НАРЕДБА № 2 ОТ 5 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СЪБИРАНЕТО, ПОТВЪРЖДАВАНЕТО И ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ И КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО И ФОРМАТА НА СПЕШНИТЕ ДОКЛАДИ ЗА СЪОБЩЕНИЯ ЗА НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ И ПЕРИОДИЧНИТЕ ДОКЛАДИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя изискванията за събиране, потвърждаване и предоставяне на информация за нежелани лекарствени реакции (НЛР) след разрешаване на употребата на лекарствени продукти. Тя уточнява и изискванията за съдържанието и формата на спешните доклади и периодичните доклади за безопасност, свързани с НЛР и клинични изпитвания на лекарствени продукти, съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).
Чл. 2
Изпълнителната агенция по лекарствата организира система за проследяване безопасността на лекарствени продукти в България след пускането им на пазара. Системата включва събиране и анализ на съобщения за нежелани реакции, предприемане на мерки за намаляване на риска и обмен на информация с ЕМЕА и други държави членки. Тя подпомага хармонизирани регулаторни решения в ЕС.
Чл. 3
Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. определя изискванията за събиране, потвърдяване и предоставяне на информация относно нежеланите лекарствени реакции. Чл. 3 указва, че медицинските специалисти трябва да съобщават за всяка подозирана сериозна или неочаквана нежелана лекарствена реакция в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) чрез попълване на специално съобщение. ИАЛ издава годишно методично указание за реда на съобщаване, което е достъпно на интернет страницата им. Освен това, медицинските специалисти трябва да следват специфичен ред за установяване и проследяване на нежеланите реакции след ваксинации, съгласно Наредба № 15 от 2005 г.
Чл. 4
Съгласно Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г., гражданите са задължени да съобщават на медицинските специалисти за нежеланите лекарствени реакции, които са настъпили при употреба на лекарствени продукти. Съобщенията, подадени от гражданите до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), няма да бъдат включени в базата данни, докато не бъдат потвърдени от медицински специалисти, съгласно установения ред.
Чл. 5
Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. определя изискванията за събиране, потвърдяване и предоставяне на информация относно нежеланите лекарствени реакции (НЛР). Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е отговорна за въвеждане на данните в база данни, валидиране на съобщенията от медицински специалисти и оценка на вероятността за причинно-следствена връзка между НЛР и лекарствения продукт. Оценката се извършва по категории: сигурна, вероятна, възможна, невероятна, условна и некласифицируема.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. постановява, че информацията от спешните доклади за нежелани лекарствени реакции, получени от притежателя на разрешението за употреба на лекарствения продукт, трябва да бъде въведена в определена база данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от същата наредба.
Чл. 7
Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. регламентира изискванията за събиране, потвърдяване и предоставяне на информация относно нежелани лекарствени реакции. Чл. 7 определя, че Изпълнителната агенция по лекарствата е отговорна за подаването на информация за подозирани сериозни нежелани реакции в базата данни, създадена по Регламент (ЕО) № 726/2004. Информацията трябва да се предоставя по електронен път, съгласно ръководните правила на Европейската общност за лекарствени продукти.
Чл. 8
Изпълнителната агенция по лекарствата е задължена да предоставя на Световната здравна организация (СЗО) всички съобщения за нежелани лекарствени реакции, които са били събрани, анализирани и регистрирани в съответната база данни, при условие че отговарят на изискванията и формата на СЗО.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. определя, че квалифицираното лице по ЗЛПХМ може да определи допълнително местно лице по лекарствена безопасност в България. Притежателят на разрешението за употреба е задължен да предостави данни за това лице в ИАЛ, включително име, професионална биография и контактна информация. При промяна на тези данни, притежателят трябва да уведомява ИАЛ. Важно е да се подчертае, че определянето на местно лице не освобождава квалифицираното лице от задълженията му по законодателството.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата предвижда, че Изпълнителната агенция по лекарствата издава информационни материали, които имат за цел да повишат активността на медицинските специалисти в съобщаването на подозирани нежелани лекарствени реакции. Раздел II на наредбата е посветен на изискванията към спешните доклади за съобщения за нежелани лекарствени реакции.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 2 указва, че притежателят на разрешението за употреба е задължен да подава спешни доклади за нежелани лекарствени реакции в ИАЛ. Докладите трябва да се основават на различни източници на информация, включително постмаркетингови проучвания, автоматизирани бази данни, клинични изпитвания и медицинска литература. След първоначалния доклад, при необходимост, могат да се подават и допълнителни спешни доклади в срок до 15 дни. Спешните доклади трябва да се изпращат и до регулаторните органи на другите държави членки и Европейската агенция по лекарствата. Информация за сериозни и неочаквани нежелани реакции, наблюдавани в трети държави, също трябва да се докладва.
Чл. 12
Притежателят на разрешение за употреба е задължен да подава спешни доклади в ИАЛ за нежелани лекарствени реакции при определени условия. Спешните доклади се подават в случаите на нежелани реакции, наблюдавани при употреба извън одобрената информация, липса на терапевтичен ефект при животозастрашаващи състояния и повишена честота на сериозни нежелани реакции, с описание на оценката на честотата.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. задължава притежателя на разрешението за употреба на лекарствен продукт да използва всички възможни източници на информация, необходими за оценка на риска от нежелани лекарствени реакции. Това включва информация за производството, контрола, съхранението и търговията с продукта, както и информация за предписването, отпускането и начина на употреба в клиничната практика.
Чл. 14
Спешен доклад за нежелана лекарствена реакция се подава до ИАЛ по електронен път във формат Е2В(М). Паралелно, ПРУ изпраща писмо на хартиен носител, което включва уведомление за направеното електронно съобщение, информация за притежателя на разрешението, данни за лекарствения продукт, контролен номер на съобщението и допълнителна информация по преценка на ПРУ.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 2 указва, че докладите за нежелани лекарствени реакции, които са настъпили по време на неинтервенционални проучвания, трябва да се подават съгласно установения ред в тази наредба.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 2 определя задълженията на възложителя на клинично изпитване по отношение на докладите за нежелани лекарствени реакции. При настъпване на сериозни и неочаквани нежелани реакции, възложителят е длъжен да подаде доклад до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА). Възложителят също така информира производителя на разрешения лекарствен продукт за настъпването на нежеланата реакция. Производителят не е задължен да подава допълнителен доклад за същата реакция.
Чл. 17
Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. определя, че притежателят на разрешението за употреба е задължен да подава спешен доклад за съобщение за нежелани лекарствени реакции в извънредни ситуации, като милосърдна употреба и бременност, съгласно определените правила. Раздел III от наредбата се фокусира върху съобщенията за подозирана неочаквана сериозна нежелана лекарствена реакция, свързани с проследяване на безопасността на лекарствени продукти, които се използват в клинични изпитвания в България.
Чл. 18
Възложителят е задължен да подава съобщения за подозирани неочаквани сериозни нежелани лекарствени реакции, свързани с безопасността на лекарствени продукти, до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), държавите членки и Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА). Съобщенията трябва да се включват в базата данни, създадена по Регламент (ЕО) № 726/2004, и да се изпращат и до съответната комисия по етика, съгласно чл. 103 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).
Чл. 19 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г.
Възложителят е задължен да подава съобщения за нежелани лекарствени реакции по електронен път, следвайки формата Е2В(М) и съобразявайки се с ръководните правила на Европейската общност. Съобщенията трябва да се подават и до съответната комисия по етика, като могат да бъдат на хартиен или електронен носител, в зависимост от указанията на комисията.
Чл. 20
Съобщенията за нежелани лекарствени реакции трябва да се подават незабавно, но не по-късно от 15 дни от получаването на информация за тях. При наличието на допълнителна информация след първоначалното съобщение, възложителят е задължен да подаде последващо съобщение в срок до 15 календарни дни от получаването на новата информация.
Чл. 21
Наредбата определя изискванията за събиране, потвърдяване и предоставяне на информация за нежелани лекарствени реакции. Чл. 21 указва, че съобщенията за подозирани неочаквани сериозни нежелани лекарствени реакции, настъпили в България, трябва да се подават незабавно и не по-късно от 15 дни от получаване на информацията. За реакции, настъпили извън България, възложителят трябва да информира комисията по етика в срок, определен от нея, но не по-късно от веднъж на шестмесечие.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. определя задълженията на възложителите при докладване на подозирани неочаквани сериозни нежелани лекарствени реакции. При подаване на информация за реакции, настъпили извън България, задължението за докладване до ИАЛ се счита за изпълнено. За реакции, настъпили на територията на България, възложителят трябва да подаде електронно съобщение до ИАЛ и да уведоми Европейската агенция по лекарствата.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 2 задължава възложителите на клинични изпитвания да подават съобщения на хартиен носител до ИАЛ и комисията по етика, които да съдържат данни, посочени в приложение № 2. В допълнение, към съобщенията трябва да се приложи придружително писмо, включващо заглавие на клиничното изпитване, код на протокола, информация за изпитвания лекарствен продукт, възложителя на изпитването, държавата на наблюдаваната реакция, критериите за сериозност на нежеланата реакция и информация за промяна на съотношението полза/риск.
Чл. 24
Възложителят е задължен да подава съобщения за подозирани неочаквани сериозни нежелани лекарствени реакции, настъпили на територията на Република България и извън нея, до ИАЛ, комисия по етика и Европейската агенция по лекарствата. Съобщенията се подават за реакции, настъпили както в страната, така и в други държави членки и трети държави, свързани с клинични изпитвания. При продукти, които не са разрешени за употреба в нито една държава членка, съобщенията се подават за реакции, настъпили на територията на трети държави.
Чл. 25
Възложителят на клинично изпитване е задължен активно да събира допълнителна информация, необходима за оценка на индивидуалните съобщения за нежелани събития, настъпили по време на изпитването.
Чл. 26
Чл. 26 определя изискванията за съобщаване на подозираните неочаквани сериозни нежелани лекарствени реакции. Съобщенията трябва да бъдат кодирани с международно приета медицинска терминология и да се подават задължително на английски език в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
Чл. 27
Притежателят на разрешение за употреба на лекарствени продукти трябва да подава периодични доклади за безопасност (ПДБ) в ИАЛ на хартиен и/или електронен носител, следвайки указанията на ИАЛ. ПДБ за продукти с едно и също активно вещество могат да бъдат синхронизирани с рождени дати в ЕС. Срокът за подаване на ПДБ е 60 дни след крайната дата за включване на данни, като ИАЛ може да удължи срока при мотивирано искане.
Чл. 28
Притежателят на разрешението за употреба е задължен да изготви периодичен доклад за безопасност (ПДБ) в съответствие с правилата, посочени в чл. 7, ал. 2. Докладът трябва да бъде представен в специфичен формат, определен в приложение № 3. Освен това, притежателят трябва да приложи придружително писмо с данни от приложение № 4. ПДБ се представя на български, английски или руски език в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
Чл. 29
Член 29 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. посочва, че ако има разлика между крайната дата на регулярно подавания периодичен доклад за безопасност (ПДБ) и датата на изисканите данни за безопасност от компетентните органи на държавите членки, притежателят на разрешението за употреба трябва да допълни ПДБ. Допълнението може да включва списъци, обобщени таблици или допълнителен ПДБ, в съответствие с правилата на чл. 7, ал. 2.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. позволява припокриване на последния периодичен доклад за безопасност (ПДБ), основан на датата на разрешение за употреба на лекарствен продукт, и първия ПДБ, основан на хармонизираната рождена дата в ЕС, когато продуктът преминава към използване на хармонизираната рождена дата.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 2 позволява на притежателите на разрешение за употреба да подават последователни периодични доклади за безопасност (ПДБ) вместо един цялостен доклад. Тези ПДБ могат да обхващат шестмесечни или едногодишни периоди. В случай на подаване на последователни ПДБ, притежателят на разрешението трябва да предостави обобщаващ свързващ периодичен доклад, който резюмира данните от отделните доклади, съгласно установените правила.
Чл. 32
Притежателят на разрешение за употреба на лекарствени продукти, съдържащи едно и също активно вещество, е задължен да подава един общ доклад в ИАЛ за всички лекарствени форми, концентрации и показания. Крайната дата на подаване на доклада се определя от първия разрешен продукт. При наличие на активно вещество в различни лекарствени форми, могат да се изготвят отделни доклади, ако има съгласие между притежателя на разрешението и ИАЛ/ЕМЕА.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. определя, че данните за безопасност на лекарствени продукти с комбинация от две или повече активни вещества могат да бъдат представени в самостоятелен периодичен доклад за безопасност (ПДБ) с препращане към ПДБ на отделните активни вещества, или да бъдат включени като част от доклада за едно от активните вещества.
Чл. 34
Възложителят на клинично изпитване е задължен да предоставя веднъж годишно в ИАЛ и съответната комисия по етика списък на всички подозирани сериозни нежелани лекарствени реакции, възникнали през изминалия период, както и доклад за безопасността на участниците. Информацията трябва да бъде представена под формата на годишен доклад за безопасност, съгласно приложение № 5.
Чл. 35
Докладът по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. се подава в ИАЛ и в съответната комисия по етика на електронен и/или хартиен носител на български, английски или руски език. Възложителят трябва да приложи придружително писмо с информация за името на лекарствения продукт, код на протокола и номер в Европейската база данни, както и периода на доклада и датата на изготвянето му.
Чл. 36
Докладът за безопасността на лекарствения продукт обобщава данни за последната година от разрешението за клинично изпитване. Възложителят трябва да подаде доклада в срок до 60 дни след края на отчетния период. При клинични изпитвания под една година, докладът се подава в срок до 90 дни след приключване на изпитването. Възложителят е задължен да представи незабавно доклад за безопасност при поискване от ИАЛ или комисията по етика.
Чл. 37 и допълнителни разпоредби
Наредба № 2 определя изискванията за събиране, потвърждаване и предоставяне на информация за нежелани лекарствени реакции. Възложителите на клинични изпитвания са задължени да изготвят общ годишен доклад за безопасност, който обобщава данните от всички провеждани клинични изпитвания с един и същ продукт. Спешните доклади за нежелани реакции трябва да се подават в срок от 15 дни. Наредбата предвижда и преходни разпоредби, които дават възможност за подаване на хартиени носители в случай на технически затруднения с електронното подаване. Освен това, наредбата включва приложения, които описват формата и съдържанието на докладите за нежелани реакции и периодичните доклади за безопасност.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. се дефинират ключови термини, свързани с нежеланите лекарствени реакции. Спешният доклад за съобщение за нежелана реакция трябва да бъде предаден в срок до 15 календарни дни. Периодичният доклад за безопасност обобщава данни за безопасност на лекарствени продукти за определен период и включва информация за нежелани реакции. Хармонизираната рождена дата на лекарствени продукт в ЕС е дата, определена за продукти с идентични активни вещества, публикувана от ръководителите на лекарственорегулаторни агенции в ЕС.
§3
В срок до 12 месеца от влизане в сила на Наредба № 2, ПРУ, които нямат техническа възможност за електронно подаване на докладите по чл. 11, могат да продължат да подават докладите на хартиен носител, следвайки указанията на ИАЛ.
§4
Съгласно §4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2, възложителите на клинични изпитвания, които не разполагат с техническа възможност за електронно подаване на съобщения за подозирани неочаквани сериозни нежелани лекарствени реакции, имат право да подават тези съобщения на хартиен носител в определен формат, посочен в приложение № 2, в срок до 12 месеца от влизането в сила на наредбата.
§5
При започване на подаване по електронен път до ИАЛ и Европейската агенция по лекарствата, възложителите трябва да подават съобщения за подозирани нежелани лекарствени реакции на хартиен носител, докато не се потвърди техническата възможност за електронен обмен. След потвърждение, срокът за едновременно подаване по двата начина не може да надвишава 3 месеца.
§6 от НАРЕДБА № 2 ОТ 5 ФЕВРУАРИ 2008 Г.
Наредба № 2 от 5 февруари 2008 г. определя изискванията за събиране, потвърждаване и предоставяне на информация за нежелани лекарствени реакции. Параграф 6 указва, че наредбата е издадена на основание чл. 191, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Приложенията към наредбата включват формуляри за съобщения за нежелани реакции, съдържание на доклади за нежелани реакции и периодични доклади за безопасност, които описват необходимата информация и структура на документите, свързани с нежеланите лекарствени реакции и безопасността на лекарствата.
