В началото на 2025 г. държавата ще функционира с временен бюджет, докато не бъдат приети окончателните закони за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. Това е регламентирано в нов закон, който урежда събирането на приходи и извършването на разходи за период не по-дълъг от три месеца. Законът е съобразен с изискванията на чл. 87 и 98 от Закона за публичните финанси, чл. 19 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 29 от Закона за здравното осигуряване.

Събирането на приходи ще продължи съгласно действащите закони. Разходите и трансферите от държавния бюджет ще се извършват според чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси. В случай на недостатъчни приходи, лимитите за плащания ще бъдат намалени съразмерно, като приоритет ще се дава на разходите за заплати и социални плащания, които ще бъдат изплащани в пълен размер. Министерският съвет ще има право да финансира капиталови разходи и други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година, с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

За разходите, които се определят с годишния закон за държавния бюджет, ще се прилагат параметрите, определени в Закона за държавния бюджет за 2024 г. Същото правило важи и за размера на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна.

Приходите и разходите по бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще се извършват съгласно действащите към 31 декември 2024 г. размери, база, механизми, процедури и други относими показатели. Пенсиите ще се изплащат в пълен размер.

Този временен механизъм цели да осигури нормалното функциониране на държавата и социалните плащания до приемането на новите бюджети за 2025 г.

Днес влизат в сила промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), обнародвани в „Държавен вестник“. Основният акцент на измененията е прекратяването на текущата процедура за избор на главен прокурор и въвеждането на нови правила за функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). Промените са насочени към ограничаване на правомощията на настоящия състав на ВСС, чийто мандат вече е изтекъл.

С влизането в сила на закона, Пленумът на ВСС трябва да прекрати текущата процедура за избор на главен прокурор, в която кандидат е единствено и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Това решение се очаква да бъде взето на предстоящо заседание на Пленума.

Промените в ЗСВ предвиждат:

• Пленумът на ВСС да открива процедури за избор на председатели на върховните съдилища и главен прокурор, но само ако мандатът на членовете му не е изтекъл.
• Допълнителни изисквания за представяне на справки за текущи и приключили досъдебни производства срещу кандидатите.
• Временните изпълняващи длъжностите председатели на съдилища или главен прокурор да не могат да заемат поста за повече от 6 месеца.
• При отказ на президента да назначи избран кандидат, повторна процедура да се провежда най-малко два месеца след връщането на указа.

Новите разпоредби налагат прекратяване на всички започнали, но незавършени процедури по избор на висши магистрати. Освен това Народното събрание и органите на съдебната власт трябва да започнат процедура за избор на нови членове на ВСС в срок от шест месеца.

С промените се цели осигуряване на по-голяма прозрачност и стабилност в управлението на съдебната власт, като се поставя акцент върху изискванията към кандидатите за ключови постове и ограничаването на възможността за удължаване на мандатите на временни изпълняващи длъжностите.

Върховният касационен съд (ВКС) образува важно дело, което ще засегне собствеността на много земеделски земи в България. Делото, известно като Тълкувателно дело № 5/2024 г., ще разгледа сложен правен въпрос, свързан с т.нар. „придобивна давност“. Това е правен механизъм, чрез който човек може да придобие собственост върху имот, ако го владее продължително време при определени условия.

Проблемът възниква в случаите, когато собствеността върху земя е била възстановена на едни хора след 1991 г. по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), но впоследствие съдът е решил, че всъщност други хора са истинските собственици. Въпросът е от кой момент започва да тече давностният срок за тези, които са купили земята от първоначално възстановените собственици, но впоследствие се оказва, че са купили от несобственик.

За да стане по-ясно: Представете си, че Иван получава земя по ЗСПЗЗ и я продава на Петър. След време съдът решава, че всъщност Георги е трябвало да получи тази земя. Въпросът е дали Петър, който е купил земята добросъвестно от Иван, може да стане собственик по давност и от кой момент започва да се брои този срок.

ВКС трябва да даде ясен отговор на този въпрос, тъй като съществува противоречива съдебна практика. Това означава, че различни съдии са решавали подобни случаи по различен начин. Тълкувателното решение на ВКС ще бъде задължително за всички съдилища в страната и ще внесе яснота по този важен въпрос.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е специален закон, който урежда възстановяването на собствеността върху земеделски земи след 1991 г. Член 14 от този закон урежда случаите, когато има спорове за собствеността.

На 19 декември 2024 г. бе подписан договор за изменение и допълнение на Националния рамков договор за денталните дейности за периода 2023–2025 г. между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския зъболекарски съюз (БЗС). Тези промени целят актуализация на процедурите и документите, свързани с изработката и отчитането на зъбни протези, като влизат в сила от 1 януари 2025 г.

Основни промени в договора:

1. Декларация за зъбни протези: Пациентите, на които е поставена цяла плакова зъбна протеза, ще попълват нова декларация съгласно приложение № 5. В нея ще се отбелязва дали цената на услугата включва изработката на протезата, в зависимост от договорите на изпълнителя с НЗОК.

2. Актуализиране на амбулаторните документи: В приложение № 2, касаещо „Първични медицински документи“, са въведени промени в таблиците за дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат. Новите кодове и уточнения разделят услугите на такива, изпълнявани в зъботехнически лаборатории, и такива, извършвани в дентални кабинети.

3. Спецификация на процедурите: Новите класификации предоставят по-детайлна информация за процедурите, свързани с горни и долни тотални зъбни протези, включително контролните прегледи.

Целта на тези изменения е да подобрят отчетността и да улеснят процеса на изпълнение и финансиране на денталните услуги.

С тези промени се цели да се оптимизират процесите по отчитане и финансиране на денталните услуги, както и да се осигури по-добра информираност на пациентите.