ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя правилата и процедурите за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, инвестиционни посредници, финансови институции и холдинги, лицензирани в България или в други държави членки на ЕС. Включва и клонове на институции от трети държави. Прилагането на закона от БНБ и Комисията се основава на различни фактори като правна форма, рисков профил и взаимосвързаност с финансовата система. Законът не се прилага за лица, лицензирани съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012.
Чл. 2
Българската народна банка (БНБ) е определена като орган за преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, които са под надзор от БНБ. При изпълнението на своите функции, БНБ прилага Регламент (ЕС) № 806/2014, който установява правила за преструктуриране. Управителният съвет на БНБ взема решения относно преструктурирането и определя независимо звено, което го подпомага. Това звено работи в сътрудничество с банковия надзор и приема вътрешни правила за работа. Консултациите между органа за преструктуриране и компетентния орган се осъществяват чрез обмен на информация и становища.
Чл. 2а
Чл. 2а от закона определя Българската народна банка като орган за преструктуриране, който изпълнява задачи и взема решения за преструктуриране в съответствие с Регламент (ЕС) № 806/2014. Тя следва насоките и указанията на Единния съвет за преструктуриране и предприема необходимите действия за прилагане на решенията по регламента.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя Комисията за финансов надзор като орган за преструктуриране на субекти, които не са кредитни институции и подлежат на консолидиран надзор от Комисията. Комисията прилага Регламент (ЕС) № 806/2014 и този закон при вземането на решения. В правилника на Комисията се определя структурно звено, което подпомага работата на Комисията и е независимо от надзора на инвестиционната дейност. Вътрешните правила на Комисията регламентират работата на това звено и обмена на информация с други органи. Звеното активно сътрудничи с Управление "Надзор на инвестиционната дейност" и БНБ при подготовката и изпълнението на решенията за преструктуриране.
Чл. 3а
Чл. 3а от Закона определя ролята на Комисията за финансов надзор като орган за преструктуриране на субекти, които не са кредитни институции, но попадат под консолидирания надзор на ЕЦБ. Комисията изпълнява задачи и взема решения за преструктуриране в съответствие с Регламент (ЕС) № 806/2014 и следва указанията на ЕСП. Осигурява се участие на министъра на финансите в процеса.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя задълженията на органа за преструктуриране. Той е длъжен незабавно да информира министъра на финансите за решенията си относно преструктуриране и прилагане на инструменти за преструктуриране. Решенията подлежат на одобрение от министъра, когато могат да повлияят на публичните финанси, при вероятност за използване на държавни инструменти за финансова стабилизация или при системна криза. Министърът може да одобри или отхвърли предложените решения, а органът за преструктуриране може да внесе промени в тях.
Чл. 5
Законът регламентира сътрудничеството между Българската народна банка и Комисията с Европейския банков орган (ЕБО) при изпълнение на задълженията по закона. Те трябва да предоставят необходимата информация на ЕБО и да работят съвместно с различни европейски институции в рамките на Единния механизъм за преструктуриране. Законът също така уточнява, че БНБ и Комисията не носят отговорност за вреди от действия или бездействия при изпълнение на задълженията си, освен в случаи на умишлено действие. При преструктуриране на дружества, БНБ и Комисията взаимодействат и обменят информация при планирането на режима на преструктуриране.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда задължение за институции, които не са част от група с консолидиран надзор, да изготвят и поддържат план за възстановяване. Този план трябва да включва мерки за подобряване на финансовото състояние при затруднения. Институцията е длъжна да преглежда и актуализира плана поне веднъж годишно или при съществени промени в структурата или финансовото си състояние. Планът не може да предвижда достъп до извънредна публична финансова подкрепа и трябва да включва информация за активите, които могат да се използват за обезпечение. Ръководният орган на институцията одобрява плана, който след това се предоставя на компетентния орган.
Чл. 7
Чл. 7 регламентира процедурата за оценка на плановете за възстановяване на кредитни институции и инвестиционни посредници. Компетентният орган извършва преглед на плана в срок до 6 месеца, оценявайки неговата жизнеспособност и ефективност при финансови сътресения. При установяване на слабости, органът може да изиска преработен план, а ако не се предприемат подходящи действия, може да наложи мерки. Институциите имат право да изразят становище по оценката в 14-дневен срок.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва задълженията на предприятия майки от ЕС, които са под надзор от БНБ или Комисията. Те трябва да изготвят план за възстановяване на групата, включващ действия за стабилизиране на финансовото състояние на групата или отделни институции в нея при възникнали сътресения. Планът трябва да предвижда координация между различните нива на групата и да включва мерки за финансова подкрепа. Ръководният орган на предприятието майка е отговорен за оценката и одобрението на плана преди неговото представяне на надзорния орган.
Чл. 9
Член 9 предвижда, че Българската народна банка (БНБ) или Комисията може да изиска от кредитна институция, регистрирана в България и част от група, която е под надзора на консолидиращ орган в друга държава членка, да изготви индивидуален план за възстановяване. При оценката на тези планове се прилагат разпоредбите на член 6 и 7.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва процеса на оценка на плановете за възстановяване на групата от Българската народна банка и компетентните органи на дъщерните дружества. Оценката трябва да се извърши в срок от 4 месеца и включва преглед на плана, необходимостта от индивидуални планове за дъщерни дружества и прилагане на мерки. В случай на несъгласие, консолидиращият орган може да вземе самостоятелно решение, като отчита мненията на компетентните органи на дъщерните дружества. Съвместните решения са окончателни, а при необходимост може да бъде поискано съдействие от Европейския банков орган (ЕБО).
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че Българската народна банка (БНБ) и Комисията, в качеството си на компетентни органи, оценяват плановете за възстановяване на групите кредитни институции. Оценката трябва да се извърши в съответствие с изискванията на чл. 7 и 8, като се вземат предвид мерките за финансовата стабилност в държавите, в които групата оперира. Ако не се постигне съвместно решение по плана, БНБ или Комисията могат да вземат самостоятелно решение. В случай на отнасяне на въпрос до Европейския банков орган (ЕБО), решението на БНБ или Комисията се отлага до произнасянето на ЕБО.
Чл. 12
Член 12 от закона предвижда, че когато Българската народна банка (БНБ) или Комисията е надзорен орган за значим клон, те участват в консултации със съответния компетентен орган относно елементите на плана за възстановяване на институцията или групата, които са свързани с клона.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя изискванията за плана за възстановяване. Той трябва да включва показатели за определяне на етапите за предприемане на действия и мерки. Показателите могат да бъдат качествени или количествени, лесни за наблюдение и се съгласуват с компетентния орган. Институцията е задължена да следи редовно тези показатели. Управителният съвет или директорите могат да решат да предприемат действия, дори ако показателят не е изпълнен, или да не предприемат действия, ако показателят е изпълнен. Във всички случаи, институцията трябва незабавно да уведоми компетентния орган за взетото решение.
Чл. 14
Член 14 от закона регулира процеса на изготвяне и актуализиране на плановете за преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Органът за преструктуриране приема план след консултация с компетентни органи и анализира условията за преструктуриране. Плановете не могат да предвиждат извънредна публична финансова подкрепа, освен в определени случаи. Институциите са задължени да съдействат на органа при изготвянето на плановете, които трябва да се преглеждат поне веднъж годишно или след значителни промени в институцията.
Чл. 15
Член 15 от закона определя, че когато Българската народна банка (БНБ) или Комисията по финансов надзор е орган за преструктуриране и надзор на значим клон на институция, която не е част от група, те участват в консултации по инициатива на органа за преструктуриране на институция, лицензирана в друга държава членка. Това се случва преди изготвянето на плана за преструктуриране, като се осигурява информация относно целите на тези планове и сътрудничеството от страна на институциите.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя правомощията на органа за преструктуриране при изготвянето на планове. Органът може да изисква сътрудничество от институциите, както и необходимата информация, включително информация от приложение № 3. Ако информацията е налична в съответните управления на БНБ или Комисията, тя трябва да бъде предоставена на органа. Освен това, органът е задължен да изпрати на ЕБО необходимата информация, получена за плана за преструктуриране.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва процедурата за изготвяне на план за преструктуриране на групата, когато предприятието майка е институция от ЕС. Планът се изготвя от органа за преструктуриране и включва мерки за преструктуриране на предприятието майка, дъщерни дружества и свързани компании. В него се определят действия, последствия, координация с органи в трети държави и финансиране. Планът трябва да е справедлив и да не нарушава финансовата стабилност на държавите членки.
Чл. 18
Чл. 18 от закона определя задълженията на предприятието майка от ЕС да предоставя информация на БНБ и Комисията относно дейността на групата. Информацията трябва да обхваща както предприятието майка, така и всеки субект от групата. БНБ или Комисията следва да изпрати получената информация на Европейския банков орган и на органите за преструктуриране на дъщерните дружества и значимите клонове. В допълнение, информацията за дъщерни дружества в трети държави може да бъде предоставена на ЕБО само със съгласието на съответния надзорен орган. Изпратената информация трябва да включва данни, които са от значение за дъщерните дружества и значимите клонове.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя процеса на изготвяне и поддържане на планове за преструктуриране на групи от кредитни институции. Българската народна банка и Комисията, в качеството си на орган за преструктуриране, съвместно с други компетентни органи, изготвят и актуализират плановете, като могат да включват и органи от трети държави. Плановете се преглеждат поне веднъж годишно или при съществени промени. Съвместното решение за плана се приема от органа за преструктуриране на ниво група и органите на дъщерните дружества, в срок от четири месеца след получаване на необходимата информация. При необходимост, органът за преструктуриране може да поиска помощ от Европейския банков орган за постигане на съвместно решение.
Чл. 20
Чл. 20 регламентира процеса на вземане на решения от органите за преструктуриране при несъгласие по плана за преструктуриране на група. При липса на съвместно решение, органът на ниво група взема самостоятелно решение, което трябва да бъде мотивирано и да отчита мненията на другите органи. Ако е направен запитване до ЕБО, решението се отлага до получаване на отговор. Всеки орган на дъщерно дружество може да вземе самостоятелно решение, ако не е съгласен с плана на групата, и да изготви свой собствен план. Всички решения трябва да бъдат мотивирани и съобщени на останалите органи. Съвместните решения и самостоятелните решения са окончателни, освен в случаи на засягане на фискалната отговорност на държавата членка.
Чл. 21
Член 21 регламентира ролята на БНБ и Комисията при преструктуриране на дъщерни дружества на предприятия майки от ЕС. БНБ/Комисията участва в приемането на планове за преструктуриране и има право да предлага актуализации на плана при значителни промени. При липса на съвместно решение, БНБ/Комисията може самостоятелно да вземе решение относно институцията и да изготви план за преструктуриране. При наличие на възражения, органът за преструктуриране може да поиска повторна оценка на плана, ако въпросът засяга фискалните отговорности на България.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че Българската народна банка (БНБ) и Комисията участват в изготвянето и поддържането на планове за преструктуриране на кредитни институции или групи. БНБ и Комисията дават становища и в качеството си на компетентен орган съгласно Закона за кредитните институции и Закона за пазарите на финансови инструменти.
Чл. 23
Българската народна банка и Комисията участват в консултации, инициирани от органа за преструктуриране на група, с цел изготвяне и периодичен преглед на плана за преструктуриране на групата. Компетентните органи получават плановете за преструктуриране.
Чл. 24
Чл. 24 от закона предвижда, че Българската народна банка и Комисията, в качеството си на орган за преструктуриране, трябва да предават плановете за преструктуриране, както и всички изменения в тях, на съответните компетентни органи. Раздел III от закона се отнася до прилагането на опростени изисквания при изготвянето на плановете за възстановяване и преструктуриране.
Чл. 25
Българската народна банка и Комисията могат да прилагат опростени изисквания при изготвянето на плановете за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, отчитайки фактори като въздействието на неизпълнението на задължения, вероятността от негативни последици за финансовите пазари и икономиката. Решението определя детайлността на плановете, сроковете за тяхното изготвяне и актуализация, както и информацията, която трябва да предостави институцията. Опростените изисквания могат да бъдат отменени по всяко време и не засягат правомощията на БНБ и Комисията за управление на кризи. Важно е да се отбележи, че опростените изисквания не могат да се прилагат за институции с активи над 3 млрд. лв. или с дял на активите над 4% от БВП на България.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя условията, при които органът за преструктуриране оценява възможността за преструктуриране на институции, които не са част от група. Оценката се извършва без използването на извънредна публична финансова подкрепа, извънредно ликвидно улеснение от централната банка или ликвидно улеснение при нестандартни условия. Процесът включва консултации с органите за преструктуриране от други държави членки и се стреми да осигури непрекъснатост на критичните функции на институцията, без значителни негативни последици за финансовата система. При необходимост органът уведомява Европейския банков орган (ЕБО) за невъзможността за преструктуриране. Оценката се извършва паралелно с плана за преструктуриране.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя процедурата за оценка на възможността за преструктуриране на групи от кредитни институции. Българската народна банка и Комисията оценяват дали групата може да бъде преструктурирана без извънредна финансова подкрепа или ликвидно улеснение от централна банка. Оценката се извършва в сътрудничество с компетентните органи от държавите членки, където са установени клонове на групата. Преструктурирането е допустимо, ако не води до значителни неблагоприятни последици за финансовата система. В случай, че групата не може да бъде преструктурирана, органът за преструктуриране уведомява Европейския банков орган. Оценяването включва и анализ на обстоятелствата по приложение № 4, а при наличие на дъщерни дружества или значими клонове в България, те също участват в оценката.
Чл. 28
Член 28 от Закона определя правомощията на Българската народна банка и Комисията като органи за преструктуриране на кредитни институции, лицензирани в България, които са дъщерни дружества в групи, установени в други държави членки или в Европейския съюз. Те оценяват възможностите за преструктуриране на групата и всяка от групите за преструктуриране, спазвайки изискванията на чл. 27. Освен това, БНБ и Комисията участват в консултации, инициирани от органа за преструктуриране на ниво група, за оценка на преструктурирането.
Чл. 28а
Чл. 28а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя, че органът за преструктуриране може да наложи забрана на институции или дружества да извършват разпределения над максималната сума, свързана с минималните изисквания за собствен капитал и задължения. Това може да се случи чрез различни действия, като разпределения свързани с базовия собствен капитал, поемане на задължения за променливи възнаграждения или плащания по инструменти на допълнителния капитал.
Чл. 28б
Чл. 28б от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя условията, при които органът за преструктуриране може да упражни правомощия за налагане на забрани на разпределения, ако институцията не изпълнява комбинираното изискване за буфер и определени капиталови изисквания. Органът оценява сериозността на неизпълнението, промените във финансовото състояние, вероятността за изпълнение на изискванията и влиянието на забраната върху условията за финансиране. Забраната може да не се наложи при наличие на определени обстоятелства, свързани с финансовите пазари и риска за финансовата стабилност.
Чл. 29
Чл. 29 урежда процедурата при установяване на съществени пречки за преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. При наличие на такива пречки, органът за преструктуриране уведомява писмено засегнатите субекти и съответните органи в други държави членки. Засегнатият субект трябва да предложи мерки за преодоляване на пречките в срок от 4 месеца, а в определени случаи - и в срок от 2 седмици. Ако мерките не са адекватни, органът за преструктуриране може да изиска допълнителни действия, включително преразглеждане на споразумения и ограничения на дейности. Решенията на органа трябва да бъдат мотивирани и да отчитат последиците за финансовата стабилност.
Чл. 30
Чл. 30 описва процеса на преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително задълженията на Българската народна банка (БНБ) и Комисията. Те действат като органи за преструктуриране на ниво група и работят в тясно сътрудничество с органите за преструктуриране на дъщерните дружества. Процесът включва оценка на пречките пред преструктурирането и изготвяне на доклад, който се обсъжда с компетентните органи. При наличие на съществени пречки, предприятието майка от ЕС може да предложи алтернативни мерки, които органът за преструктуриране оценява. Сроковете за вземане на решения и уведомления са строго регламентирани, а решенията са окончателни.
Чл. 31
Чл. 31 от закона определя ролята на Българската народна банка (БНБ) и Комисията в процеса на преструктуриране на кредитни институции, които са дъщерни дружества на предприятия майки от ЕС. В него се описват механизмите за съвместна работа между органите за преструктуриране на различни нива, необходимостта от оценка на мерките за преструктуриране и процедурите при липса на съвместно решение. Включени са и детайли относно отнасяне на въпроси до Европейския банков орган (ЕБО) и последващи действия в зависимост от решенията, взети от него.
Чл. 32
Член 32 от закона предвижда участие на БНБ и Комисията в консултации, инициирани от органа за преструктуриране на ниво група, когато в България е установен значим клон на институция от група с предприятие майка от ЕС. Консултациите касаят: 1) идентифициране на пречки пред преструктурирането на групата и свързаните с нея субекти; 2) оценка на мерките, предложени от предприятието майка за преодоляване на пречките; 3) оценка на мерките, изискани от органите за преструктуриране.
Чл. 33
Чл. 33 от закона определя ролята на БНБ и Комисията като надзорни органи по отношение на дъщерни институции, лицензирани в България, които са част от група с майка предприятие от ЕС. Те участват в консултации, инициирани от органа за преструктуриране на ниво група, с цел постигане на решения за преструктуриране. Основните точки на консултациите включват: 1) идентифициране на съществени пречки пред преструктурирането; 2) оценка на мерките, предложени от майката за преодоляване на пречките; 3) оценка на мерките, изисквани от органите за преструктуриране.
Чл. 34
Чл. 34 от закона описва условията и правилата за сключване на споразумения за вътрешногрупова финансова подкрепа между кредитни институции и инвестиционни посредници. Институции, които са част от група и отговарят на определени условия, могат да предоставят финансова подкрепа на други субекти от групата. Споразумението за финансова подкрепа трябва да бъде сключено при условие, че нито една от страните не отговаря на условията за ранна намеса. Правилата за изчисляване на насрещната престация и условията на споразумението трябва да бъдат в съответствие с принципите за свободно действие на страните и достъп до информация. Споразумението не може да бъде упражнявано от трети лица.
Чл. 35
Член 35 от закона регламентира процедурата за получаване на разрешение от институцията майка в Европейския съюз за споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа. Заявлението се представя пред БНБ или Комисията и включва текста на споразумението и страните по него. Консолидиращият надзорен орган е отговорен за оценка на заявлението и вземане на решение в срок от четири месеца, като може да поиска съдействие от ЕБО. При липса на съвместно решение, органът взема самостоятелно решение, което се мотивира и предоставя на заявителя и другите компетентни органи.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя ролята на Българската народна банка и Комисията като компетентни органи при одобрение на споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа. Те действат заедно с консолидиращия надзорен орган и други компетентни органи. Ако не бъде постигнато съвместно решение, надзорният орган на дъщерното дружество може да поиска помощ от Европейския банков орган.
Чл. 37
Споразуменията за вътрешногрупова финансова подкрепа, по които е страна субект по чл. 1, ал. 1, т. 1 - 5, изискват разрешение от консолидиращия надзорен орган и одобрение от общото събрание на акционерите или съдружниците на съответния субект. Такова споразумение влиза в сила само след упълномощаване на ръководния орган за предоставяне или получаване на финансова подкрепа. Ръководният орган е задължен ежегодно да докладва пред общото събрание за изпълнението на споразумението. Подписаните споразумения и измененията в тях трябва да бъдат предоставени на БНБ и Комисията.
Чл. 38
Съгласно Чл. 38, субектите, които предоставят финансова подкрепа на други субекти от групата, трябва да спазват редица условия. Те включват необходимостта от реална помощ за преодоляване на финансови затруднения, запазване на финансовата стабилност, ясно определени условия за предоставяне на подкрепата, наличие на възможност за получаване на насрещна престация, запазване на ликвидността и платежоспособността на предоставящия субекта, както и спазване на регулаторни изисквания. Допълнително, предоставянето на подкрепата не трябва да застрашава финансовата стабилност на страната и не трябва да влияе негативно на възможността за преструктуриране на лицето, предоставящо подкрепата.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя, че решението за предоставяне или приемане на вътрешногрупова финансова подкрепа се взема от ръководния орган на съответното лице. Решението трябва да бъде мотивирано, да посочва целта на подкрепата и как тя съответства на условията по чл. 38. БНБ и Комисията имат право на възражение при предоставяне на подкрепа от поднадзорно лице.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя задълженията на дружествата, които искат да предоставят финансова подкрепа в рамките на група. Преди предоставянето на подкрепата, дружеството трябва да уведоми Българската народна банка (БНБ), консолидиращия надзорен орган, компетентния орган на получателя на подкрепата и Европейския банков орган. Уведомлението трябва да включва мотивирано решение и подробности относно предложената подкрепа. БНБ или Комисията имат 5 работни дни да вземат решение за разрешаване или забрана на подкрепата. Решението им се съобщава незабавно на съответните органи. Ако не бъде взето решение за забрана, подкрепата може да бъде предоставена.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя задълженията на БНБ и Комисията при вземане на решения относно финансова подкрепа на дружества от група. При решение на БНБ или Комисията за забрана или ограничаване на финансова подкрепа, те незабавно уведомяват членовете на надзорната колегия и колегията за преструктуриране. В случай на решение на ръководния орган на дружество за предоставяне на финансова подкрепа, консолидиращият надзорен орган също уведомява останалите членове на надзорната колегия и колегията за преструктуриране.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона предвижда, че когато БНБ или Комисията имат възражения относно решения на компетентни органи на други държави членки за забрана или ограничаване на финансова подкрепа за определени дружества, те могат да поискат съдействие от ЕБО в срок от два дни. Правото да се упражни тази процедура важи и за дъщерни дружества. В случай на ограничение или забрана на вътрешногрупова финансова подкрепа, БНБ или Комисията могат да изискат повторна оценка на плана за възстановяване на групата или преразгледан план от институцията.
Чл. 43
Субектите, които са част от определена група, трябва да оповестят на своята интернет страница информация за сключените споразумения за вътрешногрупова финансова подкрепа. Това включва описание на общите условия на споразумението и наименованията на участниците в него. Информацията трябва да бъде актуализирана поне веднъж годишно. Допълнително, за тези случаи се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва мерките, които компетентният орган може да приложи, когато установи, че институцията нарушава или може да наруши изискванията на съответните регламенти и закони поради влошено финансово състояние. Мерките включват изискване за актуализиране на плана за възстановяване, оценка на състоянието на институцията, свикване на общо събрание, смяна на ръководни лица и промени в бизнес стратегията. За банки мерките се прилагат по решение на управителния съвет на БНБ, а за инвестиционни посредници - от Комисията. При установяване на условия за прилагане на мерки, съответният орган уведомява ръководството.
Чл. 45
Чл. 45 от закона предвижда възможността компетентният орган да изиска освобождаването на членове на ръководния орган на кредитна институция или инвестиционен посредник при влошаване на финансовото състояние, сериозни нарушения на законодателството или недостатъчност на предприетите мерки за подобряване на финансовото състояние. Назначаването на нови ръководители изисква одобрение от компетентния орган и спазване на изискванията на съответните закони.
Чл. 46
Член 46 регламентира условията и процедурата за назначаване на временен управител на кредитни институции и инвестиционни посредници, когато финансовото им състояние е нестабилно. Компетентният орган може да назначи временен управител, ако мерките за подобряване на финансовото състояние не са достатъчни. Временният управител трябва да отговаря на специфични квалификационни изисквания и не трябва да има конфликти на интереси. Назначаването и правомощията на временния управител се обявяват публично, а той носи отговорност за действията си. Той може да бъде назначен за срок до една година, с възможност за удължаване, и може да изпълнява и функции на квестор.
Чл. 47
Законът предвижда процедури за координация между консолидиращи надзорни органи и компетентни органи на дъщерни дружества в Европейския съюз при прилагане на мерки за ранна намеса или назначаване на временен управител. БНБ уведомява ЕБО и консултира с надзорната колегия, оценява въздействието на мерките и търси съгласие с други органи. При несъгласие, консолидиращият надзорен орган може самостоятелно да вземе решение и да се обърне към ЕБО за разрешаване на спорове.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя процедурата, която БНБ и Комисията трябва да следват, когато се налага да предприемат мерки за ранна намеса по отношение на дъщерни дружества на предприятия майки от ЕС. Те трябва да уведомят и да се консултират с консолидиращия надзорен орган, да приложат мерките въз основа на оценката на надзорния орган и да вземат съвместни решения при наличие на две или повече институции в групата. В случай на несъгласие, БНБ или Комисията могат самостоятелно да вземат решение за назначаване на временен управител и да отнесат въпросите до ЕБО.
Чл. 49
Чл. 49 от закона определя, че решенията на Българската народна банка (БНБ) и на Комисията по чл. 47 и 48 трябва да бъдат мотивирани и да отчитат мненията на компетентните органи, както и влиянието им върху финансовата стабилност. При наличие на въпрос, отнесен до Европейския банков орган (ЕБО), вземането на решение се отлага до получаване на решение от ЕБО. Ако ЕБО не вземе решение в срок от три дни, БНБ или Комисията прилагат своето решение.
Чл. 50
Органът за преструктуриране прилага най-подходящите инструменти за преструктуриране, за да постигне целите, които включват осигуряване на непрекъснатост на критичните функции, избягване на негативни последици за финансовата стабилност, защита на публичните средства, защита на вложителите и клиентските средства, и извършване на процеса при минимални разходи и загуби. Целите трябва да бъдат балансирани в зависимост от конкретния случай.
Чл. 51
Чл. 51 определя условията, при които органът за преструктуриране може да предприеме действия за преструктуриране на кредитни институции или инвестиционни посредници. Необходимо е да се установи, че институцията е проблемна или вероятно ще стане такава, че няма реална възможност за алтернативни мерки и че действието е в обществен интерес. Съставя се съвместен доклад от съответните надзорни органи, а преструктурирането не изисква предварителни мерки за ранна намеса. Определят се и обстоятелствата, при които институцията може да се счита за проблемна, включително нарушения на лицензионните условия, несъответствие на активи и задължения, и необходимост от публична финансова подкрепа.
Чл. 51а
Чл. 51а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че ако органът за преструктуриране установи, че финансовата институция или дружеството не отговарят на условията за преструктуриране, но същевременно не е в обществен интерес да се предприемат действия за преструктуриране, то се прекратява чрез производство по несъстоятелност или ликвидация. Тези условия са определени в чл. 51, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 52
Член 52 от закона определя условията и процедурите, при които съответният орган за преструктуриране може да предприема действия по преструктуриране на финансови институции и свързаните с тях дружества. Предвиждат се специфични условия за дъщерни дружества, притежавани от междинни финансови холдинги, и възможности за прехвърляне на капитал между дъщерни дружества. Също така, членът уточнява, че при определени условия може да се спре изпълнението на задължения преди започване на преструктурирането.
Чл. 52а
Чл. 52а регламентира условията, при които органът за преструктуриране може да спре изпълнението на задължения за плащане или доставка на кредитни институции и инвестиционни посредници. Спирането може да се извърши при наличие на проблемно финансово състояние, без налични алтернативни мерки и необходимост от предотвратяване на допълнително влошаване. Спирането не важи за задължения към системни оператори, централни контрагенти и централни банки. Органът определя вида и обхвата на задълженията, които да се спират, и установява максимални дневни суми за изплащане на вложители. Срокът на спиране не може да надвишава един работен ден, а след изтичането му последиците отпадат. Уведомление се изпраща до съответните институции и органи, а решенията за спиране се публикуват публично. Спирането не изключва други законови правомощия и може да се ограничи правото на кредиторите да събират вземания.
Чл. 53
Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя принципите, при които органът за преструктуриране взема решения. Основните принципи включват: акционерите поемат загубите първи, следвани от кредиторите; освобождаване на ръководния орган, освен ако е необходимо за целите на преструктурирането; равноправно третиране на кредиторите; защита на влоговете до определен размер; минимизиране на негативното въздействие върху финансовата стабилност на групата и ЕС; спазване на правната рамка на ЕС за държавна помощ. При прилагане на инструментите за преструктуриране, Кодексът на труда не се прилага.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регламентира назначаването на извънредни управители, които заместват ръководния орган на институцията в режим на преструктуриране. Извънредният управител трябва да притежава необходимата квалификация и да не е в конфликт на интереси. Назначаването му се обявява в Търговския регистър и правомощията на ръководството се спират. Той е задължен да предприема мерки за постигане на целите на преструктурирането и може да бъде освободен по всяко време от органа за преструктуриране. Срокът на назначаване е максимум една година, с възможност за подновяване.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че преди предприемането на действия по преструктуриране, органът за преструктуриране трябва да осигури независима оценка на активите и задълженията на институцията. Оценката трябва да бъде справедлива, консервативна и реалистична. При невъзможност за независима оценка, органът може да извърши временна оценка. Целта на оценката е да се определи стойността на активите и задълженията, които отговарят на условията за преструктуриране, и да се предоставят данни за вземането на решения относно преструктурирането.
Чл. 55а
Чл. 55а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя условията и реда за избор на независими оценители, които са необходими за прилагането на чл. 55 и 106. Тези условия и ред ще бъдат установени с наредба на Българската народна банка (БНБ) или на Комисията, в зависимост от контекста.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя четири основни инструмента за преструктуриране: 1) продажба на стопанска дейност, 2) мостова институция, 3) обособяване на активи, и 4) споделяне на загуби. Тези инструменти се прилагат в съответствие с общите принципи на закона.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя правомощията на органа за преструктуриране. Той може да прилага инструменти за преструктуриране към институции, които отговарят на определени условия. Прилагането на инструментите може да доведе до загуби за кредиторите, за което органът може да извърши обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти. Инструментите могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация, като при частично прехвърляне на активи, остатъчната част от институцията може да бъде прекратена по реда на несъстоятелността. Разноските за преструктуриране подлежат на възстановяване по определени начини, а законодателството за несъстоятелност не се прилага за прехвърляне на активи в режим на преструктуриране. В случай на системна криза, БНБ може да предложи финансиране за банка в режим на преструктуриране при определени условия.
Чл. 58
Чл. 58 описва правомощията на органа за преструктуриране при прехвърляне на активи, права или задължения на институция в режим на преструктуриране. Прехвърлянето може да се извърши без съгласие на акционерите и не подлежи на ограничения от Търговския закон. Продажбата трябва да отразява оценката на активите и да спазва изискванията за държавна помощ. Купувачът трябва да има необходимия лиценз, а прехвърлянето на инструменти на собственост ще има действие, независимо от одобрението на компетентния орган, освен ако не е наложен отказ. При отказ купувачът не може да упражнява правото на глас, а органът за преструктуриране може да изиска продажба на активите.
Чл. 59
Чл. 59 от закона урежда процеса на продажба на стопанска дейност на кредитни институции и инвестиционни посредници. Органът за преструктуриране предлага на пазара активи, права и задължения на институциите, следвайки принципи за прозрачност, недискриминация и избягване на конфликти на интереси. Предлагането може да се извършва поотделно за различни пакети. Публичното оповестяване на предлагането може да бъде отложено при определени условия, а в случаи на финансова нестабилност, органът може да направи продажба без предлагане на пазара, ако това е необходимо за защита на финансовата система.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че органът за преструктуриране може да вземе решение за прехвърляне на активи и задължения на мостова институция, за да запази критичните функции на институцията в режим на преструктуриране. Прехвърлянето може да се извърши без съгласие на акционерите и е освободено от ограниченията на Търговския закон. Мостовата институция може да бъде учредена за всяка отделна институция в режим на преструктуриране, освен в случаите, когато тя е финансов холдинг. Прехвърлените задължения не могат да надхвърлят стойността на активите. Органът за преструктуриране има правомощия за многократни прехвърляния и може да прехвърля обратно активи и права при наличие на определени условия. Мостовата институция не носи отговорност пред акционерите на институцията в режим на преструктуриране, освен при груба небрежност.
Чл. 61
Мостовата банка е акционерно дружество, учредено от БНБ, с цел преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Тя се финансира частично или изцяло от средства на ЕФП или ФПБ и подлежи на контрол от БНБ. Мостовата банка трябва да спазва специфични изисквания, включително одобрение на устава и състава на съвета на директорите от БНБ, лицензиране съгласно Закона за кредитните институции и спазване на европейската правна рамка за държавна помощ. Дейността й е насочена към запазване на достъпа на клиентите до критични функции на банката в режим на преструктуриране и последваща продажба на активите й. Продажбата на активите трябва да бъде прозрачна и при търговски условия, без да ощетява потенциални купувачи. Мостовата банка може да прекрати дейността си при настъпване на определени обстоятелства, включително ликвидация.
Чл. 62
Чл. 62 определя условията за учредяване и функциониране на мостов посредник, който е юридическо лице, създадено от финансови кредитни институции (ФКИ) с цел придобиване и управление на активите и задълженията на инвестиционен посредник в режим на преструктуриране. Мостовият посредник трябва да отговаря на определени изисквания, включително финансиране, контрол от Комисията и лицензиране. Дейността му е подложена на одобрение от Комисията, а продажбата на активи трябва да бъде прозрачно и при търговски условия. Комисията може да прекрати статуса на мостов посредник при настъпване на определени обстоятелства, включително сливане или ликвидация. Срокът за дейността му може да бъде удължен при определени условия.
Чл. 63
Чл. 63 определя условията и изискванията за учредяване и функциониране на мостовия финансов холдинг, който е холдингово дружество, контролирано от органа за преструктуриране. Мостовият финансов холдинг има за цел да придобие и управлява активи на институции в режим на преструктуриране, за да осигури достъп до критични функции и последваща продажба на тези институции. Дейността му трябва да отговаря на редица изисквания, включително одобрение от органа за преструктуриране, спазване на надзорни изисквания и правната рамка на ЕС. Продажбата на активи трябва да бъде прозрачна и при търговски условия, а при определени обстоятелства холдингът може да престане да функционира.
Чл. 64
Чл. 64 описва правомощията на органа за преструктуриране да прехвърля активи, права и задължения от институции в режим на преструктуриране към дружества за управление на активи. Прехвърлянето не изисква съгласие на акционерите и не подлежи на изискванията на Търговския закон. Дружествата за управление на активи трябва да отговарят на определени условия, включително финансиране от ФПБ или ФПИП. Органът за преструктуриране може да одобри устав, управителен орган и стратегия на дружествата. Прехвърлянето е допустимо при определени условия, включително неблагоприятно пазарно състояние или необходимост за нормално функциониране на институцията. Обратното прехвърляне е възможно при наличие на предвидени условия. Дружествата за управление на активи не носят отговорност пред акционерите на институцията в режим на преструктуриране.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя условията и целите за използване на инструмента за споделяне на загуби. Органът за преструктуриране може да вземе решение за прилагане на този инструмент с цел рекапитализация на институции, възстановяване на лицензиране, поддържане на пазарно доверие и преобразуване на задължения. Решението може да бъде взето само при наличие на достатъчна вероятност за постигане на целите на преструктурирането. В случай, че условията не могат да се изпълнят, могат да се приложат алтернативни инструменти за преструктуриране.
Чл. 66
Чл. 66 определя правомощията на органа за преструктуриране да прилага инструмента за споделяне на загуби по отношение на задължения на кредитни институции и инвестиционни посредници, с изключение на определени задължения, изброени в ал. 2. Тези изключения включват гарантирани влогове, обезпечени задължения, клиентски активи, задължения от доверителни отношения, задължения към институции с кратък срок до падежа, задължения към служители и критични доставчици, както и задължения към данъчни и социално-осигурителни органи. Органът може да упражни правомощията си и за част от задълженията, които надхвърлят стойността на обезпечението или гаранцията.
Чл. 67
Чл. 67 определя условията, при които органът за преструктуриране може да изключи задължения от прилагането на правомощията за обезценяване и преобразуване. Изключението може да бъде напълно или частично и се допуска при наличие на изключителни обстоятелства, като например невъзможност за обезценяване в разумни срокове, необходимост от осигуряване на критични функции на институцията, избягване на широки финансови проблеми и минимизиране на загубите за кредиторите. Освен това, органът за преструктуриране може да изключи задължения към свързани дружества, а при необходимост може да увеличи нивото на обезценяване на останалите задължения. Решението за изключване се взема при наличност на финансиране от ФПБ и след уведомление на Европейската комисия.
Чл. 67а
Чл. 67а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че при сделки с финансови инструменти, които отговарят на определени условия, продавачът може да продава на непрофесионални клиенти само ако номиналната стойност на инструмента е минимум 50 000 евро. Преди сделката трябва да се извърши оценка за уместност, съгласно чл. 78 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Чл. 68
Чл. 68 урежда условията, при които Фондът за преструктуриране на банките (ФПБ) или Фондът за преструктуриране на инвестиционни посредници (ФПИП) може да направи вноска за покриване на загуби или рекапитализация на институции в режим на преструктуриране. Вноската може да се извърши при условие, че акционерите и кредиторите са поели загуби, а също и че вноската не надхвърля 5% от общите задължения на институцията. При извънредни обстоятелства, органът за преструктуриране може да търси допълнителни средства от алтернативни източници.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения на институции и дружества. Те се изчисляват в зависимост от общата рискова експозиция и мярката за общата експозиция, съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Регламент (ЕС) 2019/2033. Органът за преструктуриране осъществява контрол върху изпълнението на тези изисквания и информира ЕБО за тях.
Чл. 69а
Чл. 69а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регламентира условията за включване на задължения в размера на собствения капитал и приемливите задължения на субектите за преструктуриране. Задълженията трябва да отговарят на специфични условия, описани в Регламент (ЕС) № 575/2013. Включват се задължения от дългови инструменти с вградени деривати при определени условия, и се предвиждат механизми за оценка на риска и минимални изисквания за капитал, особено за глобални системно значими институции. Органът за преструктуриране има правомощия да регулира тези изисквания в зависимост от конкретните обстоятелства и риска, свързан с определени субекти.
Чл. 69б
Чл. 69б от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя изискванията за минимално ниво на собствен капитал и приемливи задължения за субектите за преструктуриране. Изискванията се основават на критерии, които включват необходимостта от осигуряване на средства за преструктуриране, поддържане на достатъчен капитал и задължения за покриване на загуби, както и оценка на рисковия профил на субекта. Органът за преструктуриране определя минималното изискване, което е необходимо за поемане на загуби и рекапитализация, а в случай на несъстоятелност, изискването може да бъде ограничено до размера на загубите. Решението на органа за преструктуриране трябва да бъде мотивирано и преразглеждано при промени в законодателството.
Чл. 69в
Чл. 69в от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения на субектите за преструктуриране. Изискванията се изчисляват на база загубите, които трябва да бъдат поети, и необходимата рекапитализация, за да се възобнови изпълнението на капиталовите изисквания. За целите на изчисленията се вземат предвид общата рискова експозиция и мярката за общата експозиция. Органът за преструктуриране има правото да завишава или намалява изискванията в зависимост от пазарното доверие и способността на субекта да изпълнява критични икономически функции без извънредна публична финансова подкрепа.
Чл. 69г.
Чл. 69г. от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения на субекти за преструктуриране, които не се прилагат на базата на Регламент (ЕС) № 575/2013 и са част от група с активи над 100 милиарда евро. Изискванията включват: 13.5% от общата рискова експозиция и 5% от общата експозиция. Тези изисквания могат да бъдат преразгледани от органа за преструктуриране за субекти с активи под 100 милиарда евро, при определени условия.
Чл. 69д
Чл. 69д от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения за субекти, които не са субекти за преструктуриране. Изискванията се основават на загубите, които трябва да бъдат поети, и на необходимата рекапитализация, за да се възобновят критериите за капиталова адекватност и ливъридж. Минималните изисквания се изразяват като процент от общата рискова експозиция и могат да бъдат коригирани в зависимост от условията на преструктуриране. Органът за преструктуриране може да завиши или намали изискванията в зависимост от пазарното доверие и нуждата от финансиране.
Чл. 69е
Чл. 69е от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за субектите за преструктуриране, включително Групи от системно значение (Г-СЗИ) и техните дъщерни предприятия. Субектите трябва да отговарят на условията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и могат да имат допълнителни изисквания, определени от органа за преструктуриране, ако основните изисквания не са достатъчни. Процедурата за определяне на минималните изисквания включва оценка на условията и може да бъде преразглеждана при промени в законодателството.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя изискванията, които субектите за преструктуриране трябва да спазват на консолидирана основа. Минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения се определя от органа за преструктуриране, като се вземат предвид изискванията по чл. 69а - 69е и спецификата на плана за преструктуриране, особено относно дъщерните предприятия в трети държави.
Чл. 70а
Чл. 70а регламентира изискванията към дъщерни предприятия на субекти за преструктуриране, които не са сами субекти за преструктуриране. Институциите трябва да спазват изискванията по чл. 69б - 69д на индивидуална или консолидирана основа. Минималните изисквания за собствен капитал и задължения се определят при спазване на установените процедури. Органът за преструктуриране може да освободи дъщерни предприятия от тези изисквания при определени условия, включително наличие на благоразумно управление и липса на пречки за прехвърляне на капитал.
Чл. 71
Чл. 71 определя процедурите за вземане на решения относно минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения на субектите за преструктуриране. Българската народна банка (БНБ) и Комисията работят съвместно, за да определят размера на тези изисквания на консолидирано и индивидуално ниво. Включват се и дъщерни предприятия и се вземат предвид оценки и становища от различни органи. При липса на съгласие в срок от 4 месеца, БНБ или Комисията вземат самостоятелно решение. Съвместните решения са задължителни и подлежат на редовен преглед и актуализация.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя процедурите и отговорностите на Българската народна банка и Комисията за установяване на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения на субектите от групата за преструктуриране. Решенията се вземат в контекста на разработването на план за преструктуриране и могат да включват специфични условия за дъщерни предприятия. В случай на несъгласие, БНБ или Комисията могат самостоятелно да определят изискванията, като решенията са обвързващи и подлежат на редовен преглед.
Чл. 72а
Чл. 72а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда освобождаване от минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения за определени срокове след прилагане на инструменти за преструктуриране. Периодите са две години след прилагане на инструмента за споделяне на загуби или след въвеждане на алтернативна мярка от частния сектор, и три години след определянето на субекта за Г-СЗИ. Органът за преструктуриране определя преходен период, в който институцията трябва да достигне минималните изисквания, като взема предвид различни фактори, като наличието на депозити и достъпа до капиталовите пазари. Съобщава се планираното минимално изискване на всяка 12-месечна база.
Чл. 72б
Чл. 72б урежда задълженията на кредитните институции и инвестиционните посредници относно отчетността пред Българската народна банка (БНБ) и Комисията. Те трябва да предоставят отчети за собствения капитал и приемливите задължения, включително структурата и реда за удовлетворяване при несъстоятелност. Отчетите се подават на всеки 6 месеца или веднъж годишно, в зависимост от информацията. Съществуват изключения за субекти с достатъчен капитал. Публичното оповестяване на информация е задължително веднъж годишно, освен при определени условия на несъстоятелност.
Чл. 72в
Чл. 72в от закона описва мерките, които органът за преструктуриране и компетентният орган могат да предприемат за отстраняване на нарушения на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения. Те имат право да упражняват различни правомощия, да налагат административни мерки и санкции, както и да извършват оценка на проблемни институции. Консултацията между двата органа е задължителна при прилагане на мерките.
Чл. 73
Член 73 от закона описва процедурата, която органът за преструктуриране трябва да следва преди да приложи инструмента за споделяне на загуби. Той включва оценка на необходимата сума за обезценка на задълженията и преобразуването им в акции, за да се възстанови капиталовото съотношение. Оценката трябва да взема предвид капиталовите вноски от ФПБ и необходимостта от поддържане на доверие в институцията. При обособяване на активи, сумата за намаляване на задълженията се основава на консервативна оценка на капиталовите нужди. Ако предварителната оценка покаже, че обезценката е над необходимата, органът може да коригира размера на обезценката. Процедурите за оценка трябва да се основават на актуална информация.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда действия на органа за преструктуриране по отношение на акционери и притежатели на инструменти за собственост при прилагане на инструмента за споделяне на загуби или преобразуването на капиталови инструменти. Основните действия включват обезсилване на съществуващите акции или значително намаляване на дела на акционерите, при условие че институцията има положителна нетна стойност. Органът за преструктуриране трябва да вземе предвид оценка на институцията и да предприеме действия, които не забавят прилагането на мерките за преструктуриране.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва процедурата за споделяне на загуби при финансови затруднения. Органът за преструктуриране следва определен ред за намаляване на капитала и задълженията, започвайки от базовия собствен капитал и преминавайки през допълнителния капитал до подчинен дълг. Прилагането на тези мерки е свързано с предварителна оценка на финансовото състояние на институцията и спазване на определени условия. Загубите се разпределят пропорционално между инструментите на собственост и задълженията, с изключение на определени задължения, които могат да получат по-благоприятно третиране. Процедурата включва задължителни преобразувания на главницата на инструментите, когато са налице определени условия.
Чл. 76
Член 76 от закона описва правомощията на органа за преструктуриране относно дериватните договори. Органът може да извършва обезценяване и преобразуване на задължения, произтичащи от деривати, след затваряне на позициите по тези договори. В случаи на изключение от обхвата на инструмента за споделяне на загуби, алинея 1 не се прилага. При споразумения за нетиране, задълженията се определят на нетна основа от органа или независим оценител. Методологията за определяне на стойността на задълженията включва различни принципи и подходи, свързани с дериватите и споделянето на загуби.
Чл. 77
Чл. 77 определя правомощията на органа за преструктуриране относно приложението на различни коефициенти на преобразуване за класове капиталови инструменти и задължения. Тези коефициенти трябва да осигурят подходящо обезщетение на кредиторите за понесените загуби и да отразяват реда на задълженията при несъстоятелност, като по-високите задължения получават по-високи коефициенти на преобразуване.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че при използване на инструмента за споделяне на загуби с цел рекапитализация, органът за преструктуриране изисква от съответната институция или дружество да изготви план за оздравяване на дейността. Този план трябва да бъде съобразен с изискванията на закона и да бъде приложен в съответствие с чл. 79.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя, че в срок до един месец след прилагането на инструмента за споделяне на загуби, ръководният орган на институцията трябва да изготви план за оздравяване на дейността. Планът трябва да отговаря на изискванията на чл. 80 и да бъде предоставен за одобрение на органа за преструктуриране. Когато е приложима правната рамка на ЕС за държавната помощ, планът трябва да отговаря и на условията за реорганизация, които се представят на Европейската комисия. При прилагане на инструмента за споделяне на загуби за множество субекти от група, планът се изготвя от институцията майка и обхваща всички институции в групата. Органът за преструктуриране може да удължи срока за изготвяне на плана при изключителни обстоятелства, но удължаването не трябва да надвишава срока, определен от рамката за държавна помощ.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя изискванията за плана за оздравяване на дейността на финансовите институции. Планът трябва да съдържа мерки за възстановяване на дългосрочната жизнеспособност, основани на реалистични икономически допускания. Включва анализ на причините за затрудненията, описание на възстановителните мерки и график за тяхното прилагане. Мерките могат да включват реорганизация, промени в оперативните системи, закриване на неефективни дейности, реорганизация на конкурентоспособни дейности и продажба на активи.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регламентира процеса на оценка и одобрение на плановете за оздравяване на институциите. Органът за преструктуриране има срок от един месец за оценка на представения план, а ако прецени, че той не води до възстановяване на жизнеспособността, уведомява ръководния орган за необходимите изменения. Ръководният орган трябва да представи изменен план в срок от две седмици, който органът за преструктуриране оценява в срок от една седмица. След одобрение, ръководният орган прилага плана и представя доклади на всеки шест месеца, а при необходимост от преразглеждане, той се предоставя отново за одобрение.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя правомощията на органа за преструктуриране при намаляване на главницата или дължимата сума. Решенията за намаляване имат незабавно действие и задължителен характер за институцията и засегнатите кредитори. Органът може да изисква действия като вписване в Търговския регистър, спиране или заличаване на регистрацията на акции и дългови инструменти, както и регистрация на нови инструменти. При изцяло обезценяване на задължение, то се счита за погасено, а при частично намаление задължението се погасява до новия размер, с корекция на условията на дълга.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя правомощията на органа за преструктуриране относно изискванията за поддържане на достатъчен капитал от страна на институциите и дружествата. Органът може да изисква от тях да имат регистриран капитал или инструменти на базовия собствен капитал, за да осигурят възможност за емитиране на нови инструменти при необходимост. Той преценява размера на капитала в контекста на плана за преструктуриране и проверява дали той е достатъчен за покриване на задълженията. Освен това, органът може да изисква промени в учредителните документи, за да улесни преобразуването на задължения в акции.
Чл. 84
Чл. 84 описва изискванията за включване на договорни клаузи в споразумения и инструменти, свързани с задължения на кредитни институции и инвестиционни посредници. Кредиторите признават, че задълженията могат да бъдат обезценени или преобразувани, при условие че не са изключени от закона и са емитирани след влизането в сила на закона. Органът за преструктуриране може да не прилага тези изисквания в определени случаи, включително когато задълженията не включват договорна клауза. Възможността за включване на договорна клауза се оценява от органа за преструктуриране, който може да изиска допълнителна информация от институцията. В случай на невъзможност за включване на клаузата, органът за преструктуриране може да упражни правомощия за обезценяване и преобразуване на задълженията.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва процедурата, която БНБ следва в случай на системна криза и невъзможност за постигане на целите на преструктурирането на банка. БНБ уведомява министъра на финансите и предлага прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация. Уведомлението съдържа информация за финансовото състояние на банката, оценките и приложените инструменти. Министърът на финансите, след консултации, може да предложи на Министерския съвет мерки за стабилизация, ако мерките за преструктуриране не са достатъчни за защита на финансовата стабилност и обществения интерес. Министерският съвет определя целите и условията за прилагане на държавните инструменти за финансова стабилизация.
Чл. 86
Законът определя държавните инструменти за финансова стабилизация на кредитни институции и инвестиционни посредници, които включват държавна капиталова подкрепа и временна държавна собственост. Държавната капиталова подкрепа се осъществява чрез участие на държавата в увеличаване на собствения капитал на банката при спазване на регламенти. Временната държавна собственост се прилага чрез придобиване на новоемитирани акции в случаите на преструктуриране на банката. Акционерите губят правото на придобиване на нови акции пропорционално на техния дял, ако се приложат тези инструменти.
Чл. 87
Чл. 87 регламентира управлението на банки, които са подложени на възстановяване или преструктуриране. Държавата или съответното дружество осигуряват управление на банката на професионална основа, спазвайки законовите разпоредби и целите на преструктурирането. След като условията позволят, те трябва да продадат участието си в капитала на банката на частни лица.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че решенията на Министерския съвет по чл. 85, ал. 4 могат да бъдат обжалвани, без обжалването да спира изпълнението. Решенията се публикуват в Търговския регистър. Отмяната на решението не засяга правата на трети добросъвестни лица, а единствено може да се търси обезщетение за вреди. Глава петнадесета от закона се отнася до обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти и задължения.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя правомощията на органа за преструктуриране относно обезценяването и преобразуването на капиталови инструменти и приемливи задължения. Решението може да бъде взето самостоятелно или в контекста на действия по преструктуриране при наличието на определени условия. При обезценяване, когато инструментите са закупени индиректно, правомощието се упражнява заедно с предприятието майка, за да се прехвърлят загубите и да се рекапитализира засегнатият субект. След действията по обезценяване органът извършва оценка. Правомощието за обезценяване на приемливи задължения може да се упражнява само при определени условия, а при извънредни обстоятелства се вземат предвид намаленията на капиталовите инструменти при изчисляване на праговете за засегнатия субект.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя условията, при които органът за преструктуриране взема незабавно решение относно капиталовите инструменти и задълженията на институциите. Решението се взема при наличие на определени обстоятелства, включително установяване на проблемна жизнеспособност на институцията, необходимост от публична финансова подкрепа и нарушения на пруденциални изисквания. Прилагането на обезценяване се основава на критериите за жизнеспособност и проблемност на институцията или групата.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона определя условията, при които капиталовите инструменти, емитирани от дъщерни дружества на лицензирани институции в България, не могат да бъдат обезценявани или преобразувани при по-неизгодни условия от тези на капиталовите инструменти на предприятието майка. БНБ и Комисията трябва да извършат уведомяване и консултации преди да направят подобни констатации. Освен това, преди да упражнят правомощията си за обезценяване или преобразуване на капиталовите инструменти, те трябва да извършат оценка на активите и задълженията на институцията.
Чл. 92
Чл. 92 определя правомощията на органа за преструктуриране при обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти и задължения. Процедурата включва: 1) намаляване на базовия собствен капитал от първи ред; 2) обезценяване и преобразуване на допълнителния капитал; 3) обезценяване на инструментите на капитала от втори ред; 4) обработка на приемливите задължения. Обезценяването е необратимо, освен при определени условия. Преобразуването на инструменти е възможно при спазване на определени изисквания, включително предварителни одобрения и съгласия.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва процедурите, които БНБ и Комисията трябва да следват преди да вземат решения относно дъщерни дружества на кредитни институции. Преди да вземат решение, те трябва да уведомят съответните органи в срок от 24 часа за намерението си, като посочват причините за решението. Важно е да се вземе предвид влиянието на преструктурирането върху всички държави членки, в които институцията действа. Ако е възможно, БНБ и Комисията трябва да обмислят алтернативни мерки за решаване на проблемите, преди да вземат окончателно решение.
Чл. 94
Чл. 94 определя правомощията на органа за преструктуриране, който може да прилага инструменти за преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, отговарящи на условията за това. Органът има право да изисква информация, да поема контрол над институции, да прехвърля активи и задължения, да намалява задължения, да преобразува дългове в акции, да обезсилва дългови инструменти, да променя условията на дългови инструменти, да затваря финансови договори, да сменя ръководството на институцията и да изисква оценка на нови акционери. При прилагане на тези правомощия не се изисква предварително одобрение от акционери или кредитори, а държавните органи са задължени да съдействат.
Чл. 95
Чл. 95 определя правомощията на органа за преструктуриране при извършване на преструктуриране на кредитни институции. Органът може да създаде условия за прехвърляне на активи без задължения, да отмени права за бъдещо придобиване на акции, да изиска прекратяване на търговия с финансови инструменти, да осигури информация и съдействие от институции, да изменя или прекратява договори, и да изисква възстановяване на неправомерно използвани суми. Правомощията се прилагат с цел постигане на резултати от преструктурирането и осигуряване на непрекъснатост на стопанската дейност, независимо от ограниченията в националното законодателство.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона определя правомощията на органа за преструктуриране да изисква от кредитни институции в режим на преструктуриране или от свързани субекти да предоставят необходимите услуги или улеснения за ефективното прехвърляне на дейност. Тези услуги не трябва да включват финансова подкрепа и трябва да се предоставят при условия, аналогични на предишни споразумения, или при разумни условия, ако такова споразумение не съществува. Когато други държави членки наложат подобни задължения, органът за преструктуриране в България може да изисква тяхното спазване.
Чл. 97
Чл. 97 от закона урежда условията за прехвърляне на активи и задължения при преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, когато те се намират в България. Прехвърлянето се извършва съгласно българското законодателство. Органът за преструктуриране оказва съдействие на подобен орган от друга държава членка. Засегнатите акционери, кредитори и трети лица нямат право да оспорват последиците от прехвърлянето. При упражняване на правомощия за обезценяване или преобразуване от орган на друга държава членка, кредиторите не могат да оспорват намаляването на задълженията. Обжалването на мерките за преструктуриране става по реда на законодателството на държавата, в която е органът за преструктуриране.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регулира прехвърлянето на активи, права и задължения, свързани с преструктуриране на институции, които се намират в друга държава членка. Прехвърлянето се извършва съгласно законодателството на тази държава. Органът за преструктуриране може да търси съдействие от съответния орган на другата държава, за да осигури правилното прехвърляне на активите. При обезценяване или преобразуване на задължения, свързани с чужди държави, главницата или инструментите се намаляват или преобразуват в съответствие с правомощията на органа за преструктуриране. Мерките за преструктуриране могат да се обжалват по установения ред.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда мерки за действие при преструктуриране на активи, находящи се в трета държава. Органът за преструктуриране може да нареди на контролиращите институцията лица да предприемат действия за прехвърляне или преобразуване на активи, както и да покрият разумни разноски на приобретателя. При наличие на вероятност действията да не имат последици, прехвърлянето не се извършва, а предходни разпоредби не пораждат действие.
Чл. 100
Чл. 100 определя условията, при които мерките за предотвратяване и управление на кризи не се считат за неизпълнение на договори. Когато институции прилагат такива мерки, те не могат да бъдат считани за основание за прекратяване на договори, при условие че продължават да изпълняват съществените си задължения. Разпоредбите уточняват, че дъщерни дружества и свързани субекти не могат да бъдат засегнати от подобни мерки, ако задълженията им са обезпечени. Спирането на изпълнението на задължения не се счита за неизпълнение, а правомощията за спиране на изпълнението на задълженията остават в сила, освен ако основанието не е свързано с мерките за управление на кризи.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя правомощията на органа за преструктуриране да спре изпълнението на задължения за плащане или доставка. Спирането важи от момента на публикуване на съобщение и продължава до полунощ на следващия работен ден. При настъпване на падеж в този срок, задължението става дължимо незабавно след изтичането на срока. Спирането на изпълнението се прилага и за задължения на контрагентите на институцията. Някои задължения, като тези към системи и централни банки, не подлежат на спиране. Органът взема предвид влиянието на спирането върху финансовите пазари и може да определи максимална дневна сума за изплащане на влогове по време на спирането.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че органът за преструктуриране може да ограничи правото на обезпечените кредитори да предприемат действия по принудително изпълнение върху активите на институцията в режим на преструктуриране, от момента на публикуване на съобщението за ограничението до следващия работен ден. Има изключения за определени системи и оператори, централни контрагенти и централни банки. Прилагането на ограниченията може да се разпростре и върху субектите от групата на институцията, а органът трябва да вземе предвид влиянието на решенията си върху финансовите пазари.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регламентира правомощията на органа за преструктуриране да спира упражняването на правата на прекратяване по договори с институции в режим на преструктуриране. Спирането е допустимо при определени условия, включително изпълнение на задълженията от страна на институцията. Спирането не се прилага за системни оператори, централни контрагенти и централни банки. Страните по договора могат да прекратят договора преди изтичането на срока на спирането при получаване на съобщение от органа за преструктуриране. Правомощията на органа за преструктуриране трябва да се упражняват с оглед на нормалното функциониране на финансовите пазари.
Чл. 103а
Чл. 103а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че при сключване на финансов договор, институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5 трябва да включват клаузи, с които признават, че договорът може да бъде предмет на правомощия на органите за преструктуриране. Тези клаузи са задължителни, ако договорът се урежда от правото на трета държава или предвижда права за прекратяване, които биха се прилагали, ако договорът беше уреден от българското законодателство. Институциите, които са предприятия майки от ЕС, трябва да гарантират, че дъщерните им предприятия в трети държави включват подобни клаузи. При липса на такава клауза, правомощията на органа за преструктуриране не са ограничени.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва правомощията на органа за преструктуриране при управление на институции в режим на преструктуриране. Той може да упражнява контрол, да изпълнява функции на акционери и ръководство, и да управлява активите. Контролът може да се осъществява чрез задължителни разпореждания или назначаване на извънреден управител. През периода на преструктуриране акционерите губят правото на глас. Органът може да реши да предприеме действия без упражняване на контрол, в зависимост от конкретните обстоятелства и цели на преструктурирането.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че при преструктуриране акционерите и кредиторите, чиито вземания не са прехвърлени, ще получат минимум това, което биха получили в случай на несъстоятелност. Освен това, ако са приложени инструменти за споделяне на загуби, те не трябва да търпят по-големи загуби от тези, които биха понесли в несъстоятелност.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регламентира задължението на органа за преструктуриране да извърши оценка от независимо лице, която да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-добро третиране в случай на производство по несъстоятелност. Оценката включва определяне на сумите, които акционерите и кредиторите биха получили или загубили в контекста на несъстоятелност и при преструктуриране, като се вземат предвид различията между тези суми. При оценката се предполага, че е открито производство по несъстоятелност и не се отчита предоставянето на извънредна публична финансова подкрепа. Когато БНБ е орган за преструктуриране, оценката се извършва от независим оценител, а при Комисията - по нейна наредба.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че ако с оценката по чл. 106 се установи, че акционер, кредитор или ФГВБ е понесъл по-големи загуби в сравнение с производството по несъстоятелност, той има право на изплащане на разликата от ЕФП, ФПБ или ФПИП.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда защита на определени договори и споразумения в контекста на преструктуриране на кредитни институции. Защитата се прилага при прехвърляне на права, активи и задължения на институцията, включително договори за обезпечение, финансово обезпечение, прихващане, нетиране, покрити облигации и структурирани финансови споразумения. Защитата е валидна независимо от броя на страните, формата на споразумението и приложимото законодателство.
Чл. 109
Чл. 109 от закона определя ограниченията на органа за преструктуриране при прехвърляне на права и задължения по договори за финансово обезпечение. Органът не може да прехвърля частично права и задължения, нито да изменя или прекратява тези права. Въпреки това, БНБ има правомощия да прехвърля гарантирани влогове и да изменя активи, права или задължения, когато е необходимо за осигуряване на наличност на гарантираните влогове.
Чл. 110
Чл. 110 определя ограниченията при упражняване на правомощията на органа за преструктуриране. Той не може да прехвърля активи, обезпечени задължения или обезпечения, освен ако всички свързани права и задължения също са прехвърлени. Има изключения, при които БНБ може да прехвърля гарантирани влогове и свързани активи, без да прехвърля останалите права или задължения.
Чл. 111
Чл. 111 от закона определя ограниченията на органа за преструктуриране при упражняване на правомощията си. Според ал. 1, органът не може да прехвърля или изменя активи, права и задължения, свързани със структурирани финансови споразумения, в които участва институцията в режим на преструктуриране. В ал. 2 обаче се предвиждат изключения, при които БНБ може да прехвърля гарантирани влогове и да извършва изменения, за да осигури наличността на тези влогове.
Чл. 112
Чл. 112 от закона уточнява, че прилагането на инструменти за преструктуриране не влияе на функционирането на платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа. При преструктуриране, органът може да прехвърля активи, права или задължения на друго лице и да изменя условия на договори, като тези действия трябва да съответстват на изискванията за окончателност на сетълмента и защита на обезпеченията, установени в закона за платежните услуги.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регламентира задължението на управителните органи на институции да уведомят БНБ или Комисията, ако преценят, че институцията е проблемна или може да стане такава. Компетентният орган е длъжен да информира други органи за получените уведомления и предприетите мерки. При наличие на условия за проблеми, компетентният орган уведомява редица институции и органи, включително централни банки и Министерството на финансите, за предприемане на действия по преструктуриране.
Чл. 114
Член 114 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че след оценка на условията за преструктуриране, органът за преструктуриране взема решение относно предприемането на действия за преструктуриране на институция или дружество. Решението включва основанията за предприемане на действия, оценка на условията за преструктуриране, инструментите и действията, които ще бъдат приложени, както и правомощията на органа. При необходимост, органът може да предложи отнемане на лиценза и ликвидация или откриване на производство по несъстоятелност.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че след предприемане на действия по преструктуриране, органът за преструктуриране уведомява различни институции и органи, включително Българската народна банка и Министерството на финансите. Уведомлението трябва да съдържа копие от акта за преструктуриране, а информация за последиците от него се публикува на интернет страниците на съответните институции. При действия, свързани с държавна помощ, е необходимо положително решение от Европейската комисия.
Чл. 116
Чл. 116 определя изискванията за професионална тайна при обработка на информация, свързана с възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Информацията може да се използва само за служебни задължения, а задължението за запазване на тайната важи за редица институции и лица, включително БНБ, Комисията за финансов надзор и различни експерти. Разкриването на информация е разрешено само при специфични условия, като оценка на последиците от разкритията и спазване на поверителността. Членът предвижда и възможности за обмен на информация между определени органи и лица, при спазване на изискванията за конфиденциалност.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регламентира възможността за обжалване на решения, свързани с предотвратяване на кризи и управление на кризи. Решенията, различни от мярка за управление на кризи, могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд. Решенията за управление на кризи подлежат на обжалване от всички засегнати лица, като съдът следва да се произнася своевременно и да обосновава своите решения въз основа на икономическите оценки на БНБ или Комисията. Обжалването не спира изпълнението на решенията, а отмяната на решения не засяга валидността на последващи актове и правата на трети лица, които могат да търсят обезщетение за вреди.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона определя условията за откриване на производство по несъстоятелност за кредитни институции и инвестиционни посредници. Такова производство може да бъде открито само по искане на органа за преструктуриране или с предварителното му съгласие. Съдът трябва да уведомява органа за всяка молба за несъстоятелност и да изчака информация от него относно намерението за преструктуриране. Органът за преструктуриране има право да иска спиране на съдебни действия, свързани с институцията в режим на преструктуриране, за да се осигури ефективност на процеса.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда редица принципи, които БНБ и Комисията трябва да спазват при вземането на решения, оказващи влияние върху други държави членки. Основните принципи включват: минимизиране на разходите за преструктуриране, своевременно вземане на решения, координация с органи от други държави членки, зачитане на интересите на държавите членки, избягване на несправедливо увреждане и осигуряване на прозрачност. Освен това, БНБ и Комисията трябва да вземат предвид плановете за преструктуриране, освен ако не е установено, че алтернативни действия биха били по-ефективни.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя създаването на колегии за преструктуриране от Българската народна банка и Комисията. Колегиите включват различни органи, включително Министерството на финансите и Европейския банков орган, и имат за цел да координират усилията за преструктуриране на финансови групи. Основните задачи на колегиите включват обмен на информация, разработване на планове за преструктуриране и оценка на възможностите за такова. БНБ и Комисията ръководят дейността на колегиите, осигурявайки спазването на процедурите и правилата за работа.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя участието на Българската народна банка, Комисията, Министерството на финансите и ФГВБ в колегия за преструктуриране. Това участие е задължително, когато БНБ или Комисията действат като орган за преструктуриране на индивидуална основа спрямо дъщерно дружество на предприятие майка от ЕС, или когато в България е установен значим клон на институция от групата. БНБ и Комисията имат право да участват в заседанията на колегията, когато темата касае съвместно вземане на решения или институции, лицензирани в България. Освен това, те поддържат тясно сътрудничество с членовете на колегията.
Чл. 122
Чл. 122 урежда създаването на европейска колегия за преструктуриране, когато предприятие майка от трета държава има дъщерни дружества или значими клонове в България и други държави членки. Колегията се председателства от съответния орган за преструктуриране, в зависимост от собствеността на дъщерните предприятия и местонахождението на предприятието майка. Членовете на колегията вземат предвид глобалната стратегия за преструктуриране и могат да се съгласят да не създават европейска колегия, ако друга група или колегия изпълнява необходимите функции.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници регламентира предоставянето на информация от Българската народна банка (БНБ) и Комисията на Европейската система на централните банки (ЕСП) и други органи за преструктуриране. БНБ и Комисията координират обмена на информация между органите за преструктуриране и предоставят необходимата информация за изпълнение на техните задачи. Информация, получена от орган за преструктуриране на трета държава, се предоставя само с изричното съгласие на този орган. Освен това, БНБ и Комисията обменят информация с Министерството на финансите, когато това е необходимо за решения, изискващи одобрение или съгласие на министерството.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя процедурата за преструктуриране на лицензирани институции и дъщерни дружества в България. Когато органът за преструктуриране установи, че дадена институция отговаря на условията за преструктуриране, той уведомява съответните органи на ниво група. Действията по преструктуриране могат да се предприемат при определени условия, включително при липса на реакция от органа на ниво група в срок от 24 часа. В случай на несъгласие с предложена схема за преструктуриране, органът за преструктуриране излага основанията си и предлага свои действия. Съвместните решения по преструктуриране са окончателни.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници урежда процедурата за преструктуриране на дъщерни дружества в група, когато БНБ или Комисията действат като орган за преструктуриране на ниво група. След получаване на уведомление от орган за преструктуриране на друга държава членка, БНБ или Комисията оценяват въздействието на предложените мерки и, ако е необходимо, предлагат схема за преструктуриране в срок до 24 часа. Схемата трябва да е съобразена с плана за преструктуриране и да включва действия за координация и финансиране. При несъгласие между органите, те могат да постигнат съвместно решение, което е окончателно.
Чл. 126
Законът определя процедурата за преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, когато БНБ или Комисията е орган за преструктуриране на ниво група. При наличие на определени условия, органът за преструктуриране може да съобщи на членовете на колегията необходимата информация и да предложи схема за преструктуриране на групата. Решенията по преструктурирането се вземат след консултация с членовете на колегията и включват план за преструктуриране, който отчита финансовата стабилност на държавите членки. Съвместните решения между различните органи са окончателни.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва процеса на приемане на схема за преструктуриране на група, когато включва дъщерна институция, лицензирана в България. Схемата се приема чрез съвместно решение на органите за преструктуриране, които могат да поискат съдействие от ЕБО. Те също така участват в консултации, когато предприятието майка не предложи схема. Ако органът за преструктуриране не е съгласен с предложената схема, той трябва да изложи основанията си и да информира другите органи. Решенията по схемата са окончателни.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя действията на органа за преструктуриране при липса на схема за преструктуриране на групата. Органът трябва да работи в тясно сътрудничество с другите органи за преструктуриране, за да постигне координирана стратегия за проблемните субекти от групата. Освен това, той е задължен редовно да информира членовете на колегията за напредъка в преструктурирането и да предприема незабавни действия, отчитайки неотложността на ситуацията.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници урежда признаването и прилагането на процедури за преструктуриране на трети държави в зависимост от наличието на междудържавни споразумения. При липса на такива, се прилагат разпоредбите на члена. Когато съществува европейска колегия за преструктуриране, органът за преструктуриране участва в съвместното решение за признаване на процедурата. Ако колегията не е създадена, органът взема самостоятелно решение, отчитайки интересите на България и другите държави членки. Признаването и изпълнението на процедурата не важат за производства по несъстоятелност.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници дава правомощия на органа за преструктуриране да откаже признаването или изпълнението на процедура за преструктуриране, ако счита, че това може да има неблагоприятни последици за финансовата стабилност, е необходимо самостоятелно действие, би довело до неравнопоставено третиране на кредиторите, има съществени фискални последствия или противоречи на българското законодателство.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона предвижда условията и правомощията на органите за преструктуриране, когато не се прилага процедура за преструктуриране на трета държава за клон на институция в България. Органът може да предприеме действия за преструктуриране, ако прецени, че това е в обществен интерес и ако са изпълнени определени условия, свързани с несъстоятелност или невъзможност за изплащане на задължения. Спазват се принципите на преструктурирането и приложимите изисквания, а при необходимост от средства от ФПБ или ФПИП се прилагат съответните разпоредби.
Чл. 132
Чл. 132 урежда правомощията на Българската народна банка (БНБ) и Комисията да сключват необвързващи споразумения за сътрудничество с трети държави, когато съществуват рамкови споразумения с Европейския банков орган (ЕБО). Тези споразумения могат да се отнасят до обмен на информация, консултации и сътрудничество при разработване на планове за преструктуриране, ранно предупреждение, координация на връзките с обществеността и процедури за обмен на информация. БНБ и Комисията са задължени да уведомяват ЕБО за сключените споразумения.
Чл. 133
Чл. 133 от закона установява условията, при които Българската народна банка, Комисията и Министерството на финансите могат да предоставят информация, която представлява професионална тайна на органи от трети държави. Предоставянето е допустимо, ако органите от трети държави имат задължения за запазване на поверителност, еквивалентни на българските и европейските изисквания, и информацията е необходима за изпълнение на функции, свързани с преструктуриране. Освен това, информация от друга държава членка може да се предоставя само със съгласие на съответните органи на тази държава. При предоставяне на информация, БНБ, Комисията и Министерството на финансите могат да наложат условия за оповестяване.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници описва управлението на фонд за преструктуриране на банки, който е разделен на подфондове: един за финансиране на преструктуриране на клонове на кредитни институции от трети държави и друг за набиране на вноски съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014. Средствата на подфондовете трябва да се инвестират поотделно, а разходите за управление на фонда се покриват от такси, събирани от БНБ. Органът за преструктуриране изготвя финансов отчет и взема решения за използването на фондовите средства в съответствие с целите на преструктурирането.
Чл. 135
Създава се Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който включва два подфонда: един за финансиране на преструктуриране на инвестиционни посредници, които не попадат под Регламент (ЕС) № 806/2014, и втори за набиране на вноски по Регламента. Управлението на фонда е в ръцете на управителния съвет на ФКИ, а разходите за управление са част от общите разходи на ФКИ. Управителният съвет изготвя финансов отчет за фонда, а Комисията взема решения за използване на средствата от фонда, съобразявайки се с целите и принципите на преструктурирането.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя правомощията на органа за преструктуриране. Той взема решения за събиране на годишни и извънредни вноски от клоновете на кредитни институции и инвестиционни посредници от трети държави, сключване на договори за заемане на средства, инвестиране на средства на фондовете, назначаване на одитори и приемане на годишни отчети. Средствата на фондовете се държат в БНБ и могат да се инвестират в депозити и дългови инструменти с високи кредитни рейтинги. Фондът за преструктуриране на инвестиционни посредници има право да извършва репо сделки и да предоставя заеми срещу обезпечение. Правилата за инвестиции на средствата на фондовете се приемат от управителния съвет на ФКИ.
Чл. 137
Чл. 137 регламентира как органът за преструктуриране може да използва средства от Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) и Фонда за преструктуриране на инвестиционни посредници (ФПИП). Средствата могат да се използват за гарантиране на активи или задължения, отпускане на заеми, закупуване на активи, изплащане на обезщетения, вноски в институцията при споделяне на загуби и отпускане на заеми на други механизми за финансиране. Изрично е забранено средствата да се използват за покриване на загуби или рекапитализация на институции.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя източниците на средства във Фондовете за преструктуриране. Те включват годишни и извънредни вноски от банки и инвестиционни посредници, доходи от инвестиции, средства от възстановяване, както и други източници. Българската народна банка е депозитар на средствата на Фонда за инвестиционни посредници.
Чл. 139
Чл. 139 определя реда за определяне и плащане на годишни вноски във Фонда за преструктуриране на инвестиционни посредници (ФПИП). Органът за преструктуриране определя общата сума на вноските до 31 март, а индивидуалните вноски за лицензирани инвестиционни посредници и клонове от трети държави - до 1 май. Вноските са пропорционални на задълженията на инвестиционните посредници и се изчисляват според рисковия профил. При неплащане се начислява законна лихва, а вноските се отчитат като разходи за текущата година.
Чл. 140
Когато средствата във Фондовете за преструктуриране не са достатъчни, се набират извънредни вноски от клоновете на кредитни институции и инвестиционни посредници от трети държави. Размерът на вноските не може да надвишава трикратния размер на последната годишна вноска. Органът за преструктуриране определя сумата и срока за плащане. При риск за ликвидността, плащането може да бъде отложено до 6 месеца. Правилата за контрол и неплащане на вноски се прилагат и за тези вноски.
Чл. 140а
Чл. 140а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници урежда процедурата за уведомление и вноски от кредитни институции и инвестиционни посредници, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014. След получаване на уведомление от ЕСП, органът за преструктуриране уведомява съответните институции за размера на дължимата вноска, която те трябва да внесат в срок, посочен в уведомлението. Събраните вноски се прехвърлят на ЕФП от органа за преструктуриране.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че ако наличните средства от годишни и извънредни вноски не са достатъчни за покриване на разходите за преструктуриране, Фондът за гарантиране на влоговете (ФПБ) или Фондът за преструктуриране на инвестиционни посредници (ФПИП) могат да бъдат попълнени чрез заемане на средства или с помощта на други форми на подкрепа от банки, финансови институции или трети лица, при условие че тези възможности са налични при разумни условия.
Чл. 142
Фондът за преструктуриране на банките и Фондът за преструктуриране на инвестиционни посредници могат да искат заем от механизми за финансиране в ЕС, ако средствата от годишни и извънредни вноски не са достатъчни. Решения за предоставяне на заеми се вземат от органи за преструктуриране и управителни съвети, след одобрение от Министерството на финансите. Лихвени проценти и условия по заемите се договарят между участниците, а разпределението на ангажиментите за предоставяните средства е пропорционално на дяловете на гарантираните влогове.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя процедурата за изготвяне на схема за преструктуриране на група, включваща субекти по Регламент (ЕС) № 806/2014. При изготвянето на плана за финансиране се вземат предвид оценките на засегнатите субекти, загубите, които те ще понесат, и вноските от ФГВБ. Определят се и условията за участие на ФПИП и сроковете за финансиране. Освен това, органът за преструктуриране трябва да осигури необходимите мерки за незабавно плащане на дължимите вноски по плана за финансиране.
Чл. 144
Чл. 144 определя задълженията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) при преструктуриране на кредитни институции. ФГВБ е длъжен да участва с парична вноска за покриване на загуби, при условие че вложителите запазват достъпа до влоговете си. Вноската е ограничена до по-малката от загубите, които ФГВБ би понесъл при несъстоятелност, и минималния размер на наличните му средства. При използване на инструмента за споделяне на загуби, вноската не може да се използва за рекапитализация на банката. При прехвърляне на влогове в друга институция, вложителите нямат право на вземане от ФГВБ за частта от влоговете, която не е била прехвърлена, ако прехвърлените средства са равни или по-големи от гаранцията.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона предвижда санкции при неспазване на изискванията за изготвяне и поддържане на планове за възстановяване и други изисквания. Физическите лица могат да получат глоба до 5 млн. евро, а юридическите лица - имуществена санкция до 10% от годишния нетен оборот. При определяне на санкции може да се вземе предвид реализираната печалба или избегнатата загуба. Членовете на ръководни органи могат да получат временна забрана за заемане на длъжности. Има и по-ниски санкции за нарушения, които не съставляват престъпление, с глоба за физически лица от 1000 до 4000 лв. и имуществени санкции за юридически лица.
Чл. 146
Чл. 146 от закона описва процедурата за установяване на нарушения и налагане на наказания на субектите, които са под надзора на БНБ и Комисията. Актовете за установяване на нарушения се съставят от оправомощени лица, а наказателните постановления се издават от управителя на БНБ или председателя на Комисията. Процедурата за съставяне, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следва реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 147
Законът регулира механизмите за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници в България. Основните положения включват задължението на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор да публикуват информация за наложени наказания за нарушения на закона, както и условията и процедурите за прилагане на инструменти за преструктуриране. Законът определя също така правомощията на тези институции, условията за преструктуриране, и механизмите за управление на кризи, включително правата на акционери и кредитори. В допълнение, законът въвежда изискванията на европейските директиви и регламенти, свързани с финансовата стабилност и надзора.
Чл. 23а
Чл. 23а от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя оздравителните мерки, които целят запазване или възстановяване на финансовото състояние на инвестиционни посредници. Тези мерки могат да засегнат правата на трети лица и включват спиране на плащания и изпълнителни действия, както и прилагане на инструменти за преструктуриране. Мерките се прилагат от надзорни органи и в случай на прилагане на чл. 115, определени разпоредби не важат.
Чл. 23б
Комисията и заместник-председателят са компетентни органи за прилагане на оздравителни мерки спрямо инвестиционни посредници, включително техните клонове в други държави членки. Процедурата и правните последици от мерките се уреждат от българското законодателство. Комисията уведомява компетентните органи на другите държави членки преди или незабавно след прилагането на мерките. Актовете за оздравителни мерки се публикуват на интернет страницата на комисията и в два централни ежедневника в България в срок до два работни дни. Извлечения от актовете се публикуват в Официален вестник на ЕС и в два национални ежедневника на страните, в които инвестиционният посредник има клон. Резюмето на акта включва правните основания, информация за обжалване и сроковете за обжалване.
Чл. 23в
Чл. 23в от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че преди да се приложат оздравителни мерки спрямо клон на инвестиционен посредник от трета държава, който оперира и в държави членки на ЕС, комисията е задължена да уведоми компетентните органи на тези държави членки за намерението си и последиците от мерките. Ако предварителното уведомяване не е възможно, комисията трябва да уведоми незабавно след прилагането на мерките.
Чл. 23г.
Чл. 23г. от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че оздравителните мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо инвестиционен посредник, се признават в България и действат спрямо клона на посредника и трети лица. Лицата, администриращи тези мерки в България, имат същия статут, какъвто имат в съответната държава членка, но прилагат българското законодателство за активите и трудовите отношения. Оздравителните мерки за клонове на инвестиционни посредници от трети държави също се признават в България.
Чл. 23д.
Чл. 23д. определя компетентността на българските съдебни и административни органи за ликвидация или откриване на производство по несъстоятелност на инвестиционен посредник, лицензирани в България. Решенията на тези органи важат и за клоновете на посредника в други държави членки. Българското законодателство регулира производствата по ликвидация и несъстоятелност, включително правата и задълженията на инвестиционния посредник, условията за прихващания, последиците от откритото производство върху текущите договори и правата на кредиторите.
Чл. 23е
Чл. 23е от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че Комисията уведомява своевременно компетентния орган на държавите членки, в които инвестиционният посредник осъществява дейност чрез клон, за започване на ликвидация и информира за последиците от това. Уведомяването е задължително и при прекратяване на клон в България на инвестиционен посредник от трета държава, който има клон и в друга държава членка, като в тези случаи се координират действията с компетентните органи в другите държави.
Чл. 23ж
Чл. 23ж от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че поканата на ликвидатора, съгласно чл. 267 от Търговския закон, трябва да бъде озаглавена на всички официални езици на Европейския съюз. Заглавието е "Покана за предявяване на вземане. Срокове, които трябва да бъдат спазени."
Чл. 23з
Член 23з от закона предоставя права на кредиторите в производството по ликвидация на кредитни институции и инвестиционни посредници. Всеки кредитор, включително публични органи, може да предяви вземанията си на официалния език на съответната държава членка, като това става под заглавие 'Предявяване на вземане'. Ликвидаторът може да изиска превод на български език на представените документи. Кредиторите трябва да изпратят копия на удостоверяващите документи за вземането, посочвайки вида, датата, размера и други детайли. Всички вземания на кредиторите на инвестиционния посредник, подлежащ на ликвидация, се третират равнопоставено, независимо от местоположението на възникване.
Чл. 23и
Чл. 23и от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда, че ликвидаторът е задължен редовно и по подходящ начин да информира кредиторите на инвестиционния посредник, който е в процес на ликвидация, относно хода на производството.
Чл. 23к
Чл. 23к от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници урежда правните последици при прилагане на оздравителни мерки или откриване на прекратителни процедури за инвестиционни посредници. Трудовите договори и свързаните с тях отношения се регулират от законодателството на държавата членка, приложимо към съответния трудов договор. Договорите, свързани с недвижими вещи, подлежат на законодателството на държавата, където се намира вещта. Правата на инвестиционния посредник относно недвижими вещи, кораби или самолети, които подлежат на регистрация в публичен регистър, се уреждат от законодателството на държавата, където е воден регистърът.
Чл. 23л
Чл. 23л от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя, че прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителни процедури спрямо инвестиционен посредник не засяга правата на кредитори и трети лица, произтичащи от вещни обезпечения. Тези права включват осребряване на активи, предпочтително удовлетворение, право на връщане на вещи и ползване на плодовете от обезпечените активи. Правата, вписани в публичен регистър, също се считат за валидни. Освен това, разпоредбата не изключва възможността за оспорване на определени правни актове.
Чл. 23м
Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за инвестиционен посредник, който е купувач на вещ, не засяга правата на продавача върху вещта, когато тя се намира на територията на друга държава членка. Също така, ако инвестиционният посредник е продавач на вещ, оздравителните мерки не дават основание за разваляне на договора, ако вещта е доставена и не пречат на купувача да придобие собствеността. Разпоредбите не изключват възможността за искане на обявяване на определени правни актове за нищожни или непротивопоставими.
Чл. 23н
Чл. 23н урежда правата на кредиторите при прилагане на оздравителни мерки или откриване на прекратителна процедура за инвестиционен посредник. Според ал. 1, правото на кредиторите да прихващат свои вземания срещу вземания на инвестиционния посредник остава в сила, при наличие на условия, определени от закона. Ал. 2 уточнява, че разпоредбата не изключва възможността за оспорване на определени правни актове, които могат да бъдат обявени за нищожни или непротивопоставими.
Чл. 23о
Чл. 23о от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя приложимото законодателство при оздравителни мерки или прекратителна процедура за инвестиционен посредник. Основните точки включват: 1. Правото на собственост върху финансови инструменти се регулира от законодателството на държавата, където се води регистър или сметка. 2. Споразуменията за нетиране се регулират от съответното законодателство на договора. 3. Споразуменията за обратно изкупуване също следват законодателството на договора, при условие че не нарушават правата от т. 1. 4. Сделките на регулиран пазар се регулират от приложимото законодателство на договора. 5. Висящите съдебни дела относно права, отнети от инвестиционния посредник, следват законодателството на държавата, където се води делото.
Чл. 23п.
Лицата, които администрират оздравителни мерки или ликвидаторът, трябва да предприемат необходимите действия за вписване на оздравителните мерки или за започване на прекратителна процедура за инвестиционния посредник в съответния регистър в България, когато това е задължително по закон. Разходите за вписването се считат за част от разходите по оздравителните мерки или прекратителната процедура.
Чл. 23р
Чл. 23р от Закона регулира правилата относно нищожността, унищожаемостта и непротивопоставимостта на актове, които увреждат всички кредитори. Според ал. 1, разпоредбите на чл. 23д, ал. 2 не важат, когато лицето, получило акта, доказва, че се прилага законодателството на друга държава членка, което не допуска оспорване на акта. Ал. 2 уточнява, че ако оздравителна мярка от съдебен орган съдържа правила за нищожност на актове, извършени преди прилагането на мярката, разпоредбата на чл. 23г, ал. 1, изречение второ, не важи за случаите по ал. 1.
Чл. 23с
Чл. 23с от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници определя, че действителността на актове, сключени след прилагане на оздравителна мярка или след започване на прекратителна процедура за инвестиционен посредник, зависи от законодателството на държавата членка, където се намира вещта или се води регистърът, сметката или депозитарната институция. Това важи за актове, с които инвестиционният посредник се разпорежда с недвижими вещи, кораби, самолети или финансови инструменти, подлежащи на регистрация.
Чл. 23т.
Чл. 23т. определя задължението на лицата, които дават или получават информация по уведомителните или консултативните процедури, да опазват професионалната тайна. Това задължение не важи в случаите, когато се прилага чл. 116 от същия закон.
Чл. 23у, Чл. 25а, Чл. 25б, Чл. 122, ал. 1, т. 2
Законът урежда процедурите за назначаване на лица, които администрират оздравителни мерки и прекратителни процедури за инвестиционни посредници, лицензирани в държави членки на ЕС. Назначените лица имат право да действат на територията на България, но трябва да спазват българското законодателство. Инвестиционните посредници, които не попадат в определени категории, трябва да представят оздравителна програма при влошаване на финансовото си състояние. Законът предвижда и преходни и заключителни разпоредби, касаещи влизането в сила на различни членове и параграфи, както и изисквания за минимални капиталови изисквания. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 30 юли 2015 г.
Параграф §1
Този раздел от закона дефинира основни термини и понятия, свързани с кредитните институции и инвестиционни посредници, включително акционери, вложители, дъщерни дружества и инструменти на собствен капитал. Включва нови определения, като "глобална системно значима институция" и "група за преструктуриране", и уточнява условията за преструктуриране, действия по преструктуриране и правомощия на органите за преструктуриране. Също така, разделът описва механизми за управление на кризи и мерки за предотвратяване на кризи, както и специфични задължения и права на различните участници в финансовата система.
§2
Параграф §2 от закона установява, че при прилагане на инструменти за преструктуриране от БНБ и Комисията, се прилагат специфични разпоредби от Закона за кредитните институции и Закона за пазарите на финансови инструменти. Конкретно, БНБ следва да се ръководи от глава тринадесета на Закона за кредитните институции, а Комисията - от глава десета, раздели II - V на Закона за пазарите на финансови инструменти.
§3
Параграф §3 уточнява, че при прилагане на инструменти за преструктуриране и правомощия за преструктуриране от БНБ и Комисията, не се прилагат определени разпоредби от Закона за кредитните институции и Търговския закон, включително членове, касаещи преобразуването на финансови институции и предприятия майки.
§4
Законът въвежда изискванията на Директива 2014/59/ЕС, която създава рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Той също така изменя редица стари директиви и регламенти на Европейския съюз, свързани с финансовия сектор, за да осигури по-добър капацитет за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционни посредници.
§4а
Параграф §4а от закона, въведен с ДВ, бр. 37 от 2019 г., предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014, който установява правила и процедури за преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране.
§5
Министерството на финансите е задължено да информира Европейския банков орган и Европейската комисия относно правомощията на Българската народна банка и Комисията по финансов надзор в контекста на преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници. БНБ е определена за орган за контакт, който ще осъществява сътрудничество и координация с аналогични органи в други държави членки на ЕС.
§9
Съгласно Параграф §9 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, БНБ организира преглед на качеството на активите в банковата система с цел осигуряване на прозрачност и стабилност на финансовия пазар. Прегледът, който ще се извърши в срок от 12 месеца от влизането в сила на закона, включва проверка на оценки за стойност на активите и практиките по обезценяване. Методологията на прегледа съответства на стандартите на Европейската централна банка. След прегледа, БНБ ще проведе стрес тестове на банките, за да определи тяхната способност да поемат загуби в стресови ситуации. Резултатите от тези действия ще доведат до предприемане на мерки от БНБ за покритие на потенциалния капиталов недостиг, а разходите за прегледа са за сметка на съответната банка.
§10
Съгласно §10 от преходните и заключителни разпоредби, Комисията за финансов надзор е задължена да организира преглед на активите на пенсионните фондове и балансите на застрахователите в срок от 12 месеца след влизането в сила на закона. Прегледът ще се извършва от независими външни лица с висока професионална репутация, а разходите за него ще бъдат за сметка на пенсионноосигурителните дружества и застрахователите. Освен това, Комисията ще изработи методология за стрес тестове на застрахователите и презастрахователите, която трябва да бъде готова до 31 декември 2016 г., с разходи, покрити от държавния бюджет.
§ 11
Параграф §11 внася изменения в Закона за банковата несъстоятелност, включващи замяна на термини, добавяне на нови разпоредби относно квесторите и временните синдици, а също така и уточнения относно действията на синдиците. Освен това се въвеждат нови разпоредби относно вземанията на вложителите и се определя понятие за микро-, малко и средно предприятие, което е свързано с годишния оборот на предприятието.
§13
С измененията в Закона за Българската народна банка се добавят нови точки в чл. 16, които определят нови правомощия на банката. Новите точки включват правомощия за приемане на решения като орган за преструктуриране и за установяване на неналичност на влогове в банка, съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките. Досегашната точка 17 става точка 19.
§14
В Закона за Комисията за финансов надзор се правят редица изменения и допълнения, свързани с интеграцията на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Основните промени включват добавяне на нови разпоредби, които уточняват правомощията на комисията, вкл. и като орган за преструктуриране. Измененията касаят различни членове и алинеи, като се акцентира на необходимостта от синхронизация на законодателството и новите задължения на комисията в контекста на новия закон.
§15 от Преходни и Заключителни разпоредби
В параграф §15 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници се предвиждат изменения в Закона за договорите за финансово обезпечение. Досегашният текст на чл. 16 става ал. 1, а нова ал. 2 уточнява, че разпоредбите на чл. 8, 10 и 11 не се прилагат по отношение на ограниченията на договори за финансово обезпечение, свързани с преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници, както и по отношение на ограничения, предвидени в законодателството на държава членка на ЕС, целящи улесняване на преструктурирането на субекти под защита.
§16
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се въвеждат изменения, свързани с мерките за преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Създава се нов член 120б, който уточнява, че разпоредбите на чл. 115 - 116 и чл. 117 не се прилагат, когато се осъществяват мерки за преструктуриране. Освен това, при увеличаване на капитала на публичното дружество, свикването на общо събрание може да бъде обявено с по-кратък срок от предвидения, при определени условия. В член 148з се добавя нова алинея, която освобождава от задължението за регистриране на търгово предложение при прилагане на мерки за преструктуриране.
§17
Параграф §17 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда изменения и допълнения в различни членове, свързани с оздравителни мерки и ликвидационни процедури на инвестиционни посредници. Включва създаването на нови алинеи и членове, които определят условията за прилагане на оздравителни мерки, правомощия на компетентните органи и правните последици от оздравителните мерки. Важни аспекти включват задължението за уведомяване на компетентни органи в други държави членки, признаване на мерките, предприети от други държави, и правата на кредиторите в производството по ликвидация.
§18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 30 юли 2015 г. и е официално подпечатан. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции са обнародвани в ДВ, бр. 97 от 2017 г. и влизат в сила от 05.12.2017 г.
§11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с прилагането на Закона за пазарите на финансови инструменти, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2018 г. и влиза в сила на 16.02.2018 г.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Член 222, ал. 1-3 влиза в сила от 3 септември 2019 г. Параграф 13, т. 12, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г., а буква "б" от 21 ноември 2017 г. Параграф 17, т. 37 и т. 39 относно чл. 264а и чл. 273б влизат в сила от 1 януари 2020 г.
§28
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени членове, които влизат в сила при специфични условия. Член 47 влиза в сила след публикуване на електронната брошура от Европейската комисия, а членове 71, 72, 73 и 100 влизат в сила 18 месеца след приемането на регулаторните технически стандарти. Член 102 влиза в сила на 30 април 2018 г., а членове 103-109 на 31 октомври 2018 г. Параграф 16, т. 2, буква "в" влиза в сила на 1 януари 2019 г., а параграфи 25 и 26, т. 1-5 на 1 юли 2018 г.
§ 54
Параграф 54 от закона определя правилата за тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка относно възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници. Българската народна банка и Комисията могат да обменят информация с Единния съвет за преструктуриране, включително професионална, банкова и търговска тайна. Институциите и субектите са задължени да съдействат и предоставят необходимата информация на органа за преструктуриране.
§55
Считано от датата на прилагане на решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество, Единният съвет за преструктуриране ще изпълнява задачи и правомощия, които по закона са възложени на органа за преструктуриране. Съветът за преструктуриране ще се счита за национален орган за преструктуриране, съгласно разпоредбите на закона.
§56
Считано от момента на прилагане на решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество, Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките ще прехвърли средствата от Фонда за преструктуриране на банките на органа за преструктуриране. При това прехвърляне, Управителният съвет предоставя финансов отчет и информация за средствата, набрани от клонове на кредитни институции от трети държави. Органът за преструктуриране разпределя получените средства в подфондовете. След уведомление от Единния съвет за преструктуриране, органът нарежда прехвърляне на сума от подфонда към Единния фонд за преструктуриране, а остатъчните средства се приспадат от задълженията на институциите за бъдещи вноски.
§ 64
Законът влиза в сила от момента на прилагане на решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'.
§77
Параграф §77 определя преходните периоди, в които кредитните институции и инвестиционни посредници трябва да достигнат минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения. Органите за преструктуриране ще вземат предвид фактори като модел на финансиране, достъп до капиталовите пазари и използване на базов собствен капитал. Крайният срок за постигане на минималните изисквания е 1 януари 2024 г., с възможност за удължаване на преходния период при определени условия. Също така, органите ще определят междинни целеви нива за 2022 г. и ще информират институциите за планираните минимални изисквания в рамките на преходните периоди.
§79
Съгласно параграф §79 от закона, институциите и дружествата, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 3 - 5, ще започнат да оповестяват публично минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения от 1 януари 2024 г. Ако органът за преструктуриране е определил преходен период за достигане на тези изисквания, институцията или дружеството ще изпълнява задължението след приключването на този период.
§80
Параграф §80 от закона указва, че член 103а се прилага за финансовите договори, които са сключени преди влизането в сила на закона. Тези договори ще създават нови задължения или ще изменят съществуващи задължения след влизането в сила на закона.
§82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за покритите облигации, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 25 от 2022 г. и влиза в сила от 08.07.2022 г.
§19
Законът влиза в сила от 8 юли 2022 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на обнародване в 'Държавен вестник'. Параграф 9, касаещ изменения в Закона за банковата несъстоятелност, не се прилага за производства по несъстоятелност, открити към момента на влизането на закона в сила.
§ 94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, обнародвани в бр. 85 от 2023 г. и влизат в сила от 10.10.2023 г.
§ 92
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2023 г. Параграфи 87, т. 1, 2, 4 - 6, 8 - 46, 49 и 50 са изключени от моменталното влизане в сила и ще станат приложими на посочената дата.
§ 14
Законът влиза в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Изключение правят § 6, ал. 1, § 9 и 11, които влизат в сила от деня на обнародването му.
§5
Параграф §5 от закона уточнява, че действащите нормативни актове, които регламентират задължения за плащане на такси и глоби, ще продължат да се прилагат съгласно правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения в законодателството, когато сума в левове е свързана с правен акт на ЕС, който посочва сума в евро, при актуализация на закона или подзаконовия акт, сумата в евро ще бъде изрично упомената.
§ 60, Приложение № 1, Приложение № 2
Параграф 60 от закона определя, че определени разпоредби, включително параграфи 8-36 и 37, влизат в сила с приемането на еврото от България. Приложение 1 описва съдържанието на плана за възстановяване, включително обобщение на основните елементи, действия свързани с капитала и ликвидността, прогнози за изпълнение и критични функции. Приложение 2 обхваща плана за преструктуриране, който включва обобщение на основните елементи, оценка на възможностите за преструктуриране и мерки за осигуряване на достъп до услуги. Приложение 3 определя минималната информация, необходима за изготвянето на плана за преструктуриране, а приложения 4, 5 и 6 съдържат допълнителни детайли за оценка на възможността за преструктуриране и изчисления свързани с минималните изисквания за собствен капитал.
