НАРЕДБА № 2 ОТ 7 ФЕВРУАРИ 2013 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ И ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ, ЗАЩИТНИ И СТОПАНСКИ ГОРИ И НА ГОРИ В ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА СЪЗДАДЕНИТЕ КУЛТУРИ, ТЯХНОТО ОТЧИТАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата регламентира условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи с цел създаване на специални, защитни и стопански гори, както и гори в защитени територии. Включва изисквания за планиране, избор на видове, подготовка на почвата, инвентаризация на новосъздадените култури, отчетност и контрол на дейностите. Не се прилага за залесявания, които не се стопанисват като гора, в паркове и градини, в национални паркове и резервати, и в площи с горскодървесна растителност около пътища.
Чл. 2
Наредба № 2 определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори. Залесяването трябва да се осъществява с местни и интродуцирани видове, подходящи за месторастене. Използването на неместни видове и повторното въвеждане на местни видове се регулира от Закона за биологичното разнообразие. В защитени територии залесяването трябва да съответства на установените режими и планове за управление. Изкуственото възобновяване на горски култури в защитени зони е допустимо с идентични видове и култивари.
Чл. 3
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи с цел създаване на специални, защитни и стопански гори. Залесяването се извършва по утвърден технологичен план и се вписва в Книга на горските култури, която се води от различни горски структури. В книгата се записват данни за залесените площи, включително номер на вписване, землище, залесена площ, година на залесяване и цел на залесяването. Собствениците на горски територии, които не се стопанисват като гора, трябва да предоставят данните на регионалните дирекции по горите до 20 ноември на съответната година.
Чл. 4
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори. Член 4 предвижда, че залесяването на земеделски земи и нарушени територии може да се извършва по решение на собствениците, без или след промяна на предназначението на земите. При промяна на предназначението се спазват определени изисквания от Закона за горите. Планирането и провеждането на залесяването, инвентаризацията и вписването на културите се извършва по реда на наредбата.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 2 определя, че залесяването се извършва след комплексна преценка, която включва оценка на необходимостта, целта, природните условия, биологичните особености и екологичните изисквания на използваните видове. За целта се вземат предвид горскостопанските планове, плановете за управление на защитени територии, специализирани проекти и технологични планове. На базата на оценката се определят насоките и целите на залесяването, подходящият материал, почвоподготовката, схемата и гъстотата на културата, както и начинът и сезонът на залесяване.
Чл. 6
Наредбата регламентира условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително в случаи на бедствия и природни въздействия. В случаи на залесяване на нарушени територии, когато не са предвидени в горскостопанските планове, се изготвя технологичен план за залесяване, който трябва да бъде утвърден и изменен съгласно определените правила в наредбата.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. указва, че промените в предвидените залесявания в действащите горскостопански планове и програми се извършват в съответствие с условията и реда, установени в Закона за горите и наредбата по чл. 18, ал. 1 от него.
Чл. 8
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително създаването на специални, защитни и стопански гори. Член 8 описва, че залесяванията се планират от физически лица и търговци, които са вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и притежават удостоверения за регистрация за извършване на дейности, свързани с планиране и организация на залесявания.
Чл. 9
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори. Чл. 9 класифицира залесяванията в три основни категории: защитни гори за защита на почви и води; специални гори, включващи защитени територии и семепроизводствени насаждения; и стопански гори, насочени към устойчиво производство на дървесина и недървесни продукти.
Чл. 10
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя различни цели за залесяване на горски територии и земеделски земи. Основните цели включват осигуряване на защита срещу природни и промишлени опасности, производство на дървесина и недървесни горски продукти, възстановяване на увредени гори, подпомагане на естественото възобновяване, рекултивация на нарушени терени, запазване на биологичното разнообразие, провеждане на научни изследвания, озеленяване и поддържане на лесистостта на територията.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 2 определя насоките за планиране и отчитане на залесяванията. Те включват ново залесяване на голини и земеделски земи, възстановяване на унищожени гори, залесяване в зрели гори за подпомагане на естественото възобновяване, попълване на редини в изредени гори и залесявания под склопа на млади култури. При планирането не се променя насоката на залесяване за култури, които ще се презалесяват в първата година от създаването им.
Чл. 12
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително изискванията за изготвяне и утвърдяване на технологичен план за залесяване. Планът е задължителен и се изготвя от упълномощени лица. След представянето му, органите го разглеждат в срок до един месец и могат да изискват допълнителни документи или проверки на място. При отказ за утвърдяване, органът трябва да мотивира решението си. Планирането на залесяването в природни паркове изисква съгласуване с дирекцията на парка.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията за изменение на утвърден технологичен план за залесяване. Изменението може да бъде поискано от собственика на залесителния обект или упълномощено лице. За целта се подава заявление до органа, утвърдил плана, придружено от обосновка за промяната, утвърдения план и проект на новия план. Промененият план се утвърджава по реда на чл. 12 и получава номер на вече утвърдения план с актуалната дата.
Чл. 14
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително създаването на специални, защитни и стопански гори. Член 14 уточнява валидността на технологичния план за залесяване, който е до 5 години след одобряване и се съхранява от собственика и утвърдилия орган. Изпълнителят на дейностите трябва да разполага с копие от плана и да го предоставя при поискване от контролни органи.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията и реда за проучвания на обектите за залесяване. Проучванията се извършват от определени лица с цел да се установят типа месторастене, технология на почистване и подготовка на почвата, както и сезона и технологията за залесяване и отглеждане на културите. Те се базират на горскостопански планове и включват проучване на терена по различни показатели като релеф, геоложки строеж, почва, степен на ерозираност, климат и флора.
Чл. 16
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително инвентаризация и отчет на създадените култури. Член 16 описва как се определят типовете горски месторастения за залесяване, основавайки се на Класификационна схема. За неинвентаризирани територии, типът месторастене се определя по показатели като почвено богатство, овлажняване, релеф и индикаторна растителност. Типът месторастене се обозначава с комбинация от букви и цифри, указващи богатството и влажността на почвата.
Чл. 17
Наредба № 2 определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи. Чл. 17 указва, че изборът на дървесни и храстови видове за залесяване трябва да се основава на националната стратегия за горския сектор, областни планове, утвърдени горскостопански планове и специализирани проекти. Избраните видове трябва да осигурят устойчиво развитие на горите и да опазват биологичното разнообразие. Конкретният избор се прави след оценка на целите на залесяването, условията на месторастене и биологичните особености на видовете. При залесяване на земеделски земи и нарушени територии също трябва да се спазват съответните изисквания.
Чл. 18
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, с акцент върху използването на главни и съпътстващи видове. Главните видове осигуряват трайно постигане на целите на залесяването, докато съпътстващите подпомагат растежа на главните. Изборът на видове се основава на различни критерии, в зависимост от целите на залесяването, като устойчивост, бързорастящи характеристики и адаптация към специфични условия (влага, сухота, замърсяване и др.). В защитени територии се предпочитат местни и застрашени видове за увеличаване на биологичното разнообразие.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 2 определя типологията на горските култури по произход, състав и строеж. Произходът включва семенни, издънково-семенни, семенно-издънкови, автовегетативни и хетеровегетативни култури. Съставът може да бъде дървесен, храстов или храстово-дървесен, а строежът се класифицира по начин и форма на смесване. Културите се делят на чисти, с преобладаващ един вид, и смесени, с участието на поне два вида, без нито един да превишава 80% участие.
Чл. 20
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи с цел създаване на специални, защитни и стопански гори. Чл. 20 указва, че смесените култури са предпочитани пред чистите, освен в случаи на ерозирани и бедни месторастения, където се създават чисти култури. При смесени култури се вземат предвид междувидовите и вътревидовите взаимоотношения, като се използват различни схеми за разположение на видовете.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 2 определя условията за гъстотата на горските култури в зависимост от целта на залесяването, екологичните и почвените условия, както и особеностите на видовете. Оптималната гъстота и схемата на залесяване се определят съгласно приложение № 4. За непосочени видове се използват близки по характеристики видове. При определени условия, гъстотите могат да се увеличават до 50%. Залесяването в специфични терени се извършва с пикирани фиданки, а за не бързорастящи видове се предпочитат контейнерни фиданки.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. описва дейностите, необходими за подготовка на почвата за залесяване. Те включват почистване на площта от нежелана растителност и отпадъци, измерване и маркиране на площта за установяване на граници и планиране на почвоподготовката, както и обработка на почвата за създаване на оптимални условия за растеж на растенията.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията за обработка на почвата преди залесяването на растения. Обработката може да бъде предварителна или непосредствена, в зависимост от технологичния план за залесяване. Съществуват три основни вида обработки: пълна, частична и опростена. Пълната обработка включва почистване, изораване и изкореняване на пънове. Частичната обработка е под формата на пояси или тераси, а опростената е разрохкване до 10 см дълбочина. Допуска се и използването на други технологии, които осигуряват нормално прихващане на фиданките. Възможно е и залесяване без предварителна подготовка на почвата, ако условията са благоприятни.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията за пълна обработка на почвата. Тази обработка се прилага на равни и полегати терени с дълбочина от 25 до 100 см. При полегати терени обработката трябва да се извършва по посока на хоризонталите, като при необходимост за противоерозионна защита се прокарват водозадържащи бразди на разстояние от 1 до 2 метра (или 2 до 3 метра).
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 2 описва условията за частична обработка на почвата при залесяване на различни терени. Според наредбата, частичната обработка се прилага при залесяване, попълване на култури и възобновяване на гори. Изброени са разновидности на частична обработка, включително пояси, тераси, площадки и дупки, с конкретни размери и дълбочини на обработката, в зависимост от технологията на засаждане и кореновата система на фиданките. Разстоянието между поясите и терасите зависи от наклона на терена.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 2 предвижда, че опростена обработка на почвата е разрешена на площи за залесяване, разположени над 700 м надморска височина и на терени със слабо затревяване. Обработката може да се извършва чрез премахване на мъртвата постилка или тревния чим, като почвата се разрохква на дълбочина от 5 до 10 см или без разрохкване.
Чл. 27
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя методите за залесяване на горски територии и земеделски земи. Според Чл. 27, се прилагат два основни метода: 1) садене на фиданки или части от растения и 2) сеене на семена или плодове. Методът на залесяване се избира в зависимост от условията на месторастене и биологичните особености на видовете, като се вземат предвид и икономическите аспекти. Маркирането на посадните и посевните места е задължително.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията за засаждане на фиданки с открита и закрита коренова система. При засаждането на фиданки с открита коренова система е необходимо да се предпазва кореновата система от подсушаване и измръзване, да не се допуска увреждане на корените и стъблото, а кореновите шийки да се поставят на определена дълбочина в зависимост от сезона. За фиданки със закрита коренова система минималният размер на посадното място трябва да отговаря на размерите на кореновата система. Засаждането трябва да се извършва при температури над 1°C и не се допуска на разкаляни, замръзнали или сухи почви. Позволява се използването на препарати за подпомагане на растежа на фиданките.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 2 описва условията и реда за залесяване чрез сеене на горски територии. Сеенето се прилага основно за едроплодни дървесни видове и ограничено за лекосеменни, в зависимост от екологичните условия. Има два метода на сеене: пълно (свободно) и непълно (частично), като непълното може да бъде в гнезда, бразди или площадки. Забранява се сеене на неподходящи месторастения. Семена с дълбок покой се засяват през есента или след подготовка, а преди посева семената трябва да се почистват и обработват.
Чл. 30
Залесяването на горски територии и земеделски земи може да се извършва през пролетта или есента, при условие че фиданките са във вегетационен покой. Изключително, е позволено залесяване извън тези сезони, но само с фиданки, които имат закрита коренова система, при предприемане на мерки за тяхното оцеляване.
Чл. 31
Чл. 31 определя изискванията за залесяване с цел намаляване на горските пожари. В райони с висока пожарна опасност (0 - 700 м надморска височина) се създават смесени култури с преобладание на широколистни видове. Чисти иглолистни култури над 5 ха могат да се създават след парцелиране и оставяне на незалесени части за противопожарни съоръжения. При съседство със земеделска земя или населени места, се оставя ивица по границата, обозначена с табела. Забранява се залесяването на нефункциониращи пътища в залесителни обекти.
Чл. 32
Чл. 32 описва условията за отглеждане на горски култури, които целят оптимални условия за растеж на дървесни и храстови видове. Новосъздадените култури се отглеждат до три, пет или неопределено време, в зависимост от условията и типа на културата. Отглеждането включва редица агрономски практики като изораване, плевене, торене и поливане. При механизирано отглеждане трябва да се оставя предпазна ивица, а разстоянието между фиданките и окопната култура е минимум 50 см.
Чл. 33
Чл. 33 определя броя на отглежданията на горски култури в зависимост от възрастта и вида им. Препоръките включват: до 3 отглеждания за едногодишни и двегодишни култури, до 2 за три- до петгодишни, от 3 до 5 за интензивни култури за дървопроизводство и от 2 до 4 за горски защитни пояси до 4-годишна възраст. Последното отглеждане за култури с малки фиданки се извършва от септември до края на ноември. В сечищата и пожарищата, оставени за естествено възобновяване, е възможно отглеждане на подраста до склопяване на младото насаждение.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 2 определя условията и реда за попълване на горските култури с цел възстановяване на загиналите фиданки. Попълването се извършва за култури до 3 години, култури до 5 години с определено прихващане, семепроизводствени градини и други специфични категории. Процесът на попълване се осъществява след есенна инвентаризация и може да се извърши през есенно-зимния сезон или пролетта. Не се допуска попълване с несъответстващи фиданки в тополови култури. При култури с прихващане под 25% се предвижда презалесяване, а култури с над 75% загинали фиданки поради бедствия се отписват и евентуално презалесяват.
Чл. 35
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, като включва и мерки за защита на новосъздадените горски култури. Според Чл. 35, новосъздадените горски култури, които са изложени на риск от увреждане, трябва да бъдат оградени, а видът и размерът на оградата се определят в технологичния план за залесяване.
Чл. 36
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи. Чл. 36 описва задължителната инвентаризация на създадените горски култури, която се провежда ежегодно през октомври. Целите на инвентаризацията включват установяване на действителната залесена площ, състоянието на културата, процента на прихващане на фиданките, състава на културата и необходимостта от допълнителни действия. Инвентаризацията обхваща култури до 3 години и определени култури до 5 години на височина над 1600 м. Процесът се осъществява от назначени комисии от различни органи, а присъствието на представител на изпълнителя е задължително. Междинна инвентаризация може да се извърши до края на юли по решение на собствениците.
Чл. 37
Чл. 37 определя условията за инвентаризация на създадените култури. Действителната площ се определя чрез измерване или на база данни от горскостопанските планове. При залесяване на площи с нелесопригодни части над 5%, тези части се приспадат от общата площ. При смесени култури с участието на спътникови видове, площта се отчита редуцирано в зависимост от процентното участие на основния вид и спътниковите видове.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 2 определя условията и реда за инвентаризация на създадените култури в горски територии и земеделски земи. Инвентаризацията може да се извършва чрез три метода: пълно преброяване на фиданките, пробни ленти или пробни площи. Изборът на метод зависи от различни фактори, като площ, насока на залесяване, конфигурация на терена и състав на културата. На един залесителен обект може да се прилага само един метод.
Чл. 39
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително инвентаризация и отчет на създадените култури. Чл. 39 регламентира, че пълно преброяване на фиданките се извършва на площи до 0,2 ха, семепроизводствени градини, дендрариуми и култури с гъстота под 1500 бр./ха. Освен това, пълно преброяване на загиналите и жизнените фиданки се извършва върху цялата площ по дървесни и храстови видове.
Чл. 40
Наредбата определя условията и реда за инвентаризация на създадените култури с пробни ленти или площи. Инвентаризацията е задължителна за всички обекти, с изключение на определени случаи. Широчината на пробната лента обхваща минимум 5 реда от културата, а общата площ на пробната лента е минимум 2% за обекти до 100 дка и 1.5% за обекти над 100 дка. Пробните площи трябва да са представителни и маркирани на терена. Извършва се преброяване на жизнените и загиналите фиданки.
Чл. 41
Наредба № 2 регламентира условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително инвентаризацията на културите. Член 41 описва процеса на инвентаризация на издънково-семенните култури, като акцентира на необходимостта от участие на поне 20% от стопански ценни видове. Изчисленията за процент на прихващане се правят само за засадените фиданки, а за подраста и издънките се посочва процентното им участие. Залесените култури, създадени чрез сеене, се инвентаризират по определени методи. При наличие на естествен семенен подраст, попълване не се извършва и процентът на прихващане за следващите години се изчислява на база последната инвентаризация.
Чл. 42
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, инвентаризация на създадените култури и тяхното отчитане. Член 42 описва процеса на инвентаризация, който включва вписване на резултатите в карнет, състоящ се от преброителен и инвентаризационен карнет. Прихващането и загубите на фиданки се изчисляват като процентно съотношение. Загубите могат да бъдат на петна или равномерно разпръснати, което определя начина на редукция на площта на културата. Карнетът се съхранява от собственика до склопяване на културата и е на разположение за контролни органи.
Чл. 43
Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително инвентаризацията на създадените култури. Чл. 43 описва процеса на проверка на достоверността на инвентаризацията, която се извършва от назначени комисии. Проверяват се минимум 20% от инвентаризираните култури, а при по-малко от 3 култури на собственик, те се проверяват изцяло. Специално внимание се обръща на културите с прихващане под 80%, които се проверяват изцяло. Резултатите от проверките се отразяват в карнет за контролна проверка. При установени несъответствия, инвентаризацията не се приема и се извършва нова.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 2 определя сроковете и реда за обобщаване на резултатите от инвентаризацията на залесяването на горски територии и земеделски земи. Държавните горски стопанства (ДГС) и държавните лесничейства (ДЛС) трябва да обобщят резултатите и да ги предоставят на съответното държавно предприятие до 20 ноември. Собствениците, които не са част от ДГС/ДЛС, също трябва да подадат информация до същия срок, но в Регионалната дирекция по горите (РДГ). Държавното предприятие и РДГ обобщават данните и ги предоставят на ИАГ до 20 декември. ИАГ публикува резултатите и при необходимост издава предписания за корекции.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. определя условията, при които залесяванията се считат за противоерозионни. Те включват създаване на защитни горски пояси, залесявания в активни водосбори, защитни брегови ивици, рекултивация на нарушени терени, и залесявания в зони с висока степен на ерозия. Допълнително, залесяванията на определени терени с наклон и в санитарно-охранителни зони също попадат в тази категория.
Чл. 46
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително инвентаризация на пожарища и унищожени гори. Ежегодно през декември, ДГС/ДЛС и други организации извършват инвентаризация на наличните пожарища и невъзобновени сечища. Резултатите от инвентаризацията се представят в срок до 15 януари на съответните институции и информацията се публикува от ИАГ до 31 януари. Сечища, пожарища и унищожени гори, които не могат да се възобновят естествено, могат да бъдат залесени по преценка на собственика.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 2 определя условията за заплащане на цена за компенсационно залесяване при промяна на предназначението на гори, учредяване на сервитути и ограничени вещни права. Цената се определя ежегодно от министъра на земеделието и храните и постъпва в приход на съответното държавно предприятие за гори държавна собственост или на общината за гори общинска собственост. Средствата от компенсационно залесяване се използват само за създаване на нови гори.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 2 определя условията за изготвяне на предложение за цената на компенсационно залесяване на горски територии и земеделски земи. Изпълнителният директор на ИАГ трябва ежегодно до 31 януари да подготви проект на заповед за цената на 1 декар, която се основава на средните цени на фиданките и дейностите от предходната година. В цената се включват разходите за различни дейности, свързани със залесяването, като изготвяне на план, почистване на площта, засаждане на фиданки и отглеждане на културите.
Чл. 49
Компенсационното залесяване се организира от ДГС/ДЛС или община, на чиято територия е имотът. То може да се извършва на различни площи, като: лесопригодни голини, изоставени земеделски земи, нарушени територии, горски територии с ерозия, опожарени гори и невъзобновени култури. Ако няма подходящи площи, залесяването може да се извърши на територията на друго ДГС/ДЛС, определено от директора на ДП.
Чл. 50
Компенсационното залесяване трябва да се извърши в срок от 3 години след връчването на актовете, свързани с сделките по Закона за горите. Държавните горски и ловни стопанства и общините са задължени да водят отчет за постъпилите и изразходваните средства за компенсационното залесяване. Всеки февруари те трябва да представят отчет на РДГ, който след това се обобщава и изпраща в ИАГ до края на март.
Чл. 51
Контролът по изпълнението на Наредба № 2 се осъществява от ИАГ и съответните РДГ, ГСС и ЛЗС. Собствениците на имоти, на които се извършва залесяване, са задължени да съдействат на контролиращите органи. Контролът се извършва чрез внезапни, планови и текущи проверки, а длъжностните лица могат да изискват допълнителни документи. При установени нарушения се изготвя протокол и се прилагат административни наказания. Длъжностните лица нямат право на търговски или финансов интерес в контролираната дейност.
Чл. 52
Наредбата урежда условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително създаване на специални, защитни и стопански гори. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от Изпълнителната агенция по горите, която проверява различни аспекти на залесяването, включително качеството на извършените дейности, документацията, опазването на биологичното разнообразие и условията на труд. В допълнение, наредбата съдържа определения на термините свързани със залесяването, както и преходни и заключителни разпоредби, които отменят предишни наредби и уточняват условията за тяхното прилагане.
§1
Тази наредба определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително инвентаризацията на създадените култури, тяхното отчитане и регистриране. В параграф 1 се дават определения на редица термини, свързани с горското стопанство, включително "абсорбиращи препарати", "арборициди", "биологично разнообразие", "вегетационен период" и много други. Определенията включват и специфични видове растения и техните характеристики, както и термини свързани с горските територии и процесите на залесяване.
§5
Процедурите, които са започнати за одобряване на технологични планове за залесяване, както и инвентаризацията на залесените горски култури и отчитането на резултатите, ще бъдат завършени съгласно условията на отменената Наредба № 2 от 2009 г.
§7
Наредбата определя условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, включително инвентаризация на създадените култури. Изпълнението на наредбата е възложено на министъра на земеделието и храните и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Приложенията към наредбата включват технологични планове за залесяване, данни за залесените обекти, информация за използвания посадъчен материал и отчети за инвентаризация.
