентилация и системи за откриване на течове. В случай на опасност, трябва да има сигнализация и дихателни апарати. Корабите трябва да бъдат снабдени с ръководства за безопасна експлоатация.
Чл. 65
Наредбата определя изискванията за електрическото захранване на риболовните кораби, като акцентира на необходимостта от основен източник на електрическа енергия, включващ минимум два генератора. Един от генераторите може да бъде задвижван от главния двигател. За кораби, построени след 1 януари 2001 г., източникът трябва да отговаря на правилата на призната организация. Основният източник трябва да осигурява енергия за съществени дейности на кораба, дори при спиране на генератор. Системата за захранване трябва да осигурява непрекъснато захранване, а осветителните системи да останат работещи при пожар или бедствие. Навигационните светлини трябва да имат собствено електрическо табло.
Чл. 66
Чл. 66 определя изискванията за автономния авариен източник на електрическа енергия на риболовните кораби. Той трябва да бъде разположен извън машинните помещения и да функционира при пожар или повреда на основните електрически системи. Източникът трябва да захранва определени устройства за минимум три часа, включително радиоинсталации, комуникационно оборудване, навигационни светлини и аварийна пожарна помпа. Източникът може да бъде генератор или акумулаторна батерия, с конкретни изисквания за работа и безопасност. Аварийните системи трябва да осигуряват автоматично свързване при авария на основния източник и да позволяват проверки от екипажа.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 21 определя изискванията за заземяване на електрическите машини и съоръжения на риболовните кораби. Откритите метални части на електрическите устройства, които могат да се окажат под напрежение, трябва да бъдат заземени, освен в определени случаи, като например при напрежение до 55 V или при използване на разделителни трансформатори. Изискванията включват и безопасност на преносимото електрическо оборудване, лесен достъп до разпределителни табла, и защита на кабелите от повреди и пожар. Специални мерки се предвиждат за системи с катодна защита и в помещения с повишен риск от електропроводимост. Всички електрически вериги трябва да бъдат защитени от късо съединение и претоварване, а акумулаторните батерии трябва да бъдат разположени и вентилирани по безопасен начин. Гръмоотводи трябва да бъдат монтирани на дървени мачти.
Чл. 68
Член 68 от Наредба № 21 определя изискванията за безопасност на риболовните кораби относно системите за горивни тръбопроводи, откриването на пожар и противопожарната защита. Екипажът контролира горивните тръбопроводи и събира течовете в дренажни танкове. Автоматичните горивни танкове трябва да имат средства за предотвратяване на разливи. Нагревателните устройства в танковете трябва да имат сигнализация за висока температура. Машинните помещения трябва да имат система за откриване на пожар с автоматично захранване от авариен източник. Двигателите с мощност над 2500 kV трябва да имат детектори за маслени пари или сензори за температура. Корабите над 75 m трябва да осигурят незабавен достъп до вода от противопожарната система и да поддържат противопожарната цялост на машинните помещения.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 21 предвижда, че машинните помещения на риболовните кораби трябва да бъдат оборудвани със сигнализация за високо ниво на сантините, която да открива натрупването на течности при нормални ъгли на диферент и крен. Системата за откриване активира звукова и светлинна сигнализация на местата с непрекъсната вахта. Освен това, управлението на клапаните за входящи и изходящи тръбопроводи, завършващи под водолинията, трябва да бъде разположено така, че да осигурява достатъчно време за задействане при влизане на вода в помещението.
Чл. 70
На кораби с дължина 75 метра и повече, е необходимо да имат две независими средства за комуникация, от които едното трябва да бъде надеждна гласова свръзка. Освен това, трябва да се осигури допълнително надеждно средство за гласова връзка между мостика и жилищните помещения на механиците.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за известителна система на риболовните кораби, която трябва да сигнализира за всяка повреда. Системата трябва да подава звуков и визуален сигнал, да е проектирана на принципа на безотказност, да бъде непрекъснато захранена и да показва повече от една повреда едновременно. На кораби с дължина 45 m и повече се изисква свързаност с каютите на механиците и допълнителни алармени сигнали. Системата продължава да сигнализира, докато не бъде потвърдено приемането на сигнала и автоматично се връща в изходно състояние след отстраняване на повредата.
Чл. 72
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за захранване с електрическа енергия на риболовни кораби с дължина 75 m и повече. Основният източник на електрическа енергия трябва да осигурява непрекъснато захранване на системите, необходими за движението и безопасността на кораба. При повреда на генератор, резервният генератор автоматично се включва. Когато се използват няколко генератора, трябва да се гарантира, че останалите продължават да работят без претоварване. Спомагателните механизми също трябва да имат резервни системи с автоматично превключване и сигнализация. Системите за управление и известяване трябва да осигуряват информация за важни параметри и повреди.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда, че на риболовните кораби трябва да се осигури система за безопасност, която автоматично да изключва механизми и котли при сериозни неизправности и да подава алармен сигнал. Пропулсивният комплекс не се изключва автоматично, освен в случаи на сериозни щети или експлозия. Устройства за отменяне на автоматичното изключване трябва да предотвратяват случайно активиране, а визуални средства да показват статуса на автоматичното изключване.
Чл. 74
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя методите за защита в жилищните и служебните помещения на риболовните кораби. Трите основни метода включват: Метод IF - използване на негорящи прегради клас "В" или "С" без системи за откриване на пожар; Метод IIF - монтиране на автоматична оросителна и пожароизвестителна система без ограничения на преградите; Метод IIIF - автоматична система за пожарна безопасност с ограничения на площта на помещенията. Освен това, всички методи предвиждат изисквания за използване на негорящи материали в конструкцията и изолацията на критични зони.
Чл. 75
Наредба № 21 определя изискванията за конструкцията и изолацията на риболовните кораби. Корпусът и надстройката трябва да бъдат изработени от стомана или равностоен материал. Алуминиевите конструкции трябва да имат изолация, която ограничава покачването на температурата до 200° над околната среда по време на пожароустойчив тест. За елементи, поддържащи спасителни средства, изолацията трябва да осигури ограничение на температурата след определено време. Машинните помещения категория "А" трябва да имат стоманени капаци и шахти с достатъчна изолация, за да предотвратят разпространение на огъня.
Чл. 76
Член 76 от Наредба № 21 определя изискванията за преградите в жилищните и служебните помещения на риболовните кораби. Преградите от клас "В" трябва да се простират от палуба до палуба и до обшивката на корпуса. При наличие на непрекъснати тавани и/или обшивки клас "B" преградата може да завършва при тях. При различни методи на защита (IF, IIF, IIIF) има специфични изисквания за класовете на преградите, като в определени случаи е допустимо те да бъдат от клас "С". Площта на жилищни помещения с прегради от клас "А" или "В" не трябва да надвишава 50 m2, с възможност за увеличение до 75 m2 за нови кораби.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 21 определя изискванията за безопасност на стълбищата и асансьорите на риболовните кораби. Стълбищата, преминаващи само през една палуба, трябва да имат прегради клас "В-0" и самозатварящи се врати на поне едно ниво. Асансьорите, преминаващи през една палуба, се обграждат с прегради клас "A-0" и стоманени врати на двете нива. За стълбища и асансьорни шахти, преминаващи през повече от една палуба, изискванията са за прегради поне клас "A-0" и самозатварящи се врати на всички нива. Стълбищата трябва да имат стоманена рамкова конструкция, но ИА "МА" може да разреши използването на друг равностоен материал.
Чл. 78
Член 78 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за вратите на риболовни кораби, свързани с безопасността. Вратите трябва да имат огнеустойчивост, съответстваща на преградата, в която са вградени. Те могат да бъдат изработени от стомана или негорящ материал, в зависимост от класа на преградата. Вратите в машинни помещения трябва да са самозатварящи се и газоплътни. Изключение се допуска за врати, разделящи каюти от санитарни помещения, при определени условия. Не се разрешава поставянето на куки за задържане на самозатварящи се врати. Вентилационни отвори могат да бъдат поставяни, но с ограничения, а водонепроницаемите врати могат да не са изолирани.
Чл. 79
Чл. 79 от НАРЕДБА № 21 определя минималните изисквания за пожароустойчивост на преградите и палубите на риболовните кораби, като се прилагат таблици с конкретни стойности. Правилата включват класификация на помещенията според риска от пожар, като се описват различни категории помещения (постове за управление, коридори, жилищни помещения и др.) и техните специфики. Освен това, се регулират изискванията за прозорци и светлици в машинните помещения, както и условията за монтаж на прозорци в гранични прегради.
Чл. 80
Наредбата предвижда изисквания за безопасност при риболовните кораби, свързани с материалите, използвани за обшивки, тавани и основи. Всички обшивки и свързани елементи трябва да са изработени от негорими материали. Специфични изисквания важат за различни методи на защита (IF, IIF и IIIF), като например изолационните материали в служебните помещения трябва да са негорими, а при определени условия е позволено използването на горящ фурнир с ограничена дебелина. Освен това, въздушните пространства зад тавани и панели трябва да бъдат разделени с ограничители на въздушно течение.
Чл. 81
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за изграждане и безопасност на вентилационните канали на риболовни кораби. Вентилационните канали трябва да бъдат изградени от негорим материал, с изключение на късите канали, които могат да бъдат от горим материал при определени условия. За канали с площ на напречното сечение над 0,02 m2, преминаващи през прегради клас "А", се изисква облицовка с ръкави от стомана. Вентилационните канали не трябва да преминават през жилищни или служебни помещения, освен ако не са изработени от стомана и не запазват целостта на преградата. Системите за вентилация в машинни помещения трябва да бъдат независими от тези в жилищни помещения. Складовете с възпламеними продукти трябва да имат отделни вентилационни устройства.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 21 за безопасността на риболовните кораби предвижда изисквания за отопление на корабите с цел минимизиране на риска от пожар. Електрическите радиатори трябва да бъдат проектирани и монтирани безопасно, без запалване на близки материали. Откритото огън е забранено, а нагревателните уреди трябва да бъдат здраво укрепени с подходяща изолация. Димоходните канали трябва да бъдат проектирани за минимизиране на блокажи и да имат средства за почистване. Помещенията с печки трябва да имат достатъчна вентилация и вентилаторите не трябва да имат затварящи средства. Газовите уреди с открит пламък са забранени, освен готварски печки и водонагреватели. Помещенията с газови уреди трябва да имат вентилация, стоманени тръби и автоматични устройства за прекъсване на подаването на газ.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 21 определя изискванията за безопасност на откритите повърхности и материали в риболовните кораби, включително: бавно разпространение на огъня на откритите повърхности; използване на бои и лакове, които не отделят токсични газове; одобрени материали за палубни покрития; мерки за запазване на пожароустойчивостта при преминаване на кабели и тръби; одобрени материали за тръби, преминаващи през прегради; забрана за използване на нитроцелулозни киноленти; изисквания за съдове за отпадъци; дистанционно управление на горивопрехвърлящи помпи; инсталиране на събирателни тави за предотвратяване на течове; и защита на изолацията в помещенията за складиране на риба.
Чл. 84
Наредбата определя изискванията за безопасност при съхранение и употреба на бутилки за газ под налягане на риболовни кораби. Бутилките трябва да бъдат ясно маркирани, с четлива идентификация и обезопасени. Възпламеними газове и изразходвани бутилки се съхраняват на открити палуби, защитени от повреди и неблагоприятни условия. Помещенията за съхранение на високо възпламеними течности и газове трябва да имат директен достъп от открити палуби, а инсталирането на електрически уреди е ограничено. Осигурява се отделно помещение за всеки вид газ под налягане, без съхранение на други възпламеними продукти.
Чл. 85
Член 85 от Наредба № 21 определя изискванията за безопасност при евакуация от жилищни и работни помещения на риболовните кораби. Всички тези помещения трябва да имат минимум два отделни изхода за бърза евакуация, а коридорите с един изход не трябва да надвишават 7 метра. За кораби, построени след 01.01.2003 г., изходите трябва да са с ширина не по-малка от 700 mm. В машинните помещения категория 'А' също се изискват две средства за евакуация, които трябва да бъдат разположени на голямо разстояние едно от друго. Асансьорите не се считат за средства за евакуация.
Чл. 86
Наредба № 21 определя изискванията за инсталиране на системи за автоматично оросяване и пожарна сигнализация на риболовни кораби. Системите трябва да бъдат в готовност за незабавна експлоатация, с автоматично подаване на сигнал при пожар и визуална индикация за местоположението на инцидента. Спринклерите трябва да бъдат устойчиви на корозия и да се задействат при определени температури, а системата да осигурява непрекъснато водоснабдяване. Осигуряват се резервни спринклерни глави и проверки на системата за действието й.
Чл. 87
Чл. 87 предвижда инсталиране на автоматична пожароизвестителна система и система за откриване на пожар на риболовни кораби, използващи метод IIIF за защита от пожар. Системите трябва да откриват пожари в жилищни и служебни помещения, с изключение на тези с нисък риск от пожар. Пожароизвестителната система се задейства автоматично, без намеса от екипажа, и включва визуални и звукови сигнали. Детекторите са организирани в секции, обхващащи до 50 помещения и 100 детектора. Системата реагира на повишена температура и концентрация на дим. Осигуряват се резервни детектори и инструкции за проверка и поддръжка.
Чл. 88
Товарните помещения с висока пожароопасност трябва да бъдат защитени с помощта на стационарна газова пожарогасителна система или с друга пожарогасителна система, която предлага равностойна защита и отговаря на изискванията на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА").
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № 21 предвижда изисквания за пожарната безопасност на риболовните кораби. На всеки кораб трябва да има минимум две пожарни помпи. За кораби с дължина 75 м и повече се изисква стационарна аварийна пожарна помпа, която осигурява две струи вода с налягане не по-малко от 0,25 N/mm2. Пожарните помпи трябва да осигуряват вода с минимално налягане от 0,25 N/mm2 и да имат определен обем на производителност, изчислен по формула. Аварийните помпи трябва да имат самостоятелно задвижване и да могат да работят минимум 3 часа. Всички помпи трябва да бъдат оборудвани с предпазни клапани и да се задействат от безопасни места.
Чл. 90
Чл. 90 от Наредба № 21 определя изискванията за противопожарни магистрали на риболовни кораби. Когато е необходимо повече от един хидрант, трябва да се осигурят противопожарни магистрали, които да нямат излишни връзки, освен за пожарогасене и измиване. Също така, ако хидрантите са самоизточващи и податливи на замръзване, трябва да имат дренажни кранове. Диаметърът на магистралите трябва да е достатъчен за подаване на вода от две помпи или 140 m3/h, като се поддържа минимално налягане от 0,25 N/mm2 при работа на помпите.
Чл. 91
Наредбата определя изискванията за броя и условията за осигуряване на пожарни шлангове на риболовни кораби. Всеки кораб трябва да има брой пожарни шлангове, равен на броя на хидрантите плюс един резервен. Пожарните шлангове трябва да са от одобрен материал, с дължина до 20 м и да са снабдени със струйник и съединители. Хидрантите трябва да осигуряват две струи вода до всяка достъпна част на кораба. Материалите за противопожарни системи не трябва да губят ефективност при нагряване, а хидрантите да са леснодостъпни. Стандартните размери на струйниците са 12, 16 и 19 mm, като по-големи могат да се използват с разрешение. За всеки шланг се монтира кран или клапан на хидранта.
Чл. 92
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за пожарогасителите на риболовните кораби. На корабите се използват одобрени пожарогасители с капацитет от 9 до 13.5 литра. Запасните заряди трябва да са 100% за първите 10 пожарогасителя и 50% за останалите, с максимум 60 броя. Пожарогасителите се проверяват ежегодно, а хидравлично изпитване се извършва на всеки 10 години. Забранена е употребата на пожарогасители, които отделят вредни газове. Пожарогасителите трябва да бъдат разположени така, че да са лесно достъпни.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда задължения за осигуряване на пожарогасители на риболовните кораби. В управленските, жилищните и служебните помещения трябва да има минимум пет одобрени преносими пожарогасителя. Запасните заряди трябва да отговарят на изискванията на ИА "МА". За кораби, построени след 01.01.2003 г., изискванията за пожарогасителите включват 100% резервни заряди за първите 10 броя и 50% за останалите, с максимум 60 бр. За неподлежащите на зареждане пожарогасители, корабът трябва да има 50% резервни от същия тип. Инструкции за презареждане също трябва да бъдат налични, като се използват само одобрени заряди.
Чл. 94
Наредбата определя изискванията за противопожарна безопасност в помещенията на риболовните кораби, особено в котелните и машинните отделения. Помещенията с котли на течно гориво трябва да бъдат оборудвани със стационарни пожарогасителни системи, като се предвиждат различни видове системи, включително водни и газови. Забранява се използването на халони за нови системи. Всяко котелно отделение трябва да разполага с преносими пожарогасители, а помещенията с двигатели и парни машини с мощност над 750 kV трябва да имат допълнителни изисквания за противопожарна защита. Съществуват и специфични изисквания за помещения с повишен риск от пожар, както и за осигуряване на достъп и безопасност при инциденти.
Чл. 95
На риболовните кораби трябва да се осигури поне една международна брегова връзка, която отговаря на специфични изисквания. Размерите на фланците са определени в приложение № 2 и те трябва да бъдат изработени от материали, които издържат на работно налягане от 1,0 N/mm2. Фланецът има плоска повърхност от едната страна и постоянно закрепено съединение от другата, което позволява свързване с корабен хидрант и шланг. Съединителят и уплътнителната гарнитура трябва да се съхраняват на борда, заедно с необходимите болтове и шайби. Пожарната магистрала трябва да е проектирана така, че да позволява използването на съединителя от двата борда на кораба.
Чл. 96
На борда на риболовните кораби трябва да има минимум два комплекта пожарникарска екипировка, които отговарят на изискванията на ИА "МА". За кораби, построени след 01.01.2003 г., екипировките трябва да съответстват на Кодекса за системите за пожарна безопасност на Международната морска организация. Освен това, за всеки дихателен апарат трябва да се осигурят две резервни бутилки. Пожарникарските екипировки трябва да се съхраняват на леснодостъпни места, разположени значително на разстояние едно от друго.
Чл. 97
Планът за управление на борбата с пожар на риболовните кораби трябва да бъде постоянно изложен на борда, съгласно изискванията на ИА "МА". За кораби, построени след 01.01.2003 г., съдържанието на плана трябва да отговаря на резолюции А.654(16) и А.756(18) на Международната морска организация, които определят графичните символи и информацията, която трябва да съдържат плановете за борба с пожар.
Чл. 98
Съоръженията за борба с пожар на риболовните кораби трябва да бъдат в изправно състояние и готови за незабавна употреба по всяко време, съгласно Наредба № 21 от 5 юли 2005 г.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 21 позволява на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да разреши използването на алтернативни уреди и пожарогасителни средства, различни от описаните в наредбата, при условие че те са поне толкова ефективни, колкото изискваните. Раздел III на наредбата се фокусира върху мерките за осигуряване на пожарната безопасност на кораби с дължина от 24 м до 60 м.
Чл. 100
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за материалите, от които трябва да бъдат изработени корпусите, надстройките, палубите и преградите на риболовните кораби. Корпусите трябва да са от негорими материали, освен в случаи, когато Изпълнителна агенция 'Морска администрация' разреши горими материали, при спазване на определени условия. Специфични класове прегради (A-60, A-30, F и B-15) са задължителни в зависимост от типа на помещенията и наличието на пожарогасителни системи. Вътрешните стълбища и вратите също трябва да отговарят на определени изисквания за пожароустойчивост. Асансьорните шахти трябва да бъдат изработени от стомана и да имат средства за контрол на въздушното течение. Силнозапалимите продукти трябва да бъдат съхранявани в подходящи контейнери.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № 21 определя изискванията за пожарна безопасност на риболовните кораби. Той предвижда мерки за запазване на пожарната устойчивост на преградите при преминаване на електрически кабели и други инсталации. Въздухопроводите зад панели и тавани трябва да бъдат разделени с конструкции, предотвратяващи въздушни течения. Прозорците и светлиците в машинните помещения трябва да отговарят на специфични изисквания за безопасност, а използването на негорими изолационни материали е задължително. Допуска се и замяна на определени класове прегради с по-нисък клас при наличие на горими материали.
Чл. 102
Член 102 на Наредба № 21 регламентира изискванията за вентилационните системи на риболовните кораби. Осигуряват се средства за спиране на вентилаторите и затваряне на отвори на вентилационната система. Забранява се наличието на вентилационни канали, преминаващи през жилищни и служебни помещения, освен при определени условия, като се изисква използването на стоманени или равностойни материали. Складовете за запалими продукти трябва да имат отделни вентилационни устройства. Вентилационните системи за машинни помещения трябва да бъдат независими, а шахтите и каналите да имат специални капаци и клапи за предотвратяване на разпространение на пожар.
Чл. 103
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за безопасност на отоплителните уреди на риболовните кораби. Електрическите радиатори трябва да бъдат проектирани и монтирани така, че да минимизират риска от пожар. Отоплението с открит огън е забранено, а нагревателите трябва да бъдат здраво укрепени и защитени от пожар. Димоходите на печките на твърдо гориво трябва да бъдат проектирани, за да предотвратят блокиране, а помещенията с печки да имат достатъчна вентилация. Газовите уреди с открит пламък не се разрешават, освен готварски печки и водонагреватели, които трябва да имат подходяща вентилация и устройства за автоматично прекъсване на газа.
Чл. 104
Наредба № 21 определя изискванията за безопасност в риболовните кораби, свързани с пожарната безопасност на откритите и скритите повърхности в жилищните и служебните помещения. За кораби, построени след 01.01.2003 г., се изисква използването на материали с бавно разпространение на огъня, включително покрития с одобрени смоли или бои, които не отделят токсични газове. Тръбите, преминаващи през прегради, трябва да са от одобрени материали и да издържат на високи температури. Механизмите за прехвърляне на гориво трябва да имат дистанционно управление, а съдовете за отпадъци да са изработени от негорящи материали.
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № 21 определя изискванията за безопасност при съхранение и използване на бутилки за газ под налягане на риболовни кораби. Бутилките трябва да бъдат маркирани и обезопасени, а тези с опасни газове да се съхраняват на открити палуби. Помещенията за съхранение на възпламеними течности и газове трябва да имат директен достъп от палубите и да са газонепроницаеми. Не се разрешава инсталиране на електрически кабели, освен ако не отговарят на специфични изисквания. Всеки вид газ под налягане трябва да се съхранява в отделно помещение, без други възпламеними продукти.
Чл. 106
Член 106 от Наредба № 21 определя изискванията за евакуационни средства на риболовни кораби. Стълбищата и траповете трябва да осигуряват бърза евакуация до откритата палуба, с минимум два отделни изхода на всяко ниво на жилищните помещения. Основното средство за евакуация под горната палуба е стълбище, а над нея - стълбища или врати. В изключителни случаи може да се разреши само едно средство за евакуация. Коридорите с един път за евакуация не трябва да надвишават 2,5 м, а в никакъв случай повече от 5 м. В машинните помещения категория "А" трябва да има два пътя за евакуация. Асансьорите не се считат за средства за евакуация.
Чл. 107
Член 107 от Наредба № 21 предвижда мерки за безопасност при използване на горими материали в конструкциите на риболовни кораби. Когато ИА 'МА' разреши използването на горими материали или когато те са значително количество в жилищни и служебни помещения, трябва да се инсталират автоматични пожароизвестителни и пожарооткриващи системи. Освен това се вземат предвид размерите, предназначението и местоположението на помещенията спрямо постовете за управление, както и свойствата на мебелировката по отношение на разпространението на огън.
Чл. 108
Чл. 108 от Наредба № 21 определя изискванията за пожарните помпи на риболовните кораби. Всеки кораб трябва да разполага с минимум две механични пожарни помпи: една независима от главната машина и друга, задвижвана от нея, при условие че гребният вал може да се разсъедини. Допустимо е санитарни и други помпи да се използват за пожарни, ако не пречат на изпомпването на сантините. Пожарните помпи трябва да бъдат съоръжени с невъзвратни клапани. Корабите без механично задвижвани аварийни помпи трябва да имат допълнителни пожарогасителни средства. Аварийните помпи трябва да са автономни и разположени на безопасно място. Общата производителност на главните помпи трябва да отговаря на определена формула, а налягането в хидрантите да е минимум 0,25 N/mm2. Във всеки момент на кораба трябва да бъдат осигурени две пожарни помпи.
Чл. 109
Член 109 от Наредба № 21 определя изискванията за противопожарна безопасност на риболовните кораби. Предвижда се осигуряване на противопожарна магистрала, когато е необходим повече от един хидрант. Материалите, които губят ефективност при нагряване, не трябва да се използват без защита. Предпазни клапани се монтират, когато налягането на водата надвишава конструктивното работно налягане. Пожарните тръбопроводи трябва да бъдат изградени без излишни връзки, освен за пожарогасене и поддръжка. За предотвратяване на повреди от замръзване, противопожарните магистрали трябва да имат дренажни кранове.
Чл. 110
Член 110 от Наредба № 21 описва изискванията за разполагане и оборудване на пожарните хидранти на риболовните кораби. Пожарните хидранти трябва да осигуряват лесен достъп до пожарни шлангове и да позволяват насочване на струя вода към всяка достъпна част на кораба. Машинните помещения категория "А" трябва да имат поне един пожарен хидрант, разположен близо до входа, а за всеки хидрант е необходим резервен шланг. Дължината на пожарния шланг е максимално 20 метра, а шланговете трябва да са от одобрен материал с взаимозаменяеми съединения. Струйниците трябва да са съобразени с капацитета на подаваната вода и да имат диаметър не по-малък от 12 mm.
Чл. 111
На риболовните кораби се изисква използването на одобрени пожарогасители с определен капацитет. Преносимите пожарогасители трябва да са между 9 и 13,5 литра, а другите не трябва да надвишават 13,5 литра. Запасните заряди за пожарогасителите трябва да отговарят на специфични изисквания, особено за кораби, построени след 01.01.2003 г. Инструкции за презареждане трябва да са налични на борда, а употребата на вредни вещества в пожарогасителите е забранена. Пожарогасителите трябва да се проверяват ежегодно, а хидравличното изпитване на бутилки под налягане да се извършва на всеки 10 години. Препоръчва се разполагане на пожарогасител при входа на всяко помещение.
Чл. 112
Член 112 от Наредба № 21 предвижда задължителното осигуряване на достатъчен брой одобрени преносими пожарогасители в постовете за управление, жилищните и служебните помещения на риболовните кораби. Всеки такъв обект трябва да разполага с минимум три пожарогасителя, а в наличност трябва да има поне един от подходящ вид, готов за незабавна употреба. Запасните заряди за пожарогасителите трябва да бъдат осигурени в съответствие с изискванията на ИА "МА", като за кораби, построени след 01.01.2003 г., се предвиждат специфични количества резервни заряди и пожарогасители в зависимост от типа и дължината на кораба. На борда трябва да има инструкции за презареждане, като се използват само одобрени заряди.
Чл. 113
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за пожарна безопасност на риболовните кораби, особено в помещенията с котли и двигатели, работещи на нефтено гориво. Помещенията с обща мощност над 375 kV трябва да имат стационарни пожарогасителни системи. Забранено е използването на халони. Комбинираните машинни и котелни помещения се считат за едно. Управлението на системите трябва да е извън защитените помещения, осигурявайки достъп до електрическо захранване и вода. Корабите от дърво или усилена пластмаса също трябва да имат пожарогасителни системи. В машинни помещения категория "А" се изискват преносими пожарогасители, а необезопасените помещения трябва да имат минимум един подходящ пожарогасител. Всички машинни помещения категория "А" трябва да имат стационарна система.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 21 определя изискванията за екипировките на пожарникаря на риболовните кораби. На кораби с дължина 45 метра и повече, построени след 01.01.2003 г., трябва да се осигурят най-малко две екипировки на пожарникаря, които да са в постоянна готовност и да бъдат разположени на места, възможно най-далеч едно от друго. Екипировките трябва да отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност на Международната морска организация, а също така да се осигурят и две резервни бутилки за всеки дихателен апарат.
Чл. 115
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда, че планът за управление на борбата с пожар трябва да бъде постоянно изложен на борда на риболовните кораби, в съответствие с изискванията на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА"). Малките кораби могат да бъдат освободени от това изискване. За кораби, построени след 01.01.2003 г., планът за борба с пожар трябва да съответства на резолюции на Международната морска организация, които определят графичните символи и информацията, съдържаща се в тези планове.
Чл. 116
Съоръженията за борба с пожар на риболовните кораби трябва да бъдат винаги в изправно състояние и готови за незабавна употреба.
Чл. 117
Изпълнителна агенция 'Морска администрация' има правомощията да разрешава използването на алтернативни уреди и средства за пожарогасене, стига те да са не по-малко ефективни от предписаните в наредбата. Това дава гъвкавост при осигуряване на безопасността на риболовните кораби.
Чл. 118
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. регламентира изискванията за безопасност на риболовните кораби. Включва задължения за осигуряване на система от леерни въжета, предпазни заграждения за открити отвори и защитни решетки за светлици. Също така, палубите трябва да бъдат проектирани или обработени, за да се минимизира рискът от подхлъзване, особено в работните зони.
Чл. 119
Чл. 119 от Наредба № 21 предвижда мерки за безопасност относно капаците на люкове и отвори на риболовните кораби. Окачените капаци трябва да бъдат защитени срещу случайно затваряне, а тежките капаци на евакуационните люкове да имат противотежести за лесно отваряне от двете страни. Размерите на входните люкове не трябва да са по-малки от 600 на 600 mm или с диаметър 600 mm. Освен това, над отворите за евакуация трябва да се осигурят ръкохватки за захващане, когато е възможно, над нивото на палубата.
Чл. 120
Наредбата определя изискванията за безопасност на риболовните кораби, свързани с монтажа на фалшбордове и предпазни перила. Всички открити части на работната палуба трябва да имат предпазни конструкции с минимална височина от 1 метър, освен ако не е одобрено по-ниско от ИА "МА". Осигурява се защита на екипажа от вода на палубата, като се вземат предвид метеорологичните условия и експлоатационните характеристики на кораба. Новите кораби трябва да имат минимален свободен борд от 300 mm, а конструкцията на предпазните перила трябва да е безопасна и устойчива. Предвиждат се и мерки за безопасност при движение между различни помещения на кораба, както и защита на кърмовите траулери с врати или мрежи.
Чл. 121
Чл. 121 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда осигуряване на безопасност на екипажа чрез стълбища и трапове, които да отговарят на определени изисквания за размери и здравина. Те трябва да имат перила и стъпала, които да са защитени от подхлъзване. Изискванията трябва да са в съответствие с нормите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА"). За кораби, построени след 1 януари 2003 г., конструкцията трябва да отговаря на приложимите ISO стандарти.
Чл. 122
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя, че изискванията за безопасност се прилагат за всички нови риболовни кораби с дължина 24 метра и повече. Освен това, съществуващите кораби с дължина 45 метра и повече също трябва да спазват изискванията по чл. 133 и 134.
Чл. 123
Чл. 123 от Наредба № 21 определя условията за одобрение на спасителните средства и устройства от ИА "МА". Одобрението изисква проверка за съответствие с международни стандарти и директиви, особено за нови кораби. ИА "МА" извършва проверки за изпитвания и стандарт на безопасност, и определя условия за продължаване или оттегляне на одобрението. Спасителните средства, които не са били предварително одобрявани, също подлежат на проверка за съответствие с изискванията.
Чл. 124
Изпълнителна агенция "Морска администрация" изисква спасителните средства на риболовните кораби да преминават изпитвания по време на производството, с цел да се осигури, че те отговарят на стандартите на одобрения прототип.
Чл. 125
Чл. 125 определя изискванията за спасителни средства на риболовни кораби в зависимост от дължината им. Корабите с дължина 75 м и повече трябва да имат спасителни средства с вместимост за всички на борда, а при определени условия може да се намали капацитета до 50%. Корабите от 45 м до 75 м също трябва да осигурят достатъчно спасителни средства, а корабите под 45 м - минимум 200% капацитет за спасителни средства. Всички кораби трябва да имат дежурна лодка, освен в изключителни случаи. Корабите, които не отговарят на изискванията, трябва да бъдат оборудвани със спасителни лодки и салове с капацитет за всички на борда. Спасителните лодки трябва да могат да влачат не повече от девет спасителни сала.
Чл. 126
Наредба № 21 регламентира условията, при които спасителните средства на риболовните кораби трябва да бъдат налични и в готовност за употреба. Спасителните средства трябва да бъдат бързо достъпни, да не пречат на движението на екипажа и да са разположени в безопасни зони. Когато разстоянието от мястото на качване до водолинията надвишава 4.5 метра, спасителните съдове могат да бъдат спускани с помощта на спусково устройство. Поддържането на спасителните средства в изправно състояние е задължително, както и тяхното правилно закрепване и разполагане. За кораби, построени след 01.01.2003 г., има допълнителни изисквания за разположение и готовност на спасителните средства. ИА "МА" има правомощия да освобождава от определени изисквания, ако корабът е с одобрени конструктивни особености.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 21 за безопасността на риболовните кораби предвижда мерки за безопасно качване на хора в спасителните съдове. Изисква се наличие на стълба или одобрени средства за достъп до спасителния съд, осветление на местоположението и водата по време на спускане, сигнализиране на екипажа за напускане на кораба и средства за предотвратяване на изливане на вода в спасителното средство.
Чл. 128
Член 128 от Наредба № 21 предвижда, че на борда на риболовните кораби трябва да се осигури спасителна риза от одобрен тип за всички лица. Спасителните ризи трябва да бъдат разположени на леснодостъпни и ясно обозначени места.
Чл. 129
Наредбата предвижда, че за всяко лице на дежурната лодка трябва да се осигурят одобрени хидрокостюми, освен в определени случаи. Корабите, отговарящи на специфични изисквания, трябва да имат хидрокостюми за всички лица на борда, за които няма място в спасителните средства. Допълнително, за всяка спасителна лодка се изискват минимум три хидрокостюма. В случай на напълно закрити спасителни лодки или лодки с метод на спускане „свободно падане“, изискванията за хидрокостюми могат да бъдат отменени. Корабите, плаващи в топъл климат, също са освободени от тези изисквания.
Чл. 130
Чл. 130 определя минималните изисквания за броя и характеристиките на спасителните кръгове на риболовните кораби в зависимост от дължината им. Корабите с дължина 75 м и повече трябва да имат 8 спасителни кръга, между 45 м и 75 м - 6, а по-малките от 45 м - 4. Половината от тях трябва да имат самозапалващи се светлини, а два от тези с светлини - и самозадействащи се димни сигнали. Освен това, на всеки борд на кораба трябва да има спасителен кръг с плаващо спасително въже, а всички спасителни кръгове трябва да са леснодостъпни и бързо освобождаеми.
Чл. 131
Чл. 131 от Наредба № 21 предвижда, че риболовните кораби трябва да бъдат оборудвани с одобрен тип линометателен апарат, който да отговаря на изискванията, установени в чл. 148 от същата наредба.
Чл. 132
Наредба № 21 изисква риболовните кораби да имат средства за подаване на сигнали за бедствие, които да са ефективни през деня и нощта. Корабите трябва да разполагат с минимум 12 сигнални парашутни ракети, които отговарят на определени изисквания. Сигналите за бедствие трябва да бъдат одобрени и да се съхраняват на леснодостъпни и ясно обозначени места.
Чл. 133
Чл. 133 от Наредба № 21 предвижда, че всеки риболовен кораб трябва да разполага с минимум три УКВ радиотелефонни апарата за двустранна връзка, които да отговарят на изискванията на Международната морска организация. В случай че корабът е с дължина под 45 метра, броят на апаратите може да бъде намален на два, в зависимост от района на експлоатация и броя на работещите на борда.
Чл. 134
Чл. 134 от Наредба № 21 изисква всеки риболовен кораб да носи на борда си най-малко един радиолокационен транспондер, който да отговаря на международните стандарти. Транспондерите трябва да бъдат разположени на достъпни места за бързо прехвърляне в спасителни съдове. За кораби с дължина под 45 метра е достатъчен един транспондер.
Чл. 135
Член 135 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. изисква всички спасителни средства, включително лодки, ризи и пояси, да бъдат покрити със светлоотражателна материя, в съответствие с препоръките на Международната морска организация.
Чл. 136
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за безопасност на риболовните кораби, свързани със спасяването на живот. Спасителните средства трябва да бъдат в изправност, поддържани и готови за незабавна употреба. Поддръжката включва одобрени инструкции или програма, редовна подмяна на проволките и осигуряване на резервни части. Извършват се ежеседмични проверки на спасителните средства и ежемесечни инспекции с доклад в корабния дневник. Надуваемите салове, жилетки и лодки подлежат на редовно освидетелстване и поддръжка. Хидростатните разединителни устройства също подлежат на проверка и подмяна, с възможност за удължаване на интервалите при определени условия.
Чл. 137
Наредбата определя изискванията за безопасност на спасителните лодки, включително конструкция, устойчивост, здравина и оборудване. Спасителните лодки трябва да имат твърд корпус, да осигуряват достатъчна устойчивост и да бъдат изработени от незапалим материал. Изискванията включват минимални размери и разстояния, способност за издържане на натоварвания, механизми за бързо качване и слизане на хора, както и наличието на необходимото оборудване за безопасност и оцеляване. Спасителните лодки не трябва да надвишават определен брой пътници и трябва да имат ясно обозначени места за сядане. Всички лодки трябва да са маркирани с информация за размерите и пътниковместимостта.
Чл. 138
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за самоизправящите се частично закрити спасителни лодки. Лодките трябва да имат твърдо закритие, което покрива минимум 20% от дължината им, да образуват два заслона с подходящи отвори, да осигуряват достатъчно светлина и да имат удобни входове. Осигуряват се предпазни колани за безопасност при обръщане и устойчивост, позволяваща самостоятелно изправяне. Двигателите трябва да работят при обръщане и да предотвратяват загуба на гориво и масло. Лодките също така трябва да бъдат защитени с кранци за безопасност при удар.
Чл. 139
Наредба № 21 определя изискванията за напълно закритите спасителни лодки, които включват наличие на водонепроницаемо закритие, удобни люкове, устойчивост на обръщане и изправяне, както и безопасно задвижване. Лодките трябва да осигуряват защита от климатични условия, да имат прозорци за естествена светлина и да бъдат лесно достъпни. Специални изисквания са предвидени за безопасността на хората при обръщане, управление на двигателя и защита от вредни ускорения при удар и спускане.
Чл. 140
Наредбата определя изискванията за конструкцията и оборудването на спасителните салове на риболовните кораби. Спасителните салове трябва да издържат на различни морски условия, да бъдат проектирани за безопасно спускане и да осигуряват защита на хората на борда. Минималната пътниковместимост е шест души, а общото тегло не трябва да надвишава 185 kg. Салът трябва да бъде оборудван със спасителни леери и здраво прикрепващо въже, а стандартното оборудване включва специфични предмети, посочени в приложение № 5. Осигуряването на свободно изплаване на спасителните салове се реализира чрез система от фалини и хидростатични разединителни устройства, които трябва да отговарят на определени технически изисквания.
Чл. 141
Наредба № 21 регулира изискванията за надуваемите спасителни салове, които включват конструктивни характеристики, капацитет, устойчивост, безопасност и оборудване. Спасителните салове трябва да имат минимум две отделения за плавучест, водонепроницаем под и да се надуват с нетоксичен газ. Те трябва да издържат на определени налягания и да осигуряват безопасен достъп за хората. Освен това, саловете трябва да бъдат снабдени с необходимото оборудване за безопасност, включително лампи и ремонтни комплекти. Всички спасителни салове трябва да бъдат поставени в подходящи контейнери с ясни обозначения.
Чл. 142
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за твърди спасителни салове, включително условия за плавучест, капацитет, достъпност и устойчивост. Спасителните салове трябва да бъдат изработени от одобрен материал, да имат под, който предотвратява проникването на вода, и да осигуряват безопасен достъп. Капацитетът на спасителния сал се определя от обема на материала и размерите на пода. Салът трябва да бъде самоизправим и да издържа на буксировка. Оснащението включва лампи, фалини и надписи с важна информация. Спасителният сал трябва да издържа на товар, четири пъти по-голям от теглото му при пълно натоварване.
Чл. 143
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за дежурните лодки на риболовните кораби. Лодките трябва да отговарят на определени размери, капацитет и конструкция, включително възможност за носене на минимум петима души. Дежурните лодки могат да бъдат с твърда или надуваема конструкция и трябва да са оборудвани с двигатели, спасителни устройства и необходимото оборудване. Допълнителни изисквания важат за надуваемите лодки, включително здравина и устойчивост на атмосферни условия. Всички лодки трябва да бъдат сертифицирани от ИА "МА" и да отговарят на специфични стандарти за безопасност.
Чл. 144
Спасителните ризи трябва да отговарят на определени изисквания за безопасност, включително устойчивост на огън, лесно обличане, комфорт, плавучест и стабилност. Те трябва да позволяват безопасно скачане във водата, повдигане на изпаднали в безсъзнание лица, и да бъдат снабдени със свирка и светлинен сигнал. Спасителните ризи с надуваеми камери трябва да имат минимум две камери и автоматичен механизъм за надуване. Светлината на ризи трябва да бъде видима и да има определен интензитет и продължителност.
Чл. 145
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за хидрокостюми, които трябва да бъдат водонепроницаеми, лесни за обличане, да осигуряват термична защита и безопасност при употреба. Хидрокостюмите трябва да покриват цялото тяло, да не горят или топят при пожар, да имат устройства за обезвъздушаване и да осигуряват минимално проникване на вода. При комбинирано носене със спасителна риза, те трябва да позволяват на носещия да извършва различни действия, включително скачане и плуване. Освен това, термичната защита трябва да предотвратява значително понижаване на телесната температура в определени условия.
Чл. 146
Член 146 от Наредба № 21 определя изискванията за термозащитното средство, което трябва да бъде изработено от водонепроницаем материал с термопроводимост не по-голяма от 0,25 W/m.K. То трябва да намалява загубата на топлина от тялото на носещия го и да покрива цялото тяло, с изключение на лицето. Средството трябва да е лесно за обличане, да позволява свалянето му във водата за не повече от 2 минути и да функционира в температурен диапазон от -30° до +20°.
Чл. 147
Наредба № 21 определя изискванията за безопасността на риболовните кораби, включително спецификации за спасителния кръг, самозапалващи се светещи и димни сигнали, и плаващи спасителни въжета. Спасителният кръг трябва да има определени размери и тегло, да бъде изработен от подходящи материали, и да включва спасителен леер. Светещите сигнали трябва да светят с определена интензивност и да издържат на падане, а димните сигнали трябва да отделят дим с ясно забележим цвят без експлозии. Спасителните въжета трябва да имат необходимите диаметър и здравина на разкъсване.
Чл. 148
Чл. 148 определя изискванията за линометателния апарат, който трябва да изхвърля лин с точност и да включва минимум четири ракети, способни да изхвърлят лина на разстояние от 230 метра. Освен това, апаратът трябва да има четири лина с минимална здравина на опън от 2 kN и кратки инструкции за употреба. Ракетите и линовете, ако са обединени, трябва да бъдат в водонепроницаема опаковка, а при изстрелване с пистолет, те трябва да се съхраняват в защитен контейнер.
Чл. 149
Сигналната парашутна ракета трябва да бъде във водонепроницаем корпус с ясни инструкции за употреба. Тя трябва да притежава средство за самозапалване и да не създава неудобство при употреба. При изстрелване, ракетата достига височина поне 300 m, освобождава парашутен сигнал с ярка червена светлина, гори равномерно с интензитет не по-малък от 30 000 cd, свети поне 40 секунди, спуска се с максимална скорост 5 m/s и не поврежда парашута по време на горене.
Чл. 150
Ръчният сигнален факел трябва да бъде водонепроницаем, с ясни инструкции за употреба, вградено средство за самозапалване и да не създава неудобство при употреба. Той трябва да свети с ярка червена светлина, да има интензитет не по-малко от 15 000 cd, да гори поне една минута и да продължава да гори дори след потапяне в продължение на 10 секунди на 100 mm под водата.
Чл. 151
Чл. 151 определя изискванията за плаващия димен сигнал, който трябва да бъде с водонепроницаем корпус, да не се запалва с експлозия при правилна употреба, и да има ясни инструкции за употреба. Димният сигнал трябва да изпуска дим с видим цвят за минимум 3 минути в спокойна вода, да не отделя пламък, да не се потапя под водата и да продължава да изпуска дим при потапяне във вода за 10 секунди на 100 мм под повърхността.
Чл. 152
Чл. 152 от Наредба № 21 определя изискванията за спусковите устройства и устройствата за качване в спасителните средства на риболовните кораби. Те трябва да осигуряват безопасно спускане и качване при определени условия, да бъдат независими от енергийното захранване на кораба, да се задействат от едно лице, да изискват минимална поддръжка и да издържат на статични и динамични изпитвания. Освен това, конструктивните елементи трябва да имат определен коефициент на сигурност и да бъдат устойчиви на корозия. Спусковите устройства за спасителни лодки и салове също трябва да отговарят на специфични изисквания, включително автоматично освобождаване и безопасно качване.
Чл. 153
Разпоредбите в глава 153 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. се отнасят за нови и съществуващи риболовни кораби, които имат дължина 24 метра или повече. Това означава, че всички кораби, които отговарят на тези критерии, трябва да спазват установените изисквания за безопасност.
Чл. 154
Наредбата определя изискванията за общокорабната система за аварийна сигнализация, която включва специфичен звуков сигнал и инструкции за екипажа в случай на авария. Планът за тревоги трябва да бъде на видно място на кораба и да съдържа информация за сигналите и действията на екипажа. Определят се задължения на членовете на екипажа, включително затваряне на водонепроницаеми врати и подготовка на спасителни средства. За малки кораби с екипаж под 45 м, може да се разреши отклонение от изискванията. Планът трябва да бъде готов преди отплаването и да се актуализира при промяна в екипажа.
Чл. 155
Наредбата регламентира задълженията на членовете на екипажа относно ученията за напускане на кораба и противопожарните тренировки. Всеки член на екипажа трябва да участва в минимум едно учение и една тренировка на месец, с възможност за периодично намаляване на изискванията за кораби под 45 метра. Ученията включват свикване на екипажа, проверки на оборудването и спускане на спасителни средства. Обучението за използване на спасителните средства трябва да се провежда в рамките на две седмици след качването на нов член на екипажа. Осигурява се ръководство за подготовка на достъпен език в помещенията на екипажа, което съдържа важна информация за безопасността.
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда, че Изпълнителна агенция "Морска администрация" е отговорна за проверка на обучението на екипажа на риболовни кораби за справяне с аварийни ситуации. Обучението включва различни аспекти, като видове аварии, използване на спасителни средства, принципи на оцеляване, действия при напускане на кораба, оцеляване във водата, действия на борда на спасителните средства и борба с пожар. Всеки член на екипажа трябва да бъде запознат с конкретните задължения и информация от плана за тревоги, както и да знае как да използва наличните спасителни средства и да предприема необходимите действия в случай на инцидент.
Чл. 157
Разпоредбите по тази глава се прилагат за нови риболовни кораби с дължина 24 метра и повече, както и за съществуващи кораби с дължина 45 метра и повече. Освен това, разпоредбите не ограничават бедстващите кораби, спасителните средства или лицата да използват всички налични средства за привличане на внимание и получаване на помощ.
Чл. 158
Чл. 158 от Наредба № 21 позволява на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да освобождава частично или при определени условия риболовни кораби от изискванията по чл. 161 - 165 и чл. 169, ал. 7, ако те отговарят на функционалните изисквания на чл. 159 и ако освобождаването не влияе негативно на безопасността на всички кораби. Освобождаването може да се разреши при определени условия, като например в случай на ненужно прилагане на изискванията или при изключителни обстоятелства за единичен рейс. Всяка година агенцията докладва на Международната морска организация за издадените освобождавания и причините за тях.
Чл. 159
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя, че всеки риболовен кораб на море е длъжен да предава и приема сигнали за бедствие и информация за морска безопасност. Корабът трябва да използва минимум две независими радиокомуникационни средства за предаване на сигнали за бедствие, да приема сигнали от брега и да координира операции по търсене и спасяване. Освен това, корабът е задължен да предава и приема информация от мястото на бедствието и да осигури точна локализация.
Чл. 160
Чл. 160 от Наредба № 21 предвижда, че риболовните кораби трябва да бъдат снабдени с радиоапаратура, която да отговаря на функционалните изисквания по чл. 159 и да изпълнява изискванията по чл. 161, както и специфични изисквания в зависимост от морския район. Радиоапаратурата трябва да бъде разположена така, че да предотвратява вредни въздействия и да осигурява безопасност и надеждност. Тя трябва да бъде защитена от неблагоприятни условия и да е снабдена с постоянно електрическо осветление. Управлението на УКВ радиотелефонните канали трябва да се осъществява от навигационния мостик, с възможност за радиосвръзка от крилата на мостика.
Чл. 161
Член 161 описва задължителните устройства, с които трябва да бъдат снабдени риболовните кораби. Включва УКВ радиоапаратура, радиолокационен транспондер, приемник за NAVTEX, радиоапаратура за INMARSAT, спътников авариен радиобуй и радиотелефонни устройства. Корабите, които не извършват рейсове в определени райони, могат да бъдат освободени от някои изисквания. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' има правомощия да освободи новопостроени кораби от определени изисквания.
Чл. 162
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя изискванията за безопасност на риболовните кораби, които извършват рейсове в морски район А1. Всеки такъв кораб трябва да бъде оборудван с радиоапаратура, способна да предава сигнали за бедствие по различни методи, включително УКВ, спътникови системи и други. Корабите могат да използват аварийни радиобуи, които да предават сигнали за бедствие и да бъдат лесно достъпни. ИА "МА" има правомощия да освобождава определени нови риболовни кораби от част от изискванията, ако те са оборудвани с необходимите радиоинсталации.
Чл. 163
Наредба № 21 определя изискванията за оборудване на риболовните кораби, извършващи рейсове в морски район А2. Те трябва да имат средновълнова радиоапаратура за предаване на сигнали за бедствие, радиоапаратура за непрекъсната вахта и средства за предаване на сигнали за бедствие чрез различни радиосистеми. Радиоапаратурите трябва да могат да предават и радиосъобщения с общо предназначение. Корабите, построени преди 1 февруари 1997 г., могат да бъдат освободени от някои изисквания, при условие че поддържат радиовахта на УКВ канал 16.
Чл. 164
Наредбата определя изискванията за оборудване на риболовни кораби, извършващи рейсове в морски райони А3, в зависимост от наличието на радиоапаратура за предаване на сигнали за бедствие и безопасност. Корабите трябва да разполагат с INMARSAT, средновълнова радиоапаратура и средства за излъчване на сигнали за бедствие. Специални изисквания са предвидени за кораби, построени преди 1 февруари 1997 г., които могат да бъдат освободени от определени изисквания, при условие че поддържат радиовахта на УКВ канал 16.
Чл. 165
Корабите, извършващи рейсове в морските райони, трябва да имат необходимата радиоапаратура и оборудване, както е посочено в наредбата. Оборудването по чл. 164, ал. 2, т. 3, буква "б" не може да замести оборудването по чл. 164, ал. 2, т. 3, буква "а". Корабите, построени преди 1 февруари 1997 г., могат да бъдат освободени от определени изисквания, ако поддържат радиовахта на УКВ канал 16, когато е възможно.
Чл. 166
Чл. 166 от Наредба № 21 задължава риболовните кораби, докато са на море, да поддържат непрекъсната вахта на определени радиоканали и честоти в зависимост от наличната радиоапаратура. Основните изисквания включват: поддържане на DSC на УКВ канал 70, честота 2,187.5 kHz за СВ радиоапаратура, и на средновълнови/късовълнови честоти, в зависимост от условията. Корабите също така трябва да приемат информация за морска безопасност на подходящи честоти и да поддържат вахта на УКВ канал 16 и радиотелефонната честота 2182 kHz, когато е възможно.
Чл. 167
Член 167 от Наредба № 21 определя изискванията за захранване с електрическа енергия на риболовните кораби. Корабите трябва да имат постоянен достъп до електрическа енергия, необходима за работата на радиоапаратурата и зареждането на резервни батерии. Осигурява се резервен източник на енергия, който да поддържа комуникации при бедствие и да функционира в случай на повреда на основния източник. Новите кораби трябва да имат резервно захранване за минимум 3 часа, а съществуващите кораби - между 1 и 6 часа, в зависимост от състоянието на аварийните източници. Резервният източник не трябва да зависи от корабната електрическа система и трябва да осигурява надеждност и безопасност на акумулаторните батерии, които трябва да се проверяват редовно. Допълнително, радиоапаратурите трябва да имат средства за непрекъснато подаване на информация от навигационното оборудване.
Чл. 168
Според Чл. 168 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г., оборудването на риболовните кораби трябва да бъде одобрено от ИА "МА" и да отговаря на експлоатационни изисквания, не по-ниски от тези на Международната морска организация. Оборудването, монтирано преди определените срокове, може да бъде освободено от пълно съответствие с изискванията, при условие че е съвместимо с новото оборудване и отговаря на критериите на Международната морска организация.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № 21 определя изискванията за оборудването на риболовните кораби, като акцентира на лесната подмяна на основни блокове без нужда от калибриране, достъпността за проверка и ремонт, както и осигуряването на информация и инструменти за поддръжка. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' следи за състоянието на радиооборудването и неговото съответствие с функционалните изисквания. За различни морски райони се предвиждат специфични методи за техническо обслужване и ремонт, с възможност за освобождаване от изисквания в зависимост от типа на кораба. При повреда на радиокомуникационно оборудване, корабът не се счита за немореходен, ако може да изпълнява спасителни функции.
Чл. 170
На всеки риболовен кораб се изисква наличието на квалифицирани специалисти, отговарящи на изискванията на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА"). Тези специалисти са отговорни за радиокомуникациите при бедствие и трябва да притежават съответните свидетелства, посочени в Радиоправилата. Един от специалистите се назначава за основен отговорник за радиокомуникациите в случай на бедствие.
Чл. 171
Чл. 171 от Наредба № 21 задължава записването на всички произшествия, свързани с радиокомуникациите, които са важни за безопасността на живота на море, в съответствие с изискванията на Изпълнителната агенция "Морска администрация" и Радиоправилата.
Чл. 172
Член 172 от Наредба № 21 уточнява, че разпоредбите в тази глава важат както за новите, така и за съществуващите риболовни кораби, освен ако не е указано друго. Това означава, че всички риболовни кораби, независимо от годината на построяване, трябва да спазват изискванията за безопасност, освен ако конкретно не е посочено изключение.
Чл. 173
Изпълнителна агенция "Морска администрация" има правомощия да освободи риболовен кораб от определени изисквания за безопасност, ако прецени, че условията на плаването или близостта до брега не налагат спазването на тези изисквания.
Чл. 174
Наредба № 21 определя изискванията за навигационно оборудване на риболовни кораби с дължина 24 m и повече, включително стандартни и пътеви магнитни компаси, средства за комуникация и вземане на пеленги. Корабите с дължина 45 m и повече трябва да имат жирокомпас и радиолокационна станция, а корабите с дължина 75 m и повече - допълнителни индикатори и радиопеленгатор. Изискванията могат да бъдат облекчени от ИА "МА" при определени условия. Всичкото оборудване трябва да бъде одобрено от ИА "МА" и да отговаря на международните стандарти.
Чл. 175
Чл. 175 от Наредба № 21 изисква на риболовните кораби да се осигурят необходимите навигационни прибори и публикации. Това включва щурмански прибори, коригирани морски карти, лоции, фарови книги, известия до мореплавателите и приливо-отливни таблици, които са задължителни за планирания рейс и трябва да отговарят на изискванията на Изпълнителната агенция "Морска администрация" (ИА "МА").
Чл. 176
На риболовните кораби е задължително да имат лампа за дневна сигнализация, която да не зависи единствено от главния източник на електрическа енергия, а да включва и преносима батерия. Корабите с дължина 45 метра и повече трябва да бъдат оборудвани с пълен комплект флагове и вимпели за обмяна на съобщения, използвайки международния код на сигналите. Всички кораби с радиоапаратура трябва да бъдат снабдени с международния код на сигналите, който се осигурява по преценка на ИА "МА".
Чл. 177
Наредбата определя изискванията за видимост от навигационния мостик на нови риболовни кораби с дължина 45 m и повече. Основните изисквания включват ясна видимост на морската повърхност, минимизиране на мъртвите сектори, оптимална височина на прозорците и хоризонтално зрително поле от мостика. Съществуващите кораби трябва да се стремят да отговарят на изискванията, но без задължителни промени в конструкцията. Корабите с нестандартна конструкция трябва да осигурят максимално близко ниво на видимост, в съответствие с изискванията.
Чл. 178
Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. определя разпоредбите, които се прилагат за нови и съществуващи риболовни кораби. Новите риболовни кораби с дължина 15 m или повече попадат под разпоредбите, ако са построени или преобразувани след 23 ноември 1995 г. или ако са построени преди тази дата, но са предадени три или повече години след нея. Съществуващите риболовни кораби с дължина 18 m или повече също подлежат на разпоредбите, но не се считат за нови.
Чл. 179
Чл. 179 предвижда, че инсталациите и оборудването на риболовните кораби трябва да се поддържат в технически изправност. Всеки открит дефект, който може да застраши безопасността и здравето на екипажа, трябва да бъде отстранен незабавно. Освен това, инсталациите и оборудването трябва редовно да се почистват.
Чл. 180
Корабите трябва да бъдат стабилни дори при максимално натоварване. Капитанът е отговорен за издаването на инструкции за поддържане на стабилността на кораба, които са задължителни за съответните лица.
Чл. 181
Чл. 181 от Наредба № 21 определя изискванията за електрическите инсталации на риболовните кораби. Те трябва да бъдат проектирани така, че да защитават екипажа и кораба от рискове, да осигуряват редовното функциониране на оборудването за нормални условия на работа и живот на персонала, както и да гарантират безопасността при аварийни ситуации без нужда от авариен източник на енергия.
Чл. 182
Чл. 182 от Наредба № 21 изисква всеки риболовен кораб да бъде оборудван с източник на аварийно осветление, който трябва да бъде монтиран извън машинното отделение, освен ако корабът е открит. В случай на пожар или неизправност на основната електроинсталация, аварийната система трябва да функционира минимум 3 часа и да осигурява захранване за свръзка, пожарни детектори, навигационни светлини, радиоинсталация и аварийна електрическа помпа. Ако основният източник на електрическа енергия се повреди, акумулаторната батерия трябва автоматично да захрани аварийните системи за минимум 3 часа. Основното и аварийното електротабло трябва да бъдат инсталирани така, че да не бъдат изложени на огън или вода.
Чл. 183
Член 183 от Наредба № 21 определя изискванията за броя, разпределението и размерите на пътищата и изходите за аварийно използване на риболовните кораби. Те трябва да се проектират с оглед на работните места, обитаемите части на кораба и максималния брой присъстващи лица. Изходите, снабдени с врати, трябва да бъдат лесно достъпни и незабавно използваеми от екипажа и спасителния екип при аварийни ситуации.
Чл. 184
Аварийните врати и изходи на риболовните кораби трябва да бъдат водонепроницаеми и да осигуряват изолация от метеорологичните условия, в зависимост от тяхното разположение и предназначение. Освен това, те трябва да бъдат конструирани с огнеустойчивост, подобна на корабните прегради.
Чл. 185
Чл. 185 от Наредба № 21 предвижда, че палубите, преградите, таваните и другите повърхности в работните райони на риболовните кораби трябва да бъдат изработени от нехлъзгав материал или да бъдат оборудвани с уреди, които предпазват от падане. Освен това, те трябва да бъдат свободни от препятствия, доколкото е възможно.
Чл. 186
Затворените помещения в работните райони на риболовните кораби трябва да бъдат изолирани и защитени от шум. Изолацията зависи от вида трудова дейност, която се извършва в помещенията, както и от физическата активност на членовете на екипажа.
Чл. 187
Чл. 187 от Наредба № 21 определя правилата за отваряне и затваряне на вратите на риболовните кораби. Според член 1, вратите могат да се отварят и затварят по всяко време от вътрешната страна на кораба. Член 2 посочва, че вратите могат да се отварят и затварят от двете страни, когато се използват работните райони на кораба.
Чл. 188
Чл. 188 от Наредба № 21 предвижда, че пътеките, шахтите, външната част на палубните постройки и всички пътища на риболовните кораби трябва да бъдат оборудвани с предпазни перила, перила за хващане и спасителни въжета или други равностойни средства, които да осигуряват безопасността на членовете на екипажа.
Чл. 189
Достъпът до надпалубните инсталации, предназначени за експлоатация или поддръжка, трябва да бъде обезопасен. За тази цел се изисква монтиране на предпазни перила или равностойни предпазни съоръжения с подходяща височина.
Чл. 190
Член 190 от наредбата предвижда, че горната част на рампата на траулер трябва да бъде снабдена с врата или равностойно средство, което да има същата височина като фалшборд. Вратата трябва да бъде изградена с конструкция, позволяваща дистанционно отваряне и затваряне, и може да се отваря само за хвърляне и прибиране на мрежата.
Чл. 191
Работните райони на риболовните кораби трябва да се поддържат чисти и да се вземат мерки за защита на екипажа от подхлъзване или падане в морето. Тези райони трябва да бъдат достатъчно просторни както по височина, така и по площ.
Чл. 192
Член 192 от Наредба № 21 определя изискванията за управление на двигателите на риболовните кораби. Според алинея 1, двигателите трябва да се управляват от защитен от шум и изолиран участък, когато управлението им е в машинното отделение, като достъпът до него не трябва да минава през машинното отделение. Алинея 2 посочва, че капитанският мостик отговаря на изискванията, изложени в чл. 190, ал. 2.
Чл. 193
Чл. 193 от Наредба № 21 от 5 юли 2005 г. предвижда задължението за създаване на сигурно средство за свръзка между мостика и работната палуба на риболовните кораби, с цел осигуряване на безопасност по време на риболовната дейност.
Чл. 194
Конструкцията на риболовния кораб трябва да осигурява добър поглед върху околната обстановка. Екипажът е задължен да бъде предупреждаван при морски вълнения по време на риболовните процедури или при извършване на друга дейност на палубата.
Чл. 195
Чл. 195 от Наредба № 21 определя изискванията за жилищните и сервизните помещения на риболовните кораби. Те трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват защита от неблагоприятни метеорологични условия, вибрации, шум и неприятни миризми. Жилищните помещения трябва да бъдат разположени с оглед минимизиране на негативните ефекти от движението на кораба. Освен това, в тях трябва да се монтират различни видове осветление - общо, намалено и локално за всяко спално място.
Чл. 196
Наредбата изисква, ако на риболовен кораб са изградени жилищни помещения, да има задължително санитарни помещения. Те трябва да бъдат оборудвани с топла и студена течаща вода, мивки и тоалетни, както и да разполагат с вентилационна система.
Чл. 197
Член 197 от Наредба № 21 изисква на риболовните кораби да има бордова стълба, мостче или друго подобно средство, което да осигурява безопасно качване на борда на кораба. Това е необходимо за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността на екипажа и пътниците.
Чл. 198, Допълнителни разпоредби § 1-§ 5
Наредба № 21 определя изискванията за безопасност на риболовните кораби, включително изолация на работни места от шум, определение на термини, свързани с риболовните кораби, и правила за пожароустойчивост на преградите. Тя уточнява какви условия трябва да бъдат изпълнени за нови и съществуващи риболовни кораби, изисквания за екипажа, механизми за безопасност и оборудване на спасителни средства. Наредбата влиза в сила на 1 януари 2007 г. и нарушенията подлежат на наказания съгласно Кодекса на търговското корабоплаване.
§1
Тази наредба определя термини, свързани с безопасността на риболовните кораби, включително определения за "риболовен кораб", "вътрешни морски води", "нов риболовен кораб" и различни технически спецификации. Тя също така описва изисквания за конструкция и безопасност, включително класификация на прегради и материали, използвани в корабостроенето, както и условия за експлоатация и безопасност на екипажа. Включени са и определения за спасителни средства и съоръжения, радиокомуникации и международни конвенции, свързани с безопасността на мореплаването.
§3
Нарушенията на разпоредбите на Наредба № 21 се установяват и наказват в съответствие с разпоредбите на глава 18 от Кодекса на търговското корабоплаване.
§5
Наредбата за безопасността на риболовните кораби влиза в сила на 1 януари 2007 г. Включва изисквания за пожароустойчивост на прегради и палуби, стандартни размери на фланци за свързване към брега, списъци на оборудването за спасителни лодки, салове и дежурни лодки. Изискванията за оборудване включват плаващи гребла, аптечки, сигнални средства и термозащитни средства, както и специфични условия за различни типове помещения на кораба.
