Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда обществените отношения, свързани със статута на военноинвалидите и военнопострадалите, както и на техните национално представителни организации.
Държавата осигурява особени грижи за военноинвалидите и военнопострадалите, като създава условия за тяхното интегриране в обществото. Освен това, тя субсидира национално представителните организации на тези лица с бюджетни средства.
Според чл. 3 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, военноинвалиди са български граждани с трайно намалена работоспособност, причинена от заболяване или злополука, свързани с изпълнението на военна служба. Правата на тези лица зависят от степента на загубата на работоспособността им.
Чл. 4 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите определя категориите лица, считани за военнопострадали. Те включват: 1) преживелите съпрузи, деца и родители на загинали български граждани при изпълнение на военна служба; 2) преживелите съпрузи и деца на починали военноинвалиди, а при липса на такива - родителите; 3) съпрузите и децата на военноинвалидите, а при липса на такива - родителите; 4) преживелите съпрузи, деца и родители на загинали български граждани при отбраната на страната.
Военноинвалидите и военнопострадалите имат правото да се сдружават в организации, които да ги представляват и защитават техните интереси. Тези организации могат да поискат да бъдат признати за национално представителни, като редът и условията за такова признаване се определят с акт на Министерския съвет, по предложение на министъра на отбраната и министъра на труда и социалната политика.
Национално представителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите имат право да участват чрез свои представители в национални, регионални и местни воински тържества. Това е регламентирано в чл. 6 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, допълнен с ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.
Член 7 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите предвижда, че национално представителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите имат право да определят свой представител. Този представител, който е служител на Министерството на отбраната, отговаря за координацията на връзките между министерството и организациите на военноинвалидите и военнопострадалите.
Създава се Консултативен съвет към Министерския съвет, който ще се занимава с въпросите, свързани с военноинвалидите и военнопострадалите.
Консултативният съвет, създаден по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, включва председател, заместник-председател и членове от различни министерства и организации. Председателят е министърът на отбраната, а заместник-председателят е представител на национално представителните организации на военноинвалидите и военнопострадалите. Съветът приема вътрешни правила за своята работа и е подпомаган от администрацията на Министерството на отбраната.
Чл. 10 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите описва функциите на Консултативния съвет, който оказва помощ при провеждане на държавната политика, обсъжда и приема становища по нормативни актове, координира действията между различни организации и ежегодно отчита дейността си пред Министерския съвет. Съветът също така установява връзки с международни организации и осъществява международни програми.
В Министерството на отбраната се създава Централен регистър, който ще включва данни за военноинвалидите и военнопострадалите. Този регистър има за цел да систематизира информацията относно тези лица и да улесни управлението на техните права и нужди.
Чл. 12 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите определя процедурата за установяване на качеството на военноинвалид или военнопострадал. Това става чрез подаване на заявление и представяне на необходимите документи пред Министерството на отбраната. След успешното установяване, на лицето се издава книжка и то се вписва в регистъра. Качеството се придобива от датата на подаване на заявлението.
Член 13 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите определя, че редът за установяване на качеството на военноинвалид или военнопострадал, необходимите документи за това, както и воденето на регистъра по чл. 11 и неговото съдържание, се определят с акт на Министерския съвет.
Военноинвалидите и военнопострадалите, които не могат сами или с помощта на близките си да задоволяват основните си жизнени потребности, имат право на социално подпомагане. Правилата и условията за това са установени в Закона за социално подпомагане.
Военноинвалидите с 50% и над 50% намалена работоспособност имат право на безплатни лекарствени продукти по лекарско предписание, финансирани от държавния бюджет. Военноинвалидите с намалена работоспособност до 50% и военнопострадалите заплащат 25% от цената на лекарствата, а останалото е за сметка на бюджета. При наличие на по-благоприятен правен режим, лицата ползват него. В случай на задължение на Националната здравноосигурителна каса, военноинвалидите и военнопострадалите заплащат процент от разликата до продажната цена. Министърът на здравеопазването определя реда за получаване и заплащане на лекарствата.
Военноинвалидите и военнопострадалите имат право на отдих до 15 дни веднъж годишно и на профилактика и рехабилитация до 30 дни общо два пъти годишно. Тези услуги се предоставят в почивните и болничните бази, свързани с Министерствата на отбраната, вътрешните работи и здравеопазването, както и от "Профилактика, рехабилитация и отдих" - ЕАД. Те заплащат 25% от стойността на услугите, а разликата се поема от държавния бюджет.
Военноинвалидите и военнопострадалите имат право на безплатно пътуване с обществен транспорт два пъти годишно по свободно избран маршрут с железопътен и автобусен транспорт, неограничен брой пътувания в общината с автобуси, тролейбуси и трамваи, както и по вътрешноградския транспорт в цялата страна, с изключение на допълнителните автобусни линии. Придружител на военноинвалид с увреждане над 90% може да пътува безплатно с транспортен документ на правоимащия, дори и без да го придружава.
Военноинвалидите, които имат загубена работоспособност от 50% и повече, имат право на месечна целева помощ за телефонни услуги. Размерът на помощта е 20% от гарантирания минимален доход.
Военноинвалидите имат предимство в достъпа до социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Освен това, те и военнопострадалите ползват предимство от услугите на социалния патронаж, финансирани от общините, като заплащат само 30% от таксата, а останалата част се покрива от бюджета на общината.
Недвижимите имоти, управлявани от Министерството на отбраната, се отдават с предимство под наем на военноинвалиди и военнопострадали, при условие че предложените условия са равни на най-доброто предложение. Национално представителните организации на военноинвалидите и военнопострадалите имат право на обществени дейности, свързани с патриотизма, съгласно чл. 226м от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Военноинвалидите и военнопострадалите имат право на ползване на предимствата, посочени в членове 226ж и 226з от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Тези права са изменени с изменения от 2009 и 2010 година.
При смърт на военноинвалид или военнопострадал, наследниците имат право на еднократна целева помощ за погребение в размер на 500 лв. Тази помощ се изплаща от бюджета на Министерството на отбраната и се извършва от военното окръжие, свързано с последния адрес на починалия.
Военноинвалидите и военнопострадалите, както и техните национално представителни организации, имат право на данъчни облекчения, които се определят със закон. Тези облекчения са част от мерките за подпомагане на тези групи.
Лицата, които неправомерно ползват права по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, ще бъдат наказвани с глоба от 300 до 500 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание. При повторно извършване на деянието или ако то е в големи размери, глобата се увеличава на 1000 до 3000 лв. Във всички случаи, ползването на неправомерното право се прекратява.
Нарушенията по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите се установяват от длъжностни лица на съответната администрация, която следи за спазването на закона. Наказателните постановления се издават от същите органи, които установяват нарушенията.
Законът за военноинвалидите и военнопострадалите регламентира правата и задълженията на военноинвалидите и военнопострадалите, установява процедурата за съставяне на актове и наказателни постановления, свързани с нарушения по закона, и определя правата на децата на военноинвалиди и военнопострадали. Лицата, които са имали качеството на военноинвалид или военнопострадал преди влизането в сила на закона, запазват това качество за срок до една година. Законът предвижда изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили, относно правата на военноинвалиди и военнопострадали, и задължава Министерския съвет да приеме правилник за прилагане на закона.
В параграф 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите се дефинират ключови термини. 'Деца' се определят като лица под 18 години, а след навършването им, ако учат редовно, до 26 години. 'Военна служба' обхваща както кадровата, така и наборната служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Въвежда се и ново определение за 'курсанти от висшите военни училища', което се отнася до курсанти по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Лицата, които преди влизането в сила на настоящия закон са били признати за военноинвалиди или военнопострадали, запазват своето качество до момента на вписването им в централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите. Това вписване трябва да бъде извършено в срок не по-дълъг от една година след влизането в сила на закона.
С измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се актуализират термините и условията, свързани с военноинвалидите и военнопострадалите. В чл. 107 се заменят термини, свързани с групите инвалидност, а в чл. 212 се уточнява, че военноинвалидите и военнопострадалите ползват правата на пенсионираните военнослужещи. Осигурява се и подходяща работа за тях до навършване на пенсионна възраст. Всички споменавания на пострадали при отбраната на страната се заменят с термини, отразяващи статута на военноинвалидите и военнопострадалите.
В Закона за насърчаване на заетостта е направена промяна в член 36, алинея 1, където след думата "възраст" е добавена и категорията "или военноинвалид". Това изменение цели да включи военноинвалидите в контекста на насърчаването на заетостта.
Изпълнението на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите се възлага на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 17 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Допълнителни разпоредби се отнасят и до Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 35 от 2009 г. и влиза в сила от 12.05.2009 г.
Законът за военноинвалидите и военнопострадалите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се посочва, че законодателството е изменено и допълнено с новите разпоредби, свързани със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е в сила от 26.02.2010 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 74, който влиза в сила на 1 март 2010 г., и § 135, който влиза в сила на 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародвани в ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.
Законът за военноинвалидите и военнопострадалите влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи (1-8, 11-14, 17, 18 и 29), които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Допълнително, Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за резерва на въоръжените сили на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влизат в сила от 10 юни 2012 г.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 56, 57, 58 и 59, които влизат в сила от 1 септември 2013 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите са обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2014 г. и влизат в сила от 01.07.2014 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за социалните услуги, обнародван в ДВ, бр. 24 от 2019 г., влизат в сила от 01.07.2020 г., с изменения относно влизането в сила, обнародвани в ДВ, бр. 101 от 2019 г.
Разпоредбите на различни закони, включително Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за насърчаване на заетостта, се прилагат за социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за домовете за деца, лишени от родителска грижа, и за пълнолетни лица с различни увреждания до закриването на тези домове. Специфични разпоредби от Закона за здравето и Закона за семейни помощи за деца остават в сила за децата, настанени в домовете до тяхното закриване. Разпоредбите относно даренията за социални услуги също остават приложими до закриването на съответните домове.
Законът за военноинвалидите и военнопострадалите влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи, влизащи в сила от 1 януари 2021 г. и 1 януари 2019 г. са посочени, както и членове, влизащи в сила от деня на обнародването на закона. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., който е в сила от 1 януари 2020 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се съдържат разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.