Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя правилата за проектиране, изграждане, реконструкция и основен ремонт на мобилните далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях, наричани "строежи". Тя включва и изисквания за безопасността на тези строежи.
Наредба № 21 от 11 май 2007 г. не се прилага за мрежи на определени радиослужби, включително морска подвижна, въздушна подвижна, земна подвижна-спътникова, морска подвижна-спътникова и въздушна подвижна-спътникова.
Наредбата определя изискванията, които трябва да се спазват при изграждането на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения. Основните изисквания включват носимоспособност, сеизмична устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции, пожарна и аварийна безопасност, климатични и вентилационни системи, хигиена и опазване на здравето, безопасни условия на труд, технически изисквания към продуктите, съдържание на инвестиционните проекти и защита на националната сигурност.
Строежите на мобилни далекосъобщителни мрежи трябва да се проектират и изграждат в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията. Ако строежите са разположени в имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост, те също трябва да спазват изискванията на Закона за устройство на територията и чл. 168 от Закона за далекосъобщенията.
Наредбата определя правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, които включват комутационни станции, радиорелейни станции, кабелни линии и базови станции. Комутационните станции се състоят от технологични помещения, оборудване, електрическа уредба, далекосъобщителна инсталация, защитно заземяване, мълниезащитна уредба, пожароизвестителна система и инсталация за климатични условия. Базовите и радиорелейните станции включват подобни елементи, с добавяне на антенно-фидерна система.
Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя класификацията на базовите и радиорелейни станции в четири основни категории: 1. По изходна мощност: a) до 10 W; b) над 10 W. 2. По вид на технологичното помещение: a) "технологична кабина"; b) "контейнер". 3. По разположение: a) в/до/върху сгради; b) на мачти, стълбове, кули; c) в поземлени имоти. 4. По начин на захранване: a) от електроразпределителната мрежа; b) от собствени източници.
Чл. 7 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя условията за разработване на подробни устройствени планове за изграждане на мобилни далекосъобщителни станции. Плановете се изготвят за станции, разположени в поземлени имоти както в урбанизираните територии, така и извън тях, в случай че имотите са предвидени за изграждане на тези станции.
Строежите на мобилни далекосъобщителни мрежи се категоризират в съответствие с чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1 от 2003 г. Комутационните станции са трета категория, базовите и радиорелейните станции с извършвани строителни и монтажни работи също са трета категория, а при извършвани само монтажни работи са шеста категория. Базовите и радиорелейните станции по чл. 6, т. 1, б. "б" са първа категория.
Чл. 9 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. предвижда, че инвестиционните проекти за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях трябва да се изработват от проектанти с необходимата проектантска правоспособност, която е придобита съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Член 10 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. предвижда, че изходните данни за проектиране на строежите в областта на мобилните далекосъобщителни мрежи трябва да съответстват на изискванията на индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност, която е издадена съгласно Закона за далекосъобщенията.
Чл. 11 от Наредба № 21 определя задълженията на възложителя при изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения. Възложителят преценява кои фази от инвестиционния проект могат да бъдат възложени за изпълнение, а проектите трябва да се изработват съгласно заданието за проектиране. Те могат да включват обяснителна записка, архитектурни и конструктивни части, техническа инфраструктура, оценка на въздействието върху околната среда и технологични аспекти. Когато е необходимо, проектът трябва да съдържа план за безопасност и здраве, а също така се оценява за съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията.
Член 12 от Наредба № 21 регламентира, че инвестиционните проекти за строеж на радиорелейни и базови станции с изходна мощност над 10 W трябва да включват определяне на границите на хигиенно-защитната зона. Това се извършва при спазване на изискванията на Наредба № 9 от 1991 г., която определя пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.
Член 13 от Наредба № 21 предвижда, че конструкциите на строежите трябва да бъдат проектирани в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2004 г., която определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях.
Чл. 14 от Наредба № 21 определя, че връзките към електроразпределителната мрежа и други далекосъобщителни мрежи трябва да се проектират в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 1999 г. и Наредба № 6 от 2004 г. Това включва правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения, както и условия за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия.
Член 15 от Наредба № 21 гласи, че електрическите уредби, които се намират в комутационни, радиорелейни и базови станции, трябва да бъдат проектирани в съответствие с изискванията, установени в Наредба № 3 от 2004 г. Тази наредба се отнася до устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Член 16 от Наредба № 21 указва, че кабелните далекосъобщителни инсталации в комутационни, радиорелейни и базови станции трябва да се проектират в съответствие с изискванията на глава четвърта от Наредба № 17 от 2005 г., която се отнася до правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни мрежи и съоръжения.
Чл. 17 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. предвижда, че пожароизвестителните системи в строежите трябва да се проектират съгласно изискванията на Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми, която е обнародвана в Държавен вестник и е изменяна и допълвана през 1994 г.
Чл. 18 от Наредба № 21 определя условията за изграждане на станции на стълбове. Забранява се използването на стълбове от въздушни електропроводни линии, градски електротранспорт и електрифицирани железопътни линии. Допуска се изграждането на станции на стълбове за улично осветление, ако проводниците са монтирани вътре в стълба, като условията за това се договарят със собственика или ползвателя на стълба.
Строежите на мобилни далекосъобщителни мрежи трябва да се извършват в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и издадените разрешения за строеж. Необходимо е да се спазват и нормативните актове, българските стандарти и техническите спецификации, свързани с извършването, контрола и приемането на строителните и монтажни работи (СМР) в съответствие с чл. 169 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). При настъпили изменения или отклонения от инвестиционния проект след издаването на разрешението за строеж, трябва да се спазват изискванията на чл. 154 от ЗУТ.
Чл. 20 от Наредба № 21 предвижда задължения за строителя и лицето, упражняващо строителен надзор, за защита на околната среда по време на строителството. Те трябва да предприемат мерки за недопускане на щети или за ограничаване на вече нанесени щети. След завършване на строителството, в срок до един месец, те са длъжни да отстранят нанесените щети на недвижимия имот и прилежащата инфраструктура и да възстановят всичко в предишния му вид за своя сметка.
Чл. 21 от наредбата предвижда, че по време на строителството, далекосъобщителният оператор е задължен да предприема мерки, които да предотвратяват затруднения при ползването на имотите по предназначението им. Условията за изпълнение на тези мерки трябва да бъдат съгласувани със собственика или ползвателя на съответните имоти.
Чл. 22 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. изисква при изграждане на строежи в земеделски земи, гори и земи от горския фонд да се спазват разпоредбите на Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите. Това гарантира, че строителството не нарушава правилата за опазване на тези територии.
Чл. 23 от Наредба № 21 определя, че строителните продукти, предназначени за строежи и отговарящи на български стандарти и технически одобрения, се считат за съответстващи на изискванията за строежите. Замяната на строителни продукти с равностойни е допустима само с писмено съгласие на проектанта или лицето, упражняващо строителен надзор.
Чл. 24 от Наредба № 21 изисква радиосъоръженията в мобилните далекосъобщителни мрежи да отговарят на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства. Технологичното оборудване трябва да спазва изискванията на наредбите за електромагнитна съвместимост и електрически съоръжения, предназначени за определени граници на напрежението.
Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя, че контролът по време на строителството на мобилни далекосъобщителни мрежи се осъществява от различни лица, включително строителен надзор, технически ръководител, проектант и други контролни органи. Освен това, при изграждането и завършването на етапи от строежите се извършват проверки и изпитвания, съобразно нормативните актове и техническите спецификации.
Член 26 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. предвижда, че по време на изграждането на строежите трябва да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд, съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. относно минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строителни и монтажни работи.
Член 27 от Наредба № 21 предвижда, че актовете и протоколите, свързани с подготовката, започването и изпълнението на строежите, трябва да се съставят в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2003 г. Тази наредба определя правилата за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Строежите на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения се въвеждат в експлоатация съгласно условията и реда, предвидени в чл. 177 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 2 от 2003 г., която определя правилата за въвеждане в експлоатация на строежите в България, както и минималните гаранционни срокове за извършени строителни и монтажни работи.
Чл. 29 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя съдържанието на приемателно-предавателната документация за мобилни далекосъобщителни мрежи. Тя трябва да включва актове и протоколи от строителството, актове за скрити работи, протоколи за измерване на съпротивлението на заземяване, параметрите на мълниезащитната уредба, нивата на електромагнитните полета, окончателни електрически схеми и указания за безопасност при експлоатация.
Член 30 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. предвижда, че новите строежи трябва да се присъединяват към електроразпределителната мрежа в съответствие с правилата, установени в част втора на Наредба № 6 от 2004 г. Тази наредба регулира процеса на присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Собствениците или ползвателите на строежите имат право да експлоатират съоръженията след получаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Основните изисквания за безопасност са регламентирани в глава четвърта от наредбата.
Чл. 32 от наредбата предвижда, че строежите на мобилни далекосъобщителни мрежи трябва да се проектират и изграждат така, че да не застрашават безопасността на експлоатационния и проверяващия персонал, както и на други лица, дори и в случаи на предвидими неизправности. За постигане на тази безопасност се предвиждат следните защити: срещу поражения от електрически ток, от електромагнитни полета, от физически наранявания и срещу пожар.
Чл. 33 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. задължава всички съоръжения и кабели, изложени на неблагоприятни климатични условия, да бъдат конструирани или защитавани по начин, който предотвратява опасности, произтичащи от корозиращи атмосферни влияния, неблагоприятни температури и други неблагоприятни условия.
Член 34 от Наредба № 21 предвижда, че всички съоръжения и кабели на строежите трябва да бъдат проектирани и изградени по начин, който да предотврати възможността за опасно напрежение върху външния проводник на коаксиалните кабели и на достъпните токопроводими части на устройствата, включително пасивните елементи.
Чл. 35 от наредбата определя, че базовите и радиорелейните станции тип "контейнер", които са предназначени за работа на открито, трябва да имат степен на защита най-малко IP 44. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и надеждността на съоръженията в условия на открито.
Чл. 36 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. предвижда, че защитата срещу поражения от електрически ток в строежите трябва да бъде проектирана и изградена в съответствие с общите изисквания на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Чл. 37 определя изискванията за заземителите на системата за защитно заземяване. Те трябва да бъдат електрически независими от други заземители, а разстоянието между тях да бъде поне три пъти дълбочината на заземителя. Заземителят на защитното заземяване и заземителят на мълниезащитата трябва да бъдат свързани с подземна връзка. Съпротивлението на заземяване не трябва да надвишава 4 ома, в съответствие с указанията на производителите.
Чл. 38 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. предвижда, че заземителните клеми на всички съоръжения, инсталирани в комутационни, радиорелейни и базови станции, трябва да бъдат свързани към заземителна шина. Свързването трябва да се извърши с изолиран меден защитен проводник, чийто сечение не трябва да е по-малко от 10 mm2.
Чл. 39 от наредбата предвижда, че заземителните клеми на аресторите, свързани към коаксиалните кабели при влизането им в помещенията на радиорелейни и базови станции, трябва да бъдат свързани към заземителната шина. Това е част от раздела, който се отнася до мълниезащитата.
Сградите и антенните носачи, свързани с мобилни далекосъобщителни мрежи, трябва да бъдат защитени от преки попадения на мълнии чрез мълниеотводи. Ако част от строежите попада в защитена зона на съседни обекти, защита се изисква само за частите извън тази зона. В защитената зона на съществуващи обекти не е задължително изграждането на мълниезащитна уредба.
Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя правилата за мълниезащита на строежи в зависимост от техния размер. За строежи с проектна височина до 25 м, мълниезащитната уредба трябва да бъде въведена преди окончателното завършване на строителството. За строежи над 25 м е необходимо проектиране и изграждане на временна мълниезащитна уредба, която да влезе в действие по време на строителството. Метални съоръжения над 15 м трябва да бъдат свързани към заземител преди изправянето им, за да се осигури защита срещу мълнии.
Чл. 42 от Наредба № 21 задължава при изграждането на мълниезащитната уредба да се предприемат мерки за намаляване на корозията на елементите. Това е важно за осигуряване на дълготрайността и безопасността на съоръженията.
Член 43 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. позволява използването на металните конструкции на антенните носачи като мълниеприемници. Това означава, че антенните носачи не само че служат за поддържане на антените, но също така могат да изпълняват функцията на защита от мълнии.
Прътовите мълниеприемници трябва да бъдат изградени от стоманени профили с минимално сечение от 100 mm2 и дължина от 0,2 m. Възможно е да се използват и профили от други метали, при условие че техните размери отговарят на физическите характеристики на стоманените профили.
Мълниеприемниците трябва да бъдат свързани с токоотводите посредством заваряване или винтово съединение. При винтовото съединение е необходимо да се осигури преходно електрическо съпротивление, което да не надвишава 0,05 W.
Наредбата определя изискванията за изграждане на токоотводи от мълниеприемници. Всеки мълниеприемник трябва да има минимум два токоотвода, които да се проектират по най-краткия път до заземителя. Проводниците трябва да бъдат прави, с минимален радиус на огъване от 0,20 m, и да не обхващат цокли или корнизи. Освен това, проводниците не трябва да преминават близо до електрически инсталации, а при пресичане те трябва да бъдат защитени с метална обвивка, свързана с токоотвода.
Чл. 47 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя правилата за прокарване на токоотводи при различни видове заземители. При съсредоточени заземители, токоотводите трябва да се разполагат по противоположни страни на сградата. При разсъсредоточени заземители или заземителни контури, разстоянието между токоотводите не трябва да надвишава 25 метра, измерено по периметъра на сградата.
Закрепването на проводниците на токоотводите към носеща повърхност трябва да се извършва с минимум едно закрепване на всеки 1 метър. Освен това, е необходимо да се предвиди възможност за надлъжна подвижност (дилатация) на проводниците.
Съгласно Чл. 49 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г., токоотводите, разположени на височина до 2 метра от нивото на терена, трябва да бъдат защитени срещу механични въздействия чрез използването на защитни обвивки.
Чл. 50 от Наредба № 21 определя изискванията за токоотводите в мобилните далекосъобщителни мрежи. Според чл. 50, токоотводите трябва да бъдат изработени от шини, въжета или кръгли проводници с минимално сечение от 50 mm2. Освен това, забранено е използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.
Чл. 51 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. предвижда, че за токоотводи могат да се използват различни метални конструктивни части, включително направляващи на асансьори, надлъжна армировка на стоманобетонни колони, пожарни стълби и метални комини.
Според Наредба № 21 от 11 май 2007 г., токоотводите трябва да бъдат защитени от корозия, като се използват методи като поцинковане, калайдисване, боядисване и други подобни техники.
Чл. 53 от Наредба № 21 определя изискванията за проектиране и изграждане на заземители на мълниезащита. Тези заземители трябва да се проектират и изграждат в съответствие с изискванията на приложение № 7 от Наредба № 4 от 2003 г. Видът на заземителя се определя в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и нормираната стойност на съпротивлението.
Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя три основни начина за проектиране и изграждане на заземители: 1. Вертикални заземители от стоманени пръти, профили или тръби, с дълбочина на горния край от 0,6 до 0,8 м и минимална дълбочина при набиване 2,5 м или при навиване 4,5 м. 2. Хоризонтални заземители от електроди, разположени на дълбочина 0,6 до 0,8 м, с възможност за свързване на вертикални заземители. 3. Комбинирани заземители, които включват вертикални и хоризонтални елементи, свързани в обща система.
Чл. 55 от Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя допълнителни изисквания при проектирането на заземители. Заземителните електроди трябва да бъдат насочени извън сградите, да се избягват дълги електроди, единичен вертикален електрод може да се използва само при високо специфично съпротивление на почвата, и електродите за мълниезащита трябва да са на достатъчно разстояние от подземни съоръжения.
Чл. 56 определя изискванията за заземители, които да осигурят защита срещу мълнии. Заземителите трябва да имат коефициент на импулса (a) не по-голям от 1, като стойностите зависят от тока на мълнията, специфичното съпротивление на почвата и конструкцията на заземителя. Граничните дължини на хоризонталните заземители и стойностите на a за вертикални и комбинирани заземители са посочени в приложенията на наредбата. Също така, съпротивлението на електрически ток с честота 50 Hz може да се изчисли от нормируемото импулсно съпротивление с формула R50 = Rимп./a.
Чл. 57 от Наредба № 21 определя изискванията за проектиране и изграждане на заземителни електроди. Вертикалните и хоризонталните електроди с кръгло сечение трябва да имат диаметър най-малко 10 mm. За електродите с правоъгълно сечение, минималното сечение е 160 mm2, а дебелината на стената - най-малко 4 mm. За електродите-тръби, дебелината на стената трябва да бъде най-малко 3,5 mm.
Наредбата предвижда спецификации за заваръчните шевове при проектиране на съединенията на заземителите и токоотводите. За правоъгълно сечение, дължината на заваръчния шев трябва да бъде удвоената широчина, а за кръгло сечение - шест пъти диаметъра.
Член 59 от Наредба № 21 определя изискванията за проверка на съпротивлението на заземителите на токоотводите. Предвиждат се разглобяеми съединения (контролни клеми), свързани с отделни заземители, които осигуряват електрическа връзка с останалите токоотводи и преходно електрическо съпротивление до 0,05 W. Контролните клеми трябва да бъдат разположени извън сградата на височина от 1 до 2 метра, в защитна кутия с надпис "Мълниезащита". При съоръжения с метални стени или без специален токоотвод, контролни клеми се монтират между всеки метален елемент и заземителя. Всяка контролна клема се обозначава със знак "земя".
Наредбата предвижда, че импулсното съпротивление на заземителите за защита при преки попадения на мълнии трябва да бъде до 20 W. При специфично съпротивление на почвата от 500 W.m и по-голямо, е допустимо съпротивлението да достигне до 40 W, като могат да се използват и естествени заземители, като стоманобетонни фундаменти.
Чл. 61 от наредбата предвижда свързването на заземителната и мълниезащитната система в радиорелейни и базови станции чрез стоманена поцинкована шина с размери 40 х 4 mm. Шината трябва да бъде положена под земята в съответствие с изискванията на чл. 58, т. 2.
Наредбата определя правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, като основно внимание е отделено на нивата на електромагнитните полета и хигиенно-защитните зони около строежите. Според чл. 62, нивата на електромагнитните полета трябва да съответстват на Наредба № 9 от 1991 г. За станции с мощност до 10 W, оценката на хигиенно-защитните зони се извършва чрез измервания, докато за станции с мощност над 10 W, границите на тези зони се изчисляват в етапа на проектиране. Допълнителните разпоредби дават определения на термини, свързани с антенно-фидерни системи, мълниезащита и заземяване, а преходните и заключителни разпоредби уточняват основанието и процедурата за прилагане на наредбата.
Наредба № 21 от 11 май 2007 г. определя правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения. В преходните и заключителни разпоредби се уточняват основни термини като антенно-фидерна система, арестор, заземител, мълниезащита и други, които са важни за безопасността и функционирането на тези мрежи. Всеки термин е описан с конкретно значение, което е необходимо за правилното прилагане на наредбата.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник'. Приложенията съдържат минимални размери на токоотводите, гранични дължини на хоризонтални заземители, и стойности на коефициента на импулса за вертикални и комбинирани заземители, свързани с конкретни спецификации на съпротивление на почвата.