ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ КОНФИСКУВАНИТЕ С УКАЗ № 88 НА ПРЕЗИДИУМА НА НС ОТ 1953 Г. (НЕОБНАРОДВАН) НЕДВИЖИМИ И ДВИЖИМИ ИМОТИ, ПРИНАДЛЕЖАЩИ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЧЕРКВА В ПРЕДЕЛИТЕ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът предвижда възстановяване на собствеността на Католическата църква върху конфискувани недвижими и движими имоти, съгласно Указ № 88 на Президиума на Народното събрание от 12 март 1953 г. Възстановяването се отнася за имоти, които са собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми и които съществуват до размера, в който са били конфискувани.
Чл. 2
Член 2 от Закона за възстановяване собствеността на Католическата църква предвижда, че в случай, че не са изпълнени условията за възстановяване на правото на собственост, Католическата църква ще бъде обезщетена. Условията и редът за това обезщетение ще бъдат определени от Министерския съвет.
Чл. 3
Член 3 от Закона гласи, че наемните договори за недвижимите имоти, посочени в чл. 1, се считат за сключени без определен срок. Това означава, че наемателите имат право да ползват имотите за неопределен период от време, освен ако не бъде уговорено друго.
Чл. 4, § 1, § 2
Законът предвижда, че Католическата църква не може да иска пропуснати ползи и добиви от конфискуваните имоти. Разходите, направени от наематели - физически лица, са дължими по общия ред. Имотите, използвани за социални и здравни нужди, запазват предназначението си за срок от една година след влизането на закона в сила. Изпълнението на закона е възложено на Министерския съвет.
