ЗАКОН ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда организацията, дейностите, задачите и функционирането на военното разузнаване, включително статуса на служителите, които работят в него.
Чл. 2
Военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни структури и формирования във въоръжените сили на Република България. Основната му цел е добиването, обработването и предоставянето на разузнавателна информация, която е от значение за отбраната на страната и националната сигурност.
Чл. 3
Военното разузнаване активно участва в разузнавателните общности на НАТО и ЕС, като осъществява обмен на разузнавателна информация и предоставя разузнавателна поддръжка в рамките на съюзни и коалиционни операции.
Чл. 4
Военното разузнаване в България се осъществява от две основни структури: Служба "Военно разузнаване" и разузнавателни структури в органите за управление и военни формирования на Българската армия.
Чл. 5
Военното разузнаване в България се осъществява на базата на принципи, които включват спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите, взаимодействие с държавните органи и служби за сигурност, централизирано управление и контрол, съчетаване на явни и тайни методи, спазване на политически неутралитет, както и обективност и безпристрастност.
Чл. 6
Разузнаването във въоръжените сили на Република България е интегрирано в единен централизиран процес, който се извършва на три нива: стратегическо, оперативно и тактическо. Тази структура обединява дейността на Службата и разузнавателните органи в Българската армия.
Чл. 7
Службата за военно разузнаване е част от системата за защита на националната сигурност на България и организира стратегическото разузнаване с човешки ресурси и технически средства. Тя е специална служба, подчинена на министъра на отбраната и е юридическо лице. Директорът на службата е второстепенен разпоредител с бюджет. Службата обработва информация от разузнавателни структури на Българската армия, НАТО, ЕС и партньорски държави. Осигурява защитата на класифицирана информация и контраразузнавателно обезпечаване на оперативно-разузнавателната дейност.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за военното разузнаване описва задълженията на Съвместното командване на силите и командирите на видовете въоръжени сили относно разузнавателните дейности. Съвместното командване планира и организира разузнаването на оперативно ниво, координира процеса и ръководи взаимодействието на разузнавателните формирования. Командирите на видовете въоръжени сили също планират и ръководят разузнаването на подчинените си структури.
Чл. 9
Командирите на военни формирования са отговорни за организирането на военното разузнаване на тактическо ниво. Раздел II от закона описва задачите, които стоят пред военното разузнаване.
Чл. 10
Военното разузнаване на стратегическо, оперативно и тактическо ниво получава задачи, които се определят от министъра на отбраната, в съответствие с предназначението, функциите и отговорностите им в единния разузнавателен процес.
Чл. 11
Член 11 от Закона за военното разузнаване забранява възлагането на задачи с вътрешнополитически характер. Военното разузнаване не може да събира, обработва, анализира или съхранява информация, свързана с вътрешната политика на страната.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за военното разузнаване определя основните задачи на Службата на стратегическо ниво, които включват: добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация за националната сигурност; информационно осигуряване на държавните институции; наблюдение и предупреждение за рискове и заплахи; осигуряване на разузнавателна информация за планиране във въоръжените сили; развитие на сътрудничество с разузнавателни структури на НАТО и ЕС; обмен на информация и съвместни операции с партньорски служби; осигуряване на информация за сигурността на операции извън страната; и ръководство на службата на военния аташе.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за военното разузнаване описва задълженията и правомощията на Службата за военно разузнаване. Службата използва специфични методи и средства за оперативна работа, привлича сътрудници с доброволно съгласие, осигурява защита на сътрудниците, създава прикрития за своите служители, използва документи за чужда самоличност и произвежда специална техника за оперативна дейност. Освен това, тя развива електронно разузнаване, работи съвместно с международни структури и сключва договори за услуги и доставки, свързани с дейността си.
Чл. 14
Разузнавателните структури в Българската армия са задължени да изграждат и поддържат способности, които да осигуряват разузнавателна поддръжка на операциите, в които участват.
Чл. 15
Член 15 от Закона за военното разузнаване описва задачите на военното разузнаване на оперативно и тактическо ниво. Основните задължения включват: планиране и организиране на разузнавателната дейност, добиване и обработване на разузнавателна информация, наблюдение на обстановката, добиване на информация от комуникационни и радиотехнически системи, обработка на видеофилми и изображения, и участие в съвместни операции. Дейността на органите за военно разузнаване се регламентира с актове на началника на отбраната.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за военното разузнаване определя, че при съвместни операции военното разузнаване се планира и организира от Съвместното командване на силите. Службата участва в тези операции, изпълнявайки задачи по разкриване на противостоящи сили и замисъла за тяхното използване. В съответствие с разработените планове, военното разузнаване осигурява разузнавателна поддръжка на войските и силите.
Чл. 17
Служба "Военно разузнаване" е организирана в ръководство, дирекции, отдели и сектори. Към дирекциите могат да се създават териториални структури, а също така могат да се създават военни формирования и задгранични структури, които са на пряко подчинение на директора. Устройството, организацията на работа и числеността на служителите се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 18
Службата за военно разузнаване извършва самостоятелно възложените задачи, следвайки разпоредбите на закона и правилника, свързан с него.
Чл. 19
Член 19 от Закона за военното разузнаване описва устройството на военното разузнаване в Българската армия, което е организирано в съответствие с командната структура на оперативно и тактическо ниво. На оперативно ниво, разузнаването е част от Съвместното командване на силите, командванията на видовете въоръжени сили и Съвместното командване на специалните операции, като разузнавателните органи и военни формирования са подчинени на тези структури. На тактическо ниво, разузнаването се осъществява в рамките на военните формирования чрез техните органи за разузнаване.
Чл. 20
Ръководството на военното разузнаване в България се осъществява от три основни лица: министър-председателя, министъра на отбраната и началника на отбраната. Тези длъжности играят ключова роля в управлението и контрола на военното разузнаване.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за военното разузнаване определя задълженията на Министър-председателя, който осъществява общото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво. Той утвърджава годишните планове за дейността на Службата и изисква становища и доклади от директора на Службата относно изпълняваните функции и задачи.
Чл. 22
Министърът на отбраната ръководи военното разузнаване на стратегическо ниво и в Българската армия. Той поставя информационни задачи, издава нормативни актове, контролира финансово-административната дейност и ресурсите на Службата. Освен това, внася предложения за нормативни актове и годишен доклад в Министерския съвет.
Чл. 23
Началникът на отбраната ръководи военното разузнаване в Българската армия, поставя задачи и контролира тяхното изпълнение. При изпълнение на тези задължения, той е подпомаган от Службата, която организира и прилага система за планиране и координиране на разузнавателните дейности.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за военното разузнаване определя реда за назначаване и правомощията на директора на Службата. Директорът се назначава за срок от 5 години с възможност за преназначаване за още 5 години. Може да бъде офицер или цивилен служител, назначаван с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Правомощията на директора могат да бъдат прекратени предсрочно при определени условия, а той отговаря за ръководството и организирането на дейността на Службата, подготовката на служителите, бюджета и защитата на класифицирана информация.
Чл. 25
Директорът на Службата за военно разузнаване е подпомаган от заместник-директори, които могат да бъдат военнослужещи или цивилни служители. Назначаването на военнослужещите става по предложение на директора от министъра на отбраната, а цивилните служители се назначават от директора след съгласие с министъра. Директорът може да възлага функции на заместник-директорите и в негово отсъствие функциите му се изпълняват от определен заместник-директор. При освобождаване на директора, министърът на отбраната назначава заместник-директор, който да поеме функциите му.
Чл. 26
Член 26 от Закона за военното разузнаване определя условията за назначаване на директор и заместник-директори на Службата. Кандидатите трябва да имат българско гражданство, висше образование с магистърска степен, 10-годишен стаж в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили, да не са осъждани за умишлено престъпление, да не са лишени от правото да заемат държавна длъжност, да са проверени за принадлежност към Държавна сигурност, да имат разрешение за достъп до класифицирана информация, да не членуват в политически партии, да не упражняват търговска дейност и да не са наети по трудово или служебно правоотношение, освен за преподавателска или научна дейност. Обстоятелствата за осъждане се установяват служебно.
Чл. 27
Член 27 от Закона за военното разузнаване определя ръководството на разузнаването на оперативно и тактическо ниво. Оперативното ниво се ръководи от командира на Съвместното командване на силите и командирите на видовете въоръжени сили, докато тактическото ниво се ръководи от командирите на военните формирования. Лицата, отговорни за ръководството, имат правомощия да издават заповеди и указания при осъществяване на своите задължения.
Чл. 28
Службата за военно разузнаване назначава инспектор за осъществяване на контролни функции, с цел предотвратяване на закононарушения и повишаване на качеството на работа. Инспекторът е подчинен на директора на Службата и трябва да има висше образование и поне 5 години стаж. Може да бъде назначен военнослужещ или цивилен служител по предложение на директора, а министърът на отбраната може да делегира част от правомощията си на директора, с изключение на определени действия.
Чл. 29
Инспекторът в Службата за военно разузнаване извършва проверки по указание на директора или по собствена инициатива, след съгласуване с него. Контролът обхваща спазването на нормативни актове, вътрешен ред, етичен кодекс, управление на средства и човешки ресурси, условия на труд, предотвратяване на конфликти на интереси, корупционни рискове и защита на правата на човека. Инспекторът също така проучва предложения и жалби от граждани и изготвя отговори, но не може да извършва финансов контрол, освен в определени случаи.
Чл. 30
Директорът на Службата за военно разузнаване може да нареди на инспектора да не започва или да прекрати конкретни проверки, ако те биха довели до разкритие на данни за оперативно-разузнавателни източници, методи, средства, оперативни дейности и разузнавателни операции. В подобни случаи инспекторът има правото да докладва на министъра на отбраната.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за военното разузнаване определя задълженията на инспектора. Според ал. 1, инспекторът е длъжен да докладва на директора на Службата за резултатите от проверките и да предлага препоръки. В ал. 2 се посочва, че инспекторът трябва да представя годишен доклад за дейността си на министъра на отбраната и на директора на Службата.
Чл. 32
Член 32 от Закона за военното разузнаване предвижда, че организацията на дейността, видовете проверки и условията за тяхното извършване се определят с акт на Министерския съвет. В закона се описват и дейностите на Служба "Военно разузнаване" и Служба "Военна информация", които са предмет на регулация.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за военното разузнаване определя основните дейности на Службата, които включват: извършване на оперативно-разузнавателна дейност за добиване на разузнавателна информация от военен характер, информационно-аналитична дейност, участие в военнодипломатическата дейност, информационно осигуряване на въоръжените сили, организиране на подготовка на служителите, провеждане на специални операции, ресурсно осигуряване, осигуряване на сигурността на Службата и проучване на надеждността на служителите за достъп до класифицирана информация.
Чл. 34
Службата за военно разузнаване осъществява обмен на разузнавателна информация и оперативно сътрудничество с чуждестранни специални служби и органи. Това се извършва на основата на договори и споразумения между правителствата или ведомствата, както и в контекста на коалиционни дейности.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за военното разузнаване установява, че службата създава и поддържа архив и специална картотека за документи, сведения и данни, както и за делата на служителите и сътрудниците. Освен това, служба създава архив и картотека за съхраняване на информация за чужди граждани. Достъпът до тези архиви и картотеки се регулира от заповед на директора на службата. Материали с историческа и научна стойност се предават в Държавния архив, спазвайки Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 36
Член 36 от Закона за военното разузнаване определя потребителите на информацията на Службата, които са държавни ведомства и институции. Службата предоставя разузнавателна информация на разузнавателните структури на НАТО и ЕС, както и на разузнавателните органи на държавите - членки на НАТО и ЕС и партньорските служби. Редът за предоставяне на информацията се определя с акт на министъра на отбраната.
Чл. 37
Службата по военно разузнаване предоставя равен достъп до разузнавателна информация на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на отбраната. Президентът може да изисква информация и становища от директора на Служба "Военно разузнаване" относно отбраната и националната сигурност.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за военното разузнаване определя правомощията на различни военни и административни лица относно получаването и разпространението на разузнавателна информация. Постоянният секретар на отбраната и началникът на отбраната имат достъп до разузнавателна информация, необходима за изпълнение на функциите им. Ръководителите на структурите под пряко подчинение на министъра на отбраната, командирите на видовете въоръжени сили и други военни командири получават класифицирана информация при спазване на принципа "необходимост да се знае". Информационни документи се предоставят по утвърден разчет. Забранява се разкриването на информация относно източниците на разузнавателни сведения и на лица, свързани със Службата, за да се защити националната сигурност. Лицата, допуснати до информация, носят отговорност за нейното разгласяване и неправомерно ползване.
Чл. 39
Член 39 от Закона за военното разузнаване предвижда, че службата е задължена да информира обществеността за своята дейност. Порядъкът за предоставяне на информацията се определя с акт на министъра на отбраната.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за военното разузнаване определя категориите служители в службата, които включват военнослужещи, цивилни служители по служебно и трудово правоотношение. Статусът на тези служители се регулира от различни закони и правила, включително Закона за отбраната и Кодекса на труда. Цивилните служители изпълняват функции, свързани с дейността на Службата, различни от основните задачи на военното разузнаване, но при нужда могат да бъдат назначавани за специфични задачи.
Чл. 41
Служителите на Службата могат да заемат длъжности под или на прикритие при изпълнение на служебните си задължения. Изискванията за несъвместимост не се прилагат за военнослужещите и цивилните служители от Службата, заемащи такива длъжности. Условията и редът за изпълнение на задълженията на тези служители се определят с правилника по чл. 17, ал. 4.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за военното разузнаване определя условията за служебното време, почивките и отпуските на военнослужещите и цивилните служители. Служебното време на военнослужещите се регулира от Закона за отбраната и правилника по чл. 17, ал. 4, докато за цивилните служители - от Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Директорът на Службата може да определи специфична организация на служебното време в определени случаи. Служителите под прикритие имат специфични условия за отпуск и финансови отношения, уреждани с правилника. Осигурява се достъп до лечебни заведения на Министерството на отбраната.
Чл. 43
След освобождаването от военна служба или прекратяването на правоотношението, военнослужещите и цивилните служители от Службата нямат право да търсят или осъществяват контакти с лица, станали им известни по време на оперативно-разузнавателна дейност, без изрично разрешение от директора на Службата или оправомощено лице. При освобождаване или прекратяване на правоотношението, те подписват декларация за спазване на това правило.
Чл. 44
Служителите на военното разузнаване са задължени да изпълняват служебните си задължения и не могат да отказват тяхното изпълнение поради религиозни мотиви.
Чл. 45
Служителите на Службата за военно разузнаване имат задължение да опазват държавната и служебната тайна дори и след като бъдат освободени от военна служба или след прекратяване на отношенията им със Службата. Това задължение е регламентирано от Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 46
Законът за военното разузнаване предвижда, че службата може да използва полифизиограф за проверка на кандидатите за работа и на служителите. Проверката се извършва от специализиран орган на службата, като условията и редът за провеждането ѝ се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл. 47
Разноските по погребението на починали военнослужещи и цивилни служители от Службата по военно разузнаване се поемат от самата служба. Подразделението включва и изискванията за постъпване в служба "Военна информация", които са описани в следващите разпоредби.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за военното разузнаване описва условията за комплектуване на Служба "Военно разузнаване" с личен състав, който става самостоятелно по ред, определен в правилника. Служители от системата за защита на националната сигурност могат да бъдат приети на военна служба или назначени в Службата, ако отговарят на изискванията и след подписване на споразумение с директора на Службата и ръководителя на съответния орган, без задължение за възстановяване на разходи за обучение и квалификация.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за военното разузнаване определя условията за приемане на лица на военна служба в Службата. Лицата трябва да отговарят на изискванията на Закона за отбраната и специфични изисквания на министъра на отбраната. Процесът на приемане включва подбор, психологическо изследване и разрешение за достъп до класифицирана информация. Лица с двойно гражданство могат да бъдат назначавани при спазване на Закона за защита на класифицираната информация. Не могат да се назначават лица, които са в непосредствена йерархическа връзка с други служители.
Чл. 50
Член 50 от Закона за военното разузнаване регламентира правомощията на директора на Службата за назначаване и освобождаване на лица, които извършват разузнавателни задачи. Той може да назначава и освобождава служители, които имат трудови или служебни отношения с други работодатели или органи. Също така, в член 50, алинея 2 посочва, че изискванията и условията за приемане на военна служба се определят от министъра на отбраната.
Чл. 51
Член 51 от Закона за военното разузнаване определя, че началната военна подготовка на военнослужещите, които са приети в Службата, се провежда при условия и по ред, установени с акт на директора на Службата.
Чл. 52
Член 52 от Закона за военното разузнаване определя, че ръководството, организацията, обучението и професионалната квалификация на военнослужещи и цивилни служители за нуждите на Службата се извършват в съответствие с изискванията на закона и правилника по чл. 17, ал. 4.
Чл. 53
Член 53 от Закона за военното разузнаване определя местата за подготовка на кадри за нуждите на Службата. Подготовката може да се извършва във висши военни училища и военни академии в България и чужбина, специализирани центрове на Министерството на отбраната, както и в граждански висши училища в България и чужбина.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за военното разузнаване урежда подготовката на кадри за нуждите на Службата. Подготовката може да се извършва във висши училища и академии в чужбина, по ред, регламентиран от министъра на отбраната. Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" може да се осъществява и в структура към Военната академия "Г. С. Раковски", като разходите за подготовка и обучение са за сметка на Службата.
Чл. 55
Член 55 от Закона за военното разузнаване определя условията за назначаване на лица в Службата. За да бъдат приети, кандидатите трябва да отговарят на изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за държавния служител, Кодекса на труда, както и на специфични изисквания от чл. 49, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 4 от закона. Не се провеждат конкурси за тези назначения.
Чл. 56
Министерският съвет, по предложение на министъра на отбраната, утвърджава Класификатор на длъжностите в Служба "Военно разузнаване", който се обнародва в "Държавен вестник". Длъжностите за военнослужещи могат да обхващат повече от едно военно звание. Директорът на Службата изготвя длъжностните разписания на Службата на базата на класификатора и ги представя на министъра на отбраната за утвърдяване.
Чл. 57
Договорите за военна служба, както и тяхното приемане, изпълнение и прекратяване, се извършват от директора на Службата или от упълномощени от него лица. Процедурата се регулира от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, настоящия закон и правилника по чл. 17, ал. 4.
Чл. 58
В Службата по военното разузнаване се назначава комисия с акт на директора, която подпомага директора по въпросите на служебното развитие на служителите. Условията и редът за работа на тази комисия се определят с правилника по чл. 17, ал. 4.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за военното разузнаване определя, че приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват със заповед на директора на Службата или от оправомощени от него лица.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за военното разузнаване определя, че директорът на Службата е органът, който назначава цивилните служители по служебно правоотношение. Трудовите договори с цивилните служители по трудово правоотношение се сключват, изменят и прекратяват от директора или от други упълномощени лица в рамките на техните правомощия.
Чл. 61
Член 61 от Закона за военното разузнаване предвижда, че при освобождаване от военна служба, служебните дела на военнослужещите от Службата остават на съхранение в Службата.
Чл. 62
Служителите във военното разузнаване могат да бъдат награждавани с награди и отличия, съгласно законодателството за отбраната и правилниците, свързани с него. Директорът на Службата има право да предлага награждаване на служители от подчинените структури след съгласуване с командирите от Българската армия.
Чл. 63
Директорът на Службата за военно разузнаване има правомощия да награждава служители, български и чуждестранни граждани, както и пенсионирани военнослужещи за особени заслуги или съществен принос. Условията и редът за награждаване се определят с правилника, а наградите и отличията се определят с акт на директора.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за военното разузнаване определя механизмите за координация и взаимодействие на военното разузнаване с министерства, служби за сигурност и ведомства. Взаимодействието се осъществява на база съвместни инструкции между министъра на отбраната и ръководителите на съответните ведомства. Службата може да координира дейности в области като обмен на информация, оперативно взаимодействие, научно-техническо сътрудничество, подготовка на личен състав и логистично осигуряване.
Чл. 65
Служба "Военно разузнаване" има право да назначава официални представители в централната администрация и ведомствата, с които работи. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 69 от 2020 г.
Чл. 66
Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са задължени да оказват съдействие на служителите на Службата при изпълнението на техните задължения по Закона за военното разузнаване. Служителите на Службата се легитимират със служебна карта, съгласно условията и реда, определени в правилника по чл. 17, ал. 4.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за военното разузнаване описва взаимодействието на разузнавателните структури в Българската армия с различни ведомства и служби, включително НАТО и ЕС. Службата отговаря за координацията на това взаимодействие. При разузнавателна поддръжка на българските военни контингенти, взаимодействието се осъществява от Съвместното командване на силите и при необходимост от Службата. Координацията между разузнавателните органи по време на операции се осъществява от съответните командири на Съвместното командване.
Чл. 68
Службата за военно разузнаване на Република България осъществява координация и взаимодействие с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, както и с разузнавателните органи на държавите - членки на НАТО и ЕС. Това се извършва на базата на международни договори, актове на Министерския съвет и двустранни или многостранни споразумения с партньорски служби.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за военното разузнаване определя областите на взаимодействие на Службата с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, с разузнавателните органи на държавите - членки на НАТО и ЕС, и с партньорските служби на други държави. Тези области включват обмен на информация, добиване на информация, провеждане на съвместни операции, аналитико-прогностична дейност, обучение в специализирани школи и научно-техническо сътрудничество.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за военното разузнаване регламентира планирането, организирането, координирането и осъществяването на разузнавателната поддръжка при многонационални и съвместни операции, което се извършва от командира на Съвместното командване на силите. При самостоятелни операции, отговорността е на командирите на видовете въоръжени сили и командира на Съвместното командване на специалните операции.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за военното разузнаване определя механизмите за защита на класифицираната информация. Службата назначава служител по сигурността на информацията, който може да бъде подпомаган от административно звено. Той осъществява дейността си самостоятелно или в сътрудничество с други служби. Служителят отговаря за сертифицирането на комуникационните и информационните системи, свързани с класифицирана информация, и предоставя необходимата информация на съответните органи при спазване на принципа "необходимост да се знае".
Чл. 72
Службата за военно разузнаване е отговорна за самостоятелното организиране и осигуряване на своята вътрешна сигурност, както и за контраразузнавателното обезпечаване на оперативно-разузнавателната си дейност.
Чл. 73
Финансовото осигуряване на Службата за военно разузнаване се извършва по общия ред, утвърден за Министерството на отбраната, с ежегодно утвърдяване на бюджет. Разходите се покриват чрез бюджетна субсидия от бюджета на Министерството на отбраната. Начинът на предоставяне и организация на бюджетните средства за специфични цели на Службата, както и тяхното администриране, разходване, отчитане и контрол, се определя с акт на министъра на отбраната по предложение на директора на Службата.
Чл. 74
Служителите от Службата по военно разузнаване работят при специфични условия, произтичащи от функциите и задачите, определени от законодателството. Те получават допълнителни възнаграждения, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Служебният или трудовият стаж, придобит в органи на националната сигурност, се признава за продължителна служба и се отразява при определяне на допълнителните възнаграждения.
Чл. 75
Член 75 от Закона за военното разузнаване предвижда, че службата изгражда и поддържа интегрирана комуникационно-информационна система за събиране, обработване, съхраняване и обмен на информация. Освен това, службата е задължена да разработва и използва собствени криптографски ключове и системи за защита на информацията, в съответствие с приложимото законодателство и в рамките на своята компетентност.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за военното разузнаване предвижда, че службата използва свои собствени специални комуникации за обмен на информация със своите разузнавателни органи. Освен това, при обмен на информация с външни организации, службата участва в изграждането на съвместни комуникационни и информационни системи.
Чл. 77
Службата за военно разузнаване изгражда, поддържа и използва информационни фондове за изпълнение на своите правомощия. Редът за създаване, използване и закриване на тези фондове, както и контролът върху тях, се определя от правилника по чл. 17, ал. 4.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за военното разузнаване регламентира обработката на лични данни, свързани с националната сигурност и отбраната. Обработването се извършва без съгласие на физическите лица и те не се информират за него. Личните данни не се предоставят на трети лица и се съхраняват за определен срок от директора на Службата. Личните данни се заличават, когато не е налице причина за тяхното запазване. Те могат да се предоставят само на органи от системата за защита на националната сигурност и на съдебната власт при конкретни условия. Контролът по защитата на правата на физическите лица се упражнява от Комисията за защита на личните данни.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за военното разузнаване определя, че редът за регистриране, съхраняване, получаване на достъп и използване на информация от информационните фондове се определя с акт на директора на Службата. Това означава, че директорът на Службата има правомощията да установява процедурите относно управлението на информацията в разузнавателната дейност.
Чл. 80
Член 80 от Закона за военното разузнаване предвижда, че ресурсното осигуряване на Службата за централизирани доставки и услуги се извършва съгласно условия и ред, определени с акт на министъра на отбраната.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директорът на Службата може да бракува и снема от отчет основни материални средства и запаси. Изключение правят тези, които се водят на индивидуален отчет от логистични структури на Министерството на отбраната и Българската армия.
Чл. 82
Директорът на Службата по военна разузнаване има правомощия да определя типа, количествата и начина на съхраняване и ползване на военновременни запаси. Това включва действия при усложнена обстановка, кризисни ситуации и военни конфликти.
Чл. 83
Директорът на Службата за военно разузнаване има правомощия да установява норми, правила и лимити относно разходите за горива, консумативи и комуникационно-информационни услуги, с цел ефективно управление на ресурсите.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за военното разузнаване определя правомощията на министъра на отбраната относно настаняването на Службата за изпълнение на специфични функции в имоти - държавна собственост. Настаняването е безвъзмездно и се извършва при условия, определени в правилника за устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване". Освен това, регистрацията на моторни превозни средства на Службата се извършва по ред, определен в правилника по чл. 17, ал. 4.
Чл. 85
Дейността на военното разузнаване подлежи на контрол от страна на парламента, администрацията и съдебната система, съгласно разпоредбите на Конституцията и действащото законодателство.
Чл. 86
Народното събрание упражнява контрол върху военното разузнаване чрез постоянна комисия, която е натоварена с тази задача.
Чл. 87
Министърът на отбраната упражнява цялостен контрол върху дейността на Службата за военно разузнаване, като осъществява непосредствено надзор и управление на нейната работа.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за военното разузнаване определя, че финансовият контрол върху бюджета на Службата се осъществява от първостепенния разпоредител с бюджет и други законово предвидени органи. Освен това, органите, извършващи предварителен финансов контрол, вътрешен одит, държавна финансова инспекция и външен одит, нямат правомощия да контролират разходите, свързани с изпълнението на специфични цели и дейности.
Чл. 89
Вътрешноведомственият контрол в Службата за военно разузнаване се осъществява от директора на Службата, който може да делегира правомощия на назначени от него длъжностни лица.
Чл. 90 и Допълнителни разпоредби
Законът за военното разузнаване регламентира дейността на Службата и определя задълженията на директора, който ежегодно предоставя доклад на министъра на отбраната. В него са включени определения за разузнавателната общност на НАТО и ЕС, разузнавателни органи и информация, както и за специални операции. Условията за работа на цивилните служители в Службата, както и преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменения в Закона за отбраната и резерва на въоръжените сили, също са част от закона. Изпълнението на закона е възложено на министъра на отбраната и на директора на Службата, а законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
§1
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за военното разузнаване се определят основни термини и понятия, свързани с разузнавателната дейност. Включени са определения за разузнавателна общност на НАТО и ЕС, разузнавателни органи, разузнавателна информация и поддръжка, специални операции, официални представители, партньорски служби, изображения и височинни райони. Всеки термин е уточнен, за да се осигури яснота в разузнавателната практика и взаимодействието между различните структури.
§2
Длъжностните нива и заплати на цивилните служители в служба "Военна информация" се приравняват на тези в министерството. Статусът на цивилните служители по служебно правоотношение се урежда с този закон, Закона за отбраната и Закона за държавния служител, а на тези по трудово правоотношение - с този закон и Кодекса на труда. Директорът на служба "Военна информация", заварен на длъжност, остава до назначаване на нов директор.
§3
Параграф §3 внася изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Отменят се членове 22, 100, 101 и 166, а нов член 205а предоставя права на съпруга/съпругата на военнослужещ, командирован на дългосрочна мисия. Те имат право на неплатен отпуск, а след него се назначават на длъжност, като времето на отпуска не се счита за действително изслужено. Вноските за здравно осигуряване по време на отпуска са за тяхна сметка. Освен това, в член 260 и член 290 също се правят изменения.
§ 4
Създава се нов параграф § 3а в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, който определя условията и реда за приемане на служба в доброволния резерв за служба "Военна информация". В него се уточняват аспекти като сключване, изменение и прекратяване на договора за служба, назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност, както и подготовка, присвояване и повишаване във военно звание на резервисти, които ще бъдат регламентирани в правилника за устройството и дейността на Службата.
§5
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за военното разузнаване, Министерският съвет е задължен да приеме правилника за устройството и дейността на служба "Военна информация". До приемането на този правилник, продължава да важи съществуващият Правилник за организацията и дейността на служба "Военна информация" от 2010 г., както и другите подзаконови актове, издадени на основание Закона за отбраната и въоръжените сили, при условие, че не противоречат на новия закон.
§6
Параграф §6 уточнява, че разпоредбите на Закона за военното разузнаване не ограничават приложението на Закона за достъп и разкриване на документите, свързани с принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Осигурява се пълно и безусловно сътрудничество на органите по този закон с Комисията за разкриване на документи и принадлежност.
§8
Законът за военното разузнаване влиза в сила от 1 ноември 2015 г. Той е приет от 43-то Народно събрание на 1 октомври 2015 г. и на 5 ноември 2015 г., като е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. В допълнение, се споменава и Законът за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът за военното разузнаване влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 38 от 2020 г., влизат в сила от 24 април 2020 г.
§9
Законът за военното разузнаване влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за военното разузнаване, обнародван в Държавен вестник, брой 69 от 2020 г.
§27
Съгласно параграф §27 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за военното разузнаване, термините "служба 'Военна информация'" и "Служба 'Военна информация'" се заменят с "Служба 'Военно разузнаване'". Тези изменения са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г. и влиза в сила от 01.09.2021 г.
§30
Законът за военното разузнаване влиза в сила от 1 септември 2021 г., с изключение на параграфи 6, 19 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г. и влизат в сила от 06.10.2023 г.
